Art

Първа самостоятелна изложба: „20-сет години Тишина“

„След като съм си на моя път, няма за къде да бързам. Но въпреки това умът ми иска резултати, а сърцето настоява за преживявания“.

Това е един много мълчалив и премълчаван период от моя живот. Когато бях между 15-тата и 17-тата си година имах „някакъв импулс“ да създавам картини. От къде дойде „това“ тогава все още не ми беше ясно. В рода ми нямаше „изявени“ драскачи..., въпреки че това е толкова относително, както всяко друго нещо в родословието ми. И от тях не се намери никой да ми каже, че понякога, за да разбера това, което правя и да живея от него,  ще трябва да преследвам самото уравнение, което е свързано с пътуването ми. Оттогава чудесата се случват, щом веднъж вече изминах пътят от главата до сърцето си и прегърнах присъствието му, тук и сега. И ето ме, аз съм тук пред вас днес, защото обичам да служа на света си, който пре-съ-творявам чрез  мечтите си, случвайки ги.

Макар и да не съм посещавал никакви часове при „разбиращи“, аз се устремих да правя нещо „като рисуване“ на производни. Не знаех нищо. Просто виждах това, което съм набелязал и го пресъздавах, било то на лист или на дърво. А дори не знаех как се случва. На моменти се чудех, кой „ми помага“, за да се случва всичко това..., защото до този момент „си мислех“, че трябва „да имам“ някакви „умения“, за да го правя..., а аз нямах такива, но пък още тогава репетирах желанията си само в мислите си, като ги разигравах стотици пъти. Но без да знам, че това е създавало следа в пътя ми и е генерирало емоции, върху които малко по-късно през годините разбрах, че времето е  моделирало пътеката ми за моята потенциално-желана реалност. Така, благодарение на това вътрешно случване, буквално пренаписах навиците си, нагласите и много други нежелани приятелства и подсъзнателни програми... Така разбрах, че моето само-изразяване е от  вътре навън...

Това ме подготви много неусетно за онова вглъбяване и самотна тишина, която стана мой приятел и ме доведе до днешния момент. И не щеш ли, някъде между другото всичко ми показа, че моите мисли имат достатъчно силни последици, след като създават моята действителност. Както писането, така и рисуването, се оказаха доста самотно занимание, да не кажа скучно на моменти. Но също така не разбирах, че докато тялото ми рисува, умът ми си почива. Сестра ми след много години в един разговор бе споменала, че „ние като деца играехме пред блока, а ти батко си се затворил на това хубаво време да рисуваш... сякаш това наистина е било важно за теб?!“ Явно е било така, защото аз още „като дете“ не се впечатлявах от тия неща, по които се увличаха повечето деца..., а гледах към звездите, защото исках да скитам между тях. Сигурно е било странно за близките ми и околните, че едно от желанията ми е било да рисувам..., да потъвам в тишината или да пътувам между звездите. Ако това може да се „нарече“ рисуване – да, това е моят модел на подражание и принос към Свободното Изкуство. Няма как да не си призная, че с такава огромна радост споделях нарисувано и го показвах, за да го видят повече хора още тогава..., преди 20-сет години. Но с времето започнах да осъзнавам, че това, че аз имам желание да покажа моите произведения далеч не значеше, че отсрещната страна не започнаха да изпитват завист..., защото точно в тази възраст започнаха „да изплуват“ какви ли не спомени за отминали времена в други епохи и времена, които разкриха колективното ми призвание да бъда творец. И това ме правеше различен, шарен и шантав. А в една определена „възраст“ децата могат да бъдат както завистливи, така и отмъстителни... и подиграващи, а колкото повече „пораствах“, толкова повече разбирах, че това не е само при децата! За това спрях да „изгарям от желание“ да показвам каквото и да било, толкова дълго време... и много мълчаливо и спокойно без да възроптавам, приех всичко, като изгорих „купища мостове“, които ме свързват с тези хора. Но продължих да творя без да се ангажирам „в търсене на внимание чрез споделяне“... цели 20-сет години. Просто пазех тишина...

...Така смятам, че благодарение на рисуването и потапянето в отрязъка от тишина, достигам до нива на съзнанието си, които за повечето хора са останали скрити и до днес. След време се питах дали това умишлено прекарано време в творчески занимания, години наред, не е проникнало в подсъзнанието ми, за да ми съдейства и да извади вътрешната ми Истина, Познание и Интуиция, с които работя вече над 20-сет години. Докато работи тялото, умът ми почива. Така започнах да живея живот отвътре навън с въпроси, а не обратното “с пързалящи отговори“. За това използвам генератора, който задейства вътрешното ми вдъхновение, отколкото да се увличам „по външен багаж“... Тогава разбрах, че въпросите фокусират ума ми: Променя ли фокуса си, прониквам в нова осъзнатост - всеки ден. Променя ли своята осъзнатост, променям своето познание - всеки ден. Променя ли познанието си, автоматически се сдобивам с ново разбиране за нещата. Променя ли разбирането си за „нещата от живота“, многократно мога да променям чувствата си. Променям ли чувствата си, най-вероятно променям и действията си, а това от своя страна променя всеки ден Съдбата ми... а тези „20-сет години Тишина“ вече са изиграли своята роля! Може би дарът на тишината, която съм си подарявал в неподвижното стоене докато съм рисувал и съм се оставял да бъда воден търпеливо, ме е свързвала с моя вътрешен източник на истината и е оставила едва доловима нишка с един единствен подтик: Никога, абсолютно никога  да не се отказвам от мечтите си. И така сърцето ми пожела действително да прояви даденото нещо в живота ми, и се оказа, че за него няма нищо невъзможно. Така Мисията ми съвпадна с Житейската ми цел, да докосвам хората!

През годините така се случваше, че само хората, които са имали честта да „ми гостуват“ и аз съм желаел да го сторят, са виждали някой мои „творчески изблици“. И някои от тях са ми повтаряли няколко пъти да „се постарая“ да създам изложба, за да докосна колкото се може повече хора с картините си, защото някак успокоявали... Тогава това ми изглеждаше „невъзможно“, защото „кой бях аз“, че „да мисля за изложба“, може би ми липсваше самочувствие... или усещането, че съм достоен. А сега не оставяйте с грешно впечатление след тази „раз-гледа-на“ изложба. Точно сега не съм кой знае „какъв“, защото съм оставил тялото си  намира и съм „ни-кой“, както и „средата си“ и съм „ни-що“(не че имам нужда да се идентифицирам с тях, за да бъда „признат“ за нещо от някого). Понеже не се ангажирам с времето, което е бич за повечето същества, които се надбягват с него, за мен нещата са “в без-врем-и-е“ и точно така отминаха тези 20-сет години, все едно съм в „зоната без стрес“. Просто пожелах и го сторих без да се съобразявам с някакви „наложени“ остарели порядки, по които оценяват творците, тия дето са ги провъзгласили за адепти в областта. Аз не държа да мъ оценяват „тия или ония“. Защото това, което показвам тук не го правя с цел „за вас“, а е умишлено с цел „за мен“, да го видя отстрани... и може би паралелно с това от „птичи поглед“. Създавам го сам, финансирам го сам, така че вие „критици(те)“ къде сте от цялата схема, и каква нужда  би трябва да има света от хора като вас с мнение по въпроса! Любопитен съм, просто! А, ако това го видят и хиляди хора и усмихне поне малко денят им, е било достатъчно, защото събитието е заредено от мен и пуснато на свобода да странства и докосва. За това тази изложба се случва сред природата, защото няма нужда да бъде затваряна между 4 или 6 стени. И това, което съм направил досега е моят почерк вдъхновен от природата ми. И имам нужда само от пространство и тишина. Другото вече го има по магазините по света.

 Така се сблъсках с незнанието и неверието в тази насока за създаване на изкуство в тази му форма. А рисуването за мен далеч не се изразяваше само в рисуване с бои. О, не! Това, което не става с бои, става с молив, с химикалка, с пирограф, с глина и Природа. И така, едни от най-хубавите неща в моя живот не са нито „гонени“, нито преследвани като големи цели. Но пък със сигурност са плод на моето постоянство и лекота... и са доказателство, че след като съм останал верен на мечтата си да докосвам хората, достатъчно дълго време, то тя променя реалността за мен (всеки ден), но също така продължава да променя реалността на всички... и тайно се надявам да прави света малко по-добър, защото: „Бог не призовава „квалифицираните“, но квалифицира призованите!“

Всеки от нас има някакъв специален талант – вродена дарба, която едва когато пречисти себе си  в огъня на живота и се вслуша в дълбочината вътре в себе си (и не се поддаде на провокацията, че някой, видиш ли, знае повече за неговото бъдеще - каквито са приятелите и родителите, които най-често объркват живота на децата родени от тях - не казах никъде думата „техните“), е готов да реализира потенциала си, за да осъществи най-високата си житейска цел.

„Така че: каквото и да е било досегашното ни пътуване в живота, нека бъдем сигурни, че всичко, което се случва, е част от Божествения план, който ние често научаваме накрая, защото не сме внимавали в началото, когато са били видими знаците.“ Поради факта, че сме се поддали на „псевдо-внушението“, че не трябва да слушаме сърцето си, или че някой би бил по-достоен от нас да рисува, пише и т.н..

С годините разбирам, че няма точно категорична точност, по която мога да се надскачам и да се вземам на сериозно. Така творческия ми процес отдавна получи своя дар oт “Другата Страна“..., защото хиляди пъти „разкъсвах“ веригите на стария си аз, който се е нуждаел от външна оценка, която да ме подтиква... да създавам нещо, което да генерира „самохвалството ми“. От 20-сет години, откак медитирам, нямам нужда от нищо външно..., защото често „се изгубвам“, потапяйки се в съзнанието си, „откъсвам се“ от чуждата позната реалност и освобождавам мислите и чувствата си, които са ме държали като „котва“ към какво ли не и се рея свободен без багаж и така давам своя принос - донасяйки нещо различно „отдалеч“. Защото само в Тишината, „докато пътувам“, мога да се заслушам във вътрешния шепот на душата си. Оттогава всички неща ги правя с „моето темпо“ и държа да знаят всички:

Когато ме „оценявате“, според вашите си критерии за съвършенство, моля ви, не ме безпокойте, преживейте този шок самостоятелно. И „ако обичате“, не ме вадете „от калта“ –  правя си кални бани (защото са ЛЕКовити) и съм на SPA…, а аз съм в този отрасъл над 20-сет години - знам какво говоря, и когато свърша с тези род процедури: SPA - като къпан и блажено, въпреки вашите оценки!

P.S.: В България най-често дават оценки хора, които нищо значимо не са постигнали в живота си. Не са се реализирали нито веднъж, но винаги са компетентни по всичко и имат „готови отговори в шаблон“ за онова, което другите са постигнали. По простата причина, че за тях  или е „фасулска работа“ или е „губене на време“... а докато се „любуват (те) на собствения си сос“, такива „като мен“ действат мълчаливо, открили собствената си мощ и не разчитат на околните да открият тяхната значимост. За това работя здраво и тихо в тишина, и оставям успехът ми сам да вдига шум, колкото си иска (който най-вероятно ще ви дразни достатъчно дълго време, дори "след края" на тази изложба).

                                                                        Създал: Χρήστο Χριστοφ 

Фотограф на цялата Изложба:Мирослав Маринов

Когато изчистих главата и душата си,всички решения на някогашни задавани въпроси дойдоха при мен.В Тишината на спокойния ми Ум се родиха цели Светове!

Мнения за изложбата ми:

1.Много емоционална и силна изповед е твоята изложба. Вълнуващо е да видиш как от нищо и никакво парче дърво си сътворил неща, които са част от теб самия. Смайваща е смелостта, с която предизвикваш света. Не се боиш нито от критици-вещи в изкуството, нито от завистници,които дал Бог около теб.Аз ти се възхищавам и мога само да ти кажа,че твориш собствения си свят и имаш пълното право да твориш до насита без граници. Идеите ти са интересни, изпълнението също. Харесват ми хрумките ти, но някои са в далечен план и не се виждат добре(може би има защо да е така).Благодаря ти,че ми изпрати 20-сет годишното ти мълчание...Пожелавам ти много успехи с тези картини...

                                                                                  Стефка Борисова - Сеговия-Испания!


2.Както изложбата, така и клипчето докосват. Със сигурност баба ти и дядо ти са ги харесали! 

                                                                 Deyan Kolev - Chairman, Center Amalipe

3.Поздравления за таланта и силата да го развиваш и да следваш мечтите си! Да твориш е да раздаваш на другите най-доброто от себе си! Прекрасно е това, което видях, прочетох и чух! Бъди жив и здрав и продължавай все така! Докосна ме много!

                                                                                                               Нанка Георгиева

4.Във Франция през 19 век се появява движение “Изкуство за изкуството” (L'art pour l'art). Това накратко означава: да твориш, без да мислиш за евентуална публика. Ейбрахам Маслоу съветва: “Бъди независим от положителното мнение на другите”. Христо от Лясковец ни казва нещо подобно с рисунките си и с чудесния си текст. Чо-Ку-Рей, Христо!

                                                                                                 Атанас Дюлгеров

5.Аз не съм „разбирач” и едва ли,

бих описала вещо „това”.
Но човешкото в теб съм видяла,
как със радост твориш от душа!

Всеки ред или всяка рисунка,
сбъдват нечия няма мечта.
И разпорил за миг „Тишината”
те понасят отвъд Вечността!

Петя Любомирова/вдъхновителката на романа ми „Африка в моето сърце“

6.Необходимо е да осъзнаем, че не може и дума да става за дълбоко самопознание и развитие до тогава, докато не се проникнем от тишината, докато не я разбираме. Вътре в нас, заедно с тишината трябва да дойде и спокойствието, без което никога няма да можем да почувстваме и изпитаме собствената си сила. Опитвайки се да подобрите своя живот без тишина, е все едно да пребоядисвате счупен автомобил с надеждата, че след това той ще започне по-добре да работи.
Легендарният будистки монах Тит Нат Хан 

7.Сърцето ти е изпълнено с любов и светлина, която струи от теб, озарявайки живота ти и живота на хората около теб. Човек, който вярва в себе си и се бори да постигне целите си. Човек, който отстоява позицията си и държи на думата си. Ти си роден лидер, който винаги е няколко стъпки пред другите. Умееш да мотивираш хората около себе си, знаеш как да извадиш най-доброто от тях. С две думи - харизматична личност. С две се думи приятелю, имаш дух на мечтател. Виждаш малките, дребни неща, които всъщност са най-големите, най-ценните, най-важните неща...

Думи на Диди(Didche Did)Михайлова