В сърцето...

 В сърцето...

Събудих се тази сутрин и ти се оказа вътре.
Заспивах снощи ти отново беше там.
Кога намираш време да обичаш,
и кога да живееш мила.

Оказах се новобранец в любовта,
но пък ти оказа нужното внимание,
за да стоплиш моето сърце,
като каза, че не съм съвсем нов.

Телата, душите и сърцата ни се търсят,
в житейската мъгла, непроменена.
Аз намирам лек в своя ден, когато
знам, че ти си тук/в сърцето/.

Дните ни минават в цветове, а аз
не спирам да пиша за духа и любовта
а ти като любима ми показваш
грешките макар допуснати неволно,
да оправим за да е добре.

Изпълването на пространството в сърцето,
оказа се, че не голямо е
но все пак намерих пътя
и към твоето сърце. Обичам те!


посветено на любимата ми жена!!!