41/18

 


Сега когато навърших своите 41 години  живея първородното си наричане всеки ден от началото (1979-та)... и се радвам на успех и щастие, за които по-рано не бях и сънувал... Освен това не знаех, че трудните времена правят хората по-добри (защото не съм от хората скроени по един и същ шаблон). Оказа се, че едва когато станах готов, Духът на Творението ми показа неща, които другите все още не виждат. Изглежда, че човекът без титла като мен трябва да постига деликатен баланс - да бъде едновременно твърд и дружелюбен, строг и нежен, решителен и състрадателен. Освен това изглежда, че малките ми ежедневни подобрения, които осъществявам - всеки ден, след едно определено време доведоха до изумителните ускорени резултати, които хората започнаха да виждат...
Христо от Лясковец/Вави и Моника - 28.11.2020!

Сега повечето ме при – „познават“, но ни най-малко знаят историята ми, чрез която стигнах дотук. Нека да ги улесня: Работата не е само в това, че съм постигнал успех. Чувствам се значим. Чувствам, че съм превърнал своята работа, в нещо, което има смисъл за мен. Чувствам, че светът по някакъв начин е станал малко по-добър, защото съм жив в него. И защото разбрах, че несигурността в него е безценен дар, проявих неумолимо постоянство. „Наградата“  от него за мен е, че подобрих живота на много човешки същества, чрез призванието си да ги докосвам (и имам свободата да избирам как да виждам ролята си в света и да използвам силата й). Така усетих, че делата винаги се връщат при извършителя си, защото съм създател на своят „късмет“!!! А да си върша възможно най-добре работата, е всичко, което има някакво значение за мен. И се стремях да бъда толкова добър и тих през годините, че да немя как да не ме забележат – клиентите, които искат да работим заедно. И да ви кажа, че колкото по-трудни бяха условията ми, толкова по-прекрасни се оказаха възможностите, които ми се разкриха - сега. И фактът, че се занимавам с това, което обичам - вече 26 години,  е едно от средствата да оставам млад по сърце!

А относно възрастта ми ли?! О, тя е състояние на ума – етикет, който едни хората

използват, за да картотекират други хора и да поставят „ограничения“ пред всичко онова, което те не биха могли да бъдат!

За да постигна много от мечтите си, надеждите и радостите си, ми бяха нужни много пот, кръв и сълзи... Така нямаше как да покажа върховно изпълнение в работата си ако нямах вътрешна сила. Нямаше как да се „състезавам“ ако нямах психическа издръжливост и устойчивост. И с това не бях запознат, че ще ми трябва да натрупвам вътрешна сила, за да мога да се изправям  пред дълбоките промени и безмилостния житейски натиск... Само така извършвам необходимата ми вътрешна работа (ставайки по-рано от всички), за да мога да обогатявам характера си, да пречиствам намеренията си и да вдигна нивото си - без някой да го изисква от мен. Заедно с това се погрижих в/у „наследството“ си, което включва с какво искам да ме запомнят хората... Така заслужих да преживея тръпката от това да наблюдавам как желанията ми се сбъднаха.

С времето стана така, че не искам да притежавам, а да принадлежа. Да чувствам и да


осъзнавам какъв човек съм станал. И виждам, че изпълвайки едно от желанията си да го имам, да го ползвам, да му се радвам и как ме кара да се чувствам CH... Така нищо не допускам повече да приглушава визията ми по пътя, който съм поел... Радвам, се че научих един безценен урок: „животът е вътрешно събитие с външни последици“... А скоростта, с която се движа, не е толкова важна. Обаче за мен е важно постоянно да се движа напред, без да се показвам! Успехът ми се създава-всеки ден, чрез ежедневно спазване на няколко дребни дисциплини, които с времето се натрупваха и произвеждаха много по-високи постижения, от колкото бях планирал. Вярата в мен самият, стои над съдбата ми.


Хората „искат“ да получат нещо, без да дават нищо в замяна. Мечтаят да имат всичко, но не желаят да целеполагат, след това да запретнат ръкави и да положат усилия - ЗБЪДАЙКИ. Явяват се на работа и очакват добро възнаграждение, без да участват в създаването на стойност (стоейки с ръцете в джобовете си), която от своя страна би оправдала високото желание за възнаграждение. В доста объркан свят живеят мнозина. А ако ги „накарам“ сами да си организират дневния работен график до вечерта, просто мнозина няма да могат да си сметнат часовете бездействие, които ще искат да им се платят, като амортизация! Също така много от нас не ценят работата си достатъчно и не разбират какви позитивни аспекти съдържа тя. Мечтаят за нещо по-добро, вместо да осъзнаят, че всъщност всичко, което търсят, се намира там, където са. Въпрос на осъзната гледна точка!

P.S.: Направих нещо като анкета в социалката “facebook” с призив:

В една от книгите, които чета сега "Успехология" – Питър Сейдж моли да питаме някой, на когото държим и сме му позволили да ни (o)познава(с времето) да ни каже отговора на следния въпрос: "В какво съм се превърнал като човек, според вас, докато преследвам мечтите и целите си?"

И ето отговорите на няколко човека, с които живия живот ме среща:





Добро утро,Тяло!

 

Прави ми впечатление, че масово хората, които се впускат да „тренират“ нещо си в зала, не знаят как да вработят загрявайки тялото си. И това, че някой треньор ги „изпотява“ на уреди за бягане, скачане и т.н... далече не значи, че тялото е подготвено. А нека не се заблуждаваме, и е хубаво да знаем, че изпотяването не е критерии за подготвеността... защото то е функция на тялото при вдигната телесна  температура, чрез която потта охлажда тялото. И това, че бликва пот от тялото значи само едно, че е настъпил химичен процес, но не и механичен за раздвижване на тялото... Не правете грешката да си мислите „скъпи“ хора, че правите нещо. Научете се да правите малки „крачки“ в една посока, които имат смисъл и ви правят щастливи, а не ви узурпират и нагряват до точка на кипене, което да ви погуби стимула и прегори!

Подхода, които ползвам от 1994-та година е на база китайската гимнастика и бойните изкуства, които за няколко години се докоснах до тях като ученик. Взех движения оттам и ги вмъкнах в живота си. Всъщност само те ми останаха от тогава. И така през годините разбрах, че ако човек не усеща онова вътрешно затопляне, то той не е усвоил движенията, които създават това усещане. Да намериш центъра на силата вътре в себе си, в крайна сметка е най-добрият принос, който можеш да направиш за другите. Практикуването на всяко нещо, дава резултат, но само ако си усърден. Това не прави изключение и след като се задвижи вътрешната енергия - „ки“, и тя навлезе в своята фаза на бликване, тялото става меко, пластично и готово за моделиране. Податливо за работа с физическа насоченост.

ЗЕК – Симбиоза е комплекс от движения със събирателен и кумулативен


ефект (добавъчна енергийна стойност). Събиране на енергията чрез концентрирани и целенасочени движения отгоре(от главата) до пъпа. И отдолу (от пръстите на краката) до пъпа. Така както е известно от изтока - енергията „тече“ в нас по енергийни магистрали – меридиани. Всяко движение на стави, сухожилия, мускули и т.н. създават компонентна верига от действия, които отговарят за телесния успех. И след като бъде сбрана там, тя е готова за своето разпределяне. Няма как хората да знаят всичко на този свят, но ако не могат да се учат, прегарят. Ако не разбират нещо, прегарят. Но и това не значи, че Симбиозата настъпва, комфорта от движението става - агония... За да бъде трайна една промяна, трябва да се извърши на емоционално, а не на умствено ниво.

Разгледайте движения, направете ги няколко пъти през интервали от дни по веднъж и сами ще усетите и  видите, че това е водопад от енергия, която се отключва във вас. Защото не става да „станете“ от кревата и веднага да се заловите „за работа“... Трябва нещо да ви запали отвътре, не отвън.


Шесте лечебни звука


И не на последно място е завършващата част от този модул. Да се научим да прибираме енергията и да не я оставяме хаотично да се разпростира в нас...  защото тя ни нанася неспокойство, което разрушава. И веднага след края на тренировка  се преминава към това дълбоко проветряване чрез мио - фасциално дишане чрез 6-те лечебни звука, което проветрява и охлажда организма ни и не позволява генерираната топлина отвътре да остане там и да „изпържи“ органите ни, а бива отведена навън чрез съзнателно-волево дишане. Така следвайки природната симбиоза чрез тройния нагревател накрая разпределяме целия дихателен процес и можем да „излезем“ от хода на движението и да сме в покой и готови за ежедневните си задължения или ако разполагаме с време, можем да релаксираме физически и ментално – допълвайки насладата от живота си. Съзнавайки какво правим за себе си. А студената вода не прави охлаждане на тялото по този вътрешен начин с отвеждане на топлината навън... тя само „близва“ тялото отвън и ние си мислим, че сме готови. Не знанието на хората е пословично в тази насока...

Опитайте. Не е нужно да ми вярвате на сляпо. Имате целия си живот да спечелите, знаейки. Въпреки, че съм лицензиран Треньор, говоря от 26-годишен опит в загряването, което би ви донесло творческо дълголетие, а не моментално износване и травми. Аз нямам нито една, освен непоносимост към тия дето "всичко" знаят, но и не питат!

Този комплекс би бил полезен за хора от всички възрасти, от 2 до 202 години!

"ЗЕК-Симбиоза" за възрастни


"ЗЕК-Симбиоза" за бременни

"ЗЕК-Симбиоза" за деца

Следват: Четири варианта на  "ЗЕК-Симбиоза"