интервю с Росица Вакъвчиева


 
1.Как се чувстваш в момента?
Чувствам се на прага на една промяна в живота ми. Както знаеш, скоро ще издам първата си книга/Ти Си промяната/ и се вълнувам от този миг. Много мои мечти, които бях позабравила, се върнаха, идват ми нови идеи. Покрай сайта ми - Сeбепознание.com  се запознавам с все повече хора, които ме вдъхновяват и зареждат.
2.Представи се с няколко думи?
Казвам се Росица, по образование съм педагог. Но това, което винаги ме е вълнувало, е вътрешният свят на човек, неговите преживявания, мисли, чувства, силата на човешкия дух. Още от малка осъзнавах своята способност да съпреживявам и много точно да усещам какво изпитва другия. Хората ми се доверяват. Затова започнах работа като доброволец към телефон на доверието и практиката там ми донесе много. Любопитна съм за тайните на света, вечно търсеща отговори на въпросите си. Мечтателка съм, но в същото време и много упорита. Когато реша нещо, не се отказвам  докато не го постигна.
3.Чувстваш ли се реализирана, като човек създал  http://sebepoznanie.com/ 
Реализирана...незнам, може би по-скоро Себепознание.com постави едно ново начало за мен, сайтът ми носи голямо удовлетворение и щастие. Усещам го като моето призвание, като моя път, моето място.  Фактът, че все повече хора го четат и намират отговори в  статиите ми и че те им помагат, многобройните благодарствени имейли ми показват, че трудът и енергията, която влагам имат смисъл. Хората са движещата ми сила и ме карат да вървя напред.
От кога пишеш?
Всъщност пиша от 2-3 години. Години наред четях книги, водих си записки, опознавах себе си и човешката психиката, трупах опит. И ето че дойде време да го споделя с хората.
Защо пишеш и какво ти дава това?
Писаното слово има специално значение за мен. То носи някакъв заряд, енергия, по-силна дори от тази на автора. Писането за мен е като вид медитация, когато се уединявам със себе си и това, което е в мен се излива. Когато пиша съм някак истинска.
Освен че написаното помага на хората и ми носи удовлетворение, то много помага и на самата мен. Когато  започна да записвам мислите си, да ги систематизирам, често много неща ми се изясняват. Случва се и докато пиша, да достигна до прозрение.
4.С кой крак ставаш сутрин от леглото?
Честно да ти кажа, никога не съм гледала с кой крак ставам. Не вярвам на тези суеверия. По-важно е с каква мисъл ставаш, а не с кой крак. Дали като отвориш очи ще си кажеш - „Ух, чака ме ужасен ден, не ми се ходи на работа...”  или  „Очаква ме още един прекрасен ден, посрещам го с радост.”
5.Индивидуалното развитие не е ли по-важно от колективното?
Всъщност, когато човек работи върху себе си и се развива, тогава е най-полезен и за колектива (обществото). Така например ако искаме животът в България да се промени и българите като цяло да променят начина си на мислене, е нужно да работим върху себе си. А  всяка промяна, която правим в себе си, променя и хората около нас, променя света. Така че колективното развитие започва от индивидуалното.
6.Спортуваш ли?
Преди време тренирах аеробика и бягах всяка сутрин по алеята край реката. Сега го правя много рядко, но редовно правя гимнастика в къщи.
7.От кога имаш блог (блогове) и пишеш в него/тях?
Имам един блог- Себепознание.com и го създадох преди година и половина – октомври 2009. Бях решила да бъде готов за рождения ми ден. Той беше подаръка, който си направих.
Предстои ти издаване на книга, с какво се сблъска и как се казва тя-ако не е тайна?
Да, идеята за книгата дойде от моите читатели. Тя съдържа избрани преработени статии от моя сайт, както и някои нови. Предстоящата книга отразява моите възгледи за промяната, положителното мислене и значението на себепознанието. Аз смятам, че е важно да осъзнаем, че и най-добрата методика няма да е от голяма полза ако преди това не се освободим от съпротивата в нас. Затова съм включила теми за това как да се справим със страха, гнева, чувството за вина, самоосъждането, любовта и загубата на любовта, за ревността, прошката, болката, депресията, зависимостта, самочувствието, вярата в себе си, волята, търпението, отношенията с другите.
Разбира се, аз, както всички нови автори преминах през едно  „ходене по мъките”  в търсене на издателства, спонсори, преосмисляне на различни варианти. В момента много издателства избягват да инвестират в нови автори, а залагат на „сигурно”. Радвам се обаче, че няколко издателства проявиха интерес, а и за това, че читателите непрекъснато ме подкрепят и ми предлагат варианти и помощ, за да може по-скоро книгата да излезе на пазара. Нито за миг не съм се съмнявала, че тя ще стане реалност. Вярвам че съвсем скоро всички желаещи ще могат да я имат.

8.Как се чувстваш по време на интервюто?
Вълнувам се, защото това все пак е първото ми интерю. В същото време се чувствам комфортно в твоята компания. Радвам се, че ми даваш възможност  да разкрия моя свят пред читателите ти.
9.Как се почувства, когато  само ти ме наричаш Дон Айс?
С теб се запознах от коментарите ти в Себепознание.com. Ти се пишеше Дон Айс и аз възприех този ти псевдоним. Това обръщение ми харесва, има много специфично звучене. Между другото аз често се обръщам към хората, които коментират в моя сайт с псевдонима (ника), с който се подписват в коментарите.
10.Каква е тайната подправка за твоя успех?
Това, че пиша от душа, с огромно желание. Когато нещо на човек му идва от вътре, когато го вълнува и поглъща, няма начин да не постигне успех.
11.Как приемаш живота си?
Знам, че животът на всеки човек има дълбок смисъл, всеки от нас има свой път, уроци, които да научи, своя мисия.
В този смисъл мисля, че животът ми тук на Земята е едно стъпало в развитието ми и в същото време той е част от вечния танц. Аз също имам определена мисия и смятам, че вече я открих.
12.Какви книги четеш?
Чета най-вече такава литература, каквито са и категориите в блога ми – книги от областите - приложна психология, философия, религии, духовното, квантова физика.
13.От кога се занимаваш с Духовната сфера и какво ти дава тя?
Чета духовна литература от доста години. Често в най-древните учения намирам отговори на въпросите си. Изумително е колко мъдрост има в тях. Духовните практики ми помагат да опозная истинската си същност, да се доближа до Божественото вътре в мен.
14.Как си почиваш?
Най-добре си почивам сред природата, особено до реката или морето. Много обичам водата. Тя има невероятно зареждаща сила. Когато имам проблеми или се чувствам подтисната, обичам да седя до реката и да гледам течението. А то сякаш отмива негативното и го отнася далеч, разтваря го. И съм като пречистена.
Много релаксиращо ми действа и музиката. Харесват ми събиранията с приятели, обичам и купоните.
15.Какво представлява един твой ден от седмицата и един от почивните ти дни?
Денят ми обикновено започва с чаша кафе и работа по сайта. Първото нещо, което върша, е да седна пред компютъра и да прочета коментарите в блога и форума, да отговоря на имейлите, да напиша нещо, което ме вълнува. Понякога само нахвърлям няколко мисли като чернова и оставям идеята да узрее. После постепенно ми идват нови идеи, прозрения и така се оформя статия. Друг път словото започва да се лее и пиша статията на един дъх. Когато имам уговорка, провеждам и онлайн консултации по имейл или скайп.
В момента съчетавам творческата си работа и консултациите с работа в един магазин. Там общувам с много хора и това ми носи още опит и познания.
В почивните дни обичам да спя до късно, да сготвя нещо вкусно. Обикновено уикенда е време за разходки в парка покрай реката (любимото ми място) със семейството или с приятели. Разбира се, неизбежно присъства и работата ми по сайта. Не мога да прекарам и ден без него.

16.Щастливо семейна си, как го постигаш?
Да, щастлива съм че имам две прекрасни деца, за които освен майка, съм и най-добрият им приятел. Те ми се доверяват и споделят всичко с мен. Уча ги да вярват в себе си и да следват мечтите си.
Съпругът ми малко ревнува заради моята отдаденост на сайта и хората, понякога с него имаме разногласия, но това се явява и като балансьор за мен, за да „сляза на земята” в моментите, когато много се увличам, да се усетя, че в живота има и други неща, че и аз имам нужда от почивка и т. н. Как го постигам – с любов и търпение.
17.Върху какво работиш в момента, ако не е тайна?
В момента се занимавам с подготовката по издаването на първата ми книга. Вече замислям и втора. Иначе аз постоянно работя по някоя  статия, но не ги планирам предварително. Темата изкача от някой имейл, от разговор, от мое наблюдение или преживяване. И най-дребното нещо в ежедневието може да ме провокира, да ме накара да се замисля, да ме вдъхнови и да седна да пиша. Пиша навсякъде, където ми хрумне идея -  на работа, по време на път, докато съм в кухнята, пред телевизора и т.н.
18.Какво е за теб любовта?
Любовта е енергия, движещата сила в света. Тя лекува всякакви болести, решава всякакви проблеми, няма бариери, които не може да прескочи.
Любовта не е желанието да притежаваш някого, не е и романтиката (макар че харесвам романтиката). Любовта винаги започва от нас. Само когато обичаме себе си, можем да
обичаме истински и другите.
20.Вярваш ли в Бог?
Да. За мен Бог е една сила, енергия, любов, първоизточникът на всичко. Вярвам, че Бог присъства навсякъде и във всичко, както и във всеки от нас.
21.Доверяваш ли се на вътрешния си глас или се доверяваш на разума?
Доверявам се на вътрешния си глас. Нашето подсъзнание е във връзка с Вселенската Мъдрост. То знае отговорите на всичко и винаги е на наша страна.  Понякога обаче вътрешния ни глас трудно се долавя. В такива случи се старая да се отпусна, да прекратя всякакви анализи и да се съсредоточа върху усещанията си. Чувството за душевен комфорт е най-верният показател, че съм на прав път.
22.Какво искаш да пожелаеш на мен и читателите ми?
На теб и на читателите ти пожелавам на  първо място здраве, много щастие, много любов и разбира се – благополучие. Обичайте себе си и никога не се отказвайте от мечтите си. А на теб специално пожелавам творческо вдъхновение и да ни зарадваш с още много нови книги.
23.Харесваш ли творчеството ми?
Разбира се. Харесва ми това, че пишеш от душа, че  си по детски искрен и естествен.
24.Колко време отделяш в ходене пеша?
Аз рядко ползвам транспорт, просто не ми се налага. Повече се движа пеша. Все пак не прекарвам много време в ходене. По-дълги разходки си правя през почивките дни в парка.
25.Какво мислиш за нашумелите мотивационни програми за личностно развитие на Луиз Хей, Пол Маккена, Уейн Дайър?
Аз много харесвам тези автори. Те наистина помагат на много хора. Но смятам, че за да ни са полезни такива програми, е нужно да пречупим наученото през нашето усещане за нещата и да си намерим нашия начин. Защото всеки човек е уникален, има свой път, свои бариери, които трябва да преодолее.
26.Блог медията има ли бъдеще според теб?
Разбира се. Напоследък се появиха доста успешни блогове, които оформят свой кръг, свое общество. Хората прекарват много време в интернет и блоговете се превръщат във  водещи медии. От един блог трудно може да се печелят пари, но затова пък те са идеалното CV, характеристика, която те представя пред света, нещо като твое портфолио.
Един успешен блог те свързва с много хора, представя те пред света и ти предоставя нови възможности.
27.Благодаря ти за това страхотно интервю!
И аз ти благодаря!