Докоснат от ръцете(ми)

В блога ми на обозначеното място (Докоснат от ръце), ще има детайли относно Еволюцията и Възможностите. Тук ще споделя, какво ми се случи, как се чувствам, докато навлизам в едно красиво Учение свързано с Енергията. С това съм се родил... 

Просто няма начин да не съм бил в преден Живот такъв, какъвто вече съм Рейки терапевт!

Само тук в блога:http://floransmedia.blogspot.com/p/blog-page_1588.html

Обичам живота си...

Заради силата в мен обичам живота.

I Love My Life

Където и да сте, каквито и обстоятелства да са ви връхлетели, каквото и да е пред вас и зад вас винаги си казвайте: „Обичам живота си”. Кажете го искрено и чисто без да шикалкавите.

„Повярвайте, че живота си струва да го живееш  и с вярата ще допринесеш  това да стане факт”.

Можели да свържете живота си с това просто изказване: „Обичам живота си”.

Винаги помнете, че имате избор:

-Вие не можете да живеете постоянно в миналото си, което е било вчера,  забравете всички ваши грешки, който сте допуснали-опростете си ги.

-Или променете всичко като си спомниш всички красиви неща, който са ти донесли радост, усмивки, смях и са направили денят ти прекрасен.  Изборът е изцяло твой.

В сегашния миг не ви остава нищо друго освен да се съсредоточите върху личните ви настройки за уважение и нещата, който обичате. Променяйки своята настройка и оценка ще се промени всичко около теб и заобикалящата ви среда, просто само трябва да се случи всичко-промяната. Просто може да забележите всички красиви неща, който ви карат да се усмихвате и карат сърцето ти да пее и от това да се чувствате радостни.

Едно е сигурно в това: „Не можете да имате отрицателни мисли в ума и да имате положителен живот”.

Вие трябва наистина да си станете най-добрия приятел на когото можете да се опрете и да разчитате винаги и по всяко време.

Хубаво би било да запомните, че само положителните мисли и щастливата визия, която излъчвате може да придаде оптимистичен вид на живота ви, а не само да съществувате. С отваряне на сърцето си вие казвате „Да” на живота и Универсума.

Живота е безценен дар и не губете време да бъдете нещастни. Приканвам ви да: Обичайте живота си и да не си позволявате мигове на отрицание…

Споделете това с приятели, ако ви е харесало. То е за това. Всички мой статии в блога ми са за общо-човешко ползване и никой не може да слага ръка върху тях.

Какво направи-Аристотел!!!

“Живеем в делата, а не в годините, живеем чрез мислите си, а не чрез вдишванията, живеем чрез чувствата, а не чрез цифрите. Ние трябва да разчитаме времето не чрез стрелките на часовника, а чрез пулсирането на сърцето си. Живее този, който мисли, чувства и действа по най-добрия начин.”
Аристотел

Любовно писмо до моята любима...

“Скъпа моя,

няма да назова името ти, защото твоето име е името на целият ми свят и се страхувам да не му се случи нещо. Помня денят, в който те срещнах… Денят, в който сякаш преоткрих себе си, защото сякаш до този момент бях изгубен. И чрез теб започнах да се намирам. Не веднъж, ти бе очите с които гледах света, защото моите можеха да гледат само болката. Не веднъж, ти беше ушите с който чувах романтичната музика, която пускаше за мен. Ти беше тази, която ме хвана за ръка, когато пътя бе до кръв трънлив и ти бе тази, която подаде ръката си, за да споделиш с мен пътя обсипан с рози. Не се отказа от мен никога. Когато падах зловещо, когато вървях към дъното, когато променях светогледа си, когато се изгубвах из хората. Крепеше ме в погрома ми, със своята надежда и безрезервна обич. Издигаше ме до небесното с крилете на чистите ти чувства. Летеше с мен и падаше с мен. Не ме напусна. Беше ти трудно понякога, но превъзмогна себе си, в името на това да бъдем заедно.

Знаеш ли, обичам те. Не ти го казвам често може би, а трябва. Трябва, защото ти изгради за мен, свят, в който всичко е обич. Ти извървя за мен и най-трудните пътища, ти направи най-големите жертви. Какво ти дължа ли? Целият този свят, в който живея днес. Цялата любовна вселена, по която се спускам ежедневно. В началото се питах какво си ти? Каква е тази любов? И знаеш ли, разбрах, че мога да я сравня само с една от онези кутии шоколадови бонбони, които ми подаряваш, всеки път, когато искаш да ми кажеш, колко ценен съм за теб. Кутията с бонбони е пълна с различни по вид и цвят изкушения, но едно от тях ми е любимото. Също като теб. Може да има много други, по-добри или по-лоши, но никой от тях не може да нарисува картината на моята вселена както ти. Никой друг, няма тези пъстри акварели, никой друг не може да русива тези цветя…

Ти остави своя отпечатък върху мен. Ти гравира в сърцето ми, истинската любов, без която не мога. Ти ме промени. Показа ми, че радостта може да бъде само в една усмивка, че щастието в това да ме прегърнеш и че няма нищо по-ценно от това, просто да говорим за всичко. Ти ми подари най-голямото богатство – изкуството да те обичам.  А това да това е най-истинското изкуство…”

/взето от нета/

сълзи в сърцето

Сълзи в сърцето. Чувствах се предаден, за кой ли път. Не е нужно да бъда мил, защото виждам, че това по някога е пречка. Не  нужно да обичам явно, защото това се превръща в бреме. Когато проявя интерес, това сякаш се обръща срещу мен. А какво ли друго мога да направя освен да стоя и за пореден път да се примиря с нещо, което не мое и няма да бъде.

С напредването на всеки ден отдалечаването е видимо и осезаемо, а аз осъзнавам, че горещите ми чувства не топлят никого вече. Сълзите се стичат от очите ми, дори днес когато студът в гората беше пронизал всичко и мен не ме пропусна. Плаках като малко дете от това, че обичам, а съм сам като куче. Питах се през целия път, защо е така, какво още мога или немога да направя, но отговор неполучих. Гледах бяло-сивата гледка и се чувствах зле, добре, че веднага след като станах излязох и тръгнах към гората. Вече трети ден се чувствам зле, защото обичам. По някога разходката ми помага да се разтоваря от нещо, от което искам да избягам, но от чувствата си няма как да избягам, защото не мога да избягам от себе си.

Боли ме, за първи път пиша за сърцето си, как страда в този миг и не намира отговорите, който би искало да получи, но няма от кого. Може би така е по-добре да боли, за да разбера, че съм жив, може да е извратено, защото не знам дали има хора, който искат да ги боли. Но днес аз съм от тях. Боли ме от това, че обичам.

Дано някой ден наистина бъда обичан, и да не ми налага да деля любовта си с други хора и обстоятелства. Мисля, че е добре да се надявам. Научих се да обичам, а все мен ме боли от тая любов….

Аз съм Христо от Лясковец.

В ръцете на Бог

Христо от Лясковец

В ръцете на Бог. А дори си нямах и на идея, къде мога да срещна Бог за да знам въобще, че го има. Не знаех, че той не се търси отвън, защото е вътре. Не знаех много, т. е. почти нищо.

А и след като преди много години баща ми се обърна един ден и каза, защо при наличие на живи родители съм ходел до манастира/св.св.Петър и Павел-Лясковец/ толкова често, кого съм жалеел толкова. Дори се стъписах, защото наистина не знаех, какво да кажа в моя защита. Но все пак продължих своето търсене с моите възприятия и сетива. Дългите години на търсене и четене ми показаха, че търсенето е безнадежно, защото то се оказа в мен. И от как се докоснах до това извървяването на пътя към самият мен се оказа едно голямо откритие за самият мен. Защо да търся нещо, което ми е дадено свише и е в моя услуга, което автоматично го предавам на околните, след осъзнаването ми.

Про-буждането е нещо, как да кажа вътрешно състояние благодарение на химията в мен. Всичко, което съм като вода, плазма, кости, храна приета, усвоена и т.н. има принос към това събитие още преди години. Дори не съзнавах вегетарианството как ми е помогнало толкова години вече за чистотата.

Оставих се в ръцете на Бог, защото все пак от там съм дошъл и няма къде другаде да се върна освен отново там; това, че ходя тук там по света, не е чак такова пътуване за мен, но медитацията и оставането на сам със себе  си е от изключителна важност за да бъда докоснат от Него. Отдадох  всички мисли, грижи и неща като въображаеми разочарования, отхвърляния, анти-приятелства и т.н.  на Него, и дори  са ми направили услуга, защото са ме приближили до пътя ми. В един момент пътят ми беше пръв другар, но и той свърши, но пътуването продължава само, че навътре!!!!

Чрез своята вътрешна вяра в Него стигнах до тук, а от тук нататък продължавам да прояснявам своя ум и дела в Неговата последователност. А Неговата последователност е моята свободна воля, която аз изпълнявам ежедневно. Вървя по стъпките на  Бхакти йога, което в превод е служене чрез любов. А Любовта към мен, околните и всичко е важен процес за осъзнаването на съюзът  в нас.

Аз съм Христо от Лясковец.