 |
| Павлина Соколова |
„без маска” с Павлина Соколова – автор на прекрасни стихове!
1.Как се чувстваш в момента?
Само да кажа....преди да започна с отговорите - ще ти отговарям просто все едно си говорим, за да не се притеснявам. В момента...чувствам се все още под въздействието на отминалите емоции около представянето...Книжката е факт, щастлива съм!
2.Представи се с няколко думи?
Ами...на почти 28 години съм, занимавам се предимно със сина си, който е във фаза прохождане. Съвсем обикновен човек, романтичка...Разбираемо заради нещата които върша (притеснявам се, незнайно защо).
3.Помниш ли как се запознахме?
С теб, да ... Имам спомен, даже май бях малко остра с теб, нали? Недоверчива, мнителна. Доколкото помня ми предложи помощ относно разпространението на стихосбирката.
4.Какво е отношението ти към живота?
Доста разпилени въпроси, бързо скачаш от един на друг...Отношението ми към живота може да усети всеки четящ стиховете ми – те са моята житейска философия в рими.
5.Ти спомена, че стихосбирката ти е вече факт... може ли да споделиш през какво премина за да се появи тя днес на бял свят?
Като човек, който за пръв път влиза в тези води - мога да кажа, че беше доста трудно. Първата стъпка беше самото решение да го направя - все пак това е мое лично пространство, което излагам на показ. Целият подбор на стиховете - кои да включа, кои не, търсенето на редактори, печатници....всичко това беше доста бавен и труден процес.... Да не говорим колко е трудно когато правиш всичко сам, а и едновременно с това имаш и битовите задачи, и малко дете. Но...в крайна сметка успях! С помощта на приятелите и всички, които ми вдъхнаха куража да го направя. Заслугата е обща.
6.Как се казва стихосбирката ти..и защо избра това заглавие?
"Колко малко е нужно". Това е един от любимите ми стихове, защото носи послание, което докосва. Винаги се опитвам да кажа на хората колко малко е нужно за да бъдеш щастлив. Общо взето гледам чрез стиховете да влизам в позитивизъм. Да, има и тъжни, но все пак живота не е само весел и трябва да се говори за всичко.
7. От къде черпиш вдъхновение за творчеството си?
Ами от къде...от всякъде! Аз съм от типа хора, които се впечатляват от всичко - като децата. Иначе чета стихове в интернет , признавам си - едва от няколко месеца. Чела съм много книги, но единствената книжка със стихове, която имам вкъщи е на Надя Петрова. Сега чета доста поезия в Интернет. Но моята "муза" общо взето е живота. Това, което чувствам, което ми се случва, от което се впечатлявам - изливам го в рими.
8.Ти освен творческа личност си и красива жена, как го постигаш?
О, благодаря! Ами...За мен "грозни" жени или хора няма. Ако човек е красив вътрешно – е красив и отвън.
9.С това, което правиш чувстваш ли се реализирана?
Поезията за мен е просто хоби, храна за душата. Не целя да катеря някакви върхове, правя го от лична потребност. А и ми харесва, когато виждам признателността на хората. Няма по-хубаво от това да си оценен. Реализирана? Не. Да кажеш, че си реализиран след една малка стъпка е доста силна дума. Тепърва откривам пътя…
10.Как се чувстваш по времето на интервюто?
Ха...ами странно! Много странно! Притеснявам се, незнайно защо, това за мен също е нещо ново. Дори думата интервю ми звучи странно. Това е едва второто ми.
11. Ти имаш една от най-желаните професии. Да си Майка, как се чувстваш?
Да си майка е най-хубавото чувство на Света, най-великото, най-силното! Само един родител би ме разбрал. Страхотно и интересно е да гледаш как твоето мъниче расте пред очите ти и се променя ден след ден. Невероятно е! Пожелавам ти го от сърце!
12. Какво представлява един твой ден?
Ами, дните ми си приличат. С малкият вече си имаме график. Общо взето дните ми минават с него. Навсякъде съм с него. Сега, когато имам ходене по книжарници и срещи с някой, който иска да си вземе книжката от мен - Боби пак е с мен. Денят минава бързо, вечер щом заспи се ровя в Интернет, пиша и помествам някой-друг стих. Уикендите гледам да се забавлявам и разтоварвам.
13. Вярващ човек ли си? Слушаш ли вътрешния си глас?
О, аз съм много колеблива...премислям нещо 100 пъти преди да го предприема, и често пак се връщам на първото, което ми е прошепнал този мой "вътрешен глас". Типичен близнак – колеблива и раздвоена. Колкото до това дали съм вярваща – да. И не защото така съм възпитана и ми е наложено. А просто...и то е като поезията - така го чувствам - имам потребност да вярвам.
14.Как си представяш бъдещето си?
Ами.....Представям си се след 10 години - все така щура и жива. Не мога да "надничам" в бъдещето, знам ли... щастлива...така се виждам. Стремя се да съм щастлива, правя това, което ми харесва и ме кара да се чувствам добре.
15. Смяташ ли, че човек трябва да е смел за да вземе интервю от теб?
Защо ? Не разбирам. Смелост ли? Трябва да проявява разбиране за притеснението ми, но чак смелост... По-скоро на мен ми трябва смелост.
16. Смяташ ли, че живота ти се промени след като вече хората знаят,че си автор на стихосбирка?
Ами, срещнах много нови хора, запознах се с много хора, които също пишат и имат издадени книги - в това лице и ти. Определено ежедневието ми се промени и стиховете заеха важна роля в живота ми. Все повече се отключва муза за писане у мен... Приятелите ми се радват ....хубаво е!.. А и когато безпристрастните хора кажат "Това ми харесва"...чувството е страхотно. Чувствам се значима и полезна на хората.
17.Какви книги четеш?
Ами в момента не чета нищо. Преди имах повече време, а сега съм изморена. Иначе - каквото ми препоръчат, или дадат... Разменяме си с двама-трима познати. Малко хора четат вече. Иначе си падам по криминалета, приключенски, исторически... Последно четох Тери Пратчет "Малки богове". Странна книжка.
18.Какво мислиш за мотивационните програми на Луиз Хей, Пол Маккена, Уейн Дайър?
Хм...Не знам какво да ти отговоря? Това бяха някакви програми за личностно развитие нали? Не знам. По принцип не чета книги от рода на "Промени живота си за 7 дни" и прочие. Но има хора, които го правят. Нека...
19. Като творец на творец, какво ще ми пожелаеш?
Пожелавам ти на първо място здраве. Винаги пожелавам това. Като творец на творец - пожелавам ти много муза занапред. По себе си зная, че музата идва, когато имаш не само вътрешната нагласа, но и подкрепа от хората, които оценяват труда ти. Тогава човек отключва в себе си всичко и е като непресъхващ извор. Пожелавам ти музата за изкуство да не те напуска и занапред. Защото има нужда от хора като нас - както ги наричам - "пишещите хора".
20. На кого искаш да благодариш за издаването на стихосбирката си?
Най-големите "виновници" да я има - освен мен, разбира се - са Анна Желязкова и Мария Янакиева, които не спряха да ме подкрепят духовно и да вярват в мен през цялото време. Благодаря и на председателя на Софийската търговско-промишлена камара г-н Чернев, на художника Росен Цветаноив, на журналиста Владимир Христовски и на всички мои приятели и почитатели!
21.За мен беше чест да взема това интервю от теб?
Благодаря ти за отделеното време и желанието да ме интервюираш!
1.Как се чувстваш в момента?
Само да кажа....преди да започна с отговорите - ще ти отговарям просто все едно си говорим, за да не се притеснявам. В момента...чувствам се все още под въздействието на отминалите емоции около представянето...Книжката е факт, щастлива съм!
2.Представи се с няколко думи?
Ами...на почти 28 години съм, занимавам се предимно със сина си, който е във фаза прохождане. Съвсем обикновен човек, романтичка...Разбираемо заради нещата които върша (притеснявам се, незнайно защо).
3.Помниш ли как се запознахме?
С теб, да ... Имам спомен, даже май бях малко остра с теб, нали? Недоверчива, мнителна. Доколкото помня ми предложи помощ относно разпространението на стихосбирката.
4.Какво е отношението ти към живота?
Доста разпилени въпроси, бързо скачаш от един на друг...Отношението ми към живота може да усети всеки четящ стиховете ми – те са моята житейска философия в рими.
5.Ти спомена, че стихосбирката ти е вече факт... може ли да споделиш през какво премина за да се появи тя днес на бял свят?
Като човек, който за пръв път влиза в тези води - мога да кажа, че беше доста трудно. Първата стъпка беше самото решение да го направя - все пак това е мое лично пространство, което излагам на показ. Целият подбор на стиховете - кои да включа, кои не, търсенето на редактори, печатници....всичко това беше доста бавен и труден процес.... Да не говорим колко е трудно когато правиш всичко сам, а и едновременно с това имаш и битовите задачи, и малко дете. Но...в крайна сметка успях! С помощта на приятелите и всички, които ми вдъхнаха куража да го направя. Заслугата е обща.
6.Как се казва стихосбирката ти..и защо избра това заглавие?
"Колко малко е нужно". Това е един от любимите ми стихове, защото носи послание, което докосва. Винаги се опитвам да кажа на хората колко малко е нужно за да бъдеш щастлив. Общо взето гледам чрез стиховете да влизам в позитивизъм. Да, има и тъжни, но все пак живота не е само весел и трябва да се говори за всичко.
7. От къде черпиш вдъхновение за творчеството си?
Ами от къде...от всякъде! Аз съм от типа хора, които се впечатляват от всичко - като децата. Иначе чета стихове в интернет , признавам си - едва от няколко месеца. Чела съм много книги, но единствената книжка със стихове, която имам вкъщи е на Надя Петрова. Сега чета доста поезия в Интернет. Но моята "муза" общо взето е живота. Това, което чувствам, което ми се случва, от което се впечатлявам - изливам го в рими.
8.Ти освен творческа личност си и красива жена, как го постигаш?
О, благодаря! Ами...За мен "грозни" жени или хора няма. Ако човек е красив вътрешно – е красив и отвън.
9.С това, което правиш чувстваш ли се реализирана?
Поезията за мен е просто хоби, храна за душата. Не целя да катеря някакви върхове, правя го от лична потребност. А и ми харесва, когато виждам признателността на хората. Няма по-хубаво от това да си оценен. Реализирана? Не. Да кажеш, че си реализиран след една малка стъпка е доста силна дума. Тепърва откривам пътя…
10.Как се чувстваш по времето на интервюто?
Ха...ами странно! Много странно! Притеснявам се, незнайно защо, това за мен също е нещо ново. Дори думата интервю ми звучи странно. Това е едва второто ми.
11. Ти имаш една от най-желаните професии. Да си Майка, как се чувстваш?
Да си майка е най-хубавото чувство на Света, най-великото, най-силното! Само един родител би ме разбрал. Страхотно и интересно е да гледаш как твоето мъниче расте пред очите ти и се променя ден след ден. Невероятно е! Пожелавам ти го от сърце!
12. Какво представлява един твой ден?
Ами, дните ми си приличат. С малкият вече си имаме график. Общо взето дните ми минават с него. Навсякъде съм с него. Сега, когато имам ходене по книжарници и срещи с някой, който иска да си вземе книжката от мен - Боби пак е с мен. Денят минава бързо, вечер щом заспи се ровя в Интернет, пиша и помествам някой-друг стих. Уикендите гледам да се забавлявам и разтоварвам.
13. Вярващ човек ли си? Слушаш ли вътрешния си глас?
О, аз съм много колеблива...премислям нещо 100 пъти преди да го предприема, и често пак се връщам на първото, което ми е прошепнал този мой "вътрешен глас". Типичен близнак – колеблива и раздвоена. Колкото до това дали съм вярваща – да. И не защото така съм възпитана и ми е наложено. А просто...и то е като поезията - така го чувствам - имам потребност да вярвам.
14.Как си представяш бъдещето си?
Ами.....Представям си се след 10 години - все така щура и жива. Не мога да "надничам" в бъдещето, знам ли... щастлива...така се виждам. Стремя се да съм щастлива, правя това, което ми харесва и ме кара да се чувствам добре.
15. Смяташ ли, че човек трябва да е смел за да вземе интервю от теб?
Защо ? Не разбирам. Смелост ли? Трябва да проявява разбиране за притеснението ми, но чак смелост... По-скоро на мен ми трябва смелост.
16. Смяташ ли, че живота ти се промени след като вече хората знаят,че си автор на стихосбирка?
Ами, срещнах много нови хора, запознах се с много хора, които също пишат и имат издадени книги - в това лице и ти. Определено ежедневието ми се промени и стиховете заеха важна роля в живота ми. Все повече се отключва муза за писане у мен... Приятелите ми се радват ....хубаво е!.. А и когато безпристрастните хора кажат "Това ми харесва"...чувството е страхотно. Чувствам се значима и полезна на хората.
17.Какви книги четеш?
Ами в момента не чета нищо. Преди имах повече време, а сега съм изморена. Иначе - каквото ми препоръчат, или дадат... Разменяме си с двама-трима познати. Малко хора четат вече. Иначе си падам по криминалета, приключенски, исторически... Последно четох Тери Пратчет "Малки богове". Странна книжка.
18.Какво мислиш за мотивационните програми на Луиз Хей, Пол Маккена, Уейн Дайър?
Хм...Не знам какво да ти отговоря? Това бяха някакви програми за личностно развитие нали? Не знам. По принцип не чета книги от рода на "Промени живота си за 7 дни" и прочие. Но има хора, които го правят. Нека...
19. Като творец на творец, какво ще ми пожелаеш?
Пожелавам ти на първо място здраве. Винаги пожелавам това. Като творец на творец - пожелавам ти много муза занапред. По себе си зная, че музата идва, когато имаш не само вътрешната нагласа, но и подкрепа от хората, които оценяват труда ти. Тогава човек отключва в себе си всичко и е като непресъхващ извор. Пожелавам ти музата за изкуство да не те напуска и занапред. Защото има нужда от хора като нас - както ги наричам - "пишещите хора".
20. На кого искаш да благодариш за издаването на стихосбирката си?
Най-големите "виновници" да я има - освен мен, разбира се - са Анна Желязкова и Мария Янакиева, които не спряха да ме подкрепят духовно и да вярват в мен през цялото време. Благодаря и на председателя на Софийската търговско-промишлена камара г-н Чернев, на художника Росен Цветаноив, на журналиста Владимир Христовски и на всички мои приятели и почитатели!
21.За мен беше чест да взема това интервю от теб?
Благодаря ти за отделеното време и желанието да ме интервюираш!
