Обедно меню или...

Всеки изпитва глад за нещо в този живот. Кой за храна, любов, секс, за душевен комфорт. Все има какво да се желае. Но днес две неща са в менюто ми. Обедното меню и секса. Всеки знае, че секса продава всичко, дори незначителните неща.

Вие обядвате ли? Правите ли секс? А можете ли да продавате? Ако човек не разнообразява менюто в секса и в храната, какво се случва, знаете ли?

–        Надебелява и почва да търси причината от вън, а тя никога не е от вън, а вътре в нас. Това е липса на душевен комфорт и обич към самия себе си.

обедно меню или...

Това е тема, която беше провокирана от едно „събитие в живота” ми, което аз превърнах в тема, защото ще е подарък. Мога да си го позволя да го направя. Храната винаги е била основен стремеж още в древността на мъжете като ловци, а не жените които приготвяли храната. С вековете менюто се е обогатило и същевременно е станало по недостъпно за много хора. Аз съм свидетел на много менюта, които струват повече от цената си, а има и такива  където цената е висока за сметка на качеството. Това се отнася и за секса. Качеството му зависи от теб самия като водач и после от отсрещната страна. Аз като познавач на това, защото съм и масажист от 13г. обогатявам менюто в леглото. Секса може да бъде бърз и много продължителен (без да се оттекчавам разбира се). Не на всеки му се играе в леглото особено когато  има куп проблеми в живота си, но това не означава, че трябва да стане монах.
Обедното меню, придава в живота ни уют и комфорт, защото работния ден до обед минава бързо, а след това се точи  бавно и мъчително. След храната идва цигарата и може би поредните мисли за секс с някого, макар и чужд човек. Бегли мисли минават уж инкогнито в главите и панталоните на нас мъжкия род. Но те в повечето случай небиват забелязани и запалващи въображението ни какво можем да направим с един „чифт красиви крака”. А  с тялото, а с устните… (другото оставям на вас да си развихрите съзнанието).

Днес обедното ми меню е: Боб чорба, таратор и две пърленки. А за десерт палачинка с шоколад и сметана. След това се освобождава една дупка от колана и се отпускаш в напълно свободни мисли за другата част от менюто – секса. По някога се получава, че след храна, на мъжете им се доспива, но розовите мисли в повечето случай са отъпкали пътя ни към стаята и омачканите  вече чаршафи. Всеки човек флиртува в мислите си с когото си поиска, но това се разминава с действията на тялото и в следствие се поражда една бариера, която спъва личния прогрес. По същия начин е спомена от хубава храна и в мига когато ядем нещо друго, което не отговаря на спомена ни и се разочароваме, без да се замислим, че това е само спомен, които ние подхранваме. Инстинктът за самосъхранение се включва в мига, когото човек се чувства добре, той никога не мисли за секс, когото го „стяга въжето около врата”. Сексуалния глад е по-голям от стомашния, особено ако не е споделен, не е точно това, което сте искали или искате, а неможете да имате (уж). Но няма и невъзможни неща трябва да знаете… Искам да завърша с девиза на Хипитата: „Правете любов не война”.
Гост творец е Назар – Захир. Заедно с мен Христо Христов създадохме това.

Обичал ли си...

Обичал ли си някога така? Обичал ли си някога жена така, че всяко чувство, всеки мускул, изтръпва, пали се от мисълта, че във живота си без нея си про...пуснал да бъдеш жив, да дишаш, да се радваш, да бъдеш пепел и искрици във едно, да имаш удоволствието да раздаваш сърцето си - до крайното звено? А чувствал ли си, само като я погледнеш, че раждаш се отново, вътре в нея - в душата й, в очите й, в надеждите, в сърцето й, което мелодично пее онази песен, дето все те тласка към нея да вървиш, без страх и без въпроси? И нужна е една-едничка ласка да бръкне във сърцето ти. Да те докосне. А вдишваш ли я, остро, както е пробождане? И вкусваш ли от сладките й устни? Съзираш ли децата ти да се разхождат из нейните очи, на болка пусти? Обичай я, приятелю, обичай! Че толкоз малко трябва на жена - едно усещане за нежност и величие, което носи само любовта!

Стъпки в пустинята

Искам да оставя отпечатъци от стъпки в пясъците на времето, преди да изчезна, но не можеш да оставиш отпечатъци от стъпките си в пясъците на времето, ако си седиш на задника..., освен ако намерението ти не е да оставиш отпечатъци от задник във времето...

Христо от Лясковец и приятели

Христо от Лясковец

Здравейте, днес ни събира проект №15-книга.

Поканих различни познати и приятели да участват в новата ми 15-та книга и някой от тях се съгласиха. Бях вдъхновен да направя това от книгата на Луиз Хей и така книгата ми се казва: „Христо от Лясковец и приятели”.

За първи път дори не знам, след като съм дал свобода на творчество на поканените гост-автори какво ще пишат, защото аз съм им дал пълна свобода на труд. Единственото ми изискване към авторите е материала им да е до 4 листа + снимка за да се вижда на кого е трудът. До сега си признавам, че не съм правил това и това е доста голям проект чрез моя инициатива. Поканите ми уважиха мнозина, а други просто не ме отразиха, но аз и на тях благодаря. Все пак не е нужно всеки да участва в тая книга. Вся някаква граница ще поставя сам и крайния срок, който съм определил е 30.03.2012г.

С много от тези автори ни събра и социалната мрежа и това, че получиха моят подарък-книга. Някой го оцениха, други не съвсем, но все пак аз го подарявах докато можех, защото сега точно „не може”. Стария сайт, от които можеше да се тегли книгата вече го няма, но пък това също не е важно вече. А най-важното е, че ставам все по-добър в това, което правя макар, че се разделяме „като кучета” със старите уж познати, но те друго не заслужават.

Така, че за мен е важно курсът да е само напред/е понякога се и оглеждам-като пресичам/ и да научавам неща за да мога да съм от полза на достатъчно хора по тази земя. 15-татата книга е добър показател за едно „невидимо постоянство” и „гол ентусиазъм”,  който ме доведе до тук днес да мога да си позволя да говоря за това произведение. На всички който следят творчеството ми/макар и да не ми казват-това/ ще пожелая приятни мигове и с новото произведение на Христо от Лясковец.

В сърцето...

 В сърцето...

Събудих се тази сутрин и ти се оказа вътре.
Заспивах снощи ти отново беше там.
Кога намираш време да обичаш,
и кога да живееш мила.

Оказах се новобранец в любовта,
но пък ти оказа нужното внимание,
за да стоплиш моето сърце,
като каза, че не съм съвсем нов.

Телата, душите и сърцата ни се търсят,
в житейската мъгла, непроменена.
Аз намирам лек в своя ден, когато
знам, че ти си тук/в сърцето/.

Дните ни минават в цветове, а аз
не спирам да пиша за духа и любовта
а ти като любима ми показваш
грешките макар допуснати неволно,
да оправим за да е добре.

Изпълването на пространството в сърцето,
оказа се, че не голямо е
но все пак намерих пътя
и към твоето сърце. Обичам те!


посветено на любимата ми жена!!!

Преди употреба… прочетете упътването!

Как да се справите с различната информация, която ви заливам и аз: Никак!!! Ако не ви е подредена площта в главата и сърцето няма, как да разберете и тук поместеното. За това мисля да ви предложа да изпразните малко от ненужното си съдържание с една програма наречена „почисти живота си” и чак тогава да прочетете нещата тук вместо упътване.

Упътването тук е задължително по две причини:

1.       Аз съм  създал може би поредния сайт-блог и пиша в него!

2.        Може да е поредния, но е достатъчно индивидуален и различен, че да се откроявам!

След намирането на /моя/път и „отсвирването” на много хора от пътя ми се получи именно това, което виждате сега. Получавах доста критики, забележки, че много съм се показвал и само съм се набивал на очи. Ами да мога да си го позволя и да си карам работа, защото мотивът ми е да разберат хората за мен, а не да си стоя като мишка пред компютъра и само да казвам колко съм велик пред белия/празен/лист.

Имам един дефект, който забелязах, че не се „сравнявам с никого” и също толкова не отразявам  никого. Карам си творчеството и хич не ми пречи никой. Не се състезавам, но пък съм си „вдигнал летвата” за себе си и забелязах, че от как се „покрих” от излишните погледи сякаш се „имунизирах” най-малкото от налагането да се оправдавам къде съм и какво правя. Сега ще си позволя да спомена една малка част: завършвам 14-тата си книга, почнах да оформям 15-тата, създадох масло/което е за масаж, за красота и за лечение на много неща/, което е достатъчно ефективно и изведнъж запълва ниша на пазара, защото няма такъв продукт  в него, пиша много статии за вестници, и някъде между другото се опитвам да остана човек и да не се загубя в редовете на собствените си текстове.

Така, че мисля че едно упътване към моя свят може да се формулира така:  Добре дошли в моя свят и пребивавайте, колкото си искате в него. Тук можете да откриете себе си, но можете и да се загубите, защото ако търсите изгода ще я намерите-най-малкото ще се обогатите. Аз тук съм посветил част от енергията си и грижливо посях семената в нова земя. Заповядайте и не забравяйте да благодарите на себе си, че вятърът на промяната ви е довел най-малко до тук при мен и моя свят. Не зависимо дали сте се докоснали до статия, книга, масло /или скоро вино/ вие ще усещате нотката на моя стил във всеки ред, жест, глътка или прочит.

Желая ви Мир в сърцето!!!

интервю с Румяна Коцева

Днес през деня взех интервю през скайп от Румяна Коцева-певица.

Това интервю го чаках месеци поради нейната заетост и моят интерес към нея, защото без да знам коя е тази жена тя получи моят хиляден подарък/книга/-Разсъждения: Стремеж към космическо съзнание.  В мигът в, които тя получи подаръка ми, аз спрях да следа бройката на подарената ми  книга.

Румяна Коцева прие да отговори на моите въпроси и сега мога да ви пожелая приятни мигове с нея. Заповядай те!

Повярвах...

успях

Повярвах преди да съм го видял. Растях в свят, на други хора и благодарение на това наистина се налагаше да не изразявам емоциите си. Изглеждаше по-добре да си като паметник, от колкото да се изразявам.

С годините трудно допусках да бъда обичан, защото исках само аз да обичам, макар и прикрито. Страхувах се да призная пред себе си, че се влюбвам, обичам, желая някого, защото ми беше показан такъв модел на поведение. Моделът беше взет по невнимание или по точно от прекомерно внимание към нещо друго. Дълго време не допусках жена до себе си, въпреки че обичах и разбрах, какво е, но се страхувах от нараняване, отхвърляне и разочарование/лично/. С времето обаче трябваше да заобичам себе си повече, за да ме заобичат и мен иначе нямаше, как да е друго. Преминах през дълга трансформация и за обичайки се такъв, какъвто съм си, всичко си дойде на мястото.

Появиха се и жената и обстоятелствата. След личната ми „о”свободеност в душата показах любовта си без страх, но ми показаха и любов и търпение от среща. Отново ме водеха в това отношение, но това е жената на сърцето ми. Моделът на любов и откритост ме прави свободен да избирам, как ще общувам, как ще бъда себе си и нищо не ме задължава да бъда друг, а себе си. Жената на сърцето ми приветства това да бъда себе си от колкото друг и споделя, че тези, който не са ме оценили на време сега няма, какво да искат от мен.

Днес сутринта си писах с една прекрасна жена и споделих, че старото мислене в мен беше, че мъж не би трябвало да показва чувствата си ясно и изразително. Поради тази причина аз искам да си остана дете и съвсем непринудено да изразявам чувствата си и да не се притеснявам дали това е мъжка постъпка или не. А тя отговори, че именно изразяването на чувствата с лекота е по-мъжка постъпка от колкото да си траеш и само наказваш.

Моделът на сърцето ми показа, че няма нищо по-хубаво от това да бъда себе си, да обичам, да ме обичат, да изразявам, да подавам, и давам колкото се може повече от мен, защото мога да си го позволя и знам, че вътрешната ми вселена оформя външния ми свят, а никога обратното. Това, което съм видял вътре, се появява от вън.

Осъзнах, че истинската любов е не да очакваш, а да даваш. Е, защо да спирам точно аз този поток на изобилие. Пожелах си мир в сърцето, както желая и на другите, и взех, че го постигнах. Обичай те се.

Аз съм Христо от Лясковец.

интервю със Стефан Русев

Стефан Русев

1.Как се чувстваш в момента?
Добре, благодаря.
2.Представи се с няколко думи?
Казвам се Стефан Русев и съм на 30 г. Живея и работя във Варна, но съм роден в Попово. Завършил съм магистър маркетинг в ИУ Варна. Работя в студио за интериорен дизайн INDESIGN. Женен съм, имам син на 2 г. и 5 месеца. Жена ми е художник, но в момента се грижи за малкия ни наследник. Имам по-голям брат, който е археолог. Луд фен съм на Левски (София).
3.Чувстваш ли се реализиран?
По скоро чувствам, че работя работата, която ми позволява да реализирам своите знания и своите идеи. А времето ще покаже дали ще се възползам от възможността и да осъществя мечтите си.  Доволен съм на този етап от развитието си...
4.С кои крак ставаш сутрин от леглото?
 (усмивка) Често  ме събужда малкия ми самурай като скача върху мен в леглото и се смее, и съм забравил с кой  крак ставам сутрин.
5.Индивидуалното развитие не е ли по-важно от колективното?
Според мен са взаимосвързани. Индивидуалното развитие е движещата сила на колективно, но често общноста ти помага да продължиш напред като те закриля в трудни моменти. Япония е точен пример, където колективното мислене е над личното, но пък японците са известни с перфектността си във всяко отношение.
6.Спортуваш ли?
В момента не ми остава време,  но съм трениръл дълги години футбол и дори съм играл във „В” група за Черноломец (Попово). Между другото това е първия финалист за купата на България срущу Левски през 1946 г.,  тогава турнира се е казвал: Купа на Съветската армия.  Преди казармата се занимавах с айкидо, но в момента очаквам второ детенце и ангажиментите ми в къщи отнемат цялото ми свободно време.
7.От кога имаш блог  (блогове) и пишеш в него/тях?
От малко повече от година имам блог за маркетинг.
8.Как се чувстваш по време на интервюто?
Приятно, благодаря.
9.Как се почувства, когато  ти отправих комплимент,  че точно ти ме подтикна да започна да пиша в блога си?
Изненадан, притеснен и ентусиазиран да продължа, защото усилията ми имат смисъл и блога ми е четен.
10.Каква е „тайната подправка” за твоя успех?
Да вярваш в себе си, да мечтаеш смело и ежедневно да полагаш усиля да станеш по-добър в това, което правиш.
11.Как приемаш живота си?
Не като шанс да консумирам повече и различни удоволствия, а да науча повече  да направя повече за да може живота ми да е поне една стъпка напред от моите предци. Трябва да напарвим нещо повече от тези преди нас иначе няма смисъл от живота ни.
12.Какви книги четеш?
Напоследък преобладават книгите за маркетинг, но много обичам исторически романи. Едни от любимите ми писатели са Достоевски, Толстой, Антон Дончев. Обичам и литература за самоусъвършенстване и личностно развитие.
13.От кога се занимаваш с маркетинг и какво ти дава той?
Като завърших образованието си известно враме работих като търговски представител, а конкретно с маркетинг от около 5г.
14.Как си почиваш?
Обичам да чета книги, срещи с приятели, пътувания.
15.Какво представлява един твой ден от седмицата и един от почивните ти дни?
Ставане рано към 6 и 30,  помагане в къщи с малкия: миене, обличане, хрaнене. Работа от 9:30 до 18:30. След работа игра с малкия ми наследник, приспиване, помагане в домакинските работи и ако остане малко време писане в блога или просто малко почивка. Почивните дни ги използвам да съм повече със синът ми и да помагам в къщи. И много планове които кроя за бъдещето..
16.Щастливо семеен си, как го постигаш?
Тук няма формула, както се казва човек и добре да живее се жени.
 17.Върху, какво работиш в момента, ако не е тайна?
Личното ми време е насочено върху развитето на моя блог, а в работата ми подготвяме един много интересен проект, който още никой не е реализирал в България и се нядявам ние да сме първите. Не искам да откривам повече подробности, защото искам първо да го стартираме.
18.Какво е за теб любовта?
Това, която ми дава сила да живея и да намирам смисъл в живота.
20.Вярваш ли в Бог?
Да, вярвам. Но не го възприемам като ограничение какво можеш да правиш и какво не, а като доказателство,  че нещата имат смисъл.
21.Доверяваш ли се на вътрешния си глас или се доверяваш на разума?
Ако мога да се изразя така: използвам вътрешния си глас да определи пътя, а разума как да преодолявам препятствията по него.
22.Какво искаш да пожелаеш на мен и читателите ми?
Да четат блога  ти и да не спират да мечтаят.
23.Харесваш ли творчеството ми?
Да, харесва ми. Аз като човек, който се опитва да пиша уважавам много писателите.
24.Колко време отделяш в ходене пеша?
Не мога да определя, но често вървя пеша. Обичам движението.
25.Какво мислиш за нашумелите мотивационни програми за личностно развитие на Луиз Хей, Пол Маккена, Уейн Дайър?
Отношението ми е положително и определено вярвам, че има полза от тях.
26.Блог медията има ли бъдеще според теб?
Никой не може да предвиди бъдещето, но блоговете определено промениха света. Аз съм голям привърженик на блоговете. Без тях ние нямаше да се познаваме, нали. С тях всеки е важен и всеки може да промени света. Не, че преди не беше така, но контрола на  големите организации е много по-малък. Всеки с идеи, компютър и нет  може да промени със сигурност своя живот към по-добро..
27.Благодаря ти за това страхотно интервю.
И аз благодаря за вниманието

интервю с Росица Вакъвчиева

 
1.Как се чувстваш в момента?
Чувствам се на прага на една промяна в живота ми. Както знаеш, скоро ще издам първата си книга/Ти Си промяната/ и се вълнувам от този миг. Много мои мечти, които бях позабравила, се върнаха, идват ми нови идеи. Покрай сайта ми - Сeбепознание.com  се запознавам с все повече хора, които ме вдъхновяват и зареждат.
2.Представи се с няколко думи?
Казвам се Росица, по образование съм педагог. Но това, което винаги ме е вълнувало, е вътрешният свят на човек, неговите преживявания, мисли, чувства, силата на човешкия дух. Още от малка осъзнавах своята способност да съпреживявам и много точно да усещам какво изпитва другия. Хората ми се доверяват. Затова започнах работа като доброволец към телефон на доверието и практиката там ми донесе много. Любопитна съм за тайните на света, вечно търсеща отговори на въпросите си. Мечтателка съм, но в същото време и много упорита. Когато реша нещо, не се отказвам  докато не го постигна.
3.Чувстваш ли се реализирана, като човек създал  http://sebepoznanie.com/ 
Реализирана...незнам, може би по-скоро Себепознание.com постави едно ново начало за мен, сайтът ми носи голямо удовлетворение и щастие. Усещам го като моето призвание, като моя път, моето място.  Фактът, че все повече хора го четат и намират отговори в  статиите ми и че те им помагат, многобройните благодарствени имейли ми показват, че трудът и енергията, която влагам имат смисъл. Хората са движещата ми сила и ме карат да вървя напред.
От кога пишеш?
Всъщност пиша от 2-3 години. Години наред четях книги, водих си записки, опознавах себе си и човешката психиката, трупах опит. И ето че дойде време да го споделя с хората.
Защо пишеш и какво ти дава това?
Писаното слово има специално значение за мен. То носи някакъв заряд, енергия, по-силна дори от тази на автора. Писането за мен е като вид медитация, когато се уединявам със себе си и това, което е в мен се излива. Когато пиша съм някак истинска.
Освен че написаното помага на хората и ми носи удовлетворение, то много помага и на самата мен. Когато  започна да записвам мислите си, да ги систематизирам, често много неща ми се изясняват. Случва се и докато пиша, да достигна до прозрение.
4.С кой крак ставаш сутрин от леглото?
Честно да ти кажа, никога не съм гледала с кой крак ставам. Не вярвам на тези суеверия. По-важно е с каква мисъл ставаш, а не с кой крак. Дали като отвориш очи ще си кажеш - „Ух, чака ме ужасен ден, не ми се ходи на работа...”  или  „Очаква ме още един прекрасен ден, посрещам го с радост.”
5.Индивидуалното развитие не е ли по-важно от колективното?
Всъщност, когато човек работи върху себе си и се развива, тогава е най-полезен и за колектива (обществото). Така например ако искаме животът в България да се промени и българите като цяло да променят начина си на мислене, е нужно да работим върху себе си. А  всяка промяна, която правим в себе си, променя и хората около нас, променя света. Така че колективното развитие започва от индивидуалното.

6.Спортуваш ли?
Преди време тренирах аеробика и бягах всяка сутрин по алеята край реката. Сега го правя много рядко, но редовно правя гимнастика в къщи.
7.От кога имаш блог (блогове) и пишеш в него/тях?
Имам един блог- Себепознание.com и го създадох преди година и половина – октомври 2009. Бях решила да бъде готов за рождения ми ден. Той беше подаръка, който си направих.
Предстои ти издаване на книга, с какво се сблъска и как се казва тя-ако не е тайна?
Да, идеята за книгата дойде от моите читатели. Тя съдържа избрани преработени статии от моя сайт, както и някои нови. Предстоящата книга отразява моите възгледи за промяната, положителното мислене и значението на себепознанието. Аз смятам, че е важно да осъзнаем, че и най-добрата методика няма да е от голяма полза ако преди това не се освободим от съпротивата в нас. Затова съм включила теми за това как да се справим със страха, гнева, чувството за вина, самоосъждането, любовта и загубата на любовта, за ревността, прошката, болката, депресията, зависимостта, самочувствието, вярата в себе си, волята, търпението, отношенията с другите.
Разбира се, аз, както всички нови автори преминах през едно  „ходене по мъките”  в търсене на издателства, спонсори, преосмисляне на различни варианти. В момента много издателства избягват да инвестират в нови автори, а залагат на „сигурно”. Радвам се обаче, че няколко издателства проявиха интерес, а и за това, че читателите непрекъснато ме подкрепят и ми предлагат варианти и помощ, за да може по-скоро книгата да излезе на пазара. Нито за миг не съм се съмнявала, че тя ще стане реалност. Вярвам че съвсем скоро всички желаещи ще могат да я имат.
8.Как се чувстваш по време на интервюто?
Вълнувам се, защото това все пак е първото ми интерю. В същото време се чувствам комфортно в твоята компания. Радвам се, че ми даваш възможност  да разкрия моя свят пред читателите ти.
9.Как се почувства, когато  само ти ме наричаш Дон Айс?
С теб се запознах от коментарите ти в Себепознание.com. Ти се пишеше Дон Айс и аз възприех този ти псевдоним. Това обръщение ми харесва, има много специфично звучене. Между другото аз често се обръщам към хората, които коментират в моя сайт с псевдонима (ника), с който се подписват в коментарите.
10.Каква е тайната подправка за твоя успех?
Това, че пиша от душа, с огромно желание. Когато нещо на човек му идва от вътре, когато го вълнува и поглъща, няма начин да не постигне успех.
11.Как приемаш живота си?
Знам, че животът на всеки човек има дълбок смисъл, всеки от нас има свой път, уроци, които да научи, своя мисия.
В този смисъл мисля, че животът ми тук на Земята е едно стъпало в развитието ми и в същото време той е част от вечния танц. Аз също имам определена мисия и смятам, че вече я открих.
12.Какви книги четеш?
Чета най-вече такава литература, каквито са и категориите в блога ми – книги от областите - приложна психология, философия, религии, духовното, квантова физика.
13.От кога се занимаваш с Духовната сфера и какво ти дава тя?
Чета духовна литература от доста години. Често в най-древните учения намирам отговори на въпросите си. Изумително е колко мъдрост има в тях. Духовните практики ми помагат да опозная истинската си същност, да се доближа до Божественото вътре в мен.
14.Как си почиваш?
Най-добре си почивам сред природата, особено до реката или морето. Много обичам водата. Тя има невероятно зареждаща сила. Когато имам проблеми или се чувствам подтисната, обичам да седя до реката и да гледам течението. А то сякаш отмива негативното и го отнася далеч, разтваря го. И съм като пречистена.
Много релаксиращо ми действа и музиката. Харесват ми събиранията с приятели, обичам и купоните.
15.Какво представлява един твой ден от седмицата и един от почивните ти дни?
Денят ми обикновено започва с чаша кафе и работа по сайта. Първото нещо, което върша, е да седна пред компютъра и да прочета коментарите в блога и форума, да отговоря на имейлите, да напиша нещо, което ме вълнува. Понякога само нахвърлям няколко мисли като чернова и оставям идеята да узрее. После постепенно ми идват нови идеи, прозрения и така се оформя статия. Друг път словото започва да се лее и пиша статията на един дъх. Когато имам уговорка, провеждам и онлайн консултации по имейл или скайп.
В момента съчетавам творческата си работа и консултациите с работа в един магазин. Там общувам с много хора и това ми носи още опит и познания.
В почивните дни обичам да спя до късно, да сготвя нещо вкусно. Обикновено уикенда е време за разходки в парка покрай реката (любимото ми място) със семейството или с приятели. Разбира се, неизбежно присъства и работата ми по сайта. Не мога да прекарам и ден без него.
16.Щастливо семейна си, как го постигаш?
Да, щастлива съм че имам две прекрасни деца, за които освен майка, съм и най-добрият им приятел. Те ми се доверяват и споделят всичко с мен. Уча ги да вярват в себе си и да следват мечтите си.
Съпругът ми малко ревнува заради моята отдаденост на сайта и хората, понякога с него имаме разногласия, но това се явява и като балансьор за мен, за да „сляза на земята” в моментите, когато много се увличам, да се усетя, че в живота има и други неща, че и аз имам нужда от почивка и т. н. Как го постигам – с любов и търпение.
17.Върху какво работиш в момента, ако не е тайна?
В момента се занимавам с подготовката по издаването на първата ми книга. Вече замислям и втора. Иначе аз постоянно работя по някоя  статия, но не ги планирам предварително. Темата изкача от някой имейл, от разговор, от мое наблюдение или преживяване. И най-дребното нещо в ежедневието може да ме провокира, да ме накара да се замисля, да ме вдъхнови и да седна да пиша. Пиша навсякъде, където ми хрумне идея -  на работа, по време на път, докато съм в кухнята, пред телевизора и т.н.
18.Какво е за теб любовта?
Любовта е енергия, движещата сила в света. Тя лекува всякакви болести, решава всякакви проблеми, няма бариери, които не може да прескочи.
Любовта не е желанието да притежаваш някого, не е и романтиката (макар че харесвам романтиката). Любовта винаги започва от нас. Само когато обичаме себе си, можем да обичаме истински и другите.
20.Вярваш ли в Бог?
Да. За мен Бог е една сила, енергия, любов, първоизточникът на всичко. Вярвам, че Бог присъства навсякъде и във всичко, както и във всеки от нас.
21.Доверяваш ли се на вътрешния си глас или се доверяваш на разума?
Доверявам се на вътрешния си глас. Нашето подсъзнание е във връзка с Вселенската Мъдрост. То знае отговорите на всичко и винаги е на наша страна.  Понякога обаче вътрешния ни глас трудно се долавя. В такива случи се старая да се отпусна, да прекратя всякакви анализи и да се съсредоточа върху усещанията си. Чувството за душевен комфорт е най-верният показател, че съм на прав път.
22.Какво искаш да пожелаеш на мен и читателите ми?
На теб и на читателите ти пожелавам на  първо място здраве, много щастие, много любов и разбира се – благополучие. Обичайте себе си и никога не се отказвайте от мечтите си. А на теб специално пожелавам творческо вдъхновение и да ни зарадваш с още много нови книги.
23.Харесваш ли творчеството ми?
Разбира се. Харесва ми това, че пишеш от душа, че  си по детски искрен и естествен.
24.Колко време отделяш в ходене пеша?
Аз рядко ползвам транспорт, просто не ми се налага. Повече се движа пеша. Все пак не прекарвам много време в ходене. По-дълги разходки си правя през почивките дни в парка.
25.Какво мислиш за нашумелите мотивационни програми за личностно развитие на Луиз Хей, Пол Маккена, Уейн Дайър?
Аз много харесвам тези автори. Те наистина помагат на много хора. Но смятам, че за да ни са полезни такива програми, е нужно да пречупим наученото през нашето усещане за нещата и да си намерим нашия начин. Защото всеки човек е уникален, има свой път, свои бариери, които трябва да преодолее.
26.Блог медията има ли бъдеще според теб?
Разбира се. Напоследък се появиха доста успешни блогове, които оформят свой кръг, свое общество. Хората прекарват много време в интернет и блоговете се превръщат във  водещи медии. От един блог трудно може да се печелят пари, но затова пък те са идеалното CV, характеристика, която те представя пред света, нещо като твое портфолио.
Един успешен блог те свързва с много хора, представя те пред света и ти предоставя нови възможности.
27.Благодаря ти за това страхотно интервю!
И аз ти благодаря!

Вътрешния глас и Свободната воля

На всеки му се е случвало да усети вътрешния си порив да извърши, нещо което чувства в даден момент. И ако не го направи на момента в съзнанието му се намесва логиката, която автоматично изключва свободата  да  избираш и правиш/свободно своите дела/. Твърде много неща са „А-логични”  в този живот, но никой не им обръща внимание. Но не е точно така!
И в любовта е така. Логиката е, че всеки има интерес в любовта, а вътрешния ти глас нашепва: отдай се, отпусни се, изживей я, но без да задушаваш. В християнството свободната воля се изразява във възможността да обичаш, да правиш това което искаш /това е включено от  части в „уж демократичния” модел на управление/, но в църкви-яснтвото  това е забранено да си правиш, каквото и да било. Защото по този начин ти няма да имаш „страх от Бог” /а това удря по „уж репутацията им”/. Вътрешния  глас  говори на всеки, но малцина му обръщат  внимание под пред текст, че може да са със заболяла душевност. Но болни са тези, които са лишени от възможността да го чуват постоянно, защото това е тяхно право-техен ресурс.
Еволюцията която наблюдаваме е факт от години, благодарение на хора чуващи вътрешния си глас и изпълняващи свободната си воля (на воля)….

Тази сутрин /петък 28 юли 2011г./ се събудих и тези редове се бяха родили, малко преди да си отворя очите. И по този начин аз чувайки вътрешния си глас ще изпълня свободната си воля за да публикувам това сега!

ръка за ръка

ръка за ръка

До преди година стоеше пред мен въпроса: Как след като  „съм писател”, въобще ще се „добера” до дадено издателство и ще се издаде нещо от моето творчество/драсканици-поради липса на силно занижената ми оценка/. А и не бях готов да платя нужната сума, каквато и да е тя.
Но една вечер в 10:30 часа/2010г./ си проверих електронната поща и видях писмо, което ме изненада. Беше от хората, с които една моя приятелка ме свърза. Прочетох го и се разплаках. Отидох събудих майка, а тя се стресна от това. Но аз исках да споделя, че дойде най-накрая  слънцето и на „моята нива”. Предлагаха ми да  си издам книгите без да давам/инвестирам нищо. Не можех да повярвам, че до преди месеци ми отказаха да ми издадат книга, а сега ми предлагат същото но много по-лесно и безплатно и то всичките ми книги. Странно нали? Не спах цяла нощ, но отговорих на писмото веднага и  си дадох съгласието, за  случващото се. Така с времето аз имах честта да се изправя и да кажа, че дойде момента в България някой да каже, че е възможно издаването на книги без пари. Няма такъв филм да ви кажа, аз. Просто няма и „тия дето се напъват” и ограбват писателите и творците сега могат да видят какво е да „засмучат въздух” /доста дръзко изказване имам, но е факт/. И да си призная от не известен на никого до сега, вече след продажбата на стотици/хиляди от книгите ми нещата просто не са същите за никого. Христо от Лясковец  вече не е неизвестен. Пиша своята 14-та книга сега, а скоро пуснах 13-тата, която е продължение на 12-тата. Сега е мигът да спомена на кого дължа реализацията на своите книги. На шефа Митко и колектива му в печатница  „Нима-Плевен”   /pechatnaknigi.com/.  От как той се свърза с мен, аз разцъфнах като автор. Да си призная не вярвах, че това е постижимо, защото видях, какъв проблем е да бъдеш издаван в България. Народната библиотека ти слага спънка с ISBN-кода /не ти го дава просто, защото си никой/, и куп други перипетии. А когато се свързах с международната ISBN-асоциация, те ми казаха, че не съм единствения с такъв проблем и при условие, че в Европа това се дава безвъзмезно и свободно, а в България има спънки именно за него /и на тях им беше доста странно, но казаха, че ако имам нужда прескачаме България веднага и ми го дават за минутка/. Почти се бях отказал, но явно не са познали, на кого точно да откажат всички, защото тези, които казаха „не” на моето творчество отключиха успеха ми. Не се заяждам с никого, но искам да им кажа отново и отново: благодаря ви, че не си мръднахте пръста, че да се науча и аз как става! С това този проблем се реши и от тук нататък аз съм се концентрирал спокойно към писането. Позволявам си да спомена, че издадох и вече няколко автора с помощта на хората подали ми ръка и така семейството на успелите писатели в България се увеличава всеки миг.

P.S.: Посланието ми към всички творци и писатели е: Не спирайте да правите това, което обичате, само, защото никой не ви познава или зачита. Това не е важно, защото ако позволите това да ви смачка, никога няма да можете да се разгърнете и ще живеете в страх, а това не е добре за никого, още повече за вас. Всеки творец е минал през „псевдо критици” и не се е спрял, само,защото му е казано, че не струва. А някой от тях слагали ви на масата, за закуска или обед, а? Справедливостта е в това, да не се отказваш и да се движиш с такова постоянство, каквото стрелката на  часовника следва своята посока. Аз съм Христо от Лясковец и не признавам отговор „не” за отговор и продължавам нататък, а вие?

Хамса или (Khamsa)

подарената ми Хамса

Хамса -та (араб. خمسة ‎‎, ивр. חמסה‎) е талисман или символ, които предпазва от уроки, зли очи, магии, клетви. Тя е с формата на разперена палма. Думата Хамеш(от иврит) - означава „пет” (още е свързана и с петте (петокнижието на евреите) книги на Тората) и има семитски корен. В ислямския свят се нарича още – Ръката на Фатима – Захра(дъщерята на Мохамед), а(а мита за ръката на Фатима идва от тук: според легендата Фатима разбърквала яденето на огъня, когато, съпруга(Али) си влязъл в къщата на момичето (защото по това време на мюсюлманите им било позволено да имат до 4 съпруги) и тя се изплашила, скръб обвзело сърцето и (защото тъкмо се оженила), изпуснала дървената лъжица и започнала да бърка храната с ръка без да обръща внимание на болката  ”която си причинява”, от тогава ръката е символ на: търпение  и вяра. Тя изобразява пет пръста(от ръка) трите събрани а палеца и кутрето са разтворени на страни. Изображението и се зачита при еврейския и арабския свят. Много често в арабския свят може да се срещне Хамса и около нея стихове от корана. Тя е благословия за притежателя си, отклонява лошите очи и по този начин се е превърнала и в едно добро бижу. Както за нас подковата е символ на отклоняването(на злините) и привличането(на успеха) така и при тях имат нещо подобно.

Археологическите  проучвания сочат, че Хамса-та се е използвала за защитен амулет още преди векове. Много евреи смятат, че петте пръста на Hamsa  напомнят  на пътника да използва петте си сетива когато пътува за да слави Бог. И сега е момента да се проследи и Хамса-та в живота на човека  и по специално тя отговаря на третото Око. Тя е разположена между очите. Хамса  „Хем”  и  „Са” на базата на това се  образува и Хамса. А Хамса се състои от два вида предпазливост  когато „Аз съм” където „трябва” . Това е една прекрасна илюстрация м/у баланса (на слънцето и луната).  Чакрата е кардинален център, който изразява  благоприятноста в нашето познание. Това означава, че ако центъра е на щрек и пробуден, тогава автоматично знаем, какво е благоприятно  и какво не е – може да се каже, че  получаваме  Божествено разграничаване. Аз мисля, че генетично е заложено в хората да правят разграничаване и  проницателност  м/у добро и зло, разрушително и съзидателно. Това е нещо основно, което би трябвало да имаме, но лесно можем да го развалим чрез колективни органи, които поемат обусловеностите и егото от вън. Ето защо този център е много уязвим. Другите центрове не са свързани толкова много с външния свят както този център, който получава информация от всички тези органи. Например очите са много важни, защото както се казва те са прозорец към Духа( те са видели когато Кундалини се издигне, Духът започва да грее, зениците се разширяват и изглеждат като наивно дете, а очите им блестят).

….А сега ще разкажа, как получих аз моята Hamsa. Започнах се с една прекрасна жена от мрежата, която работи в Израел от 9 години. Харесах нейната история (макар и доста тъжна) и я помолих да напиша книга по нейната история. Тя се съгласи и така започнахме всичко. Книгата се казва:  „Момичето на морето (Бат Ям)” и е 14 ми книга, която  е с истински сюжет. Станахме много близки и тя ми изпрати подаръци… един от тях беше и сякаш предназначената ми Hamsa. Не се отделям от нея и започнах да търся информация за нея от къде идва, за какво служи, как да я пазя. Потърсих и намерих много неща. Щастлив съм, че имам това и мога да пиша  за него. Аз дори не подозирах за съществуването му, но сега съм много щастлив, благодарение „на  Пине – Пинко”. Тя внесе нещо друго в живота ми и сега аз съм още по-щастлив от това. Мисля, че тук се смесват религиозните вярвания в символи, медальони, идоли, но пък всеки има пълното право да вярва в каквото си поиска. Аз се влюбих в Hamsa и тя съпътства живота ми вече месеци на ред…..Благодаря ти, Пине.

гаранция...

кликни тук

Аман от „позитивни хора”/пост-позитивни/

истината 

Преди няколко години нашумя филма „Тайната” и всички чакаха да им се случат най-красивите и розови неща. После „Тайната” се оказа, не чак толкова голяма тайна. Появи се „мета Тайната” и на заден език се оказа, че сега тя е най-великото нещо, което е открито и прилагано. Покрай тия филми и книги за „масово успяване” на хората имах чувството, че хората се загубиха. И какво стана сега, веднага си пролича, кой наистина иска нещо в своя живот и кой просто само иска, а не прави и крачка дори към него.

Както бях писал в една моя статия за енергия-та не видях нито един да показва как да се зареди човек, как да възпламени вътрешния ход на енергията, но всеки иска да напълни чек с 6 нули/демек милион/. И каква полза от парите и от придобивките ни, като хората се изгубват в тях и от там психозата е все по-голяма. Може би е хубаво да желаеш, но според мен желанието ти би трябвало да е съобразено с потребността от определена нужда, а не само, защото друг го има и ти да не останеш назад. Смях се много на тия филмчета, защото имах един такъв „уж приятел” който ме копираше и ги гледаше и четеше книгите на „много големи-те автори” а накрая отново е роб на други хора. В мига в, който спрях да му подавам от  познанието си той увисна и нямаше от къде да почерпи свежест в своя ден; влезе в някакви странни негови психични състояния, защото нямаше личен спектър и негов център, а е наблюдавал какво правя аз. В мигът в който си е помислил, че аз „не съм успешен” спрямо неговите разбирания/за успех/ пътищата ни се разделиха. Да имам задължения към някой банки, но не се спирам пред нищо и докато изглежда, че стоя аз направих толкова много неща, и сега се случват все по-хубави неща за мен, но няма да имам повече „калпави ортаци”. Взех модела от животинския свят и се оттеглих „от масите хора” и си карам моята работа. И животните се събират, но не ми се обаждат, че се срещат и си карат по техния план. Изгоних много хора от живота си за да освободя място на други, който да бъдат добре дошли и да не съм обременен излишно от загубата на старите. Започнах да създавам мисловен модел за личната ми представя за социалната мрежа-кафе в което ходя сега, защото имам нужда от промяна. По принцип не сменям често нещата, който обичам, но спре ли да ми допада нещо просто го „пускам да плава”.

Дойдох на този свят само с една пъпна връв/и куп идеи, който мога само аз да реализирам/ и не вярвам, че ще си тръгна с нещо повече. Това, което се случва сега и нещата, който ще оставя ще се запомнят, виждат и това ще е поредното доказателство за едно голямо сърце и лично разширената ми вътрешна вселена, която не се сформира от вън а само от вътре. За това съм благодарен, че съм тук в тоя малък град и все пак отдавна съм излязъл от очертанията му, като това, което съм създал, чрез добрата работа на колектива ми се вижда от хората по целия свят.

И все пак живота е твърде прекрасен за да се притеснявам за това дали едни говорят зад гърба ми или ми се смеят. Аз си карам работа и въобще не ме интересува, кой ме взема на сериозно и кой не. А съм Христо от Лясковец  вървя към своята цел.

Писателската ми страница...

Здравейте, днес ще ви запозная с моята писателска страница.

към страницата ми

Тук можете да намерите всичко онова, което пиша и помествам само тук, защото така съм сметнал за необходимо. С времето намерих много хора, който наистина искат да ти помогнат да изпъкнеш, да се гордеят с теб, да те аплодират и да те поздравят за успеха ти. Отдавна зачеркнах другите в списъка, които пък искаха да не успяваш на никаква цена. Напук на подложения крак научих, че трябва бързо да забравя и простя за нанесеното ми поражение, защото докато аз се тровя оня от среща може да играе хоро/ и да не му пука за мен/. За това „свободно-почеши коня”.

Днес със създателя на интернет книжарница pechatnaknigi.com  до променихме визията на писателската ми страница и тя стана още по-приветлива за посетителите. Вярно е че показва, моите книги и подтиква към закупуване, но искам да кажа, че аз „не карам” хората насила да купуват, а ги оставям да осъзнаят нуждата от моето творчество, което е доста магнетично и зареждащо не само на един етап от тяхното развитие.

С годините на изучаване на МЛМ-маркетинга разбрах, че няма нужда да насилвам нещата и да продавам на „всяка цена”. Благодарение на това научих, че е по-важно да провокирам интерес към даден продукт, от колкото да им го натикам направо в лицето. Отказах се от агресията в продажбите още в мига в които разбрах магията на продаването. Тя не е да вземеш на човек парите/няма значение дали са последните или поредните/, а да придадеш стойност както на неговия живот така и стойност на продукта или услугата в него. Оттук нататък нещата са как да кажа, прекрасни.

Да превърнах се от драскач/на белия лист/ в писател, който мина бариерата на минималния тираж и се е устремил към нещо, което наричат „успех в творчеството”. О тук ще си позволя да благодаря на всеки докоснал се до нещо, което съм написал, направил масаж или друга моя услуга. Желая ви приятни мигове на стената ми…

Аз съм Христо от Лясковец.

Монастира "Св.Петър и Павел"

Авторска моя картина 

Интервю със сестра Параскева от манастира св.св.Петър и Павел гр.Лясковец

1.Би ли се представила?

Да, мога. Монашеското ми име е сестра Параскева. На 28 юли 1978г. съм дошла в манастира. А шест години по-рано идвах с голяма вяра и благочестие с един куфар книги (духовна литература) и един куфар икони, тогава режима беше (комунистически)  моите родители  не бяха съгласни. И след 10-15 дни ме върнаха в къщи. Те не можаха да ме върнат, а ме върна  моят вуйчо, защото, майка ми беше много против. Тя не искаше черно расо и не искаше аз да бъда монахиня. Нейната майка беше много вярваща, както и майка ми по своему, но „дявола” ги беше нападнал и те не искаха да ме пускат. И така се върнах, защото бях започнала да уча за медицинска сестра. Но не да ставам медицинска сестра, а да бъда по-близо до църквите и манастирите. Приеха ме детски профил в Стара Загора, и така едната седмица бях в Казанлъшкия, а другата в Мъглишкия манастир. По този начин бях по-близо до Бог, църквите и манастирите. Ученето ми се видя много трудно, аз съм много чувствителен човек и много изживявам болките на хората. Все пак аз завърших и трябваше да ме разпределят някъде (тогава имаше разпределяне на кадрите). След това разпределение ме пратиха (да работя) в Дом, майка и дете (в Бургас аз съм от там). И още преди да изтекат 4-те години аз вече живеех като монахиня. Знаех само църквата, работата и молитвата. Родителите ми продължаваха да бъдат много против. Бяха против и към една много вярваща жена (сега Бог да я прости) при която ми бяха книгите, иконите и ходех да се моля. И аз като се върна от работа, първо отивах там, имах си ключ и си влизах. Тя беше клисарка в църквата и цял ден работеше. Изчитам си молитвите, библията (духовните книги) и тогава се прибирам в къщи. А когато станах на 28 години, „се наредиха нещата”,  бях пораснала и родителите ми ме пуснаха, защото получих едно заболяване и им казах, че ще ходя да се лекувам при един лечител Цветан Иванов (бай Цветан Коконата-Бог да го прости) от гр.Лясковец, с народна медицина (билки, корени, гимнастика, ирисова диагностика). Така те се съгласиха и ме пуснаха да се лекувам при него. След това станах послушница за две години и 1980 г. на 20 декември приех монашество с Божията помощ.

2.От  колко си монахиня?

 Монахиня съм 30 години. Не броя годините когато бях послушничка  и годините, който бяха преди това. Такъв е редът и канона на църквата и трябваше да мина по реда си.

3.Какво представлява монашеския живот  за теб?

Ами той е труд, молитва, пост, смирение, търпение. Има и много „нападения” от „завистника на нашето спасение” (не стои мирен) и напада  и изкушава тези, които са най-вярващи и духовни хора. Но ние с голяма вяра в Божията помощ, смирение, въздържание и пост гледаме да победим неговите нападки. 

4.Как се превърна в говорител на манастира св.св. Петър и Павел?

Отец Богдан, (Бог да го поживи) ни беше ефимерий, той беше от гр.Сандански.  Докато той беше тук имахме и работилница, за която се грижехме и другите сестри говореха за историята. Но след 2000г. приключихме с работилницата, за която ти знаеш. Там имаше опаковачна лента, а за труда получавахме „малко възнаграждение”. Но другите сестри остаряха и започнаха да се изморяват  по-бързо и по тази причина ми наредиха аз да посрещам хората, да ги развеждам, и  разказвам историята. В началото ми беше много трудно, защото не знаех  и четях историята от един напечатан лист хартия. После свикнах и сега не ми прави впечатление.

5.Какво можеш да споделиш относно вярата?

Вярата е голяма благодат. Човек трябва да вярва, че Бог е жив, има мисия тук на земята. По Божия воля сме дошли и по негова трябва да изпълняваме неговите заповеди и да се стремим към небесното, тук(земното) е временно. Тук можем „всичко да имаме”, но човек трябва да знае, че има и задгробен живот (и душата му отива при Бога). Тялото е създадено от пръст и отива в пръста, душата е създадена от Бог и отива при него…

6.В манастира ли е по-лесно човек да е вярващ или от вън в светския живот?

Това вече зависи „от разположението на сърцето и на душата”. Аз съм „живяла в света”, но пак съм си спазвала божите заповеди. Както казах и преди: зависи много от разположението на духа, можеш „да се спасиш” и от вън „в света”.  А тези, които не са за манастира, могат много лесно да се изгубят в него. Добрите дела, които човек прави могат да бъдат и от вън не само в манастира.

7.Какви книги четеш когато имаш време?

Само духовни книги.

 8.Ти били написала книга за вярата, според твоята вяра?

Аз нямам тази дарба да пиша. Знам много но не мога да пиша.

9.Когато работех при вас (тук в манастира), как ме приехте?

Като един добър християнин. Сякаш Бог те беше изпратил да помагаш на манастира, когато ни беше много трудно и нямаше толкова желаещи да помагат.

10.Защо хората в днешно време се обръщат все повече към вярата  и Бог?

Ами това е единственото спасение на душата, защото в трудни моменти имаш(само) един стълб на които можеш да се опреш(облегнеш) и това е вярата ти. Само Бог дава сили да издържиш всичко в живота си (а живота на всеки е изпълнен с много скърби, изпитания, страдания). Може би и „последните времена изживяваме”.

 11.Нужно ли е човек да ходи в Израел на Божи гроб, в Атон или на Кръстова гора за да открие вярата.

Вярата там няма да я намери, тя си е в сърцето и душата. На Божи гроб ходим на поклонение, защото  там е свято място. В Атон единствено  и сега провежда духовен живот.

….Докато вземах интервюто се появи една  (друга сестра), която не разбра, че правим  интервю и се намеси, но аз и споделих какво правим за да не говори докато ние свършим. Макар, че тя стоеше до нас и се чудеше, какво си говорим толкова много, защото сестра Параскева говори много увлекателно и има какво да разкаже за манастира…. 

 12.Какво ще ми разкажеш за историята на манастира, за да запознаем хората?

 Манастира е основан 12век. след  1186г. царете Иван и Асен имали наблюдателница  на мястото на сегашната камбанария и те обеща ли, че ако освободят България от Византийско робство (понеже 250г. сме били под тяхно робство) ще построят манастир. След освобождението те изпълняват своето обещание. Купуват три камбани и наблюдателницата, която е била римска крепост я правят камбанария.  За голямо съжалени през 1913г. е имало голямо земетресение и камбанарията е разрушена  до половината (до каменния надпис на плочата, която се вижда и сега). Построи ли и голяма хубава църква, която също е била разрушена от земетресението. Построяват и  първата духовна семинария тук (само тя останала не разрушена от земетресението тогава). Даряват 800 декара земя за манастира, събират монаси и много свети хора. Обаче когато пада България под турско робство църквата пада под гръцко владение. За голямо съжаление се настаняват гръцки игумен  и монаси. Това е било положението до възраждането, но през  1815г. от Дряновския манастир пристига Архимандрит Максим Райкович  и открива килийно училище в гр.Лясковец. Все още съществува като основно училище (то се намира срещу църквата Св.Николай). В него се заражда идеята и заедно с лясковските чорбаджии  изгонват гърците от Лясковец ( малко селище-тогава-после става град). Турци в  града не са живели и на коне не са  минавал през града, може би защото е бил покровителстван от бялата българка царицата Мара (сестрата на цар Иван Шишман). С помощта на чорбаджийте те успяват да изгонят  гърците, веднага става игумен и училището е било в метоха на манастира (което сега е осквернено мястото). Започва да учи децата на четмо и писмо  и малко след това премества  училището в манастира. Той бил голям родолюбец, а книгите на нашия език били унищожени. Тогава му изпращат от Русия книги на църковно-славянски и започнал да служи на славянски. С проповедите си, които прокарвал сред населението ги е подготвял за въстание….

Васил Левски тук е провеждал своите революционни комитети през 1869г. до 1972г. Скривалището му не можаха да го реставрират, защото точно тогава стана голямото земетресение в  Стражица и работната група отиде там да помага за да се възстанови всичко.

А през  1870г. църквата станала самостоятелна. За 4 години дядо Илароин Макриополски (тогава Търновски митрополит) дал всичките си спестявания от 15 хиляди гроша за да обновят малките килии в общежитие за учениците  и създал класна стая. На 11 май 1874г. е открита първа духовна семинария в България. Недьо Жеков от Лясковец  е бил първия ректор на семинарията с две висши образования(богословско и педагогическо). А след освобождението на България от турско робство се превръща в първия висш духовен Факултет. Тогава дядо Климент(това е Васил Друмев) е бил ректор на Факултета, 8-години е просъществувал  и два випуска са завършили. От които това са били първите учени на България: проф.Златарски, Иван Трифонов, Петър Трифонов. Оказало се снабдяването много трудно заради тогавашния стръмен  път(кози пътеки). И след няколко години се премества в София. По време на Стамболовия режим дядо Климент, е бил заточен в нашия манастир. В горното здание на манастира е имало големи печки (джамали). Било лятото -август месец, а него го били вързали в кожуси и омотан с въжета, нарочно палили  печки за да го измъчват с топлината и му давали солена риба да яде без да пие вода. Лясковското население били много състрадателно  и през нощта влизали да му помогнат (като му давали да пие вода). И тогава последователите на Стамболов започнали да се чудят от къде черпи  тази сила, че бил толкова издръжлив. Една вечер разбират и проследяват, че хора от града идват да му помагат. Тогава го качват на кон и го закарват в неизвестна посока.  В 12ч. през нощта на 11 срещу  12 август го вземат,  той успява само да напише, че го изпращат незнайно къде на един смачкан лист хартия.

След голямото земетресение 1913г. е бил назначен само един стопански отговорник, но той не можел да опази нищо всичко било разграбено от различни хора. Но тук пристига  майка Пелагия  1960г. с още две сестри. Тук тя намерила истинска пустош. Нямало дори лъжица, но имало една тава и една тенджера, която ползваме и до днес. С Божията помощ, с много труд,  и с помощта на Петър и Павел започнал да се възстановява манастира. Петър и Павел „да се явяват” на вярващите християнки от града и да ги подтикват да носят, кои каквото може в манастира. Ще дам един пример с една баба Стефана, която тръгнала да прави петохлебие в манастира в с.Арбанаси. И от стадиона на горе и се явяват Св.Св.Петър и Павел, като свещеници и я попитали, на къде е тръгнала. А тя с плах глас казала, че отивала да прави петохлебие на  Арбанаси. А тя си помислила, че това са свещеници като  ги видяла с одеждите. Те я насочили, да отиде в техния манастир, че в момента има голяма нужда от всичко и след това сякаш изчезнали, както се и появили. След като разказала на монахините те и казали, че това не са свещеници, а самите пазители на манастира. Петохлебието  са  5-питки на които, се чете за здраве и успех в семейството. И след това с кобилиците вярващите жени, започнали да носят кои каквото има, може и иска да донесе(посуда, кокошки, котки, кучета). Втори път и се явяват Св.Петър и Павел но този път на сън. Тук в този град много „вирее”  бамята и тя имала набрана бамя и искала да занесе част от бамя на манастира, а другата да продаде. На сън като и се явяват те я подтикват да занесе бамя на манастира. Тя много се трогнала. На сутринта с кобилиците занесла всичката  бамя и сестрите си сготвили една част, а другата си направили зимнина (защото тогава били малко  на брои сестри). И от този момент нататък се започнало възстановяването на манастира. След това Енчо Стайков (Бог да го прости), които много е направил за град Лясковец, открил военния завод Енчо Стайков (сега Аркус), много  помагал и на манастира. През 1961г. той организира Национално надпяване за народни песни (тогава надпяването е траело 20 дни, а сега само два дни и то през година), и средствата, които събират   той  наредил  да поправят  пътя до манастира,  водоснабдяването, защото след земетресението водата изчезнала. Създали и нова електрическа мрежа специално за манастира. А малко след 1970-1973г. той  включва манастира към паметниците на културата и тогава държавата помогна много за реконструкцията му. От нас е вътрешната уредба, а  външните дейности като строителство и довършителни работи  е  от паметниците на културата. Той  бил комунист, но  вярващ. Когато си идвал от София, най-напред се отбивал на манастира и живо се интересувал от какво имали нужда сестрите. Той е голям благодетел за манастира, въпреки политическите си пристрастия.

13.Вярваш ли в Бог и какво представлява  вярата за теб?

 Силно вярвам, още от дете. Моята баба(Бог да я прости е тракийка) ме е учила, че Бог е жив, и че съществува. Това е светата троица(Бог Отец, Бог Син и Светия Дух), учила ме е да постя, как да се моля, как силно да вярвам в Бог. Баба успя още по времето на комунистическия режим (когато гониха вярващите) да ме научи да бъда силно вярваща. От тогава каквото и да съм помолила Бог винаги ми го дава. Може да се забави, но винаги е отговарял на молбите ми (дори идването ми в този манастир беше свързано с големи молитви  към Бог за да мога да дойда и остана).

 14.Всеки ли може да бъде монах?

Не всеки може да бъде монах. Всичко зависи от разположението на духа, сърцето и душата. Женения човек се грижи за семейството си, а неженения се грижи как да служи  на Бога. Не е лесно за всеки да бъде монах. Много е трудно човек да съчетае задълженията си към Бог и семейството.

15.Какво мислиш за брака между мъжа и жената?

Брака е благословен от Бога, той е велико тайнство. Раждането на децата също  е благословено от Бога, но  не всеки приема брака. Младите при всички случай да имат венчавка, защото именно тя е Божието благословение.

Благодаря ти за отделеното време, за мен беше чест да мога да споделя тази информация с читателите и слушателите.

Аз също ти благодаря. Бог здраве да ти дава. До нови срещи.

Взет от мен материал директно от сестра Параскева през 2012г., с любезното разрешение на Майка Пелагия(игуменка на манастира-Бог да я прости).

С пари или без...

С пари: Може би с пари, да уча в училище да не правя грешки докато пиша. Може би с пари ще има повече реклама въпреки, че може да не струва и 5 пари написаното. Удобства, капризи и някак да прося уважение от някого не ми е присъщо. Даром средствата не са ценни или оценени достатъчно и нямат същия вкус. Обеден съм, че едно е само да искаш или мечтаеш, без да направиш и преведеш в действие мисълта си. За, какво ти е да мислиш, като си парализиран от към действие. Имам много модели за пример относно това, но няма да изпадам в подробности. Нищо не променят парите освен, че може да платиш на друг да ти свърши работата, а ти пак увисваш в незнание.

Равносметка: След осъзнаването на принципите, който влияят на моят живот се оказа, че с пари или без, ти може да си или да не си творец. А дали чуваш или се доверяваш на вътрешния си глас не се влия от пари, а само от сетива, който са подвластни на душата ни. Вярно е може би, че нещата стават по-бавно без пари, но и това е относително. А това с бързане с цел доказване „вижте ме” е ала, бала според мен. И животните съществуват в гората, но не ми се обаждат, като се разхождат или си определят срещи. За това не съм сметнал за необходимо, да давам отчетност на някого с какво темпо ще създавам моите продукти. Много хора помогнали ми с различна по вид помощ са получили от мен дори в пъти повече възвращаемост, който надхвърля услугата им към мен. По някога няма, как да бъде пресметнато или изчислена изгодата ни спрямо другия, но пък и медали не давам. При мен се оказа модела: „Ха да те видя, как ще се справиш без да ти се плаща, и когато се докажеш или покажеш, какво можеш, /без мотива пари или награда/ на базата на показаните умения и таланти може да се вижда и сяда на масата за преговори.” В бойни изкуства има йерархия, която се зачита и уважава, има дисциплина и, които не може да приеме указанията, не е за тук/в моя отдел/.

Аз приех шлифоването на писането да става от най-големия учител Животът и само той може да ми даде, нужното Време. Времето е пари, но не всичко може да се купи с пари, а с повече пари си загубваш тотално времето си. Забелязах, че хората искат да забогатеят, за да не правят нищо след това. Е „това е много як мотив.”

сълзи в сърцето

Сълзи в сърцето. Чувствах се предаден, за кой ли път. Не е нужно да бъда мил, защото виждам, че това по някога е пречка. Не  нужно да обичам явно, защото това се превръща в бреме. Когато проявя интерес, това сякаш се обръща срещу мен. А какво ли друго мога да направя освен да стоя и за пореден път да се примиря с нещо, което не мое и няма да бъде.

С напредването на всеки ден отдалечаването е видимо и осезаемо, а аз осъзнавам, че горещите ми чувства не топлят никого вече. Сълзите се стичат от очите ми, дори днес когато студът в гората беше пронизал всичко и мен не ме пропусна. Плаках като малко дете от това, че обичам, а съм сам като куче. Питах се през целия път, защо е така, какво още мога или немога да направя, но отговор неполучих. Гледах бяло-сивата гледка и се чувствах зле, добре, че веднага след като станах излязох и тръгнах към гората. Вече трети ден се чувствам зле, защото обичам. По някога разходката ми помага да се разтоваря от нещо, от което искам да избягам, но от чувствата си няма как да избягам, защото не мога да избягам от себе си.

Боли ме, за първи път пиша за сърцето си, как страда в този миг и не намира отговорите, който би искало да получи, но няма от кого. Може би така е по-добре да боли, за да разбера, че съм жив, може да е извратено, защото не знам дали има хора, който искат да ги боли. Но днес аз съм от тях. Боли ме от това, че обичам.

Дано някой ден наистина бъда обичан, и да не ми налага да деля любовта си с други хора и обстоятелства. Мисля, че е добре да се надявам. Научих се да обичам, а все мен ме боли от тая любов….

Аз съм Христо от Лясковец.

депозирай си...

попълнете си го

В този процес ще започнеш като си отвориш въображаема банкова сметка - няма да има истинска банка, но ще правиш вноски и ще теглиш пари все едно имаш истинска сметка. Можеш да използваш стара чекова книжка, която вече не ти трябва, счетоводна програма на компютъра си, а може дори да си измислиш цяла система като използваш тетрадка като регистър и празни листове хартия вместо чекове. Важно е да направиш процеса възможно най-реалистичен. Първия ден депозирай хиляда долара. Напиши, че си депозирал хиляда долара в своя регистър, след което напиши чекове, с които да похарчиш тези пари. Можеш да похарчиш всичките си пари за едно нещо като използваш един чек или за няколко различни неща като използваш няколко различни чека. Целта на играта е да се забавляваш като мислиш за това какво би искал да купиш и да се наслаждаваш на това наистина да напишеш чековете. Недей да пестиш описанията в полето за бележки на чека. Например: За красива писалка или Страхотни кецове или Членство в клуб “Гордънс”. Можеш да похарчиш всичко днес или да спестиш за някой друг ден. Но ние те насърчаваме да направиш всичко по силите си да ги похарчиш днес, защото утре ще направиш още един хубав депозит. На втория ден депозирай две хиляди долара. На третия ден депозирай три хиляди. На четвъртия ден — четири хиляди. Като стигнеш до петдесетия ден депозирай петдесет хиляди. На тристотния ден депозирай триста хиляди. Ако играеш тази игра всеки ден в продължение на цяла година ще си депозирал и похарчил повече от шейсет и шест милиона долара. Този процес ще ти помогне като развие способността ти да си представяш. Ще откриеш, че като поиграеш тази игра няколко седмици ще започнеш доста да се замисляш как да похарчиш толкова много пари. Така способността ти да фантазираш ще се развие, ще се увеличи неимоверно. Вселената откликва на вибрационното ти излъчване, не на твоето състояние на съществуване. Така че ако насочваш вниманието си само към сегашното си състояние на съществуване бъдещето ти се развива без голяма промяна. Но ако насочваш внимание си към чудесните идеи, които предизвиква в теб тази игра Вселената ще започне да откликва на вибрациите на тези мисли. Вселената не прави разлика между вибрацията, която излъчваш в отговор на нещо изживявано и вибрацията, която излъчваш в отговор на нещо въображаемо, така че процесът Игра на Сполука е мощен инструмент, с който да преместиш вибрационната си точка на привличане. Можеш да играеш играта кратко време, цяла година или повече. Каквото и да избереш ще бъде подходящо. Може да ти е неловко в началото, но колкото повече играеш, толкова по-богато ще става въображението ти. А когато се обогати въображението и се фокусираш в духа на забавлението и разширението точката ти на привличане ще стане по-голяма. Като пишеш чековете използваш въображението си. Като пишеш бележки се съсредоточаваш върху това, което пишеш. Не чувстваш никакво съпротивление докато правиш това тъй като няма страх, че ще похарчиш прекалено много и ще постигнеш единственото, което е необходимо за получаването на каквото и да било - ще си заявил желание в състояние на нулево съпротивление или по-добре казано в състояние на допускане. Така не само ще се радваш на обогатено въображение, но и точката ти на привличане ще се премести, а тогава и житейските ти преживявания ще се променят. Ще се подобри не само финансовата ти ситуация, но и всички неща, върху които си се съсредоточавал с удоволствие ще потекат в твоето преживяване, в живота ти. Да играеш както на теб ти харесва. Няма правила; няма нищо, което трябва или не трябва да правиш. Започваш да играеш и играеш. Похарчи толкова, колкото искаш. Но важното тук е да направиш, всичко по силите си да упражняваш- въображението си възможно най-много.