Коктейл и Панацея!

Животът се състои от дни, които не означават нищо и моменти, като днешния, който да означава всичко. Като този например свързан с доматите. Още през 2016г. лятото се сетих дали на клиентите с ВИП статут при мен няма да им хареса да получат следния Дар:

Сауна за лице + маска от истински червени домати + маска от Алое Вера Гел комбиниран с масаж на лице и оставяне в друго агрегатно състояние, докато клиента слуша в слушалките едночасов сет на Хулио Иглесиас. Струва си.

...Не знам признавам си дали се получи, но реших да създам и тази класика.

А какво по-хубаво от това да можеш да откъснеш доматите директно от градината и да са пресни, събрали лунна енергия през нощта и слънчева сила през деня. Да ги изцедиш директно пред клиента докато той си прави сауната на лицето. А след това да позволиш на лицето, което е отворило своите пори да поеме изключителната доза антиоксиданти на което доматите са заредени до горе, чрез които спомагаш регенерирането на кожата. Последващата маска с Алое Вера гел и Масажът(ми) допринасят за супер възстановяването на кожата и нейното витализиране...

Но да не прекаляваме със текста този път, и да се насочим към клипа. Приятно гледане, експериментиране, ползване, взаимстване, плагиатстване и всички производни на споделянето на опит... Аз в тази ситуация бих направил точно така!

LOUALTY CLUB-Lyaskovets!

Смисълът на живота ми бе да намеря своята Дарба.А  целта на живота ми бе да се науча как да раз-да-вам от нея на хората, животните и растенията - докосвайки ги. И така, тръгнах на едно голямо пътешествие, за което дори не подозирах, но не се отказах никога от нито една своя мечта заради времето, което ще ми отнеме, за да я постигна... Така се научих да давам на всеки мой ден шанса да бъде най-добрия в живота ми и да го ценя, докато е в ръцете ми, защото друг може да нямам. И едва тогава съдбата ми показа, че тя не е въпрос на шанс (който все чаках - преди), а е въпрос на избор (който правя всеки миг - сега). Защото за нея не се чака, тя се постига с действия.

Прочетох в една книга, че ако не се науча да мечтая за нещо голямо, други хора ще го направят вместо мен, а аз ще трябва „да им помагам“ да сбъдват своята/тяхната си мечта, но не и моята такава… За това добре дошли в моята мечта. Мечтата да създавам изключителни неща, които да подобряват живота на човечеството като цяло и да помогнат на света да бъде малко по-добро място от това, което сме заварили...

Едни от най-хубавите неща в моя живот не са нито „гонени“ , нито преследвани като големи цели, но са из-мечта-ни. И всяко мое преживяване  оказа влияние върху личната ми карта на света. Нещо повече - колкото по-емоционално резонира то в мен, толкова по-дълбоко е въздействието му върху живота ми. Когато правя нещо, на което се наслаждавам, тогава е много по-лесно да бъда сияещ, а времето тогава лети неусетно! Всеки от нас може да прави онова, което умее да прави най-добре, да го прави с любов и от сърце и осъществява призванието си, като се съобрази с Божествения план и да бъде в полза на другите, като така може да дава своя принос за промяната в света. Това е истинска помощ. Защото да правя нещо с правилно отношение означава, че работата ми повдига енергията на хората около мен, без да го разбирам и тогава осъзнах следното: Винаги един макар и малък жест на внимание, създава безкраен вълнообразен ефект, който  се връща отново и отново към мен, дори без да подозирам! Така възможностите да съм в услуга на всеки един човек, когото срещна, са безкрайни. И пътят ми става ясен и чист, защото двете посоки на енергийния обмен в живота ми – това, което се влива и това, което се излива в него - са в равновесие.

За мен е най-важно качеството на това, което съм създал, е да бъде такова, каквото е било от първия ден и доверието, което се изгражда на база случване от самото начало. И дори след 100-200 години продължителите на делото ми да знаят точните параметри на продукта и неговата сила.

                              С уважение: Христо от Лясковец-Христов

Кром-Крем и Вярата в него!

Бог не разкрива себе си чрез външно наблюдение, а чрез вътрешно изживяване! Трябваше Джоджена да ми спаси живота, че да му обърна внимание... и ето силен рекламатор съм му днес!

Няма неизпълнени мечти,има изоставени желания!!!

Прочетох в една книга, че ако не се науча да мечтая за нещо голямо, други хора ще го направят вместо мен, а аз ще трябва „да им помагам“ да сбъдват своята/тяхната мечта, но не и моята такава.

За целта съм се насочил точно преди 5-6 години да създавам следа както с „Маслото от Джоджен“ и „Кром-Крем“- ът ми, които са част от Първа Продуктова Гама: „Златните 7“. Днес ще се разходим из пътя, които си мислех, че аз диктувам, но уви и тук природата диктува правилата. И ти казва, ако щеш...

1.Ще започна оттам, че където исках да е позициониран Джодженът в градината Вселената само ми се усмихваше ли, усмихваше... докато накрая разбрах, че колкото и да се напъвам да е там-някъде си определеното от мен в градината, ще бъде тук - някъде си и ще се развива с лекота. О, какво мога да кажа в защита на моето невежество относно как точно да се случват природните закони сред растенията... пред очите ми.

2.След това започнах да търся опаковки за да може да има някакъв вид този продукт (специално за крема ще говоря тук), защото в шепи не става да го раздавам. И когато звънях няколко пъти на различни производители за да попитам мога ли да закупя опаковки за кремове, те веднага казваха, че може, но и имаха веднага условие, че искат да взема директно 1000 броя, защото не можело било по-малко... Тогава на последния му казах, че все още не съм пораснал толкова за да си позволя да закупя наведнъж толкова (не че няма с какво да ги напълня), но пък това директно отключи още един стремеж да бъда още по-добър в това, което правя сега, за да стигна практически там за където съм тръгнал... големия свят, и да мога да не се стеснявам когато поръчвам опаковки. Но благодарение на опцията ми да не се отказвам попаднах на компания с която работя успешно вече години и те разбират, че „съм малък“ но само за сега. Жената, която откликна на поръчките ми за опаковки се държи изключително свежо, коректно и чисто. Като една достойна връзка между производството  и клиентите, за което и благодаря сърдечно. Да, аз съм съ-Творец и създавам много неща, както до сега така и за напред. И тези, които „ме разберат“ и ми подадоха ръка в началото когато бях беден, начинаещ и суховат в общуването с когото и да било, ще помня този жест завинаги поради факта, че в началото всички истински предприемачи са равни на старта и не разчитат сляпо на чужда помощ. А ще направят и невъзможното всичко да е възможно и достъпно. Вярно „губи се време“ да се справиш самостоятелно, но вкусът от успеха е наситен с повече антиоксиданти от колкото да чакаш на готово... изцедения сок от чужди ръце. Струва си човек да почака и да се потруди преди да иска да харчи, или да е в топ 10 на списание Форбс(Forbes).

3.След това дойде мигът на истината. Да гледаш как това „малко нещо“

което се побира в едната ми ръка стои в офиса ми и го наблюдавам мечтаейки за съдбата му... Но повярвайте ми, дори и ние да сме създателите на каквото и да е, то всичко си има собствен път, който ние можем да моделираме, но нямаме право да убиваме... мислейки си, че  ние сме произхода на най-доброто за него. Така дойде мигът на една позната преди 5 години да ми се „развика по телефона“, че съм създал нещо, което е задължително да пусна да обикаля свята. Това ми подейства като „вълшебната доза“ подтик, от който сякаш се нуждаех. Вече бяхме забелязали, че самият крем има вълшебен принос към следните проблеми, който тормозят хората:

-Външни и вътрешни афти на устата; напукани устни; хемороиди; гъбички по ноктите; напукани пети и длани; мазоли; изгорено от Слънце-или от пръсната мазнина; кокоши трън; подсечено по кожата; прави ръцете ми гладки; кожата на лицето уникално свежо, приложен като маска за лице (едни жени го ползват за дневна-други за нощна маска); обогатява кожата и предотвратява стрии;... Това е само една малка част от букета, който успяхме да разберем...от пътя на създаването му.

(Освен това имах благоразумието да подаря на един тогавашен „мой приятел“ от крема и той след време ми сподели, как добре си смазвал пантите на вратите с него за да не скърцат. Вярно разбрах за още един метод на приложението на крема, но от тогава не желая да общувам с този човек)...

4.От природата до опаковката този продукт минава няколко пъти през

ръцете ми. Сам си суша Джоджена от плантацията ми, на сянка под асмите. После го съхранявам в проветриви торби от американ (едно време в казармата си правехме партенки от него). После идва ред на създаване първо на „Маслото от Джоджен“, едва след това на кремът. И когато дойде време за крема се осъществява мантруване по време на целия процес (по другите ширини се нарича баене или наричане). И престояване на продукта под Луната. Опитвам се да създавам партидите от бутиково количество по пълнолуние. Оттам започва пътят на всеки един крем...От широката и пълна Луна.

5.Не знам дали съм вярвал в началото, че пречките през, които съм преминал са стъпала по непознатия за мен Път,  но със сигурност проблемите и затрудненията са били уроци от Вселената, които са били изпратени, за да ми помогнат да развия нови умения в мен, релевантни за днес, сега и тук!

6.През годините съм подпитвал различни хора дали проявяват интерес „да ми помагат“(само с физическа работа), но всички искат да са шефове на заплата, а не да са фрийлансъри и от тях буквално да зависи обема свършената работа и съответно релевантното заплащане насреща - но след това. Не разбирам тези хора, които единствено парите са им стимул... да си мръднат пръста, да си отворят очите сутрин или мозъчните гънки... а колко други по-съществени стимули има... не е истина просто. Дори имаше хора, които отказаха да се съгласят да обуват ботуши за директна работа в градината, да хващат лозарските ножици за да берат рано сутрин продукцията, но пък проявяваха любопитство към тайната на крема и колко е сигурно „сигурното заплащането“... А това не можа да ги мотивира да кажат сбогом на работата си, за да са при мен... О, Господи преди да си науча урока и аз питах същото: първо за пари когато кандидатствах за работа и чувах месеци наред „ние ще ви се обадим“... но така и нищо не се случваше. Но от моята скъпа приятелка от Троян(Бог да я прости), научих: „Как би искал нещо човек, който кандидатства за работа в компания или при работодател, без да е дал нещо от себе си или не е допринесъл с нищо за нейното развитие и разпространение на продукция, а би искал пари и то веднага на края на месеца?! Как по дяволите, се дават пари на първо интервю?!“

И така в работата ми на терапевт-масажист с 23 години работа с хора разбрах много, срещнах много хора и те срещнаха мен. Работя само с авторското си Масло от Джоджен вече 6-та година и съм удовлетворен от работа с него, както и всички, които са под ръцете ми. Вярно по някога ми се иска всеки ден да правя подобрения, да разпространявам рекламата с голям размах, но в същото време не го правя за да не изгубвам нещата от поглед и да мога да съхранявам качеството на продукта си. Нямам за цел да изгубвам или предавам сърцето на магията, чрез която стигнах до тук. Но пък копнея за мигът, в който ще дойде времето в което ще допусна хора чрез „Ден на отворените врати“ да могат да се докоснат хиляди в определен ден от месеца до магията и ако искат да съдействат с мнения и препоръки пощата ми е винаги отворена за такива: ico.ice@abv.bg още сега.

И най-хубавата част, но и най-болезнената за мен я оставих като за накрая, но този край е може би поредното начално нещо което правя с цел:

Една докторка се свърза с мен и заяви: „Ако не си развалиш качеството на продукта, които купувам от теб ще работим дълго време заедно?!“ А в тези си думи тя е уловила концепцията ми във въздуха и то директно. За мен е най-важно качеството, да е такова, каквото е било от първия ден и доверието, което се изгражда на база случване. И дори след 100-200 години продължителите на делото ми да знаят точните параметри на продукта и неговата сила като се справят с лекота с всичко. Да вярват в него, както аз. Но с една малка разлика, че на мен дори не ми се налага да вярвам в него, защото: ме сряза стъкло през врата и благодарение на кремът белегът, който показвам навред при презентациите ми, не се вижда. И освен това, това изуми личния ми лекар...

Такива ти ми неща от маслените следи, които оставям с Маслото и Кремът по тия географски ширини, допринесли за вълненията ми при честване на рождените дни на първокласниците...

P.S.: Дръзко но изпълнимо. Във всеки дом поне по един крем, който да разкрива друг вид изживяване и спасение от създадените проблеми...

Реколта от Джоджен 2017г-второ бране!

Кром-Крем

Изсушен Джоджен-2017г.

Кром-Крем

Кром Крем и автора му!

50-сет Лета в Един ден-Твоят!

Много неща получих мечтаейки за тях през годините, но много и не дойдоха, и Слава Богу, че стана точно така. Но днес ще ви разкажа за едно от тях...това, което дойде и се случи като момент...

...Защото има моменти, които белязаха живота ми. Моментите, в които осъзнах, че нищо не е същото и времето се разделя на две части – преди това и след него.

Гледайки го по телевизията, четейки за него по вестници и списания исках да се запозная с него...и то взе,че се случи. Но не веднага! Така преди 3 години 08.05.2014г. на награждаването в НХГ по повод „Достойните българи“, аз бях представител на организация, която представлявах и получих наградата директно от Гена Трайкова. На самото награждаване съзрях човекът с когото исках да се запозная и си казах „сега или никога“. Но докато изляза от сградата много хора го обградиха и всеки искаше да го поздрави... Изчаках търпеливо и успях да се добера до него. Представих му се и го помолих да ми позволи да се снимаме за спомен... Той разреши и когато ме прегърна ми заговори сякаш ние никога не сме се разделя ли, а днес (тогава) въпреки това се срещаме за първи път очи в очи... После на празничния обяд успяхме да поговорим повече,защото седнах близо до него и така... другото е история.

Но днес, ах днес е велик ден 5 юли. Денят на неговия рожден ден и кръгъл юбилей 50-сет години. За целта се погрижих човекът от рекламния ми отдел да сглоби и изпипа идеята ми до краен предел и да я материализира. И Воалá, какъв дар се получи не е истина просто. Още преди да замина в София по работа бях го нагласил точно този Дар и си чакаше реда. Сега той е при него и вярвам е останал очарован от творческия ми процес.

Няма да ви мъча повече, става въпрос за изключителния Човек и гайдар на България - Петър Янев. Днес той е рожденик и празнува своя ден, с един сърцат подарък от мен. Измислих всичко, което е написано на картината, а снимките взех от нета. С едно изключение на нашата снимка с него от преди 3 години на жълтите павета пред НГХ.

(тук ще поместя Творческия ми текст, който е разпръснат върху колажа, подарен му от мен):

За твоя 50-сет годишен Юбилей, Майсторе на Гайдата!

Безкрайната Вселената  пее...
Великата България  пее...
Свещената Родопа планина пее...
но само Петър Янев - свири  от Душа!

5 Юли е Светъл ден не само за Семейството ти, но и за Света. Честит 50-ти Юбилей. Бъди Жив и Здрав, защото това, което правиш и оставяш след себе си, съхранява и прави света ти/ни малко по-добър от колкото си/сме го заварили. Бъди!

P.S.: Това, което даваш на Света, го даваш на Себе си. Така че това, което човек, като теб иска да преживее,  той избира да го раздаде. И благодарение на това, аз разбрах за Теб. Живей!

С уважение: Христо от Лясковец-Христов

5 Юли 2017г.

                                                    

                                                          (нямам какво повече да добавя)

Юлско случване...по Африкански!

С Дейзи Патън-София 2017.

"Най-топлата дреха за сърцето – това е добротата."

Така от само себе си си дойде денят‚ “Х“ тогава, а сега с точно изображение 01.07.2017г. Още преди няколко месеца бях поканен на среща от една изключителна жена Дейзи Патън - Африка! Имаше минали пропуснати срещи от моя страна и този път си отбелязах в календара, че на тази дата ще бъда в София. Е, бях тук в София в Ориндж Флауър 69.

Но едно по едно да го карам.

След качването ми в рейса ми се зачекна нокътя, който се гласеше да пада, поради това, че го бях премазал на предна дясна врата на такси, което ползвах тогава. И след 56 дни от инцидента, нокътя сам по естествен начин се отдели от мен... а от долу си идва друг-също толкова естествено. Пътувах прекрасно и пристигнах за пореден път в София. От там по срещи с определени хора, на които държа. Първата се оказа в една великолепна Сладоледена къща “Confetti” и продължи час и половина...

После се прекосих цяла София за да стигна до Румънското посолство и се срещнах с един човек, който ме попита кой съм. Отговорих му, че „съм никой“. Попита ме с какво се занимавам-отговорих му „с нищо“, чета по -цял ден вестници и пия кафе. Пълен безделник съм... Усетих, че явно и този „човек“ е толкова „заинтересовaн“, че е без значение наистина кой съм. Нека се чувства по-велик от другите... аз отдавна не държа на това.

Последваха много кафета, много криене под чадърите и търсене на сянката и климатиците, защото в София беше кошмар под Слънцето...а на жълтите павета, пред парламента, пред президентството до шадравана обаче си беше леко прохладно. Снимах го този шадраван, до преди да ме извикат...

Джулая...

Така премина денят на един „безДелник“, който го превърна в „праЗник“.

В утрото на Джулая наблюдавах изгрева от мястото където бях отседнал. Имах рядката възможност да бъда на хотелска височина и да го виждам без проблем... После последва закуската и кафето в парка където единствено там в София има Слънчев часовник, макар и изграден от бетон. Но бях толкова радостен, все едно ме водеха на лунапарк като дете. Последва инциация в Рейки на един човек, който уважавам и просто пожела да го преживее... Случи се и това на 01.07.2017г...

Вече бяхме излезли от утрото и трайно се настанихме в денят и неговата жега, се запътих към народната библиотека. Там един прекрасен Брат ме разведе из дебрите на Националната библиотека, както горе така и долу. Сбъднах още една мечта да осъществя и това случване... Благодарен съм на този човек, че го стори за мен, защото надали „случаен“ биха го пуснали ей така да се шляе вътре... Оказа, се че има една книга там в библиотеката, която е затворена и е с брояч, която щяло да се отвори 2060 година, за да видели когато е писана, дали писанията ще съвпаднат с времето тогава... (интересно е). И така безделничих вътре, разглеждах, разказваха ми и накрая излязох навън... и отново се озовах в кафето зад библиотеката. От там се „разгоряха“ едни теми дето може и тръпки да те побият, но пък всеки път се учи човек на нещо... ново. Въпреки приятната атмосфера и прекрасното местенце, нямахме много време да бездействаме, защото ни предстоеше най-важната среща, заради която бях в София. Да се срещна с тази изключително земна и натурална жена...Всичко бе разчетено.

В Националната библиотека-София 2017

...Така се озовахме близо до Пирогов в хотела Ориндж Флауър ... И срещата можеше да започне. Извадих картината, която носих и просто и я подарих при влизането си последен, след дълбоката и лична прегръдка, която ще помня от тази среща...

Още преди няколко месеца, когато я видях тази картина веднага ми излезе образа ѝ, и вече знаех, че тя ще е за нея като подарък. Дадох на хората от рекламния ми отдел да я оформят и сглобят в рамка и стана приказна... О, Боже беше изключителна като за среща на високо равнище между приятели на перото, изкуството и живота... Да, това бе среща на Творци, но на която „бях помолил“ да бъдем ограничен брой, за да сме си само наши хора за да можем да се наприказваме, видим в тесен кръг. Е, случи се точно така по сценария...ми.

С картината подарък за Дейзи Патън-Африка!

Нямам никакво желание да разказвам за цялата среща, освен, че имаше ред сълзи от радост, ред сополи и много смях от коремните недра... 8 часа не ги усетихме кога минаха. И въпреки, че бях „беЗделник“ на тази сбирка, се чувствах като на „празник“, сред приятели... За което благодаря, защото такива мигове пълнят душевната ми хазна, която дава цялостно отражение на съществуването ми...

Освен това за първи път чух и думите от типа: „Там за където говориш, че искаш да влезеш не се кани. В мига щом вече си го заявил, то ти си стигнал до вратата и просто трябва да почукаш, на правилната такава, защото си готов да влезеш“... тези думи сякаш ги чаках цели 37 години, за да ги чуя и да дочакам и това да съПреживея...скоро!

P.S.:...След като прочетете тази кратка статия, ще се почувствате мечтатели и може би ще попътувате....с мен! Само извикайте образа на пътешественика във вас и си припомнете ваш красив спомен свързан с пътуване, и го обвържете с мириса на прекрасен сладолед... който може би обичате.

До Слънчевия часовник в парка!

Експозиция в Националната библиотека!

В мазето на Библиотеката!

още от  мазето...

Радвам се като малко дете!

Книга, която ще се отвори 2060-та година!

Подаръка...

С Майка и Дъщеря-Ангелина и Дейзи!

Топъл спомен от Ориндж Флауър 69-София!