Цветница в осъзнат вид!

Одисеята на Един Цветан на Цветница,сиреч Христо!

Преди цели 36 г. след като съм бил роден вече, желанието на родителите ми било да ме "кръстят" на баба ми Цвета(прословутата свекърва). Така първото ми име е Цветан и няма, как да подмина Цветница, но дядо ми 'се напил'(сефте не му е било)и не могъл да преживее факта, че ще ме кръстят на баба ми, а не на него(Христо), и на другата сутрин "хванал" комшията и с "връзки" отишли в "общината" и ми сменили името от Цветан на Христо.

И какво да ви кажа няма как да подмина нито Цветница, нито Коледа... И понеже съм смесица от имена(явно), се е отприщила една вълна в мен да открия още много такива, и повярвайте ми доста смесица намерих... (но за това друг път)! За сега Живи и здрави да сме и да Илядим! Това беше сутринта когато отидох до църквата да взема върбови клонки и да накича къщата за здраве и берекет...а когато се прибрах получих един изключителен дар,който ме докосна без да ме е „пипал“.

Става въпрос за една притча, която на пръв поглед не е нещо,кой знае какво, но: някак много голяма прилика установих веднага когато е съзрях и прочетох. Ей за това не вярвам във факта, че човек „трябва“ да стои и да бездейства, изтичайки дните му през пръстите му. Или пък спяло да вярва, че „каквото му е писано“ на всяка цена ще му се случи... Дрън-дрън. Няма такова нещо „като каквото ни е написано“ и според мен има такова, каквото сами си „забъркаме“ и после ще си го сърбаме, от колкото сляпо да вярваме „в църквиянския вирус“ каквото "е писано".

...Замислих се, как ако не бях предприел поредната своя инициатива и не се бях стегнал след първата загуба на вложения в бизнеса, и не се бях съвзел дали до сега бих бил така уверен в себе си, ако мислех,че ми е писано да се проваля/м. О,не! Нищо подобно. Желязната ми самоувереност няма нищо общо с онзи празен и бездушен ход. За това сега ще споделя онази притча, която ме разтърси, докосна и сякаш е доказателство, че всеки сам живее върху собствения си акр от диаманти. Стига да може да ги изкопае, осъзнавайки живота,колко е ценен и без тях

(поучителна притча)

Историята на еднi “Buldozer-ki” - MatStar

През 2008г. си купих едни зимни обувки Buldozer-ki. Впечатлиха ме, с това, че са големи и ще мога да крача с тях по широкия свят. Видимо бяха здрави, като за здрав човек. Купих ги за 30лв. - тогава. От тогава до днес 2016г. ги нося. Въпреки, че сменях връзките им 5-6 пъти, защото се протриваха от много стягане и носене, обувката си остана стабилна, здрава и ме кара да крача бодро. Единствено на дясната обувка, се скъса кожата където се намира точно малкия ми пръст на ходилото. Мислех да слагам някакво парче което да скрие „въображаемия“ срам, който може би щях да изпитам, ако някой ме видеше с тях, но: знаете ли, 5 пари не давах през тези години на носене, за ничие мнение... За мен бе важно, че мога да крача бодро, ведро и това, че съм лоялен към тази марка, която ме спечели. А дори не я познавах!
И така първия път ги обух в есента-зимата на 2008г. и ги носех когато имах голям бизнес и го развивах. Но когато дойде рецесията и той се стопи и ме вкараха в съда заради него-като „длъжник“, а там отново носех тези здрави обувки, на здравите си крака. За първи път влизах в кабинетите на ЧСИ и на адвокати, за да видя какво мога да направя още... Всички дигаха рамене. Но това е друга тема....на друг прочит.
Правя реклама на тези обувки днес, защото аз съм такъв човек, че много трудно се разделям с любимо нещо. Моноgamen съм и когато съм с една марка съм с нея докато тя не ме остави. А ако ми служи дълго толкова по-добре за мен. Не се заглеждам към други и си крача с наслада. Живота ми е скромен, но крачките ми са непредсказуеми и безбройни. През последните години такива дестинации по 20км-ходене на ден съм ги извървявал без проблем и за мен е чест, че попаднах на такива изключителни обувки.
Може би създателите на тези обувки „нямат полза от такъв като мен, който си купува обувки веднъж на 10г., но аз все пак им благодаря, защото днес аз отново съм се спрял на тяхната марка и отново залагам на техния комфорт на обувка, с която ще „навъртя“ отново хиляди километри... Вие не знаете за мен, но с това, което съм написал може и да разберете. Благодаря ви, че бяхте така добри да създадете нещо за мен, като че ли бе персонално и конкретно. Аз съм много бърз с поръчването, купуването и носенето до дупка. Не правя задръствания в магазините. Влизам, харесвам, пробвам и купувам. Точка.

Но днес се налага да се разделя с тях, защото ги пускам да си ходят. Пускам ги с малко насълзени очи, защото в този живот нямам други като тях и никога не съм имал. В богатство и бедност ме съпътстваха и бяха с мен. Не ми „говореха“, но пък ми служеха-безмълвно. И понеже съм терапевт и  знам, че е много по-важен примера, от колкото думите. За това съм благодарен, че ме носеха „на гърба си“, когато бях по-лек, после качих няколко килограма от стреса, който преживях, но те все така безмълвни споделяха дните ми. И бяха топли, приветливи и дружелюбни... Е и на тях не им издържаха нервите и се късаха понякога(смяната на връзките ги смятам за нервите), защото виждаха с колко много неща се налага да се справям, колко горчивина се бе събрала в мен, но все пак крачехме и не се предадохме. Аз и Те... Моите булдозерки”- MatStar където само не можеха да говорят. Но и да можеха едно „благодаря ми стига“, че съм им дал живот и съм ги носил с достойнство, чест и здрави крака. Защото много хора по тази Земя нямат(такива)... а толкова силно мечтаят за тях.

Благодаря ви. Аз съм човек, който крачи и твори, и продължава да твори и крачи!И ви благодаря, че правите такива обувки,които дори и да ги "разцепиш" от носене, те пак не те предават!

(авторски материал)

Няколко години вярна служба!