.jpg)
Да носиш цървули. Днес денят започна много интересно около печката.
Майка рано я запали и ме събуди, защото беше студено навън. Станах закусих,
срещах се с мацката на сърцето ми на скайпа, писах по 14-тата си книга и излязох
за да пия кафе в Горна Оряховица. Тиролия е новото място където сега
опознавам и плахо стъпвам в него. Не познавах никого, докато не съзрях
барманката, която беше най лъчезарната сервитьорка на другото място където
ходех 2 години/там написах две от най-силните си книги-Клиент№1/опасна
близост/-поредицата/.
Кафе с късметче. Просто кафе и говорене но с цел разширяване на
личната вселена в себе си. Все едно си отварям гръдния кош и свободно отдавам
своята енергия за общо ползване. Заговорих ме се за мацката, която прави
вино/технолог/ и тя звънна на моя приятел-треньора
и. В този момент тя минава пред заведението в което сме и аз му казах да я
покани за да говорим за виното естествено.
Върна се и така всичко потече като елексир. Казах и на няколко пъти, че
аз съм интересен човек и може въпросите ми да и се струват смешни, но не са „обременени от прекомерно знание” по
темата, даже никак нямам такива/оттук оттам/. Протече срещата по-добре от
очакваното, защото беше неочаквана. Клиент ми звънна за масаж и се наложи да
тръгваме до половин час. Темите бяха обширни, но и те трябваше да отлежат като
хубавото вино, защото нотката на търпение трябва да се приложи и тук в
информацията за неговото приготвяне, а аз не бързах да науча всичко днес.
Просто „бъзикам радиото” за да
стигна сам до есенцията, която ще ми прилепне най-добре на душата.
От там последва масажа и среща с
„духовната
ми майка” леля Веска от
с.Джулюница. Някъде между другото
отидохме до спортен магазин ARR в Горна Оряховица
за да се срещнем със собственика, но не попаднахме на него, а на жена му.
Поговорихме и тя ни почерпи за именния ден на дъщеря и/да е жива и здрава още
веднъж/. От там ходихме до „Макс Марк” и моя приятел каза: „Тия хора си нямат и на идея, какви хора
ходят да пазаруват тук в тоя магазин. Колко им е „Голяма вътрешната Вселена” и
какво правят за да се развиват”. От там се прибрахме и всеки си караше
работата от там където бяхме тръгнали сутринта – гр.Лясковец, а аз се заех да
пиша статия: „Да носиш цървули”,
която се роди/в сърцето ми/ още докато си пиех кафето сутринта в заведението.
Няма никакво значение от къде си
и с какво се занимаваш, но има голямо значение как го правиш и какъв е мотива
ти за успех.
Аз съм Христо от Лясковeц
