Моята Карта за път!

Хубавото на това, е че не правиш кой знае, какво.

Хубавото, е че драскаш и не ти дреме, за нищо и никой относно това, кой какво разбрал, интерпретирал или т.н.

Хубавото, е че не се вземаш на сериозно и не държиш да си разбран, но пък държа да съм разбрал, това, какво Аз правя...

След като вече на мнозина е известно, че мозъка има две страни лява и дясна и двете отговарят за определени нещо, тогава, защо отново нищо не се прави с времето през което „буквално“ нищо не правим стоейки пред телевизора.

Лявата страна отговаря за логиката, математиката и т.н.;
Дясната страна отговаря за Творчеството, цветовете, изкуството;

Ѝ какво от това... Защо така лесно потъпкваме тия детски усещания за поставяне на две черти с пресечена м/у тях? Явно от толкова „заетост“ хората нямат нужда, време от мисловно пътешествие(както го наричам аз „пътуване без багаж“). Сигурно е по-лесно да си „нещастник“ и много зает да „работиш“ за другите и никога за себе си. Сигурно е хубаво да те правят на маймуна за  някакви си пари, дето уж са ти нужни пък ти ебават майката на здравето, самочувствието, честта и т.н. Ѝ  докога така??? Явно докато човек си научи урока...Аз не упреквам никого с нищо. Имам си размах, имам си цел, имам си ресурса и верно е срамота да не правя това, което обичам, харесвам и искам с ясна представа и чисто съзнание. Картата ми е за да си покажа наистина до къде стигнах от дете до тук.(нямам амбиция някой да я гледа, да се показвам и не ме интересува ничие мнение на тоя свят-за това не питам никого!!!)

С това което съм направил съм решил смело да вървя по своя път с картата, която имам и начертах... Но да подскажа, че тя не е единствена. Тази само обобщава това, което е минало... не показвам, това, което искам да Е сега(с умисъл). Направете си своя такава, Потрудете се!!! Ако ли не... гледайте си работата и канчето!

Най-много ми харесва, че Вятърната мелница в ляво, която нарисувах на картата си ме олицетворяваше като „вятърничев“, ха защото не знаех, че всеки така забелязан „недостатък“ от чужди индивиди, е Достатък за мен самия... Защото точно тази вятърна мелница създаде толкова много неща и те излязоха извън очертанията на моето съзнание, на местността, града, държавата... а защо не и света един ден(дръзко но в мой стил!!!).

Оценил съм, че онова сиво в-во дето ми е дадено по рождение, ако не го ползвам както намеря за добре, то просто си отива заедно с мен един ден....

Изхождайки от Достатъчността ми, стигнах до тук... Хващах парцала често, бърсах чужди сълзи, и си мислих, че ще оправям света... имаше хора дето си мислеха, че с правописните си грешки се излагам... ѝ какво от това! Не държа да съм изряден... Не, нямам нужда от това... Всеки да се чувства, как си иска!!! Редактори бол, критикари бол, създатели и творци не достигат на тази земя...

Имам си план-иране и приоритети... на който не му допадат да застане от страни и да не пречи...и без друго коридора е тесен, а входната врата е единствена!!!

Толкова лично и интимно!

Хората смятат, че любовта може да навлезе надълбоко само тогава, когато обичаш един човек. Това е пълна глупост! Дълбочината на любовта няма нищо общо с това дали обичаш един или двама души. Дълбочината определено зависи от следното: да оставаш винаги в състояние на любов – това придава дълбочина на любовта. Например, обичаш един мъж или една жена. В продължение на няколко дни нещата са наистина фантастични, прекрасни. И след това естествено започват да доскучават. Няма нищо лошо в това – то е просто в самия ход на нещата в природата. Запознаваш се с жената, с нейните маниери. Тя се запознава с теб, с твоите привички, с твоя начин на живот – и когато всичко е вече познато, интересът започва да намалява. Когато всичко е известно и вече няма нищо, което да удиви, как връзката да остане фантастична? Удивлението започва да изчезва, нещата се установяват, принизяват се, стават всекидневни, обикновени. Това става обикновено. Тогава може да продължиш да живееш с мъжа или жената с идеята, че ако смениш партньора, любовта няма никога да отиде надълбоко. Но любовта изобщо не отива надълбоко. Тя с всеки ден става все по-плитка. Рано или късно ще започнеш да приемаш другия за някаква даденост. В присъствието на другия няма да има радост, ти няма да чувстваш трепет от неговото присъствие. Можеш да продължиш да се привързваш… Ако се привързваш твърде силно, тогава никой няма да иска да бъде с теб, защото никой не иска да попада в затвор, никой не иска да се превръщаш във вериги за него. Колкото повече се привързваш, толкова по-грозна става връзката. Тя първо загубва радостта си, чара си, магнетизма си, а след това става болна, патологична… Ти се привързваш просто защото се страхуваш да загубиш, страхуваш се от промяна, страхуваш се да навлезеш в нова връзка. Защото новата – кой знае какво ще излезе от нея, кой знае накъде ще те отведе? Новото е опасно, защото все още не е познато. Старото е познато, установено, има там известна сигурност, удобство, уют. Когато започнеш да се привързваш заради привързването, това е патологично, грозно – то няма да внесе дълбочина в твоите взаимоотношения. Цялата дълбочина ще изчезне. Отиди и виж. Милиони съпрузи и съпруги… Каква дълбочина? Каква интимност има там? Не казвам, че ако си с един човек – с жена или с мъж – и нещата все още израстват, променят се… Не казвам това. Не ме разбирай погрешно. Има някои хора, които са толкова чувствителни, че всеки ден могат да намират по нещо ново у другия. Има хора, които са толкова естетични, че изобщо никога не чувстват нещата да са се изчерпали. Тяхната чувствителност, сензитивност, страстност непрекъснато откриват нови дълбочини. Тогава всичко е наред. Моят критерий е следният: ако една връзка израства като дълбочина, всичко е наред. Продължавай! Постарай се да я изчерпиш, ако можеш. Но ако тя не израства, не се задълбочава, ако интимността вече не разцъфтява, ако всичко е спряло и ти се привързваш просто защото не знаеш как да напуснеш и как да кажеш довиждане, ти унищожаваш своята способност за любов. По-добре да се движиш, да смениш партньора, отколкото да унищожиш любовта. Защото любовта е целта, а не партньорът! Ти обичаш един човек не заради самия човек. Ти го обичаш заради любовта! Любовта е целта. Затова ако тя не се случва с този човек, нека се случи с някой друг, но нека да се случи! Дай й възможност за приемственост. Тази приемственост, този поток на любовта, която непресттанно се случва, ще те въведе по-дълбоко в нея, ще внесе дълбочина, нови измерения, нови реализации… Една истинска красива връзка не е просто добра – тя е изключителна! Никога не се задоволявай с по-малко. Само една изключителна връзка може да внесе дълбочина. Ако тя не се случи, имай достатъчно смелост да й кажеш сбогом – без оплакване, без недоволство, без гняв. Какво можеш да направиш? Щом не се случва - не се случва. Не можеш да накараш другия да се чувства виновен. Какво може да направи той? Каквото може да направи, той го прави. Каквото можеш да направиш и ти - правиш го. Но ако някак си не се получава, ако не си подхождате, ако не сте предназначени един за друг, не продължавай да насилваш нещата. Това е като да пъхаш квадратна тапа в кръгла дупка… Аз ви уча да сте верни на любовта, а не на хората. Бъдете верни на любовта. Никога не изменяйте на любовта, това е всичко!

… Ако пропуснеш любовта, ще пропуснеш всичко това, което е прекрасно в живота! Ако пропуснеш любовта, ще пропуснеш и възможността за молитва, защото само любовта, когато стане по-дълбока, може да те приближи до молитвата.

                                                                                                                                        ОШО

За светлината по пътя...

Всяко едно нещо се повтаря минимум по няколко пъти. Всеки в даден момент от живота си се „събужда“ и иска да бъде себе си а до сега не е бил такъв и си иска своето като другар, който да го разбира след като се е променило нещо. В един миг се започва едно лудо търсене на подходящото ново амплоа и ако се намери е добре, а ако ли не настъпва нова истерия. Все едно ако постигнеш нещо задължително трябва медал да ти се даде, защото само едно вътрешно удовлетворение не ти е достатъчно.

След настъпването на времената от 1994г. насам много хора се събудиха и искат да се срещат със себеподобни, който наистина някой от тях са водачи и раздават светлината си дори без да говорят. Споделянето по някога се явява всичко, защото тук вече вибрациите са светли и радват душата напълно. Обръщането на вниманието от към негативността на дадена личност допринася за отдалечаването от нея колкото се може повече, защото никой не иска да се събужда в мрак и го заливат с помия.  И когато осъзнаеш и осезаемо усещаш негативизма на любимия си искаш промяна. И когато попаднем в дилема дали да се освободим или да останем не дай си Боже да изберем да останем и да потъпчем вътрешния порив, който ни води. А интуицията може да се къса да крещи в нас, че промяната е задължителна, защото живота е за това да се живее, а не да си роб на догми, чувства и т.н.

Случвало се е милиони пъти един от двамата да се „събуди“ или обърне към някаква духовна практика и другия да се чувства заменен и забравен, което далеч не е така, защото ако ние не се развиваме, а „циклим на едно място“ е много зле. В такъв миг ако продължаването на съпротивление и отказ за разбиране на търсещия е по-добре човек да си тръгне и да следва наистина своя път без капка вина за раздялата им. Средната душа няма нужда да те ограничава в нищо а иска да бъдеш себе си и да следваш собствените си стремежи и да твориш, както никога до сега.

Не можем да чувстваме вина за това, че сме се „събудили“ а нашия любим е „заспал“ още и би трябвало да се освободим от страха за несигурните времена, защото и това е илюзия. За всичко им надежда стига да не потъпкваме интуицията си. 

Всичко се свежда до нашия личен избор, който е свещен и за нищо на света не би трябвало да го потъпкваме. Щом мога да практикувам своите духовни практики или йога и не ощетявам никого с това значи това е част от пътя ми. А ако това е проблем в отношенията ни по между ни значи нещо ще се промени и то веднага. Единия не може да живее излишно за другия и да го тика „с багера“. Вместо да давате доброволно да ви източват енергията по-добре се вземете в ръце и променете това веднага.

Ние сме творци на собствения си живот и никой не може да доминира по този отрицателен начин над нас и да ни затруднява свободното дишане. Когато има мир и любов всичко е разрешимо в житейския пъзел.

Запомнете едно: За една душа веднъж усетила порива на вечността е невъзможно да бъде укротена или да бъда държана в житейска клетка. Тя жадува своята свобода….

Събуждането по някога става за сметка на изгубеното време. Също така то става и по различно време и не съвпада с другия до нас. Но когато и двамата могат да бъдат себе си във връзката си това е нещо голямо и велико. Ако можете да осъзнаете, че всеки един живот е дар и този дар да бъде поднесен към другия подобаващо няма как да не остане незабелязано.

Какво място щеше да е земята, ако я нямаше любовта помежду ни, запитали ли сте се?

Ние искаме....

Ние искаме да сме щастливи. Всеки и на всякъде иска да задържи щастието. По принцип правим всичко, което сме прочели от експертите, от книгите и филмите, но не сме постоянно щастливи. Това, което искаме най-много и прекарваме много време в опити да сме щастливи-практически в повечето пъти си губим времето.

Ние човешките същества сме забележителни същества.  Ние можем да направим наистина всичко, което поискаме. Защо не и трайно да сме щастливи? Защо има такова разминаване от желанието ни за щастие до делата ни-защо се разминават така?

Какво е това щастие? Дали е постижимо и надеждно ли е то?

Първо при най-малката промяна на обстоятелствата в нашия живот се променя и самото ни щастие. В мигът когато се появят неприятните усещания в нашето нестабилно състояние щастието се губи.  Ние непрекъснато се лутаме като махало-ту сме щастливи ту не сме.

Колкото и да полагаме усилия да сме щастливи не се получава, защото това не е нещо, което може да дойде от вън. Целта да сме щастливи в този живот е погрешна. Щастието  не разчита на нашата способност да контролираме обстоятелствата и не се интересува, колко ни е трудно  когато правим своите опити. Нищо не остава същото. Винаги всичко е в един поток и нещата се движат.  Би трябвало да сме благодарни, когато щастието е тук при нас-въпреки, че понякога не сме. Нормалния живот не е лесен за никого. Защо трябва да очакваме да бъдем щастливи през цялото време? Тази огромна глупост най-често ни води до поредното страдание.

Ние прекарваме много време със своето въображение, като си представяме трайното щастие. Смяна на фокуса води до първото ниво на промяна. Понякога тайната на благосъстоянието е нелогична за разума. Може би било добре да оставим това, което се случва вътре в нас и да не правим нищо. Да не го съдим, да не правим опити да го променяме и да не се идентифицираме с него, защото това показва кое сме били, а не кои сме всъщност. Позволете на вашите чувства и мисли и на всичко онова, което иска да се случи вътре във вас без да го обръщате в неполезна история, а да му се насладите, както вашия собствен живот.  Когато се впуснем към постигането на определена цел в живота си ние откриваме пътя към своето благополучие, а ако нямаме към какво да се стремим е много страшно.

Само когато живота ни има цел има и щастие а от там и благополучие. Нито едното не може да прескочи другите вътрешни усещания, защото така е устроена вселената. Няма, как да искаш, а да не си дал.

Визуализация срещу Визия!!!

                     Визуализацията срещу Визията: Каква е разликата!!!

Визуализацията и Визията включва използването на активното въображение, докато си почивате. Когато можете да си представите вие можете да разигравате много сценарии във вашето психo студио. Едното от тях е проекция на даден момент в бъдещето. Визуализацията и Визията често пъти се предполага, че означават едно и също нещо тъй като включват изображения в идеална представа за себе си в нашето бъдещето.

В началото не осъзнавах, че има разлика между визуализацията и визия и просто смятах, че са едно и също нещо, но неса. Понеже четях и гледах филми, от който ставаше въпрос, че понятията са взаимно заменяеми. Едва на скоро от две години разбирам, че двете неща са различни.

Ползата от разбирането на разликите, който са пред очите ви предполага високо разбиране за материята, себе си и по този начин се издига и вашия успех. Вие в един миг разбирате, че е толкова просто да седнем и да си представим идеалната картина за нещо в живота ни.

Какво е визуализация:

Визуализацията е единствен процес. Трябва да отделите няколко минути за да можете да визуализирате. Чак когато сме овладели стреса и напрежението  чрез релаксация можем да достигнем до нужното алфа ниво. След това вие се позовавате на своят ум и изваждате желаното състояние, което искате в бъдещето. Винаги има и вариант на суха  тренировка, която може да е с вътрешното ти духовно ръководство, лечение на чакра центровете, почистване на отрицателната енергия, която след като е свързана може да отвори още повече вътрешната си мъдрост.

Какво е Визия:

Визията е жив процес на планиране, която ще ви отведе до по-дълбоко самопознание. От тук нататък вие се съобразявате само с творчеството си и така ставате по-силни. Разработването на всичко във вашето сърце ще ви даде отлична визия и възможност да впрегнете всичко в голям потенциал към целта си. Единствено само сърцето има значение за вашата визия. Вие сами избирате живота, който искате да имате. С визията вие можете да активирате своята мечта, което да ви помогне тя да се прояви.

За да можете да проектирате добре живота си би трябвало да познавате себе си добре и чак след това да проправите самостоятелен път. Всеки иска за себе си да може да проектира живота си по най-добрият начин. По някога само активното въображение не е достатъчно за да си представите идеалната картина. Никога не би трябвало да приемате картината на някой друг за своя и това, в какво вярва другия, а ти не желаеш да повярваш. Не винаги искаме едно и също нещо като другият: спортен автомобил, бунгало с басейн, романтичен партньор, успех и признание и т.н. Не би трябвало да се залъгваме в това, че с изпълнението на мечтите на другите в нашия живот и ние ще сме щастливи. И нека поясним нещо: след като прекарате известно време в спокойствие за да можете да получите по-дълбоко вътрешно осъзнаване, можете да объркате визуализацията с дрямката или сън и да се заблудите, че това е което искате. Нямали подходящия резонанс в съзнанието ви, вие изпращате противоречиви послания към Вселената и тя няма, как да действа, когато вие не сте центрирани. А и ако не сте се научили да запазвате фокуса си към дадената цел сте меко казано-загубени.

Поради тази причина е от изключителна важност да се съобразявате със сърцето си. Центърът на вашата Вселена е сърцето ви и би трябвало да я следвате и да правите само това, което ви е приятно. Нашата визия за пред света се състои в това, че би трябвало да можем да изразим своята уникалност по най-добрият за нас начин. Хванете се за тази визия и впрегнете законът за Привличането за да внесете в живота си всичко необходимо за да се чувствате още по-добре.

Благодаря ви!!!

"Настройте компаса за пътуване"

намерете вашата цел и я постигнете

Настроите компаса за пътуване. Може дестинацията все още да не сте я депозирали в сърцето и съзнанието си, но все пак не спирайте да искате да се движите напред.

„…Археологическите данни свидетелстват, че именно китайците са създали първите пракомпаси, разпознаващи посоките на света. Първоначално компасът определял южната посока. Това било така, защото китайците смятали именно юг за най-важната световна посока. Първите компаси били създадени през ІV пр. Хр., при това били направени от магнит. Учените не могат да кажат чия е била първоначалната идея за използването на магнита като средство за ориентиране. Самото откритие на магнита и неговите свойства било случайно, както редица други открития. Магнетитът е вид магнитна желязна руда, която се сдобива с магнитни свойства, ако бъде ударена от мълния. В резултат се получава минерал, който е магнитизиран както в северна, така и в южна посока.”/взаимствано/

Набележете си точка в живота/както е и вземането на Азимут/, защото без цел или точка всичко е някак хаотично, а това не е добре за осъществяването на каквото и да било. Цел и посока задаваме на нашата карта на живота и по този начин ние сами си проправяме път, а не чакаме на „псевдо кармата” да ни даде от баницата. Имаме посока,но не знаем, как? Е това вече не е наша работа да знаме, точно как, защото само с един вариант да се ограничим, и той не се получи, веднага изпадаме в гняв, че Вселената не е с нас. А, напротив тя има хиляди варианти незнайни за нас, а и не трябва, за да не ни изпушат бушоните. Намира се път и в най-голямата безпътица, защото повечето от нещата се случват в главата ни, а и там трябва да започнат да се оправят първо.

Най-ми харесва това, че не трябва да изгубваме от поглед нашата цел въпреки, всички житейски катаклизми и да сме се научили да не даваме израз, че преминаваме през такива, за да не даваме „храна на злобарите”. Моята цел е много важна за мен и за това често чувам, че съм „кон с капаци”. Това ме ласкае и си продължавам.

Защо искаме това? Какво ще ни даде тази цел? Ще ни направили по-добри след като я постигнем? Ще сме си взели ли поука от успеха или? Куп въпроси, който се появяват преди постигането или след като вече целта ни е зад гърба. Те ни съпътстват всеки миг, но има и още нещо. А, ако се провалим??? Въпросите са хубаво нещо, защото те обогатяват, но не е нужно да биват гласно изказвани, както аз не поздравявам всеки срещнат, но мисловно абсолютно всеки. Няма нужда да бъда дружелюбен с всеки срещнат по пътя си.

Целта ни е обвързана пряко с нашата фантазия. Имаме избор да я напудрим до толкова, колкото си искаме. И да си представяме, че това вече е факт и да вдишваме този факт като нещо за което сме достойни. Само ние можем да бъдем най-достойни да реализираме, нашите стремежи и потребности, защото комшията може и да завижда, но няма потребност да има винарна или фабрика за масло или да пише по две книги на година като мен. И от това се роди не омраза, към някого или нещо, а любов към мен и насърчаването ми за творчество. Харесва ми, че отдавна напуснах очертанията на гр.Лясковец и поех в моята посока, а тя е навсякъде по света. Както стрелката на компаса показва север така и аз поех с вяра по моя път, без да се съобразявам с някого. Дори много пъти пренебрегвам човешкия изказ, защото слушам сърцето си.

Намерете цел и посока и си карайте работата по-смело от до сега. Направете първата крачка към промяната сега…не  отлагайте!!!

депозирай си...

попълнете си го

В този процес ще започнеш като си отвориш въображаема банкова сметка - няма да има истинска банка, но ще правиш вноски и ще теглиш пари все едно имаш истинска сметка. Можеш да използваш стара чекова книжка, която вече не ти трябва, счетоводна програма на компютъра си, а може дори да си измислиш цяла система като използваш тетрадка като регистър и празни листове хартия вместо чекове. Важно е да направиш процеса възможно най-реалистичен. Първия ден депозирай хиляда долара. Напиши, че си депозирал хиляда долара в своя регистър, след което напиши чекове, с които да похарчиш тези пари. Можеш да похарчиш всичките си пари за едно нещо като използваш един чек или за няколко различни неща като използваш няколко различни чека. Целта на играта е да се забавляваш като мислиш за това какво би искал да купиш и да се наслаждаваш на това наистина да напишеш чековете. Недей да пестиш описанията в полето за бележки на чека. Например: За красива писалка или Страхотни кецове или Членство в клуб “Гордънс”. Можеш да похарчиш всичко днес или да спестиш за някой друг ден. Но ние те насърчаваме да направиш всичко по силите си да ги похарчиш днес, защото утре ще направиш още един хубав депозит. На втория ден депозирай две хиляди долара. На третия ден депозирай три хиляди. На четвъртия ден — четири хиляди. Като стигнеш до петдесетия ден депозирай петдесет хиляди. На тристотния ден депозирай триста хиляди. Ако играеш тази игра всеки ден в продължение на цяла година ще си депозирал и похарчил повече от шейсет и шест милиона долара. Този процес ще ти помогне като развие способността ти да си представяш. Ще откриеш, че като поиграеш тази игра няколко седмици ще започнеш доста да се замисляш как да похарчиш толкова много пари. Така способността ти да фантазираш ще се развие, ще се увеличи неимоверно. Вселената откликва на вибрационното ти излъчване, не на твоето състояние на съществуване. Така че ако насочваш вниманието си само към сегашното си състояние на съществуване бъдещето ти се развива без голяма промяна. Но ако насочваш внимание си към чудесните идеи, които предизвиква в теб тази игра Вселената ще започне да откликва на вибрациите на тези мисли. Вселената не прави разлика между вибрацията, която излъчваш в отговор на нещо изживявано и вибрацията, която излъчваш в отговор на нещо въображаемо, така че процесът Игра на Сполука е мощен инструмент, с който да преместиш вибрационната си точка на привличане. Можеш да играеш играта кратко време, цяла година или повече. Каквото и да избереш ще бъде подходящо. Може да ти е неловко в началото, но колкото повече играеш, толкова по-богато ще става въображението ти. А когато се обогати въображението и се фокусираш в духа на забавлението и разширението точката ти на привличане ще стане по-голяма. Като пишеш чековете използваш въображението си. Като пишеш бележки се съсредоточаваш върху това, което пишеш. Не чувстваш никакво съпротивление докато правиш това тъй като няма страх, че ще похарчиш прекалено много и ще постигнеш единственото, което е необходимо за получаването на каквото и да било - ще си заявил желание в състояние на нулево съпротивление или по-добре казано в състояние на допускане. Така не само ще се радваш на обогатено въображение, но и точката ти на привличане ще се премести, а тогава и житейските ти преживявания ще се променят. Ще се подобри не само финансовата ти ситуация, но и всички неща, върху които си се съсредоточавал с удоволствие ще потекат в твоето преживяване, в живота ти. Да играеш както на теб ти харесва. Няма правила; няма нищо, което трябва или не трябва да правиш. Започваш да играеш и играеш. Похарчи толкова, колкото искаш. Но важното тук е да направиш, всичко по силите си да упражняваш- въображението си възможно най-много.