Клиент№1/опасна близост/-продължението

"Любовта лекува хората: както тези, които я дават, така и онези, които я получават".

      Казах на Клиент № 1, че съм завършил книгата след като ми се обади в неделя:

–        Здравей, знаех си, че ще ми се обадиш. Вътрешното чувство не ме лъжеше и ме караше да се озъртам.

–        Здравей, защо не ми вдигаш? Звънях на всички твои телефони, които имам, за да те чуя и да ти кажа, че няма да мога да дойда отново.

–        Добре - казах аз. Искам да ти кажа, че написах книгата Клиент №1/опасна близост/, която е за теб, но не очаквах, честно да си призная, че ще има продължение. И  след като я завърших, на другия ден започнах с продължението.

–        И какво ще пишеш – попита тя?

–        Изненада - казах аз. А как ми се иска да мога да те прегърна и да ти разкажа, какво ще напиша вътре, но.

–        Имам много работа и не мога да дойда. Дори сега докато карам по-бавно и говоря с теб по телефона, правя задръстване по пътя.

–        Майната му на задръстването-казах аз. Те не знаят, че разговаряш с мен и това му е хубавото.

–        Ти какво правиш сега?

–        Ами, правим  снимки на моя приятел на децата от клуба му, и усещах, че ще ми се обадиш. А  и нямам търпение да ти покажа снимките от столицата където ходих, за да видиш интересни неща от НДК.

–        Ами когато дойда ще ги видя, нали?

–        Ами, задължително - казах аз.

–        Трябва да затварям - каза тя. Пристигнах пред  дома.

–        А може ли да не затваряш точно сега, а да ми отпуснеш още малко време?

–        Ами добре, но имам много работа, а и да не ми се обади мъжът ми и да ме пита къде се бавя?

–        Няма да ти се обади, но искам да ти кажа, че много ти благодаря за всичко и че ми липсваш.

–        Сега ще затварям, че наистина имам работа, не съм като теб свободна.

–        Добре, до скоро - пожелах аз.

–        До скоро-каза и тя.

Да, завърших книгата с такава любов и въобще не очаквах, че ще се роди веднага и продължението. Усещах, че процесът не е завършен, който се почна, но въпреки всичко ме изненада да си призная. Самото продължение съвпадна с започването на едно интересно трансформиране, което сякаш за мен е задължително и безкомпромисно. Започнах едно вътрешно обучени е и същевременно наблюдение на едни уроци в живота ми, а именно:

към книжарницата

14 - стъпки към Успеха:

1.Внимание.
2.Спокойствие.
3.Трудолюбие.
4.Решителност.
5.Приветливост.
6.Вяра.
7.Смирение.
8.Щедрост.
9.Откровеност.
10.Умереност.
11.Себераздаване.
12.Самоконтрол.
13.Организираност.
14.Самонаблюдение.

1. седмицата на Вниманието: 13-19/септември 2010г./;

Докато бях в нея завърших книгата с такава наслада и внимание и искрено се радвах, че успях сам да набера книгата с едни интересни уроци от приятели и познати. Обогатявам всеки един ден знанието си относно детайлите-за писане на компютъра си. Обръщам изключително внимание на хората, които се докоснат по една  или друга причина, и това ги изненадва много. Обръщах внимание на себе си в огледалото, когато изказвах думите: „Обичам се”– всяка сутрин. Процесът е някак интересен и обикновен, но с необикновени залежи на успех. Защото както казва Бенджамин Франклин/(1706-1790) американски политически деец, учен, публицист, дипломат/: „Виждал съм много хора да се докосват, да четат, да вярват на тези принципи, но не намерих един да ги е изпробвал и да сподели, че са променили живота му.” Е, аз, като, че ли, само това чакам-едно такова малко предизвикателство, което е довято към мен от времето назад. С моя приятел докато върви ме  по пътя си сякаш изплуват направо от дълбините на живота  уроците, които трябва да се усвояват от мен и от него. „Вниманието е най-основната форма на любов ”. Но забелязах, че вниманието ми разгневява  хората, защото установих, че са отвикнали да го получават. Особено когато е съвсем даром, по детски. Трудно им е  да се отпуснат и да говорят, а  още повече когато не са реализирани или не преследват своята реализация по пътя си. Аз репетирам постоянно и разговарям във всеки един момент и обновявам контактите си, въпреки, че не давам израз на контактна личност.

И в моя живот се случи неочакван обрат без съгласието ми. Там в състоянието на Духа, в който пребивавам, не важат законите  на науката и логиката. Няма такова нещо като изкуствено съревнование и бързане за каквото и да било. И по тази причина за мен няма никакво значение какво мислят другите за действията ми, насочени към моята цел в живота. Имам възможността да се наслаждавам на трансформацията си, без да се страхувам от каквото и да било. Трябваше да спра да се притеснявам и от това кой какво ми дава в замяна на моите услуги, чак тогава се появи едно интересно състояние на щастие.