Пътят на Движението: Анатомия на Независимостта!

АНАТОМИЯ НА НЕЗАВИСИМОСТТА

Всяко човешко тяло е съвършено проектирана биомеханична система, създадена за непрекъснато движение, адаптация и генериране на жизнена сила. В съвременния свят обаче доминира погрешното схващане, че с напредването на възрастта физическият упадък е неизбежен процес, с който einfach трябва да се примирим. Истината е съвсем различна: тялото не остарява поради натрупването на години, а поради постепенното отказване от неговата естествена функция – движението.

Независимо дали сте на 40+, 50+, 60+, 70+ или дори 100+ години, архитектурата на вашите мускули, фасции, кости и нервна система притежава изумителната способност да се пренастройва, укрепва и възобновява. Възрастта не е присъда за обездвижване, а биологичен показател за това колко поддръжка, уважение и правилна работа изисква физическата ви обвивка.

Движението не е просто въпрос на естетика или спортен престиж. То е биологичният ключ към съхраняването на вашата самостоятелност, умствена бистрота и клетъчна енергия. В следващите страници разглеждаме подробно задълбочените биомеханични и физиологични причини, поради които целевото и осъзнато движение е фундаментална необходимост, както и защо работата на ТЕРЕН представлява единственият истински и ефективен мост към подобряването на всяка индивидуална работна и житейска среда.

КЛЕТЪЧНАТА ЕНЕРГИЯ – ДВИГАТЕЛЯТ НА ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ

1.1. Митохондриите и производството на АТФ

За да разберем защо се чувстваме изтощени с годините, трябва да слезем на нивото на клетката. Всяка мускулна клетка съдържа митохондрии – микроскопични „енергийни централи“, които превръщат хранителните вещества и кислорода в аденозинтрифосфат (АТФ). АТФ е универсалната молекуларна валута за енергия в човешкото тяло.

Когато човек се обездвижи, тялото спира да изпитва нужда от високи нива на АТФ. В резултат на това митохондриите започват да атрофират, намаляват броя си и губят своята ефективност. Това води до хронична умора, сутрешна скованост и усещане за постоянна липса на тонус.

Когато обаче подложите тялото на специфични, правилно насочени силови и мобилизиращи упражнения, вие изпращате пряк биохимичен сигнал за биогенеза на нови митохондрии. Повече митохондрии означават повече клетъчна енергия, по-бързо възстановяване и устойчивост срещу умората във всеки един момент от деня.

1.2. Лимфен дренаж и циркулация

За разлика от сърдечно-съдовата система, която разполага със сърцето като централна помпа, лимфната система няма собствен самостоятелен двигател. Лимфата – течността, отговорна за извеждането на токсини, клетъчни отпадъци и метаболити – се движи единствено чрез съкращаването на скелетните мускули.

Когато мускулатурата е активна, тя действа като периферична помпа. Дълбокото дишане, работата с краката и движението в ставите изтласкват лимфната течност и подобряват венозния поток обратно към сърцето. Без физическа активност лимфата застоява, получават се отоци в долните крайници, тъканите се капсулират, а възпалителните процеси в тялото се засилват.

МУСКУЛАТУРА, МИОФАСЦИАЛНИ ВЕРИГИ И БИОМЕХАНИКА

2.1. Борбата със саркопенията

Саркопенията е процесът на естествена загуба на мускулна маса, сила и функционалност, който започва след 40-годишна възраст и се ускорява драматично след 60. Това не е просто козметичен проблем – мускулите са най-големият ендокринен орган в тялото. Те поддържат метаболизма, регулират нивата на захар в кръвта и предпазват ставите от износване.

Когато мускулната маса намалее, ставните повърхности започват да поемат цялото механично натоварване от гравитацията. Това води до износване на хрущялите, промени в гръбначния стълб, тазови усуквания и постоянна, изтощителна болка. Специфичното, контролирано натоварване на мускулите спира саркопенията и принуждава тялото да запази силата си независимо от възрастта.

2.2. Миофасциалната мрежа и балансът

Човешкото тяло не функционира като сбор от изолирани мускули, а като непрекъсната мрежа от миофасциални линии (Anatomy Trains). Фасцията е съединителнотъканната обвивка, която обгръща всеки мускул, орган и нерв, свързвайки стъпалата с върха на главата в единна механична система.

• Повърхностна задна линия: Преминава от подметките на стъпалата, през прасците, задното бедро, седалището, цялата дължина на гръбначния стълб до челото. Напрежението или слабостта в стъпалата директно се пренася към кръста и врата.

• Латерални и спирални линии: Отговарят за страничната стабилност, усукванията и ротацията при ходене.

• Дълбока предна линия: Мостът между дишането, тазовото дъно и стойката.

Когато една част от тази мрежа блокира или отслабне, цялата биомеханична структура компенсира. Появяват се неправилни стойкови модели, изкривявания в таза, куцане и асиметрия. Ето защо изолираните упражнения не са достатъчни – необходима е работа върху цялостния баланс и мобилността на фасциалните вериги.

СИЛАТА В КРАКАТА И СТАБИЛНОСТТА НА СТЪПАЛАТА

3.1. Краката като основа на сградата

Всяко базово движение в ежедневието – изкачване на стълби, ставане от дълбок стол, носене на пазарувателни торби или просто балансирана разходка – стъпва изцяло върху силата на долните крайници. Краката са вашата връзка с земята и гравитацията.

Ако квадрицепсите, прасците и седалищните мускули загубят своя тонус:

1. Загубва се стабилността при ходене, което увеличава риска от падане.

2. Колената и тазобедрените стави поемат пряко ударната вълна при всяка стъпка.

3. Тялото губи своята проприоцепция (способността на мозъка да определя позицията на крайниците в пространството).

3.2. Архитектурата на стъпалото

Стъпалото съдържа 26 кости, 33 стави и над 100 мускула и сухожилия. То е първият амортисьор на тялото. Когато стъпалата са обездвижени в тесни обувки или са загубили своята сводеста структура, цялата верига нагоре поддава. Поддържането на мобилни пръсти, гъвкави глезени и силен свод е пряката гаранция за стабилност при хората на 50+, 70+ и дори 100 години.

ЗНАЧЕНИЕТО НА РАБОТАТА НА ТЕРЕН

4.1. Излизане от лабораторните и кабинетите условия

Всяка теория за движението, всяка анатомно правилна схема и всяко лабораторно изследване губят своята стойност, ако не могат да бъдат приложени в реалната среда на отделния човек. Всеки човек живее, работи и се движи в уникални условия.

Работата на ТЕРЕН означава директна, очи в очи и ръка за ръка оценка на реалното състояние на човека точно там, където той прекарва живота си – в неговата работна среда, у дома, в неговото лично пространство.

4.2. Анализ на работната среда и ежедневните компенсации

Всеки професионален или ежедневен труд налага специфичен биомеханичен отпечатък върху тялото:

• Седяща работа на бюро: Води до скъсяване на флексорите на таза, отслабване на седалищните мускули и протракция (изтегляне напред) на раменете и главата.

• Физически труд на терен: Изложеност на асиметрични натоварвания, повторно вдигане на тежести, ротации под товар и вибрации.

• Правостоящи професии: Хронично претоварване на венозната система и скованост в лумбалната област.

Когато работата се извършва на ТЕРЕН, специалистът не просто дава общи съвети, а анализира конкретния стол, височината на работната повърхност, начина, по който човек прави първата си стъпка сутрин, и специфичните навици на движение. Работата на терен идентифицира микротравмите, преди те да са се превърнали в патология.

4.3. Директно докосване, оценка и пренастройка

Няма дигитално приложение, онлайн видео или обща инструкция, които да заменят индивидуалната работа на терен. Чрез директен визуален и биомеханичен анализ, използване на отвеси за стойков анализ, палпация и мануална проверка на тъканите, се откриват:

• Дълбоки тригерни точки и фасциални слепвания.

• Асиметрия в дължината на крайниците или усуквания в тазовия пръстен.

• Ограничения в обхвата на движение на ключови стави.

Тази непосредствена работа позволява на място да се приложат коригиращи техники, специфичен натиск и мобилизационни упражнения, които мигновено променят невромускулния ответ на тялото.

ПРАКТИЧЕСКИ ПРОТОКОЛ ЗА ДВИЖЕНИЕ СПОРЕД ВЪЗРАСТТА

5.1. Възрастова група 40+ и 50+: Предотвратяване на щетите

• Фокус: Пречупване на заседналия начин на живот, възстановяване на пълния обхват на движение в раменете и тазобедрените стави.

• Действия: Ежедневна миофасциална освобождаваща рутина, силови упражнения със собствено тегло, активиране на дълбоките коремни мускули и поддържане на гъвкав гръбначен стълб.

5.2. Възрастова група 60+ и 70+: Запазване на функционалността и силата

• Фокус: Запазване на мускулната маса, поддържане на баланса, укрепване на ставите и костната плътност.

• Действия: Упражнения за равновесие, контролирано изкачване на стълби, работа за силата на хвата и стъпалата, разтягане на задната миофасциална верига.

5.3. Възрастова група 100+: Максимална мобилност и самостоятелност

• Фокус: Предотвратяване на падания, поддържане на дихателния капацитет и свобода при самообслужване.

• Действия: Нежни ротации на ставите, диафрагмално дишане, активни упражнения за пръстите на краката и ръцете от седнало или легнало положение, поддържане на тонуса на краката за безопасно ходене.

 ТЯЛОТО КАТО ТВОРБА НА ДВИЖЕНИЕТО

Тялото ви е създадено да се движи от първия до последния ден. То не изисква пасивност с годините – то изисква умно, осъзнато и правилно насочено усилие.Силата на краката, гъвкавостта на гръбнака, клетъчната енергия от здравите митохондрии и балансът във фасциалните вериги са нещата, които определят качеството на вашия живот. А индивидуалният подход и работата на ТЕРЕН осигуряват правилната среда, в която всеки един човек – независимо от професията или възрастта си – да открие отново свободата да се движи без болка.

За 14-сет дни ПРОХОДИ след ИНСУЛТ!

Когато очакваме супер бързи резултати,за рекордно кратко време,и не ги получим,губим ентусиазма си като вдигаме ръце - отказвайки се! Защо толкова лесно се предаваме ли?!Не знам,за всеки е различно,но ще ви разкажа нещо,което е лично и живо!

За първи път от 26 години насам от как изучавам масажът си позволявам „да изпъкна“ една крачка „пред строя“.

На 2-ри май 2017г. отидох „да видя“ един нов случай на инсулт на адрес.

...Но се наложи да си дам малко почивка, поради факта, че неволно или нарочно не знам с точност, си смазах палеца на лявата ръка, на вратата на таксито от което слязох-тогава. Беше страшно болезнено и всичко стана черно... Точно тогава беше четвъртък (април месец) и беше идеално време за болка-като че ли. Но благодарение на интуицията си която помолих за съдействие да обследва най-подходящия човек, към който да се насоча за да го попитам дали има лек,и тя го стори.Така в петък пазарния ден на Горна Оряховица отидох при Цецка(една изключително ведра жена) и я попитах дали има или знае рецепта за смазан пръст(за първи път изричам тази дума „смазан“). И тя веднага каза, че има. Интуицията няма за цел да ме подвежда никога, но ме оставя да направя своя избор винаги,без да се натрапва.Жената ми даде рецептата и я приложих. И да, както каза тя, изтегля болката и само за три дни петък,събота и неделя ми мина и вече правих процедури на клиентите си в неделя...Воала! Веднага се замислих, че за тази жена би било добре да нарека една торта от любимите си за да и я занеса, защото всички казаха, че с този пръст „ще се влача“ месеци, а аз практически нямах такова време,за губене! И още с първата доза от рецептата всичко се подреди-не е за вярване разбирате ли ме-читатели?! Но направих още една доза и така 6 вечери преспах с рецептата и готово.Воала! Уникално е как оценяваш пръста си, едва когато те заболи! И днес 19 май.2017г. тя получи една „бабина торта“ от Жанета, като по поръчка от Вселената. Все пак ми спаси Творческия процес!...

...Малко се разводних...И така във вторник отидох с вече отминала болка на пръста на адреса и веднага започнах с рефлексотерапията, която прилагам в такъв случай. Това е старо познание което започна да се разгръща заедно с моето развитие в тази област. И се прави с цел да се събуди живителния ток в тялото,и да помогне на енергията да си циркулира напълно необезпокоявана от прегради и пречки... Започнах да правя по 45 мин. процедура и така 10 дни, като наблюдавах поведението на Димитър Киров-Митко...от Лясковец!

В записките си съм написал за 11-тия ден следното:

„Прекрасен свеж,прохладен четвъртък(11.05.2017г), да не кажа,че и дъха ми се виждаше докато си правех гимнастиката и Пранаяма в градината.

Днес сутринта изправих да ходи човекът с инсулт. Направихме 3 кръгчета около масата през интервал от 1 мин, бавно и стремително напред.Използвах момента на изненадата докато си мисли, че не е готов да ходи и така се получи изключително добре. Беше истински доволен.Де всички,с които съм работил през годините да бяха толкова усърдни, като този човек?! Хареса ми, че не показва гласно като парадира, че уж вярва, а безмълвно сработва чрез свободната си воля.И ще правим все по-големи крачки...“

В неговата моментна слабост бе заключена голяма сила,за която той явно дори не подозираше.Мисля,че тук е тънкия психологически момент и точно тогава взех решение да запиша клип как той ходи, и освен това вечерта след първите му крачки, се вдъхнових и написах силен текст(който ще е в червен цвят-специално). Всяка клетка в тялото страда, или расте, получава импулс за живот или за смърт, всяка мисъл, която идва в ума ми обикновено се превръща в образ на това,което мислим в по-голямата част от времето през което съм сам.Когато умът се насочва към определени мисли и се спира върху тях, се създават определени вибрации на материята,и колкото по-често се създават такива вибрации, вероятността за тяхното повторение и създаване на навиците ми нараства. Тялото следва ума ми и имитира промени в него.И когато само си съсредоточа очите, те се фокусират.И така разбирам за пореден път, че живота ми не би ме довел до тук, ако можеше да се задоволя с нещо по-малко от това качествено да докосвам хората.А оттам да променям навиците си, които са прекрасни инструменти,които могат да помагат винаги за създаване на по-пълноценен живот,било за мен,било за други... просто защото се учим един от друг!

„Масажът според мен, създава поток от сетивно осъзната информация за духа на пациента, след като бъде прегледан (макар и само чрез ходилата му, защото те могат в пъти повече „да говорят“ от биологичната му уста). Така чрез новата информация, която е в противоречие с досегашната му остаряла психологическа нагласа за неподвижност и болка в съзнанието на пациента, му показвам, че не се вписва в новата му визия за живот и го подготвям да осъзнае, че той може много повече от колкото вярва, че може... И вместо да робува на негативните емоции, които са остатък от миналото му, сега той може да използва извисени такива, за да твори бъдещето си на ново, без болка. Също така с помощта на масажа (ми), пациента би приел по-лесно цялостната ми концепция, че щом промени вътрешното си състояние, няма да е нужно външния свят да му дава причини за повече болка. Защото енергията, която бликва като фонтан, следва мисълта му...“

                   Massage and Reiki Therapist: Hristo P. Hristov

И ще завърша този материал с едни великолепни думи на велик Автор-Джо Диспенза:„Никога не преставайте да се учите.Информацията се усвоява най-добре,когато човек е удивен от нещо.“

Случая с Баба Данче след Инсулт тук: http://bit.ly/2m9urWD

"Клетките не бързат да се възстановят, хората бързат."

КОГАТО НЯКОЙ ТЕ НАРАНИ, НЕ БЪРЗАЙ ДА СЕ ГНЕВИШ

Тази болка е поискана от теб от Вселената(Да може би бях забравил какво е да те предават, да те лъжат или заблуждават така, както го сториха. Несъзнателно, ти сам си я привлякъл. Болката е само кукла на конци, която се контролира от теб(естествено, че вече се контролира и не ѝ позволявам да ме разиграва с цирковете си).

“Бъдете внимателни с желанията” – думи от Вечността.  Какво съдържат в себе си?

Когато искаш да се изпълни едно от желанията си, ти не се замисляш над това, че, за да може да се изпълни, ще трябва да преминеш през нещо, нещо да загубиш за да придобиеш друго … Веднага след като желанието се е оформило и се е загнездило в съзнанието ти, всичко наоколо започва да се преструктурира за да може то да се изпълни. Започват да излизат от живота ти онези хора(крайно време беше да излязат, след като го напълниха с обещания, който така и не изпълниха), които пречат на неговото изпълнение, появяват се нови – за да помогнат(дано да са истински помагачи, а не само да обещават, че ще го правят), идват тези, които трябва да те научат да забележиш пътя към желаното. Понякога трябва сила, без която не може да се върви по този път, а сила дават болката и трудностите.

Ти си свикнал с това(за жалост наистина две години ми бяха твърде достатъчни за да „свиквам“ с неща, които не исках... но това е минало), което е било преди, и не виждаш какви са болезнените промени наоколо.

Но нали искаш да се изпълни желанието? Това е нещо, което не е било, но трябва да се роди и ще премахне старите неща от живота ти, които пречат да дойде новото …

Раждането протича с болка(Но тя се стресна и от това... да има друго дете). Трябва да се сгъсти тъмнината, за да може светлината да заблести силно … Желаейки, ти сам, и само ти, включваш механизми, които да промени живота ти за новото раждане в него. Ти привличаш всичко това и болката, включително.

Ето защо не забравяй, че този човек, който ти е причинил болка – е извикан от теб. Той е кукла(каква истина, Господи). Не му се сърди(не му се сърдя, защото човек, който е нараняван и предаван, така процедира и с другите и дори и аз намазах от тая работа), а прояви благодарност за силата, за помощта му по пътя към новото. (Благодарих му на този човек и съм много доволен, че ми показа, какво не трябва да правя повече...като компромис със себе си, заради нея... да вярвам сляпо на обещания за любов, за споделеността и за това да те гледат в очите и да те лъжат... Ако това е любов, не знам, какво е онова, усещане, ако няма любов/Айде моля ви се, стига толкова цирк)...

И все пак ти благодаря, че...ме прати на майната ми...беше ми хубаво там. Сега е мой ред!!!

Моментът на Творението е неуловим по своя си начин....

Явно всички живи същества се раждат от светлината и мигове преди да ги  напусне животът, светлината се появява и засиява малко по-силно както в самото начало. Сякаш между двете силни сияния имаме един малък кредит на живот изпълнен с любов, желания и вълнения...

Днес отново ме разтърси един филм за едно куче и неговия стопанин. Оказа се, че не човека е намерил кучето, а кучето „случайно“ намира подходящия човек. Като, че ли точно на него му го изпратиха от Япония.

И кучето като всички живи същества на тази земя, искат да видят макар и за последно онези скъпи същества за тях с който са прекарали и изживели най-хубавата част от правата на живота...

Този филм ми показа за пореден път, какво е лоялност...към човека или съществото отдало ти душат си...и, че никога не трябва да забравяш за

някой,който си обичал...

„Истинския Хачико се е родил в град Одате в Япония през 1923г. Когато неговия собственик професор от Токийския университет умира през май 1925г. Хачи се връща на ЖП гарата в Шибуя в продължение на 9 години всеки ден в 17:00 отива за да чака своя другар-професора. Хачи умира през месец март 1935г. Днес в негова чест е направена бронзова статуя пред ЖП гарата в Шибуя, където той е чакал толкова много години.“

целия фулм тук:http://www.vbox7.com/play:c0f7cefcc4

Моментът на Творението е неуловим по своя си начин.... Така свършва един човешки живот на един професор в Япония, обичащ едно куче Хачи(Hatchi)....

От много време мисля по този въпрос?

От много време се каня да напиша нещо по един не до там интересен въпрос за мнозина, но на мен ми е доста интересен.

Книга за историята на град Лясковец

Преди време в ръцете ми попадна една книга за град Лясковец: „Град Лясковец-Минало, сегашно състояние и дейци“/преиздадена/от автор Димо Минев. Прочетох я и някак си напълно естествено поисках да я имам. Попитах естествено, дали мога да си я закупя, но при първото „почукване“ се оказа, че не съм „богоизбран“ за да я имам. Преглътнах признавам си, но не се бях отказал да искам да я имам по две причини:

1.Аз съм лясковчанин и книгата е за Лясковец.

2.Аз съм писател вече написал 20-сет книги/на български и на три от тях са преведени/ а да не мога да си купя 1 книга е жалко. Не защото я няма, а, защото я крият. И тези общинари не знаят още за мен(но това не е моя грижа).

След много време отново попитах, „определени хорица“ в общината и се оказа, че ми казаха различни цени: 12 лв., после 6 лв. и накрая се оказа, че няма такава книга.

Замислих се колко „вътрешен“ трябва да си за да се сдобиеш  с тази книга в тази община. Дали наистина мнозина не са се взели много "на сериозно", че и обикновена книга, обикновен гражданин не може да закупи. Ама не им искам подаръците, просто исках да си я закупя на нейната стойност.

Да книга има, но има и проблем за да я имаш се оказа в един миг. Още през времето на предния кмет г-н Дервишев я е имало и е преиздавана книгата със спонсориране от различни фирми и частни лица, а сега се оказва, че за да стигнеш до нея трябва да си „богоизбран“.

-Защо свободен гражданин няма достъп до тази книга? Тя апокрифна литература ли е или е за историята на град Лясковец, който е бил създаден не от тези „управници“ сега, а от много по видни лясковчани, които са дали наистина не само асфалт и детски площадки на града.

Аз не спрях до тук и един ден отново подхвърлих на човек от общината, как може човек да се „докопа“ до тази книга. Все пак аз я искам мамка му тази книга, защото е истинска и има голяма стойност за град Лясковец като история. Сегашната дори не струва нищо пред постигнатото. Така исках наистина да си я купя и бях нагласил 12 лв. за да я имам. Оказа се, че отново положението е същото и пак човека получил отначало  същите отговори като мен от преди една година.

-На, какво „се правят“ тези хора в тази община и една книга да не можеш да си купиш. Ама не искам подаяния от тях. Исках просто да я откупя за да я имам като фактология с която боравя в моя свят.

Един ден получих обаждане по телефона и ми каза въпросния човек, че книгата е взета и дори ще ми бъде подарена. Подарена през три ръце-сещаш се-нали?

Тези хорица май не се усещат, че идват хора и след тях и, че аз идвам-хора. Сега може да ви изглеждам „не“значим(и по-добре), но все пак идвам.

Аз като човек написал толкова книги съм възмутен от факта, че за една книга трябва да си „богоизбран“ или да си „вътрешен“на общинарите. Абе, жалко е хора да ми се направите на…нещо и то на мен. Няма да забравя вашата добрина…имате думата ми.

За една книга да се моля аз...а това е само книга!!!

Случай от моята практика...

Още не бях свършил с терапията на момчето в будна кома ми звънна телефона. Оказа се, че ми се обади сина на моя дядо на брат му. Той е единствения ми дядо, който останал жив… Получил инсулт и синът му ми звъни за да ми каже, че той ме вика за да му помогна. Защото когато на погребението на баба ми му казах, какво правя, той явно е запомнил.

Така отидохме до болницата и аз още там започнах с процедурите си към него…но без да се налага да ме виждат „докторите“. След няколко дни го изписаха и той си се прибра в къщи. Започнахме да ходим до селото със сина му. Казах му, как стоят нещата и какво предстои. Но забелязах, че това е човек, който е „търтей“ и колкото и да му говориш, той пак си знае неговото. Така мина един месец от моето начало и той вече се беше подобрил, но той очакваше още повече, а не се мръдваше пръста. Въпреки, че беше възрастен, това не го бъркаше да бъде „недоволен“ от постиженията си. След като вече вървеше в стаичка та си той пожела да ходи някъде си в Банкя и там ще ли да го „оправят“ по-добре. Е, да след като му върнах първите мигове на движение вече не му бях нужен явно и в един миг спрях да ходя при него.

Оказах се лош, защото синът му го чакаше да умре за да му вземе къщата, а той ще живее и сега и двамата не ми говорят. Твърдоглав и „много знаещ“ се оказа дядо ми, до тогава не знаех, какъв е, но се съгласих да му помогна, но ще си плаща, защото не съм намерил знанието си на пътя. И това не спази, щото все ми мрънка за това/онова и накрая ми писна и казах сбогом. Има и още от тази „сага“, но няма да продължа.

Да оправи се и ще живее, и така се разчуло в селото кой съм и какво правя. Така дойде мигът един човек от турски произход да ми звънне и да ме помоли да се погрижа за синът му. Изненадах се, че някой в селото дето съм израснал знае за мен. Човека ме помоли да дойда да видя случая, а той наистина беше коварен. Синът му нямаше череп и се виждаше как пулсира пулсът му на главата, там където липсваше голямо парче от черепа му. Така се наредиха такива случаи, че едвам искаха да ги виждат очите ми, защото в практиката ми има и: кръв, сополи и лайна. Не е само на бели чаршафи е работата при мен. Така видях случая и го почнах. Казах на бащата, че синът му ще кляка с мен на 15-ти ден, а опериращия го хирург/няма да му казвам името тук, за да не го засягам излишно-защото и без друго е засегнат/му казал, че по рано от 6-8 месеца нямало да може дори да ходи. Дори после си коригирал думите на една година. Бащата ме изгледа и може би си мислеше, че говоря празни приказки, но не ме подцени, а се довери. Още на втория път когато съм излязъл от тях синът му е поискал лист и химикал и е написал малко грозно „Alah”. На другия ден ми го показа листа и аз се усмихнах, защото аз не правя разлика между моя и техни Бог. Таланта и работата ми нее подвластна на ничий Бог от която и да е религия.

 Е, не можах да спазя обещанието си за 15-сет дена, защото още на 12-тия момчето му се подобри и започна да кляка с мен в стаята, а баща му се разплака. Поиска да ми стисне ръката и каза, че не бил виждал такова нещо до сега и искал да дойда на курбана в негова чест, който мислил да прави. За него му отказах, защото не ми е там мястото, а това е семейно събиране. Доволен бях от това събитие и за мене беше чест, че успях отново да покажа, на какво съм способен с ръцете си.

За първи път влизах в турска къща и за първи път имах такива хора-пациенти, но пък и за първи път виждах, как баща стой като орел над детето си и ме пита за всеки мой ход, какво му правя. Обяснявах му най-спокойно и на него му стана интересно и ме попита от кога го практикувам това познание. Разказах му малко, че съм роден с него и просто сега го доразвивам и ставам все по-добър. Той ми стисна ръката и ми благодари. Дори увеличи  подаръците си към мен, което ме накара да се усмихна.

Да едни хора са благодарни, а другите са абсолютни неблагодарни, но аз нямам време да ги анализирам, защото това не е част от работата ми. Ако има нужда човек да поговори да може би ще му кажа някой неща, но иначе не.

И все пак бъдете благодарни на хората, защото всичко става с хора в този живот.

Просто писмо вместо изповед...

Просто писмо...

врата към прошката

В зародиша е любовта, но сякаш се разминавах на моменти. Срещата ми с нея ме освободи от една любов в която даващия бях аз, а от среща нищо и нищо. Оказах се в един миг мъченик за слава от любов и се раздавах колкото мога.

Но се появи тя… От начало не исках да повярвам, че тя ме оставя да разбера и осъзная, че сам си причинявам страдание като не искам да видя ситуацията в която сам се вкарвам и използвам като гориво любовта си. Да даваш ми беше присъщо, но да приемам сякаш си бях забранил. Месеци на ред тя ме „завръщаше“ и чакаше да се обърна към нея с това, което искаше да ме дари-любов. Не, че не се дърпах, но накрая сякаш осъзнах, че няма смисъл да се превръщам в роб на едностранните си чувства. Исках онази жена да я даря с еротичен масаж, както усещах, че има нужда да „скъса синджира“и го сторих, малко преди да включа езика си в масажа. Спрях се до там за да не си помисли твърде много, че съм я обезчестил и после да се чуди как да се изповяда в църквата. Спрях се, защото не исках да превръщам прекрасния миг в секс. Остана само една прелюдия към него…

След като свърших това аз се отдадох на другата(Ти се разпознаваш сама, коя си). Тя завладя и емоциите ми и денят ми и дори накара течността в тестисите ми да заври. Признах си, че съм просто човек, който за първи път почти се беше загубил по пътя си, а ти ме завърна. Така с времето всичко вървеше къде добре, къде още по-добре докато дойде мигът на живата ни среща. Една нощ в която телата ни се сляха в едно и бяха часове едно в друго. Пот, страст и ласка бяха достатъчни за всичко само не предвидихме, че петелът ще прекъсне всичко, защото се съмна. От този момент нататък знаех, че ти вече няма да си моя, а отиваш от там от където дойде при някой друг. Сърце и стомах се свиха, а съзнанието ми  не искаше да позволи това да се случи, но ти беше взела своето решение преди още да си ме докоснала. Почувствах се жалък и излъган, че ми позволи да бъда с теб един миг, а друг да бъде с теб години. Не исках да повярвам, че отново всичко се повтаря, но те първа това сега започва.

От как трябваше да те деля с новия измислен герой в твоя живот, който уж ти дари „свободата“ а те отдалечи от мен се наложи да затворя сърцето си за теб. Това ме нарани, а после забелязах, че започна да ме души и убива. Обезверих се и се питах: „Каква е тази любов да казваш на някого, че го обичаш, а да си в друго легло, на друго място с друг човек паралелно?“ Това просто до последно вярвах, че ще се промени…но късно осъзнах, че няма да стане и единственото нещо, което мога да направя аз е да се променя. Да, се променя и да бъда себе си, защото отново си позволих да се загубя и да повярвам на жена, която ми помогна да се загубя в паяжината на собствените си чувства. Мисля, че достатъчно време се чувствах като превързан в тази любов и вместо да дишам спокойно и свободно аз хабих енергия и мисли за да разбера, защото ме излъга така. Защо? Намразих себе си за дето ти повярвах и дори бях готов да се скарам със самия мен си, за дето позволих на сърцето си да ме подведе така. Защото разума отдавна беше разбрал, че ти си си направила сметката предварително, какво правиш само дето аз не разбрах. Наистина свежестта на деня ми се вкисна до толкова, че и за оцет не ставах, а работата ми беше умряла. Аз който години наред се беше посветил на щастието си да бъда себе си, се оказах на дъното от това, че допуснах да бъда погълнат от една голяма лъжа. Разкаях се цяла година за допуснатата грешка, че дадох нов кредит на доверие, а получих разрив и блуждаеш поглед като призрак, защото се влюбих. Опитвах се да ти покажа, че с това което направи с мен ме уби. Едвам успях да спася поне малкото което ми остана от мен да не повлияе на работата ми като писател и да ме погълне бездната на отчаянието. Положих груби усилия да се спася сам, защото ти дори не разбра, че аз страдам и агонизирам макар и без да плача.

В един миг просто ми писна и си казах: Майната му на всичко!!! Имах нужда да си простя сам на себе си, защото в моя живот аз съм по-важния, не ти. Не съм толкова умен за да си позволя аз да страдам „от любов“, а ти да ми се усмихваш доволно. Не това просто приключи за мен. Простих ти, защото си поисках мирът и свободата в която ме завари когато се запозна с мен и ми видя кафявите очи/знаеш за какво говоря/. Това е мое право и ти повече нямаш тази власт над мен. Написах книга за теб, в която вложих много от душата си и това ще остане в историята дори мен да ме няма някой ден. Не съжалявам за нищо, просто не обичам да ме лъжат и правят на глупак-това е.

Простих си на себе си, че се загубих като малко дете в пещера, защото ти имаше време да измислиш своя план, без да бъдеш достатъчно честна с мен. И едва когато аз наистина се отдалечих от теб ти започна да разбираш, че просто всичко е до тук. Ти победи в твоята битка, защото така или иначе беше решила изхода на живота си. Аз просто исках да бъда щастлив, но не вярвам на приказки, а при теб направо ти вярвах сляпо. От месеци аз не желая да се гърча и да агонизирам за това ти простих от раз, за да не ме трови всичко това нито живота, нито работата нито творчеството ми. Аз не те мразя, макар, че бих могъл от силна любов направо да вляза в дълбоката бездънна в омраза към теб. Но аз имам едно сърце, което може да обича и да бъде всеотдайно, но то наистина не го разбра и оцени. Не те виня за нищо грешката си беше моя. Ти просто си следваш твоята схема и си гледаш интереса.

Позволих си да се освободя от това минало и да не се чувствам гузен, длъжен или съпричастен. Това е изповед на един млад, щастлив и открит човек, който няма да се извинява на никого за това, че е щастлив сега. Омръзна ми да бъда втори или трети в живота ти.

За това си простих и се освободих. Преди 3 дни попаднах на една песен на любимия ми певец Хулио Иглесиас/Заради любовта на една жена/ в която той пееше все едно за моето събитие. Явно и той беше преживял болка от любов преди години. А това е песен изпята преди дори аз да бъда роден. Тази песен ме освободи и мога само да благодаря, че за пореден път музиката в живота ми ми даде своя дар.

Имам толкова красиви неща, който всеки ден ме очакват да реализирам, че не искам да нося товар, който да ми тежи.

Аз ти простих и без да си режа, каквото и да било от мен. Простих, защото мога да обичам. Обичам себе си…

Благодаря ти все пак, че ми даде този урок.

И запомни едно от мен: Ти си късметлийка, защото няма да ти кажа сбогом!

Заради любовта на една жена...

Заради любовта на една жена 
Julio Iglesias - Por El Amor De Una Mujer

Заради любовта на една жена…
играх с огъня без да осъзная…
че, аз бях този, който се изгори.
Пих от извора на удоволствието,
докато стигна до прозрението,
че не е имало кого да обичам!

Заради любовта на една жена…
дадох всичко, което беше най-прекрасно в живота ми,
най-вече времето, което загубих,
за да ми послужи някой път,
когато се излекува напълно раната ми!

Всичко ми изглежда… като сън, все още…
…но знам, че накрая ще мога да забравя…един ден.
Сега се чувствам тъжен, но скоро ще пея…
и обещавам да не си припомням никога…за вчера!

Заради любовта на една жена…
започнах да плача и да полудявам…
докато тя се смееше…
Разбих на парчета  едно стъкло,
оставих вените си да се обезкървят,
понеже не знаех, какво да направя!

Заради любовта на една жена…
дадох всичко, което беше най-прекрасно в живота ми,
най-вече времето, което загубих,
за да ми послужи някой път,
когато се излекувам напълно раната ми!

Всичко ми изглежда… като сън, все още…
…но знам, че накрая ще мога да забравя…един ден.
Сега се чувствам тъжен, но скоро ще пея…
и обещавам да не си припомням никога…за вчера!

Заради любовта на една жена…
играх с огъня без да осъзная…
че, аз бях този, който се изгори.
Пих от извора на удоволствието,
докато стигна до прозрението,
че не е имало кого да обичам!
Заради любовта на една жена…
дадох всичко, което беше най-прекрасно в живота ми,
най-вече времето, което загубих,
за да ми послужи някой път,
когато се излекувам напълно раната ми!

Как да сложите край на стреса!!!

Как да сложите край на стреса и да се насладите на почивката!!!

Всеки се е докоснал до стресът в днешно време, но дали сме запознати с ефекта на стреса върху нашия ум, тяло и здравето ни? Според много проучвания през последните години стресът е водеща причина за смъртта, обостряне на сърдечните заболявания, отключва раковите заболявания и подтиква към самоубийства.

Стресът е другото име на думата страх. Когато се притеснявате образувате прекомерно голямо налягане във вас което все намира слабо звено за да ескалира и накрая-бум. Излишно страхът ви заблуждава, че постоянно сте застрашени от нещо. Нашето тяло реагира на стресът като се учестява сърдечния ритъм, поставя имунната ни система на изпитание и сякаш тялото ни преминава на режим-автопилот.

При животните е по-различна индикацията за стрес, защото когато усеща опасността това му помага, като му се изпраща повече кислород до мозъка и мускулите така, че да може да реагира светкавично/когато лъв гони зебра/.

Но когато човешкото тяло го връхлети стресът не се чувства по-малко гонен от „лошия лъв”. Ако изпадате в пъти повече в състояние на тревожност както зебрата вие се засилвате направо към пропастта и в лапите на лъва-колкото и да си мислите, че бягате от него. Той спира да ви гони, защото вие идвате сами при него. Непрекъснатото въртене в този омагьосан кръг не води до нищо добро освен до: сърдечно-съдови заболявания, инсулт, диабет и дори смърт. Това се случва, защото кръвното налягане се увеличава завишава се химичния баланс и сякаш това рязко обезоръжава имунната система.

Тук ще приложим 5 помощни средства относно запазването на баланса:

1.Изпълняване на движения или упражнения, който запазват „щастливия хормон”-серотонин, който тече в нас и ни дава енергия, за да можем да завършим всяка поставена от нас задача/цел/ и да неутрализираме стреса. Идеята със движението или спорта е да може всички химикали, който се отделят по време на стрес да се раздвижат във вас и да бъдат неутрализирани в кръвта.

2.Молитвата и мантруването ни помага да останем в позитивна среда и да бъдем в унисон със себе си. Това е вътрешно упражнение, което ни помага да се упражняваме в самосъзнание и ни позволява да запазим баланс. Това може да се случи и по много прост начин като седим и дишаме дълбоко.

3.Положителни твърдения, който можем да ползваме без никакъв проблем „Аз съм благодарен за…”, „Мога да направя това, защото мога да си го позволя…”, „Нищо не може да ме ядоса днес”. Приложете простите примери и вижте сами как стресът ще е под контрол.

4.Усмивката и смехът са вашето друго оръжие. Няма нищо по красиво от една усмивка и от истински смях. Опитайте и вие!!!

5. Останете балансирани в това е ключът. Още преди да поемете ежедневните си задачи изпийте чаша чай, изпитайте радостта в сърцето си, благодарете за живота си/и може би за всички придобивки в него(защото не всички на този свят имат нещо освен самото си тяло и дъхът си)/.

Намерете и приложете балансът-той е ваше право…

Участта на Хемингуей...

Участта на Хемингуей.

В една зловеща война между великите сили в една болница лежи войник в стая, който е с ранен крак и реве от болка. Пристига мед. сестра, която трябва да го превърже след като доктора си е свършил работата и какво да види войника-любовта в очите. Никога повече не отишъл на фронта, но пък намерил това, което всяко мъжко сърце копнеело.  Писма и обяснения в любов, както само по онова време, може да се случи.

Родил се е един от най-великите творци на перото-Хемингуей. Един от майсторите на късото и просто структурирано изречение, което обаче изразява твърде много. Книгите му са велики, не само, защото са негови, а защото е съумял да остави нещо на света в тях. Повече е пишел от колкото говорел.

Но както и да е… Голяма любов на този човек, никога не може да и прости-на тази жена…. И въпреки, че посвещава цяла книга на тази любов, която го изгаря от вътре през целия му живот, той не може да и прости/случката/.

Участта на Христо от Лясковец.

В един прекрасен град живее и твори един млад и прекрасен автор, който бе движен от повика на вечността. Не е воювал на фронта и не се е борил за загубена кауза, каквито са били всички войни на света. И винаги, когато се е влюбвал е отстъпвал когато е виждал, че нещо не се получава. Обичал е мълчаливо и дори безизразно и пак се е справял с ежедневието си, защото се е страхувал да си признае пред самия себе си, че обича и, че любовта го изгаря от вътре. А и не е имало, кой да му каже, че пеперудите в стомаха са именно първия любовен трепет, когато и да се е зародил за първи път.

Именно нежеланието на жените да го разберат и споделят неговите странности отключва в него желанието да пише…Да пише и да напише толкова много книги за толкова кратко време, че да създаде легендата за себе си още приживе.

„Синя книга за любовта” е белязана с нещо много истинско и чисто, на което автора е посветил повече от две години-любовта към жена. Посвети я на главната героиня, на която вярваше, както вярва на сърцето си. Беше погълнат от безкрайния океан, който се оглеждаше в очите и/сини/ и не намери бряг.

Обаче, май приказката беше твърде красива за да е истина и сякаш бяха разпиляна листите от книгата на хиляди посоки, защото нещо зловещо се случи. Жената със сините очи предаде човека, на кого заявяваше хиляди пъти обичам те и отиде при друг в друга страна, защото той и дава бъдеще. Младия писател от Лясковец не можа да и даде нищо освен сърцето си. Тя не разбра, че това го съсипа и повече от година се чуди, кой да превърже кървящото от болка сърце, защото той нямаше сили. Единствено намери сили да пише и да споделя това, за което е дошъл тук на тази Земя.

Най-лошото е, че в приказката писателя продължи да страда мълчаливо и продължи наранен да върви по своя път. Може би твърде много се довери на тази жена, пожелая в живота си, единствена към нея бе отправил предложение да се омъжи за него/но всичко е история/ и т.н.

Да той не беше единствения в тази ситуация, но това не смекчаваше болката и не оправдаваше лъжата, която се появи като пропаст. Странно е как може сърцето да обича, дори когато го лъжат или заблуждаването  са  думи обвити в любов.

Е, макар в този случай да няма война или битка рана вече съществува и тя е дълбока, която може би времето ще заличи-кой знае. Но няма и мед. сестра да превърже сърцето на твореца. Въпреки всичко живота продължава… защото Христо от Лясковец има една мечта…да пише и да стигне творчеството му до всички.

А дали тя ще бъде в живота му след тази пропаст… ще оставя вие да решите.

P.S.:Винаги съм мислил, че мъжете разочароват жените и никога не съм допускал, че обратното е възможно и все още смятам, че е така въпреки всичко…защото обичам…