Книгата ми "Пътят на Болката" е вече ФАКТ!

Днес е 29.09.2026, вторник, и влязохме в седмицата на доставка на първата ми традиционна българска книга на хартия. Тя си дойде у дома.

И въпреки че това е поредната написана моя КНИГА (не е първата, просто за новоразбралите за мен ще е първа!), вариантът с писане, събиране, редактиране, страниране, корица, плащане, отпечатване от печатница (която сама ме намери!) и ти я карат на адреса... ъ-ъ-ъ!

И нека „Пътят на Болката“ да си върви по пътя. Първо си идва у дома, а след това да ходи, където си поиска. Тя вече е напълно автономна като традиционна българска книга, с една малка иновативна тънкост. Отворил съм „Дигитално СЪРЦЕ“ (създадох го изцяло интуитивно и дори не знаех, че ще съм един от първите, първият!), чрез сканиране на QR code се влиза в него. И откакто завърших книгата през лятото на 2026-та и други хора я поеха, аз не спирам да пълня допълнителното място с все по-докосващи материали. Аз лично плаках на два от тях, докато се раждаха още от моето СЪРЦЕ.

А в другия QR code (защото са два!) са упражненията, които аз лично снимам, монтирам и публикувам. Просто манекенът е топ жена, която е действащ треньор и придава смисъл на проекта ми. Все пак това е продукт за пред света и заради това я поканих да участва. (Не са „много“ хората, които са я оценили по достойнство, а не само по визия!)

А тези упражнения, които снимахме с нея, аз лично ги практикувам от 3 години, а някъде между 300-ната и 365-ата терапевтична тренировка отидох в Москва, лично при проф.Бубновски, за да видя нещата от първо лице. Това бе инспирирано от факта дали това, което правя, е точно, правилно и вярно. Ами не беше точно това, което правех до този момент. Коригирах доста неща в практиката си и ги изведох на преден план, и виждам как с част от тези движения за много по-кратък срок изправям хора, от счупени крайници до залежаване... в моята практика на Терапевт! Операциите на глезени, колена, таз и кръст не се бавят. И ако някога са знаели за срокове от 3-6 месеца, аз сега промених цифрите.

Аз съм ТЕРАПЕВТ и вече 32 години докосвам хората. 32 години правя масаж, а от 18 съм Терапевт и изправям хората от... нелепиците им.

А книгата се появи, защото отвътре усетих, че „нещо преля“ в мен, и за да мога да се огледам първо аз в нещата, които знам, ползвам и боравя толкова умело. Въпреки това 450 страници не могат да поберат всичко, което знам... и заради това „се роди“ иновативното „Дигитално СЪРЦЕ“, в което мога да добавям още теми, което я направи ЖИВА. И дори да се затвори като физическа книга (а то е неизбежно!), се отваря пулсът на „Дигиталното Сърце“ и като кардиограма става мостът към читателя.

Старият традиционен формат на книгата никога няма да бъде отживелица за ценителите като мен, защото прочитът на много книги ме доведе дотук. А вмъкването на допълнителен открит пулс в новото „Дигитално СЪРЦЕ“ извежда новото напред. Бъдещето е тук по-рано, отколкото мислим. И тя е налична първо в Лясковец и с времето - навсякъде по света!

И някъде между 470-ата и 500-ната терапевтична тренировка се появи и книгата ми „Пътят на Болката“. Вярно, отне ми доста време, защото можех да работя върху нея само почасово, заради професионалните ми ангажименти... но една година я писах. После 6 месеца я сглобявах. Три дни я редактирахме с моя асистент и вече е факт на 29.09.2026, вторник сутринта!

Утвърждение: Работя това, което ОБИЧАМ. Работя с хора и за хора, които ХАРЕСВАМ. И получавам добри пари за това!

П. С. Без четене не става (за хартиените книги!). Без слушане не става (за аудио книгите!) - не става! Без гледане (за дигиталните е-книги!) - не става! Но най-важното е, че без фокуса на прочетеното, чутото и видяното - не става!

Малка КНИГА по Биомеханика!

 

Милиарди компании още не могат да надминат диска на твоя гръбнак

„Милиарди за технологии, а природата вече е създала диска, който се храни чрез движение“

Човешкият гръбнак е едно от най-съвършените инженерни решения в природата. Всяка година медицината създава по-съвършени импланти, изкуствени стави и модерни материали, но и днес няма технология, която да възпроизведе напълно способността на живия междупрешленен диск да поема натоварване, да се адаптира към движение и да работи непрекъснато десетки години.

На пръв поглед дискът изглежда като обикновена възглавничка между два прешлена. В действителност това е жива структура, изградена от фиброзен пръстен и пулпозно ядро, която постоянно обменя вода, хранителни вещества и метаболитни продукти със заобикалящата я среда. Най-интересното е, че този процес протича без директни кръвоносни съдове в самия диск.

Точно тук започва голямата тайна на гръбначното хранене.

След детска възраст междупрешленните дискове губят по-голямата част от прякото си кръвоснабдяване. Клетките в тях оцеляват благодарение на процес, наречен дифузия. Кислородът, глюкозата и останалите хранителни вещества преминават от капилярите в телата на прешлените през крайните хрущялни пластини и достигат до диска. По същия път се извеждат отпадните продукти на клетъчната обмяна.

Това означава нещо изключително важно. Животът на диска зависи не само от неговата структура, а от способността му постоянно да обменя вещества с околните тъкани.

Представи си гъба, потопена във вода. Когато я стиснеш, част от течността излиза. Когато отпуснеш натиска, гъбата отново поема течност. Подобен механизъм се наблюдава и в дисковете на гръбначния стълб. При движение и промяна на натоварването те губят и възстановяват течности. Именно това създава условия за по-добър обмен между диска и околните структори.

Колкото по-застоял става човек, толкова по-малко работи този естествен механизъм. Часове седене, минимално движение и постоянни статични пози постепенно ограничават функционалния обмен. Организмът не е създаден за продължително обездвижване.

Около гръбначния стълб природата е разположила няколко последователни слоя мускули. 

Повече за малката книжка в PDF - файла само тук!

Клуб 5 сутринта - Сутрешна практика!

От 1994-та съм започнал да правя и да добавям разни сутрешни ритуали, а и откакто ставам в 5:00 заради йога изживяването си - Пранаяма, Асана и Релаксация (ставането бе задължително)! И всички тези детайли, за които говоря във Видео дневника си тук, са от този период. И продължават! А откакто започнах да ПРИНАДЛЕЖА към "Клуб 5 Сутринта", добавих още детайли, като:

1. Ставане в 5:00! На който става, на него и Бог му дава!
2. Плискане на очите със СТУДЕНА вода.
3. Изчистване на езика и изплакване на устата!
4. Промивка на носната кухина с каничка "НЕТИ ПОТ"!
5. Студен душ/вана! От казармата насам 1998-ма!

5.1. Топла вода отвътре 250 мл.

5.2. Водене на дневник.

5.3. Медитация.

        6.Загрявката ми ЗЕК- "Симбиоза".

6.1. В дните на тренировките ям само три фурми сутринта преди тренировката!

         7.Утрото на Професора (новодобавено е преди 3 години)!

И едва след това следва малката награда - глътки КАФЕ и раздумка с малко подбрани хора тук-там!Това не са някакви прости навици, а 32 години практикуване на един осъзнат начин на живот, който създава живо усещане за преживян живот.

Следва работа на терен с клиенти, решаване на здравни казуси. И колкото и да не искам, понякога си "нося" работа вкъщи, защото продължавам да търся РЕШЕНИЯ на детайли, които ЗНАМ, че могат да се повлияят. Въпросът понякога е: трябва ли да бъде направено? Защото ако това, за което са ме извикали близките на пострадалия, е неговата КАРМА, кой съм аз, че да го ОТЪРВАМ от нея? Затова и често, като ме питат: "Ти кой си?", им казвам, че съм НИКОЙ. Аз не съм важен. Аз съм един мечтател, сбъднал почти всичките си интуитивни подтици, които е усетил, че е нужно да бъдат изживени, и то наистина когато трябва!

Не се страхувайте от тези прочистващи движения. Повечето хора, с които съм работил и съм им показал как да ги правят, вече са ги превърнали в част от ежедневието си. И дори се чудят защо въобще са се "страхували". Затова опита си като терапевт се опитвам да предам нататък.

Защото взеха да ме питат: "Няма ли да започнеш да предаваш опита си на някого?". Ами бих могъл, но не съм видял пламъка в очите на никого досега! А да си пилея бисерите, не бих...

Правете, за да сте здрави...

И всичко това, което ви споделям дотук, е повод за ЗДРАВЕ. Дишаш, движиш се, практикуваш движение, което пряко е в основата на живота. Благодарение на тяхната ИСТОРИЯ оптимизирах пътя, по който вървя, нещата, които правя, и често ме питат как успявам.

Ами много ЛЕСНО: ставам рано ("членувайки" в "Клуб 5 сутринта" и аз принадлежа на утрото си), така имам първо време само за СЕБЕ СИ, защото ако човек иска да има Творческо дълголетие, е важно да организира живота си така, че всеки ден да създава поне 1 час за себе си. Това е първата грижа за отдалечаване от санаториуми и болнично хоспитализиране! Тренировката трябва да бъде лична диспансеризация! За да стоите далече от тези места!

ПОДОЛОГИЯ и гръбначни изкривявания!

Преди да гледате гръбнака, погледнете ходилата!

За да може който и да е да ви назначи упражнения за гръбначно изкривяване трябва да ЗНАЕ, било то КИФОЗА (вдовишка гърбица!), хиперлордоза (Coxa valga!), СКОЛИОЗА (Coxa vara!), + комбинация от:

- сколиоза + лордоза;

-кифоза + сколиоза;

-ротационни деформации;

Гръбначните изкривявания много често са компенсация, а не първопричината. Ако тазът на детето е наклонен, гръбнакът автоматично се изкривява странично – сколиоза.

Ако тазът е завъртян, гръбнакът се усуква и се поражда ротационна сколиоза.

Ако тазът е с преден наклон с увеличена лордоза, се компенсира от кифозата…

Освен това много малко “’треньори”, „учители” по физическо и всякакви други знаят въобще колко извивки има гръбнакът. А повечето НЕ знаят! И няма откъде, защото не са Терапевти като мен. Да обединяват Хибриден образ! Но виждам, че се „слагат” да разбират от всичко! Пазете се от такива!

След това при скрининг теста не се гледа първо гръбначната деформация, а ТРЯБВА да се гледат първо ХОДИЛАТА (но това дори и ортопедите не го гледат, просто защото не ги интересува!), защото за цялата телесна конструкция се тръгва от големия пръст на крака (и на двата при това!), след това са арките, след това е калканеусът, плоскостъпие, пронаторно или супинаторно ходило, скованост в глезена, плантарен фасцит, след него е талусът, глезенът, подбедрицата, коляното, тазобедрената става и тазът…

И едва след това е гръбначният стълб и неговите структурни видоизменения. А не да гледат отгоре надолу. Няма такъв „цирк” от невежество. И всеки, който ви тиражира така, просто си тръгнете. Ще станете касичка на поредното невежество. Внимавайте!

Аз съм един от малкото хора, които практикуват ПОДОЛОГИЯ, благодарение на 32 години практика по Рефлексотерапия. Също така, след като се върнах от Москва, при лична среща от 14 дни при проф. Бубновски, това, което видях, чух и практикувах там, ми отвори много очите. Също така изкарах и такава специализация за ходило и глезен и неговата мултифункционалност в Колеж „Био Фит” 2026! – където завърших преди 7 години с отличие за треньор!

И ако тия, дето ви баламосват, че уж ще ви „тренират” децата, не ви запознаят с устройството на ходилото преди устройството на гръбначния стълб, то просто си вървете. Няма смисъл… касички сте, а те надали знаят какво не знаят. Но пък, когато започнат да четат моите задълбочени материали, може и да се научат. Преди това – надали, защото всичко си „знаят”!

За целта детето си съблича по шорти, в присъствие на родител/ родители! Никога без тях! Пред родителите се прави целият преглед, но без децата в кабинета се говори за детайлите им. Те не трябва да чуват каквото и да е. За да не започват да измислят своите нови „вратички” за манипулациите, които владеят понякога до съвършенство.

След първите тестове идват другите. За белодробната функция и капацитет! Ако не ви замерват, тръгвайте си. След това идва ред на мускулната функционалност и тестване. Ако не ви тестват с онези няколко движения, тръгвайте си.

И едва след това се назначават определен брой упражнения за цялата задна кинетична верига, понеже тя е най-голямата и най-важната. И на базата на отбелязаните акценти от прегледа на ходилото, било то:

1.     Pes planus – плоско стъпало;

2.    Pes cavus – висок свод;

3.    Hallux valgus – бунион;

4.    Hallux rigidus;

5.    Pes varus/Pes valgus;

6.    Metatarsus adductus;

7.    Talipes equinovarus/клубовидно стъпало/вродена деформация;

супинация или пронация на ходилото, било то Genu Varum (о-образни ходила!) varus / Genu Valgum (х-образни колена!) valgus или еднопротезирани, било то Genu Recurvatum / knee hyperextension.

След това идват тазобедрените аномалии Coxa vara (е аналогът на varus в тазобедрената става!), Coxa valga (е аналогът на valgus в тазобедрената става!). А това е началото, което поражда ендопротезирането на тазобедрената става!

(- Coxa vara променя натоварването и увеличава стреса върху ставния хрущял.

- Coxa valga намалява стабилността и води до сублуксации – износване!)!

Най-честите причини за едностранно протезиране (еднопротезиране) са:

1.     Дисплазия (неправилно оформена става!)

2.    Аваскуларна некроза (висок прием на алкохол, кортикостероиди!)

3.    Травма

4.    Посттравматична артроза

5.    Изразена coxa vara / valga

6.    Първична артроза (по-често при възрастни).

7.    Заболявания

-Ревматоиден артрит

-Псориатичен артрит

-Инфекции (септичен артрит)

И да обобщя: Как ходилните деформации на вашето дете влияят нагоре по тялото му?

-Плоско стъпало - валгус на петата - коленен валгус - тазов наклон - сколиоза

-Висок свод - варус на петата - коленен варус - промяна в походката - лумбална болка

-Hallux valgus - промяна в оттласкването - пренатоварване на коляното и таза

Ходилото е фундаментът – ако то е изкривено, цялата „кула” над него се променя. А вие смятате наклонената кула в Пиза за сензация?

Аз работих с дете близо година и половина и го хванах, че не си прави упражненията, защото знам способи, които малцина знаят. Но пък го научих да пие вода, да стои в дигитален детокс 2 часа, докато практикувахме упражненията, а те не бяха само физически. Имаше и кардио, което се казва Аэрогимнастиката, така това и помогна в певческата кариера… И от дете тя се превърна в прекрасна млада дама.

Правихме упражненията само на проф. Бубновски за „Трите етажа” под мое лично ръководство (защото в България няма много хора, които да знаят толкова като мен за метода и да го ръководят!), и отмених всички „шрот упражнения”, които ѝ бяха назначени от София… И замразихме сколиозата за този период. Скрининг тестовете го показваха при ортопеда в София (не го помня как се казваше!).

 

Домашната библиотека! Изгревно!

След като вече подредих книгата си („Пътят на Болката“), която скоро ще видите, се наложи да подредя и библиотеката си, защото... Тези КНИГИ ми дадоха ТОВА, което никой не успя да направи за мен. НИКОЙ!

Използвах и няколко идеи за направата на книгата от друг автор като част от структурата, но като цяло интуитивно ме водеше Творческият процес. Ние се знаем с него от 1994-та, откакто се открихме след личния ми катарзис. Да си призная, едно от хубавите неща на този процес е, че без ЧЕТЕНЕ не става. И който наистина не чете, няма откъде да знае. Тия приказки „в нета има всичко“ не са точно така... Вярно, може да има сходни детайли, но не и тези, заради авторските права...

Затова книгата, която е създадена, за да стига до читателя си и от нея да вземеш наистина детайл, който може да ти помогне в живота, е безценна. Това е същото като да учиш за изпит. Учиш от лекциите или учебниците.

Също така се наложи да взема и една нова „библиотека“, защото книгите на руския професор Бубновски са толкова тежки, че огънаха плота на секцията. Тези книги са направени от масивни страници, дебели корици, а съдържанието е толкова уникално по рода си, че няма аналог. То представлява задълбочена практична сглобка между Изтока и Запада, от която се е родил неговият метод. Откакто разбрах за него през 2020-та, до ден днешен имам всяка негова книга, неговото кожено оборудване и „Живея по Бубновски“ специално от 3 години. Скоро ще направя 500 терапевтични тренировки по метода му. И след като отидох лично при него и видях „от извора“ детайли, които тук, в България и Лясковец, никой не може да ви покаже. Никой!

Когато завърших Колеж „Био Фит“ 2019, знаех, че няма да правя стандартни неща. Ето това е едно от тях. Да се научиш да „дишаш“, да „пиеш вода“, да правиш „правилните упражнения“ за даден сегмент. Но не оставайте с впечатление, че упражненията са лечебни. Не, просто с правилния ПРЕГЛЕД, правилния индивидуален подход и назначаването на първите Триади, относно функционалността на тялото, се започва. И когато вие сами подпомогнете процеса, като вникнете в това, което ви се говори, в това, което само вие трябва да изживеете, може да постигнете резултати. Иначе за вас това би било една поредна „гимнастика“, каквато е „йога“, какъвто е „пилатес“, какъвто е фитнесът и т.н.

Аз и заради това давам СВЕТЛИНА по тези наболели и тънки въпроси, защото говоря от първо лице. От опита си, от последователността си. Аз не прескачам стъпала. Не гоня вятърни мелници... Просто практикувам в тишина, пред очите на много хора, и никой не забелязва по никакъв начин какво правя и защо. Дори и да стоят до мен, не им е ясно защо глезенът трябва да е фиксиран. Защо след абсолютно всяка серия се пие глътка вода. Защо се диша диафрагмено, а не гръдно... И все най-важните детайли за Метода на Бубновски.

Но за целта, за да имат полезност и успеваемост 100% движенията, основният набор от умения, какво да се гледа, коригира и прави правилно, трябва да е налице... Иначе „пълните“ касичката на тези, които ви убеждават, че сте на прав път... Елате при мен само веднъж и ще откриете не 10-те разлики, а 100-те разлики, които съм сигурен, че ще ви разклатят.

Благодарение на тяхната ИСТОРИЯ оптимизирах пътя, по който вървя, нещата, които правя, и често ме питат как успявам. Ами много ЛЕСНО: ставам рано („членувайки“ в „Клуб 5 сутринта“ и аз принадлежа на утрото си), така имам първо време само за МЕН, защото... ако човек иска да има Творческо дълголетие, е важно да организира така живота си, че през деня на своя ЖИВОТ да създаде 1 час за себе си, което е първата грижа за отдалечаване от санаториуми или болнично хоспитализиране! Тренировката трябва да е лична диспансеризация!

Обаче, ако наистина не си готов на 100% да се отдадеш на нещото, което смяташ да правиш за дълго, то изгубваш едно време, което няма кой да ти върне. Нищо не се възстановява! Затова внимавай с какво започваш и какви очаквания се зараждат в душата ти, защото и те понякога се разминават и започват да образуват вътрешно негодувание, което... не е здравословно! Чисти и дишай! Дишай и чисти!

Затова вървя по стъпките на тези, от които се УЧА. Защото не е ВАЖНО какво имаш, ако загубиш здравето си заради НЕГО. После се разкайваш, но може да е късно.

Защото душата на текста не се редактира!

Когато редакторът реши да стане автор

Все пак, когато авторът пише, а редакторът се опитва да стане авторът, обикновено става каша. Когато авторът си остане автор, а редакторът си знае мястото, тогава се раждат книги. Това е едно от най-важните правила, които съм осъзнал по време на работата си върху собствените си книги. Не защото не уважавам редакторите. Напротив. Уважавам ги толкова много, че не искам да ги превръщам в автори. Защото авторът и редакторът имат различни задачи и когато едната започне да измества другата, се губи нещо много ценно. Автентичността!

Авторът пише от своя опит, от своите наблюдения и от своя начин на мислене. Той не подрежда просто думи. Той подрежда виждането си за света. Понякога една дума е избрана не защото е най-правилната според учебника, а защото е най-точната според човека, който я е написал. Понякога един абзац е по-кратък. Понякога е по-дълъг. Понякога нарушава някое правило. Но именно в тези особености живее авторът.

Задачата на редактора не е да подмени този човек. Задачата на редактора е да му помогне да бъде разбран по-добре. Това е огромна разлика. Помощта и подмяната изглеждат близки, но всъщност са две различни посоки. Помощта запазва автора. Подмяната започва бавно да го изтрива.

Много книги са загубили своя характер именно по този начин. Някой е решил да ги направи по-правилни, по-гладки, по-литературни. Резултатът често е текст без грешки, но и без душа. Текст, който не дразни никого, но и не остава в паметта на никого. Текст, в който всичко е наред, освен най-важното - авторът.

През последните години все по-често се убеждавам, че най-добрите редактори са тези, които умеят да стоят една крачка зад автора. Те не се опитват да бъдат по-умни от него. Не се опитват да го пренапишат. Не се опитват да му покажат колко могат. Те просто пазят текста. Пазят смисъла. Пазят гласа. И когато свършат работата си добре, читателят дори не забелязва, че са били там.

Това е тема, която осъзнах още по-добре по време на работата си с изкуствения интелект. Давам текст. Давам идея. Давам мисъл. И понякога получавам обратно не редакция, а съвсем друг автор. Технически текстът може да е добър. Понякога дори много добър. Но това вече не съм аз. Моят ритъм е изчезнал. Моите думи са изчезнали. Моят начин на мислене е заменен от чужд.

Всъщност точно това се случи и между мен и Copilot в някои наши разговори. Аз исках адекватен редактор. Той обаче започваше да става автор. Аз подавах мисъл, а той връщаше своя версия на мисълта. Подавам абзац, а получавам изцяло нов текст. И тогава започва най-важният разговор - не за граматиката, а за границите. Защото помощникът трябва да помага. Редакторът трябва да редактира. Авторът трябва да остане автор.

Парадоксът е, че най-добрата помощ често е най-незабележимата. Понякога най-добрата редакция е само една запетая. Понякога е разместване на две изречения. Понякога е въпрос към автора. Но не и написване на книгата вместо него.

Днес съм убеден в едно. Нито един автор не бива да разрешава някой друг да му отнеме гласа. Независимо дали това е редактор, издател, консултант или изкуствен интелект. Читателят купува автора. Той идва заради автора. Той остава заради автора. И когато затвори последната страница, трябва да помни автора, а не човека, който се е опитал да пише вместо него.

Затова вярвам, че добрите книги се раждат тогава, когато всеки знае своето място. Авторът да бъде автор. Редакторът да бъде редактор. Помощникът да бъде помощник. А когато някой реши да стане нещо различно от това, което е, тогава започва кашата и книгата престава да бъде истинска. Внимавайте!

По време на ходенето ми в училище не съм съзнавал въобще, че това да си „грамотен“ е важно, но още по-важно е да не даваш израз на забраната, която упражняват върху теб, за да шлифоват твоя диамант. Да, правописните грешки се поправят от редактори или коректори, но душата на текста не може да бъде върната, ако я няма или бъде „счупена“.

Аз съм представител на „неграмотните“ по граматика. Имам много пропуски, които уча и поправям сега. Но въпреки това, което пиша, остава следа тук-там.

И сега, с помощта на Copilot, си намерих качествен и бърз помощник по граматика. Когато знаеш какво правиш и защо го правиш, нещата се случват по този конкретен начин. И тук вече наистина е много относително колко си „грамотен“, след като можеш да пишеш на лаптоп, можеш да четеш много книги, можеш да общуваш, можеш да правиш филми, да снимаш и да работиш с хора. А това, че някой някъде е допускал правописни грешки в час, е само част от една история от миналия век. Да, 90-те години на ХХ век!

Но пък аз обичам да се самоиронизирам и често сега, когато ме търсят хора с титли пред имената си, а търсят именно „неукия“ според тях, се оказва, че сме чели различни книги, които нямат наваксване. Нямат уместен принос в техните ситуации, но пък грамотността на уважението би трябвало да е налице. Защото тогава бързо виждат „неграмотния“, как отпраща хората да се спасяват! Така че е важно да слушаш СЪРЦЕТО си, когато правиш нещо. Да намериш наистина своя път, независимо как ще „изглежда“ той в нечии очи. Това далеч не е важно! Защото в края на краищата само ти ще живееш с избора, който си направил. Другите ще виждат заплатата ти.

Но ако не слушаш сърцето си, стойността на парите може да те погуби. Затова има разлика между цена и стойност. И е много хубаво всеки да разбере тази разлика, преди да е стигнал дъното на своя път.

Аз не крия, че ползвам ИИ, защото още преди да замина в МОСКВА на специализация знаех, че слънчевата енергия чрез соларни панели, Бубновски и ученето през целия живот са част от моето бъдеще. И така, днес към всичко това добавям още нещо. Нещо, което доскоро беше само идея, а сега вече се превърна в реалност. Скоро ще ви го покажа.

                               Дигиталното Сърце на книгата "Пътят на Болката'

Работата на прасците и кръвната захар!

Работата на прасците и кръвната захар: една пренебрегвана връзка

Когато говорим за контрол на кръвната захар, повечето хора веднага се сещат за хранене, инсулин, панкреас или медикаменти. Малцина обаче се замислят, че една от най-важните структури, които могат да участват в този процес, се намира далеч от корема. Тя е разположена в подбедрицата и ежедневно носи тежестта на цялото ни тяло. Това са прасците.

Мускулите не са просто двигатели на движението. Те представляват огромна метаболитна система, която използва глюкоза като източник на енергия. Когато работят активно, мускулните клетки увеличават способността си да поемат глюкоза от кръвта и да я използват за своите нужди. Именно поради тази причина движението играе толкова важна роля за поддържането на нормални нива на кръвната захар. Изследванията показват, че физическата активност подобрява транспорта и усвояването на глюкозата от скелетната мускулатура. 

Сред всички мускули в човешкото тяло особено интересен е солеусът, по-дълбоко разположеният мускул на прасеца. Неговата работа е свързана не толкова със силни и експлозивни движения, колкото с продължителна активност, поддържане на стойката и дълготрайна работа с ниска интензивност. Именно тази негова особеност привлича вниманието на учените през последните години, защото той може да използва значително количество глюкоза по време на своята активност. 

Съвременният човек прекарва все повече време седнал. Работи седнал, пътува седнал, почива седнал. Това означава, че голяма част от мускулите на тялото остават неактивни с часове. В такива условия способността на организма да усвоява кръвната захар намалява. Дори кратки периоди на движение на прасците могат да прекъснат тази продължителна неподвижност и да активират процесите на усвояване на глюкозата от мускулните клетки. 

Интересното е, че понякога не са необходими интензивни тренировки. В научната литература се разглеждат дори обикновени повдигания на пети или периодично активиране на мускулите на прасеца по време на седене. Причината е проста. Съкращението на мускулите създава условия глюкозата да навлезе в клетките и по механизми, които не зависят единствено от инсулина. Това е особено важно при хора с инсулинова резистентност или нарушения в контрола на кръвната захар. 

От гледна точка на биомеханиката прасците изпълняват и друга важна функция. Те често са наричани „второто сърце“ на човека. При всяка стъпка и всяко съкращение подпомагат венозното връщане на кръвта към сърцето. По-доброто кръвообращение означава по-добро снабдяване на тъканите с кислород и хранителни вещества, както и по-ефективно разпределение на енергийните ресурси в организма. В практиката често се обръща внимание на ходилото, коленете, таза или гръбначния стълб, но прасците остават встрани от вниманието. А именно там се намира една от най-активните зони, свързани едновременно с движението, кръвообращението и обмяната на веществата. Когато тези мускули работят редовно, те не само подпомагат походката, но участват и в поддържането на по-добър метаболитен баланс.

Разбира се, работата на прасците не е заместител на медицинското лечение, здравословното хранене или контрола при специалист. Но тя е още едно доказателство, че човешкото тяло функционира като единна система. Понякога решението не започва от лекарството, а от движението. Не започва от сложната програма, а от една крачка. И не рядко тази крачка започва именно от прасеца.

Защото когато прасците работят, не се движат само краката. Работи цялата система, която управлява движението, кръвообращението и енергийния баланс на човешкото тяло. И може би точно затова тези привидно обикновени мускули заслужават много повече внимание, отколкото обикновено им отделяме.

Понякога големите промени в организма не започват със сложни решения, а с активирането на мускули, които ежедневно приемаме за даденост. Прасците са сред тези тихи работници на тялото, които участват не само в движението, но и в процесите, свързани с енергийния баланс. Може би е време да им обърнем вниманието, което заслужават.

Здравето не винаги се крие в поредната нова теория или модна тенденция. Понякога то се открива в разбирането как работят собствените ни мускули и как всяко движение влияе върху целия организъм. Прасците са отличен пример за това колко тясно са свързани движението и метаболизмът.

Съвременният човек прекарва все повече време седнал и все по-малко време в естествено движение. Именно затова всеки разговор за прасците е всъщност разговор за активността, кръвообращението и способността на организма да използва по-ефективно своите ресурси. Понякога решението започва не със сложна програма, а с една допълнителна крачка. Колкото повече изучаваме човешкото тяло, толкова по-ясно става, че няма маловажни мускули. Всеки от тях има своята задача и своя принос към общото състояние на организма. А прасците напомнят, че дори най-обикновеното движение може да има много по-голямо значение, отколкото предполагаме.

В практиката често обръщаме внимание на това, което боли, а услужливо пропускаме това, което ни поддържа ежедневно. Прасците работят при почти всяко движение, без да търсят внимание. Може би именно затова толкова рядко се замисляме за тяхната роля в поддържането на здравето и добрата физическа форма.

Човешкото тяло е създадено да се движи. Когато му осигурим тази възможност, то започва да използва собствените си механизми за адаптация и поддържане на баланса. Прасците са една от онези структури, които ни напомнят, че движението не е просто действие, а жизнена необходимост.