"Висините" и "Дъното" са трикове на Съзнанието!

Имам някакво такова чувство, че когато бях малък може и да не съм съзнавал, но сякаш детството ми беше колективно. Ето какво искам да кажа с това: имахме почти едни и същи колела, едни електронни игри(тетрис, Ну пагади и т.н.), разкървавени колене, замеряне с прашки, фунийки, водни пистолети, кукли, и много бягане насам-натам... А сега през последните години имам наблюдение, че децата израстват сами, скучно и сами, да не кажа недодялано. Прекалено рано им заявяват на „принцовете“ и "принцесите", че са „голяма работа“, защото родителите им „се имат за голяма работа“... И от тук започва едно осакатяване на нацията ни... “имáнето“ в пъти повече от други заблуждава хората, че всичко е наред. Защото после започва израстването на детето само на дивана. Наспало се, наяло се, и гледа зомбирано в тв-кутията... тази псевдо тишина, която пази сега и всичко е наред(сега в този миг) е пагубна за всички след само няколко години. Много бързо се проявяват такива детайли от некачественото отглеждане на децата през XX-XXIв.

Изключително неприятно е човек да разбере, че „е възпитан“ по някакъв калъп на страх от хорското мнение, на това, че трябва да приличаш на останалите, и ако недай си боже не си „калибрована бройка“(термин от ОТК), то веднага на секундата си отритнат, отлъчен или сочен с пръст... Защото това е много важно, но само за някои!

Да различните деца, също са деца... но с други интереси, не се поддават на зомбиране от кутии или хора... защото просто не ги вълнуват. Има много такива по тази земя, и те се наричат „свободни по дух“. Свободни за да творят, намерят себе си и своята ниша за да създават... Не чакат някой да им предостави „розово бъдеще“ с покорно сложен хомот. Когато родителите се сблъскат с този феномен изтръпват, защото си мислят, че децата им са недодялани или заблудени... но никога не признават пред себе си, че завиждат на децата си, че те са брутално откровени и до болка искрени, а те никога не са били с живота си. Това е новост за тях при условие, че са родени и израсли във време на „заглушена тишина“ и антените за заглушаване са били на мода...

Не можеш да спреш живота. Временно можеш да излееш кръвта на човека в земята, но когато тези деца вдигнат поглед към звездите „в очите“ на родителите си изглеждат „нередовни“,  или понеже стъпват по земята, трябва да си гледат все в краката, защото...са покорни!  Те не са възпитани така и всички друго, което е различно от тяхното не е добро или се опитват да го изкоренят и на негово място да бъде засаден страх от нещо друго...

Докога това ще е важен фактор. Докога тази шибана система ще казва на човек, кой е годен и кой не е... и според какви критерии... Ние не сме яйца за продаване на пазара, че да ни сортират, кой, как си иска и според... други направени и договорени избори, на сключващите сделката под масата. И защо все някой на някого трябва да е в „обсега“ за да бъде видян, забелязан или просто да го „вземат за мезе“... Пък ако си самостоятелна ярка единица, какво отчет ли трябва да даваш, а?....

Стигнал съм до това място в живота си, само защото нещо в мен ми е говорело, че заслужавам да бъда щастлив. Роден съм на този свят за да добавя нещо в него, да добавя хиляди стойности. Да дам най-доброто от това което е възможно чрез мен. Всяко нещо което съм преживял, всеки миг през, който съм минали, са били за да стигна до този момент, в който съм точно сега. Вече разбрах, че съм творец на своята съдба. Представям си всеки ден, какво мога да правя, в пъти повече, оттук нататък, след като имам тези знания...придобити през времето!
(Какво ще направя с мигът си, ли? Как ще се възползвам от него, ли? Никой друг не може да танцува моя танц. Да пее песента ми. Да напише моята история. Да напише моята книга. Това, което правя всеки ден, стъпка по стъпка е това което съм сега, а това, което е започнало с моето първо вдишване е жива хармония!!!)...

С клеймо: особен(но) & различен.

Започваме да ценим живота си едва когато разберем, за съществуването на (ХХС) и веднага нашата антивирусна система започва да търси противоотрова, която може да генерираме, но от начало не съзнаваме това. Чак когато осъзнаем нуждата от ПРЕпрограМИРането, тогава правим постъпления към противоотровата... и се ваксинираме сами(чки)!

Ще попитате, какво е „ХХС“...според моите‚ кратки“ 20-сет годишни задълбавания в някои отрасли на живота, разбрах, че за да има качествено изменение на живота в организма ни, трябва да има количествено натрупване, което „ХХС“ ограбва. Stres-ът се влива в организма ни като у тях си, а ние както винаги „сме за риба“. Не му се противопоставяме и като се „завърнем“  го усвояваме на 100%. Защо ли? Защото все бързаме за някъде, за нещо. Освен това все си мислим, че не сме направили достатъчно... в какъвто и да е аспект, докато накрая не се озовем в последния лазарет.

Хроникьорен Хроничен Стрес(ХХС) е като, че ли нашата вътрешна програма, която всяко неуважение към нас самите, поредното пренебрежение и други подобни, се задейства в нас. От страни изглежда странно но когато „ХХС“  се  задейства, тя не ни известява, не бие камбаната, не крещи, но пък изведнъж „от нищото“ създава този вулкан, който търси пролука винаги. Изригва и нанасяйки щети в нас и живота ни, оставя само кратер. Тялото вече е гръмнало. Тогава какво? Едва тогава се обръщаме към доктори и църкви...а до тогава се опитваме с наши крехки методи да противодействаме на една парадигма, която не се отмества с „кози крак“ просто защото ние искаме да я отстраним от пътя си. Ставаме много вярващи и много послушни към предписания и рецепти. А до тогава нехаем и демонстрираме „износване“ на шкембета и замезваме с бири... Сега сме добре, но няма да е все така, ако не се стреснем и не прекратим тия порочни практики на безбожно бездействие, не дишане и не живеене в синхрон с природата...изплювате веднага не търпи такива „липси“...

Натрупването на този вид стрес е невидим, но значим за живота ни. Е със сигурност е омаловажаван от милиони хора по тази Земя. За това последния пристън е пълен с бели камъни и черни шалчета. Само, защото някой не иска човечеството „да е свободно“ да знае, да може да се отпуска от този коварен хват, който го изсмуква и го погребва с кеф след това. От там свободно се генерира чувство за вина в наследниците оставащи да оплакват спомена за живота на „хванатия човек в примката“ и се задвижва поредния порочен омагьосан кръг.

А, колко „програми“ за мир са инициирани с добри подбуди, които обаче довеждат хората до лудост или други състояния..Защо, по дяволите?!

За това според мен докато „практикуваме“ разни методи обяснени сладко-сладко  от някого нека не забравяме да проверяваме всичко поднесено на тепсия, да живеем да дишаме, да ходим... Нека не изместваме основните форми на живот, заменяйки ги с живуркане поднесено ни на поднос. Внимавайте!!! Бъдете нащрек. 

Прозрения от моята Ментална Гимнастика...

...Значи „проблема“ не е в това, че твърде много или твърде бързо се развиваме или съзряваме, а в това, че “сме изтървали” времето през което сме могли да се научим да правим нещата по „правилният начин“ макар и бавно, когато сме били още деца. За целта „времето ни“ е било запълнено по стереотип на  родителите и понеже тяхното „е загубено“, нашето не може  да е спечелено или намерено, същото е и с образователната система. За това, каква полза от първите 7 години от нашето „порастване“, преди да „тръгнем“ на училище,  ако „те липсват“ и не са пълноценни и не са свързани с нашето израстване. Как да се върнем един ден в детството си, ако „него го няма“ и сме преминали гратис през него. Къде сме загубили смисъла на събуждането сутрин и заспиването вечер. Едните не искат да стават-сутрин (защото са „изсмукани от тия нови технологии), а другите не виждат смисъл да си почиват-вечер (защото недостига на реалност не им отпуска примката, в която доброволно родителите са разрешили да се впримчат децата им, защото така са „послушни“)  и т.н. и т.н... А ключа е в самото забавяне и намиране на нишката, която сме „изпуснали“ по ред фактори... да не кажа причини!!!

(авторско)христо от лясковец-христов

Притча за сълзите, който ни спасяват...

Един ден всичко беше вече загубено. Той седна на земята, подпря гърба си на стената, която единствено беше останала, върху която проектираше своята мечта....но. Така плачейки три дена и три нощи, с наведена глава, защото беше изгубил всякаква надежда, нещо го побутна по загорялата  кожа на кракът му. Не му обърна внимание първия път, но се повтори няколко пъти и тогава той вдигна изнемощялата си глава и погледна, че някакво шише го беше докоснало, а водата беше толкова придошла, че то беше дошло по вода.

Той искаше помощ от къде ли не, за да постигне своята мечта, но никой нищо не стори за него. Дори му се присмиваха и го подмятаха, кой от където свари. Сломен, забравен и безсилен той заплака. Реката, която минаваше покрай селото, беше далече, а той се чудеше, кога и как тя бе вдигнала своето ниво, за да може да дойде тази бутилка.

Много, много не изгаряше от желание да я вземе, но нещо от вътре го подтикна да го стори. Бавно размърда схванатото си тяло и с дясната си ръка вдигна бутилката от водата. Видя, че има нещо вътре и махна корковата тапа от гърлото ѝ. Макар и не от първия път успя да извади някакъв лист с текст написан вътре. Отвори го и мислено го прочете, без да мърда устните си:

„Колкото и да плачеш, нищо няма да промениш с това. Знаеш, че след всяко наводнение остава тиня, а когато е суша, няма капка вода. Също така когато имаш нужда от помощта на някого и я получиш от друг, не я отхвърляй, защото когато водата придойде ти ще потънеш очаквайки помощ само от едно място, а тя идва от друго. За това приемай и отдавай не се ангажирай само с едно рамо и то конкретно, което смяташ, че ще ти помогне. Но също така никога не забравяй, че ако имаш нужда от помощ, тя ще дойде едва тогава, когато твоите закачени рамене, за тялото ти  се размърдат и ръцете ти чувствайки силата, работят на пълни обороти. Бих ти казал, че има Бог, на този свят, който ще ти помага винаги, но също така бих ти казал, че ако чакаш само неговата помощ без ти да тръгнеш към него, най-вероятно ще продължаваш да търсиш, а той ще минава покрай теб, и ти няма да го забележиш. Знаеш ли, защо е така. Защото ти ще търсиш това, което са ти казали други преди теб, който дори не са го виждали. Защото за тях чудото е събитие, което са чули, от хора преди тях, които пък никога не са го виждали...За това е хубаво да плачеш, но не забравяй, че сълзите ти могат да „наводнят“ света около теб и по вода може да доплува решението на твоя проблем. Най-малко би го очаквал и би подозирал, че някой на другия край на света ще е написал послание за помощ, а докато дойде при теб, то ще е се е превърнало в спасителен пояс, за теб самия.  Хубаво е да създаваш връзки чрез водата, които биха те отвели на неподозирани места и биха те окъпали, пречистили и освежили... А когато вече нищо не ти тежи, ти би станал от мястото си и би направил първите си крачки след много време. Не се страхувай да опитваш, и знай, че колкото и да ти е трудно сега, това е само малка част от нерешен проблем. Плувай в реката, която сам изплака или греби. По някога ще ти се струва, че си срещу течението, но това не трябва да те отказва да продължаваш...Научи се да правиш, каквото можеш с каквото имаш под ръка. А, ако нямаш нищо друго, ползвай само ръцете си, те също са инструмент, прикрепени към рамената посредством цялата им дължина. Живота също е полезен инструмент. Използвай го!“

За това плачете, изливайте, пречиствайте се, не се сдържайте, защото не се знае, какъв дар ще получите докато вие „наводнявате“ земята, някой има нужда от влагата ви. Докато вие страдате, други порастват облагородявайки ги се чрез вашите сълзи. Освобождавайте се, за да може и други да продължат да ги има...

P.S.: Това се роди най-спонтанно по време на разходката ми в гората в 6:30 сутринта на 18.07.2015г събота. Докато вървях, дишах, оглеждах се и някак „от нищото“ дойде това. Не знам, разказче ли е, притча ли е, но е доста поучителна. Малко ми напомня за мен самия...но няма да разказвам излишно нищо.

ПослеДни няколко реда преди заспиване!

Слушайки филма (Овладяване на изкуството да манифестираме) с гостуването на д-р Уейн Дайър на една сцена и говорейки повече от час, аз бях завладян, мотивиран, засилен и т.н... както и накрая на клипа извадих превода на това, което той прочете от една книга(само не разбрах дали е негова или чужда)...това по-долу е текста и е изключително да заспиваш с него, сякаш сам си препрочиташ приказка, когато няма кой да го стори за теб...заповядайте!

Ако не сте готови да учите, никой не може да ви помогне.

Ако сте решени да учите, никой не може да ви спре.

„Аз знам, че съм чиста душа, че винаги съм бил и винаги ще бъда. Има вътре в мен едно място на доверие, спокойствие и сигурност, където всички неща се знаят и  разбират. Това е Универсалния разум. Господ, от който аз съм част и който откликва на това, което му поискам. Този Универсален Разум, знае решението на всичките ми проблеми. И дори сега отговорите бързат към мен. Няма нужда да се притеснявам за тях. Когато времето е дошло отговорът ще бъде тук. Давам проблемите си на великия разум на Господ. Пускам ги, сигурен че правилните отговори ще се върнат  при мен тогава, когато ми трябват. Чрез великия закон на Привличането, всичко от което се нуждая за моята работа и изявяване ще дойде при мен. Не е задължително да вярвам в това, а само да вярвам. Според силата на моята вяра, съдбата ми ще се разгърне. Виждам ръката на Божествения Интелект навсякъде около мен. В цветето, в дървото, в поляната. Аз знам, че интелекта, който е създал всички тези неща е в мен и около мен и аз мога да го призова при най-малка нужда. Аз знам, че моето тяло е манифестация на чист дух(душа). И тази душа е перфектна, както и моето тяло също е перфектно. Радвам се на живота, защото всеки ден ми носи демонстрация на силата и магията на вселената и мен самият. Аз съм сигурен, Аз съм ведър, Аз вярвам и няма значение каква пречка или нежелано обстоятелство има на пътя ми, аз отказвам да го приема. Защото не е нищо друго освен илюзия. Не може да има никаква пречка или нежелано обстоятелство за Ума на Господ, който е в мен, около мен и е в моя услуга сега.“

Всеки има избор да бъде домакин на Господ или да е в плен на своето Его. Избора е наш/ваш!

Лятно часово Време...

Прóграмéн месец Юли-Август, в който това което препрограмирам отеква във вечността!

„Въпреки, че нашия мозък е неизследвана територия и е нашия  „храм на знанието“ то е превърнато отдавна в почивна станция с невъзпитани посетители. Не, че го ползваме защото не искаме, а защото за да се използва целия капацитет се иска усилие, а не да си се носим по течението!!!“

Много пъти съм се питал дали не възможността да организира човек собственото си време, не му докарва 100% повече стрес будейки се чрез часовникова аларма, от колкото ако спи спокойно, тялото му е отпуснато и всичко е добре смазана машина. Разчетено и организирано и малко на по-късен етап през деня чрез осъзнатостта за планирането на всеки миг...решен да създава, да твори и разпръсква, го прави с радост, усмивка и трепет!

Кое можем да изключим от живота си, алармата или да премахнем часовника-като понятие будещо ни сутрин? Може да не махаме нищо от никъде, но можем да добави няколко кратки стъпки в ежедневния си живот и просто да се препрограмираме да ставаме „на време“ според нуждите и представите за време! Няма нужда да философтсваме кое е първото „яйцето или кокошката“ или „чашата е на половина пълна или на половина празна“. Според мен е нужно да знаем, че вместо външна подкрепа, не би ли било по-добре всеки един от нас да се уповава на вътрешната си увереност...интуиция и препрограмиране!

През последните две години до днес се докоснах до няколко красиви модула за обучение и

наистина разсъждавах върху следното:  

„Аз ли търся програмите или те сами ме намират, за да ми помагат в процеса на творческите кръгове?!“

Харесвами, че се докоснах до Йога и по специално до релаксацията ѝ! Много пъти съм се питал, защо я нямаше още когато бях дете в детската градина за да я заучаваме „на шега“ и всички да се докосваме до нея без да скърбим после за изгубеното време в празнота и кухи спомени, с които се натъкваме на фалш още от тогава! Благодарение на релаксацията сега правя цели процедури и дори направо заспивам в тях след това...позволявам си го когато съм си в леглото с огромна радост! После попаднах на няколко ключови книги на Пол Маккена и там видях още няколко хубави проекции кое и как да се прави и да помага. Както казва мои познат-през времето съм разбрал, че има много неща, които работят, а другите са просто въздух под налягане лишени дори от практичната сила, накланяща везните към стимула на човека да действа! Прекрасно е наистина човек да „загуби“ времето си поне в пробването на следа от дадена програма, от колкото само да подскача от цвят на цвят и да парадира с прочетените книги. А когато дойде време да обясни с практичност и може би придобити умения от прекараното време със смисъл, се оказва, че той не може да направи нищо. Защо, по дяволите тогава само „блещите“, че четете, а нищо не се случва във скапания ви живот?! Барем да имаше полза от изгубеното време... но това си е ваш проблем, не мой! Моят се разреши-намерих това което ми трябва и просто го правя!

После дойде Ho’oponopono, Рейки, Принципът и Силва метод... все в разгара на пожара в мен и непреклонното намиране и овладяване на вътрешната стихия, която имам, а не ползвах  по предназначение на 100%! Предпочитам да съм сърдечен човек/пациент на Земята/, от колкото да съм „сърдечен пациент“ в някое кардиологично крило в някоя болница заради това, че не харесвам, не обичам, мразя и ненавиждам действителността, хората, храната, себе си и т.н... И да виня някой за това, че не си е мръднал пръста да ми покаже, или каже как да се науча... Не нямам време за обвинения... Оправяйте се! Аз намерих начин! Търсете и вие! Не трябва да се живее в сянката на собственото разрушение...(вярно е на думи е лесно)!

Така се сблъсках и с нещо, което звучи и изглежда като измишльотина, но е факт: Трябваше ми време да се науча да имам от имането, да копнея по нещо от самия копнеж на вече имаш го! Да направя бъдещата мечта, сегашен реален факт!(за да съм по ясен ето пример: „Господи, дай ми топлина пък аз ще ти сложа после дърво в печката.“ Да искаш нещо, преди да си дал нещо!!!) Но понеже имах „голяма уста“ и говорех за всичко, което исках да постигна един ден в живота си и видях, че стотици хора бяха  на щрек за да ми казват кога и какво мога или не мога да постигна, някой от тях, както и кога съм в опасност и ме грози нещо друго в което ме забъркват в мислите си, защото „са много загрижени“ за мен... а сякаш аз не съм? Сякаш те имат по-голям интерес от мен самия да съм жив и здрав... А, дали всъщност ги е грижа? Кой знае! За това се докоснах и до религията, но не в този и вид, а онази вътрешна религия, която е мое верую и ме води напред в живота, заедно с интуицията.  И разбрах, че хората, които не желаят някой да успява покрай тях (или пред очите им) богохулстват, като му казват, че не могат да постигна нещо, както и не могат да признаят, пред себе си, какво имат другите и от какво изхожда имането им. Ние не сме на този свят за да побеждаваме някого или себе си, а да се научим да обичаме себе си... защото сме невероятни!(и това е само за ценители, не за дървени философи).

"Всички загубили могат да видят действията ми, но това, което не могат да видят е стратегията, която поражда победата."

                                                                             Сун Дзъ (544 пр.н.е. - 496 пр.н.е.)

       И понеже тази година „си взех почивката“ по-рано от останалите март-април в Англия сега се работи на пълни обороти. И се замислих, че е нормално да е така, защото аз не почивам като другите, да си взема „няколко дни“ или т.е. „да ми ги дадат“ и аз да стоя пред телевизора от сутрин до вечер. Нещо не се виждам в тая картина по този начин.

Внезапна среща с Мариела Терзиева

Бавно и равномерно правя „мобилен десятък“ като инвестиция за да може да се движи всичко. За „да  се науча да ми се откъсва от сърцето“, каквото и да било и да не се вкопчвам в същото. А да мога да привличам и да пускам то да продължава. За това практикувам това, което съм нарекъл „мобилен десятък“ защото хем аз го нося, хем то е като част от великия Дар на душата ми под формата на благодарност за щедростта на Вселената към мен и нейното изобилие.

И така се появи отново тя. Тя е харизматична душа, усмихната, ведра... но и веднага разбира кога темата е скучна и кога не е... За това давам най-доброто от себе си за да мога да запълня времето през което сме заедно с максимум добри практики, разчупващи стереотипи  и не позволяващи да се заформят лъжливи такива. Ремолиното е отново тук във своя вихър, но този път е като Хавайски бриз около мен.  Оказа се, че минах през много официалности, докато стигна до Ремолиното. Когато ми идва на гости просто така не спазваме никакъв дрескод, а до днес преминах първо  4 часа разговор с баща и, а след това отново с него и майка и. Уточнихме, кое какво е ще е за да е всичко, ясно и прозрачно. Оказа се, че родителите и  имаха много въпроси и получиха също толкова отговори от мен. Много прекрасен диалог стана(макар, че се усетих, че повечето аз обяснявах-което в тази ситуация го изисква). Но най-ми стана интересно, че те още преди баща и да я доведе в България при баба и(неговата майка) да я гледа през лятото са си говорили помежду си и са ме избрали да бъда неин ментор относно показване, преподаване и напътствия масажите. Изненадах се, но също така се и зарадвах, защото ще имам най-накрая повече възможност и време  да прекарам с нея. Тя в домашни условия започнала да изучава Су-джок, и знае доста от него. Това е много прекрасно, защото темата е обща-здравето на човек. Въпреки, че има известни разлики Рефлексотарапията и Су-джок, но това е бял кахър на фона на владеенето и прилагането им. За това аз предложих на родителите и да започнем с Рейки, защото е по-лесно усвояема материя и след това плавно навлизаме в масажите. Разбрахме се и стартирахме...

                 Първия ден започнахме с вземането и от парка на центъра на гр.Лясковец. Така

Пред училище "Цани Гинчев" - Лясковец

започнахме с извървяването на първите стъпки към вкъщи, за да започнем. Но там ни чакаха две корита с джоджен, който изчистихме измихме за да го оставим да се изсуши, след това докато ние се обучаваме. Видя и се много. Не бе очаквала толкова много джоджен да види наведнъж. Понеже всичко е ново за нея, малко и е „отблъскващо“ защото не е по тема, за която е тук, но това е част от моята магия. И щом е тук значи ще „прихваща“ макар и малко от всичко. Не я карам да прави нищо от онова, заради което не е тук(няма нужда да ми помага,но тя изявява желание да се пробва във всичко). Свършихме с тази задача и преминахме нататък. Искаше ми се да я заведа на сладолед, но няколко дни преди това бях свършил парите, които имах. Тогава моя приятелка от София ми се обади за да поиска да и изпратя за там няколко крема от първата ми Гама „Златните 7“. Тя ги ползва успешно вече няколко години. Изпрати парите и понеже Ремолиното не разбра това, аз само я „подготвих“, че ще ходим да ядем сладолед след като свършим със обучението. Тъкмо комбинирахме и правенето на снимка на зъба, който зъболекаря ми прави. И така отидохме и по ред на номерата направихме нещата. Сладоледа беше изключителен както винаги. След това ходихме в сладкарница Жанета и там се отбелязахме...а времето беше жар. Печеше, че не се траеше, но вътре имаше климатик и беше приказка. Така след като прекарахме почти един цял ден заедно я закарах в тях и се качихме да пием по сок, за да поговоря с баба и. и към 19:00 си се прибрах. Прецених, че такива посещения при сладоледа са нужни, за да се разсеем малко, за да види, че не съм толкова строг, когато не преподавам, защото тя веднага разбра, че съм. И като кажа, нещо го изпълняваме или просто не се занимаваме. Възможно е да не се е понравило „дърпането на юздите“, но когато ги отпускаш със сладолед, какъвто си го избереш, всичко е наред и забавата тече. Много пъти и повтарям, че „ако не е забавно, аз не го правя“. Понеже това е част от моя живот, аз освен работа, много обичам да ям сладолед и да си спомням с благодарност за този факт. Понеже преди много години е имало много моменти когато само съм гледал чуждите деца, как ядат сладолед, а аз стоя и само гледам, преглъщайки сухотата в устата си. И да не забравя, че баба и беше я подготвила със сандвич в чантата, но така и артиса...

               На втория ден от обучението и в Рейки минавайки покрай училището където съм

учил „Цани Гинчев“ се сетих, че мога да я изненадам с това, че да помоля директорката да ни пусне да види къде съм учил. Просто спонтанност, на която просто се доверих... Звъннах и уредих този дар. Взех я от парка където се чакаме всяка сутрин в 8:00 и я заведох в училището. Директорката я разведе из няколко стаи, показа и средата на училището, а в мен нахлуваха стари спомени от първи клас, втори и трети, докато съм бил ученик там. И изведнъж директорката се сети, и предложи да я облечем в народна носия за да направим няколко красиви снимки с нея. Ремолиното беше във възторг и се съгласи веднага. Наистина стана съвсем различна и неузнаваема. Но знаете ли, че аз подготвих изненадата с посещението в училище, а изненадата ме изненада мен с това обличане на носията и се получи брилянтно изпълнение. Тогава след като излязохме от училището Ремолиното каза, че съм бил подготвил всичко и много се радва, че не и казвам всичко до мига на изненадата и просто я пускам в нея за да се наслади по естествен начин. Да така е, това е моят подход. А и „не коства много“, но пък оставя следа в създанието на тази малка(за сега) стихия. Но вече след като видя, как изглеждаше с българската носия сама предложи да направим новата кампания на новата Гама от продукти с лика и БГ-носията. Радвам се, че „подадох пас“, а тя вкара гол във вратата ми с тази идея. Но най-интересното, е че тя иска да участва в това. А освен това сподели, че е хубаво да направи и малко реклама на училището на испански и просто да направим клипове...натам отиват нещата!

 След всичко това, тя ме попита дали днес ще ходим „на сладолед“ при което аз и казах, че

няма да ходим всеки ден, това да и е ясно. Ако тя иска с баба и, може, но с мен не всеки ден. По време на обучението и това е като „отпускане на юздите“ и не е като да си губиш времето. Защото едно такова събитие сближава, освобождава от конкретната тема мозъка и му позволява да се рее. А и да не забравяме, че съм „строг“. Освен това, за да ходим където и да било това е свързано с разход, който аз не си позволявам да правя за щяло и нещяло. Аз живея скромно, нищо че мога и генерирам доход... това не променя скромната форма на живота ми!

След това се прибрахме в къщи и продължихме с обучението и в Рейки. Писахме, рисувахме и практикувахме материала за второ ниво. И след обяд баба и дойде да си я вземе. Всичко върви по план. Давам и домашно да го направи, без да и казвам, че ще го проверявам, защото ако ме лъже, че го прави, а не го, то е ясно на кого, какво и как! Това я изненада, че не я попитах нищо за това, но тя повдигна въпроса в училището за да ми каже, че не и е стигнало времето да го направи, че имала много „да си играе“ с децата и хоп забравила! Воала! Ще ядем пак сладолед за хубавата работа(хах).

Ивана с БГ-носия.

На втория ден обядвахме у дома чорба...и така!

                  На третия ден докато я чаках в парка една катеричка ми привлече вниманието и аз я заснех. Направих клип докато я наблюдавах от разстояние как облизва една опаковка от вафла. Не бях виждал такова нещо до сега. В продължение на 2 мин. го правеше преди да побегне... Малко след това се бях запътил да видя, какво все пак толкова апетитно ближеше, но съзрях една прекрасна жена и учителка по физическо и слязох да я поздравя. И както „и двамата не можем да говорим“ се отече работата. Да, нищо, че бързаше. Беше дошла и Ремолиното с баба и и ги запознах и снимах. Обясних на учителката, че събирам снимков материал за да има, какво да покаже, къде е била, какво е направила и колко! Както и някъде м/у другото ще напиша голяма материал за нея, от който  е този текст. И понеже бяхме в посоката на учителката, тръгнахме за натам. После влязохме в училището за да до уточним някои детайли с директорката за текста на патрона на самото училище.  Ние си направихме демо версията за клипа и си тръгнахме. Все пак задача имахме. Още с влизането си тя ме попита дали нямаме пак джоджен за чистене, че не и се чисти докато не свършим с обучението си. Зарадвах я, че няма за сега и продължихме с нивото и. От там излязохме навън за да направим Рейки на редовете с домати...както се шегувам с това „да му направя облъчване с прекрасна енергия“. 20 мин. определих за да изпълним един кратък сеанс, но за нея това беше кошмар. Не беше свикнала с мухите, комарите, неудобната и твърда табуретка и не отделяше поглед от часовника. Сякаш имаше неотложна работа и искаше внезапно да тръгне. Но не 20 мин облъчване на корените с енергия. Наблюдавах я, и тя също. Аз не помръдвах, а тя... направо изживя едно изпитание на духа и тялото си. Не е свикнала да стои изправена на стол без облегалка и гръбните и мускули ги „няма никакви“ за да я държат здраво стояща. Гърчеше се и искаше времето да измине по-бързо, но 20 мин са си 20 мин. няма  как да се промени това. А и тя обича да ме следва. И щом е тук ще опита и от това. Та, това е част от Благословията да даряваш на майката Природа, с която сме заобиколени своята енергия, защото тя ни дава своята без да иска нищо в замяна. Тъкмо я посъветвах като се прибере в Испания да помага на родителите си в градината и да зарежда нещата с чиста енергия и флората и фауната да стават още по питателни...от преди! Нямаше търпение да ми съобщи, че са останали по-малко от половин минута. И когато времето което бях определил изтече...станахме и се прибрахме. Аз се отбих за да откъсна бяла слива за да се „възнаградим“, но тя ми отказа дарът... яде малини само. Получи като дар от семейството ми цяла кесия с жълъди за да и бъдат счукани и да ги хапва с кеф...

Тя завърши успешно преподадените ѝ от мен Рейки нива, а едва на 8 години. Вече 4 деца съм обучил в Рейки и виждам, колко им е интересно на моменти, а в друг направо забравят за сериозността ѝ. Но както съм запознат и забелязвам все повече, през времето на практиката на много „колеги“ си мислят, че на децата „трябва“ да им се обяснява‚ по детски“. То няма такова понятие... защото това, че те са „по-малки“ на този етап от нас, не значи, че са малки или, че не разбират, какво им се говори или обяснява. Да може и да има някои неща, но като цяло повечето неща ги владеят, още преди да дойдат тук на планетата Земя. Тогава, как да бъдат третирани като деца, като не са... Те са Великолепни души идващи за да продължат делото на Светлината и Енергията. А, как ще бъдат възпитани, и предоставени на обществото и социалния живот е друг въпрос. Това ми харесва в такъв род духовни обучение и практики, че тя е творчески процес и е заредена в служене на свободната човешка воля, и личния му избор. Не наврежда, а дава! Не ощетява, а твори! И които е проводник вижда много неща... е вярно é сблъсква се и с много болка, която хиляди хора по тази земя си създават сами, вкопчвайки се в старото и не искат да приемат новото. Интелигентната форма на канализиране на енергията и нейната проява си е Дар. Истински Дар!

Освен това  тя сама изяви желание да направи Рейки на племенника ми, понеже той дойде да

гостува за една седмица на майка си(сестра ми) и съвпадна с обучението ѝ. Освен това седмица преди да дойде на гости претърпя някакъв нелеп инцидент на игрището по футбол. Оказа се, че било костта в таза. И му е трудно да ходи  с онзи хъс дето го прави. Трудно се качва, кляка и т.н. Но пък ще се оправи!

Днес видях също, че и е трудно да стои концентрирана, да затваря очи и да бъде притихнала. Но пък се старае. Виждам, я че „я мъчи“ тази трайност от 3-5 мин престояване на позиция по тялото. Но няма, какво да направи освен да претупа позициите. Но аз съм за това тук и освен, че тя видя моята радостна и весела страна на обучението се срещна и със строгата ми страна. Когато си тук за да попиваш, просто го правиш...ако ли не... знаеш не си тук! Когато се смеем го правим, когато практикуваме сме отдадени на 100%, иначе аз не спирам да показвам! Лигавщини не толерирам и процеса продължава.

За мен бе чест, че ми беше поверена  от родителите и за да и преподам, това което съм усвоил... Силно е казано е, че съм научил, защото не съм спирал да уча и за това процеса е отворен.

Снимката "Първи урок на Ивана" е последна тук, но е първа за Втория модул, който тя започна от тази седмица(13.07.2015г).Скоро и продължението към статията!!!