ПОДОЛОГИЯ и гръбначни изкривявания!

Преди да гледате гръбнака, погледнете ходилата!

За да може който и да е да ви назначи упражнения за гръбначно изкривяване трябва да ЗНАЕ, било то КИФОЗА (вдовишка гърбица!), хиперлордоза (Coxa valga!), СКОЛИОЗА (Coxa vara!), + комбинация от:

- сколиоза + лордоза;

-кифоза + сколиоза;

-ротационни деформации;

Гръбначните изкривявания много често са компенсация, а не първопричината. Ако тазът на детето е наклонен, гръбнакът автоматично се изкривява странично – сколиоза.

Ако тазът е завъртян, гръбнакът се усуква и се поражда ротационна сколиоза.

Ако тазът е с преден наклон с увеличена лордоза, се компенсира от кифозата…

Освен това много малко “’треньори”, „учители” по физическо и всякакви други знаят въобще колко извивки има гръбнакът. А повечето НЕ знаят! И няма откъде, защото не са Терапевти като мен. Да обединяват Хибриден образ! Но виждам, че се „слагат” да разбират от всичко! Пазете се от такива!

След това при скрининг теста не се гледа първо гръбначната деформация, а ТРЯБВА да се гледат първо ХОДИЛАТА (но това дори и ортопедите не го гледат, просто защото не ги интересува!), защото за цялата телесна конструкция се тръгва от големия пръст на крака (и на двата при това!), след това са арките, след това е калканеусът, плоскостъпие, пронаторно или супинаторно ходило, скованост в глезена, плантарен фасцит, след него е талусът, глезенът, подбедрицата, коляното, тазобедрената става и тазът…

И едва след това е гръбначният стълб и неговите структурни видоизменения. А не да гледат отгоре надолу. Няма такъв „цирк” от невежество. И всеки, който ви тиражира така, просто си тръгнете. Ще станете касичка на поредното невежество. Внимавайте!

Аз съм един от малкото хора, които практикуват ПОДОЛОГИЯ, благодарение на 32 години практика по Рефлексотерапия. Също така, след като се върнах от Москва, при лична среща от 14 дни при проф. Бубновски, това, което видях, чух и практикувах там, ми отвори много очите. Също така изкарах и такава специализация за ходило и глезен и неговата мултифункционалност в Колеж „Био Фит” 2026! – където завърших преди 7 години с отличие за треньор!

И ако тия, дето ви баламосват, че уж ще ви „тренират” децата, не ви запознаят с устройството на ходилото преди устройството на гръбначния стълб, то просто си вървете. Няма смисъл… касички сте, а те надали знаят какво не знаят. Но пък, когато започнат да четат моите задълбочени материали, може и да се научат. Преди това – надали, защото всичко си „знаят”!

За целта детето си съблича по шорти, в присъствие на родител/ родители! Никога без тях! Пред родителите се прави целият преглед, но без децата в кабинета се говори за детайлите им. Те не трябва да чуват каквото и да е. За да не започват да измислят своите нови „вратички” за манипулациите, които владеят понякога до съвършенство.

След първите тестове идват другите. За белодробната функция и капацитет! Ако не ви замерват, тръгвайте си. След това идва ред на мускулната функционалност и тестване. Ако не ви тестват с онези няколко движения, тръгвайте си.

И едва след това се назначават определен брой упражнения за цялата задна кинетична верига, понеже тя е най-голямата и най-важната. И на базата на отбелязаните акценти от прегледа на ходилото, било то:

1.     Pes planus – плоско стъпало;

2.    Pes cavus – висок свод;

3.    Hallux valgus – бунион;

4.    Hallux rigidus;

5.    Pes varus/Pes valgus;

6.    Metatarsus adductus;

7.    Talipes equinovarus/клубовидно стъпало/вродена деформация;

супинация или пронация на ходилото, било то Genu Varum (о-образни ходила!) varus / Genu Valgum (х-образни колена!) valgus или еднопротезирани, било то Genu Recurvatum / knee hyperextension.

След това идват тазобедрените аномалии Coxa vara (е аналогът на varus в тазобедрената става!), Coxa valga (е аналогът на valgus в тазобедрената става!). А това е началото, което поражда ендопротезирането на тазобедрената става!

(- Coxa vara променя натоварването и увеличава стреса върху ставния хрущял.

- Coxa valga намалява стабилността и води до сублуксации – износване!)!

Най-честите причини за едностранно протезиране (еднопротезиране) са:

1.     Дисплазия (неправилно оформена става!)

2.    Аваскуларна некроза (висок прием на алкохол, кортикостероиди!)

3.    Травма

4.    Посттравматична артроза

5.    Изразена coxa vara / valga

6.    Първична артроза (по-често при възрастни).

7.    Заболявания

-Ревматоиден артрит

-Псориатичен артрит

-Инфекции (септичен артрит)

И да обобщя: Как ходилните деформации на вашето дете влияят нагоре по тялото му?

-Плоско стъпало - валгус на петата - коленен валгус - тазов наклон - сколиоза

-Висок свод - варус на петата - коленен варус - промяна в походката - лумбална болка

-Hallux valgus - промяна в оттласкването - пренатоварване на коляното и таза

Ходилото е фундаментът – ако то е изкривено, цялата „кула” над него се променя. А вие смятате наклонената кула в Пиза за сензация?

Аз работих с дете близо година и половина и го хванах, че не си прави упражненията, защото знам способи, които малцина знаят. Но пък го научих да пие вода, да стои в дигитален детокс 2 часа, докато практикувахме упражненията, а те не бяха само физически. Имаше и кардио, което се казва Аэрогимнастиката, така това и помогна в певческата кариера… И от дете тя се превърна в прекрасна млада дама.

Правихме упражненията само на проф. Бубновски за „Трите етажа” под мое лично ръководство (защото в България няма много хора, които да знаят толкова като мен за метода и да го ръководят!), и отмених всички „шрот упражнения”, които ѝ бяха назначени от София… И замразихме сколиозата за този период. Скрининг тестовете го показваха при ортопеда в София (не го помня как се казваше!).

 

Домашната библиотека!

След като вече подредих книгата си („Пътят на Болката“), която скоро ще видите, се наложи да подредя и библиотеката си, защото... Тези КНИГИ ми дадоха ТОВА, което никой не успя да направи за мен. НИКОЙ!

Използвах и няколко идеи за направата на книгата от друг автор като част от структурата, но като цяло интуитивно ме водеше Творческият процес. Ние се знаем с него от 1994-та, откакто се открихме след личния ми катарзис. Да си призная, едно от хубавите неща на този процес е, че без ЧЕТЕНЕ не става. И който наистина не чете, няма откъде да знае. Тия приказки „в нета има всичко“ не са точно така... Вярно, може да има сходни детайли, но не и тези, заради авторските права...

Затова книгата, която е създадена, за да стига до читателя си и от нея да вземеш наистина детайл, който може да ти помогне в живота, е безценна. Това е същото като да учиш за изпит. Учиш от лекциите или учебниците.

Също така се наложи да взема и една нова „библиотека“, защото книгите на руския професор Бубновски са толкова тежки, че огънаха плота на секцията. Тези книги са направени от масивни страници, дебели корици, а съдържанието е толкова уникално по рода си, че няма аналог. То представлява задълбочена практична сглобка между Изтока и Запада, от която се е родил неговият метод. Откакто разбрах за него през 2020-та, до ден днешен имам всяка негова книга, неговото кожено оборудване и „Живея по Бубновски“ специално от 3 години. Скоро ще направя 500 терапевтични тренировки по метода му. И след като отидох лично при него и видях „от извора“ детайли, които тук, в България и Лясковец, никой не може да ви покаже. Никой!

Когато завърших Колеж „Био Фит“ 2019, знаех, че няма да правя стандартни неща. Ето това е едно от тях. Да се научиш да „дишаш“, да „пиеш вода“, да правиш „правилните упражнения“ за даден сегмент. Но не оставайте с впечатление, че упражненията са лечебни. Не, просто с правилния ПРЕГЛЕД, правилния индивидуален подход и назначаването на първите Триади, относно функционалността на тялото, се започва. И когато вие сами подпомогнете процеса, като вникнете в това, което ви се говори, в това, което само вие трябва да изживеете, може да постигнете резултати. Иначе за вас това би било една поредна „гимнастика“, каквато е „йога“, какъвто е „пилатес“, какъвто е фитнесът и т.н.

Аз и заради това давам СВЕТЛИНА по тези наболели и тънки въпроси, защото говоря от първо лице. От опита си, от последователността си. Аз не прескачам стъпала. Не гоня вятърни мелници... Просто практикувам в тишина, пред очите на много хора, и никой не забелязва по никакъв начин какво правя и защо. Дори и да стоят до мен, не им е ясно защо глезенът трябва да е фиксиран. Защо след абсолютно всяка серия се пие глътка вода. Защо се диша диафрагмено, а не гръдно... И все най-важните детайли за Метода на Бубновски.

Но за целта, за да имат полезност и успеваемост 100% движенията, основният набор от умения, какво да се гледа, коригира и прави правилно, трябва да е налице... Иначе „пълните“ касичката на тези, които ви убеждават, че сте на прав път... Елате при мен само веднъж и ще откриете не 10-те разлики, а 100-те разлики, които съм сигурен, че ще ви разклатят.

Благодарение на тяхната ИСТОРИЯ оптимизирах пътя, по който вървя, нещата, които правя, и често ме питат как успявам. Ами много ЛЕСНО: ставам рано („членувайки“ в „Клуб 5 сутринта“ и аз принадлежа на утрото си), така имам първо време само за МЕН, защото... ако човек иска да има Творческо дълголетие, е важно да организира така живота си, че през деня на своя ЖИВОТ да създаде 1 час за себе си, което е първата грижа за отдалечаване от санаториуми или болнично хоспитализиране! Тренировката трябва да е лична диспансеризация!

Обаче, ако наистина не си готов на 100% да се отдадеш на нещото, което смяташ да правиш за дълго, то изгубваш едно време, което няма кой да ти върне. Нищо не се възстановява! Затова внимавай с какво започваш и какви очаквания се зараждат в душата ти, защото и те понякога се разминават и започват да образуват вътрешно негодувание, което... не е здравословно! Чисти и дишай! Дишай и чисти!

Затова вървя по стъпките на тези, от които се УЧА. Защото не е ВАЖНО какво имаш, ако загубиш здравето си заради НЕГО. После се разкайваш, но може да е късно.

Защото душата на текста не се редактира!

Когато редакторът реши да стане автор

Все пак, когато авторът пише, а редакторът се опитва да стане авторът, обикновено става каша. Когато авторът си остане автор, а редакторът си знае мястото, тогава се раждат книги. Това е едно от най-важните правила, които съм осъзнал по време на работата си върху собствените си книги. Не защото не уважавам редакторите. Напротив. Уважавам ги толкова много, че не искам да ги превръщам в автори. Защото авторът и редакторът имат различни задачи и когато едната започне да измества другата, се губи нещо много ценно. Автентичността!

Авторът пише от своя опит, от своите наблюдения и от своя начин на мислене. Той не подрежда просто думи. Той подрежда виждането си за света. Понякога една дума е избрана не защото е най-правилната според учебника, а защото е най-точната според човека, който я е написал. Понякога един абзац е по-кратък. Понякога е по-дълъг. Понякога нарушава някое правило. Но именно в тези особености живее авторът.

Задачата на редактора не е да подмени този човек. Задачата на редактора е да му помогне да бъде разбран по-добре. Това е огромна разлика. Помощта и подмяната изглеждат близки, но всъщност са две различни посоки. Помощта запазва автора. Подмяната започва бавно да го изтрива.

Много книги са загубили своя характер именно по този начин. Някой е решил да ги направи по-правилни, по-гладки, по-литературни. Резултатът често е текст без грешки, но и без душа. Текст, който не дразни никого, но и не остава в паметта на никого. Текст, в който всичко е наред, освен най-важното - авторът.

През последните години все по-често се убеждавам, че най-добрите редактори са тези, които умеят да стоят една крачка зад автора. Те не се опитват да бъдат по-умни от него. Не се опитват да го пренапишат. Не се опитват да му покажат колко могат. Те просто пазят текста. Пазят смисъла. Пазят гласа. И когато свършат работата си добре, читателят дори не забелязва, че са били там.

Това е тема, която осъзнах още по-добре по време на работата си с изкуствения интелект. Давам текст. Давам идея. Давам мисъл. И понякога получавам обратно не редакция, а съвсем друг автор. Технически текстът може да е добър. Понякога дори много добър. Но това вече не съм аз. Моят ритъм е изчезнал. Моите думи са изчезнали. Моят начин на мислене е заменен от чужд.

Всъщност точно това се случи и между мен и Copilot в някои наши разговори. Аз исках адекватен редактор. Той обаче започваше да става автор. Аз подавах мисъл, а той връщаше своя версия на мисълта. Подавам абзац, а получавам изцяло нов текст. И тогава започва най-важният разговор - не за граматиката, а за границите. Защото помощникът трябва да помага. Редакторът трябва да редактира. Авторът трябва да остане автор.

Парадоксът е, че най-добрата помощ често е най-незабележимата. Понякога най-добрата редакция е само една запетая. Понякога е разместване на две изречения. Понякога е въпрос към автора. Но не и написване на книгата вместо него.

Днес съм убеден в едно. Нито един автор не бива да разрешава някой друг да му отнеме гласа. Независимо дали това е редактор, издател, консултант или изкуствен интелект. Читателят купува автора. Той идва заради автора. Той остава заради автора. И когато затвори последната страница, трябва да помни автора, а не човека, който се е опитал да пише вместо него.

Затова вярвам, че добрите книги се раждат тогава, когато всеки знае своето място. Авторът да бъде автор. Редакторът да бъде редактор. Помощникът да бъде помощник. А когато някой реши да стане нещо различно от това, което е, тогава започва кашата и книгата престава да бъде истинска. Внимавайте!

По време на ходенето ми в училище не съм съзнавал въобще, че това да си „грамотен“ е важно, но още по-важно е да не даваш израз на забраната, която упражняват върху теб, за да шлифоват твоя диамант. Да, правописните грешки се поправят от редактори или коректори, но душата на текста не може да бъде върната, ако я няма или бъде „счупена“.

Аз съм представител на „неграмотните“ по граматика. Имам много пропуски, които уча и поправям сега. Но въпреки това, което пиша, остава следа тук-там.

И сега, с помощта на Copilot, си намерих качествен и бърз помощник по граматика. Когато знаеш какво правиш и защо го правиш, нещата се случват по този конкретен начин. И тук вече наистина е много относително колко си „грамотен“, след като можеш да пишеш на лаптоп, можеш да четеш много книги, можеш да общуваш, можеш да правиш филми, да снимаш и да работиш с хора. А това, че някой някъде е допускал правописни грешки в час, е само част от една история от миналия век. Да, 90-те години на ХХ век!

Но пък аз обичам да се самоиронизирам и често сега, когато ме търсят хора с титли пред имената си, а търсят именно „неукия“ според тях, се оказва, че сме чели различни книги, които нямат наваксване. Нямат уместен принос в техните ситуации, но пък грамотността на уважението би трябвало да е налице. Защото тогава бързо виждат „неграмотния“, как отпраща хората да се спасяват! Така че е важно да слушаш СЪРЦЕТО си, когато правиш нещо. Да намериш наистина своя път, независимо как ще „изглежда“ той в нечии очи. Това далеч не е важно! Защото в края на краищата само ти ще живееш с избора, който си направил. Другите ще виждат заплатата ти.

Но ако не слушаш сърцето си, стойността на парите може да те погуби. Затова има разлика между цена и стойност. И е много хубаво всеки да разбере тази разлика, преди да е стигнал дъното на своя път.

Аз не крия, че ползвам ИИ, защото още преди да замина в МОСКВА на специализация знаех, че слънчевата енергия чрез соларни панели, Бубновски и ученето през целия живот са част от моето бъдеще. И така, днес към всичко това добавям още нещо. Нещо, което доскоро беше само идея, а сега вече се превърна в реалност. Скоро ще ви го покажа.

                               Дигиталното Сърце на книгата "Пътят на Болката'

Работата на прасците и кръвната захар!

Работата на прасците и кръвната захар: една пренебрегвана връзка

Когато говорим за контрол на кръвната захар, повечето хора веднага се сещат за хранене, инсулин, панкреас или медикаменти. Малцина обаче се замислят, че една от най-важните структури, които могат да участват в този процес, се намира далеч от корема. Тя е разположена в подбедрицата и ежедневно носи тежестта на цялото ни тяло. Това са прасците.

Мускулите не са просто двигатели на движението. Те представляват огромна метаболитна система, която използва глюкоза като източник на енергия. Когато работят активно, мускулните клетки увеличават способността си да поемат глюкоза от кръвта и да я използват за своите нужди. Именно поради тази причина движението играе толкова важна роля за поддържането на нормални нива на кръвната захар. Изследванията показват, че физическата активност подобрява транспорта и усвояването на глюкозата от скелетната мускулатура. 

Сред всички мускули в човешкото тяло особено интересен е солеусът, по-дълбоко разположеният мускул на прасеца. Неговата работа е свързана не толкова със силни и експлозивни движения, колкото с продължителна активност, поддържане на стойката и дълготрайна работа с ниска интензивност. Именно тази негова особеност привлича вниманието на учените през последните години, защото той може да използва значително количество глюкоза по време на своята активност. 

Съвременният човек прекарва все повече време седнал. Работи седнал, пътува седнал, почива седнал. Това означава, че голяма част от мускулите на тялото остават неактивни с часове. В такива условия способността на организма да усвоява кръвната захар намалява. Дори кратки периоди на движение на прасците могат да прекъснат тази продължителна неподвижност и да активират процесите на усвояване на глюкозата от мускулните клетки. 

Интересното е, че понякога не са необходими интензивни тренировки. В научната литература се разглеждат дори обикновени повдигания на пети или периодично активиране на мускулите на прасеца по време на седене. Причината е проста. Съкращението на мускулите създава условия глюкозата да навлезе в клетките и по механизми, които не зависят единствено от инсулина. Това е особено важно при хора с инсулинова резистентност или нарушения в контрола на кръвната захар. 

От гледна точка на биомеханиката прасците изпълняват и друга важна функция. Те често са наричани „второто сърце“ на човека. При всяка стъпка и всяко съкращение подпомагат венозното връщане на кръвта към сърцето. По-доброто кръвообращение означава по-добро снабдяване на тъканите с кислород и хранителни вещества, както и по-ефективно разпределение на енергийните ресурси в организма. В практиката често се обръща внимание на ходилото, коленете, таза или гръбначния стълб, но прасците остават встрани от вниманието. А именно там се намира една от най-активните зони, свързани едновременно с движението, кръвообращението и обмяната на веществата. Когато тези мускули работят редовно, те не само подпомагат походката, но участват и в поддържането на по-добър метаболитен баланс.

Разбира се, работата на прасците не е заместител на медицинското лечение, здравословното хранене или контрола при специалист. Но тя е още едно доказателство, че човешкото тяло функционира като единна система. Понякога решението не започва от лекарството, а от движението. Не започва от сложната програма, а от една крачка. И не рядко тази крачка започва именно от прасеца.

Защото когато прасците работят, не се движат само краката. Работи цялата система, която управлява движението, кръвообращението и енергийния баланс на човешкото тяло. И може би точно затова тези привидно обикновени мускули заслужават много повече внимание, отколкото обикновено им отделяме.

Понякога големите промени в организма не започват със сложни решения, а с активирането на мускули, които ежедневно приемаме за даденост. Прасците са сред тези тихи работници на тялото, които участват не само в движението, но и в процесите, свързани с енергийния баланс. Може би е време да им обърнем вниманието, което заслужават.

Здравето не винаги се крие в поредната нова теория или модна тенденция. Понякога то се открива в разбирането как работят собствените ни мускули и как всяко движение влияе върху целия организъм. Прасците са отличен пример за това колко тясно са свързани движението и метаболизмът.

Съвременният човек прекарва все повече време седнал и все по-малко време в естествено движение. Именно затова всеки разговор за прасците е всъщност разговор за активността, кръвообращението и способността на организма да използва по-ефективно своите ресурси. Понякога решението започва не със сложна програма, а с една допълнителна крачка. Колкото повече изучаваме човешкото тяло, толкова по-ясно става, че няма маловажни мускули. Всеки от тях има своята задача и своя принос към общото състояние на организма. А прасците напомнят, че дори най-обикновеното движение може да има много по-голямо значение, отколкото предполагаме.

В практиката често обръщаме внимание на това, което боли, а услужливо пропускаме това, което ни поддържа ежедневно. Прасците работят при почти всяко движение, без да търсят внимание. Може би именно затова толкова рядко се замисляме за тяхната роля в поддържането на здравето и добрата физическа форма.

Човешкото тяло е създадено да се движи. Когато му осигурим тази възможност, то започва да използва собствените си механизми за адаптация и поддържане на баланса. Прасците са една от онези структури, които ни напомнят, че движението не е просто действие, а жизнена необходимост.

Знанието в Лясковец превръща потенциала в резултати!

От Лясковец към света: пътят на един Треньор, който не спря да се развива!

В професионалния живот често срещаме хора, които завършват обучение, получават лиценз и продължават по добре познатия път. По-рядко обаче срещаме хора, които приемат обучението не като крайна цел, а като начало на едно дълго пътуване. Такъв е пътят на Цветан Петров.

Нашите пътища се пресякоха в Спортен Колеж "Био Фит" - София, където преминахме обучението по системата C.O.R.F.I.T. Аз завърших и получих лиценз през 2019 година, а той година по-късно(2020). След това всеки пое по своя професионален път, развивайки собственото си направление и практика. Но още тогава беше ясно, че при Цветан има нещо различно. Не само желание да упражнява наученото, а непрекъснат стремеж да надгражда и да разгръща възможностите на системата.

През годините много хора преминаха през различни обучения, но малцина продължиха последователно развитието си в дълбочина. Именно това отличава Цветан Петров. Той избра не просто да работи със системата C.O.R.F.I.T., а да я развива, усъвършенства и представя пред все по-широка аудитория. Тази отдаденост постепенно превърна неговата работа в нещо повече от професионална дейност. Тя се превърна в мисия.

Особено показателен беше моментът, когато той достигна и завърши четвърта степен на обучение. Спомням си деня в залата на професор Карабиберов в JK-PRO. Там не бях като колега или състудент, а като човек, който разбира колко усилия, постоянство и дисциплина стоят зад всяка следваща стъпка. В залата бях единствено като подкрепа и кураж. Понякога именно такива моменти показват истинската стойност на извървения път. Защото зад всяко ниво на развитие стоят години обучение, практика, съмнения, усилия и постоянство.

Това, което впечатлява при Цветан, е, че никога не търси преки пътища. Той изгражда своето развитие стъпка по стъпка. Без шум, без показност, без необходимост постоянно да доказва себе си. Ден след ден работи в залата в Лясковец, където обучава, практикува и предава знанията си на хора, които търсят качествено обучение и реални практически умения.

И когато едно нещо е изградено върху знания, практика и доверие, резултатите постепенно започват да се виждат. Днес дейността му далеч надхвърля рамките на един град или регион. Хора от различни населени места, а вече и от различни държави, проявяват интерес към неговите обучения и методика на работа. Това не се случва случайно. Никой не може да бъде препоръчван дълго време, ако зад работата му не стои реално съдържание.

Поглеждайки развитието на FIT365BG, ясно се вижда как една идея, родена в Лясковец, започва да изгражда връзки с все повече места. Локациите вече не се ограничават само до Централна Северна България. В обхвата на дейността присъстват градове като Велико Търново, Горна Оряховица, Павликени, Плевен, Дряново, Стражица, Пловдив и Варна, а интересът достига и до страни като Испания, Нидерландия и Украйна. Това е показателно за една проста истина: когато знанията са полезни, те намират своя път до хората независимо от разстоянията.

Но вероятно най-голямото постижение не са градовете и държавите на картата. Най-голямото постижение е доверието. Защото всяко обучение представлява среща между човек, който търси знания, и човек, който носи отговорността да ги предаде правилно. Доверието не може да бъде рекламирано. То се печели с години.

В съвременния свят често говорим за успех чрез цифри, сертификати или разрастване на дейността. Всичко това има своето значение. Но зад истински устойчивото развитие винаги стои нещо по-дълбоко. Стои постоянството. Стои желанието да продължаваш да учиш дори когато вече си постигнал много. Стои готовността да откликваш, когато хората имат нужда от твоите знания.

Именно това виждам в професионалния път на Цветан Петров. Не човек, който е достигнал крайната цел, а човек, който продължава да върви. Човек, който не спира да трупа знания, да обучава, да споделя и да изгражда мостове между хората и възможностите за развитие.

Понякога големите истории не започват само в големите градове. Понякога обаче започват в една зала в Лясковец. А след това, стъпка по стъпка, достигат света...

Да се научиш да ПРИНАДЛЕЖИШ!

През по-голямата част от живота си човек търси приемане. Като дете иска да бъде приет в семейството, после в училище, по-късно сред приятелите, в професията, в обществото. Почти всичко около нас е свързано с идеята за приобщаване. Някой трябва да ни покани, да ни приеме, да ни включи. Така постепенно започваме да вярваме, че чувството за място в живота зависи от чуждо решение.

С времето обаче започнах да разбирам, че приобщаването и принадлежността не са едно и също нещо. Приобщаването идва отвън. То зависи от другите хора. Някой трябва да каже: „Ти си един от нас.“ Принадлежността е нещо съвсем различно. Тя идва отвътре. Тя е моментът, в който човек спира да чака разрешение, за да бъде себе си. Спира да чака покана, признание или одобрение. Просто знае къде е неговото място.

Много хора прекарват целия си живот в опит да бъдат приети. Търсят правилната група, правилната компания, правилната общност. Надяват се някъде да намерят онова чувство за завършеност, което им липсва. Истината е, че дори когато попаднеш сред правилните хора, ако не принадлежиш на себе си, пак ще усещаш празнота. Защото принадлежността не е адрес, на който отиваш. Тя е състояние, което изграждаш в себе си.

На мен ми отне години да разбера това. В един момент престанах да изпитвам нужда непрекъснато да обяснявам кой съм. Не защото бях станал безразличен към хората, а защото започнах да разбирам, че пътят говори по-силно от думите. Книгите стоят на рафта. Работата остава след нас. Следите, които сме оставили в живота на хората, не изчезват. Тогава вече не е толкова важно постоянно да казваш: „Аз съм това“ или „Аз съм онова“. Важното е да живееш така, че присъствието ти да говори вместо теб. Но пък се превърнах и в "човека с кърпата", която нося с мен - винаги!

Точно тук се появява и едно друго осъзнаване, което за мен е сравнително ново, въпреки че идва след повече от тридесет години практика. През целия този период хората са казвали, че правя масажи. Това е лесното обяснение. Това е етикетът, който обществото поставя. Но колкото повече размишлявам върху изминатия път, толкова повече осъзнавам, че не съм прекарал тридесет и две години в учене на масажи. Прекарал съм тридесет и две години в учене как да докосвам хората.

Масажът е само някаква техника. Докосването е умение от съвсем различен порядък. Техниката може да се научи за месеци или години. Докосването на човек понякога изисква цял живот. То не започва от ръцете, а от способността да присъстваш. Да чуеш това, което остава неизказано. Да усетиш болката, преди да бъде обяснена. Да разбереш, че понякога проблемът не се намира в мускула, ставата или гръбнака, а в преживяванията, които човек носи със себе си.

С годините разбрах, че истинското докосване не е само физическо. Понякога една дума докосва повече от една ръка. Понякога един разговор променя повече от една процедура. Понякога едно изречение, прочетено в точния момент, остава с човека за години. Именно затова докосването е нещо много по-голямо от професия. То е начин на присъствие в живота на другите.

Може би между принадлежността и докосването има много по-силна връзка, отколкото изглежда на пръв поглед. Докато човек непрекъснато търси одобрение, той е зает предимно със себе си. Зает е да доказва, да убеждава, да се представя. Когато обаче намери принадлежност в собствения си живот, вниманието му се освобождава за другите хора. Тогава може истински да ги види, да ги чуе и да ги докосне.

Може би най-голямото откритие не е да намериш хора, които да те приемат. Може би най-голямото откритие е да се научиш да принадлежиш, без да чакаш покана. А когато човек постигне това, започва да разбира и нещо друго: че смисълът не е само в това да бъдеш забелязан, а в това да докоснеш нечий живот така, че следата да остане дълго след като думите са забравени.

STOP на болките в КРЪСТА!

Болките в кръста не са просто симптом. Те са езикът, на който тялото говори, когато човек отказва да го слуша. Кръстът е мястото, където се събират всички компромиси, всички преглътнати думи, всички неизказани страхове, всички неправилни движения, всички години на пренебрежение към собственото тяло. Болката там не идва внезапно — тя се натрупва тихо, ден след ден, докато един момент не реши да стане по-силна от всичко останало. И тогава човек казва: „Боли ме кръста.“ Но истината е, че кръстът не боли — той предупреждава.

Кръстът е центърът на човешката механика. Там се срещат силите на ходилото, коляното, таза, гръбнака, корема, дишането, походката, стойката, навиците, работата, психиката. Там се събира всичко, което човек прави неправилно. И когато този център се претовари, той започва да се разпада. Първо тихо, после осезаемо, накрая — болезнено. Болката в кръста е резултат, не причина. Тя е последната спирка на един дълъг процес, който човек е игнорирал години наред.

Най-голямата заблуда е, че болките в кръста идват от тежко вдигане, от едно движение, от едно лошо завъртане. Не. Те идват от хиляди малки грешки, които човек прави всеки ден. От начина, по който стои. От начина, по който ходи. От начина, по който диша. От начина, по който се напряга. От начина, по който се страхува. От начина, по който се ядосва. От начина, по който се претоварва. Кръстът е огледало на живота — и когато животът е крив, кръстът се огъва.

Болката в кръста е честна спрямо невежеството ни. Тя не лъже. Тя не се преструва. Тя не идва, за да те накаже — идва, за да те спре. За да ти каже, че нещо в теб е излязло от ос. Че тялото ти не издържа повече. Че си прекрачил границата на собствената си механика. Че си се отнесъл към себе си като към инструмент, а не като към жив организъм. Болката в кръста е граница. И когато я прекрачиш, тя те връща обратно — понякога рязко, понякога жестоко.

Хората търсят бързо решение. Инжекция. Хапче. Мехлем. Масаж. Нещо, което да ги върне на работа още утре (бързат да се „оправят”, но не бързат да се научат и да си вземат поука!). Но кръстът не работи така ...Повече информация във файла за четене:
А клипа е за практиката и обезболяването ви...