Показват се публикациите с етикет масажи. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет масажи. Показване на всички публикации

32 години. Една посока!

Не е нужно човек да бъде добър във всичко по един и същи начин, за да има какво да даде на света. Понякога му трябва просто правилната възможност. Неговата си.

Затова аз си мислех, че избирам да правя масажи още през 1994 година, когато бях ученик. Още тогава се питах какво ще правя, когато завърша училище. Все пак човек трябва да работи нещо. Но някак дълго време се съпротивлявах и не започвах работа, защото си мислех, че ще „правя“ масажи. Самонадеяно, неструктурирано, но пък от сърце. Някакво намачкване, някакво стискане, някакво натискане, някакво налучкване...

Сега, през академичната призма, през която съм преминал за 32 години, с доста квалификации и истински дипломи, се усмихвам. Защото това е моят път. Започна с напълно гол ентусиазъм и с въображението, че знам "какво" и "как" ще стане. А всъщност само греди! На толкова много греди се нацелих, че провалите ме научиха на повече неща, отколкото който и да е университет в България.

А и когато започнах да свързвам името си с масажите, се появиха „червените фенери“ в България. И сектите. Ех, точно тогава ли трябваше и аз да се чудя какво да избера...


Но през призмата на годините живот, а после и на опита, осъзнах нещо. Само съм си мислел, че аз съм избрал пътя на масажиста. Оказа се, че колкото повече вървя по него, толкова повече усещам, че съм избран, или по-скоро призван да правя това. Заради сърцето си и заради здравата си нервна система. А това да ти позволят да докоснеш някого е едно от най-хубавите неща за мен. Да прегърнеш някого и той да те прегърне. Независимо дали те познава или не. Просто докосване.

И така, вървейки по този път, ме обиждаха, присмиваха ми се, смееха ми се, че съм наивен глупак, защото правя масажи без пари на мнозина.

Но нямаше откъде да знаят, че Христо от Лясковец търпеливо практикуваше и търсеше поле за изява. А какво по-хубаво от това да не искаш нищо в замяна, но да имаш възможност да се упражняваш стотици пъти. И как всъщност се измерва това „колко си добър“? Ако някой си въобразява, че е в известността, няма нищо общо. Това е път със сърце и душа. И докато крачиш по него, тогава идват и парите, макар ти да не излизаш от дома си, от кабинета си и така нататък.

На мен ми отне време. Помислих си, че съм готов за бизнес, и създадох салон за масажи. Само две години по-късно фалирах. Поех такъв удар, че и до днес ми държи сито в главата, за да не се доверявам на мисълта, че трябва просто да седя и да чакам хората да се сетят за мен. Не. Аз трябва да съм навън, по пътя, да създавам контакти.

Болката от унижението и от загубата на нещо, в което си мислил, че си добър, се оказва без значение, когато дойде рецесията през 2008 година. Оттогава не стоя между едни и същи четири стени всеки ден. Не. Аз съм навсякъде по краищата на България, защото вървя по пътя си. Срещам хора, те срещат мен. Но вече не мога да скрия известността си, защото тя е факт по много причини. Когато бях никой за хората, не ги интересуваше какво правя. Защо се сещате за мен чак сега? Това сега звучи като човек, който е минал отвъд гнева  си. И точно това е голямата ми победа. Не че хората шушукат по-силно. А че аз съм останал на пътя си достатъчно дълго, за да стигнат шушуканията сами до мен.

Една от тях е, че не може всеки да ми бъде клиент. Вярно е, че парите не миришат, но аз си върша работата и продължавам да жъна успех след успех, защото това, което правя, го правя добре. И със сърце.

Но с масажите не тръгнаха веднага добре нещата. Наложи се да работя като барман, да нося тухли по строежите, да сортирам семена, да се науча да правя хляб. Цели 365 дни. Правех по 1300 хляба на смяна. Но никога не спрях да мечтая, че един ден ще правя само това, което обичам. Реших да се изуча въпреки отказа на родителите си да ме образоват в тази посока - 1998-ма. Изчетох няколко вагона книги, намерих точните професори и личности на моето време, от които да се уча.

И всичко това вече е факт, защото го постигнах сам. Никой не си мръдна пръста за мен. Никой не се поинтересува през какво минавам, защо го правя и какво ще произлезе от това. Освен мама! Да, всичко е заради мен. Аз съм причината за всичко. И затова днес не дължа аплодисменти на никого. Да видиш как стоят и чакат реда си медици, професори, лекари, адвокати...и те кървят! Тук при мен няма връзки. Щом нямаш принос за моето обучение, има график като за всички останали. Толкова е просто!

Само онези, които ми помогнаха да се изуча, както и всички клиенти, които ми се довериха, които ми помогнаха да отида на специализация в Москва, а сега и в НБУ-София, имат специално място в сърцето ми. Днес всичко е различно. Аз съм на пътя си. Път, за който никога не съм давал отчет на никого защо го вървя и какво правя. Не робувам на стари догми, на роднински връзки и на познанства. Откакто майка ми почина в ръцете ми, няма никой толкова важен, че да ме отклони от него.

Освен това преди 18 години работата ми като Терапевт просто се видоизмени. И колкото и да не искам да си нося работата вкъщи, тя се залепва за мен. Продължавам да търся решения само за случаите, които наистина имат нужда точно от мен. Всички останали могат да потърсят другаде. Ако не можеш да чакаш, няма как да влезеш. А ако не си в графика ми, чакаш.

Последните няколко случая през лятото на 2026 година се разшумяха толкова много, че виждам как хората ме гледат. Да, гледайте. Чувайте. Някога и вие седяхте на моята маса, когато аз плащах сметките. Това време отдавна отмина. И всеки път им напомням, когато се сетят за мен: вие първи ме забравихте. Аз нямам вина за това.

И така вървя напред. Не прескачам стъпала. Правя каквото мога. Търся решения. А резултатите ми вдигат толкова шум, защото съм ги оставил да стигнат до небето. Оттам гледката е красива. Не станах това, което съм днес, защото някой ми помогна. Станах го, защото не се отказах, когато никой не вярваше в мен. Сега ми е все тая, кой ми вярва!

П.С.: Това е човек, който 32 години не е спрял да върви. И когато накрая е стигнал по-високо от мнозина, не е стигнал там заради талант, връзки или късмет, а защото е издържал по-дълго от останалите. Кратко и ясно!

Паралелно Наследство...

Щом имам късмет да съм Тук и Сега, и да съм Различен, то нямам нужда да се променям заради нещо!

Личния ми лекар ме заведе в домът на друг Доктор-зъболекар с цел масаж. Тъкмо бяхме направили 4 сеанса всеки ден и нещеш ли докато работех направих една асоциация, която до този момент никога не бях я разбирал-разтълкувал и т.н.:

Преди 8 години в Салон Флоранс-Лясковец бях обявил, че всяка сряда правя безплатни масажи. Въпреки това хората „ме обвиниха“, че съм луд и кой в тогавашното време „прави“ неща без пари въпреки, че е безплатно те коментираха “цената” и „не искаха да я плащат“  за масажите ми, защото имало уловка „все някъде“. Хем така, хем така! Нямат угодия.

Тогава при мен дойде, жена която имала нужда от серия масажи, но нямала такава възможност да си го позволи. Една билкарка от Горна Оряховица я насочила към мен и да си направи няколко сеанса. Освен това да и се изравни енергетиката в организма, понеже била занижена. Така тя дойде при мен. Разказа каквото пожела и започнахме. И въпреки, че масажите ми бяха безплатни с цел популяризирането на масажа в региона от моя страна, тя носеше бонбони-лукчета. Тогава абсолютно не обърнах внимание (но днес вече „обърнах“), защо при условие, че аз не искам нищо-освен да ДАМ, тя все пак носи... Така един ден тя дойде и каза, че сме постигнали резултата и приключваме на този етап с процедурите. Благодари ми и... дълги години дори не ни се пресичаха пътищата... След много време вече я видях 3-4 пъти.

Обаче следата, която оставиха лукчетата се „насложиха“ в/у онази от моето детство, което ми припомни много бързо ние като суровакахме 1984-85г. Баба Ненка (майката на Дядо Христо на когото съм кръстен), ни даваше най-сладките лукчета на света.

Та докато правих масаж се запитах дали това не е било някакво посление от моята пра-баба Ненка, която беше обвита в мистерия за мен и отключваща се чак сега, чрез тази ситуация. Едва след 8-9 години успявам да разшифровам посланието ѝ с лукчетата. Тази безкористност и сладост на бонбочето Лукче, което е давала пра-баба го е зареждала с любов, защото все пак е родила 6 живи деца и едно починало. А дядо ми е част от живите. Добре, че през 20016г нещо „ме накара“ да направя „родословно“ дърво за проекта по който работя „Дървото на живота“, че да попитам тогава живата дъщеря на Баба Ненка-сестра на дядо, за майка ѝ. Каква е била, с какво се е занимавала? И не бе просто паднала от някъде...защото на мен никой нищо не си направи труда да ми каже за нея. Може би, защото когато са видели, че на 11години съм започнал да „проявявам“ своята различност а от 14 до 16-сет вече бях започнал да се интересувам пряко от Масажите. Кой знае?!

Та дъщеря ѝ баба Петрана ме попита дали наистина не знам с какво се е занимавала и как така не знам?!! Беше изненадана, че аз съм проявил наследството ѝ, а дори не знам за него... Дълги години съм се чудел, как така в родът ми ако няма масажист, чакръкчия, билкар, аз съм такъв и много повече. Но явно когато съм започнал да „проявявам симптомите“ на така нареченото любопитство по покълващото в мен призвание да Докосвам хората чрез масажът, са разбрали родата ми и сякаш станаха гроб по темата. Отричаха това с което искам да се занимавам, не зачитаха стремежите ми, омаловажаваха ги, не искаха да се примирят... искаха да „ме правят“ полицай или военен... понеже баща ми бе някога полицай, а чичо ми някога военен... Но не, ако бях приел всичко това сега нямаше да вървя по моя си път, нищо, че е „достатъчно трънлив“. Той е този, в който съм искал да вървя. И тогава дъщеря ѝ по телефона когато се чухме ми разказа в 50минутен разговор, че майка ѝ била доста известен чакръкчия и хора от различни краища на света са идвали при нея...(ти да видиш ново 20-сет). Помагала да заченат жените, както и е „премахвала“ не добре дошлите бебета на тоя свят-може би „случайно“...Слушах внимателно, какво говори но когато взе да се повтаря я помолих да се разделим... Пожелах и всичко добро и след време научих, че бе починала. Ами ако и тази информация не бях „изкопчил“ от нея, дали все още щях да се терзая относно от къде идва всичко това...Кой знае. И как тогава моя племенник би знаел, това ако един ден би поискал да знае нещо по темата...

Тогава се замислих: Господи, защо така трябваше да скрият или да премълчат историята на тази велика жена баба Ненка... а аз през три поколения да се родя и да върна това отново „от нищото“ в родът ни... И защо да не би да са имали „другите“ други планове за мен, че да са искали да не знам или да не виждам следата...ѝ само, че след 9 години аз още не я бях видял Въпросна следа, а тя сама направи невидим паралел в умът ми...чрез лукчетата, че да я видя.

Та тогава явно съм получил още едно послание от пра-баба си без да разбера и сякаш сега чета чрез невидимия си паралел някакво толкова старо - но всъщност ново писмо изгубено във времето, което съвсем недвусмислено си дойде у дома при мен въпреки, че нямаше клеймо и марка. Но знаех, че е за мен, защото никога през годините не чух някой да споменава от всички „други наградени“  с лукчета от пра-баба Ненка, че е толкова важно за тях... А, малките знаци не се „отразяват“ дълбоко в ириса и не оставят следи в сърцата на друг освен в този, за когото е!

И ето на онази жена, на която съм помогнал с масажите преди 9 години ми донесе лукчета. Добре де, сега и по лукчетата ли „трябва“ да разбирам кой какво послание ми носи...Тогава явно съм „бил зелен“ и не съм разбирал посланията и знаците така през 2008г. Но сега явно когато отивам към 40-сетте си години от моя живот все повече съм започнал да създавам чисто нови „връзки“ в съзнанието си, които осъществяват своя трансфер през времето и пространството... към мен. И ако е оставила послание пра-баба от онази отминала Епоха, то защо чак сега то дойде при мен???...чрез правене на масаж на точно тази докторка, като ми припомня колоборацията от:  лукчета- послание- от пра-баба- масажи-докторка- жената с лукчетата и т.н. ...


Явно открих още една следа, която ме върна към спомена, който така или иначе избрах... или вече не знам, аз ли избирам или мен ме избират. Направо вече не знам, кое как става?! Любовта за пореден път заля площта която е в мое лице... и как да не съм различен, как да не наблюдавам?!

Призвание и Мечти в реално време!

Мечтите ми могат да станат моя съдба,  само когато плановете ми станат мой действия!

Фотограф Пламен Иванов в-к.Седмицата
Искам да ви заведа на едно пътуване,което обаче не знам колко време ще ни отнеме и колко би продължило, признавам си, не знам. Защото за всичко в този живот „трябва“ време.

Една вечер (на 15 март 2016г.), към 22:30 ми звънна телефона и малко се изненадах от видяното, но вдигнах. Жената е изключително възпитана и след като разбра, че е удобно да продължи, тя го направи. Попита ме, дали бих искал да направя в четвъртък същата седмица едно „възстановяване“ на няколко футболисти. Понеже говорехме вече за колективен спорт и малко се притесняваше дали мога да „ги поема“ толкова хора наведнъж. Тогава с открито сърце и казах, че до 25 човека на ден мога да ги приема... а тя се засмя.
Така на 17 март аз отидох в х-ла, в който щеше да се проведе възстановяването, и звъннах да се срещнем. Не знаех никак какво ми предстои. Дойде и въпросния „колега“, който щял да сдава поста взе да „ме въвежда“ в работата... И тази както всяка си има своите чалъми и недодяланости. Идеята беше аз да дойда там по-рано за "уводната част", а футболистите щели да дойдат след 11:00 преди обед. Наслушах се на глупостите му и се запитах, какво правя тук? Започнаха да слизат по стълбите и вдигнаха врява до небето.  
Водоноска да си!

Влязохме в обособеното помещение и започна да ме „въвежда“...в лъзгането. Да, защото сапунисването и изстискването за 2-3 минути си е живо “лъзгане” сиреч позор за работата. В България наблюдавам един модел, който е пагубен: за толкова пари, толкова работа, и толкова качество. Това като го надуша само ми иде... да измета пред мен всичко и всички. Позор за призванието (а дори не я смятам за професия-работата ми). Много усилия положих да изтърпя това което гледаха очите ми, защото най-не обичам компромис с качеството...

 И то при условие, че 20-сет години практикувам масажи, да ме „лъзга“ някой с тия 2-3 мин... какво толкова „бързат“ тия хора в деня на личното си „възстановяване“... нямах и най-малка идея! Така подех курса и ги попитах, защо не си правят масажи и на гърба, защото краката са по-маловажни от гърба? Те не знаеха дори, че „трябва“ да си правят масажи на гърба!!! Изумен бях признавам си.

С Елица Гавазова - с букет за БлагоДАРност!
Когато дойде въпросния "старши" треньор да говорим за пари в стаята не можах да се здрависам с него, защото бях със „сапунисани ръце“, а не е уважително и етично да цапам другия освен да го цапна при самозащита! И уж се „договорихме“ за едно с него, а то се оказа съвсем друго. Ако знаех, че нищо не е уредено на масажиста в тоя клуб, аз лично нямаше да направя нито крачка повече в тая посока. И да го третират като 7-ма категория персонал за всичко!!! Нямаха стабилна и подходяща масажна маса, а караха с тия медицински кушетки, където за да работи масажиста трябва да е „сгънат“ на буквата „Г“. Обаче вече обещах на Елица, която ме извика и стисках зъби и правех масажи. След 45-50 дни „разбраха“ най-накрая, че имам нужда от мобилна маса за да давам качество и взеха да се държат така, сякаш са ми дали "най-големия подарък". Та то това си е за тях, не е за мен...аз си имам. Дойде ли масата и аз ще си тръгна! В България масово се толерира следното нещо: "за толкова "работа", толкова "пари" и съответно толкова "качество" (да не загатна и толкова "внимание")! Е, аджеба аз като започна да си върша работата и започнат да ме съветват да не се 'раздавам' толкова защото нямало смисъл, се запитвам, абе в какъв свят живеем... нали всички се натискаме на "хубавото" качество или се струпваме там където ни е приятно да ни обслужват... И как тогава по дяволите да искам да Давам от себе си и все ще се намери някой да иска да ми каже да не се напъвам... за футболистите. За това не слушам никого на тоя свят, освен интуицията си... тя ме води. Разберете го. Дълго време съм искал като чуят хората името ми "христо от лясковец" да знаят, че поне едно нещо е както трябва и с най-високо качество...масажът! За другото не се "напъвам"... Постигнал съм го!!!
На стадиона на Лудогорец-2016

Просто нямам как да посрещам лицемери в кабинета си или пък хора дето само приказват! И после съм бил чешит щото си върша работа качествено... ами да, ще го правя и за напред, защото живея за призванието си, а не заради лицемерието ви!!!! Стоя зад всяка своя дума.

Но на единия мач стана така, че падна отбора и от там смениха треньора... Дойдоха нови трима.

Обаче, какво се оказва, аз бях поканен за масажист на футболен клуб, а се оказва, че „трябва“ да нося вода(водоноска бях), след това да гоня топките по терена, да изнасям пособията за тренировка на футболистите, а те като кокони само да ходят на собствен ход до терена,барабар с треньорите-сякаш те са повече от всички останали!!!! Нямате си и на идея, каква съпротива се обособяваше в мен. Не стига, че никой не ми каза, какво трябва да правя, освен масажите, заради което приех да бъда тук(иначе няма сила на тая Земя, която да ме накара да остана), ами да върша и още неща, работа за домакин и неквалифициран персонал, не искате ли?!!! Всички са „голяма“ работа там и им е хубаво да нареждат, но не на мен тия. А и понеже в други клубове било така, сякаш аз „трябва“ да се вълнувам от това. Не! След като реализирах целта си приключих! В България е хубаво да се научат, че е редно да уважават всякакъв род Труд положен от човек и да не си мислят пресмятайки, че всеки им е длъжен дори да дава повече от себе си за загубена кауза, в каквато... ме вкараха. За това кой на когото иска да се кланя за пари. Успех!
На стадион Нефтохимик

Обаче имах цел. Две мечти ми висяха нереализирани и с това телефонно обаждане видях шанс да ги осъществя. Само заради тях си позволих да търпя глупостите на отбора, прищевките на „треньорите“ и на други елементи... Струваше ли си да го търпя това, за смешните пари от 200лв на месец-се питах често? А и когато дойдоха да ми „носят“ плика се оказа, че не били разбрали, че сме се „договорили“ с изгонения треньор за едни пари, а в плика видях друго. Преглътнах. После ми бяха казали, че много добре съм щял да си бъда тук, защото парите редовно ги „давали“, само, че... не и на мен. И много премии имало... е, даде но и тях ги нямаше, защото не биеха. Е, аз какво да правя тук, да харча мой пари за да идвам на време на „работа“, а въпросните футболисти да не идват навреме, пък после имат претенции, когато не стигне времето за тях за масажи... Аз идвам от Лясковец пеша и тръгвам с един час по-рано, а те не могат да си направят сметката... Тези, които ме разбраха и са разбрани веднага проумяха, че идвайки по-рано има предостатъчно време за тях и си го ползваха.
Много често ми излизаха с нещо интересно, че нямало хора, които да работят само „два часа“ на ден и да вземали толкова "много" пари. Да де, но тия въпросни два часа при мен идват в повече. Никой не се интересува, че аз тръгвам един час по-рано, след това „стоя“ още близо два часа на стадиона да „гледам“ тренировката им(сякаш ме интересува) и след това още малко щяха да ми „наложат“ да им правя още масажи, след тренировка и отиде от два часа 4-5 т.н... И като сумираме нещата отиде. Е, аз да ви приличам на балък!!!!! Който иска да ви помага повече! Отвратен съм от много неща, в тоя клуб.

Аз работя за 35/50лв. на час... нека да се знае. Вземем скъпо - защото работя качествено! Ако искате да ви работя плащате или 750лв. заплата или всеки ден по 70лв... както ви е изгодно!!! Ако ли не има „други“...търсете си!

С Доктора на клуба Мариян и временния Масажист!
И понеже видяха, че си правя каквото искам треньорите, а и един „футболист - вратар“ се оплакал от мен, и ме „привикаха“, да говорели с мен. Изслушах техните негодувания и след това им се наложи да чуят моите. Заявих им, че само защото имам цел, ще стоя и ще стискам зъби. В мига в който реализирам нещата си, ще ми видят гърба. Думата ми на две не става, но и няма да позволя на никой да си мисли, че съм му постелка... 
Аз съм „специализиран персонал“ и ако ще работя, ще работя за пари, а не за стотинки - повече! А и не сме в соц-режима, че да ме „привикват“ по такъв начин сякаш съм „съгрешил“ и ще ме разстрелват! Никой не вярваше, че работя толкова часове за мижавите 200лв., но какво от това. И това няма да е все така. 200 от тук, 300 от там и още няколко по няколко... но не съм длъжен да давам отчет за извършване на услугите си... и колко вземам!
На Кея в Поморие-2016

Целите ми бяха две: Да платя докторската си степен и да си взема Офис оборудване за да мога да правя по качествени “Office Om Massage”. Е, реализирах ги.

Освен това се срещнах в Пловдив като ходих с г-н Атанас Дюлгеров, в Бургас се срещнах с лечителката моя приятелка Мариана Василова, а в Поморие като бях се срещнах с потомствена автентична тайландка г-жа Чания и Тихомир!

А за да „изляза“ от очертанията на стадионите или хотелите където спяхме „трябва“ едва ли не да се моля на ст.треньорите сякаш живота ми зависи от тях. И накрая ги отсвирих и понеже разбрах, че не се нуждая от ничие позволение за да се движа свободно просто го направих. И станах крив за мнозина, щото се били дразнели от моите своеволия... а аз не се дразня от техните - сякаш. Като почнеш от парите, та чак до липсата на кадри да им вършат качествено работата!!!!
С Марияна Василова-Лечител-Бургас

С г-жа Чания-Лечител от Тайланд-Поморие

С Атанас Дюлгеров-Пловдив

Може би това му беше една от хубавите страни на моето „губене на време“, че си намерих смисъл да бъда там...

Вселената си знае най-добре работата. Много неща спестявам в тоя материал, но живота не ми го спести...
В Лясковец по време на тренировка  с ЛОКО-то и възстановяване
на  Иван Пенев(един велик Играч и Човек)

В съблекалните лъзгам си 
Наградата купена с трите заплати получени от "клуба" - Масажен стол .

Възстановяване в "Prity sport" с Аймен Суда-Франция


История(та) на маслото от Джоджен!


Три дни не можех да се изправя от леглото си(а беше 28.02.2011г). Наистина не знам, какво ми беше станало. Майка забеляза това и веднага се сети, че попа който ръси у дома за Кръстов ден и казал, че джодженът във вид на чай помага за проблеми със стомаха. Тогава тя ми свари чай от джоджен и аз пих 3-пъти. На 4-тия път аз вече се изправих и можех да отида до Велико Търново на срещата с един дизайнер, който рисува върху плат най-различни неща. Отидох, защото три пъти вече бях отлагал срещата но сега макар и слаб бях у тях. Дизайнерката извади и вратовръзки и шалове изрисувани за да ги разгледам. Наистина се двоумях дали да си направя сам подарък, но в последния миг се сетих, че Клиент №1(за нея имам написани цели II-книги) имаше рожден ден скоро и това беше идеална възможност да и го поднеса за подарък. Взех го и така се прибрах…

През нощта вече сякаш знаех, че щом джоджена ми подейства така и сякаш ми спаси живота нещо се отключи в мен. Спомен някакъв от предно време и така сама си дойде рецептата. Сутринта вече знаех, че ще има масло от джоджен. Не казах от начало на никого но набавих продуктите и го направих. Докато го правих си спомних другите „две важни подправки“ без който това масло няма да е същото. Докато го създавах просто гледах в буркана и изричах „подправките“ гласно. Подправките са мисловни формули, който правят половината работа и са като Светия Граал. След това майка ми разбра за това мое произведение и така вече „тайната ми“ не беше само моя тайна. Маслото беше създадено и с цел да ми помага от начало в работата като масажист на свободна практика – просто, защото ми омръзна продуктите, които ползвах да ме издънват и то жестоко. Клиентите ми веднага забелязваха и сравняваха разликата и което е по-лошото те ме уведомяваха, че продукта или масажа ми не струват(по нещо се различават само, че надолу по качество).

Няколко дена след като си пиехме с моя приятел кафето в заведението аз разглеждах едно списание „Мениджър“ и някак си там мярнах една реклама, която отключи името на моята марка, и как да се казва самият продукт. Само от погледа на едно каре измислено по някакъв иновативен начин от незнаен за мен дизайнер-стана всичко.  Веднага помолих сервитьорката да ми даде листче от сметките си и аз извадих химикала и записах името. И за маслото ми и за виното ми. Сякаш всичко си дойде от само себе си. Веднага с името дадох да ми направят етикетите и за двата продукта. Жената която ми прави кориците на книгите се справи повече от добре и с това задание. Така вече имах етикет, но нямах шишета. Само след месец се появи жена, което много ми помага и ме има като неин син ми предложи да ми вземе(срещу заплащане) шишенца от фирмата с която си партнира. Нещата сякаш се нареждаха и стават все по-добре. Така и масло + шише + етикет = продукт. Да де но аз не мога да спра до тук и искам кутийка за маслото ми. Задействах друга моя приятелка която пък ми донесе модел на кутийка от там където работи. Така отново зададох на човека, които ми прави кориците, календарите, визитките и всичко цветно да се справи и с това.

Само след 2-3 месеца дойде велики четвъртък и маслото беше вече на година исках да го осветя. В едната църква(в града) ми направиха проблем, че това не можело да става и аз се обадих където трябва и стана това което исках. Маслото ми на велики четвъртък преди Велик Ден стана миро. Другата моя задача. Защото това не съм го казвал никому, че стане ли миро маслото няма да има нито граница нито нещо невъзможно за него. Тук вече може някой да се усети, как му е името…


Някъде между другото бях започнал да казвам тук там на различни приятели за какво могат да го ползват, но сякаш здравословната проблематика разшири своя спектър и се появяваха все нови и нови заболявания, които искаха да опитат и това. Но както с вяра се появи това в живота ми така съветвам хората да подходят с употребата на маслото. На мен не е нужно някой да ми вярва, даже ми е все тая дали ми вярва някой. Но това, което виждам, чувам, усещам, вкусвам и интуитивно се водя до тук ми е Дар, които просто използвам за да създавам. След като стана миро маслото вече си беше проправило път, следите му сякаш от малки стъпки станаха достатъчно видими за човешкото око. Започнах да събирам реални изречени думи от всеки ползвал маслото и как му е помогнало. След като е използвал точно указанията ми какво е станало след това. На няколко пъти дори съм си поплаквал в гората от радост, защото това просто надмина и най-смелите ми прогнози. Да то действа – (мамка му). Така маслото от Джоджен тръгна освен по собствен път ами излезе от очертанията на града и малко след това напусна държавата. Така продължих да разширявам познанията си относно, какво още може да се постигне и направи в тази насока относно сеитба, беритба, опаковане в производство, дистрибуция, разпространение и износ.

Така се появи един човек, които се представи за „приятел“ и уж искаше да ме свързва с инвеститор за продукта ми, но се оказа вълк в овча кожа. Когато разбрах, че аз които съм създателя на маслото си няма да мога да се разпореждам след уж „добронамерената намеса(уж партньорство)“ на него и инвеститора и ще трябва да ги питам за всяка моя крачка, веднага го изгоних човека от живота си – на мига, а дори не бях стигнал до инвеститора(е то може да е бил и блъф). 
Не се е родил човек, които ще ми казва какво да правя, как да го правя и защо да е така, както смятам.

Намери се инвеститор, които извади 1.200.000$ за цех, оборудване и всички екстри. Персоналът е намерен сега се водят преговори с тях и аз ги подбирам. Колкото и странно да звучи(за някой) аз съм шефът и аз набирам кадрите за работа. Главният мениджър също е запознат с това, че ще носи ботуши и ще се каля при работата в нивата с джоджен. Когато му зададох въпроса страх ли те е да се окаляш, тя каза, че е готова да направи нужното за да се случват нещата. Ето това беше достоен  отговор.

Един затворен цикъл на производство на продукти от джоджен. Сеитба, сушене, дестилерия, пълнене, маркетинг, дистрибуция, и износ. Няма човек, в тази дейност, които да не знае от най-малкото до най-голямото в дейността как се прави. Няма незаменими хора в тази работа, както и в която и да е. Работи се усърдно, без алкохол в кръвта и цигари около дейността свързана с продукцията.

Така на 29.02.2013(реално)/макар през 2011г. месец февруари да е с 28-дни защото не е високосна годината/ имаме рожден ден. Маслото от Джоджен стана на II-годинки. По този повод помолих също една прекрасна художничка  да изрисува юбилейното шише, което можете да видите тук.  И тя се справи повече от добре, за което и благодаря от цялото си сърце. По този повод подарих на 5 човека по шишенце от маслото ми като символ на успеха.



-човекът, които ме учи на народни танци;
-човекът приел ме като писател в любимото ми училище-директорът му;
-човекът донесъл най-много джоджен в къщи - баба Мара;
-човекът дарил ме с новото си приятелство  Мишо;
-човекът приел ме толкова топло в сърцето си Маринка;

"Маслото от джоджен - мога да го нарека масло - елексир - изцяло създадено от заряда на природата. Имах възможността да го ползвам по здравословен проблем и мога да кажа, че учудващо бързо ефекта бе на лице, за което ти благодаря Ице. В никакъв случай не правя реклама, а споделям една истина. Пожелавам успех и много рождени дни, а вярвам че ще заеме своето място за съхранение на младостта и женската красота. Благодаря ти!!!"

                                                                                               Маринка Кираджиева

И сега ще поместя това, което събрах за две години. Това са нещата взаимодействали с маслото от Джоджен:

Външно-с намазване;
-кожни раздразнения;
-лишеи;
-екземи;
-виталиго;
-херпес(и);
-напукани пети;
-гъбички по ноктите;

-кокоши трън;
-при проблем с очите(
Конюктивит)-една капка е достатъчна;
-при проблем със зърната на жената и кърмачките;
-при проблем с хемороидите(кървене и подуване);
-при натъртване от падане;
-при суха кожа на лицето, краката,тялото и скалпа;
-при менструални неразположения;
-при МС/множествена склероза/;
-при болки в кръста, врата и ставните производни;
-при рани от диабет на цялото тяло и варикозни вени;
-при високо кръвно)се намазват двете точки на тилната част преди окосмената);
-при рак на яйчниците;
-при рак на дебелото черво;
-при бяло течение(при жените);
-при хрема;
-при масаж и масажни движения с цел освобождаване на напрежението;
-при зарастване на костта(от счупване)и раната след това;
-при мигрена и главоболие;
…като „лубрикант“;

Вътрешно: от 1 до 3 капки;
за готвене…;
за секс;
за диабет;
за високо кръвно;

За масаж:
за цялото тяло;
за масаж на лице, деколте;
за маска на лицето след която само се попива с кърпичка-нищо друго;
за еротичен масаж;

Вътрешно и външно:
като чай от джоджен в комбинация с масаж-ефекта е неповторим;
Маслото от джоджен е  ново поколение (течен) крем, който витализира кожата, спомага за подобряването на нейната еластичност и свеж вид. Предпазва от първите слънчеви лъчи, но не е слънце защитен фактор! Премахва напрежението и наистина отпуска тялото отключва спокойствието и в комбинация с чай от джоджен връща вътрешния мир и се настанява трайно в тялото ни.

Разтваря стреса и не остава следи от него нито по тялото нито по душата.

                                                                                             Лек и неподправен: Стил!

                               За три направления: от вън-от вътре и на духа;

                                                                                                        

И ще завърша с нещо прекрасно, искрено и чисто:

"Не чакайте докато всичко се нагласи точно. Нещата никога няма да се перфектни. Винаги ще има предизвикателства, препятствия и неподходящи условия. И какво от това? Започнете сега! С всяка стъпка, която предприемате, вие ще станете по-силни, по-опитни, по-самоуверени и по-успешни."


В седмицата на моят празник!!!


В седмицата на моят празник станах на 33 години.

Родих се преди 33 години за да бъда радост на семейството си, а се оказах в зараждащ се раздор. Много важно(де), кой как ме възприема.

След прекрасно изкарания ден и изненадата с тортата от скъпите ми хора на сърцето си тръгнах обратно. Най-интересното е когато си слизах от автобуса и се заговорих с мацката, която рисува картина в салона който държах за масажи.

Разбрах от нея, че ходи на курс за графичен дизайн и, че материята ще я обогати, понеже е художничка. Тогава се сетих да и покажа етикета на моето масло, който носех в чантата си, защото работихме през деня по него. И само и наблюдавах реакциите, как се радва, че нещо, което е направила не е заминало „на вятъра“ както много други неща. Бяха ми свършили бонбоните за да я почерпя, но пък успях да и споделя, че за моя рожден ден успях да си подаря 20-та книга. Нямаше го в плана ми наистина това да стане сега или когато и да било, но пък стана факт и е посветена на един много прекрасен човек влязъл в живота ми чрез закона на любовта. Успях дори да и кажа, че ако успее добре да се научи да работи с това, за което ходи на курс може да и възложа задачи за корици и т.н. и да и пращам и други хора, на който правят и техни неща. Стига обаче да се научи, защото наистина там има „доста играчка“.

Но другото по което разсъждавах е: Как успях да стигна до тук и как наистина реализирах всичко за това не малко време от 12-сет години с труд(и техника). Вървях и се питах сам…може би, защото наближава малко след рождения ми ден да направя разбор на цялата година и да програмирам следващата, както правя до сега от как започнах да драскам по някакви си листи, който обикалят света под формата на книги и на свободни текстове.

Но за разбора е рано да говоря, защото още малко ми трябва, но пък съм готов със следното: „Хубавото се случва сега, не някога или никога, а сега на мига“. За мен е важно да е сега…