Христомир Христов(без маска)!


Шампиона

Без маска с Христомир Христов.

1.Може ли да се представиш с няколко думи?
Здравей те,казвам се Христомир Цонев Христов. Роден съм в гр.Горна Оряховица, но детството ми мина в гр.Лясковец (и съм си от гр.Лясковец). През последните години живея във Велико Търново. Роден съм на 31 декември1974г. Занимавам се с културизъм-професионално. Двукратен европейски и двукратен световен шампион и много кратен републикански и балкански.


2.Как се чувстваш в момента?
Добре, благодаря. От днес започвам подготовката за предстоящото европейско първенство на  20-23 май 2011 , което ще се проведе в гр.София.
3.Чувстваш ли шампионския дух във всеки един момент?
Да, по принцип винаги трябва да го чувстваш, ако искаш да спечелиш. Без съмнения неможе, винаги трябва да имаш едно на ум, защото нищо 100% сигурно няма на този свят. Но на мен няма да ми е за първи път така, че съм подготвен психически  и физически за победата.
4.Вярващ човек ли си?
Вярвам,че има някаква сила, но аз не знам каква е. Някой го наричат Бог други Природа. Но Боговете са много, религиите също, но определено си има някаква сила. Ходя на църква, макар и не редовно, паля свещи за здраве. И аз както всеки статистически българин си имам някакви обичаи и аз си ги спазвам.
5.Слушаш ли интуицията си или както се казва вътрешния си глас?
Да 90% със сигурност. Няма значение с какво начинание съм се захванал просто го слушам.
6.Преди време  ти претърпя една операция от херния, как се справяш след нея?
Благодаря, много добре. Възстанових се много бързо и  след три седмици влязох в залата. Естествено с по-леки тренировки. А сега се чувствам идеално.
7.Когато беше далече от залата за тренировка, имаше ли време да преосмислиш всичките си крачки напред/назад?
Не. Аз по принцип си имам достатъчно време да разсъждавам върху начина си на живот и всичко останало така, че не съм изпитвал нужда да отсъствам от залата за да преосмисля живота си.
8.Какво правиш за да си в толкова добра форма, как се справяш и  постигаш?
Първо смятам, че имам генетични заложби, защото в нашия спорт освен много труд, постоянство, дисциплина трябва да имаш и генетични заложби. Говорим за костна структура и симетрията. Ако човек не е предразположен, колкото и да тренира освен изграждане на „някаква мускулна маса”, няма да стои  естетически добре и на самата сцена. За това съм много благодарен на родителите си и естествено на силата, каквато и да е тя. Главното е много труд, за някои може да е лишение, но за мен е начин на живот. Говоря специално за храната и диетите. Смятам, че нестава, във всеки един спорт го има, за да се постигне  успех.
9.Щастливо женен си, а брака помага ли ти в твоята кариера?
Разбира се. Зад всеки успял мъж стои силна жена. Не съм го измислил аз, тази  приказка  е от векове. Без тяхната подкрепа няма да е същото. Дъщеричката ми е малка сега но тя ми е голям стимул за да се развивам. Семейството ми ме подкрепя изцяло. Няма значение дали искам да се състезавам или не, те винаги са зад мен и ми помагат.
10.Как си почиваш?
По принцип  най-добре  е да съм си със семейството в къщи. Много не обичам разходки. Мразя да пътувам. Когато бях малък обичах много да пътувам, но сега не. Сега предпочитам да съм си в къщи и да си почивам.
11.Може ли да ми споделиш, какво представлява един твои ден от седмицата и един от почивните ти дни, ако имаш такъв?
Разликата между почиващ и тренировъчен не е много голяма.Единствената разлика е, че не тренирам в почиващия ден,които са два дни в седмицата (по средата на седмицата и в края). Тя протича така: ставам  сутрин  към 7:30 приготвям закуска (която в момента основно е от яйца и извара), след това карам детето  на детска градина (тя е пред училищна в момента), правя кардио тренировката си по стълбите 30 мин.,прибирам се закусвам и слизам в магазина си на работа в 10 ч.,обядвам в  13:00ч. и към 15:00 часа и отивам да тренирам и отново едно хранене. След това вземам детето си от градината и идваме в магазина  стоим до 19:00ч. Прибираме и вечеря ме, занимавам се с нея гледаме телевизия и лягаме към 23:30ч. На другия ден отново и отново.
12.Може ли да се каже, че живота ти е под час?
Да.Трябва да има режим на  хранене, тренировки и в абсолютно всичко. Спазвам това години наред.
13.Чувстваш ли се реализиран и удовлетворен от това, което правиш?
Естествено. Смятам, че съм постигнал за аматьорите най-върховите точки в нашия спорт  – това е световната титла. Ходих и при професионалистите, но там без спонсорство не се получава. Поради липса на средства не можах да се реализирам там, за сега. Смятам, че на този етап от живота си съм реализирал целите и мечтите.
14.Колко време  ти отне за да стигнеш до тук?
От 96г. започна моята състезателна кариера – юни месец беше първото състезание на което се явих. Сега сме 2011г. вече 15 години се състезавам. Преди това съм тренирал борба в гр.Лясковец (при бат Митко) от 1-7 клас, след това играх в танцов състав, но не съм спирал да тренирам в мазата си. Не веднъж съм казвал, че баща ми е бил формовчик (в леарната) и ми правеше гири, дискове, щангите. И въпреки, че съм тренирал, не съм го правил много правилно поради липса на информация (тогава нямаше толкова информация, както сега). Тренирах като всяко едно дете спирах почвах, когато ми беше интересно, защото игрите по някога са по важни. По сериозно започнах да тренирам в казармата, първите шест месеца „докато бях новобранец”  не можех да го правя, но след като станах „старо куче” баща ми и брат ми докараха уредите  и така тренирахме. След  казармата около шест месеца нямах възможност да тренирам, защото „живота ме беше подхванал” което беше нормално, но след това стартирах отново. Започнах да тренирам в професионалната зала на Янислав Тачев (културист)  и покрай него научих много и тогава започна да излиза информация и да се научаваме на много важни неща. Знанието в нашия спорт е най-важното. До преди да вляза в състезателните си години съм имал периоди когато не съм пропускал да тренирам. Иначе цяла година да пропусна не съм си позволявал никога.
15.Смяташ ли, че човек трябва да бъде смел за да вземе интервю от теб?
Не. Аз мисля, че който ме познава знае какъв човек съм, контактен и предразполагам хората. Може в момента да се притесняват от това, което съм постигнал и изглеждам.
Но въпреки това ти приемаш хората като равен с равен?
Разбера се. И аз съм човек, като всеки друг. Може би амбициите, целите и мечтите ми са по-големи от на другите и заради това така да изглеждат нещата. Всеки си има мисия на тая планета и си я следва, но ако я открие разбира се. Това е едно от важните неща в живота да откриеш своята мисия, каква е. Един се занимава с компютри, друг с масажи, трети като мен с културизъм. ”Всеки си има задача”.
16.От къде черпиш мотивация и кое те стимулира най-много?
Ако трябва да бъда откровен, първо ме стимулираше визията на големите, като: Арнолд, Жан-Клод-Ван-Дам, Силвестър Сталоун. Те ме привлякоха с телосложението си и от там започна всичко. След това постепенно като започнах състезателна кариера ме привличаха титлите. Но всичко съм го правил постепенно. Първо поисках да стана републикански, след това балкански. Никога не съм  си поставял цели, които  не съм сигурен, че мога да постигна. А когато излязох 1999г. на първия ми международен турнир(европейско) видях каква е конкуренцията и сметнах, че мога да ги победя, но ми трябваше време. Вътрешно знаех, че те също са хора, и с нищо не се различават от мен и знаех, че трябва само време за да ги победя. Поставих си за цел европейска титла. А 2000г. на едно от състезанията ми имаше с нас спортен репортер от БТВ (телевизията) и тя ме попита, какви са ми целите за напред, а аз и отговорих, че искам да стана европейски шампион и това ще стане съвсем скоро. Но 2001 и 2002г. не съм участвал на никакви състезания заради това, че не бях в България, работех в чужбина (за да мога да създам нещо понеже знаех, че не мога да се разхождам от място на място ако искам да създам семейство), но  не спрях да тренирам и през 2002г. когато се върнах в началото на зимата до 2003г. се подготвих за състезанието в  Санкт Петербург, но бях ощетен, защото тогава руснак стана първи. Но на месна територия щом публиката показа, че аз съм за първото място това беше по-голям подарък за мен от колкото наградата. Знаех, че всичко е въпрос на време за да се промени и не се повтаря повече. Трябваше да си изградя име, защото държавата нямаше лоби в този спорт (нови сме) за да може името ми след това да се чува не само в България. Mного добре си познавах конкуренцията и усещах, че мога да спечеля европейската титла. Тогава в Унгария  2004г.  завоювах първата си европейска титла. След това имаше световно в Москва и мислех да не участвам, защото знаех, че руснаците са много добре подготвени като домакини и имах съмнение, че в каквато и форма да изляза няма да ме пуснат да стана шампион, защото има и добър руснак в моята категория. Така мислех първия месец след европейското, защото бях и физически и психически смазан. Но след като се захраних и мозъка ми започна да работи по-добре реших, че трябва да се подготвя и за световното. На 4 ноември 2004г. участвах и станах и световен шампион. Това състезание и награда ми бяха най-сладките, защото победих всички тези, които са ме побеждавали  в предишните години до сега в моята категория. Доказах им, че и една малка държава може да ражда  шампиони. Гордея се, че съм българин въпреки всички трудности, които преминавам.
17.Помниш ли как се запозна с мен и с какво впечатлениe остана?
А, сега де, хвана ме неподготвен (засмя се). Не беше ли в магазина?
Не небеше, един общ познат ме доведе при тебе, защото му бях казал, че искам да напиша книга за теб. И след това ми се случи така, че вземах хранителни добавки от теб за мои клиенти.

18.Какво е отношението ти към живота?
– Борба за оцеляване.
19.Това интервю цели да запознае с повече подробности хората, как се справяш с магазина, тренировките, диетите, феновете? Как намираш баланса във всичко това?   
Смятам, че работата в магазина не е толкова натоварваща, аз обичам да общувам с хората и да им помагам със знанието което съм натрупал. Съчетавам ги, не смятам, че е нещо сложно.
20.Какви книги четеш през свободното си време?
А тука не позна (смях).Не чета.
21.Какво можеш да посъветваш всеки един, които иска да върви по твоя път?
Първо трябва да вярва в себе си, което е най-важното. Психически да се нагласят  към поставените си цели и да знае, че са постижими. Постоянство и търпение, защото тези неща стават бавно.
22.Културизма какво е за теб: спорт, работа, бизнес  или  удоволствие?
Може би всичко в едно. Всичко е под един знаменател. Аз чрез него си изкарвам прехраната.
23.Ще се кандидатираш ли за кмет  както Арнолд Шварценегър?
( в голям смях избухна щом чу въпроса ми). Не съм се замислял за това.
Това май е най-веселия  въпрос до сега, а?
Мисля, че ми е рано.
24.Коя награда ти е най-скъпа от получените  до сега?
Моята дъщеричка, ако можем да я сметнем за награда.
Все пак е природна награда така, че е награда за теб.
Тя е най-голямата награда.
25.Защо хората бързат и посягат към стероидите, нямат време или ги мързи?
Сега аз мога да кажа само моята гледната точка. Мисля, че много хора търсят бързия ефект, и си мислят, че изпият ли някой друго хапче или си бият някои друга инжекция ще станат като батковците от списанията. Аз колкото пъти се опитвам да им обяснявам и им казвам защо да не посягат към това те са си наумили и ги срещам в аптеката как си купуват забранените  субстанции. Все едно да искаш да откажеш хората от алкохола, наркотиците, цигарите  е същата работа. Аз смятам, че това, което изброих е по-вредно от стероидите. Не казвам, че и те нямат странични ефекти, но  няма вредни неща има вредни дози. Дори да вземем антибиотиците които пием когато сме болни. Те също ти засягат черния дроб и бъбреците и не са чак толкова безобидни,но стероидите трябва да ги пиеш между 6 месеца и 1 година  за да ти дадат отражение и то  в сериозни дози. Ако целите ти не са да ставаш мистър Олимпия по-добре да не ги вземаш. Ако си някой подрастващо дете на 15-16години и организма ти се развива (в пубертета)  трябва да наблегнеш на храната за да се запазиш създаденото, защото ще е натурално. Стероида те издува моментно, но след това го испикаваш и край. Обаче другите последици са психически, защото започваш да се гледаш в огледалото, че си отслабнал и влизаш в едни депресивни състояния и се сриваш като човек.Така, че не го препоръчвам на никого.
26.Може ли да се каже,че целта не оправдава средствата?
Не, в никакъв случай. От стероиди не можеш да умреш, но от фалшив алкохол можеш.
Може би така говорят за да не злоупотребяват с тях? Може и така да е, но те за наркотиците говорят повече от колкото за стероидите. Тези медии какво правят, едно нищо. Постоянно говорят за деца напити (като мотики), а „назобан” няма да видиш никъде. Те и на по-важните неща не обръщат внимание, а на това абсурд.
Добре благодаря ти за това интервю, Ицо  и ти пожелавам много здраве и успех на пред в  начинанията ти.

И на теб Ицо ти желая успехи във всичко, с което си се заел.