The Game that They Talk About….

The game that I am talking about, looks almost like the “Tree of Life”.
Hallo Everybody! Today I have the pleasure to introduce you my new project, which I had prepared during the last two years. Slowly, step by step I had unfolded the process of creation of that Game. Since the beginning I truly wished to talk about it, but there was nothing to say at that time. Here came the end of 2014 the ending of my 20th-years long cycle of growing and learning. Today in the beginning of 2015 I am opening another one which will last in the next 40 years which I had enriched as a planning, but that is another topic.

I started gaining the sum of BGN 3.5oo to patent the Game. I am planning to produce and present it for mass playing of all the people from 2 to 202 years old.

I had prepared with my lawyer all about its patent and I had his support. That is why I am appealing all known and unknown people who would like to give away some money for realization of that project. Your name will be mentioned in the Game as its Donor, but if you prefer to be anonymous there will be no problem for that. In addition every donor will get some gifts like e-post card, e-book, a place for his or her name as a Donor and a personal dating with the author. You just have to scan the donation document and to send it to my e-mail: . All the good in this world happened with the help of some good people that is why I am so thankful to all of you and to all that great diverse of skin colors, nationalities and believes.

Basis for transfer of donation: You just can write “Donation for the Game” – nothing more!

ALLIANZ BANK                                     
IBAN: BG59BUIN95611000431451

When soon the Game became a reality I will be pleased to meet you and to play with you!

P.S.:As my first gift I will present you some information from the Annotation of the Book:

Brain Annotation of the Game

I do not follow my dreams; I make them come true even if I do not have enough money for them. The best news is that I have a decision for that problem. I am replacing the missing money with a lot of concentration and hard working about the cause. We all know that the dreams need a hard working that is why I am working bravely for them. I am reading, asking, meeting new people, looking for sources. Along with that all I do not forget to keep my eyes upon my intuition when I take a tour to find my own truth! May be you already know that if the man does not leave his hove ever he can not enrich it with anything else. The creativity, the perseverance, the personal attitudes and bringing things in practical dynamic type is the essence of my creativity being so alive! When I made a decision to work I started to prize my time. So now I am working hardly!

   I never will give up even many people have tried to impose me a fault for anything. When I was poor, I was guilty for being poor. When I became rich I was guilty for not sharing my wealth with the others… When I was stupid my guilt was that I was "clumsy". When I became smarter I am still flaunt how much I know! There is always something for what to be "in the gap". Along with that I often felt guilty if I take time for myself to relax, just be myself and do nothing. All around had blamed me for putting away my tasks sometimes or trying to escape from the pointless bickering….
   I’ve been looking for and finally I found my authenticity in my steps forward, in my deals and my path of creator that I’ve gone along till today. I do not race, compete and emulate because it can makes me lose my natural pulse of a happy person. I would probably turn myself into a strange machine for creation of so called material wellness and richness, but would it worth to be done and for whom to be done? I had finally found my inner complacency and happiness – that is my personal success. For the bigger part of the people success is a kind of  impermanent illusion the lack of which paralyzes them, but they don’t know that if they do not feel satisfied by their path of life, they had failed anyway! I had remembered those words quite well when they had passed through my mind for the first time, because I know I will need them even when I finish the game here, but my life will go on!

The Annotation of the author for the game called “A Game for 66.000.000$"

Знаците с форма на ръкавица!

Днес(28.01.2015г) докато си пиех кафето с моя човек, с периферното си зрение видях,че нещо падна от някого който вървеше...Изправих се(защото имаше цвете на прозореца дето ми закриваше виждането) да чукна на прозореца(по някакъв инстинкт, че може би няма да му стане приятно ако разбере собственика, че го е загубил) и видях, че това е моя позната, която уважавам и ценя като човек. Помахах малко „некултурно“ през прозореца от вътре и тя се обърна...сочейки и давах настойчиво знак, че  нещо е изтървала. Тя се обърна и видя, че това едната черна ръкавица. Усмихна се взе я и си отиде в офиса. Тя вървеше с още едно момиче нейна колежка....
Пошегувахме се с моя приятел, че тя се опитва да си „хвърли ръкавицата“ някак като предизвикателство към вселената. Продължихме да си пием кафето, но след малко тя дойде при нас и седна...Заговорихме се много и тя внезапно се сети за ръкавицата, която преди беше изтървала...имало предистория! С колежката си докато вървели към офиса и преди да падне ръкавицата и аз да и дам сигнал, тя говорила за мен с нея. Тя каза, че нейния баща бил и казал, че в Лясковец имало още един добър масажист казвали му „айса“ и тя я попитала дали го познава(понеже ходи на масажи редовно). Тогава тя и казва, че ме познава и, че най-редовно посещавам в сладкарницата до офиса им и ако съм там е щяла да ме покаже кой съм. Но аз изпреварих нещата с ръкомахането за ръкавицата и когато тя се навела да я вземе и казала, че точно аз съм „айса“ дето правя масажи.

Някак толкова случайности на едно място ми мирише "на заговор"...от вселената. Та да си призная радвам се, че хората така или иначе „ме говорят“, разнасят къде за хубаво, къде за друго! От уста на уста е рекламата, на която разчитах с времето. Нищо, че съм отказвал и прием на мнозина, заради много фактори. Както и преди 6-7 години масажа в сряда беше безплатен при мен. А това пораждаше купища въпроси, на които хората така и не получаваха цялостен отговор, защото това бе моя политика с която си служих за да видя, какво е да даваш нещо(дори повече от себе си). Само преди месец(31.12.2014г) навърших 20-сет години от как практикувам масажи върху хората, клиентите и дори на животни правя когато си играя с тях. 
А също така мечта я да направя и цялостен масаж на слон...може да ми отнеме цяла седмица, но...бих се пробвал!

„Дървото на Живота“ и наследството, което носим!

Днес 26.01.2015г. гостувах отново в телевизия „Видеосат“ - Велико Търново. Подготвих темата със заглавие „Дървото на Живота“ и наследството, което носим! Тя е такава, защото бих искал да имам време(цялото предаване) да разкажа малко повече за играта „Дървото на Живота“ за да създам любопитство, но същевременно няма как да разкажа повече, колкото и да ми се иска, защото... тук, както и навсякъде по света всеки „по-бърз и с възможности“ може да се опита да ме „изпревари“. Ето за това няма как да е повече. „За без пари толкова!“

Разказах за 4-те типажа участници в играта, а те са: 1.Неудачник/Безделник; 2.Творец/Създател; 3.Приятел/Кисел гъз; 4.Шеф/Непораснало дете; Първите двама ти дават от времето, таланта си, знанието си, помощта си(дори), ведро е около тях и компанията им е чест за околните, а следващите двама ти губят времето, натоварват те, и освен това редовно техните „драми“ са най-важни, те се напъват да са център на компанията и вселената, но не им се получава...защото хората странят от тях!

В предаването водещия ме попита дали се припознавам в някой от тези типажи...отговорих веднага, че съм преминал през всичките...но най-много искам да съм си творец или просто човек(нищо повече или по-малко),както е обозначено на визитката ми.

За първи път си позволявам да извадя на показ информация за играта си и това много ме радва... Явно е дошъл „мигът“... Както казах в предаването дори не знаех, защо това произведение когато започнах да го пиша някак секна.  Всъщност знам! Опъна ми нервната система и съзнанието ми ѝ някак колкото и да си мислих, че съм готов за „големите неща“ не беше съвсем така. За това продължих да правя други неща, за да се „освестя“. Така след като разбрах, че не бях съвсем готов бавно и постепенно се захранвах, връщайки се към самата идея на играта... Извиних се на себе си и си простих, че „нервната ми система“ се беше опънала като корда по време на богат улов. Така продължих стъпка по стъпка и разбрах, че забавянето е въвеждане на нервната ми система в постепенност и последователна стъпка по-стъпка в играенето. Осъзнавам, че няма как да ми бъде изсипано каквото и голямо количество ѝ да е на веднъж върху мен. Просто не бях готов! За това много хора, с които съм говорил през годините са ми казвали, че ако спечелят голяма сума пари от тотото или лотарията ще се побъркат. Ами как не, и тогава живота им вместо да се подобри(защото той ще се подобри за месец, два, година и след това край-надолу). За това финансовата култура, грамотност и потенциал, както и творческата култура е хубаво да се вслушваме в интуицията си. Тя не ни подвежда, но също така за да разпознава модели на поведение и харчове е хубаво да четем, питаме и развиваме потенциала си, а не само егото си...

Но на скоро в мислите си засякох нещо интересно.Тази игра е като „кафето“(старо френско
сирене, кашкавал), което дават на дегустаторите след всяка проба хубаво вино, за да могат да разпознават всяко следващо. Все пак са отишли там да напипат хубавото, а не да се опиват или да „прекарат“ нещата...Но когато човек е професионален дегустатор, той плюе(не гълта количеството вино, което е в устата му).  Та и с моята игра стана така... Тя разнообрази всичко, направи завои, превърна се в нещо различно, неподправена и автентична.  Все пак до сега съм написал 25 книги на български, създал съм „Златните 7“ и правя още неща...Но подобно нещо не съм се и замислял,че е възможно да създам. Не знаех! За това приемам с радост, удоволствие и благодарност шанса да изваждам, показвам и развивам... „Дървото на Живота“.

„Живеем в култура, която ни програмира да очакваме мигновено удовлетворяване на желанията ни и да не ценим процесите, изискващи много време и голямо внимание. За нас е лесно да прочетем няколко книги, да посетим няколко семинара и да очакваме мигновено просветление. Това е манталитетът на „микровълновата духовност“. Научавайки се да обичаме, ние трябва да прегърнем всички житейски преживявания – както ужасните, така и върховните. Често най-голямото духовно познание идва маскирано като обърканост и болка. Наистина е предизвикателство да бъдеш благодарен както за радостта, така и за болката.“

                                                                                                                   Робърт Оудъм

За това явно бе дошъл мигът да създам нещо различно, нещо достатъчно шантаво и приложимо...  каквато е играта!

А, между другото благодаря ви, че прочетохте материала ми. Оценявам това!

Удовлетворяващите приходи на Живота!

Когато алармата звънне имах две опции. Едната е да се обърна на другата страна и да продължа лежането с цел “сънуване“ или да стана, да разтъркам очи, да се протегна и да направя поредната медитация. Всеки ден от 14-сет години насам това, което променя живота ми е изпълнението и изживяването на „златната среда“, която е м/у 4:00 до 7:30 часа...

...От книгата "Дървото на Живота"
Нищо, че трябва да си отворя очите и да стана, за да застана в положение за медитация и пак да затворя очи, но тогава и другите сетива биват капсоловани с цел пътуване без багаж(както обичам да се изразявам... за мен това е медитацията). Въпреки, че не съм редовен посетител на каменните сгради набедени за убежище на Бог, аз всяка сутрин замлъквам, за да се слея с него. Когато медитирам аз благодаря, не прося. Искам, но не моля за подаяния. Защото разбрах, че това, което мога да дам е много, но бих желал да го създам, имам желание да продължа напред разпръсквайки го като светлина по пътя на всички ни.

Сливането, безмълвието, дори бездиханността и безвремието смесени с общуване са интимната среда, която аз търся, когато затворя очи отново за да продължа пътя си... Всичко това, което направих, стъпките по който вървя знам, че съм напътстван.  Знам че това състояние е като един антиоксидант в моя свят, който допринася за правилните процеси на живота ми.
Пътят без багаж е отговорност на душата, която движи тялото ми. След това всеки ден местя фигурката си в поредния ход върху житейската дъска, за да видя, какво още мога да направя(по пътя си) и какво още ще се разгърне за мен в моята реалност... Когато работя по книгите, продуктите и изучавам нови неща аз дарявам всеки ден в подноса на Бог, моята благодарност, за да продължа напред. БлагоДарността ми е моята литургия! Много пъти съм се чудил от къде идва всичко това с което се сдобих по пътя си... някак ми е интересно как когато бях дете и ученик нямаше никакви индикации за каквито и да било насоки в тези области в сегашния ми живот. А ето ме днес някъде там по стълбицата на израстване...може би си мислех, че е редно да имам(първо) за да бъда благодарен(придобиването му), но уви в моя живот май не става така. Първо трябва да декларирам, че това е изживяно и след това то идва...(няма да скрия, че това ми изглеждаше много шантаво от начало, но с времето разбирам, че то аз съм с грешка).

Това знание което идва от вътрешния ми необятен свят с лекота въздейства на живота ми без каквото и да било насилие върху личността ми... За това се радвам, че когато съм бил подвластен „на училищната система“ нещо ме е съхранило. Да по критериите на учителите (тогава) аз „не съм ставал за нищо“, и дори се опитаха да ми го покажат, но... след много години видях една мисъл на Робърт Ингерсол, която е точна когато и да я прочетеш през времето: Училище - това е място, където полират камъни и развалят диаманти.Но това време отмина застана зад гърба ми и също така е повод за благодарност, че нямат достъп до творческия ми процес, такива хора наречени „учители“.

В тъмната стаичка, се влиза трудно поради миговете на самота с мислите си. Слава на Бога, че това е времето, през което се кове живота ми... как да разкрия мястото и времето, как да пусна някой там. Това е състоянието чрез което минавам за да си спомня, какво е било „преди това което е сега“. Защото много пъти съм заявявал в различни ситуации и поводи, че нищо от този свят не ме привлича, трогва и т.н. За това търся начини и способи за да се връщам назад във времето за да си спомня, какво беше „там“ за да го извадя тук и сега. Ползата е несравнима, както мравките носят зрънцата надолу в мравуняка и не защото това е запас само за тях... а така са устроени мъдро, че ако се засуши природата и реколтата се скапе, там е другата житница на земята. Нищо, че ние не ги забелязваме, както съответно и своя ум... той се влияе от всяка мисъл, готов е да създава филми от всичко за да е „на гребена на вълната“, но поспри се малко и затвори очи, след като се събудиш за да почувстваш тишината, която дава отговорите на всичко.
Няма да излъжа, че първите години тази абстракция ми изглеждаше нелепа, но това беше така, защото не знаех, какво е наистина да медитираш...След това практикувах медитация в движение, но пък тогава осъзнах, че с това движение си спомних хиляди неща, но пребиваването в горните чакри, носи бели петна за физическия аспект. Заземяването липсваше и някак следите от пребиваването в медитация ходейки, липсваха. Благодарение на много други знаци ѝ сливането на разума и сърцето заедно с интуицията доведоха до повече осъзнато даване...

                                                                                     Дървото на Живота/Color “X” Day

Да дадеш ЖИВОТ на Пътя, по който вървиш!

на Христо Георгиев Ризов,
роден на 25.IV.1929г. в с.Малка Черковна,
обл.Длъжка поляна, окр.Търговище.

Произхождам от средно селско семейство. Основното си образование завърших в Длъжка поляна – VIIклас 1943г. от 1943г. до 1946г. съм като работник в земеделско частно стопанство. След 1946г. до 1948г. работник кантонер в село Орач - Търговище. През 1949г. войник до 6.IX 1952г. От 1952г. до 1957г. в частно земеделие.След 1958г до X.1960г. в ТКЗС – работник. От X.1960г. кантонер (пътен майстор) до 1970г. От IV.1970г. изселване в гр. Лясковец и работещ като строителен работник до момента. През тази година съм имал много награди парични и различни значки. Член съм на БКП от 1955г. с партийна книжка №205740 издадена в гр. Омуртаг. Баща ми и майка ми също след 09.09.1944г. членуват във ОФ организацията и неса засегнати от народната власт.
Другото оставям на вас.
                                                                                                         Подпис: Христо Ризов

За първи път започвам с автобиография какъвто и да било мой материал, но тук просто самата ситуация предразполага за това.

Ако ви кажа, че израснах в семейство, което никой никого не познава в дълбочина няма да излъжа. Това, че са те родили, отгледали или са те, хранили далеч не значи, че те познават. Казвам това защото човека за когото пиша, говоря и споменавам в молитвите си е моя ДЯДО ХРИСТО. На когото съм кръстен(но това е друга тема). Познат и непознат.

Баба и Дядо снимани от мен!
Когато съзнанието ми ме върне към спомените ми за дядо, веднага ме връща в миговете когато бяхме на балкана неговия роден дом (с.Малка Черковна). Там аз виждах, как се ловят, раци, риба (нямаше толкова), виждах как се ходи в гората за гъби (пачи крак) и после се пекат на ламарината. Как се събира сено и билки(и как се сушат), как се коси, как се носи прясно студена вода от чешмата (която той е направил и завещал на селото,но за да отидеш до нея трябва да прекосиш реката), как бягаш на воля... Все неща които няма как да са ми били толкова приятни ако наистина това не съм го искал. Разхождах се из цялото село, познаваха ме всички и никога няма да забравя един друг по-голям възрастен човек(нищо, че не е жив отдавна) бай Иван - бързоходния. Този човек въпреки, че беше на 97г. тогава когато аз бях дете, той буквално ни задминаваше когато тръгнехме да хващаме рейса. Тръгваше много след нас от горната махала (където живееше) и ни задминаваше (като ни настигаше по трасето) и не го виждах къде отива. Ние бързаме за рейса, а той направо летеше, носеше  се над пътя сякаш... Тогава дядо каза, че той така си ходи, за това ходел сам, не може ли „да му смогнат на крачките“. Цяло приключение е да си с дядо си на балкана сред природата. Да видиш как се пали печка, как се пекат филийки, как се мажат с масло, как се готви боб чорба (това си е жива класика - нищо, че се вижда дъното на тенджерата)...Как преижда реката из под нивата и боботи и на сутринта виждаш как е заляла половината място от 3-4 декара където се сееше царевица. Как сестра му на дядо (баба Спасена) носеше понякога и мляко (квасено и прясно)...тогава някак разбрах, че дядо има и семейство, което е разпокъсано и не са чак толкова „близки“...

Но да спомена защо не са... ами от работа нямат време да се сближат... а и е възможно да не знаят тази
 близост, какво да я правят (но и наистина не съм питал дядо дали той не имал „някакво друго усещане“ за „студенинината“ спрямо своите братя и сестри). А и има и друго изключително важно нещо. Дядо ми беше МАЙСТОР. Роден такъв, станал такъв и продължил да прави това за което е роден и нищо друго...но спектъра му на действие(според мен)беше неограничен. Наблюдавах го как постоянно смята, кое как ще среже, ще закове или издълбае. Сам си беше направил почти всички инструменти за да развива своята дейност. Много рано свободния творчески дух го е повел към дървото, желязото и впрягането им в работа му. Стотици довари от камък е построил, препокрил стотици къщи, направил много каруци и колелета им и много сечива за да служат и на други, ковал коси(за да косят по-добре), точел ножове и какво ли още не. Построил си къща тухла по тухла от кал и ги е пекъл в пещ(с това разбрах, че тази почва е многолика и става за много неща). Камък по камък носили от къдели не за да я направи. Малко преди да отиде в казармата му останало само стълбището да направи, но така останало дървено, не го бе циментирал. 3 години бил войник и баща му дядо ГЕОРГИ се разпоредил, че тази къща ще е за брат му и му я присвоил. Дал на брат му и казал, че той Христо като излезе ще си построи друга. Няма да ви казвам как се възмущавах от разказа за на дядо и се питах защо го е направил...Но ето те не се познават и ползват някаква „псевдо ерархия“, която сякаш за нея е възможно всичко. Пък другите кучетата ги яли.... Така дядо каза, че през трите години в казармата си е усещал гърба от носенето на тежките камъни, а сега е разбрал и това, че като излезе му предстои да прави друг къща. Той оставил дом къде да живее баба ми докато го няма, а тя е изгонили от там и настанили брат му(защото той не можел да си направи, а дядо можел). Така дядо прави втора къща, която има стъпала в която живеят години наред и отглеждат децата си (моя баща и чичо).

И докато вървяхме по пътя ми е разказвал как като кантонер се е грижел за този път, по който вървим и как всички били доволни от работата му. Още тогава той ми е казвал, че е хубаво да даваш повече от себе си за да се задържиш на тази работа, нищо че заплатата му е били само 42лв(за онова време). Благодарение на знанията си е бил поканен да го изпратят да се дипломира като инженер за да може да заема ръководни длъжност(защото бил „кадърен“). Но той отказал и после ми е споделя, че съжалява, защото е искал да види, какво е щяло да бъде ако е станал... Но изпуснал шанса си...

Благодарение на всички качества, които притежава, умения, таланти и способности, той е бил трън в очите на роднини,“приятели“(макар, че не знам дали е имал въобще) и колеги...

И като казах колеги в деня след погребението му за първи път си позволих да разгледам шкафчето му и там намерих една готварска книга в която имаше сгънат цял вестник: „Знаме на комунизма“ от 8-ми май (четвъртък)1969г. (струвал е 2ст.). Разгърнах го и видях, че има заградено каре с химикал, зачетох се и видях, че има статия за дядо (за която аз дори не съм подозирал). Ето, какво пише в нея със заглавие „ТРУДОЛЮБИВ КАНТОНЕР“:

„Вече 6 години Христо Гоергиев Ризов от Малка Черковна работи като кантонер в РПС-Омуртаг. Със старанието си и съвестната си работа той е добре познат в региона. Втори участък от шосето Свободица-Банковец, за който той отговаря, се намира в образцово състояние. Въпреки лошото и непостоянно време напоследък кантонера за един месец ремонтира 450 квадратни метра от пътя. А като се запролети, Христо се зае с подмяната на изсъхналите дръвчета край шосето.
Всеки ден, едва се развиделява, Христо Ризов (в статията дядо си е подчертал името)тръгва да обикаля участъка си – да провери значи, да изчисти канавките... Така беше и през зимата, пътят беше винаги почистван.
В юбилейното съревнование Христо също дава своя принос. Той ремонтира дневно по 20 квадратни метра път повече.“
                                                                                               Камил Мехмедов
                                                                          (човека писал статията за дядо)

Сега се замислям, че ако само имаме „възможност“ и да намерим Време, да опознаем хората предшестващи ни (без значение дали са ни роднини), колко много неща бихме научили... най-малкото, е че те са видели и научили много неща потребни им в живота, и които почти никога не се видоизменят. Като ходенето, труденето, храненето и хобито им което се е превърнало в работа. А работата им си е цяло хоби... Но дали има приемственост в разбиранията и нуждите от поколенията, дали има достатъчно уважение и търпимост към мъдростта на стария майстор?

Така дядо ми е оставил толкова трайна диря в живота ми, научил ме е без да разбера на хиляди неща... Което тогава като дете ми беше странно защо ме занимава с това точно сега, когато „играенето“ беше привилегия пред каквото и да е друго. Мислих си тогава, че всичко може да почака... да сигурно е така, но ако не се беше случило тогава, сега това време щеше да е петно.

Децата на прехода от където идваме всички ние с този нисък набор спрямо дядовия е още по-зле... защото ако не сме оценили знанието и живота поднесен ни на тепсия след като сме се родили до такива хора, то какво друго можем да сторим... Какво?

И когато влезе в болницата бях единствен дето го видя дишащ на 31.12.2005г. (защото е починал в 22.00 часа два часа преди новата година - а аз като отидох на 01.01.2006г. леглото му беше празно). Бях го избръснал, сресал и го докосвах по челото, защото нямаше какво друго да сторя. Млякото което му давах в устата го поглъщаше сякаш беше бездънна яма...ех, спомени, спомени!
Но ти благодаря ДЯДО, за това, че си ми показал това/онова!
Живял не напразно дядо Христо Ризов - 25.IV.1929-31.12.2006г.
Клипът е от 07.04.2018г

„Целия прогрес се дължи на хора, който са постигнали такива забележителни резултати, които са се отказали да чувстват, действат и мислят като другите - овчемислие!“


Ако никой нищо не е написал за даден човек в интернет пространството, това значили, че този човек  не съществува или пък не е съществувал?
Ако внезапно си осъзнал, че дядо Коледа е „истински“ и съществува, но е той ти носи подаръците под елхата. Тогава какво?
Ако веднъж попиташ родителите си, кой ще донесе братчето или сестричето ти и те ти кажат, че чакат щъркела, тогава какво?
Ако си учил неща, които са били полезни за времето си, а безполезни за живота ви, тогава какво?

До кога ще си затваряме очите и ще се самозалъгваме, че това е истина до един миг, а след това долна манипулация и лъжа?

С времето стъпка по-стъпка, със страх и без никакъв кураж на моменти стигнах до тук. Виждах много рекламни карета, агенции и светещи лъскави витрини и се чувствах като „гаврош“ и малкия кибритопродавач взети заедно. И дори и мен излъгаха с пари за да попадна на човек, с когото да работя от години...
В този бързо развиващ се свят, но с бавно развиваща се сърдечност и душевност, всеки демонстрира „корпоративен етикет“  при запознаване и вади от джоба си картичка „с изобличаващи“ за него данни. Нима когато бях дете имах нужда от това? И сега няма да си призная.

Дали всички сърцати хора, бездомници и обикновени хора като мен има имат нужда от някаква хартийка да ги представя? Нима те не следват детето в себе си и не възпитават своите деца? Защо постъпваме така със себе си, придавайки „порасналост“ и сериозност на себе си, сме големи и страшни. Придаваме стойност на някого или нещо, но се смаляваме и обезценяваме пред самите себе си. Защо го правим? Аз отказвам да бъде така за мен. За това когато говоря пред публика, срещам се с клиенти и завързвам нови познанства,не давам нищо друго освен дясната си ръка за поздрав или извършвам „Намас‘те“ като ритуално покланяне. Когато говоря знам, какво говоря, когато слушам го правя внимателно. Когато работя го правя от цялото си сърце иначе не се захващам. А когато се разхождам сред природата се сливам с нейното сърце и там буквално се рестартирам, загубвам и намирам едновременно.
За ваше съжаление и за мое щастие няма да ви дам визитка, защото за мен не пише никой, не говори никой и не се интересува никой. Но пък аз се интересувам от себе си и за това съм улеснил събитията написал съм няколко стотин хиляди реда със следи към себе си. Нека се знае, че съм бил тук на една ръка разстояние. Грешката е вярна, но търсете информация за да разберете повече, не я чакайте на готово. В повечето време не съм добра компания, защото работя по проектите си и слушам други източници, а не хората. Работя по един лесен за изчисления начин: 20/80.

Казвам ви кодови имена и дори името си(христо от лясковец) и ви давам 20% от работата, а другите 80% са вашите желание и усърдие за да намерите, това което искате.  Така чак тогава ще се получи 100% добър пъзел без липсващи парчета и без дефекти във визитката. Всеки сам има право да си изгради образ за другия...Няма да ви преча...потрудете се!

Играта за която говорят...

Играта за която говоря много прилича на "Дървото на Живота". 
Здравейте, на всички! Днес имам честа да ви запозная с новия проект по който работех цели две години.  Бавно и стъпка по стъпка се разлистваше процеса на творчество по тази Игра. Исках още когато започнах да го правя да разкажа за това, но нямаше какво толкова да разкрия...Но понеже с финализирането на 2014г. аз приключих с един 20-сет годишен цикъл на развитие и обучение, а днес през 2015г. отварям нов 40-сет годишен такъв, в който съм заложил дори, повече неща(но това е за друга тема).

Започнах събирането на сумата от 3.500лв. за да може да се патентова „Играта“, която ще бъде пусната за масово играене „от 2 до 202 годишните“.

Уговорено е всичко с  подходящия адвокат за да я патентова и той ми разясни какви са условностите. За това се обръщам към всички познати, непознати и желаещи да се отзоват с дарение за събиране на средствата. За целта всеки, който иска анонимност ще я има, а който иска да му бъде споменато името в „Играта“ като ДАРИТЕЛ ще му бъде оказана тази чест. Освен това всеки желаещ да дари определена сума ще получи няколко подаръка накуп(електронна картичка,е-книга,поместване в графата ДАРИТЕЛи право на лична среща с автора). След като сканира вносната бележка и я изпрати на имейл:  Всичко става с хора на този свят, за което благодаря от сърце, че има разнообразие от цветове на кожата, националности и вярвания.

На основание за превеждане на дарението можете да напишете: Дарение за Играта!(нищо повече).

ALLIANZ BANK                                      
IBAN: BG59BUIN95611000431451

А когато скоро играта стане факт, ще се радвам да се срещнем и да поиграем! 

P.S:И като първи подарък ще ви подам малко информация от Анотацията към Играта:

Грешка или Вълшебство!

Разбрах нещо много интересно за мен, а явно неразбираемо за околните.

Когато сформирах Подаръчния Комплект аз сложих брошурка, продукт и мокра кърпичка. Нарочно искам нещата да са Три за да има Изобилие във всеки един аспект.
Но днес ще ви разкажа за недоумението към „мократа кърпичка“. Нея  съм я избрал като продукт, който може да почисти поне първичната мръсотия по кожата на всеки използвал я преди да бъде използван който и да е продукт от „Златните7“. Забелязах, че хората гледат умно, защо тази „кърпичка“ е опакована заедно с другите неща. Тя е за да внесе нотка на свежест с аромат на лимон и да улесни ползването на продукта почти веднага. Вместо да си тампонирате лицето чак когато се приберете в домашни условия е възможно да искате да  изпробвате продукта веднага след получаването му(ако сте (не)търпеливи). Улеснил съм процеса на използване максимално, но разбрах, че това е не разбираем такъв за околните. Сега внасям яснота и е хубаво да знаете, скъпи хора, че не съм се объркал, а мисля рационално, творчески и от практична гледна точка. Директните продажби и употреба на продуктите ми са на първо място в моите приоритети. За това с улесняването от моя страна, далеч не ви лишава от мисловна дейност(да се питате кое за какво е), а ви давам директна приложност след като „разшифровате“ тънкостите на създателя на „Златните7“.

Същото нещо се отнася и за продукта: „Тоник за лице-Сълзите на Мария“. Към него винаги слагам 1,2,3 „дискове за дегримиране“, за да подпомогна употребата на продукта веднага, ако закупилия го иска да го използва на мига(а не да чака прибирането си в къщи или офиса). А имаше хора, които ми съобщиха, че щом са ги видели „тия памучни дискове“ са ги хвърлили, защото не знаели за какво са и не са ги поръчвали.

Хора, аз давам повече от това, което някой иска от мен. Улеснил съм процеса си максимално и
съм го направил завършен, за което благодаря на вътрешния си импулс и порив. Както казах, аз не ви изземвам мисловния процес, но моля ви ценете процеса на даване от моя цена. Само оценяването ви носи лична удовлетвореност за качество и истина. Информирайте се своевременно кое за какво и защо е поставено в Подаръчния Комплект(защото това не е описано с какво да се ползва). Нищо не е сложено просто така като някаква прищявка или по погрешка, а е там за да ви достави удоволствие от практичността на детайлите предвидени от създателя му.

Продуктите ми са скъпи за мен като себестойност и личната оценка от клиентите, но също така съм взел решение да бъдат на изключителна висота от към изработка, качество и приложност, което е гарант за добро здраве и ведрина. Докато е напълно възможно с помощта на Живота и Здравето ми, не бих си позволил да има вредители в Гамата ми, причиняващо страдание с отложено действие във времето без право на проследяване! Съответно с помощта на разгласяването от „уста на уста“, това достига само до хората взели решение да оценят труда, качеството и стойността която им придава всеки един продукт и детайл от гамата „Златните7“.
Заложил съм продуктите от Гамата ми да достигне Световно равнище и да не отстъпва по качество на нито един от всички други „артикули“ в тази сфера. Също така съм решил, че щом нещата са истински и авторитетни, те могат да бият по достойнства и качества „другите“ продукти и това да го превърне от скъп и недостъпен продукт до желан и търсен от обикновените хора като мен.

С времето разбрах едно: Само успех, без чувството, че съм дал Значим принос, ще ми докара само празнота в сърцето(нищо друго). За това съм направил своя избор!

P.S: Повече за "Златните 7" тук:

Мозъчна Анотация за "Играта"

Не преследвам мечтите си, а упорито работя за тях...дори и ако нямам „заработени пари“ (за спестени дори няма да споменавам),но имам решение и на този „проблем“. Замествам нуждите от нужните(липсващи) пари с повече концентрирана работа, по темата. Така и така мечтите искат много труд, за това действам смело! Чета, питам, срещам се с нови хора, търся източници, но и не забравям „да хвърлям“ по едно око на интуицията си, когато „тръгвам на път“, да се превърна в търсач на моята истина! Освен това не знам дали ви е ясно, че  човек, който никога „не напуска колибата си“ няма как да внесе нещо свежо(ако щеш и само идея) в нея. Изобретателността, упоритостта, личното отношение и привеждане на нещата в динамично практичен вид е есенцията на моето живо творчество! Времето посветено на действията ми с което най-добре (трябва да) си служа, е тогава когато взех решение да действам... Така, че... действам!

Не се отказах за нищо на света, нищо че се опитват да ми вменяват вина за какво ли не. Когато бях беден, бях виновен защо съм беден. Когато станах богат станах виновен, защо не давам на другите от богатство си... Когато бях „глупав“ защо бях толкова „недодялан“. Когато станах „по-умен“ ,пък все много съм парадирал с това колко знам! Все има нещо за което да си „на топа на устата“. Заедно с това често се чувствах виновен, ако отделях време за себе си, за да се отпусна, просто да бъда себе си и да не правя нищо.... Сакън, ако колелото "на задачите" не се върти или не ме "пекат" на бавен огън житейските препирни...

Търсех и намерих автентичност в стъпките, делата и извървения път на твореца в мен. Не се „надбягвам“, конкурирам и съревновавам защото така мога да изгубя своя истински пулс на щастлив човек. Щях да  се превърна в една машина за създаване на така наречените „повече блага“, но в очите на кого? Намерих истинската си вътрешна удовлетвореност и щастие, което е моят личен успех. Защото това за повечето хора, е временна илюзия, което ги сковава при мисълта, че може да им се изплъзне, а не знаят, че ако не са удовлетворени от житейския си път то, са се провалили и без друго! Запомних тези думи много добре когато минаваха през съзнанието ми за първи път, защото знам, че ще ми трябват дори когато свърша с играта тук, но живота ми продължава!

Авторска Анотация към играта: "Игра за 66.000.000$"