Карта на Производителността!



Всеки човек иска личностно развитие, което да е винаги „насочено“ навътре и по-малко навън, и тъкмо тогава се сблъсква с мисловните карти и картографирането на своите мечти, цели и желания. Аз не правя някакво изключение. Така след като продължих „да копая“ по-дълбоко, виждах всеки път, че има изненадваща закономерност между моите „био ритми“ и развитието ми - като цяло. Още преди да започна да работя с хората по техните ритми, имах нужда от инструмент за визуализиране и проследяване на тези енергийни състояния. „Топлинната“ карта часовник на производителността се появи в най-правилния момент. Въпреки, че чак сега я споделям. Не желая всичко да разкривам на мига - какво ползвам!

Оранжев: Тук започва деня и живота ми отново. Всеки ден. Отварям очи и се залавям с моята лична практика и ритуали. Да, това е време само за мен от 5:00 до 7:00... и оттук-нататък разгръщам творческия си процес. Не го заменям това време за нищо, не го давам на никого, защото имам цел, която ако не се зареждам няма да мога да я осъществявам - ежедневно. А тя е целодневна и е на ежегодна база - без компромисно. Призванието ми е по-голямо от мен и отдавна е надхвърлило очертанията на държавата България, в която живея. WC, Душ, Медитация, ПранаЯма(дишането причинява умерена релаксация и подхранва волята, което си е умствена и физическа почивка(погледнете към клипа най-отдолу под статията в нея). Оттам много неща си "идват" на мястото: пулсът и дишането се забавят, кръвното налягане спада, а мускулите се отпускат. А мозъкът спира да чертае планове за бъдещето и да анализира миналото), ЗЕК-Симбиоза, Йога, 10.000 крачки, четене, закуска, самомасаж и т.н... Краткото упражняване в нещо, но изпълнявано всеки ден, е по-полезно (за  волевия ми резерв) от дългите упражнения, които може само да убият желанието ми да ги повторя утре! Така се активира постоянството, последователността и устойчивостта ми! А учените са установили, че самоконтролът е най-силен сутринта и постепенно се влошава в течението на деня. Едно "малко" обещание за "награда" е доста силно средство, помагайки на хората(като мен) да направят нещо, от което иначе биха предпочели да избягат. Мозъчен допамин!


Син:
Оттук започва началото на моят производствен дневен - капацитет. Тук започвам да осъществявам Призванието си на Терапевт (за него на този етап не бих разказал, защото е фирмена тайна заради която хората плащат). Срещи, приеми, прегледи, посещения на адрес, работа на терен и т.н. ...програмирал съм този процес да се осъществява докато съм енергийно адекватен, за да мога да съм пълноценен за света. Такъв е неформалния ми договор: за да ми се получават личните цели и мечти, трябва да проявявам филантропията си към света. (явно производителният капацитет е като топлината: той преминава от горещо в студено доста лесно(чрез фасцията), но е необходимо много повече усилия от моя страна за да премина от студено към горещо)... Заради това продължавам да изучавам нефизичния Троен нагревателПреди много години само съм си представял, че работният ми ден ще преминава с усмивка на лице. Но е факт! Графикът в дневника ми носи своят смисъл. Срещам се само с хора, с които сме на една вълна и наистина имат нужда от мен. Накрая на деня имам ежедневен резултат, който изпълва сърцето ми, и доставя реален принос на околните. А признанието за моя труд ми дава криле да продължавам напред. Всеки ден... тихо и без излишни гръмки - фанфари! Освен това, професионалната ми роля е в унисон с личния живот, и имам време и енергия и за двата дяла. Така те са в Симбиоза. Макар и изморен - вечер, си лягам с приятното усещане за вътрешно изпълване, удовлетворение и смисъл. И не се обръщам към стената, когато звънне алармата в 5:00(защото членувам в такъв Клуб - Сутринта!!! на Робин Шарма), а с радост ставам за новия ден... Трудно го постигнах, беше мудно, бавно, тромаво, изстрадано и чакано. Но го постигнах с цена платена предварително. Друга оферта нямаше „на масата“ за мен!

Зелен: Това ниво е продължение на капацитета на моята работа, но тогава се „включва“ и състоянието на празния ход (автопилотът). Мога да  продължавам да извършвам още известно време - продуктивна работа, но това няма да е типът на производителността от най-високо ниво, и много от времето ми е вече „загубено“. За това най-много часове на терапевт слагам сутринта... Имало е моменти, в които съм бил „на педал“ и по-дълги часове, но после си давам достатъчно почивка за да се „върна“...в моя ритъм!

Жълт: Преди да е започнал жълтия сектор винаги си давам „сметка“, че от отварянето на очите ми сутрин, до началото на „жълтините“ са минали някакви си 14-сет часа. Жълтия цвят ми напомня за „фаровете“ през нощта. На това ниво изразходвам повече енергия, опитвайки се да продължа „да работя“ понякога и мисловно, отколкото всъщност да си мисля, че мога да извършвам самата физическа - работа. Творчеството, мотивацията или фокусът почти ги няма... и се опитвам да съм „укротил“ тялото си за да го положа за сън(защото то може да е уморено,но мозъка ми продължава своя бяг). И почти всяка вечер си правя Рейки сеанс... Аз не излизам „вечер“, не троша чинии по таверни и не хвърлям салфетки по задимените места... Защото имам цел! И за началото преди заспиването знам, че това, което днес е мечта преди сън, утре сутринта ще е новата ми цел! Но за мое не „съжаление“, твърде често все още се опитвам да свърша нещо, защото някаква идея ме дразни и докато не стана да я „скицирам“ – драсна, не ми дава мира. За това винаги до главата си имам дневник и писалка. А и от как прочетох книгата преди няколко години на Елизабет Гилбърт – „Магията да Твориш“... не си правя шеги с творческия процес! Защото ако не дам „живот“ на импулса, то той отива другаде, и после аз ще „трябва“ да се моля да ме наемат на работа, за да го гоня! Не! За това хиляди пъти благодаря на съществото си, че реализирах проекта си в три тома: „Африка в моето сърце“...преди години съвсем сам. Поклон!

Графитно: Вече съм заспал в 20:00/20:30 часа. Направил съм най-доброто, на което съм способен и съм помолил отново Бог да се (по)грижи за качеството на всички мои дела, а аз ще се грижа за тяхното количество. От 5:00 до 20:00 са изминали едни 16-сет часа... така е през последните 20-сет години. Нямам нужда от повече, за да съм повече. Имам нужда само от пространството, което обитавам за да бъда този, които съм. Това е!
...Повечето младежи ДНЕС не искат да стават - сутрин (защото са "изсмукани" от тия нови технологии), а другите не виждат смисъл да си почиват - вечер (защото недостига на реалност не им отпуска примката, в която доброволно родителите са разрешили да се впримчат децата им, защото така са „послушни“) и т.н. и т.н...

Първо, "топлината" на този вид карти обикновено се картографира върху нещо, както изглежда в действителност. Това ми помага много за да визуализирам много по-адекватно. Второ, важното за мен е, че обичам да мисля за времето в естественото му – „кръгово“ състояние, тъй като получавам по-добър преглед на връзките (в мен) на база вчерашните дейности с моето състояние днес.

Няколко допълнителни бележки за презентация: Използвам само четири цвята (плюс сиво - графит), защото те улавят цялата необходима информация и ме карат да се радвам. Гамата е оранжево-синьо, зелено-жълто. Сивото се използва вместо черно, защото е по-лесно да се види, а черното твърде често се свързва със смъртта или някакво наистина, много лошо състояние.



„Топлинната“ карта е моят естествен ритъм през последните 20-сет години. С малко „кофеин" но не от кафе, храна и място за творене, това е изгледа на моя ден. Той може да бъде практически навсякъде!... Но често съм се чудил какво още мога да направя, за да премина от по-ниското ниво на производителност към следващо по-високо... непримирим съм.

                                                      Прочетете още и: Добро утро,Тяло!

Познаването на моя „био ритъм“ ми позволява да планирам „правилните“(т.е. когато съм зареден) задачи за правилните моменти от време. Мисля, че много „планиращи“ своя ден пропускат това и „гледат“ на всички части от времето като на равни. И грешат!

„Топлинното“ картографиране на моята производителност бе чудесен начин да разбера как да бъда още по-продуктивен и как да планирам енергията в дните си. Всеки е свободен да се самоанализира и да види/усети собствената си топлина, която излъчва (из) рисувайки в кръг своя прочит... със своят цвят, темпо и ритъм!

                                                     Забавлявайте се, това е ваше право!





ИНСУЛТно

                                        ИНСУЛТ(Stroke)

Аз не съм Лечител. Никого не лекувам. Аз само „изправям“ в правия „път“. Въпреки това, хората се интересуват живо от изцелението (си)когато стигнат до него. Търсят някой, който да им помогне... защото съвременната „медицина“ има някакъв „лимит“, който не устройва хората напълно, защото най-вероятно и от тях са се отказали, обявявайки ги за безперспективни след като им издадат епикризата...

Смятам обаче, че идеите, които изповядвам от годни са една стъпка по пътеката към вътрешното себе-откриването защото съм „откривател“, а не като повечето хора  - „закриватели“. Първият признак, че бях на прав път, бе, когато хората около мен започнаха да ме питат защо работя толкова усилено. Казваха често подмятайки ми: „Вече не те виждаме”, „Какво ти се случва?”, „Вече нямаш време за нас”  и още - куп празни приказки. Говореха така само защото виждаха, че се отдалечих от всеки и всичко в името на нещо, което исках в живота си. А това не включваше тях, защото ми губеха времето. Но съм щастлив, че мога да „бера“ от богатите лози на предшествениците ми (праБЪЛГАРИте), засаждали с познанието си поколение след поколение своята мъдрост - достигнала до мен като осъзнато призвание на Терапевт! Защото го търсех с Любов в сърцето си!

А само то „разтваря“ пространство, където хората могат да научат колко невероятно
чудесни са, като ги „уча“ да обичат себе си. Това е всичко, което правя. Аз съм човек, който подкрепя хората, обръщайки им внимание когато е нужно. Изслушвайки ги, дори когато си мълчим (така често си спомням заглавието на първата ми изложба „20-сетгодини Тишина“), преди да отронят първата дума. Помагам им да поемат отговорността за своят личен живот като съ - творци, защото 9 от 10 души започват да „мислят“ за здравето си едва тогава, когато го загубят. Но пък точно тогава им се приисква най-много да „живеят“. Помагам им да открият собствената си „сила“, вътрешна мъдрост и способности, а те извършват цялата „работа“ с тяхното си темпо, чрез моят личен пример... защото въпреки, че „днес“ в морето от информация всеки има достъп до какво ли не, незнайно защо, хората избират лекарствата (и се съгласяват да отидат до аптеката - доброволно)!!!... Не нося никого „на гръб“ и не поставям „рекорди“. Работя търпеливо, пестеливо и спокойно и не толерирам тия дето ми дават „зор“. Помагам им да премахнат задръжките и бариерите от пътя си, за да могат да обикнат себе си независимо през какви обстоятелства са преминали (защото май на мнозина, никой не им е казал още в детството, че е прекрасно да се за-обичат)... Така щом не „успяват“ външно да са това, което искат да бъдат, то могат да станат вътрешно такива, каквито трябва да са!

Жалките спирачки човек да е „здрав“ идват от "докторите", на които човек е повярвал. За това не се уморявам да повтарям, че медицината не изучава законите за "здравето" на човека. Тя изучава болестите и правилата за адаптация към болестта чрез манипулиране с лекарствени средства. Фокусирвайки с тяхна помощ болестта в организма, създавайки по този начин илюзията за „нормален“ живот. Така един човек с пари го е казал блестящо, след като са разбрали "докторите" какво е състоянието му: Колкото повече пари имаш, толкова повече болести ти намират. Нямаш ли пари - на никого не си нужен! Ъ-ъ-ъ-ъ!!!

...Но не мога да принудя никого да се „промени“ насила. Всеки сам си прави „кални“ бани и със своето темпо излиза от там. Мога да предложа на хората атмосфера на положително мислене, в която да имат възможността да се променят, ако пожелаят. Не мога, обаче, да го направя вместо тях. Всеки човек е тук, за да работи над собствените си уроци и ако аз им ги „покажа“ предварително, те в крайна сметка ще трябва да ги изминават отново, защото не са стигнали до тях сами. Те не са отработили това, което е било нужно за тях. И започва въртенето в кръг. Омагьосания кръг. Това не означава, че няма никога повече да имат проблеми; огромната разлика е в начина, по който всички ние реагираме на проблемите си. Заради това са  ме критикували, че много опростявам нещата, но аз съм открил за себе си, че простите неща обикновено са най-дълбоки и работят. Така моето лично постоянството прави възможно - невъзможното. Това е истинското злато за мен. Цената му никога не пада!
Моята РефлексоТерапия прави нужните „чудеса“ и е подписът ми за пред света!


Христо Петров Христов – Терапевт!
Продължение на статията тук: https://bit.ly/2ZbHkUp


Challenge2020!


                                                   Предизвикателство 2020

Много дълго време измина от как исках да имам собствено капково, но... все нещо не ми се „получаваше“ в мислите. Явно не достатъчно съм бил наблюдателен, за да „видя“ в съзнанието си всички детайли и да мечтая по-смело за него. Преди години, когато бях още „дете“ забелязах в себе си художествените си интерпретации, които първо наблюдавах и после възпроизвеждах. Така, да. Но не и да седна просто да си представя да рисувам нещо по „фантазия“... Сякаш фантазията ми беше запазена за други по смислени неща. Сега се смея на това, но тогава така съм мислил и действал или просто кръгозора ми е бил „слаб“ или къс!... Нищо не бе толкова трудно когато го разделих на малки части... а това е само една малка част от моето лично Предизвикателство2020, което се оказа факт след толкова време, но само когато го следвах „стъпка по стъпка“ - сега! Така всеки ден правех малки крачки, които ме доближиха до целта! И на 02.05.2020 всичко това е вече факт!

Факт е! Имам го в градината си. То е „задвижено“ от идеята за спомена от „онова
време“, което отмина на качествения продукт - домат, произведен на спокойствие от баба и дядо, без кой знае колко стрес и агресивно наторяване. Плюс интелигентното напояване, което спестява моето време, не хаби излишно вода, която да е „потъваща“ в почвата „просто така“. Също така се оказах  прав (за себе си), че за пълноценната ми работа в градината само военна мрежа - покривало би ме „спасила“. След като я купих установих, че тя наистина ме спасява - буквално от насекомите, които така върло ми влизат в обсега...когато се изпотя и „веднага“ на мига долитат някакви от някъде. Защо така не „долиташе“ голяма купа сладолед когато си я представям?!

С браточеда Митко-Гарипа!
Благодарение на братовчеда, които е сам жив гении на оранжериите си, в които има и капково, което си е направил сам... и казва, че неволята го научила на всичко... обсъждахме моята мечта дълго време, докато му правя процедури на ходилата заради диабетната му полиневропатия. А когато я изговарях мечтата си - потръпвах от радост, защото много исках сега баба и дядо да могат да видят, как се експлоатира тази земя, която не взеха със себе си, когато си отидоха от този свят. А и ми липсваше много лютеницата, която те правеха. Е, няма да скрия, че сега когато всичко това е просто факт, мисля, че биха се гордели с качеството на подобряване на всичко, което аз експлоатирам. 
Понеже през последните 4-5 години това се появи като вътрешен прочит в мен на тази идея, отлагах я, за да уча в Колежа в София (но тя не изчезна от съзнанието ми). После последва Тайландската ми специализация, за да стигна моята висота на терапевт и едва чак сега. Но сега през 2020г. с тоя прословут вирус “COVID-19”, които буквално сполетя човечеството и принудителната карантина в къщи по целия свят, не подмина България. Оказах прав. Добре, че учех преди това и завърших и изтеглих този проект за сега 2020. Сякаш бях последния випуск на Колежа, които бе на живи държавни изпити и получи хартиена Диплома, а не в pdf...

Та оказах се в един особен замисъл, след като го видях завършено. Можех да имам
пари (които да искам да инвестирам), можех да имам мечта (идея, която да види бял свят), но до сега нямаше кой да ми съдейства, за тази реализация и да я изпълни. Това е минало, но сега се замислям, каква полза от парите, ако наистина няма човек с умения за реализация им. Освен това, трябва да го е правил, а да не е като мен „гледал“ как „се прави“. Така не става-явно! Така стана, че платих повечето неща за капковата система, а размених труда на братовчеда за моите качествени Рефлексо-терапии за заболяването му. Имаме качествена размяна... но труда, потта и гърча докато го направим си отне и един цял ден... голямо гъзурчене, голямо нещо си беше... 
Нямах търпение да го пуснем за да го видя най-накрая как капи това капково... Видях го, насълзиха ми се очите и казах, гласно, че това е още една моя мечта, която успях да реализирам без да подценявам, работата си на Терапевт, който търсят всеки ден. И това бе още една от причините, да механизирам напояването, за да може и родителите ми сами да го правят отвъртайки кранчето, а не опъвайки маркучите и хабейки по-голямо количество вода. Докато си пият кафето навън в градината, само с отварянето на кранчето, могат да бездействат... Но от цялата работа знам едно: все някой трябва да „рискува“, да го измисли, да го направи, за да може да го ползват и други. Така е устроен света. Някой трябва да спечели за първи път състезанието, за да могат и други да се запишат да участват след това. След време на многобройното му ползване никой няма да се сети, че ако аз не съм заделил средства, все още щяхме да сме с напояването в 18-ти век...

А това дали е шега „от горе“ не знам, но на другия ден в неделя(03.05.2020), такъв
дъжд се изля от сутринта, че „язък“ ми за капковото старание! Но ме усмихна, защото е част от живота и за другите да могат да им се напояват градините обилно!!!

...Растителния свят, на глед тъй "кротък", примерен, самовглъбен, сякаш изпълнен със съгласие, мълчание, покорство, всъщност най-яростно и упорито се бунтува срещу съдбата(си). И ако за нас хората е трудно да "открием" кой от великите закони, на които се подчиняваме, ни тежи най-много, за растението (в саксия) съмнение няма - това е законът "обрекъл" го на неподвижност от раждането до смъртта(му)... За това ние хората докато "разпиляваме" суетно усилията си, то прекрасно знае срещу какво да въстане най-напред! И енергията, с която преследва своята "фикс-идея", която се надига от мрака на корените(му), за да се организира и разгърне великолепието на цветовете му, представлява несравним спектакъл! И само така успявам да видя плодът му – Домат!

И между другото всички искат да усетят уханието на цветята ми, и да ги погледат - любувайки им се, но малцина са тези, които биха си цапали ръцете за да ги засадят - като мен... същото и с разсада домат! И колкото повече „опознавам“ хората, толкова повече за-обичам растенията и те получават по-голямата част от вниманието ми, а след това са книгите, които чета.

Първият признак, че съм на прав път, бе, когато хората около мен започнаха да ме питат защо работя толкова усилено. Казваха често подмятайки ми: „Вече не те виждаме”, „Какво ти се случва?”, „Вече нямаш време за нас” „Не те виждаме“ и още - куп празни приказки. Говореха така само защото виждаха, че се отдалечих от всеки и всичко в името на нещо, което искам в живота си.

Когато поемах по пътя на живота си бях прочел, че много хора ще се опитват да ме
убедят, че не си заслужава. Някои ми казваха-направо, че е невъзможно. Но, само аз знам, че си Струваше! И бе Възможно! И е важно за мен! Така хората около мен станаха „по-критични“ към новата ми концентрация и фокус. Това се случи на мен, но бях подготвен за него, защото: аз съм  единственият, който се е променил изживявайки всичко описано, така че очаквах споменатото...

От един начинаещ в тази област: 
Христо от Лясковец-Христов!
(край на първа част)