Ако към него се добави и маншетът „сандал“ - разработка на
професора, налична само в Лясковец чрез мен - упражнението се видоизменя и носи
името „Ахилес“. Наречено е така, защото започва да „работи“ още от първата активация на движението - от ахилесовото сухожилие
чак до врата.
Именно затова това упражнение е
уникално по рода си. То няма аналог. Заедно с динамичната рехабилитация на
руската школа аз успях да го проследя
и в неврологията чрез тестовете на Ласег и Васерман, които са едни от първите
движения, показващи почти веднага в коя област е възможно да има засягане, още
преди образната диагностика със скенер или ЯМР. На рентген подобни неща просто
не се виждат.
Оттам нататък самото тестуване, което е част от Функционалния миофасциален преглед на
руския професор (на който бях подложен и
аз, при гостуването ми при него!), преминава в движение. Същото движение,
което първоначално е открило проблема, започва да се използва като инструмент за въздействие върху
него. По този начин организмът получава
възможност още на мига да насочи допълнително количество кръв, хранителни
вещества, кислород и енергия към зоната, в която е открито ограничението.
Не е случайно и това, че упражнението се изпълнява в легнала
позиция. Съществува и страничен вариант, както за тестуване, така и за
упражняване. Целта е гръбначната структура да не бъде излишно натоварвана и
прешлените да не поемат допълнителната тежест на поредната „силова философия“, срещана в някои
форми на уродливото фитнес мислене. Така ефектът от движението може
действително да започне да се проявява, вместо отново да слушаме масово
повтаряните фрази: „Върви си, почивай си.
Ще мине. Няма много какво да се направи.“
Невежеството често е толкова голямо, че е по-лесно да бъде
предложена външна намеса чрез различни субстанции, отколкото да бъдат активирани вътрешните ресурси
на организма. Ресурси, които немалко хора вече смятат за отживелица. И донякъде
са прави. Защото са започнали да вярват, че движението е само за младите. Че за
тях вече няма спасение. Че с възрастта всичко приключва. Е, как да няма? Та нали всички сме изтъкани от
мускули, сухожилия, фасции и нервна проводимост, които поддържат живота във
всяка една секунда?
Или може би поддръжката вече е преминала на друго ниво... Ниво, в което всичко трябва да се решава отвън, със субстанции. Ако наистина вярвате в това, може би няма смисъл да четете нататък. Защото при вас проблемът вече не е в тялото. Той е в убеждението, че сте се отказали от него.
Така започнах и аз. Точно от онова „дразнение“ в кръста, което две
седмици не ми даваше мира. Не беше болка, слава Богу, но беше достатъчно
неприятно усещане, за да отклонява част от вниманието ми. И така, преди три
години (на 21.01.2023!) започнах да използвам именно това движение като част от
упражненията на проф. Бубновски.
Защото това уникално упражнение има не само неврологични ползи. То
подпомага и сърдечно-съдовата система, естественото отичане на течностите и
активирането на диафрагменото издишване. Защото мнозина дишат, но не е ясно
кога всъщност издишват. Тук издишването се случва под компресия, бързо и с
отвеждащия звук „ха-а-а“. Бързо и безцеремонно. Без протакане. Така, заедно с
глътката вода, движението в упражнението и динамичното издишване, се случва магията на отвеждането на
болката навън.
А когато няма болка, както е при мен, затварям очи и просто се
наслаждавам на 20-30 повторения само с единия крак. А после и другия. И сякаш
всеки ден тялото ми благодари, че се срещнах с тази необикновена методика.
Защото тя няма аналог. Но за целта трябва да бъдат спазени трите
основни стълба на метода. Иначе всичко се превръща в поредното „махане на крачоли“,както мнозина все още
смятат, че правенето на упражнения, йога или гимнастика е просто размахване на
крайници без особен смисъл. И да, прави са. Всеки човек има правото да вярва в каквото пожелае. Или да не
вярва в нищо.
Но същите тези хора никога няма да стигнат до момента, в който
движението се превръща в част от живота им. Защото убежденията ги спират да практикуват. А тялото,
рано или късно, напомня за изгубеното
време. Има пропуски, които могат да бъдат наваксани. Но има и такива,
които просто оставят следа. Затова приех да принадлежа към метода на професора.
Живея по Бубновски.
Скоро ще достигна цели 500 терапевтични тренировки, преминати през трите етажа на неговия метод. И няма смисъл да убеждавам никого в нищо. Не карам никого да опитва. Не споря с хората. Защото всеки сам носи своя кръст. А ако не може да го носи сам, винаги ще се намери някой друг, който да го носи вместо него.
1.
Неврологично въздействие
Това е най-очевидната връзка
с теста на Ласег. При повдигането постепенно се натоварват:
- седалищният нерв(главен периферен);
- тибиалният нерв(заден краен);
- перонеалният нерв(страничен краен);
- нервните коренчета L4-L5-S1.
Така движението може да
служи като своеобразен динамичен индикатор за:
- ограничение;
- асиметрия;
- чувствителност;
- невродинамично напрежение;
При правилно дозиране може
да подпомага и подобряване на нервното плъзгане по хода на нервните структури.
2.
Цялата задна кинетична верига
Това вероятно е една от
причините упражнението толкова да ти е направило впечатление. В движението
участват последователно:
- ахилесово сухожилие;
- прасец;
- задно бедро;
- седалищна мускулатура;
- тораколумбална фасция;
- гръбни мускули;
- мускулите около врата.
На практика получаваш въздействие по почти цялата
задна линия на тялото.
3.
Декомпресия на кръста
Понеже упражнението се
изпълнява легнал, липсва
вертикалното осево натоварване, което не е маловажно.
Тогава:
- няма тежест на тялото върху лумбалния
отдел;
- няма компресия като при стоеж;
- няма ударни сили.
Остава само контролираното
движение. Това е голяма разлика спрямо много упражнения, изпълнявани прав.
4.
Венозна и лимфна помпа
Това е нещо, за което малко
хора се замислят. При ритмичните повторения:
- прасецът работи като периферно сърце;
- венозната кръв се подпомага към сърцето;
- лимфният дренаж се улеснява.
Затова много хора усещат
лекота в краката след подобни упражнения.
5.
Диафрагмално издишване
Това е частта, която ти
често подчертаваш. Когато движението е съчетано с кратко и активно: „Ха-а-а“ се получава:
- активиране на коремната преса;
- работа на диафрагмата;
- по-пълно издишване;
- по-добър обмен на въздух.
Много хора действително
вдишват добре, но издишват повърхностно.
6.
Подобряване на подвижността на тазобедрената става
При достигане на по-големи
ъгли започват да се разтягат структури около:
- задно бедро;
- седалище;
- таз;
- лумбален отдел.
Това постепенно подобрява и
функционалния обем на движение.
7.
Координация между мозък и движение
Интересното е, че това не е
пасивен стречинг. Има:
- съпротивление;
- контрол;
- дишане;
- концентрация.
Тоест мозъкът непрекъснато
участва в процеса.
8.
Самонаблюдение на организма
Това е може би най-подценяваната полза. След стотици
повторения човек започва да усеща:
- коя страна е по-скована;
- кога е преуморен;
- кога е обезводнен;
- кога се е възстановил.
Така упражнението става не
само средство за въздействие, но и средство
за обратна връзка от тялото.
9.
Защо проф. Бубновски вероятно го е развил от тест в упражнение
Тук според мен е голямата идея. Класическият Ласег намира проблема. Модифицираният вариант се
опитва да направи още една крачка: Да използва същото
движение, открило ограничението, за контролирано въздействие върху него. Точно това е разликата
между: „Имаш ограничение тук.“ и „Добре, сега нека чрез
движението започнем да работим върху него.“
Това
е философията, която прозира и в твоето
описание.
Именно затова за много хора
то ще изглежда като обикновено повдигане
на крак, а за други се превръща в едно от най-ценните движения в ежедневната им
практика. Разликата често не е в самото упражнение, а в разбирането какво всъщност се случва зад него.
А
ако добавим и маншета сандал, който създава видоизмененото движение и го
превръща в „Ахилес“, за който разказвам, тогава натоварването започва още от
дисталния край (най-отдалеченият край на
веригата е нашето ходило. Именно то е първата точка на контакт със земята и
често от неговата стабилност зависи как ще бъдат натоварени коляното, тазът и
гръбначният стълб!), на веригата и на практика
въвличаш още по-силно ахилесовото сухожилие, прасеца и цялата заднофасциална
линия в движението.
Всъщност най-интересното в моя
разказ не е самото упражнение, а фактът, че съм го наблюдавал пряко върху себе
си в продължение на над 500 тренировки. Това вече не е моето първо впечатление,
а дългосрочно лично проследяване на една и съща методика върху едно и също
тяло. Това дава перспектива, която
малко хора биха имали или да достигнат.




.jpg)













.jpg)

