Равно-сметка-та...

Преди време си мислих, че е достатъчно да си различен. Само, че май се бях заблудил, но се опомних и продължих нататък.

Христо от Лясковец

Равно-сметка-та за тази година е доста висока и тази година беляза хода на още повече творчество и за мен е чест да споделя тези постижения.

1.Книгите ми в www.slides.bg се четат и посещават с хиляди. Някой от книгите ми се свалят свободно, защото ми омръзна още преди време да чакам аз някой да си купи нещо от мен дори без да го е прочел. Е, не става така. За това смених политиката си.

2.Издадох 4 книги и паралелно с това работя по още две-три за другата година.

3.Направихме представяне в София в Столична библиотека на книгата „Христо от Лясковец и Приятели“ с една мацка скъпа на сърцето ми-Мария Янакиева и заедно с нейната стихосбирка „Диви цветя“ стана нещо прекрасно. Благодарение на нея се случи почти всичко и за мен е чест да и благодаря и от тук. Този миг го чаках цели 12-сет години-признавам си.

4.За 7-8 месеца новия сайт www.floransmedia.blogspot.com който създадох мина цифрата от: 27.505 посещения. След затриването на предния ми сайт от човек на когото разчитах, но сбърках. От тогава не разчитам на уменията на ничий „специалист“ за да ме насочва. Следвам само собствения си път и напук на „новобранските“ ми познания нещата стават все по-добре.

5.Пиша за удоволствие, защото това ме прави щастлив. После осъзнах след 12-сет години, че по време на предните години съм си бил сам терапевт сам на себе си. Пиша за пари, защото продавам своите книги и не само в страната, а от 3-4 години книгите ми излязоха извън страната. Христо от Лясковец преди 4 години излезе от града си/като очертания/ и продължава напред.

6.Така, се случи, че на 33-я си рожден ден си подарих 20-тата си книга, която събрах най-четените статии в сайта ми, и който събраха овациите на много хора, чрез обратна връзка от тях. Исках самата рождена дата да бъде запомнена с нещо уникално. И по-добро от това не ми роди главата на този етап.

7.Отървах се от една „псевдо любов“ благодарение на една песен на Хулио Игласиас, за което му благодаря. Макар, че когато я е изпял за първи път през 1972г. аз дори не съм бил замислех още.

8.Влязох истински в собствения си творчески Ренесанс и за мен е чест да го споделя. Помогнах на много хора да бъдат себе си и да не се притесняват да творят, пишат и да продължават. Насърчавам ги.

9.И някъде между другото се впуснах в друга прекрасна, стилна и чиста връзка, която ме стимулира да разцъфна и да извадя истинската си същност на показ. За мен е чест да бъда това което съм в тази връзка.

10.Подготвям за новата 2013 година книгата си МАХДИМ, която е нещо различно от досегашните ми и книги и писана някога от някого.

11.Откри нови подробности за вселенските закони, който прилагам всеки ден в човешкия свят и някак успявам да спазвам човешките закони.

12.Създадохме етикети за маслото и виното ми. Успя да „облече“ маслото от джоджен в стилно шишенце, по което модел сега се подготвя и кутийката му. Всичко в това е ново за мен и това ме радва, защото попива само информация от която имам нужда и тя се появява винаги на точно място в точното време за мен.

13.След като разбрах, че за мен и моят свят всичко е Възможно се устремих да продължавам напред. И колкото и книги да съм написал, колкото и продукта да съм пуснал, колкото и вериги салони да съм създал и обучил персонала им, все се оказва недостатъчно за една душа. Душа, която няма край, но има цел и просто я следва.

14.Не си спомням през годината, къде какво съм ял, но пък си спомням и пазя дълбоко в сърцето си миговете на реализация на дейността ми и така стъпка по стъпка. Хубавото се случва сега в настоящето. И продължавам да медитирам.

15.Имаше хора с който се сбогувахме, защото няма да позволя да се облагодетелстват от нещо, мое, което те искат да ползват просто така. И още повече да ми определят моята насока и да ми казват в моя свят как да правя нещата. Объркаха се не им се сърдя. Благодаря ви, че напуснахте живота ми…

Аз живея със страст и цел…

Аз съм про-буден, целеустремен и жив.

Аз съм свободен да бъда себе си.

Промоция за Коледа от Христо от Лясковец!!!

Промоция за Коледа от Христо от Лясковец!!!

Здравейте на всички знайни от мен и незнайни читатели на моето творчество.

 От как съм започнал да пиша върху белия лист изминаха 12-сет години и едва сега в тази ключова 2012г. имам честа да ви споделя моята радост от факта, че имам възможност да давам още повече. От как се появих на сцената обвързана с книгите по принцип, не визирам само своите/макар, че те са предостатъчни на този етап/ книгоиздаването, книгоразпространението и книгонаписването вече не е същото за никого. От как работя с хора, който целят да покажат нещата по чисто нов начин съм изключително щастлив и горд автор, защото самочувствието ми се определя от свършената работа, а не от печалбата.

Izdavam.com са колектива с който работя и за мен е чест, че ги  има и наистина дават всичко от себе си за да се случват нещата.

Питат ме, защо книгите ми ги няма в книжарниците? Отговарям винаги по един и същ начин: „Книгите ми са за ценители и ги има само в една книжарница(за сега) . И който иска да намери начин пак ще ги намери. Книгите ми не са за един ден или да събират просто прах на някой рафт. Това е изкуство за ценители!“

Днес имам рядката възможност да ви информирам, че влязохме в празничен месец в който пазаруването е цел номер едно на мнозина.

Поради този факт искам да знаете, че аз като автор имам възможността първи да ви запозная с промоционалните цени на книгите написани от мен. Всички книги са с 10% отстъпка от цената от 01.12.2012г. до 24.12.2012г./ по случай Коледните празници и защото по Коледа стават чудеса/. А ако се закупят всичките на веднъж отстъпката е дори още по-голяма. А за преведените ми книги на други езици също така има още 10% отстъпка от цената на книгите.

„Христо от Лясковец и Приятели“ - 11.72лв.

„Африка в моето сърце“ - 9.12лв.

„Блог материята“(масаж на душата) - 12.33лв.

„Бат Ям“-Момичето на Морето - 27.98лв.

„Историята на едно ключе“ - 5.37лв.

Дневник на „Твореца в Теб“ – 4.04лв.

„Разсъждения:Стремеж към космическо съзнание“ – 8.40лв.

„Клиент №1/опасна близост/ - 16.80лв.

„Клиент №1/опасна близост/-продължението – 19.77лв.

„Стая-205/книга за свободата и нещата които ни движат към нея“ – 15.23лв.

Room 205/ A book for freedom and the things which inspire it/ - 17.47лв.

Ragionamento: Sforzo di coscienza cosmic – 12.43лв.

Също така ви очакват и нови заглавия от мен по който работя в момента…както и превод на други книги, както съм си поръчал да се случат през тази година и продължаваме и през другата да подобряваме нещата.

Искам само да знаете, че нещата става все по-добре и по-добри… и книгоиздаването, книгоразпространението и книгонаписването вече не е същото за никого…от как се появи чисто нов модел на работа…

Освобождаване на духа от миналото...

Оказва се на практика, че когато пишем за нашето минало то болката от самото минало изчезва и се заменя с чувство на мир. Писането на дневник е като една прекрасна екскурзия в личния журнал на живота ни. Изпитване на едно вътрешно удовлетворение на това, че все пак намерихме време да напишем ежедневните ни мисли макар, че именно тези мисли през деня ни създават стреса и тревожността, която по някога ни обърква.

Отделеното време за записване на нашите мисли, които по някога съвсем автоматично се появяват може да бъда за нас една неосъзната терапия. Позволяваме си да запишем неща, които по някога не можем или не сме казали по някаква причина и по-късно можем спокойно да се върнем назад за да прочетем, какво сме си записали, но вече без да го мислим или захранваме с енергия. Това упражнение(с писането)позволява на духа да поеме 100% отговорност и да поеме по пътя на освобождаването. Душата просто иска да изкаже своята свобода…

Писането позволява на душата да се изрази по най-добрият начин на който е способна и да помогне на умът да се освободи от товара да помни всичко…и както се казва можем да извадим на белия лист всичко идващо от сърцето. В мигът когато запишете своето минало вие ставате трето лице(освобождавате го от личната си захранваща енергия) и можете спокойно да го погледнете от страни и да го гледате от с любопитство. А понеже миналото ни е взело връх до сега и голяма част от емоциите ни са си отишли, мъдростта е винаги тук и само ще ни покаже спомен за миналото с лека светлина, но погледнато през окото на мъдреца в нас и ще ни покаже нова перспектива.

Това е същото като да се гледаш в огледалото и да разбереш, че не си ти…а всъщност си ти и се гледаш през погледа на любовта.

Освобождаване на миналото през писането и прошката ни позволява да се хванем за настоящето и с течението на времето да ни се успокоява сърцето. Оказва се че най-важното е да простиш, да забравиш и да преместиш фокуса на съзнанието си… и да продължиш на пред.

С това вчера(17 окт.2012г.) разбрах, че през цялото време съм си бил прекрасен терапевт сам на себе си и от време на време съм „изпускал“ по някоя книга на бял свят като един прекрасен знак за наученото през времето в което съм бил в собствената си пещера. И така вече стигнах до 17 и 18 книга….

Ами хайде наздраве за мое здраве…

Какво като не е 5 звезди!

Какво като не е 5 звезди, аз съм петата звезда. Радвам се, че все още има такива места, в които да съм инкогнито и да не се сещат кой съм. Още в Лясковец намерих това хотелче „Силвия” и си направих резервация по интернет. Спонтанно стана, защото дойде мигът, в който трябваше да си взема първата заплата като редактор на едно списание в София и България.

Преди време една приятелка се изненада, като и казах, защо ще ходя в София и тогава си спомням, че и казах: Не е нужно да знае всеки с какво се занимавам. Когото съм сметнал за необходимо съм им споделил. Това са близките ми. А, и какво става в личния ми живот си е моя работа и относно това няма, как да изтече информация за него.

Това е сбъдване на още една моя мечта да сътворявам такива неща от нищото в това списание/това е моята специалност/. Моя творчески свят е прекрасен и не един-човек ми е казвал, че живота ми за тях е доста интересен. За мен е чест да мога да действам за пореден път в едно такова направление. Може и това сега да изненада хората, но аз съм доволен от мястото и когато идвам в София ще си отсядам там. Цените и качеството на услугата им-престоя ми е супер.

Доволен и удовлетворен от престоя тоя път в София…

Смених климат и местонахождение и малко се разведрих-както се казва…

Любовно писмо до моята любима...

“Скъпа моя,

няма да назова името ти, защото твоето име е името на целият ми свят и се страхувам да не му се случи нещо. Помня денят, в който те срещнах… Денят, в който сякаш преоткрих себе си, защото сякаш до този момент бях изгубен. И чрез теб започнах да се намирам. Не веднъж, ти бе очите с които гледах света, защото моите можеха да гледат само болката. Не веднъж, ти беше ушите с който чувах романтичната музика, която пускаше за мен. Ти беше тази, която ме хвана за ръка, когато пътя бе до кръв трънлив и ти бе тази, която подаде ръката си, за да споделиш с мен пътя обсипан с рози. Не се отказа от мен никога. Когато падах зловещо, когато вървях към дъното, когато променях светогледа си, когато се изгубвах из хората. Крепеше ме в погрома ми, със своята надежда и безрезервна обич. Издигаше ме до небесното с крилете на чистите ти чувства. Летеше с мен и падаше с мен. Не ме напусна. Беше ти трудно понякога, но превъзмогна себе си, в името на това да бъдем заедно.

Знаеш ли, обичам те. Не ти го казвам често може би, а трябва. Трябва, защото ти изгради за мен, свят, в който всичко е обич. Ти извървя за мен и най-трудните пътища, ти направи най-големите жертви. Какво ти дължа ли? Целият този свят, в който живея днес. Цялата любовна вселена, по която се спускам ежедневно. В началото се питах какво си ти? Каква е тази любов? И знаеш ли, разбрах, че мога да я сравня само с една от онези кутии шоколадови бонбони, които ми подаряваш, всеки път, когато искаш да ми кажеш, колко ценен съм за теб. Кутията с бонбони е пълна с различни по вид и цвят изкушения, но едно от тях ми е любимото. Също като теб. Може да има много други, по-добри или по-лоши, но никой от тях не може да нарисува картината на моята вселена както ти. Никой друг, няма тези пъстри акварели, никой друг не може да русива тези цветя…

Ти остави своя отпечатък върху мен. Ти гравира в сърцето ми, истинската любов, без която не мога. Ти ме промени. Показа ми, че радостта може да бъде само в една усмивка, че щастието в това да ме прегърнеш и че няма нищо по-ценно от това, просто да говорим за всичко. Ти ми подари най-голямото богатство – изкуството да те обичам.  А това да това е най-истинското изкуство…”

/взето от нета/

Очаквайте!!!

Очаквайте скоро!!! да се появят 3 от книгите ми: "Африка в моето сърце", "Историята на едно ключе" и "Разсъждения:Стремеж към космическо съзнание" в пълния им вид в Slides.bg, защото ще участват в кампания за набиране на средства...

Визуално-моторна тренировка

Нещата стават все по-добре!

Днес денят ми започна с интервю взето то Ели Зарева за 14-тата ми книга, а след това говорих с главната героиня по скайпа рано сутринта в 6:10часа. И понеже вечерта говорих късно по скайп сутринта ми се искаше да си поспя, но нямаше такова нещо. Веднага след завършването на интервюто се устремихме с моя приятел към гората.

По много интересен начин  протече тази разходка, защото през цялото време слушахме аудио субтитрите на филма „Тайната” свалени от мен на Mp3 на телефона. Имахме възможността да насочим вниманието си, като едни истински ученици в час, с единствената разлика, че се движехме и минават коли, които ни пречеха да слушаме. Тогава наистина стигнахме до заключението, че за да намериш себе си трябва да намериш спокойствие и чак тогава да правиш, каквото и да било, като визуализация, иначе не се получава.

Както казах разходката премина докато слушахме ясно, какво се говори и докато вървяхме имахме възможността да дишаме прекрасен въздух, обогатен с мирис на трева, цветчета и бор. На няколко пъти се спирахме от наситената сила на определена миризма и после отново потегляхме по пътя си. Имахме рядката възможност да се насладим на природните уроци, които така или иначе усвояваме през годините.

Аз съм Христо от Лясковец и продължавам напред.

Спомен за нещо...

Преди две години преподавах йога в Начално училище „Никола Козлев”, защото ме поканиха.  Учителката която ме покани е ходила първо при моят приятел, но той я препратил при мен, защото аз имам доста познания по йога и съм действаш в нея/не приказвам само/. Съгласих се, защото наистина искам да го правя за децата, а не само да казват, че нищо не се прави за тях. Срещнах се с директорката на училището по нейно настояване за да и разкажа за йога повече, защото е чувала, но нищо повече.

Започнах да преподавам йога на децата от всички класове от начало след училище, но домакинката се оказа „по-голяма директорка” и настояваше да се прекрати моето посещение по това време и да измислим друго време. На самите занимания започнаха да идват и много учители и това не ми харесваше, защото уж беше за деца, а другите по между другото да минат и те. Не казах нищо. Сменихме и посещението и го направихме веднага като свършат основните занимания преди обед един час йога и отново на училище. Направих го, както е в Индия се преподава, но взе да ме дразни нещо. Парите, които се даваха, се даваха от децата/т.е. от родителите им/, а не както говорехме от начало от друго място. Така и не стана. Веднага усетих някаква неприязън към това и от другия път отмених плащането на тия пари. Един лев, но и той не е малко, когато човек го няма особено в излишък. Махнах го, но децата започнаха да намаляват. Отначало се събраха 20 деца плюс още няколко учители, но колкото повече минаваха месеците станаха 5-6. Оказа се, че има нещо, което ми е убягнало и го разбрах по-късно. Ние започнахме през есента и цяла зима 6 месеца аз преподавах йога, но се стопли времето и сякаш децата изгубиха желание да стоят в този салон-затворени вътре. Един ден, когато отидох и никой не дойде на тренировка, разбрах, че това е края на заниманието ми тук. Но и никой не си направи труда да ми каже.

Отказах се да давам повече часове по йога, защото разбрах, каква е истината за случая. Учителката, която ме покани, децата я имат за тиранин и понеже тя ме е довела децата споделили с друга учителка, че може и аз да съм такъв като нея. Когато вече бяха минали няколко месеца това вече не ме интересуваше, но ми стана неприятно, че децата не бяха виновни за това, а накрая те си тръгнаха, защото виждат тиранина заедно с тях да прави йога. И аз, какво можех да направя в случая, освен да спра да си давам труда на вятъра.

Исках през годините да преподавам йога на деца и възрастни но срещнах разни „политически” спънки от страна на директори на училища, читалище и т.н. Единствено съм преподавал качествено йога във фитнес залата в града където бях инструктор 2004г. Всеки мой клиент получаваше: внимание, загрявка, обяснение, тренировка, йога за разстягане/стречинг/, заключителна част и масаж, ако желаеше или имаше време/но това е друга тема/. След известно време говорих с кметицата на града, но тя каза, че като минат изборите ще се направи нещо по въпроса. Е изборите минаха и от тях мина цяла година, все едно нищо не съм казвал за йога. Само обещания!!! Питах се, защо всичко в тая държава е на някаква кампания и само когато някой има изгода от някого тогава ще се намери начин да стане.

И понеже все се говори, че нищо не се прави за децата в този град или страна ще кажа: Не е вярно, но подхода и мотива на „по-големите” е сбъркан  и понеже не разбират управляващите от тая материя е по-лесно да я няма  и да не се зачита за нищо. Съжалявам за поредното неразбиране на нещата. Но това не значи, че пък аз съм се отказал и вече 12 години с такова постоянство практикувам йога и движение сред природата.

Филм за Веска Ковачева

Здравейте, това е вторият ми филм от поредицата ми, с която ще ви запознавам с екстрасензорните хора, които аз познавам. Днес ще ви запозная по-отблизо с Веска Ковачева от с.Джулюница /или леля Веска-както я наричам аз/. С леля Веска ни се пресякоха пътищата през 2000г. и от тогава до днес, аз научих много. От начало я търсех за съвети, но с времето тя ме върна на зад във времето и ми проследи много минали животи и от там сега вече знам достатъчно. Посещенията ми при нея ги записвах и така се родиха доста интересни записки, които се обособиха в книги. Срещата ми с нея, беше знамение за мен, защото не очаквах да намеря това, защото аз търсех утеха от „не приетата ми любов”. След като всичко се успокои, аз поех по пътя си и се освободих от много неща, които ме дърпаха назад. Поех по духовната пътека въпреки, че е трънлива, но за мен бе единствена. Днес ще ви представя първия филм, които правя с нея и с такова позитивно настроение и радост в сърцето си, че когато го правех бях в мир със себе си! Майка ми се разплака, още докато го снимахме и през цялото време не отдели поглед от случващото се!

Парещи сълзи

Днес станах свидетел на нещо много нелепо за мен.

парещи сълзи

Срещнах чичото/в пощата/ на едно момиче, което харесвах, когато тренирах бойни изкуства като ученик и останах втрещен. От начало не му обърнах внимание освен, че го поздравих, но после той като се върна, го попитах, какво става с него. Той ми разказа как са го съкратили като мръсно куче от БТК, после са го пратили на борсата, и как по някаква оперативна програма от европейския фонд, са ги назначили като чистачи на тротоарите. Как от човек, който даваше мило и драго/защото тогава работеше/ за момичето което харесвах, сега е в „мижаво състояние” и изпаднал в немилост да следи обявите за работа всеки ден, за да съществува.

За първи път го погледнах от страната на човек, който прави това, което обича, и се чудех, как може човек като него да няма нито едно хоби и да не се е ориентирал по някакъв начин да създаде нещо, за да не се подиграва никой с него и да не е зависим от никого. Темата приключи от само себе си в мига в който спрях да го питам, „какво става с него”. Не пожелах да го питам повече нищо и той се оттегли като човек, който е в поставен и пречупен със сломена душа. Докато чаках моя приятел ми се насълзиха очите и се питах, защо има такава несправедливост  или може би това му е урока, не зная със сигурност.

За много кратко време се върна онова чувство на желание да действам още по-силно и смело, към моята мечта да създавам, както текстове за книгите ми, така и другите неща свързани с това. Явно всичко е свързано в моя свят със словото и неговата магия се превъплащава както в маслото, така и във виното, романите, и масажите ми/както на душата, така и на тялото/.

Сега докато пиша този материал, се питам, защо хората чакат пътеводната светлина и искат някой да ги води и дава работа, а не могат да си я създадат сами и да наемат хора те самите? Да не му се налага да чува, че е уволнен, че ще остане без пари или, че някоя си Борса по труда ще му определи, колко да му дава, като втора категория/сякаш/ човек. Това е много брутална ситуация, погледната от очите ми и не описана с ругатните, с който бих си послужил към институциите и хората докарващи други хора до просешка тояга. Според баща ми и аз съм беден, но нека да видим,  дали е прав и дали ще може да се извини, за думите си, защото и според него в България не може да се печели от писане на някакви си думи. Да но той няма от къде да знае, че думите на Христо отЛясковец достигат до най-дълбоките дълбини на хората и те търсят думите, материалите, книгите и моите услуги всеки ден.

Моля ви хора, не се отказвай те да мечтаете и търсите варианти за развитие.

Някъде сред...

любима книга

„Някъде сред пясъците Момичето на Морето те очаква. За това трябва да се превърнеш във вятър”!!! Щом прочетох това веднага се сетих за  пасажа от книгата „Алхимикът” на Пауло Коелю, как овчарчето говори с вятъра, слънцето и ръката, която е сътворила света. През 97г. когато я прочетох тази история за първи път исках много силно да преживея същата любов и сега я имам, че и се превърнах в нейн летописец.

Имам чувството, че цяла веченост я пиша тази 14-та книга, но пък отново и отново ме завръща в сегашния миг и аз се чуствам много добре. Когато четях тази книга, дори не съзнавах, че може да ми се случи нещо такова, но си го пожелах и сякаш забравих за него, защото не споделените любови ми помогнаха. Сълзите, които често излизаха на повърхността на очите ми, най-накрая не издържаха и потекоха, когато овчарчето каза, на вятъра да предаде на Фатима, че идва/за нея/.

Дори когато четях тази книги не знаех, толкова много за силата и влиянието което самата тя ще окаже върху мен, но не като натиск, а като обещаващо и желано бъдеще. И ето днес когато аз сам съм по следите на вятъра и получавам всеки ден послания от жената на сърцето ми съм един щастлив човек. Щастлива порода съм и се опитвам да вървя макар и сам в тая житейска приказка и да разтеглям мига на близост който изживяхме 365, докато дойде другия такъв.

Обичам те, любима.

Без маска с Елка Стефанова

И ТУК

Днес в разговор „без маска” ще ви представя Елка Стефанова на  52г. от Велико Търново-магистър психолог  (завършила с отличие). Занимава се с  ясновидство, прогностика и консултации (но не по телефона, а на място или чрез записвания).
1.Как се чувстваш в момента?
Добре.
2.Какво е отношението ти за живота към днешна дата?
Аз смятам, че човек живее  и подрежда своя начин на живот според своите разбирания и ако вярва в доброто, много по-бързо и лесно се реализират неговите мечти и планове, много по-лесно говори с хората. Така, че човек живее живота си такъв какъвто го създава в своите представи.
3.Обичана жена си, как го постигаш?
31г.щастливо (семейно)омъжена (за Стефан), постоянни компромиси, взаимооважение на ценностната система на другия, честност в отношенията, уважение на другия род (близките роднинства), 100% подкрепа в трудни моменти. Това е моята тайна за подреждане на семейния ребус. На прекалено много хора се раздавам с топлината и готовността да помагам и може би това определя и тяхното отношение към  мен. И по този начин аз се радвам на тяхната любов.
4.Обичаш ли сръбската музика?
Аз слушам най-различна музика, стига тя да не ме натоварва, ангажира. Понякога просто тя преминава покрай мен и ми създава един  интересен ритъм на живот.
5.Чувстваш ли се реализирана до момента?
Абсолютно.
6.Спортуваш ли?
 Не (смях). Нямам време за това, колкото и тривиално да звучи. Спорта не ми е силната страна, но пък за сметка на това, когато имам възможност се разхождам сред природата. Обичам да ходя на по-интересни места сред природата. И при първи свободни часове веднага реализирам своите разходки.
7.Работата, която работиш какво ти дава и какво ти взема?
Дава ми самочувствието на реализиран и стойностен човек. Мисля, че ако кажа, че нищо не ми взема ще бъда много точна, защото аз творя и живея с работата и проблемите на хората. Така, че нищо не ми взема само ми дава.
8.Как намираш хармония в ежедневието си?
 Имам чувството, че в резултат от  отношението ми към хората в работата се поражда и хармонията на която се радвам.
9.Липсвали ти масажа като услуга по някога?
Да, определено. Когато имам малко време и имам възможността да се насладя  на масажа предпочитам да ми го направят.
10.Какво мислиш за програмите за личностно развитие?
 Това е етап на развитие в обществото ни като цяло.
11.Как си почиваш?
Различно. Подреждам си нещата и ето аз и дори в момента на твоето интервю си почивам.А говорейки с теб емоцията ме зарежда.
12.Вярваш ли в Бог?
Вярвам в силата, която е над нас. А дали е Бог или нещо друго важното, е че сме в една програма на природата, която ни създава. Но по някога ние я разрушава ме.
13.Слушаш ли вътрешния си глас при вземане на решенията си или разума надделява по някога?
Вътрешния ми глас е водещ.
14.Какво представлява един твои ден от седмицата и един ден от почивните ти?
Когато работя, съм доволна, че Бог ми е дал възможност да помагам на хората, защото моята мисия е такава. Когато си почивам съм с най-близките си хора. А за съжаление много малко време ми остава и за четене на книги. Но така или иначе добре успявам да балансирам всичко в живота си.
15.Смяташ ли, че човек трябва „да бъде смел” за да вземе интервю от теб?
Не, аз съм обикновен човек като всички други хора. Един е роден за едно, друг за друго. Надявам се, че не притеснявам хората с това, което правя, защото аз го правя за тяхно добро.
16.Как се чувстваш по времето на това интервю?
Добре, спокойна съм. С едно голямо чувство за благодарност,ч е вземаш интервю от мен, защото по този начин доста хора ще разберат, какво работя, какво постигам, което ще даде една светлина в тази посока.
17.Каква е „тайната подправка” за успех в твоя живот?
Спокойно приемане на фактите, слушане на вътрешния ми глас-както вече казах и много любов към всичко това, което правя.
18.Какво е вярата според теб?
Вярата е това, което ни крепи в трудни моменти и ни дава сили да продължим на пред.
19.Би ли разказала на моите читатели, как започна всичко при теб?
Разказала съм го в една от книгите си. Аз съм трето поколение наследствен лечител на човешката душа, защото с това са се занимавали моите пра баби. Така аз от дете съм носила тези си дарби и така с времето малко по-малко ребуса се е сглобявал. И вече над 23г. работя само това. Но аз имам и гражданска професия „детска учителка”, може би това много и ми помага да търся и приемам човешките души съвсем по детски и да съм готова винаги да ги разбера, да им простя и да им покажа „според мен” кои е правия път по които трябва да продължат.
20.Каква е връзката ти с моя роден град (Лясковец)?
Роднинска.
Как се чувстваш когато го посещаваш?
Много ми е добре, когато идвам в него. Винаги идвам с усещане, че ще се заредя с положителна емоция, защото и роднините ми много ме обичат като човек и ме ценят. Всъщност аз обичам да ходя там където ми е приятно, защото много малко време имам за най-близките си хора.
21.Какво би споделила от опита си за закона за Кармата (причината и следствието), закона за Привличането?
Това е много обширна тема. Аз лично вярвам в прераждането и имам своите доказателства за това. Смятам, че човек трябва винаги да мисли какво прави, защо го прави и дали има право да постъпва по точно този начин.
Тук означава, че ще намесим закона за личния избор/свобода на човека?
Точно така. Човек има право на личен избор, сам да решава кога и как трябва да прави и държи към другите хора, което след това си дава своето отражение.
22.Помниш ли как се запозна с мен преди време.
Разбира се, че помня, но за това ти можеш да разкажеш. Това е твое право, аз пазя личните тайни на хората/клиентите си.
Не аз искам от теб не да разкриваш тайните ми, а да разкажеш как ме почувства когато се видяхме?
Почувствах те, като човек които имаше нужда някои да му подаде ръка, да го разбере и да му помогне. Много често получавам  различни послания (или съвети) за даден клиент. При теб беше  да направиш/нарисуваш едно дърво и когато направиш едно добро дело (според твоята преценка) да закачваш там по една от трите цвята ябълки: жълта, червена, зелена. За моя радост клоните са отдавна при трупани и ще се наложи да създаваш цяла овощна градина.
23.При условие, че има толкова много хора, които страдат, дали  те самите имат пряка вина за това или наистина има странични вмешателства (които създават изкуствени спънки и тормозят хората)?
Една от причините може да е тяхната,  другата може да е стечение на обстоятелствата (макар, че няма нищо случайно).  И не на последно място са и енергийните  вмешателства. Аз толкова години се занимавам с това и се изненадвам неприятно, че хората се занимават съвсем спокойно и влизат в свободната воля на човека и по този начин разрушават добри тандеми: семейства, бизнес партньори, цели родове като цяло.
24.Безкрайно много ти благодаря, то няма да е последното със сигурност. Какво ще пожелаеш на моите читатели за последно от тук?
Плувайки в информацията, която даваш чрез интервютата си, хората ще се сближават. Ти умееш да го правиш. Дори и да не те познават те имат усещането, че навлизат в дълбините на душата на човека. И по този начин се създават едни приятелства по съзнателни. Аз миля, че това е един невероятен вариант и те приветствам за това ти решение, да вземаш интервюта от такива като мен. Това, което мога да кажа е, че аз имам шест издадени книги, а в момента в процес на писане е седмата, в която ще се разказва точно за негативите, които са създадени и как им е противодействано от мен.
….Елка Стефанова имаше кабинети в следните градове, където приема хора след предварително записване: Велико Търново, София, Благоевград, Нова Загора.
тел за контакти и записвания(тя не дава консултации по телефона): 0889 248 018

22.11.1958 - 23.11.2021!

какво е животът

от нулата

Какво е животът.  В мислите си се оказах заблуден, защото ме заблудиха, че „трябва да учиш, че да сполучиш”. Но аз реших да не обръщам толкова внимание на теорията и да се справя с живота по практичен начин-т.е. както мога. Не знаех много признавам, защото ходенето на училище ми беше професия дълги години, като си мислех, че ще науча нещо съществено. Но не стана така. Имаше и мигове, в който дори ме намираха за „бавно загряващ”, и това допълнително ми влияеше, но. Губенето на време беше цел №1 в моя живот до преди, да започна да тренирам бойни изкуства.  Появи се „голия ентусиазъм” в тренирането и за първи път полагане на живи цели, който са постижими в реално време. След като свършиха тренировките по причини на треньора ни, аз пренесох „голия ентусиазъм” в своя ден. Създавах много неща, без да се ангажирам с медали и награди. Оказах се прав за себе си, но крив за  околните, защото. Е много трудно да въвлечеш някой да ти помага без да му се отплащаш/че и предварително дори/. В това консумативно общество, в което наградата и облагата е доста важна, няма как да обясниш на хората, че не точно веднага можеш да им я дадеш. Всеки иска на мига за да не го излъжеш, но аз не правя така, защото „голия ентусиазъм” те кара да извадиш от джоба си и да дадеш.

Имах много приятели „за маса”, но аз раздигах масата и вече се храня сам. Компания и наздравици не желая от „уж приятели”. Мълчанието през годините ме научи на нещо много важно: „Карай си работата и не гледай в страни.” После когато започнах да общувам, виждах, че нищо не се е променило дори и когато съм бил дете, после подрастващ и сега „може би мъж”. Осмиваха работата ми като масажист, но се изненадаха от поверените  и излекуваните ми случаи, който имам. После се появиха някакви приказки за писането ми, а то беше само едно драскане отначало, дори си нямах и на идея, че това ще са книги. За това когато усетих на къде отиват нещата започнах плахо да  прокарвам пътя на творбите си. Е по-точно те сами си  прокарват, защото хората сами ги търсят и говорят за тях, не аз.

За мен животът се оказа нещо много смислено и прекрасно за да можеш да се разгърнеш в своята цялост. До като си жив можеш да създадеш какво ли не, да помогнеш на кого ли не и да оставиш прекрасни спомени на кого ли не, с книгите си например без дори да подозираш. За това аз си карам работата и не се интересувам.

Аз съм Христо от Лясковец.

ръка за ръка

ръка за ръка

До преди година стоеше пред мен въпроса: Как след като  „съм писател”, въобще ще се „добера” до дадено издателство и ще се издаде нещо от моето творчество/драсканици-поради липса на силно занижената ми оценка/. А и не бях готов да платя нужната сума, каквато и да е тя.
Но една вечер в 10:30 часа/2010г./ си проверих електронната поща и видях писмо, което ме изненада. Беше от хората, с които една моя приятелка ме свърза. Прочетох го и се разплаках. Отидох събудих майка, а тя се стресна от това. Но аз исках да споделя, че дойде най-накрая  слънцето и на „моята нива”. Предлагаха ми да  си издам книгите без да давам/инвестирам нищо. Не можех да повярвам, че до преди месеци ми отказаха да ми издадат книга, а сега ми предлагат същото но много по-лесно и безплатно и то всичките ми книги. Странно нали? Не спах цяла нощ, но отговорих на писмото веднага и  си дадох съгласието, за  случващото се. Така с времето аз имах честта да се изправя и да кажа, че дойде момента в България някой да каже, че е възможно издаването на книги без пари. Няма такъв филм да ви кажа, аз. Просто няма и „тия дето се напъват” и ограбват писателите и творците сега могат да видят какво е да „засмучат въздух” /доста дръзко изказване имам, но е факт/. И да си призная от не известен на никого до сега, вече след продажбата на стотици/хиляди от книгите ми нещата просто не са същите за никого. Христо от Лясковец  вече не е неизвестен. Пиша своята 14-та книга сега, а скоро пуснах 13-тата, която е продължение на 12-тата. Сега е мигът да спомена на кого дължа реализацията на своите книги. На шефа Митко и колектива му в печатница  „Нима-Плевен”   /pechatnaknigi.com/.  От как той се свърза с мен, аз разцъфнах като автор. Да си призная не вярвах, че това е постижимо, защото видях, какъв проблем е да бъдеш издаван в България. Народната библиотека ти слага спънка с ISBN-кода /не ти го дава просто, защото си никой/, и куп други перипетии. А когато се свързах с международната ISBN-асоциация, те ми казаха, че не съм единствения с такъв проблем и при условие, че в Европа това се дава безвъзмезно и свободно, а в България има спънки именно за него /и на тях им беше доста странно, но казаха, че ако имам нужда прескачаме България веднага и ми го дават за минутка/. Почти се бях отказал, но явно не са познали, на кого точно да откажат всички, защото тези, които казаха „не” на моето творчество отключиха успеха ми. Не се заяждам с никого, но искам да им кажа отново и отново: благодаря ви, че не си мръднахте пръста, че да се науча и аз как става! С това този проблем се реши и от тук нататък аз съм се концентрирал спокойно към писането. Позволявам си да спомена, че издадох и вече няколко автора с помощта на хората подали ми ръка и така семейството на успелите писатели в България се увеличава всеки миг.

P.S.: Посланието ми към всички творци и писатели е: Не спирайте да правите това, което обичате, само, защото никой не ви познава или зачита. Това не е важно, защото ако позволите това да ви смачка, никога няма да можете да се разгърнете и ще живеете в страх, а това не е добре за никого, още повече за вас. Всеки творец е минал през „псевдо критици” и не се е спрял, само,защото му е казано, че не струва. А някой от тях слагали ви на масата, за закуска или обед, а? Справедливостта е в това, да не се отказваш и да се движиш с такова постоянство, каквото стрелката на  часовника следва своята посока. Аз съм Христо от Лясковец и не признавам отговор „не” за отговор и продължавам нататък, а вие?

гаранция...

кликни тук

Дълбочина и красота

арт-терапевт

Дълбочина и красота. След оперативката-кафе и прочитане на голямата статия за моя приятел и треньор по таекуондо се запътихме към кафето на друг човек за неангажираща среща. Гледах часовника постоянно щом премина 11:00, защото исках да се прибера за да мога да бъда с любимата си жена, но не стана така. Докато бяхме там аз изявих желание да посетя картинната галерия и малко след желанието си вече се качвах по стълбите. Не казах от начало, защо го исках, защото не мислех, че беше редно да издавам преди да видя ресурса на галерията. Влязох и притаил дъх разглеждах непознатите за мен автори на картини, който аз виждах за първи път. Имаше картини, който ме плениха и аз поисках малко повече пояснение за тях от уредничката. Тя беше толкова любезна, че аз исках да слушам ли слушам, но изведнъж почувствах, че мога да и кажа, защо съм тук точно днес. Малко преди за започна да говоря непознат номер ми звънна за да ми съобщи, че имам пратка/куриерска/, а аз се изненадах, че е дошла толкова бързо от столицата. Диктофона ми беше на ремонт при един приятел, но той не успя да спаси 57 файла за книгата ми: „БАТ ЯМ”-Момичето на Морето, защото самата система се скапала и затрила файловете ми. Вече нямаше значение това, защото аз продължавам да пиша и няма да се връщам назад/може би така е по-добре без тях/. Казах на уредничката, защо съм дошъл, а именно: Когато започна да представям книгите си пред по-широка аудитория, искам да имам пространственост, дълбочина/а галерията ги има/ и добра акустика. И всеки един посетил мой представяния няма да слуша само за една книга, а ще чуе неща от моите 14-сет книги/за сега само/, ще усети интернационалните релаксации, който правя и съм обеден, че ще си тръгват по-обогатени от колкото са дошли. А заедно с това ще имат възможността да видят картините на един прекрасен Арт-терапевт и творец с когото сме замислили този проект в тандем. Това е жена с много богата култура и душевност/но за сега ще я запазя в тайна/, която сега превежда книгата ми Разсъждения:… на италиански език. В мига, в който разказах за идеята си, уредничката я хареса ме приветства и попита, кога мисля да го направя това събитие-факт. Наистина си нямах и на идея кога ще се случи това събитие, но мисля, че то само ще си узрее за да стигнем до тук. А до тогава и казах, че ще си пиша книгите и проправям пътя на името си: Христо от Лясковец. Подготовката за 15-тата книга е вече факт, а 16-тата чакаше диктофона ми да се оправи и се започва. Вярно е, че някой мои книги изпреварват други по реда си, но това не е моя работа да преча. Моята работа тук е само да изпълня собствената си воля и да бъда щастлив.

Аз съм Христо от Лясковец.

Нулева ефективоност

кликни тук

Нулева ефективност. Оказах се прав за много неща и вътрешното чувство не ме лъже или подвежда а отдавна е в синхрон с мен. С времето когато се захванах с нещата, който правя сега не срещах кой знае, какво разбиране, защото се оказа, че битува нещо много интересно в умовете на хората: защо точно ти; кой ти позволи да го правиш; имаш ли си представа, какво правиш и дали големите риби няма да те изядат; Все въпросителни без отговор за мен, защото не точно аз го задавам когато се сблъскам с  нови познанства.

От как намерих себе си, не се нуждая от ничия оценка или одобрение да правя, каквото и да било в писането си, в масажите или с маслото, което създадох. Вярно е, че заряда вкаран и съхранен вътре няма как да го придобие никой, ако не е чист по душа и приел дара от мен. През годините се срещах с много хора, който искаха а неможеха, а можещите си тръгваха от сцената и търсеха друга. Не спрях да се боря за миг и естествения подбор на хората беше факт в моят живот. Едни идваха, а други си отиваха. Не успях да задържа всички, защото мнозина се оказаха сметкаджии, други надделяваха с любопитството си, а трети искаха да могат да получават наградата за моя труд. Още щом разбрах това приложих „масово изчистване на килера” за да има място и за новите ми контакти. Сега в днешно време все още има хора, който си врат носа за да знаят, дали съм добре, зле и т.н. Искам да им кажа, че всичко е наред и ще става все по-добре, защото намерих своят най-добър партньор, който ми дава всичко онова от което имам нужда.

Най-малкото тази година, ми е година на страст и силно творчество, защото докато пишех 14-тата си книга „Бат Ям”- Момичето на Морето завърших 13-тата си книга Клиент№1/опасна близост/-продължението, издадох 5-те книги на леля Веска, помогнах за 2 от книгите на Елка Стефанова, и Венци Кираджиев и написах множество публикации. Вярно е, че не открих път към мнозина на който отказах, защото не е нужно аз да изнасям всичко на гърба си, за тяхното недоверие и страх, защото, който не вярва на себе си, не е нужно да си прави труда да ми вярва на мен. С мен се работи добре, но не на всеки ще му позволя/вече/ да се докосне до мен, за да не се съобразявам/най-малкото/ с всеки.

книгите на Христо от Лясковец

искам да ме запомнят като Христо от Лясковец

Книгите на Христо от Лясковец започнаха да се раждат през  далечната 2000г. /писател/
Аз самият когато започнах да пиша ми стана странно, защото до тогава рисувах и направих много картини и върху дърво  с пирограф /горено дърво/. Имаше мигове, когато се притеснявах, че когато съм се родил са ме забравили и не са ми дали нито един талант, но мислех така, защото се „сравнявах с другите” а това си е глупост. Освободих се от натрапчивите мисли за сравнение и копиране и започнах да създавам собствен стил и марка. Така имаше хора, които ми казваха, кое мога и кое не мога да направя, а то се оказа, че няма нещо с което да съм се захванал и да не съм превърнал в злато /като алхимик съм си сам на себе си/. По същия начин и биологичния ми баща, не зачита творчеството ми, а аз отписах него /квит сме/. Писането се оказа не лесен процес, защото взе цялото ми внимание, но пък концентрацията която имам не ми позволява да си губя времето с бездействие, а генерирам постоянно заряд.

От начало си помислих, че книгите ми ще излят по реда в които са писани, а се оказа, че си излизат в „свободен божествен хаос”. Сега дори виждам от страни как се обособява и тънката нишка по между им. Някак по двойки си се привличат и това може само да ме радва.

Искам от тук да приветствам читателите на творчеството ми с  този клип  и подредени книгите ми в реда на писане.

Интервю с Павлина Соколова

Павлина Соколова

„без маска” с Павлина Соколова – автор на прекрасни стихове!
1.Как се чувстваш в момента?
Само да кажа....преди да започна с отговорите - ще ти отговарям просто все едно си говорим, за да не се притеснявам. В момента...чувствам се все още под въздействието на отминалите емоции около представянето...Книжката е факт, щастлива съм!
2.Представи се с няколко думи?
Ами...на почти 28 години съм, занимавам се предимно със сина си, който е във фаза прохождане. Съвсем обикновен човек, романтичка...Разбираемо заради нещата които върша (притеснявам се, незнайно защо).
3.Помниш ли как се запознахме?
С теб, да ... Имам спомен, даже май бях малко остра с теб,  нали? Недоверчива, мнителна. Доколкото помня ми предложи помощ относно разпространението на стихосбирката.
 4.Какво е отношението ти към живота?
Доста разпилени въпроси, бързо скачаш от един на друг...Отношението ми към живота може  да усети всеки четящ стиховете ми – те са моята житейска философия в рими.
5.Ти спомена, че стихосбирката ти е вече факт... може ли да споделиш през какво премина за да се появи тя днес на бял свят?
Като човек, който за пръв път влиза в тези води - мога да кажа, че беше доста трудно. Първата стъпка  беше самото решение да го направя - все пак това е мое лично пространство, което излагам на показ. Целият подбор на стиховете - кои да включа, кои не, търсенето на редактори, печатници....всичко това беше доста бавен и труден процес.... Да не говорим колко е трудно когато правиш всичко сам, а и едновременно с това имаш и битовите задачи, и малко дете. Но...в крайна сметка успях! С помощта на приятелите и всички, които ми вдъхнаха куража да го направя. Заслугата е обща.
6.Как се казва стихосбирката ти..и защо избра това заглавие?
"Колко малко е нужно". Това е един от любимите ми стихове, защото носи послание, което докосва. Винаги се опитвам да кажа на хората колко малко е нужно за да бъдеш щастлив. Общо взето гледам чрез стиховете да влизам в позитивизъм. Да, има и тъжни, но все пак живота не е само весел и трябва да се говори за всичко.
7. От къде черпиш вдъхновение за творчеството си?
Ами от къде...от всякъде! Аз съм от типа хора, които се впечатляват от всичко - като децата. Иначе чета стихове в интернет , признавам си - едва от няколко месеца. Чела съм много книги, но единствената книжка със стихове, която имам вкъщи е на Надя Петрова. Сега чета доста поезия в Интернет. Но моята  "муза" общо взето е живота. Това, което чувствам, което ми се случва, от което се впечатлявам - изливам го в рими.
8.Ти  освен творческа личност си и красива жена, как го постигаш?
О, благодаря! Ами...За мен  "грозни"  жени или  хора няма. Ако човек е красив вътрешно – е красив  и отвън.
9.С това, което правиш чувстваш ли се реализирана?
Поезията за мен  е просто хоби, храна за душата. Не целя да катеря някакви върхове, правя го от лична потребност. А и ми харесва, когато виждам признателността на  хората. Няма по-хубаво от това да си оценен. Реализирана? Не. Да кажеш, че си реализиран след една малка стъпка е доста силна дума. Тепърва откривам пътя…
10.Как се чувстваш по времето на  интервюто?
Ха...ами странно! Много странно! Притеснявам се, незнайно защо, това за мен също е нещо ново. Дори думата интервю ми звучи странно. Това е едва второто ми.
11. Ти имаш една от най-желаните професии. Да си Майка, как се чувстваш?
Да си майка е най-хубавото чувство на Света, най-великото, най-силното! Само един родител  би ме разбрал. Страхотно и  интересно   е  да гледаш как твоето мъниче  расте пред очите ти и се променя ден след  ден. Невероятно е!  Пожелавам ти го от сърце!
12. Какво представлява един твой ден?
Ами, дните ми си приличат. С малкият вече си имаме график. Общо взето дните ми минават с него. Навсякъде съм с него. Сега, когато имам ходене по книжарници и срещи с някой, който иска да си вземе книжката от мен - Боби пак е с мен. Денят минава бързо, вечер щом заспи се ровя в Интернет, пиша и помествам някой-друг стих. Уикендите гледам да се забавлявам и разтоварвам.
13. Вярващ човек ли си? Слушаш ли вътрешния си глас?
О, аз съм много колеблива...премислям нещо 100 пъти преди да го предприема, и често пак се връщам на първото, което ми е прошепнал този мой  "вътрешен глас". Типичен близнак – колеблива  и раздвоена. Колкото до това дали съм вярваща – да. И не защото така съм възпитана и ми е наложено. А просто...и то е като поезията - така го чувствам - имам потребност да вярвам.
14.Как си представяш бъдещето си?
Ами.....Представям си се след 10 години - все така щура и жива. Не мога да  "надничам" в бъдещето, знам ли... щастлива...така се виждам. Стремя се да съм щастлива, правя това, което ми харесва и ме кара да се чувствам добре.
15. Смяташ ли, че човек трябва да е смел за да вземе интервю от теб?
Защо ? Не разбирам. Смелост ли?  Трябва да проявява разбиране за притеснението ми, но чак смелост... По-скоро  на мен ми трябва смелост.
16. Смяташ ли, че живота ти се промени след като вече хората знаят,че си автор на стихосбирка?
Ами, срещнах много нови хора, запознах се с много хора, които също пишат и имат издадени книги - в това лице и ти.  Определено ежедневието ми се промени и стиховете заеха важна роля в живота ми. Все повече се отключва муза за писане  у мен... Приятелите ми се радват ....хубаво е!.. А и когато безпристрастните хора кажат  "Това ми харесва"...чувството е страхотно. Чувствам се значима и полезна на хората.
 17.Какви книги четеш?
Ами в момента не чета нищо. Преди имах повече време, а  сега съм  изморена. Иначе - каквото ми препоръчат, или  дадат... Разменяме си с двама-трима познати. Малко хора  четат вече. Иначе си падам по криминалета, приключенски, исторически... Последно четох  Тери Пратчет  "Малки богове". Странна книжка.
18.Какво мислиш за мотивационните програми на Луиз Хей, Пол Маккена, Уейн Дайър?
Хм...Не знам какво да ти отговоря? Това бяха някакви програми за личностно развитие нали? Не знам. По принцип не чета  книги  от рода на  "Промени живота си за 7 дни"  и прочие. Но има хора, които го правят. Нека...
19. Като творец на творец, какво ще ми пожелаеш?
Пожелавам ти на първо място здраве. Винаги пожелавам това. Като творец на творец - пожелавам ти много муза занапред. По себе си зная, че музата идва, когато имаш не само вътрешната нагласа, но и подкрепа от хората, които оценяват труда ти. Тогава човек отключва в себе си всичко и е като непресъхващ извор. Пожелавам ти музата за изкуство да не те напуска  и занапред. Защото има нужда от  хора  като нас - както ги наричам - "пишещите хора".
20. На кого искаш да благодариш за издаването на стихосбирката си?
 Най-големите  "виновници"  да я има - освен мен, разбира се - са Анна Желязкова и Мария Янакиева, които не спряха да ме подкрепят духовно и да вярват в мен през цялото време. Благодаря и на председателя на Софийската търговско-промишлена камара г-н Чернев, на художника Росен Цветаноив, на журналиста  Владимир Христовски и на всички мои приятели и почитатели!
21.За мен беше чест да взема това интервю от теб?
Благодаря ти  за отделеното време и желанието да ме интервюираш!