Мозъкът на Мечтателите Работи по-ефективно

Да мечтаем е полезно за мозъка ни. Според учените работата на човешкият мозък е много по-добра когато мечтаем. Мозъчната дейност в решаването на сложните проблеми е особенно активна и именно мечтаенето помага много в тази насока. Преди години се смяташе, че хората, които мечтаят са мързеливи и разсеяни, но невролозите са на друго мнение.

Те смятат, че мечтите помагат на мозъка да работи по-добре и така функционирането му помага за бързото решаване на сложни задачи, отколкото ако сме съсредоточени със справянето с един или друг проблем.

Компютърна томография е помогнала много за да се установи, че мечтите са несъзнателно състояние на мозъка, които отвличат вниманието ни от по-сериозните проблеми и непосредствените задачи.

Те помагат мозъка ни да се усъвършенства „познавателно”. Стари са разбиранията, че мечтите са елементарни психически дейности, които се активират в пре-фронталната кора, областите около темето и слепоочията, както и в задната кора.

Оказва се, че мечтаенето е доста сложен процес, в който са ангажирани и други части на мозъка ни. Факт се оказва, че при мечтателите работят и двете половини на мозъка паралелно.
При това положение такива хора не само не „витаят в облаците”, а търсят по-добри решения, жизнено важни за нас самите. Според едно паралелно изследване, повечето хора мечтаят за конкретни неща, а не за абстрактни такива.

Например когато мозъка ни не е зает с някаква конкретна задача в момента, то той почва да размишлява за нещо, което предстои или да бъде свършено, твърдят учените. С други думи мислите блуждаят и преминават от една мисъл към друга плавно и леко.

Това е необходимо за да може нашият мозък да е готов веднага да реагира на следващото изпитание. Разбира се има вероятност и понякога мечтите да възникнат спонтанно без видима причина и те може и да не са така полезни, за някой. Казват, също така, че е прекалено опасно да мечтаеш за конкретни неща, защото мечтите могат да се сбъднат, а времето им да е отминало и ти да си го изгубил!!!

Реализирането на една Мечта за Едни е Прекрасно Сбъдване в реалността, а за други е смъртна обида...защото... ще оставя на вас да си отговорите... Всеки Ваш отговор ще е точен и верен!

„Работи Здраво, но Tихо и позволи на Успехът ти да вдигне Шум.“

                                                                                                      Dorian Yates

Ако не помагаш на Човечеството, то помагай на Земята!

Щото всички са толкова отворени и ако не вземат пари за това, което правят, от тези които наистина нямат, не са те(все едно). Общувах с една жена на скоро и си позволих да и кажа:

„...Искаш ли да ти помогна съвсем безкористно. Или по-скоро да се опитам да допринеса за подобряването на картината в живота ѝ. Тя ме попита, от нея какво се иска? А, аз и отговорих, че искам само разрешението ѝ, а аз вече ще попитам висшия аз за нея и за детето ѝ, за да продължа напред. Тя каза: Ти си много добър. Благодари ти.“

 Не,  това е важното в случая. Защото когато си проводник и не ползваш канала си за да вършиш дела в живота си, той закърнява, както всичко живо. Дори има опция в която ако не правиш нищо за Хората, поне прави за Земята, като я лекуваш. Както е по време на гладуването: Храната докато гладуваш я даваш на бедните, а ако постът е ѝ без вода, се дава на цветята. Това е същото се повтаря и с кърмата при кърмачките. Или се изцежда за да се изостави или се дава на друго дете изцедена или направо накърмено. Нищо на този свят не се хвърля. Единствено човека е толкова неблагодарен в буквалния смисъл на думата. Някак не сме се научили или сме забравили, че се нуждаем от малко и въпреки това не му се радваме, а трябва да имаме разточително, че чак тогава да се усмихваме. Пълни глупости.

Та, да попитам: Колко пъти сте чували някой да казва, че когато не лекува или просто помага на хората, отдава своята енергия на Майката Земя? Колко?

Според мен по нашите ширини са малко. А, защо? Толкова ли сме Себични, че душите ни са заприличали на скотове обвити в злоба? Толкова ли е трудно да подадем ръка въпреки, че виждаме всеки миг някой да я протяга. Да си призная това е трудно състояние на духа и когато аз реших да тръгна по този път знаех много добре, на къде съм тръгнал. Не се интересувам от признание или награди. Това с тиквените медали го отминах като страница и сега се старая да допринеса с възможността си към човечеството да стане малко по-добро и да се усмихва повече. Да и аз имам семейство и не работя без пари, но не всичко е в тях, дами и господа!!!

Да вземеш най-доброто от двамата!

Да вземеш най-доброто от двамата свои идоли който цениш и уважаваш без да си ги срещал още на живо.

Каква е връзката между Хулио Игласиас и Пауло Коелю?

Още сутринта осъмнах с мисълта за това и до преди малко явно очаквах да узрее мигът да го напиша това.

На Пауло Коелю книгата му „Алхимикът“ изигра голяма роля в живота ми още в онзи ранен период на 97г. когато дири си нямах и на идея, че ще пиша. Четях и плаках. Едвам успях да я завърша тази книга а сълзите ми не спираха. Нещо много силно ме докосна в душата. Копнеех да изпитам и аз такава любов каквато е на Фатима и овчарчето само може и да не ми се налага да обиколя света. А толкова много бях завладян от тези редове. Докато четях направо като живи картини успявах да видя, какво се случва и какво вижда овчарчето. И ми стана много интересно, как на едно толкова обикновено овчарче му се дава да изживее нещо толкова красиво и страстно. Пожелах си го още тогава. Но този човек не е спрял да пише само, защото едната му книга е по известна от другите му…което също много ме стимулира.

На Хулио Иглесиас музиката му е като посланик на Земята въобще. Да спрямо него може да съм една „малка песачинка“, но не ми пречи да го слушам и да изживявам живота си с неговите песни. А и от как разбрах, че има зад гърба си 77 албума, аз си позволих да задам своите параметри и да си пожелая такова творческо дълголетие на литературната сцена. Доста смел ход и целеустремен, но пък съм щастлив от този факт. А и от дете се прекланям пред музиката му, защото какво съм разбирал аз от музика, мечти и желания. Сега имам рядката възможност дори в писмена форма да изразя своят мироглед и да благодаря с една дълбока признателност, че го има и, че радва душите на хората по целия свят. На скоро благодарение на една негова песен успях да изживея истинско освобождение и да благодаря, че за пореден път мога да простя и да се освободя от нещо, което ме тровеше-признавам си.

Единият е световно известен автор, а другия е световно известен певец…

Аз може да съм още световно неизвестен, но това не ми пречи докато слушам музика на единият да чета книгите на другия. За мен е чест да мога да съм тук на тази Земя и да бъда част от самият процес наречен-Живот.

А на въпроса от начало, каква е връзката между двамата, отговора е: Аз съм връзката-Христо от Лясковец.

Да се полюлея...

 Дойде мигът на първият написан бизнес план за реализирането на една марка и един продукт, който колкото и не скромно да звучи „прави чудеса.“ Това не само изглеждаше трудно а почти отиваше към графа-невъзможно. Но понеже се появи човек, който с много малко думи успя да мотивира създателя на маслото и той започна да твори. Сблъска се с нещо непознато и започна да търси странична литература и контакти за да събере информация, какво да направи и от къде да започне. Появиха се наистина хора, на който е безкрайно благодарен, че му показаха пътя. Той само това искаше, защото можеше да пише със страст както и живееше в един малък град.

Два месеца му отнеха да напише всичко което беше проучил и някак го беше заредил със собствения си неподражаем стил на писане.  Имаше голям шанс да се срещне с подходящия инвеститор и да успее да пресъздаде страстта си и на него за да запали интереса му. И както си говореха преди година и половина с неговия приятел от детство под ореха сега това се случва още по-бързо. Като, че ли това беше невидим трамплин за тях. От тогава наистина настанаха драстични промени и това е много важно не само за телата а и за духът на всеки един на тази земя.

С реализацията на този голям проект  създателят му искаше да си почине и си спомни кога за последно си беше пил от марката вино, която прави но само за износ.

Седна на люлеещия се стол и веднага си спомни как за първи път реализира тази си мечта: просто да седи и да се люлее. Това беше много странна случка. Въпреки широкия си кръгозор и богатата душевност която струеше от сърцето му той все пак водеше скромен живот и не говореше излишно. Един ден както се разхождаше с една от малкото останали приятелки в неговият живот се озоваха на един рожден ден ей така „случайно“. Още с влизането си вътре на празника той видя, стола, който му напомняше за едно отминало време на една лула и лист хартия. Дори не попита, колкото и невъзпитано да беше, седна и започна да се люлее. Тогава неговата позната приятелка го видя и каза, че се люлее така сякаш от дете го иска. Той я погледна и възкликна:

-От къде може да знаеш, че това е моя детска мечта?

-Ами по очите ти видях каква радост изживяваш в този миг.

-Да-каза той и продължи. От дете като съм гледал по филмите и приказките как писателите се люлеят на такъв стол винаги съм си представял себе си как се люлея като тях. Е, нямам лула сега, но това не прави люлеенето ми по-малко красиво и вълнуващо.

Това не остана незабелязано от другите гости и като магнит бяха привлечени от едно такова голямо събитие каквото може да е люлеещия се стол в тази стая. Последваха едно тостове за самият рожденик и забелязването на радостта от люлеенето….

МАХДИМ

Ние искаме....

Ние искаме да сме щастливи. Всеки и на всякъде иска да задържи щастието. По принцип правим всичко, което сме прочели от експертите, от книгите и филмите, но не сме постоянно щастливи. Това, което искаме най-много и прекарваме много време в опити да сме щастливи-практически в повечето пъти си губим времето.

Ние човешките същества сме забележителни същества.  Ние можем да направим наистина всичко, което поискаме. Защо не и трайно да сме щастливи? Защо има такова разминаване от желанието ни за щастие до делата ни-защо се разминават така?

Какво е това щастие? Дали е постижимо и надеждно ли е то?

Първо при най-малката промяна на обстоятелствата в нашия живот се променя и самото ни щастие. В мигът когато се появят неприятните усещания в нашето нестабилно състояние щастието се губи.  Ние непрекъснато се лутаме като махало-ту сме щастливи ту не сме.

Колкото и да полагаме усилия да сме щастливи не се получава, защото това не е нещо, което може да дойде от вън. Целта да сме щастливи в този живот е погрешна. Щастието  не разчита на нашата способност да контролираме обстоятелствата и не се интересува, колко ни е трудно  когато правим своите опити. Нищо не остава същото. Винаги всичко е в един поток и нещата се движат.  Би трябвало да сме благодарни, когато щастието е тук при нас-въпреки, че понякога не сме. Нормалния живот не е лесен за никого. Защо трябва да очакваме да бъдем щастливи през цялото време? Тази огромна глупост най-често ни води до поредното страдание.

Ние прекарваме много време със своето въображение, като си представяме трайното щастие. Смяна на фокуса води до първото ниво на промяна. Понякога тайната на благосъстоянието е нелогична за разума. Може би било добре да оставим това, което се случва вътре в нас и да не правим нищо. Да не го съдим, да не правим опити да го променяме и да не се идентифицираме с него, защото това показва кое сме били, а не кои сме всъщност. Позволете на вашите чувства и мисли и на всичко онова, което иска да се случи вътре във вас без да го обръщате в неполезна история, а да му се насладите, както вашия собствен живот.  Когато се впуснем към постигането на определена цел в живота си ние откриваме пътя към своето благополучие, а ако нямаме към какво да се стремим е много страшно.

Само когато живота ни има цел има и щастие а от там и благополучие. Нито едното не може да прескочи другите вътрешни усещания, защото така е устроена вселената. Няма, как да искаш, а да не си дал.

"Настройте компаса за пътуване"

намерете вашата цел и я постигнете

Настроите компаса за пътуване. Може дестинацията все още да не сте я депозирали в сърцето и съзнанието си, но все пак не спирайте да искате да се движите напред.

„…Археологическите данни свидетелстват, че именно китайците са създали първите пракомпаси, разпознаващи посоките на света. Първоначално компасът определял южната посока. Това било така, защото китайците смятали именно юг за най-важната световна посока. Първите компаси били създадени през ІV пр. Хр., при това били направени от магнит. Учените не могат да кажат чия е била първоначалната идея за използването на магнита като средство за ориентиране. Самото откритие на магнита и неговите свойства било случайно, както редица други открития. Магнетитът е вид магнитна желязна руда, която се сдобива с магнитни свойства, ако бъде ударена от мълния. В резултат се получава минерал, който е магнитизиран както в северна, така и в южна посока.”/взаимствано/

Набележете си точка в живота/както е и вземането на Азимут/, защото без цел или точка всичко е някак хаотично, а това не е добре за осъществяването на каквото и да било. Цел и посока задаваме на нашата карта на живота и по този начин ние сами си проправяме път, а не чакаме на „псевдо кармата” да ни даде от баницата. Имаме посока,но не знаем, как? Е това вече не е наша работа да знаме, точно как, защото само с един вариант да се ограничим, и той не се получи, веднага изпадаме в гняв, че Вселената не е с нас. А, напротив тя има хиляди варианти незнайни за нас, а и не трябва, за да не ни изпушат бушоните. Намира се път и в най-голямата безпътица, защото повечето от нещата се случват в главата ни, а и там трябва да започнат да се оправят първо.

Най-ми харесва това, че не трябва да изгубваме от поглед нашата цел въпреки, всички житейски катаклизми и да сме се научили да не даваме израз, че преминаваме през такива, за да не даваме „храна на злобарите”. Моята цел е много важна за мен и за това често чувам, че съм „кон с капаци”. Това ме ласкае и си продължавам.

Защо искаме това? Какво ще ни даде тази цел? Ще ни направили по-добри след като я постигнем? Ще сме си взели ли поука от успеха или? Куп въпроси, който се появяват преди постигането или след като вече целта ни е зад гърба. Те ни съпътстват всеки миг, но има и още нещо. А, ако се провалим??? Въпросите са хубаво нещо, защото те обогатяват, но не е нужно да биват гласно изказвани, както аз не поздравявам всеки срещнат, но мисловно абсолютно всеки. Няма нужда да бъда дружелюбен с всеки срещнат по пътя си.

Целта ни е обвързана пряко с нашата фантазия. Имаме избор да я напудрим до толкова, колкото си искаме. И да си представяме, че това вече е факт и да вдишваме този факт като нещо за което сме достойни. Само ние можем да бъдем най-достойни да реализираме, нашите стремежи и потребности, защото комшията може и да завижда, но няма потребност да има винарна или фабрика за масло или да пише по две книги на година като мен. И от това се роди не омраза, към някого или нещо, а любов към мен и насърчаването ми за творчество. Харесва ми, че отдавна напуснах очертанията на гр.Лясковец и поех в моята посока, а тя е навсякъде по света. Както стрелката на компаса показва север така и аз поех с вяра по моя път, без да се съобразявам с някого. Дори много пъти пренебрегвам човешкия изказ, защото слушам сърцето си.

Намерете цел и посока и си карайте работата по-смело от до сега. Направете първата крачка към промяната сега…не  отлагайте!!!

паралел на мечтите...

Няма да строя кораби, защото си избрах нещо по-добро за мен.

паралел на мечтите:

Днес докато чаках д ами се стопли водата за разтворимото кафе се замислих, какво е да строиш кораби и къде вече могат да се срещнат майстори на кораби?  Нямах си и на идея, защо ми се налага да правя паралел между създаването на кораби и правенето на масло и вино.

Отговора е: паралела съм аз. Аз съм човека, който осъществява сега своята идея. Може строителите на кораби да са вече само в историята/и като хора и като професия/, но човека създал Хри100ви стъпки е тук пред вас. Осезаемо е озарението на душата ми, която иска и прави всичко възможно за да го постигне. Може да не правя кораби, но пък продукта ми е и високо оценен от жената, която обичам, а това беше нещо много важно и съществено за мен.

„Аз обичам всичко онова, коетоправиш-знаеш това”

С тези нейни думи още повече се зарадва сърцето ми и сякаш ликуваше, защото макар и отдалечени се обичаме, желаем, търсим и едновременно преоткриваме всеки миг от нашия живот.

Благодаря на създателя си, че съм тук на земята и мога да създавам и пре-сътворявам вътрешния си свят и да му се наслаждавам заедно с всички желаещи да му посветят част от времето си. Радвам се, че заедно с любимите ми пържени филийки за закуска имам възможността да смеля и тази моя мечта породена само от една мисъл: паралел между корабите, виното и маслото.

депозирай си...

попълнете си го

В този процес ще започнеш като си отвориш въображаема банкова сметка - няма да има истинска банка, но ще правиш вноски и ще теглиш пари все едно имаш истинска сметка. Можеш да използваш стара чекова книжка, която вече не ти трябва, счетоводна програма на компютъра си, а може дори да си измислиш цяла система като използваш тетрадка като регистър и празни листове хартия вместо чекове. Важно е да направиш процеса възможно най-реалистичен. Първия ден депозирай хиляда долара. Напиши, че си депозирал хиляда долара в своя регистър, след което напиши чекове, с които да похарчиш тези пари. Можеш да похарчиш всичките си пари за едно нещо като използваш един чек или за няколко различни неща като използваш няколко различни чека. Целта на играта е да се забавляваш като мислиш за това какво би искал да купиш и да се наслаждаваш на това наистина да напишеш чековете. Недей да пестиш описанията в полето за бележки на чека. Например: За красива писалка или Страхотни кецове или Членство в клуб “Гордънс”. Можеш да похарчиш всичко днес или да спестиш за някой друг ден. Но ние те насърчаваме да направиш всичко по силите си да ги похарчиш днес, защото утре ще направиш още един хубав депозит. На втория ден депозирай две хиляди долара. На третия ден депозирай три хиляди. На четвъртия ден — четири хиляди. Като стигнеш до петдесетия ден депозирай петдесет хиляди. На тристотния ден депозирай триста хиляди. Ако играеш тази игра всеки ден в продължение на цяла година ще си депозирал и похарчил повече от шейсет и шест милиона долара. Този процес ще ти помогне като развие способността ти да си представяш. Ще откриеш, че като поиграеш тази игра няколко седмици ще започнеш доста да се замисляш как да похарчиш толкова много пари. Така способността ти да фантазираш ще се развие, ще се увеличи неимоверно. Вселената откликва на вибрационното ти излъчване, не на твоето състояние на съществуване. Така че ако насочваш вниманието си само към сегашното си състояние на съществуване бъдещето ти се развива без голяма промяна. Но ако насочваш внимание си към чудесните идеи, които предизвиква в теб тази игра Вселената ще започне да откликва на вибрациите на тези мисли. Вселената не прави разлика между вибрацията, която излъчваш в отговор на нещо изживявано и вибрацията, която излъчваш в отговор на нещо въображаемо, така че процесът Игра на Сполука е мощен инструмент, с който да преместиш вибрационната си точка на привличане. Можеш да играеш играта кратко време, цяла година или повече. Каквото и да избереш ще бъде подходящо. Може да ти е неловко в началото, но колкото повече играеш, толкова по-богато ще става въображението ти. А когато се обогати въображението и се фокусираш в духа на забавлението и разширението точката ти на привличане ще стане по-голяма. Като пишеш чековете използваш въображението си. Като пишеш бележки се съсредоточаваш върху това, което пишеш. Не чувстваш никакво съпротивление докато правиш това тъй като няма страх, че ще похарчиш прекалено много и ще постигнеш единственото, което е необходимо за получаването на каквото и да било - ще си заявил желание в състояние на нулево съпротивление или по-добре казано в състояние на допускане. Така не само ще се радваш на обогатено въображение, но и точката ти на привличане ще се премести, а тогава и житейските ти преживявания ще се променят. Ще се подобри не само финансовата ти ситуация, но и всички неща, върху които си се съсредоточавал с удоволствие ще потекат в твоето преживяване, в живота ти. Да играеш както на теб ти харесва. Няма правила; няма нищо, което трябва или не трябва да правиш. Започваш да играеш и играеш. Похарчи толкова, колкото искаш. Но важното тук е да направиш, всичко по силите си да упражняваш- въображението си възможно най-много.

Стая-205 книга за свободата и нещата който ни движат към нея

Посвещение:  На детето в мен, което не искаше да порасне и страдаше от това. Осъзна, че е  различно и това му донесе много страдание отначало. Но с времето разбра, че няма от какво да се бой. И започна да прави това, за което наистина беше тук на тази земя.

към книжарницата

 Докато се настроя и опомня се оказа, че вече съм се записал, като студент в училището на живота. В този момент се родиха много въпроси от рода:

-          какъв собственик  на бизнес съм, като се налага да си търся работа за пари?

-          какъв бизнесмен съм, като не знам как да си отворя магазина?

-          Какъв бизнесмен съм, като не знам с какво се занимавам?

Сутринта станах,отидох до центъра и си купих в-к “Билка”. Преснимах си на ксерокс едни материали и си тръгнах към вкъщи. По пътя спонтанно реших, че ще пия кафе  на “Сезоните” – кафето на Минчо. Влязох, поръчах си и извадих материалите на фирмата, към която станах член (сътрудник) за да ги разгледам. Самата фирма ти предлага да станеш специалист в “Професията на XXI век”, а именно MLM – Network 21.

  

-       Ти си собственик на бизнес – каза ми Здравко (човек от по - горната линия).

-    Какъв собственик съм, като нямам нито пари, нито смелост да стартирам каквото и да било? Какъв бизнесмен съм като си търся работа за пари?Но не всичко ще се нормализира и това от своя страна ще ми послужи в книгата “Стая – 205”. Имам чувството, че тя ще е пряко свързана със зареждащата известност. “Така и така някой ме е записал в това училище, то ще учим, какводруго ни остава” – помислих си аз...

Имах известни притеснения за това, че не бях добър ученик до началото на средното си образование и не знаех дали щях да се справя с това. “Като че ли това не бе много важно” – прокрадваше се някаква мисъл в съзнанието ми. “Защото тук не е важно колко си добър в училище, а колко успешен можеш да бъдеш, след като се научиш да прилагаш правилата на тази игра, защото те са простички.”

....”Защото по тази пътека ще мина само веднъж”.

Трябваше да тренираме във фитнес-залата с Шефчето.

Разгрях и се насочих към първите уреди, а след това седнах да го чакам, но докато си седях си разговорихме с колежката:

-          Уча се да продавам, а и ти сама каза, че ще се купува много, защото това мое произведение, което четеш ти е допаднало, защото е на интересен и достъпен език. Шефчето така и не дойде. Обади ми се да ми каже, че нямало да може да дойде и аз, като че ли само това съм чакал. Така сладко се заприказвахме с колежката – час и половина. Въпреки че много обичам да тренирам седнах да си говоря с нея...

Седнах, защото колежката ме изненада с впечатлението, което съм и направил:

-          Ти си самотен, тих, не говориш много, занимаваш се с фитнес.

Но когато прочете първото ми произведение за.....си обогати мнението и каза:

-          Ти май си нешлифован диамант.

-          От твоите уста в божиите уши – казах аз. Можеше никога да не си обогатиш представата за мен, но ето ти спечели нещо ново, а аз просто се упражних в поредния си диалог. Искам да се науча да правя бизнес. За мен на този етап от живота ми това е много важно.

-          Много увлекателно говориш – каза тя.

-          Благодаря ти от сърце, значи мога да се справя.

И докато излизах се прокрадна една мисъл...”Трябва да се науча да се продавам на всяка цена, за да се развивам и реализирам на пазара”.
откъс от книгата ми Стая-205

растях "о"свободен

Нещо за което мечтая. На скоро се събудих с едно любвеобилно усещане. Сякаш преживях отново любовта на майка си докато бях вътре в нея, усетих прилива на енергия от допира на гърдата и кърмата и, която поглъщах. Чувствах се в безтегловност и не знаех, какъв точно е курсът ми за деня, освен, че съм новороден.  Аз съм любител на женския свят и обичам женската гръд. От много години искам да стана баща за да мога: да му правя масажи, да сменям пелени и памперси, да го къпя, преобличам, храня и разхождам сред природата. А когато порасне, да върви заедно с мен и майка му. Приветствал съм този миг преди няколко години, но когато тук на скоро се замислих, как със страхопочитание съм гледал баща ми как кара колата и го преживях в спомена си, и  усетих, че съм готов за това събитие.

Вярно е, че дори не знам, какво е да си физически баща на едно или повече деца, но мисля, че ще мога да се справя и с това начинание. Благодаря на природата за възможността да се размножаваме и да знаем в дълбочина, какво е да дадеш любов и заедно с това да я получиш и когато се съедини тази любов се получава ново тупкащо сърце-бебето, което  очаквам/един ден/. Това сега е само мечта, както всички други до сега, но усещам притегателната му сила в пъти повече от другите и когато говоря за това краката ми омекват и сърцето ми сякаш лудува.

Когато започнах да пиша преди 11г. се чудех дали децата ми/т.е. книгите ми/ ще бъдат харесани на масите от заобикалящия ни свят, защото си мислех, че това е най-важното. С времето, когато сърцето ми започна да диктува своя път аз само слушах, изпълнявах и извървявах своя път. Разбрах, че не нужно дори да се вглеждам или сравнявам с някого, а още повече да завися от неговото одобрение. От този момент нататък аз растях „о”свободен в живота си. Про-буждането ми се оказа решаващо за новите крачки и така аз благодаря всеки ден за това, че имам възможността да дам своята любов, принос и може би няколко десетки написани книги от мен.

P.S.: Мило бебче, очаквам те с трепет в сърцето си. Искам да знаеш, че не знам много за това, как да се справя с твоята поява, ще съм благодарен и на майка ти, когато ме води в профсията родител.