Мини въпросник...без задколисие!

1.Спомням си естествено. Писахме си във социалната мрежа разменихме си много писмени редове, после нещо не се разбрахме, защото „ти“ понечи да се направиш на многознаеща, че имам много грешки в текстовете си и това било недопустимо...и аз спрях да „ти“ пиша повече. Но след време като подновихме писането се оказа, че ти си мислела, че аз съм те намразил, а аз си помислих, че „ти“ и т.н...После пихме чай, а ти се „дърпаше“ , защото как така чуж млад мъж ще те „кани“ на чай, какво ли може да „значи“ тая покана... никой не знаеше, какво значеше, но беше истинска!
2.Първо искам да ти кажа, че не мисля само едно нещо. Но ще започна все от някъде... Привлече ме чипото ти носле, после дупето и верандата ти, и след това всичко останало...Но няма как да ги опиша тук защото хора близки до обкръженията ни, ще те разпознат, коя си... За това е хубаво да знаеш само,че те обичам!
3.Забавни мигове е имало много за „времето“ което беше оскъдно подарено един на друг, но все пак се генерира. Една от тях е когато ходихме на „леглата“ през обедната ти почивка да си правим процедура, и се държахме за ръце... както и в рубриката „шератон под звездите“ докато правихме секс под звездите и ни нахапаха комарите...
4.Да свързвам те с любимата си песен, защото малко са били любимите ми неща в този живот, може би се броят на едната ми ръка и поради това не съм им загубил бройката...а ти много добре знаеш, коя е тя...
5.Ако сега сме навън(сега когато пиша това е 21:36 часа) бих искал да сме намръзнали хубаво след вечерна разходка и да се сгушим един в друг и така да се стоплим до каминката и може би чак на сутринта да се размърдаме. Да стоим като споени съдове и да не шаваме, за да не избяга топлината...Но ако е сутрин-през деня бих искал да мога да сервирам кафе/чай с кроасан(че)...и да се гледаме само в очите, което аз не бих спазил.
6.Че си голямо магаре...и понеже си била подвеждана и разочарована ти е трудно да се отпуснеш за да те поведе друг...което е жалко!
7.Най-хубавата ти черта е свързана с изгледа от верандата и улеите ти към дупето...
8.Прекалено много те е страх да стоиш с мен...не само в мислите си, но и тялом и духом. Както и още много неща, но не бих те предал за да ги кажа тук...
9. не се интересувам, кой какво друго мисли за теб...защото ще бъда искрен с теб отново, но това няма голямо значение:

„Искам да мога да виждам в очите на любимата си жена целия свят и тогава знам, че ти няма да можеш да останеш безучастна!“

Все още съм от „бялата“ страна....на 36!

"Искам не повече блага,а мъдрост да използвам по-добре онова,с което вече съм Благо$ловен.И моля те,Боже,дай ми разбиране за да заема по голямо място в сърцата на мойте събратя когато утре им дам повече от това което им дадох днес"....
(една мъдрост,която контрастира в живота напослѐдък)

Днес на 28.11.2016г. се оказах на 36 години. Време през което получих много Дарове, както и „загубих“ много неща. Но не съжалявам за нито един отминал ден, през които съм минал стъпвайки здраво на двата си крака, нищо че им „изглеждам“ вятърничав на мнозина(което си е комплимент, защото наистина ползвам „облачни“ услуги) .
Тук ще си позволя да вмъкна един цитат от книга, която „драскам“ вече повече от 6-7 месеца и глава по глава я създавам: Животът е епическа одисея. Човек има сполучливи дни и не съвсем. Един път печелиш в него, друг път губиш. Провалът и предателството са близнаци, които ти напомнят, че когато седнеш на масата и започнеш да разказваш за своите „рани“, които ако не са те белязали, то тогава що за живот си живял/а. Мнозина не биха искали да седят на маса с теб, защото не си „чист/а“ за тях, но пък винаги ще има хора с достатъчно рани, с които ще е приятно да вдигнеш тост, че сте живи и можете да продължите напред. - "Женена за един!Спяща с други!"
Да всеки си има своите рани, както и гледна/„гладна“ точка. Но никой наистина не знае почти нищо за мен, защото това не е важно(малко са намерилите време да ме опознаят) и не говоря за себе си(защото е излишно)... Бих желал да оставя следа, която да не е толкова, свързана какво съм мислел, а какво съм направил и защо. Защото съм алтруист*. Мотивите ми са достатъчно чисти, по време на създаване, на каквото и да било от мен. А, дали ще има хора седящи на масата с мен ми е все тая... защото се нагледах на „обичащи ме“, на „приятели“  и на артисти. За това шлифера ми е с доста кръпки, заради „раните“ и предателствата от тях. Все по-лесно зачерквам всичко, което не ми трябва и ми губи времето с обещания или целувки. Няма нужда от истерия, а от история, която да мога да разкажа след време... Днес ще бъда кратък, но с акцент върху тортата, която е от  Жанета. Хората си разбират от работата и винаги държат на качеството като мен. Открих още една прилика с тях-държат на точните пропорции в рецептата... Благодаря ви колектив. Не ви познавам, но е по-важно да ви вкусвам работата...докато си пия кафето в сладкарница „Жанета“.

...и за финал ще си пожелая само едно разтегливо понятие: Да съм Здрав и Жив и все по-креативен и точен в преценките си,колкото и „дръзки“ да са те... за да бъда дълги години съ-ТВОРЕЦ, черпещ знание от „Другата Страна“... и помагам на все повече хора от цял свят! Да пораждам и да отглеждам; да създавам без да обсебвам; да действам без да обвързвам; да предвождам без да се разпореждам; това е пътя на постигането...

 *Алтруизмът е принципът или практиката на загриженост за благополучието на някого другиго. Той е традиционна добродетел в много култури и аспект на основата на много религиозни традиции, въпреки че концепциите на "другия", към когото трябва да бъде насочена загрижеността, могат да варират в различните култури и религии.Алтруизмът може да бъде породен от чувства на дълг, лоялност(най-вече, защото това все повече е моя критерии за качество и успех) и отговорност. Чистият алтруизъм се състои в това да пожертваш нещо за някого, без да очакваш нещо в замяна.Законността на този аргумент зависи от това дали вътрешните награди се приемат за "печалба".

Лечебна терапия на стъпалата...

...Никъде не съм казвал, че да „пипаш краката на някого“ е златна мина, но пък е злато, когато знаеш, какво правиш и това връща живота на хората. Защото живота е по-скъп от златото нищо, че го обезценяват и омаловажават или приемат за даденост! Но не всички „крака“ са за пипане... особено ако са не стопанисвани добре, миришат, имат гъбички или са с разкривени стави. Това в въпрос на Творческа етика която терапевта би искал да спазва и да препоръчва да се спазва! Очите, носът и ръцете са нащрек, но и разсъдъка трябва да е на ниво... Такива хора не се приемат, колкото и да им се иска, да плащат и т.н. Но това вече е въпрос на избор, не на работа или бизнес. За да допуснеш ходилата ти да пострадат, може всеки да си представи, кой какъв нещастник е в живота си, за да не прозре зараждащите се проблеми... сигнали не липсват, факсове също, но ние сме „все за риба“... или сме заети! И все някой „трябва“ да ни каже, покаже „правия път“... ние все някак се оправдаваме, защото така ни е по-лесно, че „никой не ни е казал“, никой не ни е показал, какво да правим за да имаме „образцови“ ходила... не напукани и образуващи „Гранд каньона в мини вариант“ в тях... А, бих попитал като „просто човек“ защо все някой трябва да ни казва, че „трябва“ да обръщаме внимание на ходилата си, както на цялото си тяло и душите си... Защо все някой от вън трябва да посочва посоката ни... Защо?

 Живот без болка чрез процедура със собственото ни тегло

Когато начина е изМИСЛЕН за самомасаж чрез рефлексотерапия не остава нищо освен да се случва в живота ми. Не се заблуждавайте че е "лесно да стоиш изправен в/у това"... няма такова нещо(няма да скрия,че това „стоене“на апликатора  може да се сравни с инквизиция и изтръгване на някакъв вид (само)признания-а защо не, да не си спомним макар и чрез болката/в началото/, че е важно да сме здрави). Това е добра инвестиция, която се разпростира с качество през дните ни на Живот. Няма нищо по важно на този свят от това да сме Здрави и Живи. Много големи имена свързани със Здравето са го казвали, показвали и демонстрирали през вековете, и въпреки всичко народа агонизира по опашките в аптеките, в болниците... защото мнозина нищо не правят, или по-точно,  нищо свързано в тази посока. И понеже нямат „грамотност“ за стъпалата си (какво да правят с тях), която би им била само от полза, въпреки това е по-лесно човек да хули „системата“, която е пълен фарс и да се надяват на „чудо“... Да, чудеса не липсват, но само ако направим някакъв род усилие...

Когато си здрав и жизнен от теб струи енергия, която се отчита в пространството. Но също така е вярно, че мнозина могат да „не ти простят“, че ти си така креативен жизнен и деен, а те не са! Но това не трябва да ти пука...защото всеки има право да бъде или да не бъде...здрав!

Човешкото стъпало е уникален шедьовър на генното-инженерно изкуство. В него се намират една четвърт от човешките кости и има фантастичната способност да понася огромна тежест. По повърхността на човешкото стъпало са разположени точки свързани с всички вътрешни органи и жизнено важни центрове на човешкия организъм-разпределени в двете ходила.Поради този факт е приказно човек да ходи и бос, през месеците когато я няма буквата „р“. Това допълнително закалява организма ни и му придава онази живина, която ние черпим директно от природата...


Аз вече го ползвам повече от 2 месеца и съм удовлетворен от покупката си на стойност 30лв! Вместо да търся „добри“ терапевти и всеки път да им „плащам“, с този апликатор си реших „проблема“ и "губя" по 3-5 мин. докато си правя процедурата всяка сутрин(а не в търсене на реклами, кой предлага по-добро качество)! 
Човек започва с 30сек. ако може и продължава до минута, две три и повече. Но идеята не е да се правят рекорди. Идеята е да се прояви постоянство за да се събуди, живеца ако е заспал, да се възстанови равновесието и да се даде шанс на организма ни да се само изцели...и да е буден, жизнен и щастлив! Аз въпреки, че ходя бос от години, срещнах известна съпротива, когато „стъпих“ в/у апликатора. Можех да стоя не повече от 10-15сек. Едва след 28-ия ден „се престраших“ да издържа минута, броейки си на ум, но с "гримаси" по лицето. А, след това след няколко дни се увлякох и си „позволих“ да направя за първи път 3 x 60 сек. Чувствах се, доволен от факта, спрямо това, което беше в началото на "сблъсъка."

Клипчетата са направени от мен с телефона ми за да се види все пак, какво представляват тези апликатори и как дори залепват на ходилата ми след стоене 1мин.Нищо, че ги мия след всяка терапия...



Търсенето на помощник пилот...за живота!

...Голям проблем е да си намериш мъж/жена, която едновременно искаш да знае, какво иска от себе си и живота, но също така да е невинна и не „обгоряла“ или очукана от живота... Как да намериш такъв диамант, който е току що изваден от земята и все още е в ръцете на този, който ще го шлифова. И малко преди да го зърне на светлината в стаята и да въздъхне, че е постигнал целта си, ти да му го отнемеш и да си горд собственик... Как? Защо е толкова трудно да се срещнат две тела, който се привличат, две души, които се търсят и две очи, който създават искри...
Когато аз бях по-млада от сега, не че съм за „отписване“ още, но все пак да си го кажа...Да си повдигна егото-все пак жена.  Бях обсебена от факта, да си намеря мъж, който да ме обича, да ме желае, да ме търси и да иска да бъде с мен все миг... но заради последното си навлякох голяма беда. Ето днес всички ме търсят и искат да бъда с тях, всеки техен миг, на безбожно висока цена. И само тези, които могат да си го позволят ме имат... Но как стигнах до тук ли... всички ме питат точно това? Как успях да се опазя жива, и да поддържам интереса към мен толкова жив? Ами просто е. В пилотската кабина са винаги двама пилоти. Не пътуват на дълги разстояния по сами. А живота на повечето мъже, случаят е такъв, е доста дълга дестинация, с неясно кацане. Въпреки, че ми трябва помощник летец в живота, аз го търся по няколко критерия... и ако само на един от тях не отговаря, му давам още един шанс да „полети“ с мен, само докато пием кафе... И след това, ако не е бил себе си и се е помислил за нещо повече от това, което е... му плащам сметката и си тръгвам. И тук, ако é един истински мъж, то той  не би позволил, жена, да му плати сметката, и го направи, може да му дам втори шанс... И как да бъда с някои който не знае, какво е да разтовари „жена“ от ангажименти и не би носил приходи в къщи, а само да пилее... времето ми! И да се върнем на пилотите в кабината, в която прекарват часове в полети. Погледни ги, не си омръзват. Облечени са в униформа, ако са обръснати миришат на скъп афтършейв, а, ако имат някаква брада е поддържана. Среса ни са, миришат приятно. Гледат те с онзи пламък в очите, нищо че може да не са млади... но духът им да говори друго, което е по-важното за „вдигане“ на самолета от пистата. И правят това не защото някой го изисква от тях, а защото си имат своето самочувствие, което съвпада с изискванията на работното място. Защото не бих пътувала на „дълга дестинация“ с млад и нов (самонадеян) пилот, който постоянно да ме пита, кога ще кацаме или кога ще стигнем... В небето нямаме знаци, и табели за предстоящи завои... Както и  наклони, ту нагоре ту надолу... ако самите ние не ги знаем или "кулата" не ни навигира. За това искам втори пилот в живота си, който не е нужно да се чувства втори. Ако иска може да е първи, но да е помощник в кабината на живота ми/ни... Но да си призная, много е трудно се намира добър пилот, който да може да управлява живота си или твоя, без сътресения от турболенцията, както и да владее  меко и безопасното приземяване всеки път независимо от климатичните проблеми и технически „неизправности“. Но  ми отне много време да не бъркам възхищението, което изпитвам с химията, която се създаваше... помежду ни.

...Когато имах желание да променя всичко в живота си и се наложи да спя няколко нощи навън под звездите и да нямам пари да се храня нормално, се случи нещо интересно. До мен дойде жена, която ми каза: „И ти ли мило дете си объркано като мен? И ти ли искаш да управляваш живота си, а всъщност си родена да управляваш живота на хиляди по света. Аз мога да ти помогна с няколко живи урока, но след това ти сама ще трябва да избереш пътя си... защото живота е пътуване, но е страшно, когато си сама в него. За това си намери другарче, което да е до теб в пилотската кабина като втори летец, когато ти вече няма да можеш да си до него с онези знойни гърди, с който си го дарявала, с онези бедра, който си разтваряла за него, когато той те е желаел... Защото времето не прощава на никого. И аз съм пример за него... но пък той ще е с теб въпреки всичко и всички. По този начин ще отмъсти на времето, защото ще те целува, прегръща и ще спите в леглото си, без значение на колко години сте, докато сте живи.“
„Какво трябва да направя, за да разбера тези уроци?“

„Първо, не трябва да правиш нищо. Научи се да стоиш с гордо вдигната глава, независимо, че си гладна, независимо, че цикълът ти може да се стича по бедрата ти... Не показвай тази уязвимост. Не се разкривай веднага. Но след като мигът на гордостта ти отмине веднага иди „в банята“(на живота) и се освежи подобаващо. Ако си гладна хапни не повече от 20-30 хапки от каквото и да е, но само толкова. И когато дишаш, се опитай това да не се чува от никого, не въздишай, не показвай на никого, колко е тежък живота ти, докато самия é такъв. Защото никой не го интересува...И освен това не се поддавай на предложенията, че ще ти намерят „работа“, а всъщност ще искат тялото ти, първо за себе си, а след това да го продаваш, за да храниш още няколко с него... Ще ти разкажа нещо много лично, момиче. Когато мен ме намери една жена, до кофите за боклук, бях сгушена там, защото това беше единственото топло място на света, поради късната есен, аз бях уплашена, гладна и се страхувах от всеки шум. Когато тя ме докосна, аз се стреснах, разревах се, и като погледнах нагоре към силуета, видях една протегната ръка. Ръка на жена, която каза, че може да ми помогне, стига да искам. Но имаше само едно условие. И то е да направя така, че един ден да върна жеста поне на една друга жена (независимо дали е момиче или кандидат жена), която е в нужда. Какво можех да кажа, освен, че приемам... защото наистина не знаех, какво правя с това си обещание. Хубавото, е че нямаше обвързващи договори, защото сигурно, и тях бих подписала, без дори да знам, какво ме очаква, но от нуждата на човек, най-лесно се спекулира... Така тя ми помогна, показа ми, какво да направя, как да постъпя и защо да го правя... Върна желанието ми за живот. Подслони ме, не поиска нищо в замяна, но ми каза, че има една врата, която ако я отворя, ще съм доволна от живота, ако я държа „затворена“, ще гледам само в чуждите чинии. Когато я попитах, коя е тази врата, тя посочи там долу... Триъгълника, с който сме дарени всички жени по тази земя. Интимното място, заради което са ставали много войни, но също така е било пристанище на много бойни кораби, който спират за да си починат... И тогава идва нашият ред. Бъди силна личност, и не се крий зад своя триъгълник. Устоявай своята позиция, която е по-важна от всичко. Давай, това което искат от теб, но го давай с достойнство и чест, а не като разменна монета, която ти подхвърлят.“

„Как да я използвам?-попита тя.“

„Има два варианта. Единият е да не знаеш нищо за нея и да се „оставяш“ любовните ветрове да те брулят, толкова силно, че всеки път едва да намираш пътя „към брега“. Или да се научиш да контролираш стихията на ветровете, които довяват корабите. Също така може да се научиш да поддържаш тялото си със спорт и да задвижваш вътрешните мускули на своето влагалище. Много жени не знаят, че имат такива мускули, за това са като бездна, която не доставя удоволствие. Когато си девствена си повече търсена, защото „си тясна“, но когато си брулена с времето ставаш, като пещера. А за да поддържаш своята форма на вагината си, ще се научиш да използваш едни упражнения, които са лесни, но ефикасни. И така сутрин, когато си отвориш очите, ще ги правиш, на обед ще ги правиш и вечер също. Така ще се научиш на контрол и никога няма да ги подценяваш, както и да ги забравяш. С времето ще си мислиш, че ако намалиш бройката им, ще си все във форма, ще сбъркаш. Формата се губи бързо, при жените, който ги мързи. Може да намалиш след две години на веднъж на ден, но до тогава, 3 пъти на ден, ще се упражняваш.  А докато го правиш това, ще си на сигурно място, на топло и в спокойна среда... Ще те науча на всичко, което знам за да си си полезна сама на себе си... Но идва ред на последния урок. Когато усвоиш всичко аз ще си „тръгна“ от тук и може да не се видим повече, никога. За това се научи да се справяш сама, и да не разчиташ на мен, защото и аз няма да съм винаги до теб. Защото жената, която ме спаси ми каза същото. Предупреди ме, че това ще се случи, но не ми каза кога. След това един ден излезе от тук и каза, че ще се върне, но вече 60г., не се върна, и аз останах сама. Докато не те срещнах. Най-вероятно и моят час е дошъл, за това всеки миг прекаран заедно е благословия и за двете ни,  от която не трябва да се лишаваме. Много време нямаше с кого да си споделям силата на изгревите, за топлината на залезите, за това как исках да имам семейство, като другите. Но след това се питах, защо ми е да съм като другите. Усмихвах се, защото знаех,че те не са като мен... Тя дори не ми беше казала, какво да правя, когато срещна нуждаеща се жена, но ето как е устроен света. Точно когато предадеш всичките си знания, на най-нуждаещия се, е напълно възможно да си изпълнил най-накрая обещанието си, което си дал когато си бил в също положение. От там нататък всичко е в ръцете на Бог... Помогнах на много жени и всеки път се питах, коя от тях ще е последната, без да мога да прежаля живота си, и да се разделя с него... Но онзи вътрешен глас ми подсказа, че ти си последната жена, която ще види добрината ми, както и ще научи уроците ми. Защото в този корпоративен свят всеки има нужда от секс. От малките усещания, в тъмната страна на деня, в която се осмеляваме да съблечем всички дрехи и да махнем сериозните маски от лицата си и да долепим телата си...“

Сега разбирам и друг урок, който тя не ми предаде. Както тя не е знаела къде е гроба на нейната учителка, така и аз не знам къде е на моята, за да не скърбим за тях. И да не носим излишно цветя. Но да помним уроците, който тя ни е оставила и чрез които живее в нас. Ти си филтър за това общество, дъще. Пречисти го и му дай, онова от което се нужда, когато  е нужно. Не разпилявай ресурса си, без значение колко е голям той. Събирай го, за да можеш да живееш добре, и да помагаш. Не сме сами на този свят и винаги има, на кого да помогнем. Било с прегръдка, или с топла стая през студените дни на нашата житейска зима. Не се скъпи да раздаваш това, което те научих. А, който има малко останало сиво вещество, ще разбере посланието и ще живее щастливо и спокойно. Онези тъмни дни ще са отминали, но все пак ще се помнят. Не си позволявай да ги забравяш, защото ще си платиш. Също така не забравяй да се упражняваш поне веднъж на ден и да насърчаваш и другите да го правят... Сега ще изляза от тук, защото нямаме хляб за вечеря и ще се върна...


(няма да крия, че се разревах докато пиша този абзац от книгата „Женена за Един! Спяща с други!“)

Писмото в самолета...

Има хора, които постоянно са в нарушение; или спят с чужди мъже/жени, или укриват данъци или пресичат на червено... пък в розовите сънища всеки казва, че не изневерява...но всеки го е обърнал на спорт...

По време на полета, тя бе затворила очи... унесла се и без да разбере заспала. Точно когато целувала „поредния“ мъж целувката била с някакъв особен вкус. Това я накарало да направи няколко гримаси, че е недоволна от тази целувка, но въпреки това иска още... Тогава „въпросните устни“ целунали нейните...и след като се облизала отново за да остави крехък спомен от усещането, отново била разочарована, че това не било по вкуса и... Усещането било, толкова реално, че те дори не съзнавала, че спейки се е сляла с копнежа си...Но, че това е само едно желание, което иска да бъде удовлетворено, не го съзнавала в съня си... След няколко такива целувки със странен вкус, тя отворила очи, за да установи, че лети в самолет на път за клиента си, и бе сънувала... просто сън. Когато се размърда установи, че в ръцете и има нещо, което тя не бе слагала... Когато погледнала, очите и засякли нещо като писмо... Огледала се, за да се увери, че не е изпаднало случайно от някого, и че никой не си го търси...защото тя от години не бе получавала писма от когото и да било. След като изчакала, бавно и плахо започнала да го отваря. Видяла, че има написано нещо и изведнъж се породило любопитството ѝ, и разбързала темпото на отваряне...

„... Не може „да искаш“, нещо от някого без да си дал. Защото ако това което искаш е нещо малко, а ти си „дал“ нещо голямо, си мислиш, че везната е в твоя полза и продължаваш да акцентираш на адресанта, че все още ти дължи „грамаж“ за да се изравнят услугите... В повечето случаи думата „обичам те“ е заложник между сърцето и чаршафите... След като сърцето бива „покорено“, а чаршафите биват разхвърляни и омачкани, стремежът рязко намалява... Такава е мъжката природа... след като е получила онова, което иска да ти вземе „мярката“ с мерак, тя продължава напред, по някога заспива, по някога иска „друга някоя“ вече в обятията си... или просто запалва цигара и се отнася отново за да преживее оргазма, но мислено. Това наранява жената, която до преди малко е била потна и стенеща от удоволствие... защото си е мислила, че след като е била стискана силно за хълбоците и е усещала тласъците от зад, когато е стояла в кучешка поза, е била в сигурни ръце и най-вероятно в безопасност. Но това е илюзия, която се поражда в засяването на любовта преди да свърши първия оргазъм...в подредения и свят. Когато се заредят няколко за една вечер, тя обикновено си мисли, че най-накрая е намерила този, който ще е до нея „докато смъртта ги раздели“. Но греши. Няма такава сила, която да задържи както мъжа, така и жената да стоят на „едно място“ да се чувстват така сякаш са си собственост и когато на някой от тях първи му омръзне всичко това, той посяга към другата „поредната“ бройка... Няма, как да бъде обяснено с прости думи това смесване на любовни сокове, ако не си преминал през този ад. Да си помислиш, че вече всичко е наред в семейното огнище и точно когато най-не очакваш се „срива“ светът ти и искаш да се отвори земята из под краката ти за да заличи следите ти, от него. Само, че тя не се отваря и ти дава урок, заради който трябва живееш и да помниш... какво не трябва да мислиш за даденост. В един миг си негова и потна от любов в обятията му, в другия вече си в колебания за развод, раздяла или „скъсване“ на връзката. Ако имаш дете или деца, това ти дава онази смешна „сигурност“, че си вързана от мъжа, както и той си мисли, че те притежава...и си му „сигурна“, но това са едни малки проценти на фона на бурния секс, които не се виждат... но когато той намалява със всеки изминал ден, защото мъжа когато се насити и напълни една жена със семето си...търси друга. Това е инстинкта му за съхранение, която се отключва когато тя си поиска и не подлежи на обсъждане, както и на укротяване. Спермата на мъжа е за това да задвижва процеса на живота. Яйцеклетката на жената е за това да пази, съхрани и даде живот... Пениса на мъжа и вагината на жената създават оргазъм. От там нататък всичко е „някакви норми“, които ако спазваш си „добре“, ако ли не си още по-добре, защото си „свободен“ от ангажименти...

 Но пък нека не забравяме и за тези, които са от страната на чувствата и се раздават до краен предел. Не търсят изгода и не гледат везната колко са дали... Ако нямат на мига нещо, се прави всичко възможно за да се компенсира липсата с нещо друго и искрено. Но и това омръзва, ако обекта на чувствата ти е женена за друг. Тогава, каквото и да правиш, за времето през което тя е в мислите ти, и за още по краткото време когато ти „позволява“ да я видиш, за да я чукаш, си все  губещия. Защото тя идва винаги от някъде и отново се „прибира“ там някъде, не остава до теб.  Ако си толкова заблуден, че ще ти е лесно да виждаш гърба ѝ всеки път когато срещите ви зачестят, си наистина губещ. И то губещ всеки път, независимо колко силно стискаш хълбоците ѝ или държиш ръката и „скришом“ в стаята. Никой не знае колко време ще продължи една такава „връзка“, която не ти дава нищо дългосрочно, а ти нанася краткотрайни щети. Ти искаш, а не можеш да ѝ дадеш нищо, защото докато тя не пожелае да бъде с теб в твоята цялост, да те подкрепя такъв какъвто си, и да не си позволява да роптае когато се променяш със всеки изминал сезон,(защото и тя се променя и това вади очи понякога), но продължаваш да я обичаш. Единствено остава онова усещането за топлина което си ѝ давал в топлата спалня, когато е била в обятията ти през всички сезони. Но също така се питаш, какво е това нещо, което да разваля всичко онова, което си мислиш, „че имаш“ само за два часа. Откраднатите мигове са най-сладки казват, но е хубаво човек да си спомни, че ще бъдеш крадец няколко пъти, и след това ще се превърнеш в престъпник. Ще пристъпваш ту на единия бряг, ту на другия. И когато това ти стане навик, си най-уязвим. Нито ти си жената за него, нито той е мъжа за теб. Колко пъти светът ще се отваря за теб за да потънеш и колко пъти мислите, ти ще те изваждат на повърхността.  Това, че хълбоците ти се тресат от секс, не значи, че си вярна, както на него, така и на мъжа си(ако имаш такъв). За да направиш нещо подобно, нещо което ви куца, както на него, така и на теб. Когато даваш на другия, всичко което той иска да опита, да му позволяваш да лети, да създава и да крои планове за вас, си най-щастливата. Но когато не умееш, как да направиш дори една „свирка“, и да питаш всеки път след секс „добре ли мина“ всичко, е някак смешно... защото не си се научила, нищо, че си „пораснало“ момиче.

За това ще ти загатна една уловка, която ако я разбереш, никога няма да паднеш в капана й, но пък всички други ще са в него: Прави всичко със сърцето си. Ако хората не разбират какво правиш - значи посланието не е за тях!“ А твоето послание към кого е насочено днес?! И понеже се ползвате само за секс, е хубаво да е ясно, че един ден секса ще секне и всеки ще поеме по пътя си.... със своите поуки, изказани и неизказани мисли и мераци, които единият или другия не е удовлетворил. Когато не сте сложили „картите“ на масата от самото начало и не знаете дали ще вървите по „вашия“ път, тогава какъв е смисъла да се обвинявате един друг, кой какво е направил за другия или не е успял, а другия е очаквал от него... Това са още едни измислици, за да се манипулират отношенията... Пази се от това и бъди непримирим/а!“
Откъс от книгата: "Женена за един!Спяща с други!" - Писмото.



Пустинен крем KERVAN - "La'Ross Your"

Здравейте, днес ще ви запозная накратко с пустинният крем "La'Ross Your" KERVAN. И аз като „начинаещ“ в тази област преди години си мислех, че е хубаво някой от продуктите ми да носят имена на живи и важни за мен хора. Или по-скоро оставили следа, не просто драскотина - а следа в живота ми. Този крем е от този тип - оставяш светла диря... Също така човекът Rosi Yourukova ме вдъхнови с разговорите и детайлите по много теми, които сме разисквали, и така се роди идеята да посветя крема на нейното име. Времето и пространството са като пустинята-необятни. Нищо, че тя е на края на света. И, че има „други жени“, които се дразнят от този факт, но ги пратих на майната им - където им е мястото! Защото както в романът си МАХДИМ съм споделил, какво ми каза една жена, след като заговорих за друга жена, пред нея: „Ако не си разбрал до сега, ще ти кажа. Никога не разказвай на една жена за друга жена. Така им е вродено просто, да не го приемат, и не им е приятно да слушат каквото и да било, свързано по темата. Всяка жена би слушала, как хвалиш нея самата, но да хвалиш друга жена пред нея, е непростимо от нейна страна!“... Това по темата мога да го отнеса и към кремът ми. Въпреки, че е от мъжки род, ще го рекламирам, ще го „завирам“ в очите на всички хора по тази земя, за да го видят, без да има някакво значение от какъв пол са, раса, вероизповедания и дали се дразнят от този факт. И не мисля, че трябва да знам, че едни жени не обичали другите(защото това не е мои проблем, а техен), особено ако са по-напреднали, по-известни или извисени...и т.н.! А още повече, ако някой е посветил нещо на тях и оставя светла и видима диря след себе си в света, но е заличил следите на тези, които са се (из)дразнили...

И така мина малко време и крема бе факт още през 2014г. Крем с 7 билки + Масло от Джоджен + Вит.Е.(и още нещо, като абракадабра)и мога смело да заявя,че надмина очакванията ми. Създадох го заради сърбежа по кожата ми, заради „качествени“ сапуни... а, след като започнах да го ползвам след баня изхабих много опаковки за да го тествам и нямах, какво да добавя.Нито като думи, нито като „подправки“ към крема. Освен за кожата  по тялото ми, започнах да го ползвам вместо автършейв(за след бръснене). Тогава забелязах, че кожата ми бързо прие предизвикателството ми, и не ме осъди, като не смъдеше, като не щипеше, и не ми мирише на алкохол(както е от другите)... Просто една тиха следа, в пясъка... която попива и изчезва с дружелюбния полъх на Хамсин...(вижте повече в романа за него)...Доволен потребител съм, както на гладкото лице след бръснене, така и на брадата, когато искам да съм „малко“ по-различен, когато заснемам дадена продукция свързана с продукт от някоя от Продуктовите Гами.

         Когато нещо е направено с любов и от сърце, няма нужда от излишни думи. Така крема започна самостоятелният си път. И въпреки това продължава смело да си го проправя сам, ежедневно към бръчките на лицата ни,по кожата под очите ни(прекрасен детайл за около очен контур) и тялото,гърдите на жените,дланите ни и петите,който така лесно пренебрегваме. Когато назрее нуждата да правя живи демонстрации тук-там за да покажа нежността и качествата му с похватите на терапевт,с които се изкарвам хляба, го правя с такава лекота, защото това е част от живота ми. Тук бих загатнал, че това е част от моето осъзнато призвание, което е много по-голямо от която и да било дейност, която развивам. Но основния мотив, който движи прогресът ми е личното удовлетворение, което ми носи всяко създаване(защото бутиковото количество ми позволява да не изпускам от поглед нито една опаковка, от вида, който съм обявил), и същевременно придаване  на повече стойност към света, която оставям за хората, по тази земя, след мен.


С фотографа  Мирослав Маринов направихме отново сесията на полеви условия и нещата са с по-голям фокус и акцент към Крема. Той е важния сега, не аз!




Карфицата,Черпакът и Трите врати...

Карфицата,Черпакът и Трите вратибе темата на предаването, което днес бе от 10:00 часа по Видеосат ВТ.

„Любимото ми изкуство е това на сутрините. Да станеш преди всички. Да имаш предостатъчно време. Да не бързаш. Да е тихо. Да си направиш любимата закуска и твоето си кафе-точно, както го обичаш. Да започнеш денят с усмивка, спокойствие, благодарност и усещането, че ще бъде прекрасен ден... Кажи ми как ти започваш деня си, за да ти кажа мога ли да те обичам?“
                                                                                              от Мария Василева

Една история за пътя, по който вървим и неговите особености закодирани в нас... и открити с помощта на времето!

Ако ви кажа, че нямам си идея, защо точно тази тема се роди за да говоря по нея, малко хора ще ми повярват. Но пък се радвам, че така се подреждат нещата и говоря за различни неща всеки път в рубриката „Масаж на Душата“. С това предаване гостуванията ми в предаването „След закуска“ стават 22. А и от „скоро“ вече предаванията могат да бъдат слушани и на mp3. Дойде и решението да го направя така, като обособен продукт, защото темите са разнообразни, канил съм с мен да гостуват и други творци и се получават изключителни предавания. А когато слушаш тези предавания, както и други, човек може да извлече поука и да му се родят куб идеи, които да реализира в живота си. Ако човек работи в тази насоченост. А, ако ли не пак добре...

С карфицата можем да спасим живот, можем и да го отнемем, но пък аз и придавам визия на оня активен и достигнал до целта сперматозоид, на които дължим нашата поява на белия свят. Така, че това може да се оприличи като активната стана на нещата, нищо, че е толкова малко..надминава по качество и много по-големи неща от него/нея.
С черпакът можем да се нахраним, можем да „тупнем“ някой по главата да се „събуди“ от летаргичния сън, в който е...както и можем да го обърнем с дръжката надолу и с помощта на камертона да го превърнем в камбанка от часовник, която ще произведе звук. Звук на алармата, не която ни буди, а тази която е нашата будна съвест. Използвах го в предаването за да мога да разбъркам енергията, която е около нас по време на забавата в помещението.
С трите врати, които са нашето „трето око“, „сърдечната област“ и репродуктивните органи“... се образува основна опорна точка. Всеки си ги има... но дали всеки успява да синхронизира тяхната честото за да задейства интуитивния ехолокатор(ус­т­ро­йс­т­во за дис­тан­ци­о­н­но от­к­ри­ва­не на пре­д­ме­ти и ус­та­но­вя­ва­не на мяс­то­то, къ­де­то те се на­ми­рат, чрез из­пол­з­ва­не свойс­т­во­то на зву­ко­ви­те въл­ни да се от­ра­зя­ват от сре­щ­на­та прегрeда), с който да открива с точност всичко онова, което да му служи в живота. По принцип тази тема все я свързват с големите риби, който търсят храна или по-точно пасажи от малки рибки за храна. Но, защо като сме много по-еволюирали същества ние не ползваме нашия ехосонар за да създаваме добрини и да помагаме на хората, а все разчитаме някой да ни упъти, да ни наставлява, да ни показва „правия път“ или така наречените чуждоезични лектори дето все идват да ни „превъзпитават“ в техния път, че той бил най-точния. Ей, хора не „преписвайте“ задачата, защото уравнението и отговора на всеки един на тази земя е различно. И как тогава един ще дава „точна формула“ за „успех“ след като за всеки успеха се измерва в различни параметри?
                              Усмихвайте се(повече),дишайте(по-дълбоко) и не бързайте...
















Повече информация в предаването тук:

Масаж на Душата за слушане в mp3

От много време се каня да го направя това, още когато ми се роди идеята, но някак все не ми беше узряло още като цяло. Обаче днес в неделя(15.11.2015г.) вече е готово.

Особено е хубаво да спомена, че съм изключително доволен от факта, че това не са малко предавания 21-22. На скоро ме среща един човек и ми каза, че гледа всички мои предавания с интерес и как завладяващо говоря за онези дребни нещица като камъчета, които „обръщат“ каруцата, и които все по-малко хора обръщат внимание, преди да са се „обърнали“. Благодарих, му че е прихванал мотива за „камъчетата“, защото това послание с тези предавания и сега mp3 файлове за слушане, напълно свободно, без каквито и да и условности допринасят за разпространението на „Масаж на Душата“. Дори сега когато могат само да се слушат тъкмо ще се усещат усмивките, радостта ми и творческия процес по най-различен и емоционален начин от слушателя...


Малките крачки, които правя към всеки един детайл се усещат  и сега могат да се слушат... Както хора вдъхновяват мен с техните творби, така това, мисля, че „все на някого“ ще е от полза....за това заповядайте и се забавлявайте слушайки.

Предаванията, които правихме и продължаваме да правим под наслов "Масаж на Душата" сега са за слушане със Соня и Галя(от Евроком Царевец), както Миро и Жаки (от Видеосат-ВТ), вече могат да се слушат в mp3 вариант съвсем непринудено и по време на почивките, кой, когато иска и може...
от тук: http://bit.ly/1HMzD9P

“La’Ross Your” Kervan и zавладяването от SPA нюанси

Днес бих искал "да поговорим" за пустинния крем “La’Ross Your” Kervan. Все по-често ми се акцентира от вътрешната ми свят, че мотивът за създаване на нещо е от основна важност, която устоява на времето. Ако не е чиста се само разрушава сама...
Мисля, че по различни поводи съм споделял, че  мотивът ми за създаване на крема е „успокояването“ на кожата ми след „третиране“ с агресивни сапуни в комбинация с водата. Вместо тази комбинация да създаде желаната нотка на чистота и спокойствие, се оказва, че кожата ми има нужда от още нещо, защото усещането за сърбеж и раздразнения на места е неприемливо за чистата среда... Няколко месеца се „лутах“ в страната на търсещия подходящата симбиоза от билки точно и конкретно за този крем. След като се подредиха го създадох... въпреки, че името на крема бе дошло още с познаството ми с една жена от Нова Зеландия, чрез социалната мрежа.

Още в мигът, в който забърках първата „доза“ от първите 100ml крем, веднага си намазах горната част на дланта, за да усетя има ли нещо за усещане в качеството и си силата му... Преустанових създаването на всички други „дози“ и излязох да се разходя из градината. Исках да усещам тази интимност която създава само за себе си. Наслаждавах и се сам. След това минаха така няколко минути и веднага реших да си измия ръцете за да видя „остатъка“ който не виждам от крема дали ще се размие с водата... Е, то нямаше и следа от крема. Беше си попил в дълбочина и слял своята грация с моята. Няма да скрия радостта си, че първия тест приключи изненадващо чисто и грациозно. След това дойде другия. С нетърпение чаках да си взема душ, за да докажа на самия себе си, че продукта действа още по-добре след душ... Окъпах се нарочно с агресивните сапуни, който продават в магазините и още с първите попивания на кърпата отново започнах да „се почесвам“... С голяма радост се намазах с крема „Kervan“, че признавам си, бях нетърпелив....Още преди да мине по-малко от 3-4 мин, по време на обличането си, не усещах раздразненията на кожата си... теста бе преминат... Успях да създам „филм“ на кожата си, който да дава комфорт и на мен... най-накрая! Търсенето на детайли във формулата дадоха резултат... Простичко, семпло, но значимо...

Както не веднъж съм казвал, че всичко го пробвам първо върху мен, защото го създавам за моя лична употреба и след това... го оповестявам и го продавам.   А, относно пустинята и обвързаността на крема  с нея, си има причина... Той се роди точно тогава когато пишех романа МАХДИМ. И двете събития се преплетоха толкова стилно, че вече са заедно. Само не се предлагат като „крем и книга“ в комбинация(но само за сега). И така пустинният крем стана част от „Златните 7“ – Продуктова Гама създадена с идеален мотив да е по-близко до хората... Бутиковите количества, са за предпочитане, първо за да не изгубвам от поглед самия продукт, след това рецептата се запазва такава, каквато е от първия ден на забъркване ѝ. Трето, че не бих допринесъл по-добре да стават нещата, ако се стремя само към количество за сметка на качество. За това истинското първично качество е гарант за количества(според мен). За това количествата са малко около 100бр. на месец и отношение към тестерите е същото. А най-добре се получава, когато направя масаж на клиента и след това за капак-подарък му направя масаж-маска на лицето. Крема попива изключително качествено във всеки тип кожа и не ѝ пречи. Само ако има грим го отстранявам нежно с помощта на дискове за дегримиране(и за това моля когато хората идват на процедури при мен да са без грим и пръстени, гривни и ланчета). От там идва и насладата, която  е хубаво човек да си подарява сам на себе си, ако няма кой друг да му я сътвори.

Крема не става за продължителен масаж на тялото поради бързото му абсорбиране от кожата, но пък е истинска глезория и създава истинско SPA изживяване... За това препоръчвам на клиентите да си дадат време и да се насладят, друго не им е нужно. Защото когато си придадеш време в комбинация със стойност, имаш време за всичко. Дали аз ще го втрия в кожата им или те сами ще си го поставят е без значение... целта е важна, да бъде достигната, която е да обгрижва и допринася за онази любвеобилност, която само една сърдечна прегръдка допринася. За това обгърнете тялото си с “La’Ross Your” Kervan и си дайте домашната доза SPA удоволствие... на професионално ниво.

P.S.: А когато си правите сауна и парна баня, след това ефекта на крема е още по-дълбочинен... Просто е, само го втрийте и се усетете завладяването.

Първия SPA продукт: SeA gracias Relax XXI

Здравейте, аз съм Христо от Лясковец и чрез моят продукт, които съм създавал помагам на дамите да са значително по-свежи и с хармонична здрава визия, която да ги радва и да им носи удовлетворение. И вместо да се „защитават“ от вятър и слънцето, както и природата като цяло, те могат да изразят себе си, чрез избора си. Не, казвам, че работя само с жени, но на моменти те са по-активната част, която е заангажирана с външния си вид и гледа наистина да създава постоянно и запомнящо се впечатление. Масажния крем SeA gracias Relax XXIе нов продукт с тенденция, която си проправи път. Плътността му е лека, но усещането е за истинско присъствие върху кожата, както на лицето, така и по тялото. А когато се нанася на косата, тя запазва истинската си същност...през сезоните. Серията SPA на която е първи представител, масажния крем, създава желан комфорт при употреба и това създава вакуум от търсене, което е стремеж към опознаване на нови и нестандартни подходи... както от страна на създателя му, така и на ползващите го, дами!

Няма да скрия, че не ползвам външна лаборатория, а вътрешна. Не ползвам излишни неща като помещения, които да заемат площ с паяжина,освен дистрибуцията на пласмента, която ми е в полза. Целия процес се случва далеч от светския шум и е лишен от всякакви „нетърпеливи надзъртания“. От как се докоснах до „Другата Страна“,намалих времето и желанието си да си губя времето в гледане на „вредни емисии“. Но пък имам желание да си затварям очите по три пъти на ден за да влизам в новооборудваната творческа стая, в която  имам всичко, от което се нуждая и виждам живо всичко, онова от което се нуждая. От карфица, до монитор за изследвания на показатели. Не работя с персонал (за сега), но единствено ползвам доставчици и дистрибутори. Използвам и своето „духовно ухо“, с което слушам мелодичния нюанс на Творческото начало, от където идва всичко. Създавам  продукти от висок клас, които започнаха да запълват една ниша, която просто не е била забелязана до сега(но това не ме интересува,кой колко (до)вижда). Аз започнах да я ползвам с голям ентусиазъм и това ми даде първата кофа „студена вода“, за да се опомня къде съм. С глава високо „в облаците“ заради „облачните услуги“ от където идва информацията ми, която предлага живота и здраво стъпил на земята, но крачейки по нея с цел. Докато спя(„работя“), а на сутринта докато работя(си „почивам“)! И когато ставам "рано" (за някого, но не и за мен) свършвам всичката "важна" работа, която съм си "създал" и чрез която генерирам продуктите си, книгите, статиите, срещите и заявките на клиентите, а и нека не забравяме, че и аз самия съм клиент на за много други услуги... Когато се обърна и погледна часовника и é едва 10:00 часа ми се струва, че е минало повече време(ето тук е "уловката" на ранното ставане), а аз съм "сколасал" с всичко "важно" защото съм го подредил още по време на оперативката... няма да дърпам нищо за "опашката", но когато свърша всичко се оказва, че винаги може и още неща човек да поеме... Но както казвам много пъти в различни ситуации, че Светлата част на денят започва от Тъмната част на нощта, която е нужна на тялото, душата и мозъка ни, които са в симбиоза и се сплотяват, чрез-здрав сън! Докато спя(„работя“ в творческата работилНица-Работил в Ница), а на сутринта докато работя си „почивам“!  Наистина тъкмо тогава мисля, че има "смисъл" човек да създава повече време за себе си, не като го "разтегля", а като го подрежда и след това блажено да се възнагради на време с кафе, бонбон, парче кейк/торта и т.н... а защо не и див секс! И те така. Ето и такива „късмети“ ми се падат, от ранното кафе: "Ако за обикновения човек, познанието е фенер, който му показва пътя, то за гения е слънце, което му разкрива целия свят." - Шопенхауер


На скоро ме попитаха: „как успявам да съвместя всичките тези неща, който правя и как ми стига времето“? А отговора ми е много прост. Според мен нещата, с които се занимавам за мен (не)са много (може и още), но пък ми доставят истинско удоволствие и ми запълват графика до максимума му. Освен това всичко постигащо от мен е това, което изглежда много в очите на хората, е така защото всичко е подредено и има своята последователност. Нищо не е на куп. Първо едно, после друго и т.н... Благодарение на тази последователност стъпка по стъпка нещата се виждат мащабно. Хаоса никога не се вижда като обем, той си е „въздух под налягане“ и образува на ползвателя му само „кълба“ от нерви.

HR(Human Resources) Човешки ресурси.