Аз винаги съм вярвал, че
човек трябва да търси своя собствен път, и не мога да се примиря, че бих искал
да изживея живота си по начин, който просто „ей така“ да приличам на някого.
Не! И поради тази причина подхванах още едно нещо преди
20-сет години:
FiTTness(ът)
80% Nutrition + 20% Workout = 100% MindseT Mission!!!
Аз ти дадох живот! А ти ми даде причина да Живея!
Вместо увод: Изборът, не Промяната определиха моята Съдба!
„Толкова „далеч“ ли стигнахме, че забравихме какво е да започнеш от нулата с
малък Шанс, ярка Надежда и непоколебима Вяра?!“
 |
| Спътниците към Моя Успех: Чай от "Активен и Здрав" |
В това състезание, наречено „живот“,
страстта ми се оказа по-важна от всичко друго.
Защото
една от причините дейният човек (като мен) да се различава от „стадото“ са
именно страстта и вълненията му. Така
човек е хубаво да открива повече източници на енергия, които да използва и да
се зарежда чрез тях, като ангажира сърцето и ума си, които от своя страна
повдигат духа му. А щастливият човек се държи прекрасно и обслужва хората
подобаващо, докосвайки ги. И не търся своите 15 секунди слава отпечатана в
пясъка на живота.
 |
| Има какво да се научи от Инес Субашка тук докато пие Чай! |
Въпреки че много често животът, като
велик и единствен учител в „Университета
на Живота“, наблюдавайки ме, е виждал с просто око, че „аз знам“ вече
всички отговори. И точно тогава той промени всички въпроси. А най-добрият начин
за мен да „спечеля играта“ оттогава е като променя начина, по който се играе.
Така трите „Е“-та прекрасно проникнаха във всичките нива на
съществуването ми. Чрез Енергията (ми),
Ентусиазмът (ми) и Емоциите (ми), се родиха постиженията,
правейки точно това, което обичам, оставяйки отпечатък върху моята история. Освен
всичко това, осъществената положителна връзка между самия мен и посланията,
чрез постиженията ми, включвайки се в глобалния поток, то имам много по-голяма
възможност да стигна до „Светия Граал“
на влиянието, чрез което бих искал да се позиционирам в пазара на труда. Защото
най-великите постижения на човека са резултат на предадения личен ентусиазъм.
Нека ви „запаля“...
Така през годините на моя път, често
съм си задавал въпроса: „дали мога да
работя качествено без някой да ме „надзирава“?“
Е, то аз само това правя и то без да ми се налага да го показвам преди да го
осъществя. Спестявал съм буквално през онези години на ’90-те „от закуски“,
докато бях ученик, за да си купувам вестници и списания, за да чета точно и
конкретно за онова, което буквално ме е вълнувало - Фитнес(ът). И да се уча,
защото е нямало кой да го стори за мен. Също
така може да се каже, че съм искал да проявя скритите си възможности, като
намеря цел достатъчно голяма и грандиозна, за да ме предизвика да надскоча
границите на собствения си потенциал... „Видях“, че няма „да мога“ да уча „по-нагоре“ поради факта, че
родителите ми казаха в прав текст преди 20-сет години: „Работиш си, и учиш нагоре! Ние бяхме до тук!“ Почувствах се
глупаво, че точно един такъв мотив като парите би ме спрял! Зарекох се, че ще
направя всичко възможно да компенсирам „загубата“ на друго(то) образование чрез
четене на много книги**, учене и израстване, както и срещи с адекватни и велики
личности на нашето време, които биха ме издигнали по-високо. Защото не се
виждах в „Зоната на Средното Развитие“ (термин въведен за първи път от
психолога Лев Виготски). През цялото това време планирах повече, отколкото
можех да свърша за определен ден и само така нямах търпение да започне следващата
сутрин, за да продължа напред. Докато един ден след тези 20-сет години ('97-'98г.) най-накрая просто се записах (13.10.2017г.) да уча – сам в Колеж(а) по Спорт „Био Фит“ – София. Не е имало и ден през
това време, който да не коленича и с наведена глава да не благодаря на Бог, че
съм един от благословените и успяващи да осъществят себе си, и така не се
отказах. Нищо, че времето сякаш бе спряло и продължава да стои неподвижно в
Лясковец. Но странното е, че това, което "го учех сега" и се дипломирах, първо го работех
и после го учех. Което най-вероятно е
правилния модел, защото сега не ми се налага да „търся“ работа по специалността, или да мета улиците, чакайки някъде
да се „освободи“ място специално за
мен или някой да „ходатайства“.Освен това, Дипломирах се само и единствено за
мое собствено удовлетворение. Доказвайки сам на себе си, че нито един миг, час
или ден не е бил загубен, четейки всичко по пътя си, което ми се е изпречило по
темата (Фитнес, Йога, Масаж, Рейки, Мотивация, Метод Силва, Приложна психология
и т.н...) Просто защото аз никога не съм имал опция да „си губя времето“ само
по кафетата и баровете и бях убеден, че това вече се е случило в ума ми. И докато са се случвали мечтите в
съзнанието ми, то със сигурност съм добавял и още детайли разширявайки собствената
си Визия за новите неща на хоризонта в
живота ми, давайки си сам надежда. Знаейки, че всеки успех започва със
способността да продам идеята си на всеки нуждаещ се... Ентусиазмът ми ме зарежда и стимулира, цялостната ми концепция ме вдъхновява, но само фокусът ме убеждаваше да продължавам
напред…
“Талантът“ би ми помогнал „да свърши работа“, но само до определен
момент. Ако не бях „готов“ да премина
през процеса на сериозен и дългогодишен труд, да приема неуспехите (с гордо
вдигната глава) и да израсна чрез тях, то никой нямаше да е чул за мен. А аз
винаги през това време се окуражавах, че няма да изпускам целта си от фокус.
Ако не бях разбрал и трудейки се, да компенсирам многото детайли, които си
мислех, че изпускам, то и най-големият ми талант нямаше да е достатъчен, за да
стигна дотук. И така, никога не забравих, че Вселената се шири в Сърцето ми, а Ограниченията са само в главата ми! Вярата е
мощна сила, която помита всички препятствия по пътя си!
 |
| "STRESS FREE ZONE Зона без Стрес" |
Изкарах средствата за следването си
с едно от любимите ми Призвания (Масажите) и допринесох – записването в Колежа
да се случи през 2017г. Помогнаха ми и двама Човека през първата година. Един от тях е Жената,
която Обичах. Така тя за пореден път, с думите си, ми подейства възпламеняващо
и стимулиращо. Тя има още един отпечатък в живота ми, стимулирайки ме да се
развивам и карайки ме да искам да бъда по-добър човек. Така открих и още един
неформален предмет в „Университета на
Живота“: Учене през целия живот (Lifelong Learning). За мен тази крачка е наистина
голяма, защото се уча от големите хора - Днес (какъвто е проф.Юлиан Карабиберов). Може би съм имал нужда от
„екипна работа“, за да се случат много по-рано тези неща, но аз съм
индивидуален играч и трудно бих искал да завися от някого или да ми определят
как "да станат нещата" и с какво темпо. Затова
нямам желание да извървявам чужд път „правилно“, а своя собствен, макар и
„грешен“ за някои. Така се осъществиха и думите ми, които казах преди много
години: Това, което „нямам“, в повечето
случаи ми се налага да Дам. Това, в което вярвам, най-често се налага да се
превърна, за да го раздам. Най-вероятно самата ми искреност, ентусиазъм и
ясната ми концепция за визията, която ме захранва всеки ден от мига, в който се
зароди в душата ми, започна да резонира сред хората, с които работя и им служа.
И всеки ден дава резултати. Така най-вероятно съм бил осенен още тогава от
велика идея и всичките ми мисли са разкъсали оковите на моя ум и може би точно
тогава съм преминал „установените граници“. Спящите сили и всички мои способности,
са се активирали в моментите на моите трудности. Така и талантите ми се
съживиха, откривайки, че съм далеч по-голяма личност от това, което съм си
мечтал да бъда, следвайки плана си. Оптимистичното мислене ме накара да се
чувствам по-добре по отношение на самият мен. А оптимистичното говорене и ясно
изразяване помогна на читателите, слушателите и клиентите ми да следват
страстта ми. Така, точно днес, живота ми нашепва да отворя ръцете си, защото:
днес е денят, в който моята нова книга започва. Така останалото все още не е
записано в нея... но считайте, че съм започнал! Независимо, че съм написал 30 книги на български и 6 преведени от тях на чужди езици. Скоро и още!
 |
„Това, което имам сега е постигнато с помощта
на въображението на моите предци. Това, което ще имам в бъдеще, ще бъде
построено с помощта на моето въображение“…
Продължението:
„Всеки е призован да бъде някой: но трябва ясно да си дадем сметка, че
за да осъществим това призвание, можем само едно нещо – да бъдем себе си“.
Така съветва Томас Мертън.
Създадох си живот, който ме кара да се чувствам изключително
добре отвътре, а не живот, който само изглежда добре отвън. Обаче, колкото повече пораствам – дните ми стават все по-къси... Ако мога да проявя онова, само онова, което
нося в себе си, проявяването му ще ме
спаси; но ако не проявя онова, което нося в себе си, непроявеното би ме унищожило
отвътре. Така се запознах и с учението „Йога“, което упорито проповядваше, че в
традицията й живо се интересуват от идеята за вътрешните възможности, заложени
във всяка човешка душа. Това се нарича „Дхарма“. Тя би могла да бъде сравнена с
нашия уникален пръстов отпечатък. Това е могъща дума, наситена с толкова много
смисъл като: „призвание“, „свещен дълг“, „пътека“, „учение“, „закон“... Освен
това тя се прояви в моменти на трудностите ми, които изкараха наяве талантите
ми, които при по-благоприятни условия биха останали неразкрити и следователно
незабелязани. Също така съмненията, вътрешните ми конфликти, както и отчаянието
не се ли бяха появили пред мен, надали бих се активирал за действие. Просто
така сме устроени. Аз лично се сблъсках с момента, в който още като дете
дарбите ми не бяха нито назовавани, хвалени, почитани и подхранвани, а напротив
бяха игнорирани и осмивани. Но това на мен не ми повлия (и Слава Богу) и не ме
пречупи да продължа да ги следвам. Като дете надали съм разбирал какво е Дарба или „Дхарма“. И въпреки това съм усещал
как духът ми литва към онова, което ме интересува всеки ден. Усещал съм
единствено прекрасната енергия на очарованието и ентусиазма й. Обаче, докато не
дойдоха годините на моето съзряване и не проявих онази вътрешна интелигентност,
нямаше как да видя своите дарби в онази светла перспектива. Така отказах да „зарадвам“ когото и да било от
семейството ми, като следвам „посочения ми модел и път от тях“, потъпквайки и
пренебрегвайки своя. Не! Защото в книгата си „Великото дело на живота ти“ – Стивън
Коуп го казва прекалено ясно – сега, а аз го бях изживял преди 20-сет
години: „Когато животът ти се гради на
предателство към себе си, навикът да се предаваш става постоянен, докато
стигнеш до опасния момент изобщо да забравиш кой си. Духът ти бавно загива,
докато се опитваш да носиш товара на зрелостта без енергията на Дарбата.
Работата ти може да е мотивирана от дълг, от жажда за външно признание за успех
или от властно наложените ти идеи какъв
трябва да бъдеш в този живот. Но никоя от тези мотивации не притежава
автентичната енергия, необходима за майсторското овладяване на дадена професия.
И така, всички тези мотивации бавно водят надолу към катастрофа. Защото без
нектара на истинското удовлетворение, вътрешната празнота расте. И светлинката
в очите угасва. И един ден си даваме сметка, че живота не е вечен.“ А това
аз не го допуснах преди 20-сет години и занапред ще е така, защото призванието
на човек не бива да бъде пренебрегвано никога. Пазейки малкото „пламъче“ в мен
и нанасяйки дребни корекции, когато бе нужно по него, го освободих. И когато
стана голям и буен житейски избор, който очертава всеки ден съдбата ми, го
изживявам всеки ден. Позволих му да бъде използван от призванието ми - служейки
му. Така, аз не се различавам от ония хора, които в хода на живота си имат
усещания за истинската си природа – и са в едно с живота си.
Най-големите
предизвикателства в живота ми всъщност се оказаха най-големите ми уроци. Когато
ми бе най-трудно, тогава поглеждах целите си и знаех, че няма да е „все така“.
Само те ми даваха кураж по пътя. Много пъти съм се питал преди 20-сет години
накъде ще ме води този път, който поех? Защото много често, чрез действията,
които съм извършвал, съм нямал ни най-малка представа къде отивам. Понеже пътят,
по който съм крачил не е бил отъпкан.
Бил е в доста „гъста житейска мъгла“
и не е било възможно да откривам всички отговори от книгите, които съм прочел,
както съм си мислел. Както и „плановете“, които съм кроял, се оказа, че с някои
от тях „трябва“ да се разделя, за да не ми тежат. Така те бяха заменени с
нарастващата вяра в постоянното божествено напътствие. Защото Вярата е мощна
сила, която помита всички препятствия по пътя си! Някой ми помагаше само тогава, когато виждаше, че аз предприемам
действия. Така осъзнах, че се ръководя от вярата си, а не от зрението си.
Виждайки смътно неясните очертанията на пътеката си, се научих да вървя
пипнешком. Една от причините, поради която станах и Reiki Master и Reverend Pastor-ULC... Както и Тайландски Терапевт!
Още Махатма Ганди го е казал брилянтно: „Онзи, който служи с чиста съвест, с всеки
изминал ден ще изпитва по-голяма потребност да го прави и вярата му постоянно
ще нараства. Ако култивираме навика да служим съзнателно, желанието ни да
служим ще става все по-силно и ще допринася не само за собственото ни щастие,
но и за щастието на света като цяло.“
Със своите авторски текстове не проповядвам и
не давам милостиня. Но когато Давам, себе си дарявам в тях. Защото разбрах, че
всичко, което не давам свободно и щедро, е загубено за мен... Така нямаше да
мога да разбера много мои страни на живота си без перспективата на възрастта,
която ми даде този шанс. Ще си призная, че съм се влюбвал само два пъти: първия
път беше, когато се срещнах с Дхармата
си. Помирисах я, усетих я, разпознах я. Това бе първата ми среща с Алхимията на
живота. Вторият път бе, когато срещнах жената, която обожавах. Тогава „се
научих“ да не се „вкопчвам“ в любовта, защото това би попречило на сърцето ми,
като го спъне по пътя на опознаването й. Така знам, че любовта не ми пречи да
следвам личната си легенда, защото животът ми е пътешествие, а не жалък
конкурс. Научих се да Принадлежа,а не да искам да Притежавам Любовта.
Така
за първи път през 2000г. се докоснах до разбирането за своята отговорност към
живота с цел разширяване на вътрешните ми възможности, чрез Йога, които бяха мой
дълг да изявя, както и своята собствена идиосинкретична Дхарма.
Спрях да следвам другите, защото който го прави – винаги е отзад. Когато разбрах защо съм тук, на тази земя, нямам ден, в който да се чудя какво да правя или да се лутам между минало или бъдеще, защото изживявам настоящето си – сега. И само то се характеризира с действия, а не с някакви отнесени състояния. През годините съм стоял „в сянка“ и не съм разкривал своя плам, който бе невидим за обикновения поглед. Нарочно не съм смятал да показвам каквото и да било. Но от 2004г. тази фаза приключи и започна видимото „с просто око“. Работя тихо, но здраво, далеч от всички погледи, и оставям видимия успех да вдига шум до небесата, колкото си иска. Така давам всичко от себе си, следвам трепетите си с всяка клетка на тялото си. Влагам всичко, което имам в пътя си. Отдавам се изцяло. Само по този начин осъзнах, че живота ми колкото и да е обикновен отвън, то той е истински страстен отвътре и самото ми желание ме превръща в светлина... Защото вярвам, че щастието ми нараства, когато получавам мигновено удовлетворение и правя всичко по силите си, за да дарявам щастие на другите, чрез призванието си „да докосвам хората“. Така когато достигна до друга душа, то достигам себе си чрез нея.
Спрях да следвам другите, защото който го прави – винаги е отзад. Когато разбрах защо съм тук, на тази земя, нямам ден, в който да се чудя какво да правя или да се лутам между минало или бъдеще, защото изживявам настоящето си – сега. И само то се характеризира с действия, а не с някакви отнесени състояния. През годините съм стоял „в сянка“ и не съм разкривал своя плам, който бе невидим за обикновения поглед. Нарочно не съм смятал да показвам каквото и да било. Но от 2004г. тази фаза приключи и започна видимото „с просто око“. Работя тихо, но здраво, далеч от всички погледи, и оставям видимия успех да вдига шум до небесата, колкото си иска. Така давам всичко от себе си, следвам трепетите си с всяка клетка на тялото си. Влагам всичко, което имам в пътя си. Отдавам се изцяло. Само по този начин осъзнах, че живота ми колкото и да е обикновен отвън, то той е истински страстен отвътре и самото ми желание ме превръща в светлина... Защото вярвам, че щастието ми нараства, когато получавам мигновено удовлетворение и правя всичко по силите си, за да дарявам щастие на другите, чрез призванието си „да докосвам хората“. Така когато достигна до друга душа, то достигам себе си чрез нея.
 |
| Изпитни Разработки и материали на Христо от Лясковец- завършил Колеж по Спорт "БИО ФИТ" - оценени високо от проф.Карабиберов Тренировка за Крака: https://bit.ly/2OebSh5 |
Започнах
да използвам силата на невидимия свят, за да създавам моя идеален живот и
дейност в точно този Свят. Сегашния! След много години
изкарах и два прекрасни курса по Метода Силва (Silva
Life System и Silva Intuition
System) и
там научих още изключителни неща. Едно от тях е: чрез
Изкуството на съ-Творец мога да прекроявам времето! Но имаше доста
детайли „освен искането“ на определени неща, които трябваше да усвоя преди да
влязат в живота ми, за да видя поне едно от тях буквално пред мен. За да се
появи нещо от вътрешния ми свят-навън, то бе хубаво поне да беше видяно вътре в
мен. Така започнах буквално „да ровя“ в нишата където да мога да виждам нещата
първо вътре в мен. И един ден воáла! Нещото,
което направих
в живота си отключи процес вътре в тялото ми, който процес взаимодейства със
силите на Сътворението и така оказа влияние върху моя физически Свят. Открих, че Чувствата и
емоциите ми базирани от сърцето променят ДНК-то в тялото ми... А когато ДНК-то
ми се модифицира, то създава квантови ефекти, които променят моя физически свят
докато участвам в него. Тънкостта на занятието се оказа, че трябва да се науча
да почувствам самото Чувство, така сякаш вече се е случило това, което искам,
за да може Божествената Матрица да ми предостави това, което точно то му е
показало. Така съм усвоявал години наред медитацията, от която черпя дълбоките
си прозрения. Научих се да притихвам още като дете (ученик в средните курсове),
затваряйки очите си и стоейки в тишина. Както го е казал Фридрих Ницше: „Най-великите ни изживявания са нашите най-тихи
мигове.“ Така и рисувах в тишина и
едва след 20-сет години създадох първата си самостоятелна изложба в гората под
наслов: „20-сет Години Тишина“ (през
31 юли 2017). Но точно тогава съм имал нужда от последното парче от пъзела,
което да ми покаже, че начина, по който гледам на света, създава светът, който
виждам всеки ден. Времето е изключителен учител... А, Мечтите - каза ми някой, трябва да бъдат огромни, невероятни, почти
невъзможни! Иначе просто са планове за утре...
 |
Така
знам, че всичко „свършва“
добре. Ако не е добре, значи то все още не е свършило. Започнал съм много
неща, както и много от тях съм завършил. Много пъти ми и е идвало да се откажа
от всичко това, което правя сега, защото резултатите идваха много бавно. Имаше мигове измежду тях когато си мислех, че съдбата ме наказва (когато нищо не вървеше както „трябва“)... А тя ме
е спасила! Когато осъзнах това,
веднага си дадох сметка, че за да стигна до тук и да изживея всички наситени
мигове, нещо ме е крепяло и давало надежда. Защото трудности възникват.
Понякога дребни, понякога доста едри, за да „изхвърлят лодката ми от водата“...
Но тъкмо това е белегът на моята Дхарма. Всеки
като мен би трябвало да намери формата, която му позволява подобно назоваване, после нейното отработване и накрая нейното овладяване. Но откриването и е
задължително, защото тя има парадоксален ефект: успокоява притежателя си и го
енергизира. За това е взето решение много преди аз да го осъзная като такова: Искам да оставя Следа след себе си чрез
онова, което Вечният Дух е вложил в душата ми. За това не позволявам да имам
ден без докосване...
 |
| Ползите от ходенето ПЕШа тук: https://bit.ly/30PLbUI |
Първо го правех, защото „трябваше“
да работя (така казваха „всички“). След това, защото исках да работя (разбрах,
че е прекрасно). После, защото обикнах
да я работя (понеже видях резултатите от нея). Така дойде времето, когато
самата „работа“ се прояви като Призвание и просто се извършва, чрез мен. Трудна
в началото – неизбежна накрая...
И
нека завърша засега с нещо, което ме радва, когато си го прочета: Преди да тръгна на това ПЪТуване през далечната
1994г, се запитах, дали съм нужен там, закъдето съм
тръгнал?! Да!! Така потребностите ми бяха само някакви си нужди, а нуждите ми
прераснаха в желания. Желанията ми се преструктурираха отново в потребности, а
чрез тях се родиха моите мечти. На свой ред мечтите ми, в съчетание със
собствената ми вяра, "родиха" ЧУДЕСАТА, които постигнах до тук! А
какво е вашето оправдание да не постигнете, каквото искате?!!! Сега!
Защо написах всичко това ли? Защото е важно за мен понякога хората около мен да знаят, че са вдъхновили някой-като мен да продължава да се бори, труди и развива!!!
(част от)Випуск-2019 от Колеж "Bio Fit"
С Държавна Професионална Диплома от МОН!
Заедно с: Проф.Бичев,Проф.Карабиберов и г-жа Марекова;
Заедно с: Проф.Бичев,Проф.Карабиберов и г-жа Марекова;
Business Card:
Hristo Petrov Hristov
Personal FiTness Therapist:
Personal FiTness Therapist:
Ако не бях тръгнал към това, което
се стремях, можеше то да не се появи въобще в живота ми. Така се научих на още
един важен урок: да забравя хората, които ме нараниха, но по никакъв начин да
не забравям „уроците“, на които ме научиха и чрез държанието си, ми
преподадоха. Но аз, въпреки това, не подбирах до едно време мечтите си, защото
не подозирах, че те са моята утрешна реалност.
 |
| По време на лекции с Проф.Карабиберов в Колежа! |
Коментарът
по Темата ми по-долу е на Една Легенда - Проф.Карабиберов Директор на Колежа по
Спорт – „Био Фит“ - София (който завърших) и основен мой преподавател.
Единствения човек, на когото съм искал мнението, за което: „Поучително и завладяващо!
Вадиш модел за подражание, който е съвършено разбираем и логичен, за да бъде
практичен!“
Писано
2017г. но изживяно преди "20-сет години" и Осъвременено през 2018 и 2019г.
**…Другото е кондиционна философия, която
подсилва моята Емоционална интелигентност(EQ)*, която вътрешно ме е разширила и
продължава да ме „разширява“. Защото тя е подхранвала и укрепвала целия ми
живот дотук с непосредствени ползи, които не съм подозирал, че носи... Така не ми
се наложи да съдя миналото си, защото без него нямаше да имам настоящето си...
и всички тези възможности като набор от умения. Слушам всеки ден гласът на Сърцето
си, а не лицемерното нашепване на егото. Така мотивацията е моето творчество, а
дисциплината е моят навик! Развил съм Емоционалната си интелигентност
натрупвайки впечатления от стотици прочетени книги, които отвориха много врати
в живота ми. А също така притихването с цел практикуване на много години Медитация,
която за мен бе пътят на Многоликата тиха Мъдрост, носеща непресъхващи
ДАРования. Но всичко това бе възможно само след срещата и помиряването с моята
Дхарма, която ми показа пътя на израстването, и много често само заради нея
оставах безразличен към моите видими
резултати, откривайки ги след време отново в Тишината на моят Път - записвайки
ги в дневника си.
Той
е един от Хората правещ живота ми много по-богат. Защото за мен той пряко има
пръст в това да Оживи Съдбата ми, с добронамерената си Помощ и насърчаващи Слова.
Днес ще ви представя моят Основен Преподавател в Колежа по спорт „Bio Fit” – София
- проф.Юлиан
Карабиберов. Една легенда, която е направила толкова много за спорта на много
различни равнища не само в България а и по света и Продължава. Той получи на 18.09.2018
своята Картина в подземната писта за лека атлетика на НСА. По вече установена
от мен традиция и тази година 2018г.(както и изминалата 2017), продължавам с
наградата за Цялостен Принос... към следващите 6 човека. По различно време през
годините определени Хора са заслужили и допринесли за нещо свързано с мен
самия, и получават картината: "На-рисува-На Любов" от Изложбата ми в
гората на 31.07.2017г. - "20-сет Години Тишина" като "Подарък за
цялостен Принос, в Сбъдването и Случването на определени пасажи от
цялостната(ми) картина на Мечтите на Христо от Лясковец - Христов." Бъди
жив и здрав Учителю!
За мен е чест да подхранвам уважението си
спрямо този Човек... защото само с „белязани от много водени битки“ макар и не
спечелени - всички, бих искал да седя на една маса...
от Χρήστο Χριστοφ - Therapist
Всеки един от нас обича успеха, но и всеки, който го е постигнал, знае, че е платил висока или много по-висока цена, че е претърпял не един или два провала. Но също така знае, че за да го постигне е решил да вложи цялата си Енергия и Потенциал в своята Цел. Тя ни крепи в повечето случай на нашият живот. Талантът е 'даденост' за едни. Но за други (като мен) е Умение, което се развива с безброи часове труд, опитвания, тренировка с не-Отказване. Ако не правя нечий живот малко по-добър(от колкото преди да съм го срещнал),то си губя времето-повярвай ми. Знам го от опит. И не е до това, колко силно ме удря-животът. Важното е колко силно може да ме удари и да продължа напред. Колко мога да понеса и да продължа напред. Никъде няма лесно нещо. Никъде, запомнете го. Дори и когато си в корема на майка си, след 3 минутното удоволствие на баща си, тя те носи 9 месеца, което и коства много дискомфорт и притеснения...
Когато пътят е осеян с книги,учебници и притегателна сила на Любимата ми наука Фитнеса - и неговото задвижването чрез Хармонията на Мисълта последван от Енергията в Алфа вълни(те), допринесоха за генерално сътворение на мечтите(ми), като ги преобразуваха в цели с краен срок.Защото всичко се движи в този свят!
Той
е един от Хората правещ живота ми много по-богат. Защото за мен той пряко има
пръст в това да Оживи Съдбата ми, с добронамерената си Помощ и насърчаващи Слова.
Днес ще ви представя моят Основен Преподавател в Колежа по спорт „Bio Fit” – София
- проф.Юлиан
Карабиберов. Една легенда, която е направила толкова много за спорта на много
различни равнища не само в България а и по света и Продължава. Той получи на 18.09.2018
своята Картина в подземната писта за лека атлетика на НСА. По вече установена
от мен традиция и тази година 2018г.(както и изминалата 2017), продължавам с
наградата за Цялостен Принос... към следващите 6 човека. По различно време през
годините определени Хора са заслужили и допринесли за нещо свързано с мен
самия, и получават картината: "На-рисува-На Любов" от Изложбата ми в
гората на 31.07.2017г. - "20-сет Години Тишина" като "Подарък за
цялостен Принос, в Сбъдването и Случването на определени пасажи от
цялостната(ми) картина на Мечтите на Христо от Лясковец - Христов." Бъди
жив и здрав Учителю!
За мен е чест да подхранвам уважението си
спрямо този Човек... защото само с „белязани от много водени битки“ макар и не
спечелени - всички, бих искал да седя на една маса...
от Χρήστο Χριστοφ - Therapist
Всеки един от нас обича успеха, но и всеки, който го е постигнал, знае, че е платил висока или много по-висока цена, че е претърпял не един или два провала. Но също така знае, че за да го постигне е решил да вложи цялата си Енергия и Потенциал в своята Цел. Тя ни крепи в повечето случай на нашият живот. Талантът е 'даденост' за едни. Но за други (като мен) е Умение, което се развива с безброи часове труд, опитвания, тренировка с не-Отказване. Ако не правя нечий живот малко по-добър(от колкото преди да съм го срещнал),то си губя времето-повярвай ми. Знам го от опит. И не е до това, колко силно ме удря-животът. Важното е колко силно може да ме удари и да продължа напред. Колко мога да понеса и да продължа напред. Никъде няма лесно нещо. Никъде, запомнете го. Дори и когато си в корема на майка си, след 3 минутното удоволствие на баща си, тя те носи 9 месеца, което и коства много дискомфорт и притеснения...
