"Колелото на Живота и Знаците в него"

...относно знаците...

Няма как толкова лесно да бъда срещнат, защото: не съм като другите, не ходя където ходят всички и 5 пари не давам дали някой се вълнува от мен или не!

Но там където само можещите, желаещите да положат усилие да ходят пеша могат да ме срещнат, разговарят и да организираме „бъдеща“ среща ѝ евентуална такава за „кафе пауза“ м/у антракта на живота!

Вървейки в гората и разигравайки сюжета на проекта върху който работя от две години(въпреки, че бе изместен от други) някаква кола мина покрай мен и чак когато намали и спря, аз се обърнах да видя, „кой какъв интерес“ има към мен. Човека дори върна назад и каза: „Ти си Христо от Лясковец, бих искал да поговорим. Кога ти е възможно?“

Я, казах си аз и тука ме откриха. Както винаги провокирам хората с отговора си: „Веднага мога да го направя“. Което съответно не се случи, защото човекът имаше работа и беше тръгнал за към нея. Разменихме телефони и аз тръгнах по своя път... все пак имах работа „за вършене“. Стигнах до горе пред манастира и взех решение какво да „досложа“ там където се роди самата проекция. Обърнах и продължих надолу да слизам. То не е само качването, ами трябва и да слизаш. Не е само да издуваш бузи пръхтейки нагоре, ами би било добре да се насладиш на спокойното си дълбоко вдишване и като слизаш....

От там минах покрай басейна и се насочих към местността „Светицата“.

Някой неща са изключителни, но самата пародия на беседка сравнение с предната, тая може и да я няма. Кой си помисли, че като намаже дъските с лак ще бъдат „вечни“ и няма да бъдат повлияни от дъжд, студ и пек... Ама нали има време за „усвояване“ на детайли...кой съм аз,че да „възразявам“! Та там човекът ми звънна отново и аз бях привършил със снимките на местността и му дадох 15 мин да сляза до центъра. Не обичам да ме препират за нищо и за това дадох повече време, нищо, че се смъкнах за  8 мин. Поглеждам часовника от време навреме за да съм „в крак“ с времевите тенденции!

Стиснахме си ръцете и аз казах, че в този град не бих пил кафе и ги заведох на мястото където водя всички мои гости.  Този човек беше с брат си. Някак ми беше любопитно, какво толкова настоятелно иска да говори с мен този човек...Признавам си и аз по някога съм любопитен!

Разковничето в разговора е, че този човек преди две години е видял нещо свързано с мен, което съм писал и коментирал в предавания относно издаването на книги. Понеже работя с Izdavam.com и той е попаднал на това благодарение на брат си... който му подсказал за този път! И както си говорихме той вмъкна една тема, която мен ми е изключителна топла и приветлива на сърцето. „Знаците“ в нашия живот. И благодарение на тях, той вместо да си се прибере от Велико Търново направо в мястото където живее с.Мерданя, преминавайки покрай с.Шереметя(магистралата) завил към лясковския манастир. И някъде по завоите се засича с мен. От там на кафе и на масата в кафето на Prity sport! Та тези малки синергии, даващи невидим тласък на нашия порив за случващото се в живота ни или обръща каруцата или я кара да върви по-настоятелно!

Доволен съм от „внезапната“ среща и разговора. Слушах го внимателно

как той споделя свои неща и несгоди по житейския си път и как е стигнал до тук с произведенията си... За това сега ще направя реклама на неговата творба: „Вечеря за Пикинез“- Разкази... а автора е Миролюб Влахов.(скоро като я прочета ще напиша цяла статия за нея и какво ме е

докоснало в нея)!

Този творец ме срещна в гората, пожела лична среща с мен и я осъществи. Но той чете „знаците“ на живота и знае много от тях, какво означават, което си е добра честота на разговора и от време на време на вълнолома на живота се появява и сбъдването им!

"Времето, когато трябва да го направите (Дадено Нещо), е тогава, когато вземете решение за него!!! Когато учиш всеки ден по нещо, неизменно ставаш все по-добър. Докато накрая няма на къде повече да ходиш и започват да учат хората от теб... Изключително явление е целия процес на пресЪТВОРЯВАНЕ на животът ми!"

                                                        Авторско изписване на нещата!!!

поради изключителни лични и важни за мен ангажименти, това може да е последната статия за 2014г...но,очаквайте още след това...хубавото те първа предстои през 2015г.!!!

Случвало ли се е...!!!

...А да ви попитам случайно да ви се е случвало, когато тръгнете по дадена пътека било „духовна или материална“ да са ви напускали определени хора в обкръжението ви, считайки ги до този миг за „приятели“? И вие да се чудите, защо става така особено ако сте се вкопчили в това познанство с цел изгода! Заплитаме се в такава житейска паяжина, защото явно не знаем, че хората идват в живота ни за ден, два, месец, сезон,  година,  цял живот и в зависимост от това за какво са около нас след свършената работа се оттеглят... И вие сте така - повярвайте ми!

Вашето духовното пробуждане е като земетресение, което намества пластовете във вас и по време на това наместване има хора, които излизат от живота ви, едни пропадат, други се изкачват... а въпроса е на към другите, а към вас... къде сте вие според вашата крива на живота и дали тя съвпада с крайната ви цел. Ако е „да“ добре, но ако е „не“ тогава какво правите за да промените това състояние? И, понеже нещата стоят иначе при нас...няма да ви оставя на мира докато не си изясните, защо сте в това положение поради вярвания, убеждения или мързел... последното може да се поправи с няколко тояги и става бързо и без много шум!!!

                      откъс от книгата ми "Игра за 66.000.000$

Произведение от „Цол и Половина“ в SPAлнята ми!

Аз съм творец и в главата ми постоянно улавям какви ли не неща  и искам да ги реализирам. Вярно е, израсъл съм в семейство, което е супер, но някой неща не ги вдяват така, както аз. Това което ще споделя с вас сега е много лично и интимно за мен.

Гледам в нета, че хора съчиняват разни неща от палети(дървени) и веднага се запитах, а това щом го виждал дали  мога да разкроя и аз едно легло ей така за радост на душата ми-примерно! Не му мислих много и веднага помолих едно мои приятели в една книжарница, палетите от хартията с които им я карат да ги взема и да си направя легло.

Не му се протвих много и така го направих с лекота. Разглобих старото легло с пружината и го махнах. Изчистих боклука измих с парцал и поставих палетите на широката страна. Привързах нещата с тел за да не се разхождат излишно „без да ме питат“ и го постелих. Воаля! Ето имам си вече легло от палети. Но да си призная честно виждах го по-широко в мислите си и заради това, това което видях не ме удовлетвори. След време отново бях казал в книжарницата, че се нуждая от още 4 палета за да до разширя своите покои и така взех и тях. Бяхме се разбрали с едно приятелче, да дойде в неделя да оразмерим другите палети и да го разширя това легло, както е в представата ми. Направихме го не без стърготини. Хаха! Имаше си, но след като вече нагласихме палетите и докараш ширината на леглото си бях доволен. Застлах го веднага както си му беше реда и така се получи легло: „Цол и Половина“, а не както всички ме съветват персон и половина. Абе вие ли ще ми казвате как да се изразявам и как точно ще смятам в какви размери ще измервам спалнята си...!!!Е, вярно е, че цол и половина звучи много еротично и секси, защото спалнята е за това. Да разпалва, да придава на живота онази живителна чили подправка.... да подгрява, да спонсорира любовта, да я разпенва и все пак след дива любов като се храниш в леглото да не се обръща подноса с кекса... щот то за друго не знам дали идва ред!

Спалнята според мен и това, което видях за своите 34 години е нещо

изключително чисто и свято място. Може би по-свято от някой „храмове“! Това е нов цикъл в моя живот... защото след като на този етап нямам възможността да сменя матрака, реших да сменя подматрачното устройство. Така го заместих с палети и всичко и някак се разписах. Оказах се свободен архитект на собствения си кът на спокойствие и творческа изява. Защото когато един ум е спокоен, засича какви ли не идеи, които може да реализира...Е мамка му аз това правя. Като на този етап не успявам да променя плитиката в България, то поне да променя мирогледа си като се наспя и бъда продуктивен за себе си и любимите си хора. Може би ако всеки спеше достатъчно, нямаше да са толкова кисели, раздразнени и разтревожени... хорицата. Но уви, има и такива екземпляри!

Може би хората ще кажат, че от това спане сме на тоя хал, ама е хубаво да не смесваме мършата в политиката и честотата и Чистотата на съня... Пространственост има и между молекулите, а това трябва да го има и в леглото за да има въздух, святост и всичко да е един истински покой за тялото и душата. Няма да излъжа, че тялото ми ме връща в онова време, в което хората са спали на твърдо, а не с тия изгъзици новостите...Да измислят хората, ама с това не казват, че осакатяват хората. Гърбът трябва да е изправен по време на покой за да има регенериране и презареждане, ако е като лодка крив всичко е един фалш-замислете се как спите и как любите!!!

Трябва да се плува в страната на любовта...(според мен)!!!

Ела си...

Ела си у дома, в моята прегръдка.
Мисля, че знаеш, за сърцето граници няма,
но винаги има едно разтърсващо начало.
Ела заповядай, в океана от необятия.

Не знам, кое какво, но знам, че те обичам.
Толкова много са се сраснали дните, и намирам
в тях това, което винаги съм търсил:Взор!

Нямам много, даже нищо нямам. Освен едно сърце,
здрави ръце и кипяща енергия. Капака на фонтанелата,
изхвръкна и отдавна не съм за тук. Но все пак крача,
милвам те като лъч в студен зимен ден.

Сила в мен бушува, страст в мен гори,
но това не бива да те плаши, защото дарът на природата
е, важен за нашето чадо.
Ела си у дома, в обятията ми чисти, топли и се усмихни.
Ела си и се отпусни...

христо от лясковец

До моето Либе.

Не, че всеки път знам от къде да започна, затова и този път ще е от средата. Обичам те.

Времето прекарано с теб отлита като миг. Много пъти съм разсъждавал относно това, но сякаш никой от природните стихии не се осмели да ми отговори. Отказах се да питам повече, но се устремих да давам повече от мен си, за да имаме отминал спомен. Днес на 01.01.2014г. влизаме в годината на моя успех и мога с ръка на сърцето, Либе да ти кажа, че зад всеки Успял мъж стои едно прекрасно момиче. Либе любимо искам да знаеш, че ти зае много бързо пазарния ми дял в сърцето като нищо друго до сега. Искам да мога, искам да искам  и искам да съм до теб в радост и болка.

Живота е станал Изключителен от как ти се появи в дните ми и всеки ден си до мен. Денят не е толкова дълъг, не е толкова пуст. Но денят стана вкусен, като гозбите, които правиш за нас. Ти имаш изключителна душа, изключително сърце и изкусително тяло. Не знам кой кого плени, за мен е важно, че си в обятията ми и очите ми са пълни с влага от радост. Когато бях сам дните минаваха в озъртане и търсене на нещо, което съм си мислил, че знам(какво търся). От как те срещнах много пъти ми се е искало да те накарам да свършиш само от мислите по мен. Не ми се налага да гадая какво искаш, защото мога да те попитам, какво харесваш в мен, в любовта ми или в обятията ми. Не знам какъв човек съм според другите, но знам, че се опитвам да бъда преди всичко човек. Не ми е нужно одобрението или разрешението на никого за нищо от някого, но аз си дадох разрешение да намеря любовта. Пусто е без либе. Пусто е когато виждаш хиляди жени, а твоята е някъде там. Но коя е? Дълго време се питах.

Но моето либе се появи и ме дари с една продукция сливането на душите ни в едно. И двамата знаем, че самото сливане ще роди с времето чисто нова душа. Душа стара като света дошла да помогне в мисията на светлината да тържествува.

Всеки абзац си има своята красота като отрязък от живота ни, но сякаш моя живот започна от как те срещнах Либе. Обичам те и ти благодаря, че те има на този свят. Човешките пориви и чувства не са ми чужди, но съм щастлив, че най-накрая се канализираха и се вляха в теб, като от буйна река се вляха в спокойния и уравновесен океан. Малкото поточе, което беше в началото сега остава като детски спомен за да приветства другото дете, което идва...

                                                                                   Обичам те либе и ти благодаря!

(авторска поема на христо от лясковец)

Познавам стъпките, но не знам на къде води пътя...

          Сега като се замисля, май всички сме били така. Тези, които са искали да

бъдат майстори на строежи, къщи и т.н. и са нямали инструменти. Копнеели са за инструмента, като са си мислили, че с него ще могат да направят чудеса. Да то в  това е магията, но не  И въпроса. А в онзи порив, който те кара да искаш да създаваш. В повечето случаи се случва така, че  в първия миг на усещането за таланта или увлечението си Твореца не е 100% сигурен във възможностите си, но въпреки това е ентусиазиран да поеме отговорност. Едни нямат китара, за да свирят като Рок-динозаврите, други нямат подходяща рецепта за да блеснат в кухнята-като готвачи. Едни мечтаят за палки за барабани, трети искат микрофон за да пеят... а аз исках масажна маса за да мога да правя най-превъзходните масажи. Но разбрах, че не масата ще ми помогне на мен да се справя с поредния клиент, а тя е за него (за да му е удобно)...  Тогава разбрах, че и микрофона е не за да пееш по-класно, а за да те чуват по-ясно другите... Поисках и бели листи, но се оказа, че не е проблема в листите, а в усещането на символите сглобени в думи. Оказа се, че в нашето Българско Сърце е закодирано послание, което носим дори в ДНК-а то си. Разбрали го веднъж ние искаме да намерим най-подходящото изразно средство за да го излеем на белия лист. Сега не искам бели листи, а благодаря за тях, защото ги имам, както и вдъхновението ми не липсва. Потока на мисълта ми е като бръснач и буквално радара ми засича, какво ли не, ежедневно.... но аз не всичко харесвам!

Много таланти работят друга първа работа много преди да се реализират в това, което ги изгаря... Звучи някак познато за мнозина, защото са го изживели като мен. Боли, че губиш време, но пък е сладко когато направиш и една успешна крачка... познавам стъпките, но не знам на къде води пътя. Прожектори светят, но славата не те храни... Уличната лампа също свети, но не всеки я забелязва... Сърцето търси своя път, но разума не винаги помага...

Листът се напълни, но не знам дали успях да се изразя... Скоро ще опитам пак!

Божията сила действа в твоето съзнание, за да прояви във външния свят картините, които виждаш и чувстваш в себе си. Не забравяй, че способността да се създават нови неща и събития е качество на Бога вътре в теб - способността да виждаш, силата да чувстваш, изживяваш и асоциираш са проявление на Божията сила.

                                                                                                                                                            Граф Сен-Жермен

Онова което прави един Творец- творец...

Онова което прави един творец /певец, музикант, писател, художник/ велик не е задълбоченото познаване на теорията в дадена област или майсторското И владеене. Величието се Дължи на неговото Желание, да Създава/да твори/ да изразява Собствената си Емоция именно чрез пеене, писане, свирене и рисуване! 

                                                                                                         Христо от Лясковец

1-ви курсист на "Art или Do"

„Никой никого не търси, просто се срещаме.“

Да се представя за непознаващите ме: Аз съм Христо от Лясковец, един необикновен човек. Пожелал да пише и някъде между другото да бъде себе си. Творец, които не позволява да бъде спряган само за писател, защото не е…

Запомнете нещо от мен: „Хората, които променят историята, не правят безопасни неща и не се втурват по отъпкания път, не угаждат на всички и не повтарят като папагал като другите.“

След като започнах курсът „Art или Do“ не се замислих наистина върху следното: Кому е нужно това, освен на мен? Нямах отговор, защото не го търсех, а и погледът ми беше наведен надолу и насочен в плана ми за действие. Гледам на горе  само когато ходя сред хора и се разхождам в гората. Оказа се, че не аз търся курсисти, а те мен. Нещата ставаха с общуване(то). Признавам си дори не знам, как? Това е лостов механизъм неизвестен ми.

Сменях много приятелства, освободих се от много неща, за да почистя килера си и да опростя живота си още повече. Защото разбрах всъщност, че живота е много прост.

Курсът ми беше започнат точно на първа пролет въпреки, че бях се разболял…Той започна да се провежда всеки ден в продължение на три месеца. Нямах проблем със ставането час и половина по-рано за да мога да пиша тези страници. На всякъде в книгите за личностно развитие пишат за ранното ставане като част от процеса на развитие и разширяване. Е, аз ставам да правя йога и това не е проблем за мен. Отдадох се на този процес – просто така. Разбрах, че „гледането на звездите“ си има своята причина и своя принос. Още от дете ме вълнуваха космичните въпроси, а не човешките само-закопаващи битовизми.

Това, за което говоря в курса „Art или Do“ и новата ми книга може да го знаят мнозина, но не правят нищо(тогава, защо ли го знаят).

Така се появи тя. Млада, крехка, изнасяща много неща на плещите си, но пък

Бини Иванова

дива, изобретателна, жадна за действие и покоряване на нови върхове. Гледайки от нейната камбанария е успяла да съзре нещата, които правя и които ще останат в историята като нещо истинско и лесно приложимо. Аз държа да кажа, че не съм я викал, но тя сама дойде, защото е усетила „повика на вечността“ и просто е поела по пътя към мен.

Тя явно е от хората, които е забелязала примера ми, който показвам за да го ползва и следва.

Още веднага щом я съзрях я насърчавах, защото  знам какво е да не си насърчаван от никого. Скоро дори и казах, че правя всичко това, защото за мен никой не го е правил, тук на тази Земя.  А, тя ми отговори, че явно съм нямал нужда да бъда насърчаван. Да, тя беше права за това, защото: Аз съм Вдъхновителя и Вдъхновения – едновременно! Но понеже съм си мислил, че и аз съм „като другите“ искал съм и мен да „ме побутват“ за да стават нещата. Грешка. Нищо подобно. Христо от Лясковец върви по своя път уверен, със самочувствие, щастлив, благодарен, доволен от живота.

Курсът „Art или Do“ се състои в следното нещо:

Приучаване в ранно ставане;
Писане на сутрешни страници;
Приучаване на повече движение, спорт, разходка сред гората, дишане;
Раздаване докато се пишат сутрешните страници;
Споделяне и освобождаване на гнева по време на процеса;

Всеки ден в продължение на 3 месеца писане се създават навици, които показват и сформират пътя на твореца.

Хората дори си нямат и на идея, колко се подценяват да се оставят на бъдат замърсени енергийно, телесно, мисловно,  и т.н. И, защо е така?  Да могат с гордост да кажат, че матрицата е техен дом и се чувстват добре в нея.

Различен не значи Прокажен. Различен означава осъзнал се, пробудил се

разграничил се. Поел 100% отговорност за живота си. Уж хората в източните култури ни показват пътя към новото дихание и живот в съзвучие с природата  и човешките дарби.  А в западната част ни дай да потъпчем всичко невидимо и да наситим телата си с опиати, лекарства, наркотици, алкохол, храна за да заглушим гласът на душата си. Много ми е странно когато ми говорят за благополучие хора, които дори не знаят да дишат  дълбоко или да запазят самообладание без да загубят целта си от поглед.

За това от „Art или Do“ могат да се възползват  само хора решили да изградят и разширят вътрешния си свят. Не, че за другите е забранено, просто ще е безполезно.

Благодаря ти и ти желая успех, защото имаш различен, верен помощник в мое лице. Не давам приятелството си на всеки, но ти си го взе сама. Използвай го по предназначение, Бини. Благодаря ти!

Art или Do - IX

Страхуваме ли се още? Една от най-важните цели на творческото възстановяване  е да се научим да наричаме нещата с точните имена. Искали сме да творим, но не сме били в състояние и това сме го писали като наш мързел.

Но нека ние ясно едно. Блокираните творци не са лениви, те са блокирани. Всеки творец има нужната енергия, но той нея вижда и си мисли, че е лишен от нея… И така се ражда началото на едно вътрешно разяждане на блокирания творец и започва едно самосъжаление, самоомраза, тъга, завист. Блокирания творец не знае, как да направи дори бебешките стъпки.

Никога не наричайте неспособността си да започнете-мързел. Това е страх.

Коя е истинската причина, която измъчва твореца винаги? Страхът! Страх от провал и страх от успех. И нека не забравяме, че никой не обича да бъде изоставен след като се е провалил или успял в нещо. А да ли сте се запитали този страх как ви съпровожда още от детството(ви). Защо? Много блокирани творци се опитват да се реализират против волята на своите родители или против тяхното мнение или преценка(е как и аз попаднах в тази графа). 

„Като млад и неопитен в почти нищо това съпротивление за мен беше много голямо изпитание-но никой не разбра, че е така. Тръгнах смело против тяхната воля, защото аз наистина знам, какво правя и как във времето то е разпределено и не изисква тяхното разбиране или приемане. Не съм искал да ги наранявам, но да проектира някой друг друга проекция върху мен и живота, който ми е даден-няма да стане. За това аз приех да стана писател. И не само писател, а велик

писател и дано това ги устрои.“

Родителите обикновено реагират доста болезнено, ако децата им се противопоставят и по някога трудно могат да приемат радикалното решение на децата си да стават творци-особено писатели. Да искаш да ставаш творец много родители приемат като непокорство и неподчинение, което ги оскърбява, наранява и т.н.(че от къде на къде трябва да им слушаме волята на родителите си?) Готови са да скъсат с теб само, защото си избрал своя път(но за тях винаги погрешния), конфронтират се с теб само, за да те вкарат в „правия път“. И понеже всеки творец избрал своя път и го следва не би трябвало да се чувства виновен, само, защото не се харесва на родители, приятели или обкръженията. 

Никога „виновни“ за избора си-творци!

По тази причина бих желал да споделя, че не е нужно да сте велики творци всичките, и да угаждате на всички…Не правете заради друг, а заради самите себе си…Запомнете това!!!!

Необходимостта да бъдеш велик творец намалява шанса да бъдеш творец. Необходимостта да създаваш велики творби прави трудно създаването на каквито и да било творби.

Според мен това, че ви е трудно да започнете даден проект не значи, че няма да сте в състояние да го реализирате. По скоро имате нужда от помощ, но не е задължително да е човешка. Но и не чакайте в бездействие а започнете с най-малките бебешки крачки в тази насока. Никога не се страхувайте да си поставите висока цел, и само защото е такава да отлагате нейното сътворяване.

Оставете страха относно това, че не сте достатъчно добър в начинанието си…Страхът, че няма да можете да доведете до край започнатото. Но знайте, че лекарството против страх е любов(нищо друго). Използвайте я... любовта в нейните пълни разбирания за да излекувате страха у твореца във вас.

…Никога не смесвайте дисциплината със постоянството. Това може да ви сбърка

много. Вие не сте войници да изпълнявате нареждане „за няма нищо“. Хах, може би за кратко да искате само да се докоснете до нея, но не и за постоянно. Мислете за дисциплината като за зарядна батерия-полезна но с кратък срок. Нека ви е ясно, че вие не сте войници с автомат, които може да бъде използван по силата на волята(ви), подкрепен от гордостта и и подчинен на упорството.  За по-дълъг период от време за да бъдеш творец  ти е нужен повече ентусиазъм, от колкото дисциплина. А нека ви кажа, че ентусиазмът не е емоционално състояние, а духовна посветеност(това е нежната вътрешна подкрепа от която се нуждаем). Творецът в нас не е войник с промит мозък. Защото думата ентусиазъм идва от гръцки „изпълнен с бог“. Ентусиазма се гради на базата на игра, не на тормоз и дисциплина.

Как ли ще ви изглежда следното(бихте ли си го представили): Всеки творец след като стане рано при зори да отдава почести към листовете хартия, молива, печатащата машина или компютъра? И след като вечерта сте се разбрали с детето творец във вас знаете, че: сутринта рано ще можете да измислите нещо щуро с този ръкопис, платно(за рисуване) или нотно петолиние(за създаване на музика).  Вие подреждате ли местата си където творите, аз Не и не давам да го прави никой(макар, че майка ми от време на време нарушава този мой закон и прави хаос от подредбата). Никога не забравяйте, че изкуството е процес и този процес би трябвало да ни доставя удоволствие и радост.  Съзидателния процес се гради на базата на тайнствената радост, която изпитваме докато творим.

Аз съм продуктивен млад творец и това усилва щастието ми още повече.

                                                                                                 Христо от Лясковец

Никога не искайте да бъдете творчески жертви, само защото се чувствате уютно на мястото в пещерата си от която изпълзявате от време на време. Никога повече жертви от блокираното си  състояние но приемане на риска да бъдем здрави и продуктивни. Как така бихте забравили „светлинните години“ през които преминахте за да дойдете и да еволюирате тук и сега?

„Вярно е, че пътят може да е достатъчно дълъг както моето трасе от 11-17км. по

което ходя и размишлявам…(така се родиха и почти всички книги). А много бих искал да (по)ходя през целия маршрут(830км.) на пилигримите от Южна Франция(Сен Жан Пие дьо Пор) до Северна Испания(Сантяго де Компостела)  и да ме поздравяват с „Buen Camino”.“

Никога не съм приемал творчеството за плашещ процес, но се плашех да се покажа на света. Но всичко с времето си. „През времето когато не можех да бъда себе си от страх беше факт, както и времето на поправка от страха и вмъкване на съзидателния процес с любов.“ Така тогава за първи път разбрах следното:

„Успешната творческа кариера винаги се изгражда върху успешни творчески провали.“

И нека знаем, че живота продължава и след „провалите“. А въпросът е да можем да оцелеем. Така ще сме на ясно, че и най-великите творци, актьори, писатели, художници и готвачи също са претърпявали провали и сривове, но са стигнали до където искат: Славата си!

За това нека ни е ясно, че трябва да сме мили и състрадателни към себе си. Защото творческите сривове винаги са плод на страх – страх от успех или страх от провал. За да си помогнем в този случай трябва да ги приемем и да се примирим, че ги има. Поради осъзнаването и приемането на провала вие ставате нервни, плахи, неуверени като коне. Въпреки големия си талант ще има трудности, с  които до тогава не се е срещал. Може да се опита да ви хвърли, да почне да накуцва, да се опита да избяга. Но нека не забравяме, че вие сте жокея и като опитен в тази игра можете да го накарате да финишира.

Критика, редакция, агенти и подобни нему – не се бойте от тях. Просто не забравяйте, че на конните надбягвания на пистата има и други коне…

Признайте си, че имате нужда от помощ и тя ще дойде със сигурност. Не чакайте творческия срив да ви настигне, а се запитайте: Кого мога да помоля за помощ и го направете.

Дойде време да разкрепостим крепостта.

За да работи свободно творецът върху проекта си, той трябва да е неангажиран с

личното си негодувание и предубежденията си свързани със страховете си. Всички скрити зидове и бариери трябва да бъдат разрошени(макар и без битка). Защото няма нищо по отвратително да открием, че някой ни е сложил зидове или ние си слагаме такива…За това първо идва разрушаването, после идва строежа(е, сега няма да философстваме кое е първо зида или разрушаването му-както кокошката и яйцето).

Не би трябвало да забравяте докато сте в процеса Art или Do, че вие сте дете, което се цупи, сърди, крие се, не иска да приеме сцената на живота(без значение е дали е голяма или малка), избухва внезапно без видима причина. Комари, бръмбари и всякакви твари могат да бъдат ужасни за него, а вие като негов родител, закрилник, брат/сестра можете да му покажете, че то е в безопасност и няма нужда да се крие всеки път щом съзре бръмбар(като си мисли, че в пещерата си е в безопасност). Вие сте този, които му показвате, че то е в пълна безопасност. За това работете заедно с него за страховете, които мъчат и двама ви…Изцеляването на едните помага за изчистването на другите…Започнете!!!

Докато работите по даден свои проект вие имате възможност да задавате всякакви въпроси към себе си…Питайте всичко свързано и не свързано с проекта ви, за да изгладите нещата и да не сте нито нервен нито разгневен на големия човек във вас, защото това става изключителен проблем за малкото дете във вас.

Докато пишете сутрешните си страници разбираме, че те ни позволяват да изразим чувствата си без да се разрушим. Подпишете още един договор и го сложете на видно място за да работите с него:

                                   

Сказка за Зеленото Езеро...

Освен зелената поляна, момчето си нямало нищо друго. Но един ден се зачело в една книжка, която му бил дал един негов приятел и там прочел нещо много съкровено. Можеш да си представиш, ако нямаш, но ако го имаш направо можеш да се вгледаш в езерото пред теб и просто да оставиш мислите си да се успокоят както филма, който се образува на повърхността му. След като най-близкото езеро е на стотици километри от момчето то реши да го замени със зелено езеро. Поляната, която беше всеки ден пред очите му сега можеше да бъде всичко онова, което той поиска да бъде.

Но съвета, който прочете в книгата наподобяваше лек дългоочакван бриз в живота му. Когато седнеш на земята пред своето езеро винаги вдишвай няколко пъти толкова дълбоко сякаш си готов да вземеш всичко на веднъж. Това ти действа отпускащо на всички нива. Отпусни се, но не се прегърбвай докато стоиш. Застини и след дълбокото дишане остави потока на праната да се влива напълно волево е теб без да се напрягаш излишно. След това използвай очите си за да гледаш езерото пред теб независимо дали е зелено или синьо. Остави гледането след един миг, в който те води реалността и се пренеси в процеса на виждане за да визуализираш своя път такъв, какъвто го искаш да бъде. Не се страхувай от нищо, защото: „Птиците, родени в клетка мислят, че летенето е болест.“ За това отначало наблюдавай мислите си и не се опитвай да „контролираш“ всичко в своя живот, а просто наблюдавай. Практикувай наблюдаване без да изискваш нищо…нещо, в което ти не влагаш енергия и страст няма да се реализира на „твоя пазар“. Но всичко друго, което ти направиш в мислите си и заредиш с онзи заряд, с който праната те дарява всяка сутрин ти ще успееш да пресътвориш и извадиш на бял свят. След като дълго време си гледал как езерото е утихнало така и ти утихни и затвори очи и насочи вниманието си към вътрешния си свят от където идва абсолютно всичко. И това което искаш и това, което (не)искаш. Отпусни се и никога не се стягай освен ако не правиш частична релаксация и за кратко и държиш да напрегнеш всички мускули в себе си. Отпусни се и остави процесите да се случват. Както това, което тече в теб то се случва, защото така е закодирано да бъде. Е, щом е така дали няма да имаш и повече от това, освен ако не си скъперник към себе си и да мислиш, че си ощетен само, защото не си получил това, което искаш, а не от това от което имаш истински нужда.

10 минути на ден в призори могат да променят живота ти, драги (читателю

) само, защото действаш и правиш нещо със себе си. Какво са 10 минути на фона на 24 часа(всеки ден) разпределени така балансирано в 365 дни в годината? Същото нещо можеш да направиш и когато оставяш без дъх преди сън. Последните мигове ги отдели отново на себе си за да зададеш параметрите на своята посока-карта, която знае най-прекия път към курса, който е поел и без друго. 10 минути и вече си заспал дълбоко, но си създал следа, от която твоето съзнание ще помогне на подсъзнанието ти да продължи да е в общуване със една по-висша сила около нас. Така няма никога да губиш посоката от поглед и когато станеш просто ще знаеш на къде да вървиш. Отпусни се и върви напред.

А след като се събудиш започни от начало(деня си) така ще положиш нужните основи и само за месец ще си изградил чисто нов навик.  Новия ти навик ще те отведе до новата ти реална представа за живота. А, живота ще те срещне неминуемо с твоята съдба. Заповядай, опитай това е твое право приятелю.

След това изпълни всички задачи за деня си и сам ще видиш как нещата стават с лекота…