Всичко, което...

Всичко, което те дразни, е тук, за да те научи на търпение.

Всеки, който те изоставя, е тук, за да те научи как да стоиш на собствените си два крака.

Всичко, което те разгневява, е тук, за да те научи да прощаваш и да бъдеш състрадателен.

Всичко, което има власт над теб, е тук, за да те научи как да си взимаш силата обратно.

Всичко, което мразиш, е тук, за да те научи на безусловна любов.

Всичко, от което се страхуваш, те учи на смелост, за да преодоляваш страха.

Всичко, което не можеш да контролираш, те учи как да се пускаш и да се доверяваш на Вселената.

История с оранжев цвят

Отново имахме среща с Нея. Въпросната прекрасна мацка влязла в моя живот. Не и подарих цветето пред приятелката и за да не се дразни. След срещата обаче тръгнахме по главната улица  и  се замислих, че не съм и подарил второто цвете, което съм си обещал сам на себе си, че ще и подаря. Заоглеждах се за цветарски магазин и имахме още малко време преди да влезем там за където бяхме тръгнали.

Помолих я да ми подържи жилетката и както бях официален с  жълтата ми вратовръзка преминах по пътя напреки и отидох на отсрещната страна и там влязох в магазина за цветя. Обаче без да искам с върна на пръстите ми докоснах преди да отворя вратата и то сякаш я ритнах. Продавача дремеше вътре, което малко не ми допадна, но все пак бях дошъл за китка, а не да го съдя, че спи по обед. Той обаче ме изгледа от горе до долу с половин око и ме попита: „Какъв съм?“ Видимо спокоен му казах, че съм писател. Но също така  му казах: От кога има значение какъв съм, че чак тогава мога да купя цвете? Каза да си избера цветето, но аз отказах да ровя и направо взех първото попаднало ми в полезрението и му го подадох. Тогава той ме попита дали бих искал да му сложи панделка и аз се съгласих. Раздърпа там нещо като пародия на панделка и аз платих и си излязох. Пресякох пътя отново от където бях тръгнал и доближавайки се до нея и го подарих и я прегърнах.

А дори не се усетих и неволно се обърнах за да видя очите, които усещах на гърба си и видях въпросния човек, който ми продаде цветето беше излязъл на вън за да ме гледа къде го нося това цвете. Стана ми смешно и тогава и разказах, какво се случи в магазина за цветя. Да наистина не исках да повярвам, че този човек беше толкова отегчен от живота, че дремеше следобедната си дрямка на главната улица в Търново, но явно му е станало интересно къде все пак му отиде китката. Оранжевото  цвете се оказа хризантема, която явно е още един символ на нашата връзка в този прекрасен миг.

И по този повод съм помолил една друга прекрасна млада мацка да изрисува върху чаши това цвете, което е наистина дар за нас. Така сега за Коледа ние имаме две чаши за празника за да можем да събираме приятели и дигаме Тост с повод и без…

Дай Боже…

МАХДИМ...

Още не бях излязъл в творческа отпуска, когато това нещо ме сполетя отново. В моя живот творчеството се появява, когато най-малко го очаквам и понеже знае, че аз ще го реализирам си идва ей така и ме хваща подготвен макар и в градината.

МАХДИМ от халдейски език означава: „Върховна мъдрост”.

Когато още не бях завършил книгата си „Христо от Лясковец и Приятели” а вече имаше градинска работа аз поливах доматите се стрелна нещо в съзнанието ми, което аз улових, но не знаех какво е. Толкова натрапчиво се появи, че дори не искаше да си ходи докато не го запиша и не взема отношение по този въпрос. След като сутринта рано напоих градината с вода се качих и записах името Махдим. За първи път-как да кажа я чувам, ако в съзнанието като си я засечеш може да се нарече чуване. Веднага тръгнах да я търся какво означава и… нещеш ли малко ме смрази, защото не очаквах да е дошло времето да пиша за това, но явно „дойде”.

В арабския свят тази дума я свързват с висшата магия и то по скоро с черната. А сега я сколасах аз си казах, но продължих да чета. Понеже халдейския народ е по стар от персийския аз се зарових направо с „акаша” за да проверя някой неща.

Думата магия излиза от персийските  думи: Мог, Мег,  Маг означаващи „Жрец”, „Мъдрец”,”Великолепен”. А целта на магията е подобряване на човешкия живот, за благоденствие, благополучие, финансови успехи и всякакви други положителни събития.

За първи път ще си позволя/не ми трябва смелост/ да разкажа за магията и нейния ефект-е вярно това може да разобличи много циркаджии и шарлатани, че само обират парите на хората, но това не е мой проблем.

Когато един човек си позволи да прави сечено на друг, не по законов ред а подмолен начин винаги ще си получи заслуженото въпреки да изглежда безнаказано в началото. Може да ви звучи странно, но тези неща съществуват и те първа ще четете от мен и за този невидим аспект от живота…

Откъс от книгата ми…

…Когато задуха Хамсин/пясъчната буря/ всичко става в пясък и не се вижда нищо, но само хора с очи, който могат да виждат отвъд този сигнал могат да прозрат, какво има в бурята и зад нея… Всички други си затварят очите…както е и във всичко друго в живота. А жадното за знание момче не се спря пред нищо-то искаше да намеря своя път в живота и въпреки всички стени и греди в който се сблъска най-накрая намери своя път. Пътят на любовта с помощта на творчеството.

Момчето не намери алхимикът, който за първи път прочете в една книга, но намери много хора: шамани, екстрасенси, лечители, чакръкчии, и екстрсензорни хора и се свърза с тях за да провери наистина дали имат тая дарба за която говорят или само „баламосват” хората и им вземат и последните пари. С някой се срещна лично и създаде едни трайни и лични познанства, който превърна в приятелства….

Очаквайте книгата….

С благодарност към Бог!!!!

  След като Стефан Монев гостува в книгата ми „Христо от Лясковец и Приятели” той реши да ми върне жеста и ме помоли да напиша своето лично послание в знак на благодарност към моя Бог.

Здравейте, аз съм Христо от Лясковец и съм щастлив да напиша първото писмо в знак на благодарност към моя Бог.

Когато бях дете бях толкова настроен срещу света, че ми идеше да изчезна от него. Някак не се вписвах още тогава с тия „нормално порядки” и понеже съм непреклонен реших, че никой не иска да ми е нито приятел нито да ме обича. Дете с непреклонно негативно поведение към живота си въобще. Дори се прокрадваха мисли от типа: „Ако умра няма да липсвам на никого”.

Да може би е стряскащо всичко това, но това бях аз…Сякаш са ме родили на сила и всичко си мислих, че трябва да се боря за да продължа…

В шести клас дойде колуминацията на всичко и както бях не добро дете ме оставиха в същия клас да повтарям. Може би това беше голям срам за родителите ми, но се случи. Преместиха ме в едно село да завърша поне основното си образование, а дори не виждах смисъл от това училище. Но там сякаш след смяната на обстановката се случи нещо. Може би влязох в” пубертета” и нещата взеха да се променят. От лошо ученик станах добър и от отрицателно мислещ човек преминах към положителното. Може би дойде времето да се случи всичко… Започнах да чета философска литература и книги, като „Излекувай живота си” когато бях на 16-17г. Нещо взе да се случва и както старите хора казваха „Ще му дойде акъла в главата” е може би дойде…
Още на 11 годишна възраст си водих нещо като дневник, но той по скоро е свързан с разочарованията ми с момичетата и се превръщаше в лексикон от колкото в дневник, но…

Времето си мина и увлеченията ми по бойните изкуства, фитнеса, рисуването и йога не ми даваха мира-все исках да тренирам. Отдалечаването от учебната среда ме направи отличник в училище, което не знам, как точно стана, но бях благодарен за тази дисциплина, която си бях прихванал. Това още учителката ми в първи курс ме попита, от къде идва всичко, защото аз бях единствения ученик, който го изпитваха писмено-защото се срамувах да говоря пред хора. Сякаш винаги когато трябваше да говоря пред хора някой искаше от мен да изляза от пещерата си- а това беше немислимо за мен. Пишех и така ми се поставяха оценки. Отговорих и, че чета такава литература от няколко години и тренирам бойни изкуства. Не разбрах, какво ми каза с думите: „Трябва да продължиш с писането си-пишеш много добре и увлекателно”. Не обърнах внимание и продължих да си водя записки. Завърших училище и ме пратиха на граница в казармата. Там отново се „увълчих” и ме заля желанието за отмъщение…/просто така/. Уволних се 1999г. а 2000г. започнах да пиша по „сериозно” и така се обособи първата ми книга, която още не е видяла бял свят и започнах да практикувам йога. Така се запознах с г-н Венцислав Евтимов дуаена на йога в България. Благодарих хиляди пъти за тези паметни срещи с тази светла личност в живота ми.

Смених хиляди работни места, но не спрях са пиша. Така почти всяка година имах изписана книга, но не и издадена. Започнах да питам тук-там как става всичко с книгите и веднага срещнах „разбиране”от печатници и издателства-не можем да те издаваме, защото си нов „автор”. Така стигнах и до отказа и на Националната библиотека. Години на ред разсъждавах над това, че то така по тази логика никога няма да видя бял свят, значи ще търсим и чакаме подходящия миг. Озъртах се за идея и муза и така се нанизаха 10 книги-Стая-205/книга за Свободата и Нещата които ни движат към нея/-(тя е десетата). Сякаш тя беше преломния момент да напиша и да получа една вечер въпросният имейл в пощата си от хора с който работя сега. Появи се човек, който пък подава ръка на автори да си издават книгите без да се вълнува от това дали е нов или стар автор или т.н. Ами просто станаха нещата веднага и аз като не виждал сякаш започнах да издавам в pechatnaknigi.com. Нещата ставаха все по-добре и по-добре. Щом разбрах това си отдъхнах с думите: Все пак Христо от Лясковец няма да остане не известен автор.  Малко след това книгите ми започнаха да се превеждат и на други езици. И така заваляха интервюта към мен, а аз дори се питах на моменти, какво става и то къде научават хората за мен. Създадох и сайт, който човека на когото разчитах-затри, защото все не му стигаха парите. И за това му благодаря много, защото си създадох чисто нов сайт с гонещи  вече 20.000 посещения. www.floransmedia.blogspod.com

Аз съм човек, който сам си прави маркетинга, защото слуша само вътрешния си навигатор, който е свързан направо с Бог и не се съобразявам с други решения. Продава, подарява и предлага своя продукт. Някой от книгите ми бъркат толкова дълбоко в невидимите рани, други разплакват, в трети читателя намира нещо сходно от нея и се припознава и така намира своето решение за своя път. Някой от книгите са написани в актуално сегашно време и когато и да се четат сякаш са актуални и сега.

Най-фрапантното е, че останах без приятели, защото нямам нужда от такива, който да ми казват какво мога и немога да направя според техните представи. По-добре сам от колкото с когото и да било. А и аз никога не съм сам, защото общувам с Бог, както си искам. Много хора явно усетиха мирът в мен, макар, че само една жена ме разсърди доста сериозно, защото и го позволих, но това е друга тема. Отдръпнах се целенасочено от света и с помощта на енергията работя дори от разстояние сега. Забравих да кажа, че още докато бях дете се увлякох по масажите, но ето днес вече 17 години правя това и за това не се чувствам само писател. Правя освен масаж на тялото а и на душата. Но писането ми взема много връх и така съм заредил всяка творба с толкова много енергия, че не се усетих кога написах 16-сет книги а сега съм започнал и 17 и 18 книга.

Благодаря на всички, който казаха „не” в живота ми, на тези, който допринесоха за моето разпространение като автор и човек и на всички, с който ми предстои за де срещна и запозная.

Преди няколко години когато за първи път гледах филма на Луиз Хей  „Излекувай живота си” там в началото имаше една фраза: „Щастливите хора са толкова досадни”. Ми може би имат право, защото едно е да се усмихваш дори когато не ти е до това, но все пак да даваш от себе си.

На прага на христовата възраст се оказах създател на много книги, масло от Джоджен и още няколко неща за който ще споделям с времето-не веднага. Благодаря на Бог за прекрасния си живот, за всички безмълвни уроци, който ми даде, защото само и единствено приемам житейските уроци. Благодаря за прекрасната природа в която живея, за прекрасния град в който творя и каня своите гости в него. Благодаря на хората от печатницата с които работя и благодарение на техния труд моите книги достигат до всяка точка на света. Благодаря на всички читатели на блога ми, който не познавам, но това не ме притеснява ни най-малко.

И най-вече благодаря на Стефан Монев, че ми даде възможност да напиша благодарственото си писмо към моя Бог и да му благодаря още веднъж в писмен вид…въпреки, че той знае това.

Благодаря ти-приятелю!!!

10 причини детето ви да практикува йога

-Обучението в контрол на дишането и тялото родителите би било добре да го запознаят с йога практиката. Дали детето ви е травмирано  или има други вътрешни борби в него си-йога може да му помогне да се развие в три направления: физически, неврологично и емоционално.

-Йога спомага за подобряването и засилването на концентрацията и вниманието от което всеки родител и учител страда, и се оплаква,че не може да му го задържи за повече от 5мин.

-Децата могат чистосърдечно да повишат доверието в себе си и благодарение на това да се упражняват в нови пози и движения.

-Гъвкавостта чрез практикуване на йога, може да повиши еластичността при децата, което им помага при травми не само по време на игра.

-Йога развива двигателните навици и култура, мозъка и душевната мощ.

-Йога помага на децата да се самоосъзнаят и да обърнат в най-ранна възраст внимание над тялото и мислите си.

-Йога спомага за спокойствието на децата, който са хипер активни/в случая/.

-Когато усвоят  и разберат положителния аспект на йога те успяват да приемат и одобряват  себе си.

-Създава организираност на детето и няма да има излишно пилеене на времето, което е безценен дар.

-Йога само спомага за засилването на възприятията и не пречи нито на училище, работа, кариера или хоби. Тя само балансира тялото и духът и заздравява както нито една дисциплина създавана до сега.

Според моята дългогодишна практика и наблюдения знам, че йога спомага за развитието на физическото, емоционалното и душевното състояние не само при по-големите, а и при децата. Едно дете не се нуждае от някаква диагноза, че да бъде записано на йога практика и чак тогава да усети ползите. Когато родителите практикуват йога заедно с децата си те им помагат да изградят още по-силна връзка със самите себе си и семейството, създават им здравословни навици, всички процеси се извършват с лекота и разбирането и опита, който могат да придобият още като деца е несравним.

Въпреки, че не се среща толкова много  да се преподава на деца, аз самият преподавах в едно училище, но от това бяха ощетени децата, а не някой друг. В името на децата би трябвало да правим много неща, но също така-в името на децата ни сме ограничени да мислим за много неща.

Помогнете на детето си да стане човека, който то мечтае, а не да проектирате вашите желания, страхове и безсилие върху него. Въпреки, че не е наказуемо от закона това е наказание за детето и после за самите вас. Внимавайте!!!

С пари или без...

С пари: Може би с пари, да уча в училище да не правя грешки докато пиша. Може би с пари ще има повече реклама въпреки, че може да не струва и 5 пари написаното. Удобства, капризи и някак да прося уважение от някого не ми е присъщо. Даром средствата не са ценни или оценени достатъчно и нямат същия вкус. Обеден съм, че едно е само да искаш или мечтаеш, без да направиш и преведеш в действие мисълта си. За, какво ти е да мислиш, като си парализиран от към действие. Имам много модели за пример относно това, но няма да изпадам в подробности. Нищо не променят парите освен, че може да платиш на друг да ти свърши работата, а ти пак увисваш в незнание.

Равносметка: След осъзнаването на принципите, който влияят на моят живот се оказа, че с пари или без, ти може да си или да не си творец. А дали чуваш или се доверяваш на вътрешния си глас не се влия от пари, а само от сетива, който са подвластни на душата ни. Вярно е може би, че нещата стават по-бавно без пари, но и това е относително. А това с бързане с цел доказване „вижте ме” е ала, бала според мен. И животните съществуват в гората, но не ми се обаждат, като се разхождат или си определят срещи. За това не съм сметнал за необходимо, да давам отчетност на някого с какво темпо ще създавам моите продукти. Много хора помогнали ми с различна по вид помощ са получили от мен дори в пъти повече възвращаемост, който надхвърля услугата им към мен. По някога няма, как да бъде пресметнато или изчислена изгодата ни спрямо другия, но пък и медали не давам. При мен се оказа модела: „Ха да те видя, как ще се справиш без да ти се плаща, и когато се докажеш или покажеш, какво можеш, /без мотива пари или награда/ на базата на показаните умения и таланти може да се вижда и сяда на масата за преговори.” В бойни изкуства има йерархия, която се зачита и уважава, има дисциплина и, които не може да приеме указанията, не е за тук/в моя отдел/.

Аз приех шлифоването на писането да става от най-големия учител Животът и само той може да ми даде, нужното Време. Времето е пари, но не всичко може да се купи с пари, а с повече пари си загубваш тотално времето си. Забелязах, че хората искат да забогатеят, за да не правят нищо след това. Е „това е много як мотив.”