Пътят е някъде там...


Пътят е някъде там и е значим за мен...докато вървя по него.

Нямам идея, защо повечето хора са „се научили“ да мислят и чувстват по начин, който ги държи далеч от най-съкровените им мечти и сякаш наистина се само-саботират сами?! Кога успяха да си нанесат такива щети?! Макар, че (то) действието е отворено и продължава - десетки години (и могат да се поправят, ...ако желаят). За това е редно през цялото време да се учим и да развиваме своя „набор“ от мисли. В противен случай „гравитацията“ взема превес и някой неща просто потъват – и ние след тях. Също така е невъзможно да се отървем от личната отговорност за живота си (просто ей така). Тя е наша без значение дали искаме да я поемем или не. Но за „да  направляваме“ живота си ние разполагаме само с вътрешния си глас... не с религия, не с вярване или службогонство!

Да събера кураж да изживявам Мечтата си всеки ден, ми отне време. Така допълнително разбрах, че мечтите са от решаващо значение за изпълнен с удовлетворение  и смисъл - живот. Много години желанието ми да се реализирам не беше разбирано от другите, както и подкрепяно (но това е без всякакво значение – сега). Въпреки това не спрях „да слушам“ сърцето си и вътрешния си глас. Нищо, че ме сравняваха с „дефектна стока“, която изглеждаше „случайно“ попаднала „тук-там“ на рафта.

Ако самият ПЪТ можеше да говори когато тръгнах по него, можеше да „ми разказва“ много от историите си за онези преди мен“ за да ми помогне, но той не се издаде и ги (за)пази в строга тишина наблюдавайки ме... как ги преоткривам като древен артефакт. Но когато получавах заплата и до някаква степен ми стигаше за да живея „добре“ не изпитвах никаква потребност да се развивам, защото чаках ден да мине - друг да дойде!... и залагах на сигурното (защото така чувах да казват)! Обаче само когато „животът ме постави“ в много трудни условия, понякога и на колене, и трябваше сам да заслужа качеството си на живот, едва тогава предприех истински действия, защото „нямах“ избор. Започнах да мисля, а след това привеждайки всяка мисъл, монетизирах своя живот и стигнах до тук за да можете и вие да прочетете това...

Всички ние притежаваме потенциал, който можем да използваме за база, на която да стъпим и да започнем. Магията на това Изкуство се състои в това да отделим истинско време и усиля, за да можем да развиваме силните си страни за да могат те да изпъкват, вместо да губим напразно времето си да подобряваме качествата в нас, които не са толкова силни. За това не би трябвалo да искаме всички умения на света, защото това е капан, които ни води в задънена улица. Както и да „искаме“ нечий други таланти или дарби... коли, дрехи, къщи или нечии чужд живот. Когато се съпоставяме „с другите“ и техните силни страни (нищо, че може само на нас така да ни изглеждат), влизаме сами в клопката и „се превръщаме“ в тяхна лоша имитация и доброволно потъпкваме нашата автентичност. За това е редно ние сами да сме убедени в собствените си способности - търсейки своята ярка автентичност, което не ни кара да се чувстваме „застрашени“ от факта, че другите умеят нещо по-добре от нас. С нашето израстване идва и способността ни да разбираме, че всички сме различни. След като спрем да се съпротивляваме и съревноваваме „със сенките си“, тази разлика става вълнуваща, а не застрашаваща. Ние винаги сме различни и такива ще бъдем, защо го забравяме толкова лесно?! Защо?!

Много от нас са изгубили на един етап от живота си - пътя и способността да разпознават сами своят „красив“ диамант, който притежават и им е даден от Природата, а светът в който живеят никой не го е виждал до сега. Но веднъж излязат ли на сцената на живота за да го покажат, могат вече без никакъв проблем да разказват на другите как изглежда той и каква цена има. Но за да правят всичко това, което искат, понякога имаме нужда да преминем през големи препятствия. Можем да помолим за помощ, но същинската работа трябва да извършим сами...

Имаме свободна Воля и личен Избор какво да правим с живота си... А как ще стане това, разбираме в движение - никога стоейки на едно място. Така за да могат другите да получат повече от мен, ми отне време да бъда много по-удовлетворено практикуващ и (о)свободен от излишни предразсъдъци, справяйки се сам с всичко, което се изпречи на пътя ми.


Защото Вселената е Майсторско творение от изобилие, добро здраве и хубаво светоусещане. Но едва когато разтворих сетивата си (затваряйки очи в медитация), за да усетя изобилието на Вселената, преживях чудото, радостта и щастието. Чак тогава преживях всички прекрасни неща, които Вселената предоставя като добро здраве, благосъстояние и добра природна среда... А преди това сякаш беше мрак, лутане и губене на време, което си мислех, че сега „не мога“ да наваксам.Но...Имаше моменти в живота ми, в които съм се чувствал много разгневен от онези тесногръди-предразсъдъци относно факта, че ако: до 30 години нямам деца, не съм завършил ВУЗ, нямам собствено жилище или успешен бизнес съм провал. Обаче през последните 20-сет години (ставайки на 40), всеки ден осъзнавам все по-дълбоко, че човек като мен има собствен ритъм и темпо на живот и е редно да следвам целите си с моето темпо което да ме удовлетворява, без да се съревновавам - с околните. Живота мен - специално, ме (на)учи много по-бавно, вземи ми доста по-скъпо от на другите (защото платих успеха си предварително), но извади уникални сентенции от житейските ми уроци и ми ги завира в лицето всеки път когато падна духом. Той също така е неприлично кратък и не би било добре да се ръководя от чужди критерии за живот, или да се съобразявам излишно с всеки и всичко. Особено, кой, какво мисли или говори за мен. Не!

Инвестицията в Знанията, които придобивам всеки ден е с най-високата лихва на пазара на труда, за която никой не говори! Трябва всеки сам да достигне до тази „строго пазена“ тайна...защото пряк път до нея – няма, както и до финансовата грамотност. Защото образованието принадлежи на хората - не на държавата и капитала!
Но всъщност,  за моя жалост съм разчитал на всички обучения в училище да могат да ме подготвят за живота, без да знам, че те не могат да свършат това. Понеже на мен ми трябват живи и практични обучители даващи ми конкретни примери, а не сухи текстове, показващи с показалки по дъската, защото и аз съм буквалист. Просто не съм знаел, че началния и среден учител е само (временното) ръководство, за да ми посочи пътя, по които е редно да тръгне - детето в мен, пораствайки. Но никое училище, независимо колко бе отлично то, не можа да ми даде учението от което се нуждаех (за това компенсирах с четене на стотици редки книги - през годините и придобих - широк спектър от специфично знание, което другите няма от къде да селектират - сега). Това, което получих, „от училище“ бе само нещо като очертанията на детската книжка за оцветяване. Трябваше сам да попълня цветовете за да видя цялостната картина, която ми „бе отредена“. А дали ми харесваше зависеше какво съм направил или какво не съм свършил! Така взех най-любимото си хоби и построих върху него своята кариера!
За това житейския предмет „Личностно развитие“ бе/е от колосално значение за мен. А за да го разгърна, бе редно да разбера, че трябва да имам цели в живота. Така насоката към движенето/спортът през годините ме научи на онова, което всички „се опитваха“ да ми отнемат – Волята и Постоянството чрез Последователност. Но не успяха да ме разберат – правилно докато я градях, за да успеят да ме разубедят - дори поетапно. Обаче това, което имаше значение за мен, бе да осъзная, че ученето ще е инвестиция през целия ми живот (lifelong learning), с изключителен фокус към личното себепознание и развитие на силните ми страни както и вродените ми умения. Ученето през това време не ме е задължавало да трупам сухи (по) знания, но ме подмамваше да се развивам като осъзнато-адекватна личност. Да съм все по-наясно със своите силни страни. Да разкроявам своята роля в живота като разширявам своята дефиниция за принос към обществото! Самата нова кройка осигури специфичното познание, за повишаване на личната ми квалификация с времето... за това не го губя и за секунда! 
Така след една устремена и осъзната поредица от преживявания в живота ми, излязоха на преден план придобитите ми умения, знания и информация (натрупани с години -  опитност). Те осигуриха специфичното познание, и  повишиха личната ми квалификация с времето и все по-често чувам, „че съм прекалено квалифициран“ за да ме наемат някъде „на работа“... за това съм се самонаел за да не изпитва никой неудобство от факта, че съм „прекалил“ с квалификациите си през годините... докато мнозина са си въобразявали си, че невиждайки моето невидимо действие, съм бездействал!!! Така взех най-любимото си хоби и построих върху него своята кариера! Бавно и полека-както водата дълбае! Мога, правя, постигам, за което не чакам някой да се сети да ме „награди“ с „тиквен оскар“, за което!
Аз лично смятам, че следването в Университет или Колеж е излишно за хора, които го записват просто защото всеки друг го прави (или защото родителите ги тикат-децата си и го плащат). Много по-добре ще е младите да си зададат въпроса (насочващите се към тях) още преди да стигнат-средното си образование „какво биха искали да учат/правят“ след него (да се опитат да погледнат по надалече от носът си), което да е отвъд печеленето на пари, слава и богатства (не го ли сторят ще съжаляват горчиво за загубеното време - един ден, а не за изхарчените родителски спестявания). Както и да им доставя истинско удоволствие и удовлетвореност не само еднократно когато завършат, а цялостно през годините. И едва тогава да предприемат каквито и да било действия относно следването си... Независимо колко странно изглежда то в нечии чужди очи - тава е без всякакво значение. Никой после няма да ти каже браво, че пренебрегна себе си заради нещо или някого. Не!
След като разбрах кое ще движи светът ми, се наслаждавам на живота си - всеки ден през последните 25 години защото знам, че времето е на моя страна. Така това, нещо което бе наистина важно за мен преди години, имах куража да завъртя живота си около него... И станах ТеРапевт.
А наскоро след това (след някакви си 20-сет години) сбъднах още една своя мечта – завърших (2019г.) Професионален Колеж по Спорт „Био Фит“ – София със специалност Фитнес Инструктор с българска държавна диплома и Europass (Professional Sport College "Bio Fit" – Bulgaria). Това не е просто Лицензиране, а пожизнено Образувание.
Както и благодарение на представляващия за България - доц.Карабиберов (основател на Колежа по Спорт - „Био Фит“) и Глен  Кънингам (основателя на американската континентална организация за подготовка на регистрирано - квалифицирани инструктори и треньори по фитнес C.O.R.F.I.T.), завърших C.O.R.F.I.T. systems! А самата Система е призната от Международната Асоциация за спорт и наука - International Sports Sciences Association (USA). И от Авторитетната английска фитнес организация REPs.

С цялото си сърце си пожелах да работя, творя и служа на Компанията- “Florans Group”, която ме предразположи да съм „в свои води“. И въпреки това, че съм намерил такава среда, аз не спирам да надграждам знание независимо, че никой не го изисква повече от мен. След определена осъзната възраст  започнах да уча не защото трябва, а защото искам да съм най-търсения, не най-добрия!... И заедно с това не изпускам „от поглед“ - пазара „отвън“ за да съм релевантен на него, ако случайно реша да променя още нещо или реша просто да добавя нов зид в стената на своята Библиотека - наречена Жив опит. Редно е да знам само какво „още мога да науча, за да съм полезен/потребен?“. И винаги си давам тиха „равносметка“ как се чувствам в даден момент, даден ден, месец година и т.н...И какво още мога да направя?!
И след като го направих и промяната настъпи, тя не ме кара да чакам повече от нужното! Постилам си добре за да „не боли“ - падането, от високото ми „летене“ – според някои хора, забравяйки, че мога да ходя!
Доста време ми отне за да разбера една "Тайна" и тя е как да печеля достатъчно пари от това, което всъщност правя. Нямаше от къде да знам, че това е равно на това да бъда ПО-ТРУДНО заменим в действията и изборите си, които правя всеки ден! И това, е което съм избрал за свои път да води хората към мен. Или с други думи, по-простичко казано осъзнах, че самият аз притежавам такава стойност, която е трудно заменяема, изключително рядка, трудно откриваща е - другаде, защото е събирана и напластявана и обединена с години (като полезно изкопаемо съм). И аз съм човека, който я предлага с достатъчна доза любов и отношение. По тази логика „какво ми е на мен,че не мога точно аз да съм този от който светът има нужда - сега?!“ Така успешните хора като мен изпреварват другите като използват времето (рано сутрин), което останалите използват напразно – след това... Отдавна не чакам докато всичко се „нагласи точно“, че да действам, защото за да направя 10.000 крачки към промяната на каквото и да било ми трябва време. Защото знам от опит, че нещата никога няма да са „перфектни“.
Заложих - Време;
Заложих - Енергия;
Заложих - Търпени;                    
Заложих – Качество;
Което ме доведе до Устойчивост на пазара!
Винаги ще има предизвикателства, препятствия и неподходящи условия. И какво от това? Аз просто започнах. С всяка стъпка, която предприемах през годините, ставах по-опитен, по-самоуверен и по-успешен, но не и по-силен, защото тя не ми е нужна чак толкова, за сметка на гъвкавостта в разбиранията и техниката ми. Не влизам повече в „най-великият затвор“, в който живеят хората в страх от това, какво ще си помислят другите ако не дай си боже се проваля (случи се) или пък успея (направих го). Трудно ще го понесат... Не знам, защо животът ми изпрати това предизвикателство, но мисля, че просто искаше да ми покаже, че няма от какво да се страхувам и че човек - като мен може да се справи с всичко, когато има ясно изградена система от ценности и стремеж към това да бъде по-добра версия на себе си. Получи се! Сега когато това, което съм постигнал изглежда като чист късмет или добро стечение на обстоятелствата, малцина знаят (само по-близките до мен), че зад всичко това, което постигнах стоят моите трудни дългогодишни избори (които са ме раздирали отвътре всеки ден – и го правят и до днес), също така много работа, лишения и дори страдания (за които не говоря). За да се получи онова, което изглежда като "чист късмет" пред очите ВИ - сега.
Осъзнавам всеки ден, колко съм малък, и колко голяма е мечетата ми, защото Призванието ми е по-голямо от работа ми, и цената която избрах да платя предварително... бе твърде голяма и болезнена. То се превърна в смисълът на моето съществуване, изразяващо се чрез всичко, което правя, мисля и това, което съм. То ми носи всеки ден радост и удовлетворение, но и носи стойност примесена с принос към света около мен. Това се случи едва когато тръгнах по пътя си,и чак тогава се появиха една част от контурите му. Просто така се случи, че вече не съм хапка за всяка „уста“, защото поставих себе си пред(и) другите. Не бих искал да ме търсят хора и работодатели, които „не вдяват“ нищо от портфолиото на мачтата ми, защото аз оставям следа след себе си, а не желая да ми губят времето - „разказвачи на приказки“ с празни обещания, за „висока“ заплата. Много по-добре е да чувам, че „съм прекалено квалифициран“ от колкото, че не отговарям или нямам нужната квалификация, според нечии критерии! Защото съм организиран, лоялен, креативен и отговорен. Все детайли непонятни на мнозина търсещи пътя към успеха, загубили се в гората на живота.
P.S.: Защо аз да не си бъда сам - дипломната работа, която да е провокация чрез прецедент за успех и действие, от колкото в самото начало да насочвам внимание и пари на вън към другите (не инвестирам излишно в чужди хора - повече), за да „печеля“ после само усмивки „пред строя“. За това първо предизвиквам себе си. Това се забелязва и след това се отплаща... когато създавам лоялни клиенти,с които да вървим в една посока.


Може ли - 2!


Може ли човек да изкарва пари от Мечтата си в България?

              Понякога се чувствам като Дивергент, защото принадлежа на Прекалено Различното, а това „притеснява“ другите, когато виждат, че изпълнявам Свободната си Воля и моя Личен Избор, както намеря за добре, а не според нечии преценки!

Продължението от първата част тук:  https://bit.ly/2Nb6fTt
„Страхотно  бе, когато открих, че има човек, който няма емоционална връзка с живота ми и прави наистина всичко, за да ми помогне да се чувствам по-добре!"... какъвто е доц.Карабиберов!

През 2012 година събрах в една от книгите си „Христо от Лясковец и Приятели“ произволни теми от  24 автора и както се подразбира, които ценя и уважавам. Едни от тях са: Стоил Рошкев, Калина Митева, Майк Рам, Христо Стоянов (lifehack), Мария Янакиева и доц.Карабиберов също беше от поканените ми гости. Книгата е колкото моя, толкова и тяхна, заради тяхното гостуване в нея.Единственото и Представяне бе на 08.10.2012г. в 18:00 часа в Столичната Библиотека, заедно с великолепната Творба на Мария Янакиева – „Диви цветя“. Това беше представяне както за първи, така и за последен път на моя творба - да имам желание да бъде показана на живо. Оттогава ги представям само в клипове!
2014 година поех инициатива да подарявам на няколко човека продукти (под наслов "Златните 7" по-близко до хората), докато съм в София, по различни събития и той бе един от тях – доц.Карабиберов . Намерих го в офиса му. Подарих му няколко продукта от Първа Продуктова Гама „Златните 7“ и го заснехме на клип и го документирах (сега този клип е достатъчно ценен за мен като спомен през погледа на годините и незнанието ми)... Но тогава дори не подозирах къде влязох. Просто защото за някои неща „узрявам“ малко по-късно! Признавам си и през тези години оттогава разсъждавах често, че не съм се усетил къде влязох в сградата на КолежаБио Фит, а после станах студент там. Дали тук съдбата има пръст не знам, но така се случи. Дали първо не ми „показва пътя“ и после, ако види, че не съм я разбрал, ме бутва в дълбокото, за да се усетя или науча!


Инструментът „обърни внимание на мига“ пробуди умът ми и му позволи да „рестартира“ мисловния ми процес. И така, вече забелязах, че „тогава“ и „сега“ не са едно и също нещо. А и само изглежда, че всичко се плаща с пари. В действителност, всичко ценно за мен, го плащам с късче трепет от душата си...


Преди да започна във фитнес залата работех на три смени в голяма фирма за вафли. „Вкара ме“ познат вътре и започнах като пекар на кори. Оказа се, че след няколко седмици „ме привикаха“ „при бабата“ – шефката на „очна ставка“. Съседа до мен се беше оплакал, че според него не съм можел да си правя нормата и „се налагало“ той да дава повече от себе си – демек „ме носел на гърба си“. Попитах я дали е сигурна в думите си, защото аз си записвах „всяка врътка“ (жаргон в работата) на тези десет преси, когато ги заливам с материал. И я помолих да ми даде само една седмица да и покажа колко над нормата правя. Попитах я каква „е нормата“, тя отговори, че е 21 стека на трима пекари. Изсмях се, защото аз отдавна ги правех, само че си „мълчах от страх“ да не вдигнат нормата, че бях чул, че заради други колеги били „я вдигали“  вече и те после се „сърдели“! Така ли, ей сега ще видите как точно стават нещата – нещастници. Записах си стековете и отидох да ѝ покажа „на бабата“, че не аз „съм проблема“, а всички други, които скатават. Уж много работели. Бам вдигнаха нормата на другия ден с един стек... Смях се с глас тогава. След няколко седмици ни преместиха на друго място и там пък „обвиняваха“ електричеството, че било слабо и корите за вафлите не се опичали... абе все някакви чалъми само и само да не бачкат – търтеите. Ей сега ще ви покажа аз как стават нещата, и това ще бъде „моят подарък“ за 2 години и 8 месеца бачкане. С новия колега се хванахме и направихме 33 стека и изключихме пресите 45 мин преди да свърши смяната. Идва шефа на смяната и ни крещи, що сме спрели пресите на тоя „слаб ток“. 
Разбирам аз по-късно, че и той е в кюпа с доста от „старите кучета“ в цеха, щот се черпели взаимно по заплатено време. На другия ден с един стек нормата се вдигна и така три вечери подред изключвам пресите 45 мин. преди работното време да изтече. Докато накрая направих 36 стека и пак изключих пресите и аз си тръгнах завинаги оттам - удовлетворен и отидох директно на дискотека при новия ми работодател. Вдигнаха нормата на 36 стека само защото „не можело“ да се прави повече!!! Оказа се, че не стековете са им проблема, а че нямат време да пушат, нищо че имат 4 почивки по 10 мин. и вместо да работят плътно 8 часа, то им се пада по 7 часа и 20 мин... нагли скатавки, а после „скимтят“/„съскат“, що парите им били малко... Е как да искам да ми определят парите някакви си нещастници, дето са в кюпа с тия, дето диктуват нормата – сакън да не се прегърбят!!! Видях, че също е голям проблем да искам да напредвам в дадена работа, защото имам мечти и цели, а ме изкарваха подмазвач и какъв ли не. Да, на кой както му изнася, така е! До този момент се сблъсквах само с хора с ниска мотивация за работа и огромно желание за скатаване. Затова и резултатите им бяха правопропорционални на стремежите им. Щом целият колектив е такъв, няма място за мен там, аз искам „движение“ на мозъчните гънки!


           А аз идвам от хлебарски цех, където основния работен ден беше по 19 часа и половина (а тия 8 часа не могат да издържат „да работят“, а аз се махнах от там, заради ниско платения труд). Застъпваш в 4 следобед и отстъпваш в 10:00 в най-добрия случай, ако си спазил процедурата и не си се забавил само с 5 мин на фурна. А когато беше кампанията за козунаците работехме по 36 часа... и карахме само на вода... и на 56 ͦС близо до фурната. А август месец когато излизах отвън на 40 ͦС си обличах една стара риза, че ми ставаше студено с тая „рязка“ температура, докато изкачвах стъпалата от мазата, в която бяхме... и получавах „от шефа“ само 170 лв. заплата и беше казал, че „трябвало да остане нещо и за него, ако съм си тръгнел внезапно“... значи и други са го правили... и след 9 месеца неизбежно дойде - моят ред. Просто на една нощна смяна не отидох повече и си дадох сметка, че на интервюто за работа ме питаха, „защо искам да работя като хлебар“, а няма интервю накрая с въпрос „защо искам да напусна и какво не е наред?!“ Много трудно си „намерих работа“ през 2003г., защото някак си всеки искаше работници, но някак си не търсеха точно работници, а роби и да ги „доят“ и правят каквото си искат, смазвайки им самочувствието, подкопавайки им самоувереността в собствените сили... Почти нищо не се е променило оттогава като гледам, затова си спомних, че имах визия. Ще работя това, което обичам и няма да позволя никой „да ме назначава“ и „да ме уволнява“, както и когато си поиска... И не вярвам на никого, ако не покаже стремеж, страст, желание, че иска наистина да постигне каквото и да било, но с работа, а не с приказки. Всичкото друго е вятър работа! Яростно избягвам прахосниците на времето (ми), както и не дружа вече с хора, на които ръцете им са бездейни, лениви и са с мързеливи умове и тела.

     Следвам Сърцето си, защото знам, че дори и много да вървя, то ме води!

           Ако не бях преминал през вратата на фитнес залата, в която работех (когато влязох за първи път, и когато я напуснах), нямаше да мога да стигна дотук и животът ми най-вероятно щеше да поеме по съвсем друга и скучна посока. Защото цялото ми време беше заето там и нямаше да мога да се науча да инвестирам в мечтите си, което е безценен урок. Така, всичко което направих тогава, е да си тръгна, за да мога да видя света с други очи, вместо да се опитвам да си осигуря правото на илюзорна „собственост“ върху малките парченца от него. Своевременно колкото повече постигах през това време, толкова повече израствах. А колкото повече търсех отговорите на живота си, толкова по-далеч стигнах!

            Нямаше да мога да изградя име в рехабилитацията и раздвижването на хората – както и тяхното възстановяване (изправил съм 12 човека от ИНСУЛТ). В РефлексоТерапията и красивите Тайландски процедури, в които се специализирах и видях проницателен кръгозор - защото европейските ме доведоха до задънена улица. Нямаше да мога да преживея - Трите нива в Рейки, и да засиля енергийния поток, минаваш през мен, както и да обуча една дузина Мастъри. Да направя 75 предавания на различна тематика и качени в канала ми в You Tube. Да премина през Метода Силва, а там получих едно важно потвърждение за себе си - вече съм го разказвал къде ли не (можете да го прочетете тук в сайта ми)! Да стана Reverend Pastor ULC, да създам Първата си Самостоятелна Изложба в гората, както и да напиша над 30 книги и да съ-творя още куп неща!

           И така, за да се развия в тези аспекти, приех с охота да се разделя със залите (2005г.) и да стоя настрани от тях за известно време. Аз наистина смятам, че имаме огромна нужда от  поколения (от които съм част и аз), които да Сбъдват Мечтите си – нищо, че изглеждат „странни“ в нечии очи. Защото аз  не се задоволявам с нищо по-малко от това, което всъщност искам да постигна!И го постигам!Днес (06.06.2019) в навечерието на моето дипломиране като (Персонален) Фитнес инструктор/треньор, в Колежа по Спорт „Био Фит“ – София, съм щастлив, защото съм единственият от Лясковец преминал през него като отличник на 2019, (дори ме похвалиха пред випуска, че имат прецедент в 10 годишната история на Колежа, които аз показах най-дълбоки и завидни знания, както и дълбоки прозрения), освен това можах да си го позволя. Да го преживея, както и да се лицензирам. Колежа бе много скъпо удоволствие за мен, но и не изискваше конкретно – цялото ми Внимание. И благодарение на създадената мрежа от мои Услуги, Продукти и големия брой добре обслужени Клиенти, на които придавам стойност всеки ден през последните 25 години, чрез терапиите си – успях да финансирам този Проект. Защото със стандартна работа и заплата  „от 8 до 5“ това би ми отнело твърде много години – спестяване, за да мога да ги инвестирам. Не казвам, че ми бе лесно – напротив!

Хората ходеха по морета,а аз работех през това време. Това трудно се преглъща! Хората ходят по екскурзии, аз работя всеки ден през лятото, за да мога да събера и спестя парите. Имаха своите отпуски, а аз бях зает с мечтата си, за да я сбъдна. Но аз кажа ли си нещо, го преследвам, докато го постигна.

Последователен, Постоянен и Целеустремен съм. Тъкмо много по-малко имах време да се показвам където и да било, защото се чувствам „като Асистент“ на своите клиенти - служейки им. Което изостри любопитството на някои хорица... И после, аз лично не се оплаквам, че ми е трудно да се сработвам отново в работата си.
На свободна практика - Терапевт-Асистент!
             Социален Асистент** е почти подобие на (Персоналния) Фитнес Инструктор/Треньор, защото и двете са в конкретна грижа към човека, към личността, към духът му и неговите нужди/но държа да поясня, че, за да си Инструктор, е нужно да си достатъчно квалифициран в изключително голям брой приложна информация, както и за да се лицензираш – си платил от джоба си, а не си чакал на държавата да ти даде подаяния, защото няма такива „скъпи“ ДАРове – поне тук в България/.
Докато Асистента се полага на човек, едва когато е в някакво неравностойно положение или не може да се обслужва сам. Но за целта трябва да просиш (за него) от държавата, да ти пратят някой, който „случайно“ е попаднал там по програма „изпаднали човешки ресурси – те са „по-второ качество“ от тези, на които са пратени да прислугват. Почти е като „домашен иконом“, но малко не му достига „да го догони“/. Никой не посяга към тези два как да кажа – профила, на квалифицирани персонално доказващи се всеки ден – хора, просто така „от нямане на какво да прави“. Всеки го прави от нужда, от потребност, която иска да сполучи в нея и чрез нея, както и да бъде забелязан напредък в онази бленувана светлина (в която някога, може би, е бил). Те и заради това много хора злоупотребяват с този аспект от нуждаещите се, защото са като кърлежи, смучещи от желанието им „за по-добър живот – някога“, продаващи скъпо надеждата, като спекулират с Вярата им и ги нараняват с Любов, заради пари!!!... Така системата наистина помага за тяхното „затриване“ – погубвайки ги..., след като не може да се грижи за хората, които са част от страната си. Колко безпомощен трябва да е човек, колко болен и колко нуждаещ се, за да се погрижат социалните служби за него…?!

/**В „Правилника за прилагане за закона за социално подпомагане“ – 2018г. е описано, цитирам, следното: Разликата м/у „Социалния асистент“, който включва „грижата“ за деца + организация на свободното време, спомагателни дейности и социално включване (неизвестно в какво), и „Домашния помощник“ – извършващ/ предоставящ  почасови грижи и услуги в домашна среда на пълнолетни лица с трайни увреждания и лица над 65 годишна възраст с ограниченост или с невъзможност да се самообслужват, насочени към задоволяване на основните жизнени потребности от битов характер./

         
От страни на много хора им изглеждаше точно така – лесно, но уви не е! Но няма да доказвам на никого нищо – Държавната диплома и международните Сертификати говорят (и ще го правят занапред) достатъчно красноречиво, за тези които разбират – естествено! Някои неща ми опънаха нервната система, защото аз съм избягал толкова напред“, а остарялата, морално, учебна програма от МОН, ме връщаше периодично назад – сякаш нарочно. По този аспект премълчавах - всичко, само заради един важен за мен ЧОВЕК –Доцента, но има много неща, с които не съм съгласен. Това не значи обаче, че след като се лицензирах ще се съобразявам с тях!!! Никак даже! Но все пак бих желал „да ме оценява“ живота - както и го прави, а не само хората, писали ми отлични оценки.

Certified Personal Trainer, Continental Organization of Registered Fitness Instructors and Teachers (C.O.R.F.I.T) 2019.
Certified Nutritional Specialist, Continental Organization of Registered Fitness Instructors and Teachers (C.O.R.F.I.T) – 2019.
Certified Biomechanical Analysis of Weight ResistanceContinental Organization of Registered Fitness Instructors and Teachers (C.O.R.F.I.T)  2019.


          Но ако нямах нужната дисциплина и последователност – нямаше да стигна дотук. Също така, разбрах по трудния начин, че не съм човек, който ще му плащат заплата, за да бъде наемен работник. И кой колкото прецени, според мозъчните си гънки или колкото съм му „симпатичен“, според „накривения му калпак“, да ми пуска в кесията. Затова сметнах, че не е нужно да работя „на заплата“, а почасово – с моя разценка, защото съм свободен да работя самостоятелно и да разчитам на собствените си сили за да постигам значителен успех, придавайки двойна стойност. Затова вземам скъпо, защото знам как се работи качествено! Така за първи път изпитах удоволствието от продажбата на собствения си заслужен труд, услугите и продуктите си – съвсем сам. Всичко това се случи, защото се научих от многото прочетени книги (които бяха мои ментори макар и неформални) и прилагането им на много от детайлите в тях-на живо, за да ги видя дали наистина работят. Почувствах как вярата ми ме доведе то този праг, като ми казваше в очите, че няма такова нещо като „не мога“. Защото само думата „мога“ вдъхна доверие и страст в мен. Видях какво е да съм в директен контакт с Клиента, как да се продавам пред него, грижейки се – персонално. Така не чаках промяната да се случи от само-себе си, а директно се случваше очи в очи (tête-à-tête). Превърнах се в търговец с усет към подробностите и огнено желание да нoся радост на клиентите си. Всички тези неща ми вдъхнаха нужната увереност, че мога.

              По трудния начин научих да ценя 100 пъти повече това, което съм спечелил с труд, отколкото това, което ми е (по)дарено. Когато ми беше трудно през това време, често съм се питал „какво ли още е приготвило бъдещето за мен?“ И въпреки това никой не повярва в мен, точно когато имах нужда от това, освен жената, която обожавам с цялото си Сърце. Сега, когато им казвам, че ми е все тая дали ми вярват, e защото искам аз да мога им вярвам!!!

              Едно от нещата – първо, което направих, бе да „се очистя“ от заобикалящите ме черногледи и злорадстващи хора около мен, които не споделят възгледите и мечтите ми (преди години). Спрях да се срещам умишлено с тях и започнах да определям и ценя времето си, прекарано с когото аз искам, а не „те“. Освен, че ограбваха времето ми, го и губеха. Край на „тази част“!

               Така започнах да прекарвам повече време с клиентите си и с някой от тях станахме професионални приятели. От погледа на годините до днес забелязах, че склонността на хората да отказват да опознаят – такива като мен, е защото не си дават нужното време да ме опознаят и твърде бързо започват да „ме съдят“ (мислейки се за повече от мен). Правейки го въз основа на начина по който изглеждам или заради разликите в характера ми (не пасващ на тяхното его) или чисто и просто не могат да правят това, което аз мога и това е моята силна страна, която ги дразни и обърква!!! Не държа да се харесвам на всички, както и надали ще им угаждам! Не!

      И нека им е ясно на всички, че не дипломите и сертификатите, които имам (вече), защитих и ползвам, ме правят (по)богат и успешен(от вас), а Болезнения опит и Белезите, който придобих, докато стигна до тях „по гърба“ си. Но ако нямах нужната дисциплина изразявайки се в постоянство и последователност, нямаше да стигна и дотук. Една великолепна книга ми попадна в ръцете (през 2018) – едва след 20-сет години, откакто практикувам този модел на „изваждане от леглото“ рано сутрин. В която се говори за организация на времето ни и при-учаването ми да ставам рано, за да се науча да овладявам деня си още преди закуската..., което изважда наяве моята продуктивност и изпълва живота ми със Смисъл и високо Качество. И което обикновеният човек не може да разбере по никакъв начин. Защо го правя...ли, защото: осъзнах, че животът и времето са в моите собствени ръце, което ме дарява с изобилни възможности и сили!

"Чудото в 5 Сутринта!" от Джеф Сандърс – е книгата. Ще ви оставя да се потрудите, да си я намерите и прочетете. Още едно домашно би ви било от полза, ако искате да стигнете далече... Но ако нямате солидна картина, която да прожектирате всеки ден, свързана с чувство за цел и смисъл, както и посока, трудно ще ме разберете и надали ще оцените книгата по начин, достоен за живота ви(което на мен ми е все тая)! Защото моята Дългосрочна цел е чисто и просто последователно следване на краткосрочната, водеща ме до нещо много по-голямо от мен самия. Визията за крайната цел придава изключителен смисъл на отделните и на пръв поглед разпокъсани стъпки, но тя има силен трансформационен потенциал. Краткосрочните цели, както и малките ми стъпки към нея, направиха дългосрочния ми план възможен. Защото бъдещето не чака...           

И накрая ще завърша с хора и събития, с които наистина „кариерата ми започна“... като си мислех буквално, че те правят нещата да се случват – и сблъсъка беше неизбежен (преди 20-сет години): „Срещнах се“ с тях, когато бях „зелен“ и си мислех, че наистина са посредници между работодателите и хората, които се нуждаят от работа. Но през онова време, когато „ме пре-пратиха“ към морето, само защото в нашия град нямало нужда от „такива като мен“, понеже никой не ги търсел при тях, и би било редно да си търся пътя „към морето“. Ей хора, ако аз съм ви работодател, ще ви изрина до 4 коляно от местата ви и ще ви поставя в позиция на хората, които не можахте да обслужите, като мен!!! Когато вие се (за)нуждаете от работа и минават през вас, като „параван“ със стъклен поглед, тогава може би ще се запитате „защо точно на ВАС се случва всичко това, че и пари вземате за „държавната“ празнота, която генерирате и заемате?!!! Може би се досетихте, кои са тези, за които говоря. Но те съществуват и ще ги оставя успеха ми сам да генерира техните запитвания към мен..., но аз не се нуждая от „посредници“, защото всеки ден съм в директен контакт с хората и виждам доста неща. Така моят живот се свива или разтяга в съответствие с  куража ми, които генерирах дотук, защото не се отказах! А и не всеки път бях съгласен с това: да оставям „времето да се погрижи“ за делата ми, както и да чакам „посредниците“ да ме упътят към тях. Затова се захванах здраво за работа и по трудния начин научих, че всяка работа без любов е слугуване. И повечето работодатели искат слуги, не хора, изпълняващи заданията си своевременно, за което да платят. Аз преминах през такива и сега ги разпознавам!

P.S.: Правя всяко „ново нещо“ в живота си по начин, по който го мога и го разбирам, прилагайки го успешно, като всяко друго нещо, което умея и правя - до сега. Тогава няма да може никой да ме стигне! Така се научих да работя много здраво и безшумно (почти тихо) и много често напоследък оставям успехът ми сам да вдига шум, колкото си иска-предхождайки ме!... Защото това, което „нямах“, в повечето случаи ми се налагаше да дам. Това в което вярвах, най-често се налагаше „да се превърна“ за да го раздам.“

Всички ние имаме своята история, различна от  всяка друга по света. Защото животът е смесица от  щастие и горчилка и разплитането на този гордиев възел е предизвикателство за всеки един от нас. Аз лично силно вярвам, че въображението е по-могъщо от знанието, че митът е по-могъщ от историята, че мечтите са по-силни от фактите. Така светът се нуждае от хора като мен, способни да мечтаят за неща, които никой не е виждал и не е правил... Защото Проблемите на света не могат да бъдат решени от скептици или циници, чиито хоризонти са ограничени от очевидните реалности... на въображението им! А и най-вероятно аз съм един от малкото, който го прави първо за собствено лично удовлетворение и едва тогава с професионална насоченост с грижа към човечеството! Защото Професията ми ме е избрала заради Сърцето ми, а не заради Ръцете ми – защото те не винаги са били кадифени!
                                                      Автор Rev.Χρήστο Χριστοφ;

„Преподобния Христо Христов от България  е осъзнал, че вътре в себе си притежава Силата да Превръща в действителност, всичко това върху, което избира да фокусира мислите си - ежедневно. Защото няма невъзможни неща! А всичко това, за което той говори се е превърнало в реалност, когато умът му е познал собствените си неограничени възможности.“
                                        Rev.Dr.Michael Bernard Beckwith