Какво научих от Живота:

През последните години от 2008-ма насам се срещам с много хора, които са преживели ИНСУЛТ. Просто първия случай в с.Кесарево си провлачи крак. Оказва се обаче, че никой от  хората, които са го преживели не е водил природо-съобразен живот и веднага "влизат" в здравословния такъв след като вече каруцата "се прекатури", започват да спазват някакъв „режим“ на поведение. Всеки е нехаел за това, какво е нужно на тялото му, не е чувал сигналите, не е разчитал знаците, само защото никой не им е казал, че има такива по пътя им. И съответно никой, нищо не съблюдава... Но това не оправдава никого, защото всеки сам носи отчетност за живота и страданието си...

И когато "знакът" мозъчен инфаркт - "ИНСУЛТ" ("удар" е по селски жаргон), връхлети даден човек започват въпросите както от страна на преживелия го, така и от близките му. Какво стана? Какво може да се направи?! Кого да търсим?!... Освен бърза помощ, защото(в сегашната ситуация през 2020-2021-ва година, ако не си с "ковид" не те поглеждат - дори!!!)...

И понеже на никого не му е в работата да знае, че за да се грижиш за някого с преживяно такова мозъчно състояние... защото то е състояние преди да стане заболяване и да му "сложат" епикриза "болен"... започва омагьосани кръг от това да питаш всеки, за да ти даде "акъл", до контакти с медицински сестри и лекари, за да може да се направи почти всичко необходимо, за да е "спокойна" съвестта на близките... че всичко, което може да се направи е сторено. Но това също е поредната грешка и е голям капан за хората, които ще се грижат.

И някъде между другото "от уста на ухо", се "спряга" моето име на Терапевт изправил 19-сет човека от ИНСУЛТ(дори някой от тях са документирани в клипове)... и хората започват да търсят номера ми, връзки от познати за да се домогнат до мен и да се свържат... Но не ме питат мен дали аз искам да се свържа с всеки болен на тази земя, защото "болните" хора крадат от мен енергия - хранейки се с нея за да оцелеят (защото активирали се този механизъм "за вкопчването" в живота, борбата е люта и жестока)... Но това никой не го знае... и аз после съм като "ограбен" и едвам "гледам"...а понякога главоболието ми е трае по 3-4 дни и не мога място да си намеря... защото енергийния ми ресурс е изчерпан и то много-много повече от колкото мога да си позволя да отдам... И никоя цена не е достойна за този невидим грабеж... Но хората, които ме молят да помагам не знаят, че първо аз плащам и след това те. И понякога аз си тръгвам с празни ръце, а те са си получили своя дан... енергия ограбвайки ме съвсем посред бял ден!

- Така се случва, че като слуша хората не им е ясно нито какво да правят, като "първа" помощ... защото мислят, че едва когато нещо такова стане ще му "мислят"... което е най-долната черта на човека... да се задействат всички механизми, връзки и т.н. едва когато вече е късно. Защото не е мислел, че на него ще му се случи.

- И вярно, е че никой никога не е застрахован от каквото и да било, но ИНСУЛТа взема голям връх в живота на българина през последните 25-30 години на прехода у нас. Но объркания живот, страховете, некадърното хранене, пиене на много алкохол без всякаква причина и т.н... са все допълнително нагнетяване на налягането в човешкото тяло. И накрая някъде нещо "гръмва"... и ето ти проблема е налице.

- Вярно е, че покрай ИНСУЛТа има и много други съпътстващи "заболявания" проблеми с бъбреците, с черния дроб, с белия дроб, със сърцето, с вените, и накрая като за "капак" се появява и "проблем" с мозъка... И защото нехаят хората за живота си, издевателстват над тялото си с мазна храна, цигари, алкохол и твърде много излишна ангажираност (имитираща работа)... И като "легнат" на легло започват "въпросите"... от, които ползата вече е никаква...

- Вярно е, че заради всички тези неща, които съм усвоил през последните си 27 години са с много видими резултати, но особено през последните 13-сет те конкретно са насочени към ИНСУЛТно болните или по точно засегнатите... И когато времето стигне до мен то понякога е последната фаза, с която се разписва, че е било тук. Много хора не ми дават "шанс" да направя това, което знам, за да проверим дали ще сработи, защото ме търсят в последния миг, едва след като са ходили по мъките, опитали са всичко друго... и мен са ме прескачали умишлено. И чак накрая мен. Ето това е неприятния момент, че са ме подценили още в началото, и са загубили времето, което е можело да бъде спестено и имплементирано в процеса на моята работа. Но всеки сам взема решенията за "грешките" си... И се опитват да ме убеждават хората, че не са "знаели" нищо - отначало, но после се оказва, че са чували невероятни неща за мен и моят подпис на работа...

- Вярно е, че аз съм единствения, който може да "докосне" всички тези хора, които се нуждаят по начин, по който никой друг не е в състояние да го направи в нашата околия, защото аз обединявам много детайли непонятни за медицината. Но като ме "извикат" за накрая... се казва, че моето присъствие дава истински и дълбок покой на нуждаещия се от помощ... и то не от това, че ще ги докосна, а само, че съм наблизо и самата ми енергия ревизира аурите ни и започва обмен на информация. Защото съм Мастър.

- Вярно е, че аз съм последния човек на земята, който би лишил хората от надеждата им да се борят, да опитват... каквото намерят за добре, стига да не е късно, защото е вече късно да се стараят  и преиграват пред мен. Разочарованието не е спасение или препратка към прогреса... Обаче появата ми е като за последната изповед... при невярващите защото като чуя дишането на човек, като видя безцветната кожа, като видя обърнатите очи, агонизиращата му душа, как иска да "тръгва", а близките от обич "задържат" тялото му да се бори... И живота вода няма да помогне. Така ми е ясно, че е време всички да се помирят с човека. Но повярвайте ми, това най-трудно се изрича на глас, защото застава като "буца" в гърлото ми... и никакви пари не могат да поправят щетите от изреченото веднъж.

- Вярно е, че помиряването на душите е най-същественото, защото когато ти вече не си тук на тази земя остава спомена "какво си дал", "какво си направил", "какво си оставил" след себе си, и ако някой иска да те помни, то той ще те помни... За това имплементираната работа на Терапевта, Пастора, и Рейки майстора е като една обединяваща нишка изповядваща съкровените последни въжделение на душата:

1.Бих искал да имах смелостта да живея живота си както аз искам, а не както очакваха другите:... Това е най-честото съжаление на всички. Когато хората осъзнаят, че животът им е към края си и погледнат назад към него, те лесно виждат колко много са неосъществените им мечти. Повечето хора не са изпълнили и половината от тях, осъзнавайки, че това се дължи на избора, който са направили.

2.Иска ми се да не работех толкова усилено:... Това казват повечето пациенти от мъжки пол, които умират. Те са пропуснали младостта си, възможността да се радват на децата си и на компанията на партньорката си. Жените понякога също съжаляват за това, че са работели твърде много. Чрез опростяване начина ви на живот и вземане на съзнателен избор, може да се окаже, че не се нуждаете от дохода, който си мислите, че ви трябва, за да живеете. Ако имате повече свободно време, щяхте да сте по-щастливи и по-отворени към нови възможности.

3.Иска ми се да имах смелостта да изразявам чувствата си:... Много хора потискат чувствата си, за да се запазят мира с другите. В резултат на това те се задоволяват с посредствено съществуване и никога не са развили докрай възможностите си. Освен това, горчивината и негодуванието може да са причина за много болести. Ние не можем да контролираме реакциите на другите. Ако все пак успеем да преодолеем начина, по който те първоначално да реагират, ако им говорим честно, можем да изведем връзката на съвсем ново и по-здравословно ниво.

4.Иска ми се да общувах повече с приятелите си:... Много хора, умирайки, си спомнят за старите си приятели и съжаляват, че не са прекарвали повече време с тях. Заради работа или други ангажименти те не са им отделяли достатъчно време и си спомнят за тях чак на смъртното си легло. Не е лесно да се съхранят приятелствата при натоварения начин на живот, който водим. Но когато сте изправени пред наближаващата смърт, физическите подробности от живота отпаднат. Тогава хората започват да държат на неща, които са далеч от финансовото благополучие и финансовите придобивки. Те разбират, че най-важното се свежда до любов и взаимоотношения.

5.Трябваше да си позволя да бъда по-щастлив:... Това е изненадващо признание, тъй като много хора до самия си край не осъзнават, че щастието е избор. Те са в коловоза на изградени стари модели и навици и не смеят да напуснат „удобството” им, за да се отдадат на нови емоции. Страхът от промяна ги кара да се преструват пред себе си и другите. Когато сте на смъртно легло, изобщо няма значение какво мислят другите за вас. Животът е избор. Това е твоят живот. Избирайте съзнателно, избирайте мъдро, избирайте честно. Изберете своето щастие.

Замислете се върху думите ми и живейте съзнателно. Днес!

 



Тишината лекува. Но оставя празнина във вас!
 Не я чакайте да настъпи. Търсете я преди това, защото лекува!

 

                        Автор,Терапевт,Пастор,Рейки Мастър: Христо от Лясковец!

               (четете и думичките с шарен шрифт...там има препратки към още информация)

Градина в града!

                Градинарски Хабитат

                               От един ентусиаст градинар - нутриционист

Винаги е "хубаво" да си "гледаме" първо в личната градинка (гледайки в нашето “канче), преди да тръгнем да "завладяваме" вселенските полета (гледайки в чуждите паници)!!!

За първи път се сещам да споделя някакви неща относно тези си познания, които ползвам вече години наред (сякаш преоткривам ново наследство в себе си, което просто не е било записано от мен в текст). Но някак си въобще не съм си мислил, че един ден ще изпъкнат на преден план. И това може би се случи след като осъзнах, че някогашното ми дългогодишно „хоби“ – масажът се превърна в осъзнато призвание + уникалната работа на живота ми (...когато осъзнах, че образованието ми не зависи пряко от учебно "заведение" или персонална диплома, но пък е обвързано с целия ми живот, намирам време и начин да продължа да уча докато го работя. Такъв е този отрасъл, че трябва да продължавам да уча през целия си живот (няма как да се "нося" по течението). А качествените учебници отдавна са изчерпани, но пък аз намирам начин... защото за мен "няма начин, да няма начин"... Това в „превод“ означава, че трудностите ми могат наистина да бъдат верен спътник на творческата победа)... следователно останах без хоби... и няколко години се питах какво да е... а си продължавах с обработването на дядовата земя... което ме наведе на мисълта да проследя какво е това „нещо“, което съм правил най-дълго време след масажите... което се оказа грижата за земята! А и вече от години нямам баба и  дядо, които да го правят, а ние като деца само да човъркаме, да носим боклука, да изхвърляме нещо в кофите за смет... все „тънки“ дела, които нямат нищо общо с това да поемеш отговорност за засаждане, отглеждане, напояване и прибиране на реколтата... в мазата... но на масата е „лесно“.

В това състезание, наречено „живот“, страстта ми се оказа по-важна от всичко друго... Защото за мен "животът" е само това, което правя със страст. Останалото просто е едно отминаващо време... Вярвам в своето истинско аз и владея силата си, без да имам потребност да се перча. Защото една от причините дейният човек (като мен) да се различава от „стадото“ са именно страстта и вълненията му. Така човек е хубаво да открива повече източници на енергия, които да използва и да се зарежда чрез тях, като ангажира сърцето и ума си, които от своя страна повдигат духа му. А щастливият човек се държи прекрасно и обслужва хората подобаващо, докосвайки ги чрез услуги и продукти. И знайте, че не търся своите 15 секунди слава отпечатана в пясъка на живота с това разписване... Но някъде между другото докато четете този текст, непременно изпълнете сърцето си с гигантските си амбиции, за да не остане никакво място за дребните житейски тревоги...

...И после съм бил "странен"... Защото съм си открил пътя твърде "рано"... а аз чисто и просто от дете знаех, какво искам да правя в живота си - занапред. За да имам достатъчно време да се разгърна в него. Това е защото не се чувствам като "автор", а по-скоро като инструмент на едно правилно осъществено мое действие. Често питам през годините хора в общуването си с тях следното: Кажи ми на какво си посветен и ще ти кажа, какъв ще бъдеш след 20-сет години?! (Защото: Много хора се "страхуват" да се посветят на каквото и да било и просто се носят през живота си. Други пък се посвещават с половин сърце на противоположни ценности, което води до объркване и посредственост. Трети се посвещават изцяло на светски цели като "забогатяване" и известност... и в крайна сметка същите преживяват големи разочарования и горчивина. Защото хората не знаят, че какъвто и избор да са направили (бездействайки) има последствия, за това е редно да избираме мъдро). А моята идея е отворена за света, и той сам си идва при мен. Мотивацията е това, което ме (на)кара да започна преди години. А навикът бе това, което ми помага ежедневно да продължавам напред... и ме заведе там където исках да стигна - днес! Тук пред вас. Защото за мен "животът" е само това, което правя със страст.

Времето ми през деня може да е фиксирано, но наличната ми енергия е променлива. Заради, което бе редно сам да взема мерки още преди години и да намаля износването както на мозъка, психиката и застояването си (на едно място) в живота си. За това новия тим билдинг на компанията ми е да градинартсвам... само така разбулвам една „тайна“, че хората се натоварват твърде много психически и емоционално и твърде малко физически. Работата по 10-14 часа на ден по линеен начин с течение на времето разрушава здравето и подкопава ефективността ни. За това задължително трябва да има физическа работа. Всеки от нас има талант, който не трябва да остава сподавен в него. И разберете, че само да сте „заети“, защото другите са, позволявайки часовете ви да бъдат „изядени“ от маловажни занимания е крещящо неуважение към природния ви гений. А самият гений в нас има минимално общо с гена ни и 100% с навиците ни...

„Мащабът на духовното усъвършенстване не е за хора, слушащи единствено гласа на стомаха си.“

Най-добрият начин да живея пълноценно е да обичам. А най-добрият израз на моята любов е времето... И никой за бога не знае всъщност колко време има за да изрази своята възможност във времето. Обстоятелствата се променят всеки миг. Градинарството е едно съвсем земно занимание, каквото е и изграждането на скулптура. За мен е много добре да усещам материята, като я обработвам, защото земята се свързва със съхраненото знание от вековете. Моята лична благодарност съединява сърцето ми със сърцето на Създателя и така творя в медитация, докато работя. Освен това призванието ми ме е избрало заради сърцето ми, а не заради ръцете ми с които го работя! Това е още една причина да градинарствам. Признавам си, че съм 5-то поколение обработващ градина... И от двата ми рода (на майка и на баща ми), дедите ми са произвеждали с ръчния си труд културите си. Щастлив съм от този факт, но сега ще ви кажа и друга тънкост: да отглеждам сам храната си е едно от най-важните неща, които съм правил за себе си - физически, духовно и емоционално. Градинарството има трансформиращ и медитативен ефект за мен. То ме лекува и пречиства  душата ми, като ме свързва с Майката земя. Освен това градинарството ми предоставя и достъп до най-прясна храна, обляна от слънцето и заредена с прана. Всичкото това нещо, което правя ражда най-хубавата храна без опаковка!

И сега идва онзи специфичен миг (на тайнство познат само на посветените) в градинарството. Когато отглеждам сам храната си, тя буквално израства според личните ми и специфични нужди. Всяка клетка, всяко стръкче, листенце и плод/зеленчук се развиват носейки енергийно името ми. Израстването на всяка култура насята от мен се появява с точната информация кой съм и от какво имам нужда на всякакво ниво. И понеже ги "режем" и слагаме в салата ние "смятаме", че доматът е зеленчук, а той всъщност е плод (краставицата също е плод). Това ни се подсказва когато го разрежем и видим необятния брой семчици. От тук може да изходя, че външността и категориите, в които ме "слагат" другите, не изчерпват цялата ми палитра отнасяща се до същността ми. Много често ние притежаваме таланти, качества, дарби, които на пръв поглед не може да се забележат с просто око... от околните (защото много бързат повечето да „изпъкнат“ веднага, да не са с отложен „старт“). За това доматът ме учи да се вглеждам винаги дълбоко в себе си и другите, за да открия чудесата, които се намират във всички нас, макар и не на повърхността...

Разбирайки тези специфични невидими закони действащи с голяма сила в растенията ми - ги поливам, подхранвам, плевя, облагородявам ... защото тази грижа придава ценни вещества на културите и ако взема доматите тази година са особено вкусни, защото... те стават като лековита сила, която мога да консумирам до насита и хранителната му стойност е съобразена с нуждите ми. Така може да се каже, че всяка ръчно отгледана от нас храна ни защитава с пламенна преданост. Освен това тази храна подхранва душата ми, което е също толкова съществено. За това е важно хората да знаят за живата вода в плодовете и зеленчуците, която ни зарежда на всички нива. С това тя поддържа емоционалното и духовното ни благоденствие. За това храната ни носи истинска радост и използването и по предназначение не е свързано с лишения и измислени „диети“! А докато се стремим "нагоре", разцъфтяваме и даваме плод, нека не забравяме да развиваме кореновата си система надолу и настрани. А всеки научен урок да е нашата духовна фиданка, която може да ни е от полза.

Винаги съм се чудел на "семенцето" (на всяка култура), което е голямо колкото главичка на карфица, и което съдържа потенциала да се превърне в доматено плодно растение. Нямам голяма представа за целия невидим процес, но за да се получи всичко в правилния ред са нужни уникални обстоятелства за да узрее съвършен домат в градината ми (независимо дали е в лехи, кутии или директно в земята "забодено"). И когато този феномен се осъществи той става за "продан" и за консумация. Всичко това достига 'връхната' си точка в момента, в който всеки е отхапал и изпитал наслада от солено-сладко-киселия вкус, докато ценните съставки навлязат в тялото ни, докоснат небцето ни, за да ни дадат жизнени сили... Плодове и зеленчуци в прясно сурово състояние, които могат да се ядат сурови са пребиотици (това се отнася за храни, които хранят добрите бактерии и други полезни микроорганизми в червата ни).

Доматът е храна пълна със Светлина. А тази светлина ускорява процесите на храносмилане и метилиране за нуждите на организма ни. По време на разстежа растението поглъщат, натрупват и концентрират в клетките си слънчевата светлина и когато ние консумираме техните плодове, зеленчуци, стебла, корени, листа, те просто ни я предават. Това е тяхната жизнена сила, която преминава в нас. Това е част от тяхната свещена магия превърната в мисия, която ни помага вярно да се адаптираме във все по-бързо променящия се свят. Това (по)знание са го знаели предците ни и за това е време ние да се свържем с мъдростта им, и да признаем чудотворното въздействие на целия растителен хабитат, които ни заобикаля в градината ни като потомствени гадинари. Едно благодаря да кажем, не хаби много калории. Всеки може да си го позволи. Опитайте вкусът му! Отличен е.

Устойчивост = (не) зависимост от всичко ненужно + собствено взето решение + даване на свобода за ново начало.

Мотивационните послания могат да стимулират дадено поведение, но в повечето случаи то не трае дълго. Същото е и с краткосрочните реакции спрямо дългосрочните желания и цели на много хора... защото активират "волята си", която е само 2%, докато изградените навици са 98%. Но за тях се иска фактора време, постоянство, последователност примесено с търпение, което на практика е всичко нужно. Никой, никога не е успял да изгради дългосрочно навик за каквото и да е, като прави неща, които не са му приятни... Но когато направим правилното действие, може да отключим цяла поредица от събития, които да доведат до неочаквано големи резултати... Винаги моето действие ми е давало увереност, а не съм чакал да се "уверя", че чак тогава да действам... И работата със земята ме заземява, за да не се „изгубя“... по пътя! Безценно е да осъзная, че съм 5-то поколение градинарстващ човек  любител - ентусиаст  и първо поколение професионален нутриционист... даващ на хората начален старт в храненето им... Но пък според мен е редно всеки, които препоръчва/изписва хранене(и хранителен режим) на някого да знае в дълбочина детайли за произвеждане, отглеждане, прибиране и стопанисване на плодовете и зеленчуците... Не само да говори на сляпо за нутринентите... Защото иначе цялото ми даване е безсмислено, ако не съм се погрижил то да е обогатяващо за мен сами. Хората често губят страстта си да правят това, което правят и да бъдат там където са, защото дават прекалено много, а в замяна не получават достатъчно. Защото много често нашето раздаване не е нито поискано, нито нужно, нито полезно!!!...

Вървя по пътя си независимо какво се случва, какво говорят зад гърба ми. Щастието ми е да "пея" моята песен като щурците... Не обръщам внимание кой слуша и какво мислят другите за изпълнението ми... всъщност правя това, в което вярвам и вярвам, в това което извършвам всеки ден. Защото за мен "животът" е само това, което правя със страст. Останалото просто е отминаващо време... Вярвам в своето истинско аз и владея силата си, без да имам потребност да се перча. И нека ви е ясно, че не дипломите и сертификатите, които имам, защитих и ползвам ме правят богат и успешен, а болезнения опит, който придобих докато стигна до тях. Така щастието идвало не когато намериш подкова, а когато махнеш окова... За това мога смело да кажа, че пътят ми тръгна по мен, не аз да вървя към него. Някак така стана всичко, защото сега когато чета "старите" книги виждам, че живея в меката на градинарството в света - Лясковец! Оттук може да не е тръгнала стихията с градинарството по света, но го е покорила.


Това е краят на моят труд за тази завършена година 2021. Постигнах силни добиви само защото се трудих, само защото валя дъжд и не съм пръскал с никаква "химия" тая година. Може и без нея - повярвайте ми. И сега я изчистих от колевете и от излишната  трева. Всичко стана последователно и бавно. След това взех гасена прахообразна вар и варувах почвата с 4 торби. Мирише отвратително – варта и не зная строителните майстори как  ползват.

На този етап от живота си нямах и най-малка представа, че за да се посветя на нещо "голямо", ще трябва да мина през лайната му. Да правилно прочетохте лайна... Няколко дни след това ми се отдаде възможност да посетя местните обори на една известна фамилия в Лясковец (под линията посока „патарника“), и си дадох сметка, че лайната са златото в градинарството. И може би краварите и овчарите (колкото и малко да са останали в региона), е хубаво да се познават с градинарите за да са си полезни един - друг. Купих 30 празни чувала от зебло и на два пъти докарахме общо 45 чувала със сухи  кравешки и овчи лайна от обора. Пълних ги сам (което си е много бавно), товарих ги сам, разтоварвах ги сам в къщи от едно камионче, което се „появи“ в точния момент. И после сам ги разпръсквах в градината, която обработвам от години върху варта. Вярно е, че е малко за тази градина - толкова чували, но това се прави за първи път (а го дават на всеки 4 години да се случва)... И дори майка ме попита „защо си давам парите за глупости?!“... то такъв въпрос ми зададоха и преди 20 години от като се занимавам с масажи, а сега съм един от най-търсените Терапевти в България (само за протокола)!!! И ще чакам „първия“ дъжд за да омекне земята за да мога да я изора и всички процеси вързани с Ph-то на почвата да си се осъществят през тези есенно-зимни месеци на покой. А на пролет ще я напръскам със син камък... и ще подновя работния цикъл... на градинарстване!




Накрая на целия ми творчески процес си доставих удоволствието да отида до Градинарския музей в Лясковец за да го снимам и разгледам. Имах възможността да чуя и лекцията от младата уредничка Мария Бърнева, която си е научила „урока“ и поднася увлекателно историята за спомена от гурбетчийското градинарство на лясковчани... А и все пак историята на Лясковец  е уникална по своему и това, че хората в него са били свободни да напускат очертанията му по време на турското робство и да обикалят света учейки се на градинарство, което си е цяло постижение(го има и описано в книгата написано от автора Димо Минев). То и сега е така. Ако не си „излизал“ от границите на града и разбиранията ти за света стигат до тук... сиреч ограничени са. Нищо не се е променило от векове!



 Вместо Край:

„Нека бъдем благодарни на хората, които ни правят щастливи, защото те са чаровните градинари, които карат душата ни да цъфти!“

Ако хората(като мен и вас) не са здрави, напредакът, който бележим в други свери на живота си донякъде се обезмисля. Защото здравето ни определя качеството ни на живот. То е в основата на всичко... Без здраве, животът няма цел. А без цел, живота няма смисъл. Без смисъл, живота е лишен от значимост. Тук няма как да си помислим, че можем да го манипулираме, да му се налагаме или да го контролираме... Затова... никога не правете това, което не ви харесва. Не учете това, което не ви харесва, но ви "карат" да го учите, отлагайки вашия път. Не пилейте живота си, който не изразява вашето сърце. А всяко сърце на тази земя тупти по уникален начин. И запомнете, че вие сте такива каквито сте с някаква определена цел, родени сте за конкретното нещо във вашия живот (просто го открийте.) И не е важна неговата продължителност, а приносът в него. А той се случва когато давате от себе си и живеете в това, което твърдите, че вярвате.

                           Автор и преживял го:  Христо от Лясковец - Христов!

 

Спирайте си умовете тук в градината, нивата, полето или гората защото това е мястото, на което правим себе си, докато се преживяваме в тишина! Защото тишината лекува, но... колкото по-дълго стоя "сам", толкова по-трудно става да се намери някой, който да ме убеди, че присъствието му ми е необходимо!

 



 А само тук можете да прочетете свързана моя публикация за
 Тайландския масаж в Лясковец в мое лице:

                                (четете и думичките с шарен шрифт...там има препратки към още информация)

Почвата и нейната Магия!

Какво представлява почвата: Почвата е сложно, динамично и живо тяло, което може да се разглежда като живата кожа на Земята. Състои се от минерални и органични компоненти, както и от въздух и вода. В много широк смисъл минералните компоненти се състоят от частици като пясък, тиня и глина, съставени от различни химически компоненти, докато органичните компоненти произлизат от живи организми, включително растения, бактерии, гъби, фауна и техните остатъци. Почвата е много повече от неодушевен пясък и тиня. Тя е пълна с живот, от микроскопични организми до по-големи бозайници, всички взаимодействащи в еднакво богат брой микрохабитати. Почвите са важни резервоари на биоразнообразието. И така тя се превръща в  живото съкровище из под краката ни!

Има разделение за киселинни, неутрални и алкални почви. Степента на киселинност се определя от иконата на рН:

много кисела рН 3.8-4.0;
силна киселина - рН 4,1-4.5;
средно размери рН 4.6-5.0;
слабост - рН 5.1-5.5;
неутрално - рН 5.6-6.9;

Какви „услуги“ предоставя почвата:

Структурата на почвата и органичната материя на почвата са два от най-известните примери, важни за услугите на екосистемата. Структурата на почвата се определя от начина на съединяване на различни частици в почвената матрица. Почвата включва комбинация от по-големи и по-малки агрегати от почвени частици, пори, пълни с въздух и вода, и др. Почвените видове могат да работят директно върху структурата на почвата. Например земните червеи чрез своето ровене разместват частиците в почвата, като по този начин променят почвената структура. Някои от тези промени могат да се състоят в отварянето на нови пори и затварянето на други, в уплътняването на някои части или въвеждането на нови източници на храна за почвените организми. Земните червеи се смятат за инженери на екосистемата, тъй като наистина могат да разровят почвата. Структурата на почвата е ключов фактор и във водния цикъл. Той играе роля в определянето на това колко вода може да поеме и задържа почвата, как я пречиства, как тази вода може да подхранва растенията и т.н. Представете си, ако почвата не може да задържи или пречисти водата, какво би означавало това за селското стопанство, наводненията или здравето ни.

Другият пример е хранителният цикъл, който включва колко органична почвена материя — т.е. въглерод, азот и фосфор — се приема и съхранява в почвата. Въглеродните добавки в почвата са изцяло органични и са в основата на почвената хранителна мрежа. Органичните съединения, като листата и кореновите връхчета, трябва да бъдат разградени до по-прости съединения от организмите, живеещи в почвата, преди да могат да бъдат използвани от растенията. В един доста сложен многоетапен процес един след друг различни организми разграждат мъртвите листа или клони и ги превръщат в неорганични съединения, които са подходящи да бъдат поети/използвани от растенията. Около 90 % от шумата се обработват от многоноги, земни червеи и дървесни частици. Без тези организми щяхме да сме заровени в шума.

Има почвени бактерии, които превръщат атмосферния азот в минерален азот, който е от съществено значение за растежа на растенията. Гъбичките транспортират хранителни вещества от едно място до друго в почвата. Всички тези микробни процеси се регулират от храненето на по-големи животни, които се хранят с тези микроби. Трябва да разглеждаме тези богати и сложни взаимодействия като същността на една добре функционираща система, която след това ни предоставя гореспоменатите услуги на екосистемата.

Всъщност здравите почви ни осигуряват голям набор от предимства. Например хранителният цикъл е от ключово значение за производството на храни и фибри. Съществуват също така ясни връзки с водния цикъл. Когато структурата на почвата е променена или унищожена, това влияе върху способността на почвата да пречиства, поема и задържа вода. Уплътняването или запечатването на почвата например може да доведе до повече наводнения.

Придобито изпълнена практична насоченост:                                 

Дезоксидация на почвата с вар за алкална среда в почвата: (Варуването на почвата е агротехническо мероприятие, което се прави за подържане на нормалното плодородие на почвата, структурната стабилност и доброто усвояване на хранителните вещества. Общата площ на генетично киселите почви в страната е над 55%. Все по-активно се развиват процесите на вторичното вкиселяване в районите на интензивно земеделие.

Защо е нужно да се варуват почвите ли? Ами високата киселинност е една от причините за намаляване на добивите. При повишена киселинност намалява значително ефективността от торенето и усвояването на хранителните вещества от растенията. Разкиселяването на почвата съществено подобрява азотното, фосфорното и калиевото подхранване, снижава натрупването на тежки метали, обогатява почвата с калций и магнезий. Варуването способства развитието на полезна микрофлора в почвата, подобрява свойствата на почвата, качеството на хумуса и повишава плодородието).

Овчина/Кравина за натурално есено наторяване: (Подготовката на почвата през есента осигурява повече кислород и влага в почвата, от които растенията се нуждаят през пролетта. В допълнение към по-добрия водно-въздушен режим, пухкавите, разхлабени легла ще се затоплят по-бързо на пролетно слънце. Всякакъв вид работа в градината може да бъде опростена. Точно след прибиране на реколтата, разпръснете хумус, оборски тор, компост, оставете плевелите и изкопайте всичко в края на есента, като добавите фосфорно-калиеви торове).

Редовното прекопаване значително ще подобри състоянието на почвата и ще ви даде възможност да отгледате здрава растителност. То разрохква пръстта и по този начин подобрява дренажа. Ускорява се процеса на разпад на органичните вещества и това подобрява храненето на растенията. Чрез прекопаване може да внесете компост под повърхността и да подобрите хранителния състав на почвата. Най – подходящия сезон за прекопаването е края на есента – началото на зимата.

(четете и думичките с шарен шрифт...там има препратки към още информация)

60-сет дни Плодуване!

Не ми е нужно на човек като мен да отрича или да пренебрегва тялото си, за да бъде много „духовен“... Защото тялото през целия ми човешки „път“ трябва да го поддържам активно и здраво. Обаче за целта практиката ми не трябва да е само насочена към тялото, а към вниманието, както и осъзнатостта на умът ми. Винаги помня колко път съм изминал, а не само колко ми остава.

Мозъкът ми е програмиран да жадува за неочакваното и да се взирам в бъдещето, където се крият всичките ми потенциални възможности. И все ден благодаря на Бог, че използва моите грижи, за да реши своите цели, чрез мен. И винаги внимавам по отношение на кратките пътища. Защото те не са нищо друго освен изкушения. А изкушението стартира своя ход като ангажира внимание ми. А това, което „улови“ внимание ми, поражда чувства ми. А чувствата активират моето поведение. А колкото повече се съпротивлявам на „мрежата“, в която съм уловен, толкова по-силно я привличам. 

Ако човек няма изградени навици за противоборство, той дори не съзнава, че умът му е най-уязвимия орган в тялото му (а не е неговият апетит). За целта човек е редно да поддържа ума си зает...(защото всичките ни „лоши“ навици не са се „изградили“ за един ден, и не е реалистично да очакваме, че ще „изчезнат“ също за един ден). За да може клапата на напрежението да не се активира, в неподходящото време и да ме подведе.


Създаването на навици е  духовен растеж, и също като физическия изисква време.  Ако се упражняваш в нещо продължително време, ставащ добър в него. Повторението е майка на характера ти, и баща на уменията ти. Малцина са тези, които съзнават, че ако „караш“ на сила един плод да узрее бързо, той губи своя вкус. Работата, която „извършваме“ ще трае цял един живот, а ние искаме да я пришпорим и да видим резултата веднага. Незнанието породено от факта, че истинската зрялост никога не е резултат от една опитност, без значение колко силна и разтърсваща е тя, ни се отразява зле. Няма хапче, молитва и каквото и да било, които моментално да поправят вреда, която е била нанасяна в продължение на години. Необходима е трудната работа по нейното отстраняване и замяна. И като започнеш да се поправяш разбираш, че всяка промяна включва някаква „загуба“, и трябва задължително да се откажеш от старото си поведение (което те е довело до тук), за да можеш да се държиш по нов начин. За да не се случи така, че повечето хора чувствайки се добре за кратко започват наново да изграждат своята идентичност около своите дефекти. И после най-нагло казват „това не работи“. Напротив - работи, просто ти си „брак“.

Човекът, който плодува знае, че тялото му е не е само храм на душата, а е средство, чрез което поема навътре към себе си – нашето ядро и тренира духовния си мускул. Превръщаш се в изследовател първа степен... Обаче хората „свързват“ плодуването с отхвърляне на светското, заедно с неговите отговорности и задължения, както и с крайни лишения и недоимък, водещо дори до изтезания на тялото си. И грешат!! Повярвайте ми. Преминах през това цели 60-сет дни + 30 захранване и много внимавам с „глупостите“, които дочуват ушите ми (много внимавам как слушам). Но следвайки интуитивната посока и благодарение на своята вътрешна чувствителност, съумях да задълбоча своите познания в пъти. Като дадох на Духа всичките си безвкусни и неприятни преживявания докато ядях суровата храна... И знам, че природата и душата са преплетени в мен.

За това се радвам, че преди няколко години преминах две нива на „Метода Силва“ в София, където преподават умението да държим мозъчните клетки в отпуснато, възприемчиво и същевременно концентрирано състояние. Хубаво да кажа, че самата медитация не помага за борбата със стресът, ако човек не се научи да отпуска мозъка си и ненавлезе в свободно от стрес състояние, прави грешка след грешка. Но без пранаяма (наука за контрол в/у съзнателното волево дишане), оттегляне на сетивата (пратяхара) и концентрацията (дхарана) – медитацията не се случва (но всякакви „разбирачи“ в мрежата се опитват да ви убедят в противното). Както и ако човек не се научи да си „задържа“ тялото неподвижно, не може да накара мозъка си да „замълчи“. Но ако не познаваме тишината на тялото си, как бихме разбрали тишината на своя ум?! А самата работа на мозъка ни е да приема знание от тялото ни, и след това да го направляваме към усъвършенстване на действието, което предприемаме.

„(С годините и остаряването, тялото започва да произвежда все по-малко хормон на растежа – това е една от причините да складираме повече мазнини и да се възстановяваме по-бавно. Интересен е фактът, че хормонът на растежа се освобождава основно по време на сън – и то бавновълновия сън – рано през нощта. Има две условия, за да се освободи – едното е бавновълновия сън, а другото по-ниски нива на инсулин. Тук можете да се замислите колко често консумирате храни богати на въглехидрати, скоро преди да си легнете. Това възпрепятства освобождаването на хормон на растежа, а следователно рефлектира върху скоростта на метаболизма и възстановяването... Ако искаме да се възползваме от ползите на този хормон (по естествен път, разбира се), можем да направим нещо: Да направим така, че мозъкът ни да произвежда повече делта вълни, които сигнализират на хипофизата да освободи хормон на растежа – това става по време на дълбок сън и по време на медитация)“. Цитат от Инес Субашка!

Всеки е установявал, че залък хляб, дъвкан дълго време, започва да става сладък – сложната захар скорбяла се е превърнала в проста – глюкоза. Последната е почти единственото вещество, което хората ползват като основен енергиен източник. Запомнете, че: ако храносмилането започва в устната кухина, а от правилното храносмилане зависи животът ни, то близко до ума е, че правилното и ефективно дъвчене ще бъде една от гаранциите за здравето ни. И обратното. Важно е следователно да се храним с удоволствие – за всичко друго се грижи нашата автоматична система, наречена организъм. И не забравяйте, че няма "бързо" удоволствие! Въпреки това хората са "успели" с измисления си "забързан" модел на ангажираност да разменят понятията с действията си: "пият" храната като все едно е течна и забравят умишлено да я дъвчат?! Не правете така и си върнете контролът върху животът - дъвчейки!

Нашето здраве започва с издръжливостта ни, после по пътя се задълбочава с емоционална стабилност, което преминава през интелектуална яснота и чак накрая се разбулва душата. Но този процес трябва да се заслужи... даром има само „чути истини“ от псевдо разбирачи. Така се появяват много от нашите неприятности, защото сме послушали недостоверни „авторитети“ които ни подлъгват, че „всеки друг вече го прави“ и ти трябва на всяка цена да опиташ! (за това много, ама много внимавайте кого слушате и как го слушате!!!)

Обаче през годините имам наблюдения, че много съвременни хора са отделили  умовете от телата си, и забравят за истинското благополучие. Спират да търсят... и не само външното търсене, носи здравина на тялото ни. Вътрешното търсене, носи стабилност на интелекта ни. Но само най-дълбокото търсене (каквото е плодуването), носи щедрост на духът ни. Защото това е път извървяван навътре - никога навън! Без отрова. А какво всъщност е отровата? Всичко онова, което ви е в повече от това, от което всъщност имате нужда (е отрова). Може да е (излишна сила, мързел, храна, его, (псевдо) амбиции, суета, страх, гняв или всяко друго излишество)...

И когато си помислим, че сме „изградили“ здрава черупка, не съзнаваме че се отделяме от околния свят и заличаваме „отрязвайки“ свободния способ  на космическата енергия да достига до нас. Така започва „тормозът“ във всякакъв смисъл на тялото ни да приема храна отвън, както и да се освобождава от токсичния си отпадък отвътре. С това показваме на околните си своя отвратително неосъзнат пример да заобиколим своя личен дълг за приспособяване към природата, и как вместо това се опитваме да я „принудим“ тя да се нагажда спрямо нас. И от незнанието си  губим така своята жизненост.

Животът изисква много повече разбиране от знанието (за него). За огромна моя жалост има хора на тази земя, които по някога си мислят, че като имат „повече“ прочетено знание от другите (или само си вярват, че е така), и се чувстват сякаш могат с лека ръка да омаловажават постиженията на другите, както да ги подценяват и да ги унижават. Но забравят, че живота няма абсолютно никакъв смисъл сам по себе си, освен ако ние не се възползваме от възможността да му придадем смисъл. За това няма никакъв смисъл да си "отваряте" третото око ако не сте си отворили сърцето.

Нищо, кой знае какво не се промени от 30-тия ден до 60-тия - външно освен тези 22 кг, които „загубих“ по пътя си... Първия 30-сет дневен цикъл беше много по-вълнуващ за мен... защото го правех за първи път толкова целесъобразно, конкретно и с особено пречистваща цел. Направих си изследвани, доктора ми ги видя и се изненада. И тогава разбрах, че никой „доктор“ ако не е конкретно зает с разбиранията за плодуването, гладуването, пречистването, постът и т.н. като:
...д-р.Емилова, д-р.Пашкулев, д-р.Гайдурков, Антъни Уилям, и т.н..., нямат никакъв интерес от теб... защото не ти предписват нищо. И ако това стане масово хората да са здрави, те ще я „закършят“ и ще трябва да си търсят допълнителна работа..., което ги обижда...

По Енергията им ги посрещам, а по Въздействието от мен ги изпращам, защото това е визитката, която те излъчват срещу мен. Едно от интересните неща, които забелязаха клиентите ми, без да знаят какво всъщност правя в личния си живот (плодувам 60-сет дни), е че сега много повече се е усилила топлината от дланите ми, която се излъчва докато работя. Все пак съм енергиен канал и това задължително се активира при хора при които тя трябва да отиде, преминавайки през мен (отдавайки посланието за тях). (През последните години давам много от себе си и не "търся" под вола-теле! Защото винаги обръщам внимание на това, кога моята енергия се засилва или намалява, и кой е на около. Защото аз съм от хората, които ако не видя "огъня" (да гори от вътре), не виждам стойност в нещата! Защото това е "знак" от Вселената/Бог/Абсолюта и т.н., кого трябва да докосна/прегърна и кого да избягвам(дори да срещам). И просто се появявам на точното място, в точното време(и час)... И действам, не отлагам). За другите май съм си все същия и каквото такова... И не ми "дават" да им дам от тази особеност на изкуството си! Без да успеят да се докоснат до щедростта на душата ми, ми виждат само гърба! Защото не са ми "позволили" да се изразя чрез докосването. А нещата, които са нереални за нас се постигат само с вяра!

И докато плодувам работих. Ето един случай:

Кръвното й пада по време на ходене от стоене на климатик до 13:00 и излизане в най-голямата жега да се прибира...от работата си. Голяма грешка дори за самонадеян "здрав" човек!!! И пада като круша в несвяст. Удря си лакътя и лицето, но засяга и рамото и за норматив ръката и е неизползваема... Ужасът е пълен. ..Обажда се на шефа си, че е паднала и е ходила при ортопеда д-р.Донев в Г.Оряховица в болницата... Той и казал да си търси човек да я раздвижва и тя казва на шефа си, че не познава такъв... А той познава мен, но не казва, че ми е клиент и ми звъни – питайки ме, дали бих я "поел"... защото и тя била от Лясковец.
Сложих ръкавиците и я прегледах. Почнах я и само след 15 мин. тя вече свободно си вдигаше дясната ръка и не можеше да повярва. Погледна ме и каза, че съм бил "магьосник". Да, казах й, погледнах към небето и благослових Бог казвайки му: "Господи, ти си велик"...
да ме насочиш да специализирам  тай масаж и да мога да помагам още по-фино на нуждаещите се... Благодаря за възможността да работя в Лясковец и да могат нуждаещите хора да ме намират с лекота от... цял свят. 

                                                                           Терапевт: Христо от Лясковец!

Цялото предаване само тук:


                   Прочетете още за 30-дневното Плодуване, което беше началото:


(четете и думичките с шарен шрифт...там има препратки към още информация)