Очаквайте новостите свързани с Корпорация ТианДе тук...

Да си нинджа в мирно време или....

Просто да създадеш нещо…

Да си нинджа в мирно време или да си пиеш кафето в МОЛ–София със създателя на Slides.bg. Така днес ще разкажа за едно значимо събитие в моя живот. Здрависах се, прегърнах го и пих кафе с Любо Стоянов или иначе казано мозъкът на операцията.  От как преди близо две години разбрах за него и сайтът му, аз станах един много,ама много ревностен почитател и „използващ” създадения от него продукт-Slides.bg.

И докато съм в София се замислих с кого този път мога да споделя едно кафе. Е, неговия образ просто беше първи. Обменихме няколко съобщения в скайпа и се разбрахме да се срещнем пред мола. След заредения ден до пръсване и намагнитизиран още толкова си мислих, че няма, какво повече; Е, има. Седнахме в Heppy и застъргахме лафа. Една красива мацка дойде да ни „обслужи” с поръчката а ние си лафихме. Е, не крия, че си търсех с поглед тая мацка, защото имаше много стил в нея-перфектна беше.

Така на срещата с него си позволих да му разкрия една достатъчно свежа новина поради, която съм в София и в която той има пръст, но все още не знаеше. Благодарение на Slides.bg попаднах и се влюбих буквално в това списание-сефте ми е. Помечтах, колко е хубаво да мога да се свържа по някакъв начин с това списание и да пиша за него. И нещеш ли мамка му, така си стана. Абе внимавайте, какво си пожелавате, хора-случва се!!! И вече вече от как започнах минаха два месеца и дойде мигът да си взема първата заплата и да се насладя на мига да си харче с кеф и да споделя топ-новината със виновника Любо. Благодарих му признавам, защото благодарение на него и неговата креативност Христо от Лясковец получи много по-широк спектър на познаваемост в ефира на света. Той много се зарадва, защото това си беше събитие. И той сподели, че ще опише този случай в неговия блог, за който аз дори не знаех-мой пропуск.

И забихме в Heppy една прекрасно новина, която те първа ще отеква във времето и пространството, защото това си е едно прекрасно чудо в моя живот. Просто се случи-избухна и аз се разтворих и слях с процеса.

Ще си оставя другото, което си говорихме за мен самият, защото не е нужно да осветлявам всичките си емоции пред никого. И искам да кажа само: „Хора действайте не спете, защото докато спите, някой действа смело”. А и друго си е да ти кажат в лицето, че помагаш много за популяризирането на Slides.bg в ефир с авторски материали и книги, каквито излизат от мен. Ама, как не, за мен е чест да го направя, защото Господи това е златна възможност за мен, която хората, дори все още не я осъзнават на пълно, както може би собствения си живот, че е един велик Дар.

Благодаря ти, приятелю за това, че те има-още веднъж и моля те, каквото и да ти струва всичко свързано със Slides.bg продължавай напред. Аз искам да те има подкрепям те и ти желая крепко здраве.

Това, че намесвам тук-там Бог в лафа с хората не значи, че изнасям някакви проповеди... Но със сигурност му благодаря основно на него. Спирам, че май ще стане дълга проповед пак.

Какво като не е 5 звезди!

Какво като не е 5 звезди, аз съм петата звезда. Радвам се, че все още има такива места, в които да съм инкогнито и да не се сещат кой съм. Още в Лясковец намерих това хотелче „Силвия” и си направих резервация по интернет. Спонтанно стана, защото дойде мигът, в който трябваше да си взема първата заплата като редактор на едно списание в София и България.

Преди време една приятелка се изненада, като и казах, защо ще ходя в София и тогава си спомням, че и казах: Не е нужно да знае всеки с какво се занимавам. Когото съм сметнал за необходимо съм им споделил. Това са близките ми. А, и какво става в личния ми живот си е моя работа и относно това няма, как да изтече информация за него.

Това е сбъдване на още една моя мечта да сътворявам такива неща от нищото в това списание/това е моята специалност/. Моя творчески свят е прекрасен и не един-човек ми е казвал, че живота ми за тях е доста интересен. За мен е чест да мога да действам за пореден път в едно такова направление. Може и това сега да изненада хората, но аз съм доволен от мястото и когато идвам в София ще си отсядам там. Цените и качеството на услугата им-престоя ми е супер.

Доволен и удовлетворен от престоя тоя път в София…

Смених климат и местонахождение и малко се разведрих-както се казва…

"Игра за 66.ооо.оооо"

Съвсем скоро ще публикувам и това върху, което работя в момента, но сега ще разкрия малко от него.

част от играта...

Преди време ми попадна книгата на Естер и Джери Хикс „Поискай и ще ти бъде дадено” и от там видях за играта, за която Естер говори. Много ми хареса признавам си и много бързо възприех процеса. Още на другия ден намерих празен чек отидох и си го разпечатах, изрязах и започнах да пиша по него и да визуализирам, какво искам да придобия с този “скромен бюджет”. В една тетрадка записвам всичко онова, което е дошло и за какво е отишло. Не съм вярвал, че може да е толкова прекрасно това занимание-да осчетоводяваш собствените си пари..просто така.

1.Създадох “Игра за 66.ооо.ооо” и започнах да играя. При суловие, че в "реалния живот" създадох нещо и то фалира след две години, аз не съм се отказал да продължавам да създавам всичко онова, което искам. Започнах всеки ден да депозирам просто така суми от по 1000$ и след това си ги харча за каквото си поискам/без угризения на съвеста/. На третата седмица от тази игра аз се събудих милионер и се питах през целия ден: “Това ли е онова нещо за което много хора се борят, а не го постигат толкова лесно?” Оказа се, че усещането за толкова пари, не се различава по нищо с другото. Имам толкова много неща придобити вече, че в един миг се чудя какво да ги правя всичките тези пари. Тук се появи първата бариера пред мен и първия въпрос: “Какво още мога да направя с тези пари?” Станах рзходих се из гората, както обикновенно и се опитвах да намеря разликата между това да си милионер и това да не си. Е нямаше такава-признавам си. След това отидох да се възнаградя седно кафе в любимото ми място и се наслаждавах на мига. Опитвах се да не бия на очи, че точно днес съм станал милионер, но явно ми личеше, че съм щастлив. Излъчвах особенно настроение и наистина съм много щастлив. Дори докато се разхождах и след това си пиех кафето не спирах мисленно да разпределям парите си.

2. Оказа се, че годишен бюджет от 66.000.000$ не е никак малко за разпределяне и изхарчаване и в един миг просто няма, какво друго да искаш, защото си имаш всичко. В този миг се оказа, че започва една вътрешна борба в разума ми, за какво са ти толкова пари, като не можеш да ги изхарчиш буквално за година. Хванах се на хорото и го играя, защото научих урока си, относно парите си. Сега дойде мига да го споделя с останалите, който наистина искат нещо обикновенно, което работи, а не е само някаква празна приказка.

3. През 2008г. Написах книгата “Африка в моето сърце” и там вплетох много мои житейски незгоди и уроци. Написах, че главния герой в книгата Даржан Харч има годишен оборот на фабриката за кукли 60.000.000$. Написах го това без дори да съзнавам или по-точно ми се искаше да го вярвам и след като се случи да разтърси из основи същността ми. През 2012г. На една разходка с моя приятел в гората му разказах за играта, която съм започнал да играя и той сякаш направи невидим паралел въз основа на чутото и каза: “Имам чувството, че с това, което ми разказа, си описал в книгата си, как и какво искаш от живота сега, а с тази игра го доказваш”. Направи невидим паралел между моите думи и ми го казаи от друга гледна точка. Признавам си, че останах изненадан от чутото и през цялото време съзнаниеот ми беше там. Дори от гората от този миг щом чух това ми остана петно и нямам спомен как съм се прибрал в къщи, а и бях с колата.

Продължавам да играя и да се забавлявам. Заедно с това започнах да го казвам и на други, който наиситна имат нужда да променят нещо в собствения си свят. Не е само някаква си реклама това с моята книга, а е едно прекрасно пътуване към себе си и после по широкия свят.

Като за финал на тоя материал ще ви кажа само: “Лесно е да бъдеш търпелив, когато знаеш, че всичко е наред”.

трудов посредник...

Забелязах, че всеки може да бъде какъвто си поиска, но не на всеки му стиска да го устои.

Ходих с моя приятел до „Бюрото по Труда” за да си оправи там някакви неща и наблюдавах, как едни хора имитират заетост, други имитират лош поглед, трети бяха много замислени. Питах се при условие, че всеки е роден с мозък, не били следвало от това, да може да изисква от него да го направлява по своя път, от колкото да разчита на подаяния от някой, който да му определи мижавата сума отпусната от държавата.

На едно табло видях написано „трудови посредници”. Запитах се нали самите ние избираме хора за да са ни от полза когато имаме някакъв проблем. Защо са ни и още и още посредници в нашия живот. Сякаш те правят така, че да ти помагат в нещо, а ако не е държавната хазна няма, как да получиш дори и лев.

Почувствах се много странно, защото на всякъде където се обърна виждам идеи и творчество, а се питам, защо „хората с мозъци в главите” не правят нищо за себе си, а чакат. Не искат ли да бъдат сами управляващи на живота си, а искат да бъдат все в позицията на „недоволния потребител”. Едни натъжени лица, хора си говорят сами, и не правят нищо за себе си, освен да дишат все още.

Познато ми е тяхното положение, защото аз по нищо не се различавам от тях и аз няма, какво да ям понякога, но никой не знае. Не се оплаквам, защото няма смисъл. Но и не съм спрял да правя неща с „нулев бюджет”. И на мен по някога само дишането ми не ми стига, но дишам дълбоко, защото съм надарен с кураж и воля да продължа напред. Малко късно открих и този си плюс в моя живот, защото от милионите натрапени минуси от хората около мен, не забелязах значимите плюсове.

Нима хората в свободно време, не искат да бъдат и ‘освободени’ и способни да определят утрешната си реалност, а са съгласни да бъдат зависими и от това, кой колко ти даде. Това не е осъждане от мен, а едно непримиримо поведение свързано с познаването на бедността и на ума и на портфейла. 

депозирай си...

попълнете си го

В този процес ще започнеш като си отвориш въображаема банкова сметка - няма да има истинска банка, но ще правиш вноски и ще теглиш пари все едно имаш истинска сметка. Можеш да използваш стара чекова книжка, която вече не ти трябва, счетоводна програма на компютъра си, а може дори да си измислиш цяла система като използваш тетрадка като регистър и празни листове хартия вместо чекове. Важно е да направиш процеса възможно най-реалистичен. Първия ден депозирай хиляда долара. Напиши, че си депозирал хиляда долара в своя регистър, след което напиши чекове, с които да похарчиш тези пари. Можеш да похарчиш всичките си пари за едно нещо като използваш един чек или за няколко различни неща като използваш няколко различни чека. Целта на играта е да се забавляваш като мислиш за това какво би искал да купиш и да се наслаждаваш на това наистина да напишеш чековете. Недей да пестиш описанията в полето за бележки на чека. Например: За красива писалка или Страхотни кецове или Членство в клуб “Гордънс”. Можеш да похарчиш всичко днес или да спестиш за някой друг ден. Но ние те насърчаваме да направиш всичко по силите си да ги похарчиш днес, защото утре ще направиш още един хубав депозит. На втория ден депозирай две хиляди долара. На третия ден депозирай три хиляди. На четвъртия ден — четири хиляди. Като стигнеш до петдесетия ден депозирай петдесет хиляди. На тристотния ден депозирай триста хиляди. Ако играеш тази игра всеки ден в продължение на цяла година ще си депозирал и похарчил повече от шейсет и шест милиона долара. Този процес ще ти помогне като развие способността ти да си представяш. Ще откриеш, че като поиграеш тази игра няколко седмици ще започнеш доста да се замисляш как да похарчиш толкова много пари. Така способността ти да фантазираш ще се развие, ще се увеличи неимоверно. Вселената откликва на вибрационното ти излъчване, не на твоето състояние на съществуване. Така че ако насочваш вниманието си само към сегашното си състояние на съществуване бъдещето ти се развива без голяма промяна. Но ако насочваш внимание си към чудесните идеи, които предизвиква в теб тази игра Вселената ще започне да откликва на вибрациите на тези мисли. Вселената не прави разлика между вибрацията, която излъчваш в отговор на нещо изживявано и вибрацията, която излъчваш в отговор на нещо въображаемо, така че процесът Игра на Сполука е мощен инструмент, с който да преместиш вибрационната си точка на привличане. Можеш да играеш играта кратко време, цяла година или повече. Каквото и да избереш ще бъде подходящо. Може да ти е неловко в началото, но колкото повече играеш, толкова по-богато ще става въображението ти. А когато се обогати въображението и се фокусираш в духа на забавлението и разширението точката ти на привличане ще стане по-голяма. Като пишеш чековете използваш въображението си. Като пишеш бележки се съсредоточаваш върху това, което пишеш. Не чувстваш никакво съпротивление докато правиш това тъй като няма страх, че ще похарчиш прекалено много и ще постигнеш единственото, което е необходимо за получаването на каквото и да било - ще си заявил желание в състояние на нулево съпротивление или по-добре казано в състояние на допускане. Така не само ще се радваш на обогатено въображение, но и точката ти на привличане ще се премести, а тогава и житейските ти преживявания ще се променят. Ще се подобри не само финансовата ти ситуация, но и всички неща, върху които си се съсредоточавал с удоволствие ще потекат в твоето преживяване, в живота ти. Да играеш както на теб ти харесва. Няма правила; няма нищо, което трябва или не трябва да правиш. Започваш да играеш и играеш. Похарчи толкова, колкото искаш. Но важното тук е да направиш, всичко по силите си да упражняваш- въображението си възможно най-много.

Историята на едно ключе

към книжарницата

Вместо увод:

….Почти всеки ден в продължение на четири месеца, момчето си търсеше  отговора на въпроса:

– Какво толкова сторих, сега, че дори загубих личната си свобода и покой?

Но докато си мислеше си бе намерило работа и работеше не уморно  за да поправи грешката, за която си беше виновен само той. С изкараното  трябваше да поправи грешката си. Нищо сякаш не беше на ред в този момент за него, защото работния ден имаше начало, но  нямаше край. Въпреки монотонното  положение в работния ден, момчето знаеше, че поправили си грешката няма да стои там повече. Мълчеше си и се опитваше да разбере, какво се случва пред очите му. Захвана се да работи, защото допусна грешка, а сега му трябваха „пари спешно”. С това то не отклони поглед от мечтата си, но за сега се налагаше да се впише в професията хлебар…

От нощните смени главата му се размъти много, защото денят и нощта се бяха слели. Той вътрешно знаеше, че този кошмар, които сам си причини все някога щеше да свърши, макар, че едва сега започваше.

Малко преди да скъса с хлебарството (ако може да се нарече – късане, защото ти станал ли си веднъж не можеш го забравиш) момчето разбра, че беше използван от работодателя, които уж му подаде ръка и го взе на работа. Тогава се сети, че когато ти си на зор и търсиш работа могат да те правят на маймуна, а когато  работодателите  имат нужда от хора се молят на всеки срещнат.

– Ако има глупаци нека му работят. Аз не ще го правя повече – каза момчето и с лека ръка затвори и тази страница в своя живот.