След като видях....

Днес когато видях това, отново се замислих: "Хората в какво вярват в края на краищата. Пишат разни неща на бележки където после ги слагат някъде си и всичко свършва до тук. След това се обръщат и заминават. А бележките, ако не са добре "заврени" в някоя дупка, падат и стават боклук. След това някой старателно ги Измита и ги праща в Ъгъла. Та искам да попитам: "Веднъж всяка душа за да напише нещо е вече "в Ъгъла на живота си", след това пожеланието Му отново отива пак в Ъгъла и какво става все пак с Моленето-Просенето. Метлата на някого замита в коша всички листчета и какво правим." Това ли е Вярата в Този случай. От тук ли започва или с това свърша. Ако едно замитане слага край на нашите надежди, копнежи и страдания, то тогава, за какво ние тази просия... Заболя ме, не от боклука, който остава след хората, А от факта, че идолопоклонничеството ни край няма...

Хора вярата не зависи от писането на хартийки, а е нещо много повече...

През целия път докато вървях през гората, тази картина стоеше пред лицето ми и като „натрапчив файл“ ми действаше магнетично. Трудно исках да се примиря, че това може да е олицетворение на вярата „писане на хартйки“ и то да ти доведе помощ.

Аз самият подведен от „това, което правят другите“ съм писал преди години такива лисчета и съм пускал в някакви импровизирани урни за целта. Нищо-разбирате ли не се е случило, и може би има, защо! По някога ние имаме планове, защото сме „в едно латентно състояние на амнезия“ и не помним обета на душата си. Защо сме тук, какво правим тук и какво можем да правим за Добруването на този свят. Но когато „онзи, който ни е създал“ има планове за нас, ние само с неговата милост продължаваме напред и следваме изгрева си.

 И преди време чух една глупост: „Когато човек общува с Бог било молитва, а когато Бог общува с човека било шизофрения.“ Е добре, когато аз се обади приятел и ми поиска да му дам 100лв. съм добрия, а когато  аз се обадя да си ги искам съм болен или ненормален, защото той е забравил, че има дълг, а?

След като веднъж вече сме родени и отдадени на живота, то той може и е редно да е наш заветен учител. И какво мислите става в този миг. Светлината по пътя ни носи със себе си и малко Болка, Състрадание, Примиряване, и т.н. Все още има неща, който ние хората не сме разбрали, което си е чиста загуба на време. Още от „Ерата на Зората“ Законите на Небето и Земята са разгадани, но ние сега се бием в гърдите и казваме, че ние хората сега сме открили всичко. Искани се да слагаме ръка върху всичко, но това не е така и никога няма да стане така.

За това и писането на листчета във стил просия е пагубно за всички изписали го. Заявяването на Нещо, което го няма във пространството до Теб само отключва още по-голямата му Липса. Не се прави така. Ние не сме създадени тук за да сме просяци. Можем да молим, но не просташки и просещи. А, интелигентно със Заявена Явна  Благодарност в сърцето. За какво ни е дадена тя след като ние ще сме просяци в Дадения ни живот. Нищо на този свят не е наше, макар и чувството за собственост да се разпростира до граници не бивали до сега и завладени от егото ни да създаваме конфликт на самите себе си със собствената ни природа. Защо?

Иска ми се да поканя всички хора, който пишат такива хартийки за да им кажа само няколко неща:

„Простете на Близките си, че не са ви научили да Благодарите за живота и всичко в него.(Ако са го стори не четете другото). Те така са възпитани и това са ви предали, но вие можете да промените Това.

Простете на себе си, че сте били подлъгани от заобиколния свят и не съдете нито себе си нито другите, а просто променете себе си, света сам ще се промени с промяната на вашия мироглед.

Простете за да сте чисти(а не затлачени) защото само във благоприятна почва ще израсте „вашата реколта“. Сейте и осеменявайте на ред.

БлагоДарете за Всичко конкретно, не под общ знаменател. Дълбочината на БлагоДарността се усеща от цялото ви същество, а повърхностната е само едно отваряне на физическата ни уста.

БлагоДарността е Дар, който привлича подкрепа от всякъде. Въпреки ограниченията на нашите разбирания, възможности и „опитност“ ние можем да бъдем БлагоДарни. Толкова е просто

А, когато допуснем грешка можем да се извиним, а не да живеем с това чувство за  вина-векове. Няма нужда има, много по-важни неща от това.

"Вярата не е нещо, което можем да изпишем а в това, което можем да устоим и да се Превърнем.  Както заветът в който се превръщаме щом следваме „Личната си Легенда“.“

Думите ми са безполезни, когато не са разбрани. Изчистете средата си и просто ще Успеете иначе няма да има промяна. Как може човек да се задоволи само с това да живурка...

Благодаря ви за отделеното време, аз съм Христо от Лясковец!

За светлината по пътя...

Всяко едно нещо се повтаря минимум по няколко пъти. Всеки в даден момент от живота си се „събужда“ и иска да бъде себе си а до сега не е бил такъв и си иска своето като другар, който да го разбира след като се е променило нещо. В един миг се започва едно лудо търсене на подходящото ново амплоа и ако се намери е добре, а ако ли не настъпва нова истерия. Все едно ако постигнеш нещо задължително трябва медал да ти се даде, защото само едно вътрешно удовлетворение не ти е достатъчно.

След настъпването на времената от 1994г. насам много хора се събудиха и искат да се срещат със себеподобни, който наистина някой от тях са водачи и раздават светлината си дори без да говорят. Споделянето по някога се явява всичко, защото тук вече вибрациите са светли и радват душата напълно. Обръщането на вниманието от към негативността на дадена личност допринася за отдалечаването от нея колкото се може повече, защото никой не иска да се събужда в мрак и го заливат с помия.  И когато осъзнаеш и осезаемо усещаш негативизма на любимия си искаш промяна. И когато попаднем в дилема дали да се освободим или да останем не дай си Боже да изберем да останем и да потъпчем вътрешния порив, който ни води. А интуицията може да се къса да крещи в нас, че промяната е задължителна, защото живота е за това да се живее, а не да си роб на догми, чувства и т.н.

Случвало се е милиони пъти един от двамата да се „събуди“ или обърне към някаква духовна практика и другия да се чувства заменен и забравен, което далеч не е така, защото ако ние не се развиваме, а „циклим на едно място“ е много зле. В такъв миг ако продължаването на съпротивление и отказ за разбиране на търсещия е по-добре човек да си тръгне и да следва наистина своя път без капка вина за раздялата им. Средната душа няма нужда да те ограничава в нищо а иска да бъдеш себе си и да следваш собствените си стремежи и да твориш, както никога до сега.

Не можем да чувстваме вина за това, че сме се „събудили“ а нашия любим е „заспал“ още и би трябвало да се освободим от страха за несигурните времена, защото и това е илюзия. За всичко им надежда стига да не потъпкваме интуицията си. 

Всичко се свежда до нашия личен избор, който е свещен и за нищо на света не би трябвало да го потъпкваме. Щом мога да практикувам своите духовни практики или йога и не ощетявам никого с това значи това е част от пътя ми. А ако това е проблем в отношенията ни по между ни значи нещо ще се промени и то веднага. Единия не може да живее излишно за другия и да го тика „с багера“. Вместо да давате доброволно да ви източват енергията по-добре се вземете в ръце и променете това веднага.

Ние сме творци на собствения си живот и никой не може да доминира по този отрицателен начин над нас и да ни затруднява свободното дишане. Когато има мир и любов всичко е разрешимо в житейския пъзел.

Запомнете едно: За една душа веднъж усетила порива на вечността е невъзможно да бъде укротена или да бъда държана в житейска клетка. Тя жадува своята свобода….

Събуждането по някога става за сметка на изгубеното време. Също така то става и по различно време и не съвпада с другия до нас. Но когато и двамата могат да бъдат себе си във връзката си това е нещо голямо и велико. Ако можете да осъзнаете, че всеки един живот е дар и този дар да бъде поднесен към другия подобаващо няма как да не остане незабелязано.

Какво място щеше да е земята, ако я нямаше любовта помежду ни, запитали ли сте се?

С пари или без...

С пари: Може би с пари, да уча в училище да не правя грешки докато пиша. Може би с пари ще има повече реклама въпреки, че може да не струва и 5 пари написаното. Удобства, капризи и някак да прося уважение от някого не ми е присъщо. Даром средствата не са ценни или оценени достатъчно и нямат същия вкус. Обеден съм, че едно е само да искаш или мечтаеш, без да направиш и преведеш в действие мисълта си. За, какво ти е да мислиш, като си парализиран от към действие. Имам много модели за пример относно това, но няма да изпадам в подробности. Нищо не променят парите освен, че може да платиш на друг да ти свърши работата, а ти пак увисваш в незнание.

Равносметка: След осъзнаването на принципите, който влияят на моят живот се оказа, че с пари или без, ти може да си или да не си творец. А дали чуваш или се доверяваш на вътрешния си глас не се влия от пари, а само от сетива, който са подвластни на душата ни. Вярно е може би, че нещата стават по-бавно без пари, но и това е относително. А това с бързане с цел доказване „вижте ме” е ала, бала според мен. И животните съществуват в гората, но не ми се обаждат, като се разхождат или си определят срещи. За това не съм сметнал за необходимо, да давам отчетност на някого с какво темпо ще създавам моите продукти. Много хора помогнали ми с различна по вид помощ са получили от мен дори в пъти повече възвращаемост, който надхвърля услугата им към мен. По някога няма, как да бъде пресметнато или изчислена изгодата ни спрямо другия, но пък и медали не давам. При мен се оказа модела: „Ха да те видя, как ще се справиш без да ти се плаща, и когато се докажеш или покажеш, какво можеш, /без мотива пари или награда/ на базата на показаните умения и таланти може да се вижда и сяда на масата за преговори.” В бойни изкуства има йерархия, която се зачита и уважава, има дисциплина и, които не може да приеме указанията, не е за тук/в моя отдел/.

Аз приех шлифоването на писането да става от най-големия учител Животът и само той може да ми даде, нужното Време. Времето е пари, но не всичко може да се купи с пари, а с повече пари си загубваш тотално времето си. Забелязах, че хората искат да забогатеят, за да не правят нищо след това. Е „това е много як мотив.”