С благодарност към Стефан Русев за думите..

Случват се разни красиви БлагоПожелания от мен към хората, които винаги ми помагат макар и с по едно изречение или нещо с което са ми помогнали без да подозират...Благодаря на Стефан Русев.

Път водещ към целта. Я пак?

През 1997г. когато за първи път се включих в една прекрасна компания(с МЛМ-принцип)бях още дете. Да дете на 17-сет години и ми предстоеше да разбера, какво ли не. Исках и аз като „всеки“ да постигна нещо, защото си мислих, че да се конкурирам с някого или нещо е много приятно занимание. Е, нищо подобно. Инвестирах време, пари и нерви и нищо. Тогава с лека ръка махнах и си казах: Да, все още нищо не си загубил, освен малка сума!

Минаха години и отново тази компания ми се изпречи пред очите само, че с други вече „играчи“. Тръгнах доста смело, защото вече имах познания по фитнес, масажи, йога и знаех много неща. Стремежът ми не се оказаха нито витамините или минералите или пречиствателната система за вода, а моето личностно развитие. С кръга от много познати и приятели започнах да предлагам, продавам и реализирам оборот. Но хванах хората на няколко пъти в лъжи, които ме отвратиха от тях като хора. Уж ми говорят за приятелство, за лоялност, за страст, а гледат как да ме лъжат. И докато го правят не ме гледат в очите. Хванах ги в още няколко машинации и това наистина ме подразни. Наистина си помислих, че с това личностното ми развитие ще секне. Обзе ме някакъв страх от пореден провал, но стиснах зъби и продължих. Хах!

На едно такова пътуване към Букурещ(Румъния) се возих до човек, които ми зададе въпроса: Каква е целта ми за да се занимавам с МЛМ? Отговорих му веднага, че целта ми е моето личностно развитие, което вече бях разбрал, че не зависи от никого и също така не може никой да ми го вземе. Престоят беше прекрасен и никога не бих го забравил признавам си. Там видях за първи път хора излизащи на сцената за да бъдат поздравявани за успехите им. Разказваха интересни истории от личния им живот, които изглеждаха розови, но тогава са били  черни. След като всичко свърши и семинара остана само спомен си тръгнахме за България. Усетих нещо, което не ми хареса, но така или иначе дойде и моят ред. Изкараха ме от пред всички вътре в автобуса и ме попитаха, с какво ще запомня това събитие и какво съм научил за себе си. Червения цвят веднага се появи от притеснение на лицето ми стана ми топло, но виждах, че щом всички излизаха и говореха, значи не е страшно. Така казах, че това събитие меко казано променя живота ми и наистина искам да се науча да правя МЛМ така, както всичко друго в живота си, и  тогава никой няма да може да ме стигне. Щом чуха това, 27 човека в автобуса ми ръкопляскаха, което ме смути допълнително. Вместо доволен от това аз дори не знаех, дали се справих и така се прибрах най-отзад от където дойдох. Скрих се. Замислих се: Как тогава, ще излизам пред публика да говоря, като сега едвам го сторих?(нямах отговор тогава)

От тогава до сега минаха много години и нищо не е същото. Прочетох много книги, поканих много хора в живота си други просто ги освободих, преминах много курсове, смених доста работни места и в някой отношения станах по-добър в други кои знае. Дори се промени любимия ми цвят от червен стана син… Някъде между другото написах 20-сет книги, познанието ми по фитнес е помогнало на много хора, знанието ми за йога също, масажите ми ги ползват от къде ли не, създадох продукт(и) с които си служа добре в дейността и така вървя напред. Намерих себе си в извървения път, медитирам, следвам сърцето си и така общо взето минаваха дните ми до днес. Докато днес някак не осъмнах с тази фраза: Личностно развитие!

Днес си дадох сметка, колко много неща минаха през главата, сърцето и ръцете ми, а аз се чувствам същия. Няма да влизам в подробности за личните ми битки, които съм водил години, но спечелих една със сигурност: да мога да говоря пред публика. Много пъти ми се отдава така възможност да го правя и за мен е чест да мога всеки един път да участвам.

Отказах се от много приятелства в името на моето развитие, защото не обичам някой да ми казва в какво мога да вярвам, да правя или да създавам. Не! Тук аз съм човека, които пое 100% отговорност в живота си.

И знаете ли, оказа се най-трудно да простя на всички искали да се присмеят, подложат крак, заблудят и т.н. Е, и това намерих начин да го сторя. Както благодарих на всички момичета и жени в живота ми, които не ме разбраха, така и сега мога да благодаря на онези, които отдавна са вън от живота ми. Благодаря ви. Чудесни сте(но не за мен). Според моите скромни разбирания никой човек на земята не може да казва, кой какво може да направи или дали е способен да го сътвори. След като  са се присмивали на Хенри Форд за двигателя с вътрешно горене, на човека измисли телефона, самолета, крушката и т.н. Да тези хора са в историята, а тези който са се смяли, са изгнили без дори някой да ги помни.

За финал ще кажа, че съм горд с това, което постигнах. Лиших се от много неща за много книги и информация, изключително много време в движение, писане, медитация и опазване на познанието. Благодаря на еволюцията поради която съм на този свят. Не ме е носил щъркел и не ме е „отървал“ по пътя си. Не съм от някой друга планета(е все още не е доказано научно да ли е така) и за мен е чест да съм тук на планетата Земя – България - Лясковец. 

Ти си толкова голям, колкото са големи идеите ти

Здравейте, днес ще ви представя още един гост автор от книгата ми "Христо от Лясковец и Приятели" Стефан Русев. Още един човек на когото дължа много от наученото до тук, както аз чета неговите неща, така и той-наистина един прекрасен човек, фен и преподавател в неговата специалност-маркетинг.

Ти си толкова голям, колкото са големи идеите ти

Светът се промени. И продължава да се променя. Никога до сега не е било толкова лесно да промениш живота си, да правиш това което обичаш и да реализираш идеите си. Интернет промени живота ни. Вече е трудно да си спомним дори какво беше без нет. Четем, купуваме, общуваме и се забавляваме в мрежата. Интернет стана съществена част от живота ни. Много хора и организации дори започнаха да говорят за лошото влияние, което той има върху хората и начина ни на живот. Със сигурност има нещо вярно в това, но аз смятам, че мрежата ни предостави невероятни възможности. Възможности, за които всички мечтаем. Ще кажете, какви са тези възможности?

Благодарение на интернет всеки може да промени света. Нужни са ни връзка, мишка и добри идеи. Как може да стане това?

Необходимо ви е само да си направите блог и да имате идеи за споделяне. Благодарение на блога може да разпространите своите идеи и те да стигнат до всички хора. Блогът е уникално нещо, което върна отнова силата в ръцете на хората да пресъздават своята съдба.Направете си блог и в него споделяйте,  разказвайте, обяснявайте, общувайте и показвайте вашите идеи. Чрез него може директно да рзкажте своята история на света и тя щебъде чута .

Имаше една страхотна мисъл на Виктор Юго: „Няма нищо по-силно от една идея, чието време е дошло”. А кога и идва времето на една идея, замисляли ли сте се? Отговора е: „Когато много хора повярват в нея и я превърнат в своя кауза”. Точно това е голямата възможност, която ни предоставя интеренет – да разпространим своите идеи и да намерим съмишленици. Само трябва да поведем своето племе напред и да му обясним защо да ни последва, както казва Сет Годин.

Няма значение с какво се занимавате с дизайн, маркетинг или производство на вино, няма значение дали сте писател, адвокат, фотограф или изобретател блога е ви дава възможност да покажете на света кой сте, с какво се занимавате, колко много обичате работата си и колко много знаете за нея. За много хора е нормално да работят работа, която не харесват и те смятат, че няма как да фантазират, че някой ще им плаща да работят това, което обичат. До толкова се е изкриволо обществото, че това се приема за нормално мислене. Дори ако някой се опита да се противопостави на тази догма му се отговаря да спре да хвърчи в облаците, да стъпи на земята и да осъзнае, че реалността е сурова. Точно тази зла и нещастна догма могат да променят блоговете.

Всеки има нещо, за което мечтае вечер като си легне, всички имаме свои мечти, интереси и желания. Всеки има неща, които харесва повече и съответно умее повече и бленува това да работи и с това да си изкарва хляба. Но поради различни причини в момента работи друга работа, която не харесва. Ако все още имате сили да мечтаете и не е угаснал пламъка на мечтите ви, послшайте ме и веднага си направете блог. Започнете отново да се интересувате подробно и задълбочено, от това за което мечтаете и пишете за него в своя блог. Да, отначало ще ви е трудно, ще се чувствате несигурни, ще се притеснявате, но постепенно ще придобиете увереност в себе си и в своите знания.

Като започнете своя блог ще възродите познанията, си за това за което сте мечтали да се занивамате и ще започнете да ги обогатявате и усъвършенстване. Не спирайте да се учите и да се интересувате от своята област. Не забравяйте, че никиой не се е родил научен. Колкото повече пишете, толкова повече ще здобрявате.

„Добре”, ще кажете вие, „ще си направя блог и после какво, как ще започна да си изкарвам прехраната с това, което обичам”?. Сега ще ви отговоря. Живеем в ерата на дигиталната информация. Това ще рече, че всички търсят информация затова, което ги интересува в интернет. Например, ако аз се интересувам от маркетинг консултации или как се правят роботи, рецепти за готвене и каквото още се сетите аз го ще потърся в google.com. И ако вие имате блог по темата, по която търся аз ще попадна на него. По съшия начин и всички други хора, медии, фирми, инвеститори, хора с влияние, почитатели и т.н., които също проявяват интерес към това което пишете също ще ви открият. Така постепенно с времето вашата популярност ще расте и ще се увеличава като снежна топка, което е пусната по баир на долу. Колкото повече пишете, толкова повече ще научавате и ще се доказвате постоянно като специалист в областта, в която пишете. Това е идеята на блога да заявите какво правите и да се докажете ката сериозен специалист в своята област

Рано или късно ако наистина обичате работата си, разбирате от нея, пишете вдъхновяващо и интересно за нея все повече хора, фирми и медии ще започнат да ви търсят и да се интересуват от вас. До този момент вие ще сте събрали самочувствие и увереност, че ще може да се справите и ще откриете как да печелите от вашия блог и това което искате да работите. Така в един момент вашия блог ще е вашата витрина, вашия магазин и вашата визитка, чрез които ще ви откриват клиентите ви.

Наистина чрез блога може да промените живота си, а и света. Чрез него може да споделите идеите си на света и да заявите кой сте и какво правите. Чрез него може да печелите пари от това което искате да правите. Възможно е и вече много хора и то в България го правят. Поемете живата си в своите ръце, хванете своята съдба и я моделирайте както сте мечтали. Трябват ви само идеи, интернет има навсякъде. Затова, запомнете вие сте толкова големи, колкото са големи и идеите ви. Ако имате големи идеи ще промените живота си по голям и значителе начин, а ако иедите ви са малки и вие ще си останете малки. Вие решавате.

Замислете се и друго. Защо толкова сме нещастни? Всеки ден от живота си отделяме по 8 часа да работим нещо, което не ни харесва, не ни вдъхновява, не ни кара да се усмихваме, не ни кара да се чувстваме значими и не ни позволява да променим живота си и света към по-добро. Ако всички работим, това което искаме и това, което ни вдъхновява и то ни позволява да се чувстваме, че сме на мястото си и че правим важни и смислени за нас неща – то тогава няма да има нещасти хора.

Големите хора имат големи идеи. Големите идеи променят света. Блоговете ни позволяват една малката идея да се превърне в голяма, като и дадът възможност да достигне до целия свят. Не забрявяй приятелю, „Ти си толкова голям, колкото са големи идеите ти”.

"100 маркетинг приказки"

Здравейте, малко преди да излезе книгата Стефан Русев ми я изпрати на имейла за да я прочета и изкажа мнението си. За мен първо е чест, че такъв човек като него пожела аз да я видя и дам своята оценка. Аз не съм учил маркетинг, но интуитивно прилагам доста неща и хич не се съобразявам с критиците/си/.

Мисля, че беше крайно време да се създаде такъв всеобхватен продукт като „100 маркетинг приказки”, защото за мен, като читател ми писна да слушам все „чужди” прехвалени лектори, за това онова. А тук има нагледен пример за нещата приложени в българските условия. Признавам си, че с времето ще я прочета още N-пъти тази книга, защото според вътрешното ми състояние ще откривам различни неща, който от първия прочит няма, как да обхвана.

Така, че за мен е чест да споделя своите редове и да изкажа благодарността си за създаването на такъв продукт, защото душевността на читателя е жадна за приложими неща, а не само  заучени и неосъществени мераци.

P.S.: Добър наръчник за осъществяване на качествено извървяване на пътя към личностното израстване и постигане на целите си, каквито и да са те.

Благодаря ви, творци….

                                                        ...четете и прилагайте за да подобрите живота си...

интервю със Стефан Русев

Стефан Русев

1.Как се чувстваш в момента?
Добре, благодаря.
2.Представи се с няколко думи?
Казвам се Стефан Русев и съм на 30 г. Живея и работя във Варна, но съм роден в Попово. Завършил съм магистър маркетинг в ИУ Варна. Работя в студио за интериорен дизайн INDESIGN. Женен съм, имам син на 2 г. и 5 месеца. Жена ми е художник, но в момента се грижи за малкия ни наследник. Имам по-голям брат, който е археолог. Луд фен съм на Левски (София).
3.Чувстваш ли се реализиран?
По скоро чувствам, че работя работата, която ми позволява да реализирам своите знания и своите идеи. А времето ще покаже дали ще се възползам от възможността и да осъществя мечтите си.  Доволен съм на този етап от развитието си...
4.С кои крак ставаш сутрин от леглото?
 (усмивка) Често  ме събужда малкия ми самурай като скача върху мен в леглото и се смее, и съм забравил с кой  крак ставам сутрин.
5.Индивидуалното развитие не е ли по-важно от колективното?
Според мен са взаимосвързани. Индивидуалното развитие е движещата сила на колективно, но често общноста ти помага да продължиш напред като те закриля в трудни моменти. Япония е точен пример, където колективното мислене е над личното, но пък японците са известни с перфектността си във всяко отношение.
6.Спортуваш ли?
В момента не ми остава време,  но съм трениръл дълги години футбол и дори съм играл във „В” група за Черноломец (Попово). Между другото това е първия финалист за купата на България срущу Левски през 1946 г.,  тогава турнира се е казвал: Купа на Съветската армия.  Преди казармата се занимавах с айкидо, но в момента очаквам второ детенце и ангажиментите ми в къщи отнемат цялото ми свободно време.
7.От кога имаш блог  (блогове) и пишеш в него/тях?
От малко повече от година имам блог за маркетинг.
8.Как се чувстваш по време на интервюто?
Приятно, благодаря.
9.Как се почувства, когато  ти отправих комплимент,  че точно ти ме подтикна да започна да пиша в блога си?
Изненадан, притеснен и ентусиазиран да продължа, защото усилията ми имат смисъл и блога ми е четен.
10.Каква е „тайната подправка” за твоя успех?
Да вярваш в себе си, да мечтаеш смело и ежедневно да полагаш усиля да станеш по-добър в това, което правиш.
11.Как приемаш живота си?
Не като шанс да консумирам повече и различни удоволствия, а да науча повече  да направя повече за да може живота ми да е поне една стъпка напред от моите предци. Трябва да напарвим нещо повече от тези преди нас иначе няма смисъл от живота ни.
12.Какви книги четеш?
Напоследък преобладават книгите за маркетинг, но много обичам исторически романи. Едни от любимите ми писатели са Достоевски, Толстой, Антон Дончев. Обичам и литература за самоусъвършенстване и личностно развитие.
13.От кога се занимаваш с маркетинг и какво ти дава той?
Като завърших образованието си известно враме работих като търговски представител, а конкретно с маркетинг от около 5г.
14.Как си почиваш?
Обичам да чета книги, срещи с приятели, пътувания.
15.Какво представлява един твой ден от седмицата и един от почивните ти дни?
Ставане рано към 6 и 30,  помагане в къщи с малкия: миене, обличане, хрaнене. Работа от 9:30 до 18:30. След работа игра с малкия ми наследник, приспиване, помагане в домакинските работи и ако остане малко време писане в блога или просто малко почивка. Почивните дни ги използвам да съм повече със синът ми и да помагам в къщи. И много планове които кроя за бъдещето..
16.Щастливо семеен си, как го постигаш?
Тук няма формула, както се казва човек и добре да живее се жени.
 17.Върху, какво работиш в момента, ако не е тайна?
Личното ми време е насочено върху развитето на моя блог, а в работата ми подготвяме един много интересен проект, който още никой не е реализирал в България и се нядявам ние да сме първите. Не искам да откривам повече подробности, защото искам първо да го стартираме.
18.Какво е за теб любовта?
Това, която ми дава сила да живея и да намирам смисъл в живота.
20.Вярваш ли в Бог?
Да, вярвам. Но не го възприемам като ограничение какво можеш да правиш и какво не, а като доказателство,  че нещата имат смисъл.
21.Доверяваш ли се на вътрешния си глас или се доверяваш на разума?
Ако мога да се изразя така: използвам вътрешния си глас да определи пътя, а разума как да преодолявам препятствията по него.
22.Какво искаш да пожелаеш на мен и читателите ми?
Да четат блога  ти и да не спират да мечтаят.
23.Харесваш ли творчеството ми?
Да, харесва ми. Аз като човек, който се опитва да пиша уважавам много писателите.
24.Колко време отделяш в ходене пеша?
Не мога да определя, но често вървя пеша. Обичам движението.
25.Какво мислиш за нашумелите мотивационни програми за личностно развитие на Луиз Хей, Пол Маккена, Уейн Дайър?
Отношението ми е положително и определено вярвам, че има полза от тях.
26.Блог медията има ли бъдеще според теб?
Никой не може да предвиди бъдещето, но блоговете определено промениха света. Аз съм голям привърженик на блоговете. Без тях ние нямаше да се познаваме, нали. С тях всеки е важен и всеки може да промени света. Не, че преди не беше така, но контрола на  големите организации е много по-малък. Всеки с идеи, компютър и нет  може да промени със сигурност своя живот към по-добро..
27.Благодаря ти за това страхотно интервю.
И аз благодаря за вниманието

Писателската ми страница...

Здравейте, днес ще ви запозная с моята писателска страница.

към страницата ми

Тук можете да намерите всичко онова, което пиша и помествам само тук, защото така съм сметнал за необходимо. С времето намерих много хора, който наистина искат да ти помогнат да изпъкнеш, да се гордеят с теб, да те аплодират и да те поздравят за успеха ти. Отдавна зачеркнах другите в списъка, които пък искаха да не успяваш на никаква цена. Напук на подложения крак научих, че трябва бързо да забравя и простя за нанесеното ми поражение, защото докато аз се тровя оня от среща може да играе хоро/ и да не му пука за мен/. За това „свободно-почеши коня”.

Днес със създателя на интернет книжарница pechatnaknigi.com  до променихме визията на писателската ми страница и тя стана още по-приветлива за посетителите. Вярно е че показва, моите книги и подтиква към закупуване, но искам да кажа, че аз „не карам” хората насила да купуват, а ги оставям да осъзнаят нуждата от моето творчество, което е доста магнетично и зареждащо не само на един етап от тяхното развитие.

С годините на изучаване на МЛМ-маркетинга разбрах, че няма нужда да насилвам нещата и да продавам на „всяка цена”. Благодарение на това научих, че е по-важно да провокирам интерес към даден продукт, от колкото да им го натикам направо в лицето. Отказах се от агресията в продажбите още в мига в които разбрах магията на продаването. Тя не е да вземеш на човек парите/няма значение дали са последните или поредните/, а да придадеш стойност както на неговия живот така и стойност на продукта или услугата в него. Оттук нататък нещата са как да кажа, прекрасни.

Да превърнах се от драскач/на белия лист/ в писател, който мина бариерата на минималния тираж и се е устремил към нещо, което наричат „успех в творчеството”. О тук ще си позволя да благодаря на всеки докоснал се до нещо, което съм написал, направил масаж или друга моя услуга. Желая ви приятни мигове на стената ми…

Аз съм Христо от Лясковец.