Трите мечти на Един човек!

Живял на света един човек. Той имал три мечти: да има добре платена работа, да се ожени за красавица и да стане световноизвестен.

В една мразовита зима човекът бързал за интервю в известна фирма. Възрастен мъж се строполил на земята току пред него. Човекът погледнал падналия, помислил си, че е пиян и не му подал ръка. Така успял да не закъснее за планираната среща. Интервюто обаче не минало успешно и не го взели на работа. Веднъж, в една прекрасна лятна вечер, човекът се разхождал из градските улици. Спрял да види представлението на трупа улични актьори. Загледалите се минувачи не били много, но етюдът, който изпълнявали смешниците, бил увлекателен и весел. След края му се чули аплодисменти и скупчилите се зрители започнали да се разотиват. Нашият човек също тръгнал да си ходи, но някой го докоснал по рамото срамежливо. Била главната героиня в етюда – старица, облечена и гримирана като клоун. Тя го попитала дали му е харесало видяното и как оценява играта на актьорите. Човекът не искал да говори, пък и си помислил, че тя ще му протегне шапката, за да пусне в нея някой лев. Обърнал се, без да каже нищо, без да се усмихне, дори без да я погледне в очите и се прибрал у дома.

Дъждовна вечер. Човекът се връщал от рожден ден на приятел. Бил страшно изморен и си мечтаел за ароматна вана и пухкави завивки. Изведнъж чул приглушено ридание. Една жена седяла на пейката пред входа му и плачела тихичко. Нямала чадър. Като видяла нашия човек, се оживила и го помолила за помощ. Било се случило нещастие в семейството. Тя просто искала да поговори с някого. Човекът се замислил за секунди, но си представил ваната и топлото легло и бързичко влязъл във входа си.

Животът му бил нещастен. Той починал в самота.

Вече на Небето, човекът срещнал своя Ангел Хранител – вечния си приятел.

- Ти знаеш, живях доста нещастно и безсмислено. Имах три мечти, но те не се сбъднаха. Жалко все пак...

- Хм… Приятелю мой, аз направих всичко, за да се сбъднат мечтите ти, но за да се случи това, ми трябваха само твоята ръка, очите ти и сърцето ти.

- И за какво?

- Помниш ли онзи, който падна пред теб на заледената пътека? Той беше генерален директор на фирмата, в която ти толкова искаше да работиш. Очакваше те бляскава кариера. Всичко, което се искаше от теб, беше ръката ти. Ами онази жена - уличен клоун, помниш ли я? Която те спря с въпрос в онази вечер? Всъщност това беше красива млада талантлива актриса, гримирана като старица. Тя се влюби в теб от пръв поглед. Очакваше ви щастливо бъдеще, деца, неугасваща любов. Всичко, което се искаше от теб, бяха очите ти. Хайде сега си припомни жената на пейката до входа ти. Да, да, плачещата жена, която те спря и помоли да седнеш за малко до нея просто за да си поговорите. Тя беше известна писателка. Беше преживяла криза в семейството си и имаше нужда от душевна подкрепа. Ако беше откликнал. Ако беше я поканил на чаша чай в дома си да се постопли, тя щеше по-късно да напише книга, в която да разкаже тази случка. Книгата щеше да стане бестселър, щеше да се издаде в милионен тираж по света и ти щеше да си известен. Защото в предговора си тя щеше да те назове и да разкаже как си преобърнал живота й в онази вечер и си я вдъхновил за тази книга. Всичко, което се искаше от теб, беше сърцето ти.

Човекът въздъхнал и тръгнал по лунната пътека към звездния безкрай...

P.S.: Заслушайте се в тази история и я споделете, ако ви е харесала. Направете добро някому, хей така, без да очаквате нещо в замяна. Добрините се връщат все някога, като нова възможност например. Не го забравяйте!

Вътрешно Изживяване!

Някой неща си струва да пазя в тайна, защото не всеки слуша мъдро и е способен да ме разбира. Не споделям интимни подробности от живота си на всеки човек. Бдително внимателен съм и се доверявам само на онези, които са ми близки и проверени през годините. Не говоря за своя успех с всеки срещнат,защото не всеки човек е способен да оцени моите усилия или да влезе в обувките ми, за да разбере през какво съм преминал и кога. Споделям своите мечти само със сродни истински души. Защото оказа се, че има фалшиви приятели, които се смеят зад гърба ми. Винаги съм внимателен, когато давам съвети, защото има хора, които ще хвърлят вината върху мен, ако нещата не им се получат-веднага. Има детайли, които е препоръчително да бъдат пазени в тайна. Дълбоко в сърцето ми и под моята надеждна защита, тъй като има хора, които идват и си от живота ми и могат да вземат със себе си нещо, което пазя най-силно: моето себе-уважение...

Знам,че я ОБИЧАШ!

                                                   Знам, че я обичаш.

Иначе няма да си с нея. Но да я обичаш не е достатъчно. Трябва да умееш да я караш да се чувства обичана и желана в точната доза.

Спомни си какво изпита, когато я видя за първи път. Тя бе всичко, което искаше. Всичко, за което бе мечтал някога. Погледът й, духът й, нейната независимост и сила, мечтите й... в нея има нещо, което не беше срещал в друга жена.

Но най-вече те плени със своята детска наивност. С доверието, с което те гледа, всеки път когато е пред теб. С начина, по който ти се доверява. С това, че не се преструва. Че е истинска. Че е себе си. Не убивай това в нея. Не „убивай“ самата нея.

Начинът, по който се държиш с нея, определя начина, по който тя вижда себе си. Не й позволявай да си мисли, че нещо в нея не достига. Не й позволявай да се подценява и принизява. Не й позволявай да забрави красотата, която носи в душата си. Никога!

Не се опитвай да я променяш. Не се опитвай да я моделираш. Не я „убивай“. Тя ти подари сърцето си. Пази го. Откри душата си за теб. Не я тъпчи. Подари ти мечтите си. Не ги опорочавай. Бъди до нея. Приеми я. Усети я. Но не я променяй. Не я „убивай“.

Тя няма нужда да бъде "поправяна". Иска само да бъде разбирана. Чувана. Усещана. Не я карай да крие чувствата си. Не я карай да се срамува от сълзите си. Не я карай да маскира слабостта си.

Позволи й да бъде себе си - ранима и корава, наивна и зряла, дете и жена. Позволи й да бъде това, което е - несъвършена, различна, истинска.

Затова, ако я обичаш, не я „убивай“. А просто и  служи от сърце, докато я обичаш.

                                                                          Взето: От нета.

Разни размисли...всичко е лично!

Преди време четох за едно сърцераздирателно поведение от страна на мъж, защото обичал "една жена", а тя щото била "принцесата" на татко и го гледала от високо, (щото татко имал пари), а това момче дето я харесвал-нямало. И понеже тя гледала това-си търсела такъв "с пари". Е намерила го и той вземал голяма "заплата" в една голяма фирма. Но един ден се оказало, че тя отишла във фирмата да го изчака да обядвали и тогава...

...мъжа ѝ поискал да я запознае с шефа си... Богат, влиятелен и мил мъж, но не поглеждал друга, защото обичал една-единствена, която не подозирала, че го наранила с това, че "някога" той нямал пукната пара, но всичко което имал било чистата любов към нея. Когато се срещнали очите на "шефа" и жената, се насълзил, защото тя искала богат мъж, а се омъжила за работник с висока заплата. Наистина "постигнала" своето, както и той... поискал да достигне голямото богатство за да види, че и любов е нужна за да споделиш всичко с някого(както чаша вино вечер). Но не предполагала, че това отхвърляне може да амбицира или да "провали" човек(независимо мъж или жена е), както и да направи така, че този, който е пренебрегнал някого един ден да го боли повече от пренебрегнатия...но всичко си има цел и посока...

В Живота има и сол и захар, както и захаросани ябълки...но и червиви "праскови"...внимавайте като пазарувате от пазара на живота.Вкусвайте ги, и ако трябва платете за "пробата", но не се измъчвайте!!!!

За ключовете към "сърцето"...

На връзката си за ключовете имам много, но днес се замислих, че нямам излишен ключ за любовта, за която всеки търси, всеки говори, но когато го заболи от НЕЯ, тогава млъкват всички. Сякаш са затрупани от вулканична пепел.

Защото сърцето има своето основание и обяснение което главата няма как да разбере. – Жан Жак Русо

Как да давам ключ от „връзката“ за сърцето си повече на някого, след като в един миг, няма да ми останат ключове на „връзката“ и тогава тя ще се изчерпи.(Това ли е целта, аз да давам, а да нямам повече ключове и да капитолирам?) А, защо тези дето искат да им се дават ключовете за сърцето ми, не донасят те по един или няколко  ключа, да поставят във връзката си към мен, за да допринасят за изобилието на всички ни. Всеки иска нещо от мен: връзка, ключове, ключалки и т.н...

Защо да давам това, от което имат нужда другите, а после да важничат, че ако не били те... живота ми щял да куца и т.н... Както за жените има друг-разводач, така и за мъжът в мен има друга, която успешно да замести предходната. Но никоя не може да бъде на едно и също място в сърцето на един мъж. Запомнете го всички! Може да влизат и да излизат като течаща вода в канализацията, но какво оставят като следа и успеят да „завлекат“ от теб като ограбят от времето ти, съня ти, чувствата ти и накрая вече не си им нужен, защото си си показал рогата, когато си започнал да си правиш, каквото искаш. Ама как не бе, хора. Как така преценявате, че някой е толкова „заслепен“ от тая любов, която когато ти писне да я/го  чукаш, захвърляш и забравяш с лекота за нея/него. Но отпечатъка, който оставя всеки мъж в една жена и обратното никой и нищо не може да заличи. Може да избледнее, но не и да изчезне... така се зачеват хората с любов, която трае кратко, а после е залог за живота ти... Защо и тук има пошлост, лицемерие и курвенски номера...!!!

Притча за Дъното на Сърцето!

Разкажи ми я искам да я чуя тази притча за дъното на сърцето.

...На изток преди много хиляди години вярвали, всеки човек е Бог. Но човечеството злоупотребило със способностите си, за това върховния Бог решил да им ги отнеме. Тогава възникнал въпроса къде да скрие божествената природа – източника на всички човешки таланти, възможности и слава.

Първия съветник му казал: „Защо не изкопаеш  дълбока дупка в земята и не скриеш в нея  божествената природа?“ „Не – отговорил Бог, - рано или късно някой ще се порови достатъчно дълбоко и ще я намери“.

Тогава проговорил втория съветник: „Аз имам една идея – казал той. – Защо не поставиш източника на всички човешки  способности на върха на най-високата планина?“ Отново Бог отказал. „Не. Рано или късно някой ще се изкачи и на най-високата планина и ще я открие“.

Накрая се обади третия съветник. „Какво ще кажеш да поставиш божествената природа на дъното а най-дълбокия океан?“ Бог отговорил: „Не. Някой ще се спусне достатъчно дълбоко в океана и ще я намери“. 

После Бог помълчал, помислил, а накрая се усмихнал и казал: "Намерих решението. Ще скрия този източник на изключителна сила, величие и слава в сърцето на всеки мъж, жена и дете на планетата, защото никога няма да се сетят да погледнат там“.

от книгата на Робин Шарма: "Светецът,сърфистът и корпоративния директор"

Моментът на Творението е неуловим по своя си начин....

Явно всички живи същества се раждат от светлината и мигове преди да ги  напусне животът, светлината се появява и засиява малко по-силно както в самото начало. Сякаш между двете силни сияния имаме един малък кредит на живот изпълнен с любов, желания и вълнения...

Днес отново ме разтърси един филм за едно куче и неговия стопанин. Оказа се, че не човека е намерил кучето, а кучето „случайно“ намира подходящия човек. Като, че ли точно на него му го изпратиха от Япония.

И кучето като всички живи същества на тази земя, искат да видят макар и за последно онези скъпи същества за тях с който са прекарали и изживели най-хубавата част от правата на живота...

Този филм ми показа за пореден път, какво е лоялност...към човека или съществото отдало ти душат си...и, че никога не трябва да забравяш за

някой,който си обичал...

„Истинския Хачико се е родил в град Одате в Япония през 1923г. Когато неговия собственик професор от Токийския университет умира през май 1925г. Хачи се връща на ЖП гарата в Шибуя в продължение на 9 години всеки ден в 17:00 отива за да чака своя другар-професора. Хачи умира през месец март 1935г. Днес в негова чест е направена бронзова статуя пред ЖП гарата в Шибуя, където той е чакал толкова много години.“

целия фулм тук:http://www.vbox7.com/play:c0f7cefcc4

Моментът на Творението е неуловим по своя си начин.... Така свършва един човешки живот на един професор в Япония, обичащ едно куче Хачи(Hatchi)....

"Писмо на Един Баща до Дъщеря му"

"Писмо на един баща до дъщеря му за бъдещия й съпруг" от д-р Кени Фланагън буквално взриви интернет. Само за броени дни то беше препубликувано от стотици медии по света. HighViewArt.com също реши да сподели това прекрасно писмо – като послание до вас. Д-р Кени Фланагън е психотерапевт, който в ежедневната си практика среща много жени, търсещи мъжа на живота си. Наблюденията на доктора го карат да напише това писмо, което е адресирано не само до малката му дъщеря, но и до всички жени. Ето и самото писмо:

„Сладурче мое, Тези дни с майка ти търсехме нещо в Google. По средата на думата Google ни върна списък с най-търсените фрази с нея в света. Най-отгоре стоеше „Как да го задържа заинтересуван”.

Това ме порази. Прегледах няколко от безбройните статии как да бъдем секси, кога да му донесем бира вместо сандвич и начините да го накараме да се почувства умен и значим. И се ядосах. Малка моя, не е, никога не е била и никога няма да бъде твоя работа да „го държиш заинтересуван”.

Малка моя, единствената ти задача е да знаеш дълбоко в душата си – в онова толкова здраво нещо вътре в теб, което не се влияе от отхвърляне, загуба или его – че ти си интересна. (Ако можеш да запомниш, че всеки човек сам по себе си също е интересен, битката на живота ти ще бъде до голяма степен спечелена. Но това е писмо за някой друг ден.)

Ако по този начин вярваш в собствената си ценност, ти ще бъдеш привлекателна в най-важния смисъл на тази дума: ще успееш да привлечеш момче, което не само ще бъде в състояние да проявява интерес, но и ще бъде готово да инвестира целия си живот в интерес към теб. Малка моя, ето какво искам да ти кажа за това момче, което няма нужда да бъде държано заинтересувано, защото то ще знае, че ти си интересна: Не ме интересува дали ще си слага лактите на масата по време на ядене – стига да гледа как нослето ти се набръчква, когато се усмихваш. И да не може да отдели поглед от това.

Не ме интересува дали ще може да играе голф с мен – стига да може да си играе с децата, с които ще го дариш, и да се радва по всички страхотни и малко смущаващи начини, че те са точно като теб.

Не ме интересува дали ще следва баща си – стига да следва сърцето си и то винаги да го води обратно при тебе.

Не ме интересува дали е силен – стига да ти дава пространство да упражняваш силата, която е в сърцето ти.

Още по-малко ме интересува за кого гласува – стига да се събужда всяка сутрин и да гласува всеки ден за теб, избирайки уважението към теб и прекланяйки ти се в сърцето си.

Не ме интересува цветът на кожата му – стига да оцвети живота ти с маски от търпение, саможертва, уязвимост и нежност.

Не ме интересува дали е възпитан в тази или онази религия или изобщо без религия – стига да е възпитан да цени съкровеното и да знае, че всеки миг от живота и всеки миг от живота му с теб е дълбоко съкровен.

Накрая, малката ми, ако срещнеш такъв мъж и се окаже, че той и аз нямаме нищо общо помежду си, то ние двамата с него ще имаме общо най-важното нещо: Теб.

В края на краищата, малката ми, единственото нещо, което трябва да направиш, за да „го държиш заинтересуван”, е да бъдеш себе си.

Твоят вечно заинтересуван от теб мъж, Баща ти!“

от интернет

ОДА ЗА ГУШКАНЕТО!

“Няма  как да се надява човек, че ще получи нещо в следващия живот, ако не се стреми в този!”

Още, когато си мислих за теб, въпреки, че те нямаше, аз те исках... Мечтаех, исках, палих се, горях. Претърпях много „връзки“, които ми показаха едно, не съм за тях. Раздавам се, Дарявам ги, а то се оказва, че все нещо не достига...искат нещо, което няма как да им дам - т.е. Всичко!

Един ден те срещнах. Може би Вселената откликна на молбата ми да те открия в житейската мъгла. И по най-старомодния начин, бях този, който те поиска. Исках те, копнеех те, а тебе все те нямаше, въпреки, че си била на близо, за мен все те нямаше.

Взех си поука и направих следващата крачка. Появи се Ти и те прегърнах в обятията си. Така си дойде сама първата прегръдка, първия стон и първата Ода...Появи се и първия копнеж в телата ни, които ни отведоха до пристъна на любовта.  А някъде между другото стрелките се гонят толкова неумолимо и пришпорват времето, което в някои случаи не ни стига. Не, че не е в наша полза, а не ни стига. Обичаме се, търсим се, намираме се и се гушкаме.

Обичам те толкова много и съм щастлив, че точно аз мога да напиша тази „Ода за Гушкането“ посветена на Теб. Жената декорирала живота ми ей така чисто и красиво. Прегръдката е толкова свято нещо и когато пулсът на две сърца се събере, най-често ражда трето, но...нека не вдигаме кръвно! Прегръщам те, мечтая те, копнея те и отново и отново БлагоДаря, че те има в моя свят. Един свят на пещери, книги и букви, масла и кремове, масажи и екзотика и страсти обаяние...

Добре дошла бъди. Обичам те!!!

Когато започнах да обичам себе си, престанах да ограбвам собственото си време и да правя грандиозни проекти за бъдещето. Днес правя само това, което ми носи щастие и радост, това, което обичам да правя и носи на сърцето ми приятни усещания. Правя това по собствен начин и в собствен ритъм. Днес наричам това "зрялост".......

                                                                                            Чарли Чаплин

Не ме интересува...

"Не ме интересува с какво си изкарваш прехраната. Искам да зная за какво копнееш и дали смееш да мечтаеш за срещата си с обекта на своя копнеж.
Не ме интересува на колко си години. Искам да знам дали би поел да се изложиш на риск заради любовта, заради мечтата си, заради приключението да бъдеш жив.

Не ме интересува в какви кръгове се движиш. Искам да зная дали си докоснал сърцевината на собствената си скръб, дали предателствата от живота са те направили по-открит, или си се сгърчил и затворил от страх да не те наранят отново.

Искам да зная дали можеш да седиш с болката, моята или твоята, без да помръднеш, за да я прикриеш, потушиш или премахнеш.

Искам да зная дали можеш да изживяваш щастието, моето или твоето, дали можеш да танцуваш от радост и да оставиш възторгът да те изпълни чак до пръстите на ръцете и на краката, без да ни предупреждаваш да бъдем внимателни, да бъдем реалисти, да не забравяме ограниченията на човешкото...
Не ме интересува дали това, което ми разказваш е истина. Искам да зная дали можеш да разочароваш друг, за да бъдеш верен на себе си; дали можеш да понесеш обвиненията в предателство, но да не предаваш собствената си душа, дали можеш да бъдеш обезверен и по този начин достоен за доверие.

Искам да зная дали можеш всеки ден да виждаш красотата, дори и когато тя не изглежда красива, и дали умееш да подхранваш живота си от нейното присъствие. Искам да зная дали можеш да преглътнеш провала, твоя или моя, и независимо от това да застанеш на брега на някое езеро и да извикаш към сребърната пълна луна: "Да!".

Не  ме интересува къде живееш или колко пари имаш. Искам да зная дали след нощ на мъка и отчаяние можеш да станеш, отпаднал и съсипан до изнемога, и да направиш необходимото, за да бъдат нахранени децата.
Не ме интересува кого познаваш и как си се озовал тук. Искам да зная дали можеш да застанеш заедно с мен в средата на огъня, без да трепнеш.
Не ме интересува къде, какво или с кого си учил. Искам да зная кое е онова, което те поддържа отвътре, когато изгубиш всичко останало.
Искам да зная дали умееш да оставаш насаме със себе си и дали наистина харесваш собствената си компания в моменти на празнота."

от интернет

Да Намериш следата в Сърцето Си...

Да Намериш следата в Сърцето Си...

Да държиш ръката на любимия си човек.
Да го гледаш в очите, докато той съзерцава твоите.

Да галиш косите и, докато тя те милва...

Да бъдеш толкова близко и същевременно отдалечени на една маса.

Да Обичаш и да Бъдеш Обичан...

Да любиш и самият ти да си любим.

Да можеш да признаеш своите падения и висини...

Да бъдеш себе си с нея и да можеш да се раздадеш.

Да можеш да обичаш, без да ти се налага да вярваш в любовта.

Да знаеш, защото имаш Усет за красивото и Съкровеното.

Да споделиш пещерата си и твоят вътрешен свят.

Да не променяш нищо заради нея,
но да искаш да намериш място за нея във всеки следващ Миг.

Да си смел, когато има нужда и да бъдеш кадифе, когато си със нея.

И когато тя държи ръката ти да си едновременно щастлив и способен да създаваш и раздаваш повече от най-доброто от теб.

И когато пеперудите в стомаха „заиграят“ своя волен танц, и знаеш, че това е част от живота ти, ти си най-щастливия човек на този свят, защото знаеш, че имаш в себе си съзнание за другото цяло, която те изпълва с вдъхновение и страст.

©Христо от Лясковец

Стрелките се гонят...

За първи път живота си момчето гледаше часовника си над 1000 пъти през деня и се чудеше: „Как не може просто да дойде времето и да се срещнем?“

Е, всеки знае, че така не става!

„Защо ме покани на кафе-попита тя веднага?“

„Защото е по-цивилизовано. Имаше и опция да те поканя на разходка в гората,

но ти беше вече споменала, че времето ти е кът. И аз избрах това с кафето, но въпреки това, знай, че ще настоявам да отидем в гората.“

...Телефонът звънна в 21:20 вечерта и тя каза в слушалката: „Аз ще съм готова в 22:30, къде ще ме чакаш?“

„На паркинга. Там където хората биха чакали жените, които обичат.“

„Разбрано, там ще се чакаме-каза тя.“

Стрелките на часовника се гонят, но времето не лети. Имаш време за всичко, въпреки, че човечеството бърза „за да е актуален сега“ сякаш утре не е важен деня. А аз съм на принципа: „Колко е хубаво когато знаеш, че всичко е наред.“

Момчето свърши толкова много неща през деня и въпреки това имаше още „оставащо“ време. Разходи се из гората и се изкъпа. Зачете се в книгата „Точното Време 2“, в която се разказва за влиянието на Луната в човешкото

начало. Докато чакаше жената, която обича да стане готова единственото смислено нещо беше да чете, за да може времето да  се изпълни само. 40 страници не са никак малко, защото книгата, колкото повече я приполовяваше ставаше все по интересна. Освен това вътре беше описано, че само една прегръдка увеличава кредита ти на живот, вдъхва ти сигурност и радост, както и подобрява качеството на Дара наречен живот. Където има Любов там има всичко...

45 минути преди часът на срещата момчето беше на мястото където чакаше дамата преобразила живота му сякаш само с един жест на сърцето си. Андрю Доналдс пя през цялото време за него, докато чакаше. Музиката в колата беше винаги спътник в живота му. В един миг видя, как две улични кучета си играеха, душеха се, интимничеха под уличната лампа? Изведнъж музиката спря да се чува в замечтаното съзнание на момчето, защото то започна да си задава въпроси: „Какво ли ще стане, когато я целуна?“ „Как ли ще бият сърцата ни, когато се докоснем с дланите си?“

Но най-много се вълнуваше от следното: „след като 3 години не е бил с жена, дали не е забравил „да целува“, да прави любов...е то е ясно, че масажи не е забравил да прави...“J Все въпроси актуални към настоящия момент и на които искаше отговор преди „да се случва срещата“.

Способността на съзнанието да се извиси над тесногръдата сприхавост е уникален дар в нашия живот. Часът вече неизбежно настъпваше, както се и увеличаваха броя на поглежданията от типа: „Айде, кога ще дойдеш?“

Но най-хубавото е, когато очите на момчето я съзряха и дадоха знак на съзнанието му: „Тя е тук, ето идва.“ След като я видя излезе навън, за да я посрещне, поздрави я и отвори вратата за да влезе. В следващия миг вече плавно вземаше завоите по кръстовищата, като сърцето му искаше да изхвръкне и да пътува пред колата като разгласява на света, че обича. Вече не си задаваше въпроси от типа, на: „Господи, тя е тук, какво ще правя?“ През целия път те говореха и влизаха от тема в тема от последния прочит на  живота. В един миг все пак се озоваха в гората.J  Свидетели на тази среща бяха: нощната тъма, звездите, нарастващата Луна, Млечния път и музиката на Андрю Доналдс.

Момчето веднага предприе настъпление, защото искаше да изясни нещо което му бе образувало лично противоречие: “Дали да донесе цветя за случая, и тя как ще ги вземе със себе си?“ Изказа своите мисли пред, жената която го превзе без война, но докато говореше засече в съзнанието си още нещо: „Кавалерството, Джентълменството  и човечността не са ли отживелица? Имаше ли все още хора, който могат да ги раздават, приемат и оценят/насладят/? Не са ли отживелица тези похвати на невербалната комуникация?“

След като тя му отговори, той предприе втората стъпка: „Добре, щом това с цветята“ вече е минало,  а ние сме тук, какво ли ще стане, ако ти подаря една целувка?“ Докато изрече думите си, той допря дланите си до лицето и  и бавно я целуна. Седенето в колата спестяваше и друго нещо-подкосяването на колената, но не можеше да спре силното препускане и на двете сърца.

От този момент нататък прегръдките, целуването, гледането в очите, докосванията на телата и смъкнатите дрехи бяха довели до бликаща радост. Нейното сърце все пак не спираше да препуска и да и показва ритъма си. Единствено във вплетена любовна прегръдка можеш да усетиш, как бие влюбено, щастливо сърце.

Тя отново го попита: „Защо първия път ме покани на кафе?“ „Защото сега вече те заведох в гората и правим прекрасна любов! Сега разбрали, защо избрах първо кафето, гората може да чака, тя е тук и през нощта.“

Странното в този случай беше, че сега времето летеше и никой не разбра кога стана 03:00 сутринта. Ясно небе, много звезди, свеж въздух, допринесоха много за свежата любовна игра. Както по-хубаво от това да си с любим човек вплетен в прегръдка, в която да усещаш сърцето му(как препуска) и да гледаш, как звездите ти се усмихват.

                

И като за край само на тази глава ще допълня: Тя е прекрасна жена, нежна, изключително внимателна, прекрасна изследователка на тялото ми с длани и велурени устни, с ароматна кожа, спуснати коси и страстно дупе. О, гърдите как можах да ги забравя! Единствено се извинявам за дето вече не съм момче и брадата ми расте и въпреки, че бях избръснат само от няколко часа, тя бе набола и перфорирала нейната брадичка, докато сме се любили!

Извинявай, мила! Обичам те, любов!, Моля те прости ми, че бяхме в любимата ми гората(с любим човек), а не в „Шератон“.

                                                                                                                         Обичам те!

***В ранните часове на утрото след раздялата и пренасяне на спомена върху проекция от пухена възглавница продължи страстта, която изигра ролята на продължаващо гушкане с любимата...

Завръщането...

Идеята ми за Трейлъра относно Африка в моето сърце – „Завръщането“.

Облечен съм с риза и вратовръзка. Седя аз на дивана на сцената. Осветлението е достатъчно. Около мен масичка с една чаша вода и маслото от джоджен. До мен на дивана една от картините ми на манастира дето съм я рисувал с пирограф.

Обектива е пред мен.

Разглеждам книгата Африка в моето сърце задържам вниманието си в нея. След това я затварям и казвам:

-Господи, не съм чел до сега такава книга.

Отпивам от водата на масичката, връщам чашата на масата. Допирам дланите си в поздрав Намас‘те и разкопчавам копчето на ризата на дясната ми ръка и от там свалям от китката си индийската си броеница. Започвам да мантрувам на ум и затварям очите си. Така потъвам в процеса на Завръщането...и Когато си отворя очите клипа свършва.

За надпис на клипа:

Една продукция на: Флоранс Медиа груп

Директор: Христо от Лясковец

Откъс от книгата: Африка в моето сърце – „Завръщането“.

Кадър от Завръщане на Даржан Харч...(когато разказва на сцената пред публика за своите преживявания);

Дата – 05.06.2013г.; Сцена-15; Повтаряне – 642;

Толкова лично и интимно!

Хората смятат, че любовта може да навлезе надълбоко само тогава, когато обичаш един човек. Това е пълна глупост! Дълбочината на любовта няма нищо общо с това дали обичаш един или двама души. Дълбочината определено зависи от следното: да оставаш винаги в състояние на любов – това придава дълбочина на любовта. Например, обичаш един мъж или една жена. В продължение на няколко дни нещата са наистина фантастични, прекрасни. И след това естествено започват да доскучават. Няма нищо лошо в това – то е просто в самия ход на нещата в природата. Запознаваш се с жената, с нейните маниери. Тя се запознава с теб, с твоите привички, с твоя начин на живот – и когато всичко е вече познато, интересът започва да намалява. Когато всичко е известно и вече няма нищо, което да удиви, как връзката да остане фантастична? Удивлението започва да изчезва, нещата се установяват, принизяват се, стават всекидневни, обикновени. Това става обикновено. Тогава може да продължиш да живееш с мъжа или жената с идеята, че ако смениш партньора, любовта няма никога да отиде надълбоко. Но любовта изобщо не отива надълбоко. Тя с всеки ден става все по-плитка. Рано или късно ще започнеш да приемаш другия за някаква даденост. В присъствието на другия няма да има радост, ти няма да чувстваш трепет от неговото присъствие. Можеш да продължиш да се привързваш… Ако се привързваш твърде силно, тогава никой няма да иска да бъде с теб, защото никой не иска да попада в затвор, никой не иска да се превръщаш във вериги за него. Колкото повече се привързваш, толкова по-грозна става връзката. Тя първо загубва радостта си, чара си, магнетизма си, а след това става болна, патологична… Ти се привързваш просто защото се страхуваш да загубиш, страхуваш се от промяна, страхуваш се да навлезеш в нова връзка. Защото новата – кой знае какво ще излезе от нея, кой знае накъде ще те отведе? Новото е опасно, защото все още не е познато. Старото е познато, установено, има там известна сигурност, удобство, уют. Когато започнеш да се привързваш заради привързването, това е патологично, грозно – то няма да внесе дълбочина в твоите взаимоотношения. Цялата дълбочина ще изчезне. Отиди и виж. Милиони съпрузи и съпруги… Каква дълбочина? Каква интимност има там? Не казвам, че ако си с един човек – с жена или с мъж – и нещата все още израстват, променят се… Не казвам това. Не ме разбирай погрешно. Има някои хора, които са толкова чувствителни, че всеки ден могат да намират по нещо ново у другия. Има хора, които са толкова естетични, че изобщо никога не чувстват нещата да са се изчерпали. Тяхната чувствителност, сензитивност, страстност непрекъснато откриват нови дълбочини. Тогава всичко е наред. Моят критерий е следният: ако една връзка израства като дълбочина, всичко е наред. Продължавай! Постарай се да я изчерпиш, ако можеш. Но ако тя не израства, не се задълбочава, ако интимността вече не разцъфтява, ако всичко е спряло и ти се привързваш просто защото не знаеш как да напуснеш и как да кажеш довиждане, ти унищожаваш своята способност за любов. По-добре да се движиш, да смениш партньора, отколкото да унищожиш любовта. Защото любовта е целта, а не партньорът! Ти обичаш един човек не заради самия човек. Ти го обичаш заради любовта! Любовта е целта. Затова ако тя не се случва с този човек, нека се случи с някой друг, но нека да се случи! Дай й възможност за приемственост. Тази приемственост, този поток на любовта, която непресттанно се случва, ще те въведе по-дълбоко в нея, ще внесе дълбочина, нови измерения, нови реализации… Една истинска красива връзка не е просто добра – тя е изключителна! Никога не се задоволявай с по-малко. Само една изключителна връзка може да внесе дълбочина. Ако тя не се случи, имай достатъчно смелост да й кажеш сбогом – без оплакване, без недоволство, без гняв. Какво можеш да направиш? Щом не се случва - не се случва. Не можеш да накараш другия да се чувства виновен. Какво може да направи той? Каквото може да направи, той го прави. Каквото можеш да направиш и ти - правиш го. Но ако някак си не се получава, ако не си подхождате, ако не сте предназначени един за друг, не продължавай да насилваш нещата. Това е като да пъхаш квадратна тапа в кръгла дупка… Аз ви уча да сте верни на любовта, а не на хората. Бъдете верни на любовта. Никога не изменяйте на любовта, това е всичко!

… Ако пропуснеш любовта, ще пропуснеш всичко това, което е прекрасно в живота! Ако пропуснеш любовта, ще пропуснеш и възможността за молитва, защото само любовта, когато стане по-дълбока, може да те приближи до молитвата.

                                                                                                                                        ОШО

Любовта ще те върне - love will lead you back

Любовта ще те върне

Да кажеш „сбогом“ никога не е лесно,
но ти никога не каза, че ще останеш завинаги.

 Taylor Dayne

Така, че ако трябва да тръгнеш скъпи, аз ще те пусна.
Но знам, че след време ще бъдем заедно.
О, няма да  се опитвам да те спра да не си тръгнеш сега,
защото в сърцето си зная…

Любовта ще те върне пак някой ден, аз зная това.
Любовта ще те върне в обятията ми, където ти принадлежиш.
Сигурна съм, сигурна както в това, че звездите светят.
Един ден ти отново ще ме откриеш.
Това няма да отнеме много време, скоро…любовта ни ще те върне.

Една нощ гласът ти ще чуя.
Ще кажеш, „о, колко много ми липсваш“.
Тръгна си през тази врата,
но някой ден ти отново ще влезеш през нея.
О, скъпи зная…О, зная, че това ще се случи.
Понякога ти е нужно да си сам,
но сега намери отново пътя за дома.

Любовта ще те върне пак някой ден, аз зная това.
Любовта ще те върне в обятията ми, където ти принадлежиш.
Сигурна съм, сигурна както в това, че звездите светят.
Един ден ти отново ще ме откриеш.
Това няма да отнеме много време, скоро…любовта ни ще те върне.

Но няма да се опитвам да те спра, да не си тръгнеш сега
защото в сърцето си зная…

Любовта ще те върне пак някой ден, аз зная това.
Любовта ще те върне в обятията ми, където ти принадлежиш.
Сигурна съм, сигурна както в това, че звездите светят.
Един ден ти отново ще ме откриеш.
Любовта ще те върне пак някой ден, аз зная това.
Любовта ще те върне в обятията ми, където ти принадлежиш.
Това няма да отнеме много време, скоро…любовта ни ще те върне.