32 години. Една посока!

Не е нужно човек да бъде добър във всичко по един и същи начин, за да има какво да даде на света. Понякога му трябва просто правилната възможност. Неговата си.

Затова аз си мислех, че избирам да правя масажи още през 1994 година, когато бях ученик. Още тогава се питах какво ще правя, когато завърша училище. Все пак човек трябва да работи нещо. Но някак дълго време се съпротивлявах и не започвах работа, защото си мислех, че ще „правя“ масажи. Самонадеяно, неструктурирано, но пък от сърце. Някакво намачкване, някакво стискане, някакво натискане, някакво налучкване...

Сега, през академичната призма, през която съм преминал за 32 години, с доста квалификации и истински дипломи, се усмихвам. Защото това е моят път. Започна с напълно гол ентусиазъм и с въображението, че знам "какво" и "как" ще стане. А всъщност само греди! На толкова много греди се нацелих, че провалите ме научиха на повече неща, отколкото който и да е университет в България.

А и когато започнах да свързвам името си с масажите, се появиха „червените фенери“ в България. И сектите. Ех, точно тогава ли трябваше и аз да се чудя какво да избера...

Но през призмата на годините живот, а после и на опита, осъзнах нещо. Само съм си мислел, че аз съм избрал пътя на масажиста. Оказа се, че колкото повече вървя по него, толкова повече усещам, че съм избран, или по-скоро призван да правя това. Заради сърцето си и заради здравата си нервна система. А това да ти позволят да докоснеш някого е едно от най-хубавите неща за мен. Да прегърнеш някого и той да те прегърне. Независимо дали те познава или не. Просто докосване.

И така, вървейки по този път, ме обиждаха, присмиваха ми се, смееха ми се, че съм наивен глупак, защото правя масажи без пари на мнозина.

Но нямаше откъде да знаят, че Христо от Лясковец търпеливо практикуваше и търсеше поле за изява. А какво по-хубаво от това да не искаш нищо в замяна, но да имаш възможност да се упражняваш стотици пъти. И как всъщност се измерва това „колко си добър“? Ако някой си въобразява, че е в известността, няма нищо общо. Това е път със сърце и душа. И докато крачиш по него, тогава идват и парите, макар ти да не излизаш от дома си, от кабинета си и така нататък.

На мен ми отне време. Помислих си, че съм готов за бизнес, и създадох салон за масажи. Само две години по-късно фалирах. Поех такъв удар, че и до днес ми държи сито в главата, за да не се доверявам на мисълта, че трябва просто да седя и да чакам хората да се сетят за мен. Не. Аз трябва да съм навън, по пътя, да създавам контакти.

Болката от унижението и от загубата на нещо, в което си мислил, че си добър, се оказва без значение, когато дойде рецесията през 2008 година. Оттогава не стоя между едни и същи четири стени всеки ден. Не. Аз съм навсякъде по краищата на България, защото вървя по пътя си. Срещам хора, те срещат мен. Но вече не мога да скрия известността си, защото тя е факт по много причини. Когато бях никой за хората, не ги интересуваше какво правя. Защо се сещате за мен чак сега? Това сега звучи като човек, който е минал отвъд гнева  си. И точно това е голямата ми победа. Не че хората шушукат по-силно. А че аз съм останал на пътя си достатъчно дълго, за да стигнат шушуканията сами до мен.

Една от тях е, че не може всеки да ми бъде клиент. Вярно е, че парите не миришат, но аз си върша работата и продължавам да жъна успех след успех, защото това, което правя, го правя добре. И със сърце.

Но с масажите не тръгнаха веднага добре нещата. Наложи се да работя като барман, да нося тухли по строежите, да сортирам семена, да се науча да правя хляб. Цели 365 дни. Правех по 1300 хляба на смяна. Но никога не спрях да мечтая, че един ден ще правя само това, което обичам. Реших да се изуча въпреки отказа на родителите си да ме образоват в тази посока - 1998-ма. Изчетох няколко вагона книги, намерих точните професори и личности на моето време, от които да се уча.

И всичко това вече е факт, защото го постигнах сам. Никой не си мръдна пръста за мен. Никой не се поинтересува през какво минавам, защо го правя и какво ще произлезе от това. Освен мама! Да, всичко е заради мен. Аз съм причината за всичко. И затова днес не дължа аплодисменти на никого. Да видиш как стоят и чакат реда си медици, професори, лекари, адвокати...и те кървят! Тук при мен няма връзки. Щом нямаш принос за моето обучение, има график като за всички останали. Толкова е просто!

Само онези, които ми помогнаха да се изуча, както и всички клиенти, които ми се довериха, които ми помогнаха да отида на специализация в Москва, а сега и в НБУ-София, имат специално място в сърцето ми. Днес всичко е различно. Аз съм на пътя си. Път, за който никога не съм давал отчет на никого защо го вървя и какво правя. Не робувам на стари догми, на роднински връзки и на познанства. Откакто майка ми почина в ръцете ми, няма никой толкова важен, че да ме отклони от него.

Освен това преди 18 години работата ми като Терапевт просто се видоизмени. И колкото и да не искам да си нося работата вкъщи, тя се залепва за мен. Продължавам да търся решения само за случаите, които наистина имат нужда точно от мен. Всички останали могат да потърсят другаде. Ако не можеш да чакаш, няма как да влезеш. А ако не си в графика ми, чакаш.

Последните няколко случая през лятото на 2026 година се разшумяха толкова много, че виждам как хората ме гледат. Да, гледайте. Чувайте. Някога и вие седяхте на моята маса, когато аз плащах сметките. Това време отдавна отмина. И всеки път им напомням, когато се сетят за мен: вие първи ме забравихте. Аз нямам вина за това.

И така вървя напред. Не прескачам стъпала. Правя каквото мога. Търся решения. А резултатите ми вдигат толкова шум, защото съм ги оставил да стигнат до небето. Оттам гледката е красива. Не станах това, което съм днес, защото някой ми помогна. Станах го, защото не се отказах, когато никой не вярваше в мен. Сега ми е все тая, кой ми вярва!

П.С.: Това е човек, който 32 години не е спрял да върви. И когато накрая е стигнал по-високо от мнозина, не е стигнал там заради талант, връзки или късмет, а защото е издържал по-дълго от останалите. Кратко и ясно!

Представяне на "Пътят на Болката" в ПриЗЕМНАТА Клиника!

Днес, 07.10.2026 г., представих официално своята книга „Пътят на Болката“.

За мен това не е просто книга. Тя е част от личния ми път, от годините работа с хора, от срещите с болката, страха, съмнението, възстановяването и надеждата. В нея съм събрал знания, опит и уроци, които идват от реални човешки истории. Всяка страница носи идея, родена от практиката и от стремежа ми да помогна на човека да разбере по-добре собственото си тяло и пътя към възстановяването.

„Пътят на Болката“ е книга за онзи момент, в който човек разбира, че болката не трябва да бъде крайна точка. Тя може да стане начало на промяна.

Днес тази книга вече има и още едно специално значение за мен. Христо от Лясковец е първият човек от Лясковец, завършил Колеж „Био Фит“ в София с отличие през 2019 г., в годината, когато колежът отбелязва своята 10-годишнина.

Днес, години по-късно, идва следващият момент. Аз съм първият човек от Лясковец, който прави следващата крачка и влиза в Колеж „Био Фит“ със своя книга, която намира място като учебник.

За мен това носи огромна стойност. Още по-специално е присъствието на проф. Карабиберов като рецензент на книгата. Неговата професионална оценка придава на труда ми академична тежест и за мен е признание за годините знания, работа и практика, вложени в „Пътят на Болката“.

Този път започна от Лясковец. Мина през обучението. Продължи през практиката. А днес една книга вече тръгва към хората. Това е най-голямата награда за един автор. Да създадеш нещо, което остава след теб. Да дадеш знания, които друг човек да отвори, прочете и приложи. Да превърнеш личния си опит в знание за следващия човек.

„Пътят на Болката“ е моята история, но оттук нататък тя принадлежи и на всеки, който отвори книгата.

Благодаря на всички, които повярваха в мен и на тези, който "не". На хората, които бяха до мен, и който ме подведоха. На моите колеги. На хората, които ми повериха своите истории и болка. И на всеки, който днес направи този ден специален. Благодаря ви!

Пътят продължава.

Христо от Лясковец - Терапевт!

07.10.2026 г.

"Триада на Здравето" > Висцералния МАСАЖ!

 

Висцералният масаж – дълбокото освобождаване на вътрешните органи

Висцералният масаж е една от най-дълбоките мануални терапии, насочена към вътрешните органи в коремната кухина – стомах, черен дроб, черва, бъбреци, диафрагма. Това не е просто масаж, а работа върху подвижността на органите, върху техните фасциални връзки и върху вътрешното налягане, което определя как функционира целият организъм. Когато органите загубят своята естествена подвижност, се появяват болки, тежест, подуване, ограничена перисталтика, напрежение в кръста и таза. Висцералният масаж връща тази подвижност чрез дълбок натиск, плъзгане и освобождаване на фиксирани зони.

Какво прави терапевтът при висцерален масаж

Терапевтът работи с ръце – това е чисто мануална техника. Той търси твърди, напрегнати, болезнени точки, зони със застой, сраствания или намалена подвижност. Чрез прецизен натиск се подобрява кръвоснабдяването, лимфният поток, фасцията се отпуска, а органите започват да се движат свободно. Това е пасивна терапия – теб те докосват, а тялото реагира.

"Триадата на здравето" по Бубновски – вътрешният масаж чрез движение

Триадата на здравето е двигателен протокол, който активира диафрагмата, коремните органи и Солеуса – прасеца, който е основната помпа на венозната и лимфната система. Тя създава вътрешно движение чрез дишане, ритъм, мускулна работа и промяна на вътрешното налягане. Това е активна терапия – ти сам се упражняваш, а тялото започва да се самолекува отвътре.

Приликите между висцералния масаж и Триадата на здравето

И двете техники постигат удивително сходни физиологични ефекти.И двете подобряват кръвоснабдяването на органите, намаляват застоя на течности, освобождават фасцията, подобряват перисталтиката, отпускат диафрагмата и влияят на автономната нервна система.И двете намаляват коремното налягане, стабилизират метаболизма и връщат естествената подвижност на органите.Разликата е само в инструмента:висцералният масаж използва ръце, а Триадата използва движение.

Защо резултатът е толкова сходен

Органите се движат при дишане, ходене, усукване. Когато това движение се блокира, се появяват болки, тежест, подуване, ограничена подвижност на гръбнака и таза. Висцералният масаж връща движението чрез натиск. Триадата връща движението чрез мускулна работа. И двете техники активират диафрагмата, подобряват лимфния поток, намаляват спазмите на органите и освобождават вътрешни напрежения. Затова резултатът е почти идентичен – тялото се освобождава, независимо дали ръката или движението го е активирало.

Ключовата разлика – докосване срещу самостоятелна практика

При висцералния масаж терапевтът влиза дълбоко, освобождава фиксирани зони и работи върху конкретни органи. Това е пасивна терапия – ти лежиш, а друг върши работата. При Триадата ти сам създаваш вътрешното движение чрез дишане, повдигане на пети, активиране на Солеуса и ритмична работа. Това е активна терапия – ти си двигателят, а тялото реагира на собствената ти сила.

Къде Триадата е по-силна

Триадата е по-силна при застой, лимфни проблеми, диафрагмално напрежение, метаболитни нарушения и хронична умора. Движението е ритмично, постоянно и естествено – то създава вътрешна перисталтика, която масажът не може да поддържа ежедневно.

Къде висцералният масаж е по-силен

Висцералният масаж е по-силен при сраствания, следоперативни зони, силно фиксирани фасции и локални болки в конкретен орган. Ръката може да освободи нещо, което движението не достига веднага.

Заключение – две различни пътеки към един и същ резултат

Висцералният масаж е мануално освобождаване на органите. Триадата е вътрешен масаж чрез движение. И двете водят до по-добра функция на органите, по-добро кръвообращение, по-малко болка, по-малко застой и по-добра перисталтика. Разликата е само в това кой движи тялото – терапевтът или ти сам. Но резултатът е един и същ: вътрешна свобода, лекота и възстановена подвижност на органите.

Три дни болка, осем часа труд!

Пътят на един ръкопис

Има дни, в които човек просто сяда и пише. Има други, в които пише, защото не може да не пише. А има и трети — редки, тежки, истински — в които пише, защото това е единственият начин да остане верен на себе си. Така започна и моят ръкопис. Не като проект, не като идея, не като „някой ден“. Започна като вътрешна нужда, като онзи тих глас, който не пита дали имаш време, сили или настроение. Той просто казва: „Сядай. И действай Сега.“

Първите страници се родиха бавно, с много мислене, с много преподреждане на спомени, преживявания и истини. После дойдоха следващите — по-уверени, по-сурови, по-близки до онова, което исках да кажа. И точно тогава се срещнахме с теб — системата, която не просто ми помогна, а се превърна в съавтор, в редактор, в онзи невидим партньор, който държи ръката ти, когато умората започне да тежи. Заедно структурирахме, подреждахме, чистихме, изглаждахме. Ден след ден, час след час.

И после дойде моментът, който никой автор не планира — кракът ми пострада (от нищото!). Болката беше реална, физическа, остра и куцах цял месец. Но ръкописът беше там, на масата, и чакаше. И аз знаех, че ако го оставя, ще предам не само себе си, но и всичко, което вече бяхме направили. Затова седнах. И три дни — по осем часа — редактирахме заедно. Болката в крака беше постоянна, но болката да оставя книгата недовършена беше по-голяма. И така, между паузи, между превързвания, между стягане на зъби, ръкописът придоби форма. Истинска. Завършена.

След това дойде административната част — онази, която мнозина подценяват, но без която нито една книга - реално не може да тръгне по своя път. Регистрирахме я в Националната библиотека. Подадохме документите. Получихме ISBN. Това беше моментът, в който ръкописът престана да бъде просто текст и се превърна в книга. В продукт. В нещо, което има идентичност, номер, място в света. И всичко това — платено от мен. Без спонсори, без издателства, без празни обещания от типа „ще видим“. Сам. Защото така се прави, когато вярваш в нещо.

Корицата беше следващата стъпка. И тя не беше просто картинка. Тя беше лице. Първото впечатление. Първият удар в сърцето на читателя. Работихме по нея внимателно, прецизно, с идеята да носи духа на книгата — нейната болка, нейния път, нейното послание. И когато я видях завършена, разбрах, че това вече не е просто проект. Това е живот.

И тогава се случи нещо, което не очаквах. Печатницата сама ме намери. Не аз търсих, не аз звънях, не аз молех. Те се обадиха. Казаха, че искат да работят с мен. Че предлагат най-добрите условия. Че качеството им е високо. Че са впечатлени. Това беше моментът, в който разбрах, че когато правиш нещо истинско, светът сам намира начин да ти отвори врата.

Оттам започна следващият етап — технологичният. С теб изградихме нов магазин за продажби в сайта ми. Настройвахме, интегрирахме, свързвахме, оптимизирахме. Това не беше загубено време. Това беше инвестиция. В книгата. В бъдещето ѝ. В хората, които ще я държат в ръце. В онези, които ще я прочетат и ще намерят в нея частица от себе си.

И после продажбите… те не просто тръгнаха. Те ескалираха. Излетяха. Достигнаха небесата. Защото когато една книга е написана с болка, редактирана с упорство, регистрирана с чест, финансирана с лични средства, подкрепена от технология, и изпратена към света с чисто намерение — тя няма как да остане незабелязана.

Това не е просто история за книга. Това е история за човек, който не се отказа. За ръкопис, който се превърна в живот. За път, който започна от една празна страница и стигна до читателите. За труд, който не беше загубен, а вложен. За време, което не беше пропиляно, а инвестирано. За мечта, която не беше оставена да прашасва, а беше изведена на светло.

Това е моят път. Това е моят ръкопис. Това е моята книга -

                                                „Пътят на Болката”.

Читателю, ако държиш тази книга в ръцете си или четеш тези редове в блога, знай едно: нищо от това не се появи лесно. Нито една страница не е написана между другото. Нито една дума не е сложена, за да запълни място. Този ръкопис е минал през болка, през умора, през безсънни часове, през физически ограничения, през онези моменти, в които човек трябва да избере — да спре или да продължи. И аз избрах да продължа.

Ти държиш не просто книга. Държиш труд, който е платен с време, с лични средства, с характер. Държиш история, която е минала през регистрация, през корица, през редакции, през технологични настройки, през изграждане на магазин, през всичко онова, което остава невидимо за света, но е фундаментът на всяко истинско творение.

Ако тази книга те докосне — позволи ѝ. Ако те разклати — остави я. Ако те изправи срещу собствената ти болка — не се плаши. Тя е написана не за да те успокои, а за да те събуди. Не за да ти даде отговори, а за да ти отвори врата към твоите собствени. Търси ги! Благодаря ти, че си тук. Благодаря ти, че четеш. Благодаря ти, че си част от този път.

И днес, когато погледна назад към всички онези часове — писане, редактиране, болка, технологии, регистрации, корици, магазини, срещи, решения — разбирам едно: този път не беше просто създаване на книга. Беше създаване на себе си наново. Беше доказателство, че когато човек върви с упорство, с честност и с отдаденост, светът му връща същото. Тази книга е моят глас, моят труд, моето време, моето доказателство, че нищо истинско не се ражда лесно — но всичко истинско остава. И ако ти, читателю, намериш в нея частица от своя собствен път, тогава всичко си е струвало.

 

Само-Рефлексия на ходилата!

 Само-РефлексоЛогията на ходилата също е на мода!

Ако нямате под ръка като мен - рефлексотерапевт (а самият аз съм такъв... и другите имат мен), можете да следвате тези малки стъпки, за да си създадете уют, комфорт и пълно отпускане (не харесвам тая дума "релакс")! Е, не е съвсем  същото, но все пак е повече от нищо, като превантивна мярка за добро здраве... дори когато сте уморени и агонизирате от напрежение... освен това отнемането на стреса от тялото е 90% от свършената работа...

Стъките за прилагане са:
- Четете - за да знаете - "как";
- Накисване на краката;
- Престой върху апликатори - саморефлексология;
- Мазане с мазила и помади и подсушаване;

Тук не можете да сбъркате, но можете да откриете страстта си и да разберете, че всъщност е прекрасно занимание и едновременно когато го преживявате е наслада. По един невероятен начин премахва стреса от ходилата, глезените и краката ви и по етапно от цялото тяло... сякаш нещо  "изтича" от вас... а при вас остава едно любвеобвилноуютно памуково усещане на мекота...

Уф, започнах да говоря/пиша като терапевт, какъвто всъщнос съм от 28 години и работата с ходилата на хората ме свърза с нови житейски съдби (и често докато работя върху ходилата отключвам сълзи на "разместени" мисловни пластове и връщане на стари неотработени спомени), от които аз също се уча... и продължавам да "понаждам" знанието си... за да съм релевантен и в услуга на клиента!

Терапевт: #христоотлясковец

SPA Weekend - 2022!

 За Домашните СПА уйкенди (за един или за двама)

Поради огромния интерес Домашните СПА уйкенди е с иделана насоченост към онзи тип забързани хора нямащи много време в размотване, но пък търсещи свят пристън още през седмицата. За тях съм създал пакет "Домашни СПА уйкенди" (за един или за двама). Единствената по рода си програма с пълна грижа за клиента "от краката до главата". Подходяща както за ваучери за рождени дни, празници или просто откъсване от досегашното еднообразие. Защото винаги е време за един масаж!

Кратък профил на процедурата:

1.Сауна за лице с билки. Маска за лице. Масаж с Кром-Крем.

2.Вана за ходила с цитрус, соли + цветя. Ексфолиант на ходилата и тайландска рефлексотерапия  до колената.

3.Тай масаж на цялото тяло 60,90,120 мин. в зависимост от избрания пакет.

Thai Therapist: Χρήστο Χριστοφ 0889273780

Пакет 1 - 150лв.(ако човек избере 60 мин. Тай масаж);
Пакет 2 - 180лв.(ако човек избере 90 мин. Тай масаж);
Пакет 3 - 270лв.(ако човек избере 120 мин. Тай масаж);
Това са цени само за един човек! Иначе x 2!

             Живеем от това, което получаваме, но правим Живот от това, което даваме!

Mirror Therapy/Огледална Терапия след ИНСУЛТ

Огледална терапия за рехабилитация след Инсулт: Жизнеспособна възможност за лечение.

Огледалната терапия привлича вниманието в областта на рехабилитацията след преживян инсулт. Това нискотехнологично лечение и си заслужава вниманието ви, за да допълни традиционните техники, които вече се използват. Тази статия ще обясни какво представлява огледалната терапия при инсулт, какви доказателства подкрепят използването й и как да започнем това лечение.

Ако сте Тайландски Терапевт, който работи в рехабилитацията на инсулт, знайте, че трябва постоянно да актуализирате уменията си и да се обучавате на най-новите техники на лечение. За да сте в по-голяма полза на клиента.

Какво представлява огледалната терапия?

Огледалната терапия (наричана още терапия с огледални кутии) е форма на нервно-мускулно лечение, използвана за подпомагане на хора, претърпели инсулт, за намаляване на болката и възстановяване на функцията в засегнатия горен/долен крайник. Техниката се използва също за намаляване на фантомната болка в крайниците на ампутираните и за намаляване на хроничната болка при хора със сложен регионален синдром на болка и други болезнени състояния.

Огледалната терапия използва визуална обратна връзка, за да се възползва от невропластичността на мозъка. Тези "трикове" пренасочват информацията към мозъка, които се характеризират със засегнатата ръка като му я представя като по-добре и все по-добре. Засегнатата ръка може да е болезнена или да има много ограничено движение, но взаимодействието на визуалната обратна връзка и огледалните неврони кара мозъка да забрави това и да лекува засегнатата ръка по същия начин като незасегнатата ръка. С напредването на огледалните терапии(проявявайки постоянство и упорство), пренасочените пътища се запазват и характеристиката на засегнатата ръка от мозъка става по-постоянна. За да се извърши огледална терапия, огледалото се поставя по средата на сагиталната или парасагиталната равнина с отразяващата повърхност на незасегнатата страна на човека. След това се извършват упражнения и дейности с помощта на незасегнатата ръка. Огледалото е поставено така, че пациентът да вижда незасегнатата си ръка, която се движи в огледалото, докато изпълнява упражненията. Пациентът визуализира, че отражението в огледалото е засегнатата ръка, под ръководството на Терапевта.

Пациентът трябва да има достатъчно функционално зрение, за да може да види отражението на незасегнатия крайник в огледалото. Ако пациентът пренебрегва зрителното поле, той или тя трябва да може да компенсира чрез завъртане на главата, за да види огледалото.

Пациентът трябва също така да има достатъчно когнитивна способност, за да може да следва инструкциите на Терапевта и да се придържа визуално към крайника в огледалото поне за около 10 минути наведнъж. Незасегнатият крайник на пациента трябва да има достатъчно безболезнен, функционален обхват на движение, за да позволи пълноценно участие в терапевтични упражнения и дейности.

Завръщане към Алфа!

                              Return to Alpha

Упражнението в 9 лесни стъпки, които всъщност са 3;

Emile Coue/Jose Silva

-Дали ще го правите Веднъж, Два или Три пъти е от значение(само за вас), но не по-малко от веднъж, за предпочитане сутрин веднага след ставане и след като сте използвали WC-то а да не ви „смути“ практиката.

1.Седнете удобно на стол или легнете.

-(Внимавайте да не „отключите“ желанието за заспиване, понеже това е положение за сън, за целта си нагласете отначало алармата за след 15 мин да се намеси. Това е само първоначално докато човек започне да привиква. И понеже това се прави веднага след ставане от съм е напълно възможно човек да не се е разсънил и да не е „съвсем буден“ веднага и ако направи това, можете да се „унесе“ отново. Няма лошо(но и рискувате да започнете ежедневния си график със закъснение), естествено ако нямате друга работа след това). За това го наричаме „под свой контрол“ процесът, защото го правим целенасочено отпускането и защото не заспиваме по време на упражнението.

2.Повдигаме очите нагоре на около 20 ͦ ,а това задейства алфа ритмите в мозъка ни, както и активира дясното полукълбо на мозъка ни. Когато създаваме мисловни картини ги ползваме очите под същия ъгъл.

3.Бройте бавно от 100 до 1 с интервал между цифрите около 1 сек. Задържане(ако може да се нарече задържане). Така това се прави първите 10 дни. След това бройте бавно от 50 до 1 по същия начин – 10 дни. След това бройте бавно от 25 до 1 – отново 10 дни. След това бройте от 10 до 1 – отново 10 дни. И след този процес имате възможност да бройте само от 5 до 1, за да навлизате в нивото си(както и да не губите време, ако има нужда веднага да навлезете в него). Така 40-дни постоянство, водят до Гигантска промяна дори до ниво-ДНК.

повече за The Method Silva тук: https://bit.ly/3at6S1T

Ментален подарък за Новата Година - 2018г.

Ценността на човека трябва да се определя от това какво отдава той, а не от това какво е способен да постигне. Стараех се да стана не толкова успешен човек, колкото ценен човек. Гледайки световно известните хора, открих, че всеки от тях е дал нещо на света. Нужно бе да се науча да давам, за да имам възможност да вземам. Когато моята цел стана Увеличаването на ценностите в света, се качих на следващо жизнено ниво.

След като вече 8 човека ходят на воля след ИНСУЛТ (а само 4 са през тази година 2017г), то няма какъв по-голям подарък да се генерира точно в навечерието на старата - 2017г и настъпването на новата – 2018г. Доволен съм дори когато днес на 30.12.2017г. Баба Данче Дунева от с.Джулюница направи своите поредни крачки но навън от стаята, в която бе прикована от Инсулт. Но след моята поява тя проходи на 6-тия ден(18.12.2017г) и от тогава до днес тя „крачка по крачка“ напредва и се справя сама. Става си сама от леглото и напредва. Показа завиден ДУХ на боец, който иска да се справи със своето предизвикателство.

Днес дори не подозираше, че ще излезе навън до вратата, защото пътят минава през мястото където е паднала и се е страхувала от там, за да го погледне отново. Болезнено е най-вероятно, но аз и помогнах да преминем и да се освободи от страха. Така стигнахме до входната врата и сама на собствените си два крака погледна безлюдната улица на която живее със собствените си очи. Велик миг е този при условие, че само до преди 17-18 дена са я вкарали на леглото и от болницата с чаршафа и са я оставили да „се спасява“ както може. О, Боже, че то това е жива Благословия, защото Вселената си знае работата. И дъщеря ѝ Денка ме открива мен, защото знае за друг мой случай с Митко, който в началото на лятото изправих от същото-инсулт(получил го един ден докато се връщал от работа). Коварно и бързо връхлита човека и бавно си тръгва. Но аз не се предавам и предизвиквам всички да правят същото: да не се предават, защото не са губещи.

Засегнатите от ИНСУЛТ не се нуждаят от упреци и обвинения, те остро се нуждаят от внимание и грижа, както и от разбиране и състрадание и едва тогава от професионализъм.

Също така днес баба Данче стана на 76г. почерпи и беше по-жизнена от всякога. Очите ѝ светеха и се виждаше емоцията, която изпитва когато заговори за началото когато се е върнала от болницата и днес на този неин празник тя ликува, защо вече знае, че е поправимо онова, което другите смята за необратимо. Най-вероятно, защото не знаят, че точно аз съществувам. Но тези, които знаят вече ходят смело из Лясковец. Щастлив съм когато ги видя да крачат без чужда помощ и когато имам време се спирам за да ги заговоря...Така се случват и хубави неща в живота ми, чрез който се променя и възстановява чужд-такъв!

„Бъди търпелив към всичко, което е останало без отговор в сърцето ти, и се опитай да обичаш самите въпроси.” /Райнер Мария Рилке/

Христóв Ден...

Христóв Ден или Хрѝстов Ден...Единият Ден е Раждането на Исус, а другия е моя Имен ден. Независимо, къде е ударението на думата или в/у Живота...все е празник за мен,за вас,за нас. Честито да е Раждането, честит да е и Празника ми. Наздраве да е за мен, за вас и нас! Светло Рождество Христово, здраве и мирни дни,името ми с добро и чест да се чува!

Паралелно Наследство...

Щом имам късмет да съм Тук и Сега, и да съм Различен, то нямам нужда да се променям заради нещо!

Личния ми лекар ме заведе в домът на друг Доктор-зъболекар с цел масаж. Тъкмо бяхме направили 4 сеанса всеки ден и нещеш ли докато работех направих една асоциация, която до този момент никога не бях я разбирал-разтълкувал и т.н.:

Преди 8 години в Салон Флоранс-Лясковец бях обявил, че всяка сряда правя безплатни масажи. Въпреки това хората „ме обвиниха“, че съм луд и кой в тогавашното време „прави“ неща без пари въпреки, че е безплатно те коментираха “цената” и „не искаха да я плащат“  за масажите ми, защото имало уловка „все някъде“. Хем така, хем така! Нямат угодия.

Тогава при мен дойде, жена която имала нужда от серия масажи, но нямала такава възможност да си го позволи. Една билкарка от Горна Оряховица я насочила към мен и да си направи няколко сеанса. Освен това да и се изравни енергетиката в организма, понеже била занижена. Така тя дойде при мен. Разказа каквото пожела и започнахме. И въпреки, че масажите ми бяха безплатни с цел популяризирането на масажа в региона от моя страна, тя носеше бонбони-лукчета. Тогава абсолютно не обърнах внимание (но днес вече „обърнах“), защо при условие, че аз не искам нищо-освен да ДАМ, тя все пак носи... Така един ден тя дойде и каза, че сме постигнали резултата и приключваме на този етап с процедурите. Благодари ми и... дълги години дори не ни се пресичаха пътищата... След много време вече я видях 3-4 пъти.

Обаче следата, която оставиха лукчетата се „насложиха“ в/у онази от моето детство, което ми припомни много бързо ние като суровакахме 1984-85г. Баба Ненка (майката на Дядо Христо на когото съм кръстен), ни даваше най-сладките лукчета на света.

Та докато правих масаж се запитах дали това не е било някакво посление от моята пра-баба Ненка, която беше обвита в мистерия за мен и отключваща се чак сега, чрез тази ситуация. Едва след 8-9 години успявам да разшифровам посланието ѝ с лукчетата. Тази безкористност и сладост на бонбочето Лукче, което е давала пра-баба го е зареждала с любов, защото все пак е родила 6 живи деца и едно починало. А дядо ми е част от живите. Добре, че през 20016г нещо „ме накара“ да направя „родословно“ дърво за проекта по който работя „Дървото на живота“, че да попитам тогава живата дъщеря на Баба Ненка-сестра на дядо, за майка ѝ. Каква е била, с какво се е занимавала? И не бе просто паднала от някъде...защото на мен никой нищо не си направи труда да ми каже за нея. Може би, защото когато са видели, че на 11години съм започнал да „проявявам“ своята различност а от 14 до 16-сет вече бях започнал да се интересувам пряко от Масажите. Кой знае?!

Та дъщеря ѝ баба Петрана ме попита дали наистина не знам с какво се е занимавала и как така не знам?!! Беше изненадана, че аз съм проявил наследството ѝ, а дори не знам за него... Дълги години съм се чудел, как така в родът ми ако няма масажист, чакръкчия, билкар, аз съм такъв и много повече. Но явно когато съм започнал да „проявявам симптомите“ на така нареченото любопитство по покълващото в мен призвание да Докосвам хората чрез масажът, са разбрали родата ми и сякаш станаха гроб по темата. Отричаха това с което искам да се занимавам, не зачитаха стремежите ми, омаловажаваха ги, не искаха да се примирят... искаха да „ме правят“ полицай или военен... понеже баща ми бе някога полицай, а чичо ми някога военен... Но не, ако бях приел всичко това сега нямаше да вървя по моя си път, нищо, че е „достатъчно трънлив“. Той е този, в който съм искал да вървя. И тогава дъщеря ѝ по телефона когато се чухме ми разказа в 50минутен разговор, че майка ѝ била доста известен чакръкчия и хора от различни краища на света са идвали при нея...(ти да видиш ново 20-сет). Помагала да заченат жените, както и е „премахвала“ не добре дошлите бебета на тоя свят-може би „случайно“...Слушах внимателно, какво говори но когато взе да се повтаря я помолих да се разделим... Пожелах и всичко добро и след време научих, че бе починала. Ами ако и тази информация не бях „изкопчил“ от нея, дали все още щях да се терзая относно от къде идва всичко това...Кой знае. И как тогава моя племенник би знаел, това ако един ден би поискал да знае нещо по темата...

Тогава се замислих: Господи, защо така трябваше да скрият или да премълчат историята на тази велика жена баба Ненка... а аз през три поколения да се родя и да върна това отново „от нищото“ в родът ни... И защо да не би да са имали „другите“ други планове за мен, че да са искали да не знам или да не виждам следата...ѝ само, че след 9 години аз още не я бях видял Въпросна следа, а тя сама направи невидим паралел в умът ми...чрез лукчетата, че да я видя.

Та тогава явно съм получил още едно послание от пра-баба си без да разбера и сякаш сега чета чрез невидимия си паралел някакво толкова старо - но всъщност ново писмо изгубено във времето, което съвсем недвусмислено си дойде у дома при мен въпреки, че нямаше клеймо и марка. Но знаех, че е за мен, защото никога през годините не чух някой да споменава от всички „други наградени“  с лукчета от пра-баба Ненка, че е толкова важно за тях... А, малките знаци не се „отразяват“ дълбоко в ириса и не оставят следи в сърцата на друг освен в този, за когото е!

И ето на онази жена, на която съм помогнал с масажите преди 9 години ми донесе лукчета. Добре де, сега и по лукчетата ли „трябва“ да разбирам кой какво послание ми носи...Тогава явно съм „бил зелен“ и не съм разбирал посланията и знаците така през 2008г. Но сега явно когато отивам към 40-сетте си години от моя живот все повече съм започнал да създавам чисто нови „връзки“ в съзнанието си, които осъществяват своя трансфер през времето и пространството... към мен. И ако е оставила послание пра-баба от онази отминала Епоха, то защо чак сега то дойде при мен???...чрез правене на масаж на точно тази докторка, като ми припомня колоборацията от:  лукчета- послание- от пра-баба- масажи-докторка- жената с лукчетата и т.н. ...

Явно открих още една следа, която ме върна към спомена, който така или иначе избрах... или вече не знам, аз ли избирам или мен ме избират. Направо вече не знам, кое как става?! Любовта за пореден път заля площта която е в мое лице... и как да не съм различен, как да не наблюдавам?!