„Посветена на жената, в която се влюбих
Клиент#1: Разтворих себе си, загубих себе си, но намерих нещо повече от това;
Любовта никога не е била усещана толкова силно в сърцето ми. И разбрах още
веднъж, че любовта не пречи на човек да следва „Личната си легенда”, а само
може да обогати и да направи животът му още по – значим” .
Обичам те Клиент # 1
...Истината е, че времето не може да ни направи
по – щастливи, но щастливия живот се състои от щастливи дни, часове, минути, секунди,
мигове...Бъдете щастливи! Времето ни тук е толкова кратко...
След две години..........
.png) |
| към книжарницата |
Само, че
аз лично се оказах неподготвен за любовта. И се запитах: Абе тя защо връхлита
хората по този начин / този ми въпрос и до ден днешен няма отговор…/.
Салон
Флоранс не работеше, все още го правех с
помощта на майстора ми. Един ден се почука на вратата му и влезе жена, която аз
познавах визуално от манастира / защото там съм я виждал /. Знаех коя е / поне
така си мислех /, но тя за мене не знаеше нищо. Тогава попита плахо:
– Разбрах,
че тук се правят масажи. Искам да си запазя час, може ли ?
Аз
останах изненадан, че се знае вече в града какво съм замислил да направя.
– Да може,
но след месец като го завърша. Сега го
правим, ако искаш го разгледай?
– Не, сега
бързам, друг път. Приятна работа Ви желая - и си излезе.
Тогава
майстора ми се изправи и ме попита:
– Ти от
къде я познаваш тази жена?
– Не я
познавам! Само знам как се казва и съм я виждал ”на службите на манастира”.
– И тя
иска да ти е клиентка, така ли да го разбирам – каза той?
– Да, явно
хората говорят вече – му казах аз.J
– Дай Боже
всеки му да говори както за теб, и дай Боже всеки му такива клиенти.
– Дай Боже
– казах и аз.
Аз
останах много замислен след нейното идване. Не очаквах точно тази жена да се
отбие. Да тя си замина и спомена за нея се изпари. Нормално е - си помислих, та
аз искам да правя масажи от сутрин до вечер и колкото се може повече.
Никога
не забравих думите на адвоката, който ми регистрира първата фирма:
– Ако бързаш няма да стане на време, но
ако не бързаш може да стане и по - бързо от очакваното!
Открих салона си, но тази жена не се
появи повече. Кой знаеше защо? Аз бях останал с впечатление, че тя „ще надуши”,
че съм отворил врати и ще дойде. Усетих първите тръпки на несигурност в това
дали ще дойде повече. Хората вече говореха
за рекламите по такситата, чуваха по местното радио рекламата за салона
ми, но тази жена не идваше. Защо ли? С такова желание работя в салона си, но тя не идваше. Даже не знаех,
защо се питам, че тази жена не идва. Все още не съзнавах нуждата от нейното
идване. Може би спрях да мисля за нея като за клиентка и тя се появи след 5-6 месеца. Да тя влезе в салона ми и поиска
масаж от мен. Зарадвах се много, защото все пак тя се върна. Оправда се, че я е
„завъртяла работата” и не можела да намери време. А аз в този момент приемах за
вярно всичко онова, което казваше. Та тя лежеше на масата ми и ме заразпитва:
От къде съм? Кога и как съм учил масажите? А аз като, че ли само това чаках,
някой да ме попита за това. Радвах се как масажните похвати извираха от сърцето
ми, когато знаех какво правя. Петдесет минути кой ли ги усети, че минаха под
ръцете ми. И когато я загънах с кърпата изцяло знаех вътрешно, че тя е харесала
масажът ми. По - късно се уверих в истината и я помолих да напише нещо в
„книгата ми за гости”. Тя отбеляза там доброто си впечатление, което ме зарадва
допълнително и спомена, че ще се върне отново. Да и тя се връщаше отново и
отново и така стана Клиент № 1 на салон Флоранс, без да го подозираше това. Чак
когато я абонирах за карта с прекрасна отстъпка. Всеки следващ път тя
забелязваше все повече продукти, с които работех и усети ефекта им. Усети също,
че с всеки масаж се отпускаше все повече и усещаше истинска наслада. И от
приказка на приказка тя си призна, че и тя е изкарала курса за масажи, но това,
което и направих като масаж не е виждала или усещала. А когато я попитах, защо
не прави масажи след като го е изкарала този курс тя каза:
– Не се чувствам масажистка, а и няма кой да ми позволи да бъда!
Останах изненадан от отговора и! И се
сетих за едни думи: От къде на къде удоволствието зависело от позволението на
някого?
– А ти откъде си се учил - ме попита тя?
– Аз първо съм самоук, после се уча от рехабилитатори
и терапевти и контактувам с доценти и професори. И точно когато ти започна да идваш по често
аз изкарах още един курс при кинезитерапевт. Стилът ми стана още по мек от
преди. Всички клиенти усетиха разликата. Едни подплатиха радостта си с пари, а други спряха да идват. Тяхна воля -
казах си аз, но те не знаят наистина какво изпускат .
Аз правя всеки ден това, което обичам
и го правя добре. Толкова много се радвах, че за първи път радостта ми
граничеше със свръх изживяване. Все едно изживявах радост в спокойствието т.е.
„Самадхи”. Прекрасно нещо е това държа да подчертая. И дори да съм се докоснал
до блаженството не съм го забелязал...
