Една идея напред...©Sprint Tolerans!

Всеки закупил 3 шишенца Масло от Джоджен(20ml) получава подарък "Кром-Крем"(20ml). Това е само, когато има дата за обявена Промоция. Иначе крема си го има и на свободна цена 50ml – 13,50лв., както и "Маслото от Джоджен" – 20ml. – 10лв., "Аурата на Таня" - 50ml - 14,50лв.


Всеки може свободно да заяви като изпрати съобщение и  своето желание към даден продукт, направо в страницата на  Маслото от Джоджен: 
или на Емейл: floran_media_group@abv.bg


...Поръчката става по следния Начин. Казвате, че желаете да поръчате даден продукт и неговата бройка и след това ми давате: Точен адрес,Актуален gsm и Три имена и поръчката до два дни е при вас...с куриер Еконт!


Повече за историята на маслото на този адрес (кликни на линка):

НИКОЛАЙ РАЙНОВ

          Николай Райнов е художник и писател, живописец, график и декоратор... Нещо повече – той е цяластна художествено-творческа личност, всестранно развит творец, мислител и теоретик, от рода на ренесансовите универсални таланти.

Николай Райнов
Николай Иванов Райнов
е роден на 1 януари 1889г.  във великотърновското село Кесарево(в мелиницата)на път за домът на баща му. Почива в София на 2 май 1954 г.. 65-годишният му живот е изпълнен със задълбочено душевно самообразование и образование и с уникално творческо излъчване. Надарен с голям интелектуален, философски и художествено-творчески заряд и потенциал, той се отдава на петгодишно вглъбено съзерцание в Софийската духовна семинария(1908г.), следвайки съдбата и примера на Сирак Скитник. Учи философия в Софийския университет (1911г.). Минава задължителен стаж като общински писар в Провадия (1911 – 1912г.). Взема участие в Балканската война като човеколюбив санитар. Предприема екзотерично пътуване към духовните и археологичните хоризонти на Цариград, Сирия, Палестина, Египет, Гърция, Италия (1914 – 1915г.). Става военен кореспондент на македонския фронт през Първата световна война (1915 – 1917г.). Завършва Художествено-индустриалното училище в София (1919г.). Потапя се в огромното световно културно наследство като главен библиотекар на богатата Пловдивска народна библотека (1922-1927г.), където написва първите си  научни изкуствоведски трудове. Командирован в Париж в периода 1925-1927г., общува с европейската култура. Хабилитира се за професор в Софийската  художествена академия (1927-1950 г.). Десетилетия работи като академик в Института по изкуствознание при БАН (1945-1954г.).


ПРОРОЧЕСТВОТО НА КАТАРИТЕ ОТ 1244 г.

Последните катари били убити от инквизицията във Франция в 1244 г. Но те оставили следното пророчество: че в 1986 година ще бъде провъзгласена Църквата на любовта.


Тя няма да има структура или сграда, а е само разбиране. Тя няма членство, освен тези, които знаят, че й принадлежат. В нея няма съперничество, защото не е състезателна. Тя няма амбиции и желае само да служи. Не познава граници, защото при национализма има безлюбие. Тя не изтъква себе си, защото търси да обогати всички групи и религии. Тя признава всички велики Учители от всички епохи, които са показвали Истината на Любовта. Тези, които участват в нея, практикуват Истината на Любовта. Националността и начинът на живот не са прегради. Тези, които са, знаят. Тя не се стреми да проповядва, нито да учи, но да бъде и по този начин обогатява. Тя разбира, че нашият път може да бъде и път на хората около нас, защото всички сме този път. Тя осъзнава цялата планета като едно същество, от което всички сме част. Тя разбира, че е дошло времето за върховно преображение, крайния алхимичен акт на една съзнателна промяна на егото в доброволно завръщане към Цялото. Тя не се провъзгласява на висок глас, но в недоловимите сфери на любовта. Тя поздравява всички, които в миналото са осветили пътя, но са платили и цената. Тя не признава никаква йерархия или структура, защото никой не е по-голям от другите. Членовете се познават единствено по своите дела, по очите и по никакъв друг външен знак, освен братската прегръдка. Всеки от тях посвещава своя живот на безсловесна, мълчалива любов към своя ближен, околната среда и планетата, докато изпълнява своите задачи, независимо дали те са възвишени или скромни. Тя познава върховната и велика идея, която може да бъде осъществена само ако човешката раса практикува върховенството на Любовта. Тя не предлага награда нито тук, нито отвъд, освен неизказаната радост да съществуваш и да обичаш. Всеки неин член се стреми да издига каузата на разбирателството, като върши тайно добро и проповядва само чрез пример. Те ще изцеляват своя ближен, своето общество и нашата планета. Те не ще познават страх, не ще чувстват срам и свидетелството им ще бъде над всички несъгласия и вражди. Тя няма тайна, мистерии, посвещения, освен истинското разбиране на силата на Любовта, и ако искаме да бъде така, светът ще се промени, но само ако първо променим себе си.

"Аурата на Таня" - ©Sprint Tolerans


...Отдели време да вършиш неща, които правят душата ти щастлива.

Минаха 14 месеца от как бях създал Кром-Крема. Започнах отново да събирам информация за обхвата му на действие и неговата дълбочинност на усвояване от кожата. Така не след дълго една жена(Таня) ме помоли да създам крем специално и лично за нея. Така си дойде и името на крема: „Аурата на Таня“. В него някак от само себе си се вляха едни живителни сили и отговориха на ярката индивидуалност на иначе духовитата и ярка изразена идентичност на Таня. За това и заглавието мисля е такова, защото продукта покорява в дълбочина и не досажда, не се натрапва, не стоиш като лустро на някоя неподходяща обувка. Вярно е, че дозата се определя от количеството его изпъкнало на дневен ред, но това всеки може да си го дозира.

Самото Лого изобразява формата на кутийка за крем разделена на две части: съд и капачка. Съдът е изрисуван с кафяв цвят, и от горе е с оранжев; а капачката е с пресичащо се жълто и зелено. А долу в дясно има едно оранжево триъгълниче, което е едновременно като стойка(но само така изглежда/може да е поради липса на фантазия при някои/защото това е ченгелчето на буквата „а“. А това „а“ е първата буква от наименованието „Аурата на Таня“.
                                                                                                           ©Sprint Tolerans

А ето и нейните послания към мен в знак на благодарност:

Здравей, Христо. Искам  да ти Благодаря за крема. Наистина е точно такъв, какъвто ми трябва. Нарочно изчаках известно време преди да ти пиша, за да съм сигурна в резултатите. Сега кожата ми се чувства прекрасно. Вечер си ползвам маслото и сутрин крема. Мога да ти кажа само продължавай да сътворяваш от твоите чудеса. Нека все повече хора да се ползват от дарбите ти и да ги правиш щастливи с продуктите си. Успех ти пожелавам, макар че ти вече си го имаш. Но нали винаги има накъде да се разширяваме и развиваме, така че не се знае какво можем да постигнем. Пожелавам ти да разгърнеш целия си потенциал и да си щастлив и свободен. Както си знаеш така да си летиш и да се извисяваш все по-нагоре.

А тук, Таня ми благодари за това, че съм се Вдъхновил да създам крем и да го кръстя на Нея: „Аурата на Таня“


....Здравей, Христо едва днес сутринта видях че си ми писал, затова сега ти отговарям. Много се радвам, че съм те вдъхновила. Аз самата имам такива моменти на вдъхновение и много си ги ценя, защото от тях се раждат прекрасни неща под влиянието на Висшите сфери. Идеята ти да сложиш име на крема наистина е хубава. Направо ме изненада приятно. Логото също ми харесва. Наистина ме накара някак си да се почувствам специална, защото изпипваш нещата докрай. Благодаря ти, за това. Наистина не очаквах моето желание да провокира такива неща. Наистина беше продиктувано от водачите ми. Искам да ти разкажа и историята за това(кратка е, но е доста показателна има си и малко продължение)....

Не крия нищо свързано с емоцията си..."Хотел между тоя и оня свят"

      Само ако знаех, какво ще гледам „никога“ не бях отишъл да го гледам...Както и ако знаех, че стъклото ще ме среже така подло и зловещо, не бих седнал на стола до масата и не бих си пил кафето на това място. Но явно наистина не послушах интуицията си. Онова тихо гласче в мен, което ай не го послушам ай съм си изпатил.

И понеже 7 години от как не бях се виждал с театралната актриса от Велико Търново се случи най-странното  спрях да се оглеждам за нея и просто я намерих. Тогава тя ме покани на представление отново в театъра и аз приех(не бях сам). Но ако знаех, какво ме чакаше вътре бая щях да се замисля...дали да гледам. Но беше факт, прекрачих прага на Камерната зала. На входа в залата след като ни погледнаха билетите ни насочиха и казаха, че местата ни се намират в дясно(на втория ред). Освен това мъж и жена облечени в бяло ни раздадоха едни бели ключове. Признавам си стъписах се и се запитах: „Аз отивам на театър не на ключар!“ Дори си нямах и най-бегла представа за какво може да е тоя ключ...(а тя каква била работата).

...Представлението започна с излизането на един човек от асансьора...

Няма да ви разказвам представлението, но по средата, аз вече не можех да го гледам нормално. Толкова много ме докосна, че буквално се разревах. Сълзите ми започнаха да се стичат и от обикновени сълзички, станаха парещи сълзи струящи от мен. В един миг се усетих, че това представление е доста трагично, защото още в мен има не зарасли рани от трагедията дето ме сполетя със стъклото. Стискайки ключа в дясната си ръка, осъзнавах в дълбочина, че това е ключа на живота ми. Гледайки едновременно представлението преосмислях живота си и се питах: „Все пак това ли е живота?“ Оказах се в този миг на ничия земя между живота и смъртта за да  проверя колко струва живота... Гледах и се питах, каква е тая ирония преди две седмици трагедията, а сега това представление с елементи на закачка за живота... Надявах се да съм „нормален“ за да седя на този стол и да преживея тръпките от стичането на кръвта по мен... Започнах да анализирам къде може да съм сгрешил и единственото, което излизаше на тласъци е: добрините ми не са добрини за някои. А, дори не мога да съжалявам, че съм помогнал!

Плаках като малко дете и отдясно тя ми подаде кърпичка. Видя ме, че плача, но нищо не можеше да спре буйната река излизаща от мен и пареше като вулканична лава по лицето ми. Но и тя не успя да ме стопли, защото споменът за студа и тръпките побиващи тялото ми заедно със стичащата кръв по мен отново и отново ме връщаше в преживяването и сякаш ми става студено на мига. Това ли е живота?

Преживях и този спектакъл...за да видя как една моя приятелка театрална актриса (кликни на синия надпис)се изяви още веднъж блестящо...


И за мен беше чест да осъзная още веднъж нещо, толкова лично и съкровено, като: Една частица от теб може да е цяла вселена за друг...