От сърцето-за сърцето...



Няма начин да не разчитате на сърцето си…

Няма начин да не разчитате на големият ресурс на сърцето си, което имате във вас.

То е притежавано от всички и пази нашите добродетели…

То носи най-съществената част от човешкия опит, душата му дава живот и дълбоко чувство за себе осъзнаване, през благословията на вдишването и издишването, което спомага за изпомпването на кръвта.

То се оказва центъра на нашето внимание, което е важно за нашето живо измерение на кръстопътя на нашите емоции, и енергията ни, която ни дава то за нашия функционален прогрес и творчески смисъл.

Всичко започва с него и ако го няма то всичко е лишено от смисъл… Всеки би трябвало да „отглежда” сърцето си и да го пази чисто за да може да се осъзнае неговото влияние и в най-висшите му аспекти от живота. Защото всеки, който расте с откъснатост от сърцето си прекъсва връзката към себе си от източника.

„Човешкото сърце има много голяма опция/да се разширява/, когато е разбито на хиляди малки парченца да се събере и да заживее на ново. Е щом то може какво е вашето оправдание.”
                                                                                           Робърт Джеймс Уолтърс

Всичко свърши...Se Acabo


                                                  ВСИЧКО СВЪРШИ/Se  Acabo/-Lucia Mendez
Lucia Mendez
Всичко свърши и луната, луната, сребриста и пълна,
взираше се във водата.
И плакала , плакала с тромави бели сълзи,
че остъргали лицето.
Между огън и скреж думите ти проникнаха
до дъ
лбините на душата ми.
Превръщат момента,
в ад небесен
и спокойствието - в гнездо на оси.
Може би мислите, че ще бъде
само едно лудо сърце,
kоето се разби по вина на любовта.

Всичко свърши, свърши, свърши.
Сложи край на тази мечта.
Не мисли за продължение на историята,
kоято  вече е в минало време.
Всичко свърши, свърши, свърши.
Следвайте правилата на играта.
Няма смисъл да играем, на
обещания, или да се молим
kогато огънят е изгаснал.

И тичах, тичах, както тичат вълните.
когато търсят брега.
Още от както бях момиче,
aз не исках никой друг.
Как да те направя мой някой ден.
И всичко, което имам,
беше само миражи.
От сега, ти обещавам, че си тръгвам.
Всичко свърши, свърши, свърши.
Сложи край на тази мечта.
Не мисли за продължение на историята,
която  вече е в минало време.

Всичко свърши, свърши, свърши.
Следвайте правилата на играта.
Няма смисъл да играем, на
обещания, или да се молим
когато огънят е изгаснал.
Всичко свърши, свърши, свърши.
Сложи последната точка на тази мечта
не мисли за продължение на историята,
която вече е в минало време.

Дишай с мен...

                                                                                          Дишай с мен:

"Серебро"
Ти...от моите мечти...
появяваш се от водата...
топиш се по краищата...
Аз...тайната си ти разкрих...
и тебе зовях...с всички сили...
Не мълчи..не ще изстине кръвта..
в нея е моята любов.

Дишай с мен...отразяват се сенките,
като танцуваме под водата.
Дишай с мен...може би някога,
ще се видим с теб.
Дишай с мен...отразяват се сенките,
когато танцуваме под водата.
Дишай с мен...може би някога,
ще се видим с теб.

Няма...повече нищо...
освен едно...твоето вдишване.
ние ще отплуваме там...
където винаги тече...във вените вода.
Не мълчи...не ще изстине кръвта...
в нея е моята любов.

Дишай с мен...отразяват се сенките,
като танцуваме под водата.
Дишай с мен...може би някога,
ще се видим с теб.

Дишай с мен...отразяват се сенките,
когато танцуваме под водата.
Дишай с мен...може би някога,
ще се видим с теб.
Дишай с мен...отразяват се сенките,
като танцуваме под водата.
Дишай с мен...може би някога,
ще се видим с теб.
Дишай с мен...отразяват се сенките,
като танцуваме под водата.
Дишай с мен...може би някога,
ще се видим с теб.
Дишай...

Балансът от Майк Рам


Здрвайте днес ще ви представя още един от гост авторите на книгата ми "Христо то Лясквовец и Приятели" това е Майк Рам. Един човек от когото продължавам да се уча на различни тънкости, когато ми скимне на мен. Благодаря ти, Майк, че участва в книгата ми.

Балансът

Майк Рам
Знаете ли защо монасите в манастирите прекарват толкова много време, работейки на полето и изработвайки с тежък труд храната си? Не бях се замислял сериозно над този въпрос, но наскоро получих един отговор, който ме накара да се замисля над това колко е важно да умеем да балансираме някои на пръв поглед различни и дори противоположни качества и ме провокира да напиша този текст.

Преди известно време посетих един семинар, където водещият ни разказваше за хората, които търсят духовно или интелектуално развитие. Според него има хора, които изпадат в едната крайност постоянно да търсят нови знания и нова информация, както и такива, които се стремят към някаква механична практика, без много-много да се стараят да разбират нейния смисъл. Прекалено голямата духовност според него води до шизофрения, а прекаленото отдаване на практиката - до фанатизъм.

Като чух това веднага започнах да се сещам за хора, които попадат в едната или в другата категория. Познавам млади хора, които се изживяват като бунтари, но изобщо не се опитват да вникнат в духовните, психологическите или икономическите причини, които движат нашето обществото. Те са изключително активни в действията си и толкова праволинейни в убежденията си, че не признават никакви чужди мисли и идеи. Нещо повече - намират ги за вражески и започват да се борят срещу хората, които ги споделят. Това е истински фанатизъм.

Други пък постоянно четат, търсят своя духовен път, посещават семинари и лекции на международно признати гурута, но не правят нищо, за да променят живота си и са постоянно нещастни, болни и сърдити на целия свят. Някои успяват много добре да прикрият своята пасивност и разочарование от неуспехите си в живота зад изкуствена усмивка и цитати на мъдри мисли. Един мой приятел използва за тях израза “позитивните лузъри” (от английски “loser” - губещ, загубеняк). Не съм психиатър и не знам със сигурност дали това наистина е шизофрения, но определено мисля, че не е на добре.

Признавам се, че видях и себе си донякъде в тази роля и това ме уплаши. Разбрах, че трябва да направя някаква сериозна промяна в живота си, за да не стана истински шизофреник.

Очевидно истината е в баланса между тези две крайности. Лекторът на семинара даде един много хубав пример с монасите в манастирите - те разделят времето си поравно между двете си основни дейности: духовно развитие - четене на книги, молитва и медитация - и тежък физически труд на полето, където сами отглеждат храната си. Не мисля, че всеки от нас трябва да живее точно по този начин, но със сигурност трябва да се научим да балансираме между духовното и интелектуалното си развитие от една страна, и физическата работа, прилагането на практика на усвоените знания и умения. Само така, опазвайки този баланс, можем да си гарантираме здравословен и щастлив живот.

 Темата за баланса ме завладя и започнах да си мисля и за други неща, които трябва да поддържаме в равновесие в живота си, за да се запазим здрави физически и душевно. Не случайно още на същия семинар лекторът даде още един пример, в който открих идеята за баланса отново.

Всички знаят притчата за полупразната и полупълната чаша. Нашият лектор тръгна да разглежда чашата като алегория за нашия ум. Когато чашата е пълна, човекът е “умен”, тоест пълен със знания. Какво обаче означава това? Това означава, че за тези хора е дошло времето да споделят своите знания и постижения, тоест да започнат да изпразват чашата и да станат “глупави”. “Глупавите” са онези, за които чашата е празна. Те са хора, които нямат достатъчно знания в дадена област и имат нужда да ги усвоят и да запълнят своята чаша. Логично балансът в това отношение е постоянната смяна на състоянието от “умен” към “глупав” и обратно. С други думи, човек трябва постоянно да се стреми да научава нещо ново, да усвоява нови знания и умения в дадена област, но в момента, в който постигне майсторство, тоест чашата му се напълни, той трябва да започне да ги споделя с другите, а след това - да потърси друга област, в която отново да стане начинаещ.

Кръговратът тук е следния: човек решава да започне да се развива в дадена област, която е нова за него (нали никой не се е родил научен!). В този момент той е “глупав”, неговата чаша е празна и ние го наричаме “чирак”. Предстои един дълъг процес, в който той изучава занаята, попива нова информация, усвоява нови умения и в един момент чашата му се напълва. Човекът става “умен”, започва успешно да практикува наученото и да печели от това. В този момент го наричаме “специалист”.

По-късно, обаче, натрупаните знания (и самочувствие), пълната чаша, му пречат да научава нови неща, а практикуването на една и съща дейност става еднообразна и започва да води до рутина и до загуба на интерес. В този момент неговата роля е да започне да изпразва чашата и да стане “глупав” отново. Тогава той става “майстор” и започва да предава своите знания на по-младите, на онези, които тепърва тръгват по неговия път. След като изучи достатъчно последователи - нови “чираци” - единственото, което може да направи, е да потърси нов път на развитие, нова област на знание, нова професия.

Тук е важно да се отбележи, че състоянията “умен” и “глупав” са просто термини, в които няма някаква умисъл за обида. Всяко от тях е добро за даден момент. Когато човек успее да намери (или поне да започне да търси) баланса между двете и ги редува - това е добре за него. Ако остане в едно състояние твърде дълго - това вече е опасно, независимо дали ще се нарича “умен” или “глупав”, “майстор” или “чирак”.

Първия път, когато чух това, ми се стори много странно, но малко по-късно осъзнах, че може би това действително е правилния и балансиран път за развитие на човека. Има хора, които успяват да минат по този кръговрат по няколко пъти в живота си. Има и такива, които не успяват за един живот да стигнат до позицията на “специалист’ или “майстор”. А има и такива, които си мислят, че са родени “майстори”. Всеки решава сам за себе си дали да тръгне по този път или не. Аз, например, осъзнах, че вече съм направил един кръг и сега съм в началото на нов.

Повече от 20 години работих в областта на информационните технологии. Бях програмист - чирак, изучих занаята, станах “специалист” - работих в големи компании като мениджър на проекти и накрая станах “майстор” и започнах да преподавам всичко, което бях научил през годините на своите по-млади колеги. В един момент установих, че съм изчерпал почти всичко, което мога да получа или да дам в тази област и започнах да се занимавам с маркетинг и комуникация - станах отново чирак и започнах отново да се уча. Убеден съм, че скоро ще имам самочувствието на специалист, а един ден бих могъл отново да стана майстор и в тази област. Това ме мотивира силно да работя над себе си, а усещането за баланс ме прави щастлив.

 Следващия пример е бил винаги пред очите ми, но никога досега не бях го виждал в светлината на идеята за баланса. Баща ми е човек, който страшно много обича да го черпят и да получава подаръци. Понякога дори съм си мислел, че е по-възпитано любезно да откажеш поредната покана да пийнем по една ракийка, отколкото да приемеш и да откараш цяла нощ на гости на някой приятел. Спомням си, че майка ми винаги се е възмущавала от тази “слабост” на баща ми и все го ръчкаше да се прибират по-рано у дома.

Сега, обаче, започнах да гледам на нещата с друго око. Баща ми живее в едно забравено от царя и от Бога село, в което няма никакъв транспорт, а хората са всички на пенсионна възраст. Когато им се наложи да пътуват до града, за да си напазаруват нещо или да отидат на лекар, всички се обръщат към баща ми с молба да ги закара с неговата кола. И той никога не отказва. Баща ми е толкова добродушен, че е готов винаги да помогне на човек, стига да може. И тук идва мъдростта на баланса: не можеш само да даваш или само да получаваш - за да водиш добър и смислен живот, трябва да умееш да ги редуваш. Ако само даваш, ще се изцедиш и ще загинеш. Ако само вземаш, ще се превърнеш в търтей и ще се пръснеш (образно казано). Затова е нужен баланс.

Даването прави човек щастлив. Когато помогнеш на съседа си, си направил нещо полезно и това те изпълва с удовлетворение. Важно е, обаче, и да умеем да получаваме. Това прави другия човек щастлив. Когато ни дават подарък много хора казват: “Ама моля те, нямаше нужда, не биваше...” Така отблъскват любовта и благодарността на другия. Това е позитивната енергия, с която нашите близки и приятели искат да ни дарят и не бива да я отхвърляме. Подаръкът трябва да се приема винаги и с чувство на благодарност, защото така приемаме и любовта на ближния.

Сега разбирам защо баща ми е здрав физически и духовно - защото спазва закона за баланса в отношенията си с хората и редува даването с получаването. Винаги е готов да даде от себе си на другите и винаги приема онова, което те му дават в замяна.

За следващата проява на баланса предполагам, че всеки от вас ще намери пример. Спомнете си разговор с човек, който постоянно говори и от него не можете да вземете думата. Как се чувствахте тогава? Почувствахте ли се недооценен, недоволен, непълноценен? Усетихте ли досада от постоянното бърборене на другия, беше ли разговорът пълноценен? Едва ли.

А сега си спомнете друга случка, в която е трябвало да общувате с някой мълчаливец. Опитвате се да завържете разговор, а вашият събеседник постоянно мълчи или отговаря едносрично. Както се казва, опитвате се “да му вадите думите с ченгел от устата”. Беше ли приятно това общуване, почувствахте ли се доволни от разговора? Съмнявам се.

Законът за баланса важи с пълна сила и в общуването между хората. Умението да редуваме споделянето на своите мисли с внимателното изслушване на отсрещната страна е ключа към успешния разговор и поддържането на добри отношения както в бизнеса, така и с приятелите и с най-близките хора. Проблемите в общуването идват когато единият говори твърде много, другият мълчи твърде много или просто не се слушаме изобщо.

Понякога да поддържаш баланса в живота си е трудно, но е важно. А когато успееш, чувството е много приятно и удовлетворяващо. Балансирането между учението и практиката, между вземането и даването, между говоренето и слушането, е онова, което ни развива, онова, което ни дава удовлетворение в живота и ни кара да се чувстваме пълноценни. Който го постигне, е истински щастлив. Нима не се стремим всички към това?

Какво направи-Аристотел!!!

“Живеем в делата, а не в годините, живеем чрез мислите си, а не чрез вдишванията, живеем чрез чувствата, а не чрез цифрите. Ние трябва да разчитаме времето не чрез стрелките на часовника, а чрез пулсирането на сърцето си. Живее този, който мисли, чувства и действа по най-добрия начин.”
Аристотел

И какво като съм малък...


И какво като съм малък. С такава страст ще те даря, че ще се чудиш дали Айфеловата кула е толкова малка от мястото, където ще се намираш след престоя с мен.

Няма да имаш възможност да си поемеш въздух, защото ще се давиш в собствения стон, който ще излиза тихо от устата и ще молиш да спра…Макар и сляп за твоите недостатъци, аз открих всичките си плюсове и заедно с тях намерих полярната звезда, която заедно ни доведе до един екстаз.

От как намерих теб-загубих себе си, но това не ми пречи, защото…нямам нужда от обособеност или граница за да бъда себе си. Всеобхватността на простора ми стига и така, ще знам, че живота е безграничен и лек за мен и ще мога да творя спокойно и без да спирам.
Никога не съм съзнавал, че когато човек твори на белия лист, ще иска да прави безграничен секс не само с тялото, а и с душата. Просто няма умора в нищо и копнежът, страстта стои запалена като свещ в нощта. Както светлината от брега дава надежда на кораба, на къде да плава така и в любовта пулсът на тялото насочва и тласва тялото към покоряването на всеки връх, защото те не са много, но понякога са недостъпни. Забраната пада, когато времето е благоприятно и дъжда е умил всички спомени-хавлията е попила излишната вода, а ти с език си обходил всеки сантиметър. Вкусил си всичко, що може да бъде опитано и не спираш да искаш още, защото то насита няма и за двете страни. Единствената разлика е, че източването от единия се влива бурно като ураган в другия и се създава онова, на което всички ние дължим живота си.

За това кому са нужни тези предпазни мерки, като никой не иска да се пази а да прави и създава атмосфера на любов. Аз специално, обичам всичко да е вътре и не се страхувам вече да поема отговорността и да призная пред себе си, че ще стана баща.

Правете любов, а не война…


Участта на Хемингуей...


Участта на Хемингуей.
В една зловеща война между великите сили в една болница лежи войник в стая, който е с ранен крак и реве от болка. Пристига мед. сестра, която трябва да го превърже след като доктора си е свършил работата и какво да види войника-любовта в очите. Никога повече не отишъл на фронта, но пък намерил това, което всяко мъжко сърце копнеело.  Писма и обяснения в любов, както само по онова време, може да се случи.

Родил се е един от най-великите творци на перото-Хемингуей. Един от майсторите на късото и просто структурирано изречение, което обаче изразява твърде много. Книгите му са велики, не само, защото са негови, а защото е съумял да остави нещо на света в тях. Повече е пишел от колкото говорел.

Но както и да е… Голяма любов на този човек, никога не може да и прости-на тази жена…. И въпреки, че посвещава цяла книга на тази любов, която го изгаря от вътре през целия му живот, той не може да и прости/случката/.

Участта на Христо от Лясковец.
В един прекрасен град живее и твори един млад и прекрасен автор, който бе движен от повика на вечността. Не е воювал на фронта и не се е борил за загубена кауза, каквито са били всички войни на света. И винаги, когато се е влюбвал е отстъпвал когато е виждал, че нещо не се получава. Обичал е мълчаливо и дори безизразно и пак се е справял с ежедневието си, защото се е страхувал да си признае пред самия себе си, че обича и, че любовта го изгаря от вътре. А и не е имало, кой да му каже, че пеперудите в стомаха са именно първия любовен трепет, когато и да се е зародил за първи път.

Именно нежеланието на жените да го разберат и споделят неговите странности отключва в него желанието да пише…Да пише и да напише толкова много книги за толкова кратко време, че да създаде легендата за себе си още приживе.

„Синя книга за любовта” е белязана с нещо много истинско и чисто, на което автора е посветил повече от две години-любовта към жена. Посвети я на главната героиня, на която вярваше, както вярва на сърцето си. Беше погълнат от безкрайния океан, който се оглеждаше в очите и/сини/ и не намери бряг.

Обаче, май приказката беше твърде красива за да е истина и сякаш бяха разпиляна листите от книгата на хиляди посоки, защото нещо зловещо се случи. Жената със сините очи предаде човека, на кого заявяваше хиляди пъти обичам те и отиде при друг в друга страна, защото той и дава бъдеще. Младия писател от Лясковец не можа да и даде нищо освен сърцето си. Тя не разбра, че това го съсипа и повече от година се чуди, кой да превърже кървящото от болка сърце, защото той нямаше сили. Единствено намери сили да пише и да споделя това, за което е дошъл тук на тази Земя.

Най-лошото е, че в приказката писателя продължи да страда мълчаливо и продължи наранен да върви по своя път. Може би твърде много се довери на тази жена, пожелая в живота си, единствена към нея бе отправил предложение да се омъжи за него/но всичко е история/ и т.н.

Да той не беше единствения в тази ситуация, но това не смекчаваше болката и не оправдаваше лъжата, която се появи като пропаст. Странно е как може сърцето да обича, дори когато го лъжат или заблуждаването  са  думи обвити в любов.

Е, макар в този случай да няма война или битка рана вече съществува и тя е дълбока, която може би времето ще заличи-кой знае. Но няма и мед. сестра да превърже сърцето на твореца. Въпреки всичко живота продължава… защото Христо от Лясковец има една мечта…да пише и да стигне творчеството му до всички.

А дали тя ще бъде в живота му след тази пропаст… ще оставя вие да решите.

P.S.:Винаги съм мислил, че мъжете разочароват жените и никога не съм допускал, че обратното е възможно и все още смятам, че е така въпреки всичко…защото обичам…

Винаги съм искал да ме обичат...


Винаги съм искал да ме обичат, както аз обичам. Да мога да давам и да ми дават това от което имаме нужда един от друг. Но за пореден път в живота ми  получих обещания, лъжи, оправдания и накрая ме изкараха виновен, че се държа лошо. А, как би се държал човек, който го лъжат или заблуждават с думата: обичам те! А спим с други в друго легло на друго място. Това е „повече” от което мога да понеса. Слушах думи от рода на: „ще ме загубиш само, ако ти пожелаеш”, но това са поредните глупости изречени в паяжина, защото така е изгодно. Още когато тя си отиде от мен се питах, как ще реагирам, когато разбера, че тя спи с тоя човек, а ме лъже, че ме обича. Да може би един ден щеше да е нормално за нея да ми сервира, и че е бременна дори от него-и тогава се питах, какво ще правя аз-как ще го понесе-това. Е, Господи, какво е това любов, след като ти казват в очите, че те обичат, а в същото време дрън-дрън. Мислих си, че като порасна и не бързам в дадена „връзка” ще мога да се справя и да се разгърна с целия си потенциал, а тук стана нещо странно. Уж всичко изглежда добре, а се оказва, че някой цели да си оправи положението в живота и да си кара интереса. Е, получи се. Написах синя книга за любовта по този въпрос и исках да бъда щастлив да мога да го споделя с нея, но сякаш всичко отиде по дяволите.

Може би тя има право да се държи така с  мен, защото никой не се е държал мило с нея и тя не вярва на никого още повече на себе си, но аз нямам  вина, за това, че никога не е живяла собствения си живот, а винаги живота на другите, какво те кажат. От нея, както казва тя, нищо не зависи-никога.

За първи път Господи, не знам, каква е тая любов-наистина незнам и от тук нататък виждам само въпросителни, на който дори отговорите не ме интересуват, но пък се сетих за отлаганото пътуване, което искам да направя с под съпровода на Pinta, Nina, Santa Maria –Vangelis. Така, че не ми остава нищо друго освен да оставя случилото се на Вселената и да продължа своето пътуване. Може да е болезнено, но да ми казват, че ме обичат, а да се омъжат за друг е предателство. Простих си на себе си, че повярвах, другото не е моя грижа.

Изненадах се, напоследък, как можеш да обичаш, а да те боли за Бога-то това си е гадост. Имах възможността да се отдам за пореден път, но няма да позволя някой да ме прави на глупак или да ми вменява „псевдо любов”-не на мене тия. Не ми е за първи път да ме отхвърлят така или да ме използват по най-жалкия начин с паравана на любовта ми. Слава Богу, не съм наивник, че да вярвам, че все пак нещо ще се промени или оправи за напред в тая ситуация.

Просто исках да бъда себе си и без значение колко дарби или заложби ми е дала Вселената, без значение колко пари имам или нямам, да обичам и да ме обичат. Това толкова ли е много, бе Господи….Е, то явно се оказва, че това скъпо удоволствие няма, как да го поискам от евтини хора. Може и да нямам голямо образование, но и не се е родил човек, който ще ме прави на глупак. Просто не съм съгласен с това….

P.S.: Благодаря поне за хубавата книга, която написах, хубавия спомен и на корабите, който ще плавам от тук нататък.

Посланието на Джойс Майер...


Здравейте отново…

Джойс Майер
Преди време писах за една жена, която наистина ме разтресе с думите си. Джойс Майер е един истински човек преминал през достатъчни изпитания в живота си. Веднага щом някой прочетоха първата статия ме попитаха, как съм се сетил за нея…ами не съм се сетил, а попаднах на нея, както няма нищо случайно в живота ми последните 33 години.

Но най-интересно ми стана, като изгледах всичко, което успях да намеря в нета като филми за нея и в единия филм тя казва, как е работила за „една църква”, която после я е отлъчила и прокудила. Е, каква е тая църква, каква е тая вяра и за кой Бог става въпрос по тая линия. Много са ми интересни всички тия вярвания и вярващи в тая заблуда, че църквата ти дава…Тя не може нищо да ти даде по никакъв начин, защото Бог не е там, а в сърцата ни…

Харесват ми проповедите и, макар, да не съм голям фен на „книгата” слушам с интерес посланието и.

Харесва ми, когато има, какво да се покаже и какво да се научи от Джойс. Благодаря ти от сърце, че те има, и, че продължаваш да светиш с усмивката си, делото си и разсейването на мрака в душите на хората с посланието си.

Джойс Майер изучава Божието слово от 1976 година и е в служение от 1980 година. Според нея насладата от живота не идва от приятните преживявания. Насладата е отношение на сърцето. Прочитането на книгата е още днес да научим как да се радваме по пътя към целта. Радостта е плод на духа. Джойс Майер показва как е приложила библейските принципи в своя живот. Тя окуражава и нас да се наслаждаваме всеки ден на пътешествието, наречено-живот. Като прилагаме тези принципи научаваме да вземем решение да се насладим на живота, да се отърсим от съжалението и страха, да се радваме на простичките неща в живота, да намерим радост, докато сме в очакване, да завършваме попрището в радост. Защото животът е нужно да бъде едно тържество. Според разширения превод на Библията Исус е дошъл, за да имаме живот и да му се наслаждаваме, и той да бъде изобилен. Насладата от живота не зависи от обстоятелствата. 

Животът е пътешествие" представя, че няма нищо по-трагично от това да си жив и да не се наслаждаваш на живота. Нужно е да имаме нещо, към което са да се стремим, но докато постигаме това, което е в бъдещето, не бива да губим връзка с настоящето. 

Вземете решение да се насладите на живота, защото в Словото на Бог сме насърчени да изберем живота. Това е качество на съществуването. Никога няма да се радваме на живота си, ако не вземем решение да го направим. Животът се живее, докато го живеем. 

Съжаление - много хора остават дълго време в капана на миналото. Само едно можем да направим по отношение на миналото - и то е да го забравим. Страхът има същия ефект върху нас, както и съжалението, с тази разлика, че страхът се отнася до бъдещето, а съжалението - за миналото. 

Радостта и мирът се коренят във вярата, тъй като радостта не идва чрез неверието, тя винаги присъства там, където има вяра. Да вярваш е много по-лесно от това да не вярваш. Божията воля за нас е да имаме живот и да се наслаждаваме на живота. Животът трябва да празнува! Ако е нужно физическо изявяване, то ще дойде след като сме повярвали, не преди това. 

Простота-ако искаме да живеем простичко, нужно е да сме решени да спечелим свободата си и още по-решени да я запазим. Нищо не е по-простичко от благодатта. А нямаме, защото не искаме. Да се помолим на Бог и да Му се доверим, че ще ни даде, това, което искаме, по Свой начин на правилното време. Междувременно е нужно да сме доволни от това, което имаме. Божията воля за нас е просперитет и изобилие.

 Да бъдем като децата. Детето е в нас. Области в живота ни, които са извън баланс, са отворени врати за врага. 

Усложненията на религията - взаимоотношенията и религията са съвсем различни неща. Слабостите, които са имали други хора, около нас, са били отворени врати, през които са влезли много болка и злоупотреба. Ние сме най-големият враг на себе си - не си позволяваме да се насладим на нищо, докато не сме съвсем сигурни, че сме го заслужили. Да се научим да се радваме на хората. Да се научим да се наслаждаваме на своята уникална личност и индивидуалност. Бог е отделил време и енергия да създаде такъв красив свят за нас. И каква трагедия е, че ние никога не отделяме време да му се порадваме. Отделете време, за да живеете! 

Твърде много проблеми, за да се наслаждаваш на живота - една от големите лъжи и измами на сатаната е, че не можем да се наслаждаваме на живота, когато обстоятелствата са неприятни. Радостта ни прави свободни да се насладим на пътешествието. Победата не е липса на проблеми, тя е наличие на сила. Книгата ни учи да запомним, че веселото сърце действа, както действа благородното лекарство. 

Разнообразие и творчество е глава от книгата, която показва, че щом сте стигнали до там, значи вече сте започнали да се наслаждавате повече на живота си. 

Радост в Божията чакалня показва, че "сърцето на човека начертава пътя му, но Господ оправя стъпките му" (Притчи 16:9). Нужно е да помним, че Бог иска доверието ни, не въпросите ни. Нужно е да се насладим на мястото, където сме сега, по пътя за мястото, където отиваме. 

Свобода във взаимоотношенията - нужно е, за да се насладим на живота, да имаме свобода и да позволим на другите да имат свобода.

Как я създадох тази книга...


Как създадох книгата „Африка в моето сърце”.

Въпреки, че не получих нищо благосклонно като одобрение на това, което правя и исках да продължа да правя, аз все пак го правех. Ще ви кажа една приказка/като притча/:
„Имало три жаби, който се разхождали. Нито едната от тях не видяла дупката, която била пред тях, и така една по една паднали вътре в дупката. Нямали време да се суетят и се наредили една върху друга и така излезли двете, а третата останала вътре и гледала към отвора на дупката. Докато тя гледала на горе и виждала, как другите жаби и говорели, нещо, тя си помислила, че я окуражават. А те толкова нагло и казвали, че тук ще си умре и това е края, защото няма, как да излезе повече от тая дупка. Но тя не се отказвала и подскачала на горе и с такава вяра-дълго време подскачала. Нещеш ли взела, че излязла и застанала до другите две жаби и тогава те я попитали- как го направи? А тя им казала, че виждала, как са я окуражавали да се измъкне от дупката. Те щом чули това се смутили, защото само те знаели, че не са я окуражавали, а са и казвали, че няма да стане и ще остане за винаги в дупката. Жабата, която подскачала толкова дълго време била глуха и слава Богу, не чувала реалните им думи, а вярвала в това, което мислела, че и казват.”

Единствено учителката ми в курсовете преди да завърша ми казваше, че много харесва начина ми на писане и, че ще е добре да се насоча към писането, но като войнствено настроен младеж, аз не обърнах внимание на думите, а исках да съм нещо като самурай, но не на писането а на боевата линия.

Да бях започнал да си драскам, но за книги мисля, че не бях достоен точно аз да пиша. Както и да е-това време отмина.

През 2008 година вече бях се научил да пиша на компютъра макар и с един пръст и така, след като се роди идеята за книгата ми „Африка в моето сърце” започнах да пиша направо на компютъра си. Понеже съм от тези хора, който нямат такава нужда да се похвалят на някого, какво правят-просто си пишех книгата. От една прочетена статия се роди идеята и стана много сполучлива. През годините съм си я прочитал много пъти и дори съм се питал, това аз ли го написах все пак?

Не намерих съмишленици, а не съм ги търсил по никакъв начин, защото това, което правя знам, какво и най-вече знам, как да си го направя сам. Продължавах да пиша и се питах, какво ще стана и с тази книга? Дали и тази книга така ще остане само написана и никой няма да я види, както другите ми книги до тогава? Но въпреки всички неизвестни ми въпроси до този момент се появи странното усещане, че по тази книга ще има филм. Попитах се, как е възможно това след като тя нито беше готова, нито някой проявява интерес. Е налагаше се да я завърша, защото ме изгаряше от вътре. Това бе единствената книга без чернова преди това, а направо на компютъра съм си я набирал. Нямаше по щастлив от мен след като я завърших. Корицата също беше много интересно замислена с един самолет.

Но в началото на текста споменах за жабите, защото виждах пренебрежението на познати те ми и как дори не си мръднаха пръста да пожелаят да прочетат нещо от мен. Сега, когато съм известен автор, отново се сетих за жабите, защото аз винаги продължавам да подскачам и да се стремя към моя си връх. За това не съм спрял да пиша дори и да съм написал бестселър.

Въпреки, че тази книга бръкна толкова дълбоко в душите на стотици читатели,  аз не се ангажирам с прогноза до къде ще стигне, но с тези темпове, тя наистина ми надмина очакванията и за това благодаря на всички, който не ме подкрепиха и не прочетоха книгата ми. Благодаря на енергията в мен, която обаче ме запази и закриля да не се откажа и ето ме днес с гордо вдигната глава и 16-сет книги зад гърба си, а тази година след  3 месеца навършвам 33 години и думите на Елка Стефанова излизат винаги:

‘Станеш ли на 33 чудесата се увеличават по 33’….

Не на Мигрената и Главоболието!!!


Не на Мигрената и Болките в Главата!

От как се докоснах то тази фирма ТианДе  не спирам да се радват сетивата и душата ми. Далеч съм от събитието да ви манипулирам или настройвам, но тук споделям опита си. Днес ще споделя нещо за болката в главата. Събудих се с главоболие и то сякаш дойде по поръчка за да мога да пробвам продукта Wutong-код:30104. Срязах едното  тяло и си изрязах две купчета. Отлепих лепенката и си ги залепих малко над веждите/да не е непременно на слепоочието/. Нямах търпение да видя, как една  проста на пръв поглед лепенка ще ми подейства така и ще ми помогне.

Минаха 15 минути и главоболието ми взе наистина да се разсейва. Странно, но факт. И малко след това нямаше спомен, от главоболието-признавам си.

И както казват: няма мигрена, болки в главата, синузит, схванатост от климатик, мускулна треска/спектъра е голям и ще говоря много за това с времето/

"Из думите на създателя на Slides.bg"


Вижте думите на създателя на Slides.bg за мен: Lyubomir Stoyanov

с Любо от Slides.bg
Миналата седмица се запознахме с един от най-верните фенове на Slides.bg - Христо от Лясковец. Той е млад, енергичен и много креативен! Можете да намерите личната му страница тук, а всички книги, които пише и издава в профила му при нас.

Срещнахме се на по чаша кафе в София, понеже той имаше важна работа и предложи да се видим на 4 очи както се казва, не само виртуално. Сподели, че благодарение на нашия уеб сайт се е запознал с много и интересни хора, даже е срещнал настоящият си работодател. Тази новина много ни зарадва. Ето - при нас наистина се случват чудеса. 

Христо пише книги, занимава се с масажи и най-вероятно е единствения, който прави масло от джоджен. Освен това активно ъплоудва при нас. До момента има над 64 качени файла на различна тематика.

И той също като Паулу Коелю не мисли, че добавянето на възможността неговите книги да се свалят безплатно би повлияло негативно на продажбите му. Все пак който цени неговото творчество може да закупи хартиения носител и да се наслади с всичките си сетива - да докосне книгата, да усети нейният аромат и да вижда написаното без това да изморява зрението.

Радваме се, че Христо реши да ни се довери. Също така се радваме, че сме спомогнали за неговия успех. Желаем му всичко най-добро, крепко здраве и още по-вдъхновяващи случки, за които да четем.

Мотивационно писмо...


                                      Мотивационно писмо


Флоранс Медиа груп                                                                                    Христо Христов
На вниманието на                                                                        ул.”Стойчо Куркев” 21а
управителя г-н Христов                                                                        гр.Лясковец 5140
                                                                        
                                           тел:0899273780

Уважаеми г-н Христов,
Бих искал да изразя интереса си към обявеното свободно място за директор продажби във Флоранс Медия груп обявена във в-к„Струмица” на 05.09.2011г.

Интересът и желанието ми да използвам познанията и уменията си да общувам с хора ме мотивира да кандидатствам за този пост във Флоранс Медиая груп като една уважавана компания от много хора, защото е лоялна към всеки клиент-без изключение, и по тази причина се ползва с голямо доверие. Вярвам, че образованието и опитът ми до момента ще ми позволят да се справя с работата.

По времето когато работих за други компании в региона открих, че основното ми предимство е да общувам с хората, да им разяснявам на достъпен език услугите, който предлагаме и да ги превличам своевременно за клиент. Още в първата година на работа в последната компания успях да реализирам много добро продажби и бях отличен като „Служител на годината”.

Вярвам, че търговския ми опит, интуиция, нюх и познания и уменията ми да убеждавам, печеля и задържам клиентите ще бъде полезно за работата ми и развитието на компанията ви.

Предварително искам да изкажа благодарността си за отделеното време и внимание. На разположение съм за евентуална среща при желание от ваша страна.

Прилагам автобиография и снимка към мотивационното писмо.

С уважение:                                                                                 15.09.2012г.
Христо Христов
    

Да се почистиш от вътре...



Христо от Лясковец
Дойде мигът отново да го направя това почистващо упражнение Санкха Праксалана. Преди време/2008г./ ходих на едни сеанси за да проверя, защо имах нетърпимост към това да мога да стоя  дълго време седнал в една позиция и жената при която ходих-Стилиана/Естела Маре/ от Велико Търново. А докато тя правеше това с мен ми каза, че и черния ми дроб има възпаление и ще иска да ме прати на гастроентеролог, а аз и казах, че няма да стане така, защото имам под ръка нещо много по-силно от тия тръби дето ще ми бъркат. Така още с връщането си на другия ден направих консултация с учителя си по йога и му казах намеренията си. Направих това веднъж седмично в продължение на един месец /4 пъти ми се събраха/ след това отидох на преглед отново при нея. Тя веднага разбра, че не се шегувам и, че съм си помогнал сам. Един месец след това разбрах и от къде идва непоносимостта ми да не мога да стоя дълго време седнал. Ами млад човек не прави секс близо три години-не е лесно-добре, че са практиките по йога.

От известно време усещам отново областта си в черния дроб и реших да го направя отново това прочистване Санкха Праксалана. Станах сутринта рано и започнах с приготовленията. Напълних 18 чаши вода в една тенджера сложих две лъжици и половина сол-разбърках и я затоплих. Сварих си овесената каша за да изстива и започнах с упражнението...

....Санкха Праксалана/означава почистване на Рога-тай като водата преминава през червата трудно и болезнено като през рог/ е идеалния метод за очистване на храносмилателната система-прост и достъпен метод за всички. Единствен по ефективност, който почиства от устата до ануса всички утайки/шлаки/в храносмилателната система. При този метод погълнатата вода от устата отива в стомаха и после под ръководството на прости движения/лесни същевременно за изпълнение и достъпни за всички/обикаля червата до изхода. Самото упражнение продължава до тогава докато водата стане толкова чиста, колкото влиза. Упражняването на Санкха Праксалана не представлява никаква трудност за изпълнение и няма нищо стряскащо в нея, стига обаче нещата да се изпълняват стъпка по стъпка....

...Така стигнах до изпиването на 19 чаши солена вода и до правенето на 4-рите упражнения последователно. Позивите до wc си вървяха редовно и по план. Направих още 4 пъти упражненията без да пия вода за да се случват нещата по естествен път. След това за да прекъсна „сифона” изпих още три чаши топла/на слънце/ вода направих си лек масаж на стомаха/да се изплакне от вътре/ и направих Кунжала/повърнах водата/. Вярно е, че имаш чувството, че вода ще започне да ти излиза и през ушите и носа, но спокойно всичко само така изглежда. След това следва обтриване/фрикция/ на тялото с влажна кърпа и сядане на масата с цел първо захранване. Долу горе самото упражнение трае около един час за това е хубаво поне 1:30 мин да имате на разположение. Стопих половин пакетче краве масло/консумира се, за да направи защитен филм на стомаха за да не се надраска от каквото и да било първо ядене/и го залях в/у овесената каша. Започнах бавно да дъвча безвкусната каша. И до първото хранене никаква вода за да няма захранване на „сифона”. Бавното хранене е задължително след тази процедура и да се съблюдава количеството храна не повече от една шепа. Другото нещо е да се внимава да не се стои на течение и ако е студен сезон да не се излиза на вън веднага след процедурата-да се изчакат поне 20 мин.

И най-важното указание: Бъдете спокойни, а не припряни към самото изпълнение на упражнението. Не е кой знае, какво, но и не е за подценяване.

След това се отдайте на релакс и не се преуморявайте.

Няма, какво да губите, но има-целия си живот да спечелите….