 |
| кликни с отец Николай |
Днес е 02.02.2012г. Денят го знаят като Трифон Зарезан, Петльов ден/празник
на плодовитостта при мъжете/ и някой си мислят, че е празник на „меките китки”.
Денят започна странно, защото колата не искаше да запали, но с намесата и
знанията на татко/след като погледна свещите/ тя запали. След това до
Куриерската фирма за да взема 5-тата книга на леля Веска + моята „Африка вмоето сърце”/която почувствах, че трябва да подаря на отец Николай Чочев/, от там на „оперативка-кафе”/преди беше „Еко-кафе” в гората, но вече не е/. Разглеждах
книгата си, и тогава споделих на моя
приятел с когото си „бъзикаме радиото”,
че това е единствената книга, в която има части от християнската религия в
лицето на едно от Тайнствата-Изповедта.
Кафето беше добре, но си поръчах и торта за да си угодя на сетивата. В мига на
разговор казах, че няма нищо по-хубаво от това да си: администратор на живота си. Мина ми през ума да поискам визитка на
заведението, а след това и успях да поговоря с управителката на кафето и да и
покажа книгата си: „Африка в моето сърце”.
Денят беше започнал за мен още в 06:10 до 06:45 със среща с любимата ми жена по
скайп с единствената разлика, че при нас е -20, а при нея е +20. От кафето
направо към леля Веска/от
с.Джулюница/ се запътихме с моя приятел за да я зарадвам с нейната 5-та книга, която излезе съвсем скоро
на бял свят/но тя нямаше бройки от нея/. Още със самото ми пристигане при нея
започнаха прегръдките, снимки и благодарности за свършената работа. Книгата
която и донесох днес се казва: „Деца
индиго”, а даже не се усетих, какъв ден е днес. Денят по християнския
календар е „Сретение Господне” денят
в които са въвели Иисус в храма, а аз донесох 5-тата и рожба.
… Ти освен в Израел, ще отидеш и в Индия
за да вървиш „по Божиите стъпки” и
аз ще ти помогна, както съм го правила до сега-каза леля Веска.
Какво мога да кажа, аз в такъв
момент освен да се наслаждавам на този прекрасен миг на щастието на тази така значима жена в моят живот. Направих
снимки за личния ми архив и тръгнах. Говорех с отец Николай по телефона и му казах да ме очаква, че идвам да му
подаря книгата си, в която той е втория главен герой. Пристигнах си в Лясковец и отидох да тях. Звъннах на
звънеца и излезе жена му първо и след това той. Подарих му я и се снимахме за
мой спомен, защото за мен е важно да го има спомена в творчеството ми. Той беше
толкова изненадан, че не знаеше от къде му е дошло, но пък аз бях доволен,
защото оставих този процес да дойде от само себе си и когато го почувствам, че
трябва да му занеса книгата тогава да го направя. Предната седмица го
почувствах и днес като тя дойде, я надписах и подарих с радост в сърцето.
Денят е прекрасен и с голяма
радост пиша тези редове, защото за мен е чест да съм тук и да правя наистина
това, което ми доставя удоволствие, а то е: „да бъда просто човек”.
Аз съм Христо от Лясковец.
