Знаците на новото време!

Макар и с леко замръзнали пръсти на краката и ръцете, аз крача в гората-Боянския Лес заедно с моят приятел.Въпреки, че е зима,това не ни пречи да бродим из гората. Още когато започнах да чета книгата „Камино“ исках да ходя и да вървя по това трасе, но не се случи веднага точно така. И има, защо да е така. Оцених и хиляди пъти благодарих за моят маршрут. По това трасе научих повече неща за живота и толкова тайни излязоха из под мозъчната ми кора. Активираха се спомени от минали времена,който сами от постоянна полза, но това вече е много лично и не за това е този материал.


Знаците на новото време
Вървейки снощи под „Млечния път“ и гледайки звездите се обособиха знаците на новото време: подводница, бумеранг и огледало.

1.Ефекта на Подводницата. Потапяне е първото нещо, което се овладява. В моя модел това потапяне се изразява в следното нещо. Отдалечаване от масите хора, скриване ако щете, за да мога аз лично да разполагам с времето и ресурса си за да си карам моята работа, която не е малко. Самото потапяне пък е свързано в навлизането на чисто нов свят-тих, спокоен, ведър, добронамерен, чист и помагащ ми да продължа напред. Навлизане към личните дълбини на душата ми и личното усамотяване далеч не ме правят самотен, както изглежда от страни. Това потапяне може да се доближи до медитацията на тихо място в гората-например. И едва когато аз искам или "силата" управляваща живота ми ме подтикне да покажа нещо само тогава излизам на повърхността за да ме видят и да дам. Както когато се появявам на определени места, когато най-малко може някой да ме очаква. Това вече е лично. Нямам нужда от показност или светски живот, защото това ми е чуждо и само когато-тогава се появявам. Нищо лично въпрос на личен избор. За това не ми е позната тази суета за дрехи, коли и красиви жени. Да каквото ми трябва го имам…от другото не се нуждая за да бъда щастлив. За това не се чудете, като не ме виждате дълго време, не, че не искам да ви виждам, а защото имам си работа, която изисква от мен 100% лична отговорност и на 1000% вниманието ми.

2.Ефекта на Бумеранга. Или „каквото посееш такова ще пожънеш.“ Няма нужда да бъда друг освен себе си в този живот, че да се опитам да се харесам на всички. Не. В моят свят имам нужда просто от себе си. Самодостатъчен съм си и продължавам напред. Не хвърлям на празно стрелите си към целта и не се притеснявам, какво се случва след това. България крие много загадки от  едно време и въпреки, че  някой си е позволил да ореже, скрие  или преиначи фактите е заплатил с поколения напред висока цена и са били доста прокълнати тези нещастници.  За това винаги когато можете засявайте и плодете духа си, а не само имането си, защото това в духа и личното просветление и екстаз никой не може ви го взе. Нито една природна стихия не може, но всичко друго извън вас е подвластно на промяна. Дори в много случаи от моята практика нещо персонално насочено към мен, не го отразявам и дори съм безразличен-не трепвам и с още по-голяма сила то се връща към адресанта си за да си го получи. Е малко е грубо, че: „Каквото почукало такова се и обадило.“, но това не е мой проблем.

3.Ефекта на Огледалото: Обичате ли себе си? Ако ли не е така имате сериозен проблем със себе си. Първо и най-важното нещо, което би трябвало да ви научат или да направите е да  заздравите връзката със самият себе си. Не го ли сторите винаги ще се чувствате излишен, непотребен и дори неразбран. А, защо да е така, след като може да бъде и по-лесно. А за да бъде лесно поемате нещата в свои ръце. Да не казвам, че ще е лесно, но пък какво от това. Кой каза, че вие сте обикновени, че да се сравнявате с обикновените хорица. Положете усилие да се погледнете в огледалото и да заявите в очите си: „Обичам те, и те приемам такъв/ва какъвто/каквато съм. Каквото и да става, аз те обичам.“ Ако това ви се струва висока цена да се погледнете в очите си и да го сторите-веднага, само вижте колко време ще издържите без любов към самия себе си, без да упреквате някого, че не ви обича.
Огледалце, огледалце, кой е по-красив от мен…“ имаше една такава приказка едно време. И същата тази приказка има толкова вярно послание към човечеството, че дори не се замисляме и я подценяваме. Ами, как не, като си мислим, че вече сме големи и нямаме нужда от любов, което въобще не е така. Това е еднозначно с това, че щом веднъж сме направили нещо и не сме получили желания резултат и сме сметнали, че сме се провалили замръзваме на място и никога повече не опитваме. Същото и тук. Защото се е намерил някой да ни каже, че не можем да обичаме по начина, който „искат“ от нас ние сме не годни за любов. Или, защото ние искаме да ни обича някой по начина, по който ни обича само нашата майка, което няма нищо общо. Хората са скопени и забравили, какво е това първо да обичаш себе си и да не чакаш някой да ти даде нещо, защото никой не ти е длъжен с нищо в този живот.

Не копирайте живота на някого, а живейте собствения си такъв...

Да обобщим: Опитайте няма, какво да изгубите, но можете целия си живот да спечелите!

Мистериозен живот

Tina Cousins
Живот…
Мистериозен живот…
Ние се движим наоколо, танцувайки ритъма на Живота.
Време…
Мистериозно Време…
Ние броим часовете  и дните до  края на цялото Време.
И ние чувстваме промяната и не знаем защо,
избери една посока още само веднъж,
не казвай „Мисля прекалено много“ ,
ако виждаш, какво е останало отзад.

И това са Мистериозните Времена…
Мистериозни времена…
Без трик на съзнанието…
В този момент аз чувствам, сякаш живеем в Мистериозни Времена.
Ако погледнеш на зад, това са Мистериозните Времена.

Душа…
Чувствам моята душа…
За този момент, никой не може да ме спре да летя толкова високо.
Истината…
Нищо е Истината…
В свят на илюзия, ти  виждаш само това, което чувстваш.
И ние чувстваме промяната и не знаме защо,
избери една посока още само веднъж,
не казвай „Мисля прекалено много“ ,
ако виждаш, какво е останало отзад.

И това са Мистериозни Времена…
Мистериозни Времена…
Без трик на съзнанието…
В този момент аз чувствам, сякаш живеем в Мистериозни Времена.
Ако погледнеш на зад, това са Мистериозните Времена.

Sash! feat. Tina Cousins-Musterious Times




Искам да знам какво е любовта!!!


Искам да знам какво е любовта-I Want To Know What Love Is

Преди доста години бях на едно място където на дали съм искал с мерак да бъда, особено след като разбрах, че ме пратиха „с връзки“ там. Да мястото се оказа такова, че обикновено момченцата „може би“ някой от  тях ставаха мъже. Може би вече сте се досетили, че ще ви пренеса за миг от престоя ми в казармата. Да място където дори не подозирах, че съществува на картата. Още когато влязох там видях една мъдрост на Васил Левски: „Ние сме във времето и времето е във нас.“ Но не това е най-важното тук.

След една отпуска имаше обявена истинска тревога и ни натовариха като чували с картофи по едни камиони и ни разхвърляха по заставите от Драгоман към-не знам къде. Аз с моят късмет ме пратиха на най-далечната и може би по-спокойната. Сутринта се осъмнах на съвсем различно място, а положението вече беше станал „изкуствено напечено“. И там, както може да се очаква бях поредната бройка за наряд и ме вписаха първи в графика. Започнах да излизам часови на граница по 4 часа и това вече ми дойде в повече. А дори не знаех къде се намирам, не ни даваха да се обаждаме на родителите си къде сме и никой нищо не знаеше за мен. Сякаш следите ми изчезнаха след последната отпуска. Стомахът ми се сви и в мен зазвуча онази преработена /кавър/версия на  RAPPERS AGAINST RACISM - I Want To Know What Love Is  а оригинала е на  Foreigner. Признавам си, не знаех превода на песента, но пък сърцето ми долавяше всичко което можех да извлека от тази песен като някакъв кураж, който ми беше нужен за да не се побъркам на това място. Да обичах горите и природата и се озовах на точно такова място ГКПП-Стрезимировци.

Хиляди пъти тази песен ми излизаше, защото вече американските самолети летяха над главите ни и бомбардираха сръбската страна. Там сградите падаха пред очите ми, а ние ги наблюдавахме, как граничните им наряди си играеха баскетбол в заставата. Моят стомах и сърце се беше свило на копче, а те просто се забавляваха, а може и да са знаели, че ги наблюдаваме и да дават вид на притеснение-не знам с точност за това. На сръбската граница тъкмо беше започнал да се топи снега и беше много красиво. Точно и само това  беше красивото в това положение в което се намирах точно в 1998-1999г.

Тогава си задавах въпроса, какво наистина е любовта и какво ще стане с мен тук където ме довя този „казармен вятър“. Наистина не мога да изразя, радостта си, след като се един ден не издържах и „кривнах“ към пощата отклонявайки се от наряда за да се обадя на родителите си за да знаят, че съм жив, защото те вече бях обеден, че усещаха, че нещо става там някъде на границата.

Исках да знам на всяка цена, какво е любовта и как може да бъда точно тук по това сложно положение когато бомби падат на 2 км от мен. След като вече бях разбрал къде се намирам се оказа, че съм на 470 км. от домът ми.

-Господи, какво правя тук и защо тази песен толкова натрапчиво се е загнездила в мен и какво иска да ми покаже в този миг?

Да наистина не е приятно да знаеш, че всеки момент от денонощието може да ти е последния миг, защото стават  и „грешки“, но аз се молих и вярвах, че това ще свърши и ще се махна от тук-завинаги.

Споменът беляза живота ми с тази казарма и тази застава на границата ни със Сърбия. Може би не точно на границата, разбрах, какво е любовта, но пък съм благодарен, че вместо да чувам жални камбани слушах точно тази песен в съзнанието си постоянно.

И двете песни са прекрасни и ако не ви допада сюжета, който се наложи да изживея поне можете да се насладите на песните, защото са си произведение на изкуството.

Благодаря, че съм жив.


Мотив за „Да Бъдеш“ дядо Коледа!


Непосредствено след прекрасния ми 33-ти рожден ден и издаването на 20-тата ми книга посветена на новия прекрасен човек в живота ми дойде следващото по важност предложение.

Дядо Коледа
-Искаш ли да бъдеш Дядо Коледа просто ме попитаха един ден на най-неочакваното място?
-Да готов съм да бъда Дядо Коледа, защото вече съм бил в тази роля.
Тогава човекът предложил ми тази роля каза, още:
-Знаеш ли какво е да прочетеш писмото на едно дете с много грозен почерк и с хиляди грешки, но да прочетеш нещо толкова съкровено като: „Искам мама да оздравее“. „Искам татко да си намери работа“. „Искам мама и татко да се обичат винаги“.

И докато ми разказваше всичко това го погледнах и видях как погледа му се променя, защото сълзите му напираха да излязат. Това още повече ме накара да се замисля, как едно такова детско желание не е неосъществимо и не е обвързано с пари… Здравето на мама не се купува, а детето иска и заявява да бъде по неговата пред лицето на дядо Коледа. То пише писмо, което иска да помогне по най-добрият начин това да е факт въпреки, че може да не знае, как точно би станало всичко това.

Дядо Коледа е пратеник на Вселената за да изпълни желанията на децата и наистина понякога може и да се затруднява, защото всяко дете заслужава подарък без значение дали е слушало някого или не е. Но вътрешно всяко дете иска своя дар от белобрадия старец.

Докато го слушах за миг си представих, как в тази роля отивам да поднеса подаръка на още едно детенце влязло в живота ми по закона на Любовта. Изпитах за миг леко притеснения относно това, че е още съвсем малко и да не го уплаша, но вече съм готов да поема риска и да бъда истински в ролята си. Поех по този път, защото това сякаш допринася за обогатяването на моят свят с още нещо. Ролята, която ти дават да играеш по свободен сценарии е повече от добра за мен и с радост и вълнение приех за да бъда… в ролята на белобрадия Старец(съвсем не старец-обаче).

Тогава за миг също така се замислих как тези деца и родители тази година си нямат и на идея кой точно ще стои зад костюма на стареца и как ще изживее ролята на живота си. Би допринесъл и ощастливил всички с присъствието си и дал частица от себе си, докосвайки се до всяка малка душа с форма на дете.

Пожелавам на всички да бъдат себе си и да намерят ролята на живота си или пък ако не я намерят, а още я търсят да се доверят на тези, който могат да ги насочат в даден сюжет като мен. Един писател от Лясковец да бъде просто дядо Коледа на Коледа. Наистина е доста необичайно, че точно на мен се падна честта да бъда в този костюм, но пък с радост ще го нося и ще пръскам радост с появата си из градовете…

Така, че се оглеждайте и за вашия дядо Коледа… може да е по-близко от колкото си мислите.

Бъдете себе си и на Коледа. Весела Коледа на всичкиХо-хо-хоууу.

Отправна точка..


Щом те могат да постигнат това,  което са създали в живота си и ти можеш да го постигнеш – ме насърчава Робин Шарма от книгата си „Наръчник по Величие.“


Отправната точка сте си самите вие. От вас започва всичко. Имаше момент в които гледах, какво прави сър Ричард Брансън, как Джон Кехоу мисли, как Торо се е разхождал сред езерото, как Пол Маккена влияе на подсъзнанието ми и т.н. Много са хората, който бях приел като свои неформални учители, защото си мислих, че е нужно да бъде така. Четях и продължавам да ги чета, защото именно те ми помогнаха заедно с медитацията си да достигна моята отправна точка и да вляза по най-прекрасния начин в „личния си Ренесанс.“ Щом наблюдавах техните „по“стъпки за мен се отвориха нови хоризонти и ползи, който дори не съм мечтал да срещна. Изненада след изненада се появяваше по някога в душата ми. Аз понякога не показвам емоция и изглеждам много студен човек особено когато съм бглъбен в работната си среда и раз-движвам купища варианти за модели на творбата си върху, която работя.

-Замислих се, след като ти следваш тези велики умове, души и реализирани хора, ти Христо от Лясковец в какво очакваш да се превърнеш за всички, който вече са се докоснали до теб и творенията ти(защото те вече не са едно и две)?

Оказа се, че няма нищо по важно от нашия „дъх“. После се научих да обичам себе си и да покажа себе си на другите, за да не ме гледат странно. И после спрях да се показвам въобще и се потопих в гората. Вътрешното потапяне и оттегляне от масите за мен беше важно, за да мога на спокойствие да развивам себе си и да творя. Намерих решение и в един миг на действие от моя страна се оказах стимул за много хора и кой знае може и аз да съм отправна точка на някой, който иска да върви по моите стъпки.

Аз съм Христо от Лясковец-един „не“обикновен човек(защото кой е казал че и вие сте обикновени) хора, който така реши.


История с оранжев цвят


Отново имахме среща с Нея. Въпросната прекрасна мацка влязла в моя живот. Не и подарих цветето пред приятелката и за да не се дразни. След срещата обаче тръгнахме по главната улица  и  се замислих, че не съм и подарил второто цвете, което съм си обещал сам на себе си, че ще и подаря. Заоглеждах се за цветарски магазин и имахме още малко време преди да влезем там за където бяхме тръгнали.

Помолих я да ми подържи жилетката и както бях официален с  жълтата ми вратовръзка преминах по пътя напреки и отидох на отсрещната страна и там влязох в магазина за цветя. Обаче без да искам с върна на пръстите ми докоснах преди да отворя вратата и то сякаш я ритнах. Продавача дремеше вътре, което малко не ми допадна, но все пак бях дошъл за китка, а не да го съдя, че спи по обед. Той обаче ме изгледа от горе до долу с половин око и ме попита: „Какъв съм?“ Видимо спокоен му казах, че съм писател. Но също така  му казах: От кога има значение какъв съм, че чак тогава мога да купя цвете? Каза да си избера цветето, но аз отказах да ровя и направо взех първото попаднало ми в полезрението и му го подадох. Тогава той ме попита дали бих искал да му сложи панделка и аз се съгласих. Раздърпа там нещо като пародия на панделка и аз платих и си излязох. Пресякох пътя отново от където бях тръгнал и доближавайки се до нея и го подарих и я прегърнах.

А дори не се усетих и неволно се обърнах за да видя очите, които усещах на гърба си и видях въпросния човек, който ми продаде цветето беше излязъл на вън за да ме гледа къде го нося това цвете. Стана ми смешно и тогава и разказах, какво се случи в магазина за цветя. Да наистина не исках да повярвам, че този човек беше толкова отегчен от живота, че дремеше следобедната си дрямка на главната улица в Търново, но явно му е станало интересно къде все пак му отиде китката. Оранжевото  цвете се оказа хризантема, която явно е още един символ на нашата връзка в този прекрасен миг.

И по този повод съм помолил една друга прекрасна млада мацка да изрисува върху чаши това цвете, което е наистина дар за нас. Така сега за Коледа ние имаме две чаши за празника за да можем да събираме приятели и дигаме Тост с повод и без…

Дай Боже…


От много време мисля по този въпрос?


От много време се каня да напиша нещо по един не до там интересен въпрос за мнозина, но на мен ми е доста интересен.

Книга за историята на град Лясковец
Преди време в ръцете ми попадна една книга за град Лясковец: „Град Лясковец-Минало, сегашно състояние и дейци“/преиздадена/от автор Димо Минев. Прочетох я и някак си напълно естествено поисках да я имам. Попитах естествено, дали мога да си я закупя, но при първото „почукване“ се оказа, че не съм „богоизбран“ за да я имам. Преглътнах признавам си, но не се бях отказал да искам да я имам по две причини:
1.Аз съм лясковчанин и книгата е за Лясковец.
2.Аз съм писател вече написал 20-сет книги/на български и на три от тях са преведени/ а да не мога да си купя 1 книга е жалко. Не защото я няма, а, защото я крият. И тези общинари не знаят още за мен(но това не е моя грижа).

След много време отново попитах, „определени хорица“ в общината и се оказа, че ми казаха различни цени: 12 лв., после 6 лв. и накрая се оказа, че няма такава книга.
Замислих се колко „вътрешен“ трябва да си за да се сдобиеш  с тази книга в тази община. Дали наистина мнозина не са се взели много "на сериозно", че и обикновена книга, обикновен гражданин не може да закупи. Ама не им искам подаръците, просто исках да си я закупя на нейната стойност.

Да книга има, но има и проблем за да я имаш се оказа в един миг. Още през времето на предния кмет г-н Дервишев я е имало и е преиздавана книгата със спонсориране от различни фирми и частни лица, а сега се оказва, че за да стигнеш до нея трябва да си „богоизбран“.

-Защо свободен гражданин няма достъп до тази книга? Тя апокрифна литература ли е или е за историята на град Лясковец, който е бил създаден не от тези „управници“ сега, а от много по видни лясковчани, които са дали наистина не само асфалт и детски площадки на града.

Аз не спрях до тук и един ден отново подхвърлих на човек от общината, как може човек да се „докопа“ до тази книга. Все пак аз я искам мамка му тази книга, защото е истинска и има голяма стойност за град Лясковец като история. Сегашната дори не струва нищо пред постигнатото. Така исках наистина да си я купя и бях нагласил 12 лв. за да я имам. Оказа се, че отново положението е същото и пак човека получил отначало  същите отговори като мен от преди една година.

-На, какво „се правят“ тези хора в тази община и една книга да не можеш да си купиш. Ама не искам подаяния от тях. Исках просто да я откупя за да я имам като фактология с която боравя в моя свят.

Един ден получих обаждане по телефона и ми каза въпросния човек, че книгата е взета и дори ще ми бъде подарена. Подарена през три ръце-сещаш се-нали?

Тези хорица май не се усещат, че идват хора и след тях и, че аз идвам-хора. Сега може да ви изглеждам „не“значим(и по-добре), но все пак идвам.

Аз като човек написал толкова книги съм възмутен от факта, че за една книга трябва да си „богоизбран“ или да си „вътрешен“на общинарите. Абе, жалко е хора да ми се направите на…нещо и то на мен. Няма да забравя вашата добрина…имате думата ми.

За една книга да се моля аз...а това е само книга!!!


Услуга за 0.20ст.(история за копчето)


Днес имах работа на компа си и не излязох на разходка до гората, както обикновено, но два часа след това моя човек ме попита искам ли да отида с него до съседния град да се подстриже. Малко е трудно преминаването през града ни, и особено излизане от малките улички като нашата.

Облякох се и отидохме в другия град. Той си свърши работата там и до фризьорското ателие имаше шивашко такова. Влезе да попита дали могат да му поставят копче на палтото, но там пък не извършали такива услуги. Пихме кафе в любимото ни заведение - Тиролиа. От там отидохме до спортния магазин да си вземе подаръка и там той попита собствениците къде може да отиде да му сменят копчето. Те го пратиха в една неразрината уличка при леля Данче. Запътихме се за натам и много лесно и бързо намерихме гаража и където тя си правеше поредната заявка на клиент. Влязохме и моя човек обясни за, какво сме дошли и тя ни прати да си купи той копче. Дори не се замислихме, и тръгнахме към въпросното място, защото без копче жената не можеше да ни помогне. Още не бяхме стигнали до мястото за копчето аз срещнах един стар приятел, който уж се радва да ме види, а го е страх да си издаде книгата. Чакал ме бил да разбере дали мога аз да печеля, като продавам извън България и може би чак тогава и той щял да се реши.Както и да е по този въпрос, а и това е друга тема.
Моя човек взе копчето и тръгнахме към ателието на жената. Влязохме вътре и тя взе клещите и махна старото копче, след това сложи новото и го зачука с чукчето на една импровизирана наковалня приспособена за човек правещ копчета. Тогава той я попита колко ще струва, а тя го погледна и каза:
-0.20ст.
Тогава моя човек я попита каква е тази цена 0.20ст. и извади 2лв. и ги даде в ръката. Тя поиска да се възпротиви, но той настоя и благодари. Тогава в ателието беше влязъл един мъж и щом жената обяви цената и моя човек не я хареса, каза:
-Така са бизнесмените, дават повече.
А моя приятел на излизане и каза:
-Ръка, която дава не обеднява.
След като свършихме това прекрасно дело и копчето му за 0.20ст. беше вече факт се радвахме толкова и забавлявахме…и в един миг аз казах:
-Това е много повече за благодарност от колкото каквото и друго да е.
А моят приятел каза:
-За тази жена 2лв. са едно кисело мляко и един хляб, ако мисли така.

Системни упражнения – източник на здраве


Системни упражнения – източник на здраве
/Лекция № 19/
                Телесното движение в широкия смисъл на думата е основен биологичен дразнител, които стимулира процесите на физиологическото растене и развитие, като същевременно подържа  и развива функционалните му прояви. Ограничено използване на телесното движение води до известни смущения в нервно – психичната  дейност на организма, както и до понижаване на общата работоспособност.
Сериозното средство за предотвратяване на тези така вредни функционални разстройства се явяват редовните занимания с физически упражнения. Те оказват всестранно положително въздействие върху човешкия организъм, което още древния лекар Хипократ е отбелязал в своята книга „Здрава диета”. Ще дам следното сравнение:  Хората, които изработват сукно, тепат платове с краката си, чистят ги, разчепкват ги, мият ги, и ги правят по- здрави, като ги освобождават от всякакви примеси…. Същото, което се отнася за сукната, може да се каже и за нашето тяло, в което цялото това пречистване се извършва чрез гимнастиката.
Доказано е, че заниманията с физически упражнения са прекрасно средство за борба срещу умората. В това отношение тяхното въздействие върху организма се изразява главно в следните две насоки: 
Първо – те разширяват двигателната способност на човека, като създават голям брой условно – рефлекторни връзки, по които протичат нови двигателни навици. Това има особено изграждащо въздействие  върху двигателния апарат на човека. Между него и нервната система се изграждат по – добра координация. В резултат на подобрена подвижност на нервните процеси, новите двигателни навици се усвояват много по-бързо. От практическа гледна точка това има огромно жизнено значение. Така например хора, активно занимаващи се със спорт, без да се състезават, а от самоинициатива  усвояват новите спортове много по-лесно от хората, които  водят заседнал живот. 
Второ – системните занимания с физически упражнения подобряват общата координация между двигателния апарат и функциите на вътрешните органи. Така например в процеса на тренировка, организма завишава работоспособността си и по този начин се забавя настъпването на умората. Увеличената работоспособност се основава и на ред положителни функционални и аналогични изменения, настъпили в организма, под влиянието на физическите упражнения. Като знаем колко е времетраенето на отделните свивания и разпускания при сърдечния ритъм може да се види колко е икономична работата на сърцето на тренирания организъм. Активно занимаващия се със спорт има сърдечен пулс 56 – 60 удара в минута срещу 76 – 80 пъти за хора, които водят заседнал живот. Освен функционално сърцето претърпява и анатомични промени. Неговия обем се увеличава за сметка на мускулното разширяване на стената му, което го прави по-устойчиво в неговата постоянна работа.
А под въздействието на физическите упражнения в организма настъпват и друг функционални изменения. Така кислородния дълг се намалява, потребността от кислород също се намалява, обмяната на веществата се подобрява, кръвното налягане спада.

                В заниманията с физически упражнения е задължително предварително познаване на известни основни положения при тяхното провеждане. Необходимо е от начало да се започне с леки упражнения и постепенно да се премине към по-трудни. Също така е необходимо да се знае, че продължителните занимания с едни и същи упражнения при една и съща дозировка на тренировката, не оказват върху организма необходимия ефект. Това състояние се дължи на естествеността  на нервно – нагласа, с която организмът отговаря на новия дразнител – упражненията. Следователно за да окаже известен ефект, упражненията трябва да предоставя на организма  съответен дразнител. А това става тогава, когато упражнението представлява непривична трудност за организма. Именно тук се крие тайната на благотворното оздравително въздействие от физическите упражнения. Да се вземе и под внимание, че тяхното емоционално съдържание е твърде ограничено, те скоро омръзват. Човек започва да  чувства нужда от по-трудни упражнения и по-конкретни спортове. Така се ражда любовта към известна спортна дисциплина. В повечето случай обаче човек не започва – има се в предвид възрастните хора. Това се дължи преди всичко на широко разпространеното у нас убеждение, че: спортът е само за младите/това изречение е извадено от списание „Здраве” от 1958г, а днес сме 2003г./2012/. И по тази причина към застаряващите и по възрастните хора не се полагат абсолютно никакви грижи относно тяхното ограмотяване и образоване в спортния дух, които би трябвало самите те да извършват. Липсват съвети в това отношение. Характерът на спортните дисциплини трябва да се определя от физическите особености на възрастта. Така на пример има дисциплини, които трудно може да се практикуват от хора прехвърлили 50- години.

Разсъждения:Стремеж към космическо съзнание
Трудността идва от разликата между проявените вече физически качества у възрастните хора и характера на функционалните изисквания на телесните движения от различни видове спорт.  В по-напреднала възраст човек трудно би могъл да контролира тялото си при различни положения в спорта. При висока възрастова граница човек губи някои от своите физически качества, други трансформира, а трети запазва. Явява се чувствително закъснение на нервната реакция, намалява се силата на нервните импулси, бързината рязко спада. Силата на волята отслабва. Липсата на тия важни фактори трябва да се компенсират с по приятни преживявания при практикуването на спортни дисциплини към които човек има увлечение. Трябва да се има в предвид, че на по-висока възраст използването на естествените природни фактори за засилване и за закаляване на организма, каквито са въздухът, водата, слънцето,  разходката в гората,са от особена важност.  Всичко това трябва да се има в предвид когато се ориентират по-възрастните  хора към спортни занимания. Характера на физическите упражнения и на нервните физиологически усилия, които придружават изпълнението на упражнения от спорта, са  от такова естество, че не само не са в противоречие с възможностите на възрастта, но и оказват неоспорима полза при увеличаване и съхраняване на работоспособността.  Научно доказано е, че системните занимания със физически упражнения, въпреки любителския им подход, носят очевидна полза на хората от всички възрасти. Би трябвало преди да се захванем  поне малко да се поинтересуваме за детайлите на изпълнение и въздействие върху тялото и духа ни, за да знаем и какво да очакваме. Необходими са по висока култура и обществена заинтересованост за премахването на спортното невежество, защото, които търси винаги намира начин да осъществи поставената си задача.

P.S.: Лекция №19 е откъс от книгата ми "Разсъждения:Стремеж към космическо съзнание" писана през 2002-2003г. и е една от най-популярните ми книги писана от мен..


"Дар за нас" от Венци Кираджиев


ВСЕЛЕНСКИ Коледен и Новогодишен подарък за целия български народ

                                              ДРАГИ СЪНАРОДНИЦИ,

        
инж.Венцислав Кираджиев
Всеки един от нас оценява поднесения му подарък по какъвто и да е повод с особено чувство на благодарност. Особено, когато той представлява нещо материално, нещо от което имаме необходимост, нещо което не сме притежавали. Но като човек, който е назначен да лекува болни хора, аз вярвам, че ние, българите  заслужаваме най-ценния дар -  здравето, защото, „от доброто здраве по-голямо богатство няма”.
       Този подарък аз получих пряко от така наричания напоследък Вселенски разум и поднасям на всички Вас по волята на пристигналата съвсем скоро в България чудотворна икона на Пресвета Богородица „Достойно есть”.
       Последният гений на човечеството Алберт Айнщайн, по отношение на връзката между религията и науката се изразява така: „Науката без религията е куца, а религията без науката е сляпа”. Надявам се, всеки който вярва, че Алберт Айнщайн е действително гениален учен в областта на физиката, се замисли върху този подарък -послание и поне малко да повярва в него.


„Науката без религията е куца, а религията без науката е сляпа”. 
                                                                               Алберт Айнщайн

Цялото послание на Венци Кираджиев можете да прочетете тук от долу...

Трябва да живеем, осъзнавайки...


Трябва да живеем, осъзнавайки цената на живота
/лекция за духа/
Разсъждения:Стремеж към космическо съзнание
                Някои хора казват, че добрата съдба е случайност. Но няма нищо случайно на този свят, защото случайността е закономерност. Нещо, което се е случило веднъж, ще се случи и втори път и няма начин да не се случи и трети път. По кои път да тръгне човек, че съдбата да бъде по-благосклонна към него е глобален въпрос, който се изправя пред всички нас. Това е така, защото днес между хората цари дълбок смут, уплаха, безизходица, раздори и разногласия. Пътищата за разрешаване на тази въпроси са много, но ние можем да ги обединим в две големи магистрали, по които се  пътува с висока скорост.  Коя магистрала да изберем?
                Към фундаменталния свят, към творческия дух, към единението  или…Към външната запалянковщина, конфликти, хаос.
Тръгвайки по избрания път  на живота, човек трябва да бъде дълбоко убеден в себе си, до къде ще го отведе. Няма път, няма попътен вятър за този, които не знае на къде отива. Векове наред човек се е заблуждавал представяйки си обкръжаващия  го свят, като пъстра мозайка от отделни факти и явления. Нашия свят въпреки цялото многообразие при неговото възприемане има собствена логика. Стъпка по стъпка мъдреци и учени опознават природните закони, по етапно се открива природното равновесие, на мъдрия ред в природата. Живот сред природата в условие на пълно единение, спокойствие и тишина човек се оглежда в огледалото на живота и намира себе си, зарежда се с положителни енергии: доброта, спокойствие, отзивчивост, любов и т.н. Той забравя за сивото ежедневие за цивилизацията и заживява в свят по-красив, по-мъдър и по-съвършен. Човек сред природата се чувства като у дома си, защото именно там се е зародил живота. Красота, Любов се откриват сред природата. Цветя, треви, гори, буйни реки, високо заснежени планини, това пленява сърцето и душата на му. Времето е спряло той заживява в друго време и пространство, вижда безкрайността и красотата на живота. Природата е мощен възпитател, които учи безмълвно своите ученици. Все по-често, все по-чести разходки сред природата ще дарят човек със самочувствие, той ще осъзнае смисъла на човешкото съществуване, ще открие красотата в себе си, ще се види под друг ъгъл като един истински „землянин”. Сред хората, природолюбителя и природозащитника израства в очите на хората, не е същия човек заринат с проблеми, неспокоен, забързан, отчаян, суров, а е един друг представител на друго поколение хора, които ценят красотата и осъзнават земното си съществуване. Един ден сред природата ще те зареди с положителна енергия и ще се научиш да виждаш неща, които не си предполагал, че ще съществуват. Този ден ще остане в твоята душа и все ще се връщаш назад към природата. Неземните – или напротив напълно земни, но незаменими са природните картини по своята същност, каква наситеност на багри, цветове, светлина. Природата създава незаменими усещания и представи за истинското вътрешно желание на човека за красота, хармония и съвършенство. Тя е израз на човешкия дух – вътрешната същност, на вечността, на всемирната обич. Природата е незаменимо вековно наследство, тя не знае покои.


                Да се потопим в дълбините на океанските води, това означава да се издигнем в най-високата степен на духовно изживяване и блаженство. Да се носим с песента на небесните птици, да се вслушаме в словото за един красив живот и ще станем истински безсмъртни.
                Векове наред  явлението – дух е занимавало човека. Той започва да го усеща като нещо Божествено, свещено, загадъчно и едновременно истинско и живо. Красиво е явлението на духа в човека. Той е подобно на зазоряване, напукване  на зората в неговото съзнание. Това е трептението на небесните птички, които пеят и славят новия ден. Ако се качим на някои висок планински връх и погледнем към изгрева, към премиерата на светлината, можем да доловим славата на духа. Тогава, ако очите ни се отворят ще видим пулсиращата картина на живота д Нарисувана с най-нежни багри бликащо безсмъртие. Заставайки с лице към изгряващото,  човек изпитва  надигащото се вълнение, чувство на  блаженство и за първи път усеща нещо Божествено вън и вътре в себе си. Съзерцавайки лунното затъмнение върху спокойната гладка водна повърхност на един планински извор, човекът за пореден път изпитва това вътрешно духовно блаженство, което по никаква скала не може да се сравни с нито едно земно изживяване. Изследвайки с времето човекът осъзнал, че тези външни явления са отражение на  дълбока вътрешна същност наричайки я още – Дух. Красиво е да се издигнеш  в чистото небе на душата и да видиш как в цялостното, непроявеното избликва мощта на духа. Като слиза от своя чертог духът популяризира и създава ментални условия за проява на мисълта. Когато в полето на духа блесне констелацията на една идея, тя е достатъчно мощна да създаде всички условия за реализация на ментално-чувствено и материално ниво. Така от полето на цялото от гравитационното сърце на космическата любов по инсталациите на вселената протича живота на всеобщите идеи на фундаментални връзки и само движения.Ти си една клетка на Божествения организъм. Ако даваш от благото си на другите можеш да живееш в този необятен живот на вселената, на цялото. Това значи да провеждаш тока на любовта, единството, целостта, която носи здраве, вдъхновение и простор за изява. Като слиза към периферията, космическия ток приема нечистотиите на по низшите  неразумни същества и се напоява с тяхната корист.  Сега тази венозна кръв трябва да поеме на горе към Божественото сърце ,за да се пречисти, енергизира и обнови. Божественото  сърце е съкровищница . То е богатство и интимна същност на Битието. От безкрайната мощ и благодат на тази сърцевина пият всички реалности, всички нива на космическия организъм. Божественото цяло –  духът е истинското Аз , което направлява съществата, като разум и като съвест. Когато осъзнават това свое истинско Аз, съществата изпитват любов и съпричастие към всяка външна и вътрешна реалност, защото съзнават, че всичко, което се разкрива пред тях е аспект на тяхното висше естество. Под висше тук разбираме централната  интимно – фундаментална същност, в която няма нищо чуждо. Това е всемогъщо поле на „Аз съм”, върху което се крепи битието на цялото. Когато има съзнание за това поле, човек осъзнава вселената, като йерархия на светлината, която е негово тяло. За да свърши някаква работа в Битието, човек трябва да се популяризира,  като отделно същество, за да стане проводник на Цялото –  малко камъче, което пречупва специфично светлината. Тогава той влиза в закона на Хармонията, т.е на великото разнообразие. Като стане известен, човек потъва в материята, където до съзнанието  му достигат само най-грубите форми на светлината. Той забравя своето висше Аз – светлината, духа, тялото. Тогава човек подписва договор с княза на този свят – владетелят на илюзията „Майя”, които като разсякъл света на хармонията, сковал нейната  красота във воюващи себични метастази. Вековна мъдрост гласи: „Здрав дух в здраво тяло”. Всичко в света трябва да е здраво и тогава здравето ще е в хармония със света.

Здравето… символ на нормалното функциониране на живия организъм. Думата здраве е като всички думи в човешкия език, но зад нея се крият: воля, желание, стремеж към оцеляване, страст, болка и страдание.
Здравето… от  зората на вековете, от началото на човечеството индивидът се  бори да оцелее. За да го направи, той трябва и иска да бъде устойчив на промени в средата, в която живее.
Здравето… в самата същност на човека е заложен вечният парадокс да разгражда и да създава. В хаоса от мисли, чувства и дейности единствено той – човекът, се учи от своя създател. Природата, може да достигне хармония, физическо и психическо здраве. Ние искаме и можем да бъдем частица от този създател.

Любовта… тя е култ към щастието. Любовта към жената с име. Нейното име просто описва любовта. Цветята, подаръците, пламъка от запалените свещи в прекрасна обикновена вечер с мирис на щастие. Всичко това е подвластно само на любовта. Любовта е един миг, който не искаме никога да свършва. Заради опасенията от това да не се загуби любовта между живота и смъртта, тя трябва да се брани със зъби и нокти, за да не угасне. От мига, когато се заформя любовта в сърцето, точно в този момент се проявяват лошите фактори на живота и е въпрос на време кое ще надделее. Оставим ли я да угасне , никой никога не би запалил огъня отново. А този огън дава смисъл на живота ни.
Любовта…е чисто, искрено, девствено  чувство, то кара хората да трептят  от щастие заради друг  човек. Сърцето, което зарежда импулса на любовта, е виновника за съединяване на човек с човека,на животно с животно и на живот с живот. Когато любовта е взела връх над  чувствата, всички други мисли , действия и препятствия избледняват. Човек има избор с очите си  да види, с мозъка си да разбере и със сърцето си да усети нещата в истинската им светлина.
Любовта… е съдба. Съдбата казва, а сърцето показва кои ще спечели надбягването между избраните от човека. Когато си избран от съдбата да проповядваш любовта между хората, кръстът е  все по-тежък с всеки изминал миг. Материалната страна на днешния свят е взела твърде високо място в сърцата на хората. Едва ли не любовта е затворена във времето. Знам,че любовта е като бент: ако оставиш пролука, от където да изтече съвсем тънка струя, тя постепенно ще подкопае  стените и ще дойде момент, в които вече никой не може да спре буйното течение. А щом стените се сринат, любовта залива всичко. Вече няма значение,дали ще можеш да задържиш любимия човек до себе си или не. Да обичаш означава да се разтвориш и да запазиш контрол.

Който умее да проповядва любовта, той е истински щастлив човек. Нямат значение времето и средствата. Нищо не е в състояние да унищожи търпението, с което се е въоръжил  да посрещне любовта. Струва ми се, че когато не се боим да търсим любовта, тя се появява и в крайна сметка ние ставаме все по – достойни за любовта на другите, а когато някои ни обича, тогава всеки може да ни обича. А най-важното е ние сами да се обичаме.

Терзанието от любов е страшно  в сравнение с щастието, което  очакваш и се бориш за него. Не е справедливо някой да се меси в чистата и свята любов между двама. Лошите фактори са навсякъде, но любовта е по-силна от волята на човека, особено когато е споделена с любимия. Когато две души ги сближи любовта, нищо не може да ги раздели. Любовта не е нещо, което си загубил, че да намериш.Лошото е навсякъде, но е слабо, а доброто е малко, но  непобедимо!

                Трудно е да се намери равновесие, когато си влюбен. Ти си загубен между разума и сърцето. Сърцето е моторът на тялото ти, но мозъкът ти е моторът на живота.

към електронното популярно вече издание: http://bit.ly/WlgxeShttp://bit.ly/WlgxeS
към хартиения носител на книгата:http:// bit.ly/O1Zb4Ihttp://bit.ly/O1Zb4I

Книгата е писана в периода 2002 – 2003г., но ще бъде актуална винаги...


http:it.ly/O1Zb4I

Жената, която пленява с гласът си...


Още един учител от който намерих нещо, което дори не подозирах, че точно той ще ми го предаде и то за 4-5сек.

Един ден слушах концертното изпълнение на Yanni-Rainmeker и се наслаждавах на австралийския музикален инструмент - диджериду. Онемях като го слушах признавам си, защото още не бях чул всичкото изпълнение на всичките участници вътре. 
Обаче по едно време един женски вокал ми привлече вниманието. Жена се раздаваше толкова с гласа си, че аз застинах. Заради нея връщах още толкова пъти клипа за да чуя гласът и. Нямаше никой случаен на тази сцена това ми беше ясно, но тази жена е уникална с гласа си. Придава един при вкус и те завръща в онова старо време, което поражда носталгия в душата ми и възкръсва емоция, от която искам да се замечтая и отплавам веднага за там(където и да е).

Гласът е нещо прекрасно още повече когато е използван в песен. Той влиза в нас без филтър и не ни пита. Гласът е посланик и изразява по прекрасен начин мирът и любовта.

Michelle Amato
Жената, която плени съзнанието ми с гласът си се казва Michelle Amato. После дойде осъзнаването от раздаването на сцената с гласът си. И малко по-късно дойде мигът на осъзнаването, какво се случва с мен. Тази жена ми показа как да боравя на сцената и да се раздавам по своему без да се притеснявам от нищо. Това беше прекрасен неформален урок. Това ми напомняше на една случка: Имаше момент когато като бях фитнес инструктор в една зала в града и при мен дойде една млада актриса от Търновският театър, която искаше за кратко да влезе във форма и успяхме да го постигнем. Тогава тя ми разказа, как по време когато са ги учили да се концентрират на сцената за да не умират от притеснение в обувките им е имало камъчета. И заедно с това въпреки, че ти убиват камъчетата в обувките ти трябва да не показваш, че умираш от болка, и да бъдеш концентриран, да се научиш да се раздаваш на сцената. И някъде между другото да си забравил за сценичната треска и да си се представил добре - т.е. да си се раздал на сцената.
Въпреки, че я гледах на монитора си пожелах да постигна тази хармония на моята сцена и моето поприще. До сега не бях срещал такава страст на сцената и такова певческо изразяване на себе си с гласови данни на ангел.

Хората ще забравят какво си казал. Ще забравят какво си направил. Но никога няма да забравят как си ги накарал да се чувстват!