С благодарност към Стефан Русев за думите..

Случват се разни красиви БлагоПожелания от мен към хората, които винаги ми помагат макар и с по едно изречение или нещо с което са ми помогнали без да подозират...Благодаря на Стефан Русев.

Притча за приятелството!

Преди точно 33 години се родило едно момче, което тогава било радост на майка и татко като първа рожба. Растяло, но трудно се впечатлявало от нещо, защото идвало от друг свят където много от нещата, до който се е докосвало били различни. Трудно се научило да чете и пише в този свят, защото не точно това бил модела за комуникация. Там от където идва, нещата ставали без дори да си отваря устата, само чрез мисълта. Устата се ползвала само за да се приемат даровете на природата – храната.

поучителна притча...

Така растяло и опознавало този свят с доста голямо любопитство, но мълчало много. Дълги години мълчанието му било нужно за да го предпази от всички странични дефекти на това общество. След време когато само анализирало своето мълчание разбрало, че то е било продиктувано от не точно добрия тон на родителите му за да мълчи, когато най-много имало нужда да говори. Нищо може би така трябва! В училище не бил дори „от добрите“ но това не го притеснявало особено. Единствения проблем бил вече на лице не моженето да говори пред хора. Упс! Искал да бъде изпитван писмено.

След много драматични житейски преживявания в живота и понасянето на стотици отхвърления от много хора, момчето решило вместо да иска да променя света да промени себе си. Започнало, но сякаш това била най-трудната задача, защото имало много „насадени“ трески за дялане, което не съзнателно било попило дори без да разбере от околния свят. Някъде между другото започнало до си води записки от личните си преживявания и несгоди. Листите хартия се превърнали в дневник. После дневниците станали няколко и така се появила спонтанна идеята за да се обособи нещо като книга. Раждането на една книга се оказало непосилно за момчето, но не се спряло пред нищо, защото знаело, какво иска, само не знаело тогава, как може да стане. След поредица от други събития и среща с великия закон на привличането нещата се променили. „Поискай и ще ти се даде!“ Писането на книги понякога било скучно нещо и за това момчето ходело често в гората като в пълна изолация. Никога не е смятало, че отдръпването от обществото и покриването на техните норми на поведена са били важни за него. Странен и с характер, така беше се определило пред приятел преди години. Времето не спираше, а младото момче стана от грозно патенце красив, щастлив млад лебед, който наистина се научи да лети. А, самото летене, го извиси до там, че нарече себе си драскач на бели листи, а хората го нарекоха писател. Някой слагат титли от незнание, други от уважение, но момчето искаше да бъде просто човек(не друго). Книгите му се превеждат на други езици от радост на преводачите.

Набираше скорост и така се радваше на живота докато веднъж поиска от най-успешната му книга да има филм и да се направи музика по нея. Всичко по реда си си повтаряше то и знаеше, че наистина това нещо е факт в живота му. Как вече не беше негова грижа. Свърза се с един също млад творец боравещ с нотите и музиката за да го помоли дали ще се съгласи да създаде музика по сюжета на книгата, за да привлече и филма. След като разказа драмата от книгата другия творец се съгласи и младия писател беше във възторг. Така момчето което пишеше таеше надежди, че този човек след като е поел да създаде това ще го стори. Не спеше момчето а летеше буквално. Вглъбено и щастливо то продължи да твори. И тъкмо беше започнало по една програма да изчиства себе си от много нежелано съдържание в себе си когато разбра, че обещанията на този човек не струват нищо. Той просто не може да държи на думата си и намери начин да го свърже с това, че младия писател обича голотата в жената и нейните красиви форми. Според него писател като момчето не можел да се излага и да пада така ниско с тези сексуални стремежи. Момчето се стъписа, от глупостта на твореца създаващ красива музика, но каза, че му прощава. Но от отвори скоба и там помести: Един ден ти „ще чуеш“  за мен, но аз няма да кажа нищо хубаво повече за теб, ти може да съществуваш, но далеч и ще си поредния гледащ ме само през стъкло. Сам ще съжаляваш за лъжата и прехвърлянето на топката. Прошката на момчето беше най-малкото деяние относно поведението на човека правещ музика. Просто не беше се родил човек на тази земя, който ще може да казва, какво и как ще става относно момчето. Чрез свободата да избира момчето знаеше, че има и други, като този и така продължи напред да опознава следващите поели този не лек товар да създават музика по книга вместо по филм.

Минаха седмици когато момчето разбра от природен източник, защо този човек създаващ музика е постъпил така.  И някъде между другото скоро стана баща. Настоящата му жена го държи толкова изкъсо, а той дори не съзнавал това и поведение. След като разбра момчето бе щастливо, че му бе простило и вече знаеше, че този буен пенлив творец вече е пресъхнал и нещата, които прави вместо да са в постоянен възход, секнаха. Просто са пресъхнали. Не, че момчето го иска, а защото това, което говори вътрешния му глас никога не го лъже и той просто изказва своята дума. А човекът създаващ музика наистина не знаеше момчето в какво се бе превърнал докато гледаше всичкия този жив цирк на хората и техните  псевдо отношения. МАХДИМ! Приятелю сбогом! Желая ти всичко добро, макар то да не те съпътства. Аз все пак ти го желая да бъдеш и да се пазиш от собствените си мисли и уста…

Всички прилики с действителни образи и места в притчата не са случайни…и са създадени съвсем съзнателно и с ясна и светла мисъл, без задни и долни мисли.

сълзи в сърцето

Сълзи в сърцето. Чувствах се предаден, за кой ли път. Не е нужно да бъда мил, защото виждам, че това по някога е пречка. Не  нужно да обичам явно, защото това се превръща в бреме. Когато проявя интерес, това сякаш се обръща срещу мен. А какво ли друго мога да направя освен да стоя и за пореден път да се примиря с нещо, което не мое и няма да бъде.

С напредването на всеки ден отдалечаването е видимо и осезаемо, а аз осъзнавам, че горещите ми чувства не топлят никого вече. Сълзите се стичат от очите ми, дори днес когато студът в гората беше пронизал всичко и мен не ме пропусна. Плаках като малко дете от това, че обичам, а съм сам като куче. Питах се през целия път, защо е така, какво още мога или немога да направя, но отговор неполучих. Гледах бяло-сивата гледка и се чувствах зле, добре, че веднага след като станах излязох и тръгнах към гората. Вече трети ден се чувствам зле, защото обичам. По някога разходката ми помага да се разтоваря от нещо, от което искам да избягам, но от чувствата си няма как да избягам, защото не мога да избягам от себе си.

Боли ме, за първи път пиша за сърцето си, как страда в този миг и не намира отговорите, който би искало да получи, но няма от кого. Може би така е по-добре да боли, за да разбера, че съм жив, може да е извратено, защото не знам дали има хора, който искат да ги боли. Но днес аз съм от тях. Боли ме от това, че обичам.

Дано някой ден наистина бъда обичан, и да не ми налага да деля любовта си с други хора и обстоятелства. Мисля, че е добре да се надявам. Научих се да обичам, а все мен ме боли от тая любов….

Аз съм Христо от Лясковец.

чисто нов адрес

към статията

Чисто нов адрес. Човекът на когото си мислех, че мога да разчитам, да работим заедно в една насока, се оказа не добър избор. Месеци на ред му говорех, че не може в днешно време да не можеш да разбираш, а да се слагаш „като разбирач”.

Нямам нищо против него, но окончателно го зачеркнах от познатите си поради няколко неща: Доверих му се твърде много за много неща; Постоянно влизане от едно настроение в друго; Парите му постоянно бяха мотив за да не направи”” нещо; Гледане на другия, какво има/а той няма наистина нищо/; Копирането на дейността ми, разбиранията ми и постоянно наблюдаване, какво правя ме наведе на мисълта, че нещо не е наред. Е оказах се прав. Още когато той разбра, че ще пътувам за Израел се изказа, че не би трябвали да давам правата на човека с когото работя в печатницата, а да съм го оставел него да следи нещата ми докато ме няма в България. Харесваше ми да ме мисли за глупак, но чак толкова да се вживее в тази роля, се оказа негова грешка, че и сметка на парите ми да прави.

Сега ще му кажа от тук, че регистрирах чисто нов адрес http://floransgroup.blogspot.com/ и стария може да си го запази като спомен/floransbg.com/които затри/просто така/, защото видях колко пари струва. Ти не направи нищо за да разбереш нещо важно, но когато един ден разбереш все пак, какво  предстои и колко много неща се случват/дори сега/ можеш само да „си хапеш ушите”. Вярвах ти, и мислех до последно, че ще си оправиш работата, но ти и така и така не бързаш с каквото и да е, защото все си зает да бъдеш роб на другите. Приключих веднъж за винаги с теб и няма да работя повече с теб. Няма не замени ми хора, както и това, че аз продължавам напред. Може би имаш свой път, който трябва да намериш съвсем сам. Мислех, че в днешно време да кажеш на човек, че ще го направиш, а да минават три седмици, а то да не е свършено, не знам, как бих работил с такъв човек повече. Както и фризьора, който ми „беше приятел”, а нямаше време да ме вмъкне в графика си 90дни. Ти се смееше на това, но сам падна в канала.

http://floransgroup.blogspot.com/ е обновеното място където хората се спират за да видят магията на словото ми, да усетят аромата на масажното ми масло, да прочетат някой ред от книгите ми и съвсем скоро ще мога да отпият  от личната реколта вино, в което ще е закодирано нотка на романтика и магия за успех. Няма нужда да споменавам тук, кой са ми партньори, защото искам изненаданите погледи да са повече и за първи път ще кажа, че съм щастлив, че се отървах от нещо, което не желая в живота си повече.

http://floransgroup.blogspot.com/ внася нов и свеж полъх на нещо, което е финансирано лично от мен и няма да има пръст некомпетенцията и невежеството на хора, който не могат да изнесат на плещите си, нито трудът, нито печалбата. „Всеки ти завижда на парите, но никой не ти завижда на трудът”- беше казал преди няколко години мой приятел. Името на човека, няма да спомена, но ще кажа: Не ме дърпай на зад повече…ще се справя. Моят път не е твоя.

Това е място за едно лично мое удовлетворение и продължение напред.

Съжалявам единствено, за това, че хората, които ме четяха, временно изпитаха липсата ми, чрез постъпката на тоя човек, който много се обърка/ама много/.

Аз съм Христо от Лясковец.

Непубликуваното ми интервю

Непубликуваното ми Интервю:

Христо от Лясковец

1.Ти си йога, масажист и писател. Рядко толкова три ценни таланта се съчетават в една личност. Кое от тях е водещото при теб?

Да такъв съм, но няма такова нещо, което да доминира в мен, 24 часа в денонощие съм си масажист, практикуващ йога и записващ нещата в книги. Аз самият както са ми казвали много хора през годините съм странна птица. Правя това, което обичам и ето ти сега спомена за едно обединение над, което не бях се замислял. Аз не ги деля нито ги съединява, защото те са част от мен постоянно. Намерих пътя си и го следвам безкомпромисно. И както ми каза веднъж Илия Луков когато си взех автограф от него в хотел Янтра във Велико Търново: Нека не забравяме, че преди всичко сме хора.
2. Преди колко време се насочи към йога и кой беше твоят учител?

Много промени белязаха животът ми, и от заниманията ми с бойни изкуства и фитнес, започнах да правя нещо съвсем различно йога. Започнах да се занимавам с йога на 1 януари 2000 г.  /т.е. преди 10 години/. Имах нужда да правя нещо различно за мен, без да подозирам в какво се забърквам. Да, защото това е начин на живот, а не е като да пиеш кафе. Научих много от учителя си г-н Венцислав Евтимов от София. Доаена в йога ме посрещна в Национална Спортна Академия, където се запознах с него лично, макар и да  сме разговаряли по телефона десетки пъти преди срещата ни на живо. И така започнах да се упражнявам по неговата книга и започнаха да се случват нещата в животът ми. Променях се коренно, ставах все по - добър към себе си. Заобичах себе си по страстно. Започнах да търся все повече информация за йога и намирах всичко онова, което ми трябваше. С практикуването на йога се засилиха моите екстрасензорни възприятия и започнах да знам някой неща просто така. Бях подготвен за това, знаех, че тези неща съществуват. В йога ти си важния, защото го искаш. Както и в животът всеки би трябвало да проумее, че е една малка вселена, която трябва да овладее  да уважава и цени.

3. Помага ли владеенето на йога на лечебните масажи, който правиш и как по точно става товa?

Твърдо да. Помага, но само ако си всеотдаен, защото ти ставаш едно цяло с йога /както и в превод от санскритски език думата йога означава съюз/. Засилват ти се сетивата, отключват се способности, който по някога човек не подозира, че съществуват в него. При мен много неща се случват интуитивно. Аз слушам вътрешния си глас и не се съобразявам с човешкото мнение. Специално се отнася за това, което мога да направя, а не за това което някой си мисли, че мога да направя. Ръцете ми станаха горещи като ютия  и много от клиенти те ми се чудят какво става по време на процедури с тях. Много от тях ме питат дали нямам „такива способности”, а аз с лека рака казвам, че имам но какво от това. За да не заострям вниманието на хора към това, а да се научат да се отпускат като идват при мен. Защото навсякъде се скандира да се стягаме /а при мен е обратното: отпуснете се бе хорa/и живейте своя живот не  на хората/.

4. При теб идват хора не само от Лясковец, а и от цялата страна. С какви оплаквания те търсят най - често и на кой заболявания лекуваш най-добре?

Да идват от къде ли не, но не в това е проблема. А в това, че ги боли. Мен също ме боли, защото живея с човешката болка от години, но като един професионалист нося това в мен без да го изказвам пред никого / каквото и да ми струва това/. Много клиенти са се опитвали да изкопчват информация за други клиенти от мен, но все удрят на камък.Това е другата ми болка. Оплакванията са най-вече на стресова основа колкото и банално да звучи, но е факт. Човек като скъса контакт с природата не го чака нищо добро за напред в животът. Аз самият ходя по 11 км всяка сутрин. Търся контакт с природата, защото тя е основния ни зареждащ носител. А и клиентите ми усещат много енергията ми, особено когато съм слязъл направо от гората след разходка. Най-големия проблем е че не се обръща внимание на малките болки, който тялото изпраща като сигнали за да се усетим, но… И когато се отбият в кабинета ми се чудят, защо до сега не са се отбили. Отнемането на стреса, който се натрупва преди да е станало хронично заболяване е задължително, но само ако знае човек че трябва. И само след два-три сеанса се усеща облекчение и радост  на душата и след това в тялото настъпва облекчение. Аз действам направо там в десетката. Така се случи, че при мен се отбиват хора с инсулти, микро инфаркти, плексити, невралги, нервни заболявания, болки в гърба и кръстът, детски паралич и т.н. Но най-вече идват за да се отпуснат, защото сами знаят, че стресът ги е приклещил до стената. Много заболявания се облагодетелстват от моята работа, но няма да ядосвам и без друго докторите. Преди 9-месеца правех процедури на едно момче в будна-кома от Горна Оряховица /на гарата/. Баща му беше разбрал за мен и ме повика. Започнах без да се суетя.Създадохме и сайт с моя админ’, случаите, който минават от тук (т.е. през ръцете ми) са болезнени и за мен. После се заех с едно дете след катастрофа и беше с черепно мозъчна операция и за 10 сеанса то стана и проходи отново без придружител. Бащата ми благодареше толкова много  след това. Заколиха теле и правиха курбан на който не отидох, защото съм вегетарианец. Той ми дал телефонния номер на една жена оперирана от рак и така стават нещата. Искам да кажа на хората да не се заблуждават, че някой ги лекува, аз само върша това, което другите не правят: дишам дълбоко, ям правилно, изпитвам  радост от животът/ обичам себе си преди всички и всичко/. Всичко друго е с по-малка стойност.

5. Кои са интересните и трудни случаи с пациенти, който си имал?

Интересен случай е слабо да се каже: на моя дядо /Бог да го прости/, брат му  получи инсулт. И помолил синът си да дойде и да ме извика, защото бях му казал веднъж с какво се занимавам, и че сега мога да му свърша работа. След моята намеса той след 10 сеанса стана и започна да ходи с придружител. А синът му го чакал да умира, а аз го върнах към живот и сега не ми говори, за дето съм го върнах към живот. Останах изненадан как е възможно това. Разплаках се в мига на медитацията, когато се молих за него веднъж и се запитах: добре де аз не съм нито лекар, нито доктор и не съм подписвал Хипократова клетва за да помагам на хората /без да съм обвързан с хората, защото съм свързан с тях/, а то какво излиза, че аз помагам а детето му иска „да го затрие”. Стана ми интересно, защото отначало се впрегнах, но после им простих и сега съм щастлив от факта, че правя това, което обичам. Имам още много случаи за, които мога да говоря, но няма нужда да го правя за мен е излишно.

6. Винаги ли успяваш да помогнеш на хората, или се сблъскваш с нерешими проблеми?

Както казах аз не лекувам по този начин, по който всички очакват. Аз правя масажи, които облагодетелстват органите на тялото и от там се случват процесите на възстановяване им. Аз съм само един проводник, на това за което съм тук. Енергията ми прави повече неща, а аз само я насочвам там където има нужда. Както казва моята учителка екстрасенска Леля Веска Ковачева от с.Джулюница: Аз съм само един  работник в Божията градина. Искам да кажа, че няма трудни и лесни случай, има болезнени и неболезнени за хората. Сякаш едно заболяване се получава за урок на наемателя си /човекът/ сякаш да се научи да стопанисва това тяло по най-добрия начин.

7. Какво ти дава и какво ти отнема ежедневното усилие да помагаш на нуждаещите се?

Тази работа, която извършвам си я създадох сам. Създадох салон Флоранс в град Лясковец, за да помагам на хората. Правя това всеки ден до събота. А неделята е посветена на жената, която обичам. При мен всяка сряда масажите са безплатни, а салона ми навърши две години на 29 юни 2010г. Няма по голям подарък от това да е доволен човек и да си тръгне с липсващата му усмивка, която се връща. Нищо не ми е взела работата освен да ми е осмислила  живота, защото всеки ден е едно прекрасно чудо. За, което благодаря на Вселената за безграничната и помощ. Правя проучване за създаването на хотел със статут на санаториум, за да може още повече да се покриват нуждите на хората, който искат да им се помогне. Да аз помагам на хората от 10 години, но не говоря много за това. Рекламата ми е слаба, но какво от това. Приходите ми са малки, но какво от това. Сега дойде моментът цялата дейност да се засили и аз я приветствам с цялото си сърце. А от известно време работя и много по домовете. Хората искат дискретност. Оскъпява се малко процедурата, но какво от това.

8. Кое е нещото, което се опитваш да внушиш на учениците си по йога?

От как започнах да практикувам йога, разбрах, че усърдието се възнаграждава. Напомням на хората да се стараят повече за да получат повече. Повечето хора искат нещата да се случват бързо, но не са готови да платят цената с труда си, с потта си, със страстта си, с голия си мерак и ентусиазъм. Много е трудно да дадеш предварително /както в случая практикуването на йога /и чак тогава да получиш гъвкавост, здраве, щастие /което е усещане на духа, а  не на тялото /мъдрост, спокойствие/ чрез изучаване по задълбочено на медитацията и релаксацията /. Няма ли усърдие, няма и успех в йога.

 9. Да поговорим малко за писателя в теб?  Коя е тематиката, която те вълнува и над какво работиш в момента?

Започнах да пиша скоро/от 2000г/ ще станат 10 години от как написах първата си книга. От начало започнах само да драскам записки, за нещата, който ми се случват, защото ми беше адски трудно да приема този свят за реалност. Но с времето се оформиха и заглавията на книгите ми, а те са вече 14 на брой поместени в сайтът ми: http://floransmedia.blogspot.com/

Тематиката върху, която пиша е различна за йога, разсъждения, за Исус, за мотивацията, за общото между фитнеса, йога и масажът, за Африка, за Клиент№ 1, за Стая-205, За предишните ми животи. А в моментът работя върху книгата си Клиент№1/опасна близост/. Там описвам процеса на моята любов към една прекрасна жена, която обичам в моментът дори. Как започнах да пътувам астрално, как се запознах с една шаманка, един Алхимик, лечители, духовни хора и някъде по между другото се оказа, че любовта ми към тази жена  се е зародила още през 12 век /през средновековието / и сега се намерихме отново в 21 век. Стана много интересно. Дори тя ме нарича от време на време „че съм Луд” заради всичко онова, което правя за нея. Масажи по 3 часа, еротични масажи, подаръци  със и без повод, рефлексотерапия, някой от програмите ги получавам направо от вътрешния си глас и просто и ги прилагам. Имаше моменти, в които тя се уплаши от това, което става и изчезна, като си помисли, че с това ще потуши пожара в мен. Но любовта не се гаси, а се изживява и аз правя това всеки ден от как разбрах това. Дори когато сънувах този сън в средновековието се стреснах, но после го приех и записах с лекота. Ето тази книга се отнася за мен, нея, любовта и желанието ми да живея. Никога любовта не е била усещана толкова силно в сърцето ми, и сега когато това е факт, аз съм само проводник нищо друго. Клиент №1 /опасана близост/ е жива книга, дишаща, завладяваща, защото се случва сега, днес тук в Лясковец.

10. Сподели идеята и същността на предстоящата ти книга и най-вече кога читателите могат да я очакват на пазара?

Стая-205 е книга, в която  описвам как създадох салон Флоранс, какво научих докато работих за други хора, как прочетох над 50 книги за бизнес за една година. Научих се на много неща докато работех като шеф на охрана на един хотел. Нямах време да се бавя и действах на мига, в който вътрешния ми глас ми подаде зелена светлина. Всеки мечтае да бъде свободен, щастлив, спокоен, щедър но като все нещо не достига. А то е вътре в нас иначе нестава, просто не се получава. Процесът е вътрешен и не може да се прави от вън. Тук описвам  закона за привличането в действие. Книгата ми щеше да излезе през септември от ИК.Феникс Дизайн(но сега ще бъде на линия от Флоранс Медиа груп). В тази книга е описан един отрязък от моя живот, в който се случиха някой неща, които пожелах в сърцето си.(Но да си призная нещо се случи и не се получи така-обещанието от издателя остана някак само на думи, защо нямам време да разбирам!). Имаше хора, които я оприличиха  на Блог, на дневник /корабен/, а това е само отрязък, в които постигнах желаното от мен. И сега се радвам, че мога да предоставя информацията на хората и те да се радват, както аз.

За мене беше  удоволствие да дам това интервю на 02.09.2010г.  в  салон Флоранс©

За връзка с мен:  0889 273780 гр.Лясковец.