Мечти в реално време.


Мечти  в  „реално време”!

Христо и  Митко 
Едно е да си мечтаеш , друго е да се случи, сякаш от само себе си!
 След края на притесненията, че „Силите управляващи живота ми” са ме пуснали на земята без нито един талант, се оказа, че талантите ми са дори  повече от на други. Приемането на йога и след това практикуването  се оказа моето верою. Рисуването на какво ли не, ми беше нещо като живителен дъх, но секна-незнайно защо. Малко след това се отвори желание за писане, т.е. споделяне с белия лист без да се притеснявам от критика, че не съм достоен за това. С времето разбрах от „вътрешния диалог” със самият себе си, че талантите, който се проявяват и си отиват са нещо нормално, защото са продължение от нещо-т.е. довършване от преден живот. Съгласих се, защото кой съм аз да се противопоставя на законите на Вселената, единствено можех да бъда посланик и проводник. Започнах да пиша с години и така се обособиха цели книги в моя живот. Още една изненада-оказах се и писател/творец. Чувствах се неловко,  и още повече се притесних. А когато направих първата крачка, да проуча, как ще може да се издаде нещо мое написано, се оказа, че вратите за това са „само за богоизбрани”. „Отказах се” да търся начини за изява извън масата  и листът си за писане.
Но това не значи, че спрях да пиша. Все пак написах 13 книги и сега довършвам 14-тата си книга, а проектa за 15-тата чука на вратата ми. Една вечер получих емейл от които разбрах, че дойде и моят ред да покажа своя труд по съвсем нов и революционен начин, а именно чрез чисто нов подход на друг човек. Този път си казах, че няма какво да чакам и отлагам и се впуснах в диалог и работни отношения. Благодарение на този широко скроен човек и неговото ново виждане за нещата  Христо от Лясковец вече не е неизвестен автор.
Печатницата с която работя от вече година ми предложиха като автор прекрасни условия за изява и ме освободиха от вътрешната ми борба със самият себе си, че няма да мога да се покажа. За първи път виждам в книжарница всеки автор да си има профил /и в него имаш собствена снимка/ и да може да си се представи всеки сам с най-добрите думи, които може да намери за себе си. За първи път ми се оказва такова внимание и възможност да бъда в нечия книжарница, а с мащабното си творчество да се превърна и в топ автор. Моделът на работа е удовлетворяващ ме и аз с още по-голям размах продължавам да творя, защото „свободата, Санчо” /в мисли и дела/ се оказа, жизнено важно за един драскач като мен.
Тук дойде момента да поместя и филма направен с човека подал ми ръка и размножил моето творчество по най-добрият начин. И преди да завърша бих добавил, че: книгите ми, които са писани са с голяма вътрешна стойност и сякаш намериха своя еквивалент, които пък създава всяка една бройка ръчно/а не на конвейр/ и това придава особена нотка на щастие във всеки един ценител докоснал се до тях.