Изграждане на Реалност!

...Когато реших, че искам да променя нещо в живота си и исках тя да е трайна, взех трудно решение, с което направих волята си основен двигател на тази промяна...

Това е тема с продължение от предния път когато говорихме за „Тройния нагревател“ и имаше много неща, които не ми стигна времето да разисквам, защото когато „времето“ е предрешено, разграфено или контролирано, няма как да се разпростирам.

И въпреки това-това познание ми отне много години за да стигна до него. Защото то не бърза да се разгръща иначе пътя ми щеше да е скучен и лишен от Алхимията. То може би си е било някъде там, но причината е у мен. Аз „сега съм узрял“ за да го консумирам. След като разбрах и осъзнах, че „Тройния нагревател“ - управлява моите Навици, моето Поведение, моите Мисли, Имунната система и Метаболизма ми - то тогава много неща си дойдоха на местата и Дишам ли-Дишам. Но всичко по реда си, за да проследя някой детайли назад във времето...

Повече за "Мистерията на Тройния нагревател" само в НОВАТА Треактория - FIRE!

Ще говорим за качеството последователност и ще започнем първо с проследяването на нашето дишане. Вдишваш и Издишваш. Само от тук ако се поучим от този първичен Рефлекс-Дишането, ние ще научим много за изграждането на качества и навици в нас. Защото Вдишването-довежда нещо ново в живота ни, а издишването отвежда вече старото. След като се научих да Дишам напълно Съзнателно - Волево и Дълбоко както и продължително време,  станах практически господар и на живота си (това е науката за Пранаяма). Не го ли бях овладял това изкуство още преди години щях още да съм подчинен на живота.
Така се научих и да се концентрирам, което е първия елемент на способността ми да се фокусирам (както лупата концентрира снопчето светлина и създава огън), което е живата прелюдия към Медитацията. Първо бе изграждането на последователността - без да си позволявам да прескачам „стъпалата по пътя си“, след това развивах постоянството и накрая бе волята ми, но вече бях изградил първите навици. В обратен ред някой неща просто нямаше да се случат, нищо че повечето хора залагат именно на това (каруцата пред коня).
От началото не знаех, че абсолютно всяко мое поведение е било резултат на волята ми или на навиците ми (които не бяха никак изградени отначало). Също така не знаех, че волята е изчерпаем ресурс и е като батерия, която се ползва безразборно. Така волята ми дълго време се е борила с „двама мои врагове“ мързела и недобрите навици, преди да осъзная, че е трябвало да изграждам качества в себе си.
Така чрез Последователно следване на „стъпка по стъпка“ - волята ми не бе насочена към постигане на „голямата картина“ от раз, а към изграждането на навици, който да продължат да съществуват и да мога да ползвам всеки ден, след като волята ми, би се изчерпала или волевото ми усилие някак си намалее, защото и това се случва.
За да се науча да създавам трайни промени в живота си, е напълно нормално да „се обърна“ навътре в себе си и да пипна малко „тук-там“ oттегляйки сетивата си в медитация. Което ме провокира много често да си подарявам време и тишина, за да чуя себе си.

Така се създава качествена визия за промяна в моята орбита, която до голяма степен е плод на драстични нагаждащи промени и адаптация след това. Защото няма как да очаквам различни резултати, пък да правя все едно и също нещо - т.е. нищо.
А изграждането на първоначален навик стана като започнах с нещо малко, което не изискваше почти никаква воля, за да бъде направено преди толкова години. Като проследяването на  съзнателното – дълбоко - волево дишане (наричано още Пълно Йогийско дишане), рано сутринта. Така някъде между другото се научих да ставам рано, а след това и да организирам времето си „стъпка по стъпка“, по най-добрия начин - дишайки дълбоко. А не съм скочил директно блъскайки се в „голямата картина“ на живота ми. Не!
Така заявих ясно пред самия себе си, че: „Искам да мога да правя всяко „ново нещо“ в живота си по начин, по който го мога и го разбирам, прилагайки го успешно, като всяко друго нещо, което умея и правя. Тогава няма да може никой да ме стигне!“ Няма как да позволя чудото което ме е възпроизвело, да свърши с моето раждане! Не!

...„Проблема“ не е в това, че твърде много или твърде бързо се развивам или съзрявам, а осъзнах, че “съм изтървал” доста време, през което съм могъл да се науча да правя нещата по „правилният начин“ макар и бавно, когато съм бил още дете.
Добре, че само част от времето ми е загубено тогава, когато не е имало кой да ме води. А водачеството е от изключителна важност за създаване на пример и следването му, което би трябвало да ме  подтикне към изграждане на модел на подражание.
За целта „времето ми“ е било запълнено по стереотип на родителите ми и понеже тяхното „е загубено“, моето просто не може да бъде спечелено, намерено или наваксано, (същото е и с нашата изгнила и пропита с мухъл образователната система).
За това, каква полза от първите 7 години от моето „порастване“, преди „да тръгна“ на училище, ако „те липсват“ и не са били пълноценни или не са били свързани с моето израстване. Как да се върна един ден в детството си, ако „него го няма“ и съм преминал гратис през него?
Някой неща не могат да бъдат поправени или върнати!

Ето къде се къса нишката към желанието ни да  загубим смисъла на събуждането сутрин и заспиването си вечер. Едните не искат да стават-сутрин (защото са „изсмукани и ограбени“ от тия нови технологии), а другите не виждат смисъл да си почиват - вечер (защото недостига на реалност не им отпуска примката, в която доброволно родителите са разрешили да се впримчат децата им, защото така са „послушни и тихи“) и т.н. и т.н...
А ключа е в самото забавяне и намиране на нишката - като се научим да изграждаме качества, които сме „изпуснали“ по ред фактори... да не кажа причини!!!

Запретнах ръкави и направих така, че мечтите ми да погълнат живота ми - действайки по тях, защото знаех, че ако се оставя на течението, живота ще ме погълне мен и мечтите ми... и ще ме провали!

P.S.: Χρήστο Χριστοφ каза всичко това в ефир и не съжалява!®

Как я правя аз Thai Foot Терапията!

                          РефлексоТерапия и Mагията на “Avon”

Едно лирично отклонение ще направя с 4 продукта на “AVON”- не че изгарям от желание да рекламирам чужди неща, но на този етап те много добре допълват моята терапия за крака (и мога с чиста съвест да им изнеса един Workshop чрез моето Призвание на Терапевт – и дори не внимавам какво си пожелавам, защото го мога!!!): 1.Хидратиращи чорапи- бели;
2.Охлаждащ спрей за стъпала; 3.Ексфолиант;
4.Хидратиращ лосион за стъпала 
(всички базирани и формулирани с Алое и Мента – Foot Works), кърпата (ароматизирано - изпрана) и дървено и автентично тайландско стикче за 
 Thai Foot Massage.

Нека прелюдията да започне: След като 10-15 мин се киснат ходилата във ваничка с цитрусови плодове, рози, мента, маточина, здравец (може и индрише)-(както и соли за вана-вършат перфектна работа), все билки от двора ми, се попиват в по-голяма кърпа (може едновременно, може и по отделно).

След това се качват на масажната маса (така е при мен) и се настаняват с директен изглед към синьото небе! Не губя време и веднага впръсквам лявото ходило със спрея „с цел охлаждане“. А докато попива свежата консистенция - другото ходило (задължително се загъва като е първо дясното - защото се започва винаги с левия заради сърцето), се загъва с кърпата(85/50) още до като е топъл (за да мога да се възползвам на малко по-късен етап от тази омекотена феерия). Образува се нещо като ботушче и се оставя „на мира“ в покой. Тук много от Клиентките (ми) „не са спокойни и трепкат в любопитство“ както и снимат, но само „от начало“, защото искат „да гледат“ какво им „причинявам“ (защото масаж без желание-няма)! Напълно са прави точно тези Клиенти, които никога не са преживявали масаж на ходилата и не знаят какво е изживяването. Но съм убеден, че с всяка следваща процедура покоят ще се настанява трайно в превъзбудената им житейска сетивност.

Вече е „напръскано“ предварително лявото ходило и започвам с цялостната Тайландска-Рефлексо Терапия която практикувам (и се лицензирах), а може и китайската (чрез която изправям хората от ИНСУЛТ и още други заболявания), те не се различават много по схемите (и слава богу!!!). Аз не ползвам  никакви масла по време на точно тази процедура - нарочно, за да не си цапам консумативите! След като при-върша с тази грация и кракът отдавна се е освободил  от стреса и напрежението, го поглаждам само няколко пъти и веднага от-сипвам в едната си длан откъс от „Ексфолианта“ за да го разнеса с двете-след това. Тъкмо тогава се разнасят нюансите на аромата на продуктите(алое и мента) и самите частици дращят по кожата. Не казвам, че всички са ентусиазирани заради „драскането“ (защото им виждам израженията), но да речем, че това е за кратко (Има и на такива, които им „опъна“ нервната система!!!). След това забърсвам ходилото с мокри кърпички и веднага с друга кърпа, за да се освободя от частиците, които вече са си „свършили“ работата(но може и с четчица). За един миг кракът го оставям в покой, за да мога да от-сипя от третия продукт в дланта си – „Хидратиращ лосион за стъпала“. Като тук няма да крия, че самото втриване си е допълнителна грация към основната терапия и е като „довършителна работа“ за лявото ходило. Втривам до пълното му абсорбиране с елегантно-въртеливи движения, чрез велурените си длани и почти веднага след това поставям на ходилото „Хидратиращото чорапче“ (те са универсални и няма при тях „ляв-десен“). Няма да крия, че аз също се наслаждавам на гледката като Терапевт, как се усмихва клиента и как феерията от цветове и усещания в колоборация с виртуозните тайландски техники, директно му пленяват сетивата и му се иска точно това удоволствие да „бъде с много удължен/отложен край“ (Да се „разбира“ като, един цял следобед-минимум). Веднага след това последва нежно разопаковане на дясното ходило с обособилия се вече „импровизиран ботуш” с кърпата, който е запазил топлината и уюта му. Постаравам се да го направя по същия начин на лявото ходило обуто в чорапчето, за да завърша своята поредна прелюдия към съвършеното и изчистено удоволствие, което Клиента си е позволил да изпита при мен. БлагоДАРя с НАМАС'те!

След това изпълнявам/причинявам всичко това и на дясното ходило като процедура преди да го обуя отново в чорапчето и да разопаковам левия крак и цялостно да ги загъна и двете ходила. Така процедурата предизвиква цялостен покой и стабилизира с охота желанието за унес - в страната на мечтите и понякога отива повече от ЧАС.

Така накрая - не в началото(винаги) приветствам хората с; „Добре дошли в моята мечта, която стана факт само, защото не се отказах от нея за нищо на света!“

                                                             Thai Foot Therapist: Χρήστο Χριστοφ

P.S:Всичко това ви го разказах, защото го преживях до като го преживява всяка седмица - жената която Обичам!