Да Намериш следата в Сърцето Си...

Да Намериш следата в Сърцето Си...

Да държиш ръката на любимия си човек.
Да го гледаш в очите, докато той съзерцава твоите.

Да галиш косите и, докато тя те милва...

Да бъдеш толкова близко и същевременно отдалечени на една маса.

Да Обичаш и да Бъдеш Обичан...

Да любиш и самият ти да си любим.

Да можеш да признаеш своите падения и висини...

Да бъдеш себе си с нея и да можеш да се раздадеш.

Да можеш да обичаш, без да ти се налага да вярваш в любовта.

Да знаеш, защото имаш Усет за красивото и Съкровеното.

Да споделиш пещерата си и твоят вътрешен свят.

Да не променяш нищо заради нея,
но да искаш да намериш място за нея във всеки следващ Миг.

Да си смел, когато има нужда и да бъдеш кадифе, когато си със нея.

И когато тя държи ръката ти да си едновременно щастлив и способен да създаваш и раздаваш повече от най-доброто от теб.

И когато пеперудите в стомаха „заиграят“ своя волен танц, и знаеш, че това е част от живота ти, ти си най-щастливия човек на този свят, защото знаеш, че имаш в себе си съзнание за другото цяло, която те изпълва с вдъхновение и страст.

©Христо от Лясковец

С вятъра

моя приятел

Приятната изненада. След като излязох от малкият параклис „св.Троица” в манастира „св.Петър и Павел” в Лясковец, една от монахините ме видя и поздрави. Оказа се, че това е сестра Параскева и веднага ми каза, че много се радва да ме види, попита ме, кога ще ходя на Божи гроб и, че не е знаела за моите дарби на писател до преди да види една от книжките на леля Веска. Благодарих и за вниманието и отново се загледах във ветропоказателя на часовниковата кула. Самият часовник не работи сега и не ме грабва, но това да наблюдаваш играта на вятъра е прекрасно. Отнесох се по посока на самият вятър и исках буквално да прелитна до Израел за да мога да видя, целуна, прегърна и влея живителна сила на любимата ми жена. На този етап още не знаех, как да се съюзя с вятъра, но вниманието ми бе пленено от елегантната мощ на вятъра, който си прави, каквото поиска и не е зависим от нищо. Изпратих послание с мисълта си към любиматa, и дори не се съмнявам, че е пристигнало за секунди, защото моята мисъл-буквално лети.

Въпреки, че случващото се в мисълта ми ме отнесе и ми достави такова изобилие от радост в душата ми, че дори спрях да наблюдавам ветропоказателя, защото сякаш стрелката сочеше към моята любов. Вятъра си бе направил труда да ми покаже посоката, а тя е посоката на любовта. В сърцето и там където е мисълта ми, която подхранва съществуването ми и ми дава кураж да продължа напред въпреки, че не знам, какво предстои. Има моменти съм се питал, че какво от това, че мога да помагам, лекувам, масажирам телата и душите на хора, аз също имам непознати страни и много въпросителни. Но преди 17г. смених въпроса „защо?” с въпроса „какво?” и така картината не се промени, но аз се промених за околния свят и това породи приятелството ми с вятъра. Така се запознах и с книгата на Пауло Коелю-Алхимикът и там за пореден път прочетох как овчарчето се съюзи с вятъра за да покаже каква е силата на живота. А тя е любовта, вятъра само задуха толкова силно, че сякаш той се пренесе. Така за пореден път аз имам възможността буквално за миг да се пренеса с мисълта си и да усетя, как тупка сърцето на жената дарила ме с толкова много обич, топлина, страст и какво ли още не.

Аз съм Христо от Лясковец и някак се сприятелих с вятъра, който помага на града ми да има живителен дъх и тяга за добруване.

Повярвах...

успях

Повярвах преди да съм го видял. Растях в свят, на други хора и благодарение на това наистина се налагаше да не изразявам емоциите си. Изглеждаше по-добре да си като паметник, от колкото да се изразявам.

С годините трудно допусках да бъда обичан, защото исках само аз да обичам, макар и прикрито. Страхувах се да призная пред себе си, че се влюбвам, обичам, желая някого, защото ми беше показан такъв модел на поведение. Моделът беше взет по невнимание или по точно от прекомерно внимание към нещо друго. Дълго време не допусках жена до себе си, въпреки че обичах и разбрах, какво е, но се страхувах от нараняване, отхвърляне и разочарование/лично/. С времето обаче трябваше да заобичам себе си повече, за да ме заобичат и мен иначе нямаше, как да е друго. Преминах през дълга трансформация и за обичайки се такъв, какъвто съм си, всичко си дойде на мястото.

Появиха се и жената и обстоятелствата. След личната ми „о”свободеност в душата показах любовта си без страх, но ми показаха и любов и търпение от среща. Отново ме водеха в това отношение, но това е жената на сърцето ми. Моделът на любов и откритост ме прави свободен да избирам, как ще общувам, как ще бъда себе си и нищо не ме задължава да бъда друг, а себе си. Жената на сърцето ми приветства това да бъда себе си от колкото друг и споделя, че тези, който не са ме оценили на време сега няма, какво да искат от мен.

Днес сутринта си писах с една прекрасна жена и споделих, че старото мислене в мен беше, че мъж не би трябвало да показва чувствата си ясно и изразително. Поради тази причина аз искам да си остана дете и съвсем непринудено да изразявам чувствата си и да не се притеснявам дали това е мъжка постъпка или не. А тя отговори, че именно изразяването на чувствата с лекота е по-мъжка постъпка от колкото да си траеш и само наказваш.

Моделът на сърцето ми показа, че няма нищо по-хубаво от това да бъда себе си, да обичам, да ме обичат, да изразявам, да подавам, и давам колкото се може повече от мен, защото мога да си го позволя и знам, че вътрешната ми вселена оформя външния ми свят, а никога обратното. Това, което съм видял вътре, се появява от вън.

Осъзнах, че истинската любов е не да очакваш, а да даваш. Е, защо да спирам точно аз този поток на изобилие. Пожелах си мир в сърцето, както желая и на другите, и взех, че го постигнах. Обичай те се.

Аз съм Христо от Лясковец.