Материала (е авторски) е записан в записките
ми за книгата, която още не е видяла бял свят „Триумфалната история на ледения Каньон“ и съм ги правил през
далечната 2002г. която обхваща един голям период от моя живот от 11 годишен...
.jpg) |
| Бай Цветан - "Коконата" |
„Днес е 26.XI.2002г. два дни преди рождения ми ден. Днес с голямо щастие пиша, че
се сдобих за определен период от време с информация за лясковския светец бай Цветан. Дъщеря му беше много
любезна с мен и ме прие във фамилната им къща. Разбрахме се за определен ден да
отида в 10:00 часа в тях, но аз нямах търпение и отидох в 9:00.
Тя беше наизвадила много
материали за него, които в момента стоят пред мен в мига на моето записване.
Радвам се, че се докосвам до тях.
Роден през далечната 1920г. През
1943г. завършва висше икономическо образувание в гр.Свищов. Чрез натиска на
своите родители го завършва, но иначе
има изключителни увлечения към медицината. Сам съм собствени усилия и гол
ентусиазъм се е образовал и е стигнал до такава академична степен, че получава
професионален сертификат от чужбина за Ирисов
Диагностик.
Първо започва с йогизъм не по-рано
от 28 годишна възраст-споменава дъщеря му, с група от гр.Велико Търново. Дъщеря
му Светлана Костова сподели с мен, че баща й постоянно е говорел за начина на
хранене: „Преди да ядеш друго ядене изяж
една мешана салата (домати, краставици, чушки, лук, олио и т.н.).
Понеже той не е живял изолиран
от града, а си е живял в най-обикновена махала "св.Атанас" (понеже Лясковец
се е сформирал около 5-те църкви и отначало е бил разделен на махали и
св.Атанас е една от тях) в гр.Лясковец (5140)
на улица „Иван Пазвантов“ №3. Мнозина
са му се присмивали и по-точно съседите. Но дъщеря му бързаше да сподели и още.
„Да видиш как когато съседите
получеха дадена болест идваха при него (татко) и той ги съветваше на оставят
цигарите, месото, алкохола и да видиш, как заради това започнаха да го
зачитат.“
Тя продължи да разказва: „Той си знаеше – много редовни разходки до
манастира в гората. И там сред нея е бил в съприкосновение с Божественото.“
Попитах
дъщеря му:
„Дали
бързо се прочу?“
„Да,
бързо се прочу – отговори тя. Много хора с му пишели писма от цяла Българи и
дори от Света.“
Преди
е приемал в домът си, а жена му била асистентка. Дори писмата, които са
пишели хората, са ги адресирвали до нея. Защото той много често им отказвал да
ги приеме, но жена му била с добро сърце и искала да помогне на всички.
А,
дъщеря му когато го попитала: „Татко, защо не прегледа и този?“
А,
той отговарял: „Аз се уморявам понякога и
заради това не мога да кажа точно диагнозата и не желая да лъжа хората.“ И
това е било напълно нормално, за това е връщал много хора от вратата си... а те
са чакали, чакали.
"Татко,
как може да се занимаваш с всичко това, къде го побираш: йогизъм, ирисова
диагностика, радиестезия, билкарство (фитотерапия)? Може би това го е
довършило баща ми, напрягането на мозъка докато преглеждаше..."
Един
ден той получил покана от Франция от Международна Асоциация по изследване
проблемите на Психотрониката и е отишъл. Също така е всепризнат
от университет в Русия. „Патриса Лумумбы” – медицински факултет катедра Госпитальнoй хирургии.
Той е демонстрирал обширни познания
в областта на ирисовата диагностика, както уникални познания в народната медицина.
„Целесъобразно, неговият опит и знание (на
Цветан Недков Иванов)
да се използват
активно и по предназначение.“ Преведено от руски на български.
.jpg) |
| Цветан Недков Иванов |
Това е
написано в Дипломата дадена му от Руският учен: д-р на медицинските науки Е.С.Вельховер, който му легитимира един
вид работата за пред Българската държава и народа ѝ.
С времето
той доразвива своите тънки и точни познания в посоката – ирисова диагностика, но
българския народ по това време е бил твърде скептичен, подхождали са с
недоверие, присмех, а от тогава до сега могат само да съжаляват, че този човек
е бил "под ръката им", а не е бил достъпен за тях... Липсата „на вяра“ било бич
за хората по времето на комунистите.
В ръцете ми
сега стои сертификата, който е получил от Международната Асоциация по
изследване на психотрониката – Люксембург.
Президент на Международната Асоциация е д-р.Зденек Реждак (Чехословакия),
а замесници са: д-р.Роджър Снудер (Санта Роса-САЩ), д-р.Хеинрич Хубер
(Австрия), инж.Ярбас Г.Марино (Бразилия), д-р.Ерик П. Иченбергс (Западна
Германия) и инж.Том Лоуен (Люксембург), който е секретар на организацията I.A.P.R. Дъщеря му
няколко пъти повтори, че той е поддържал писмена връзка с френски лекар.
С изключително голям зор се е свързал и с Петър Димков по онова време.
Тогава
попитах дъщеря му:
„Той сам ли се
ровеше за информация или тя идваше „сама“ при него?“
„Сам се
ровеше за оскъдната информация, която намираше и много пъти е казвал: „Малко нахално може да е, но няма да се
откажа, иначе няма да успея. Ако не получа тази информация няма да успея.“
 |
| Бай Цветан |
Много от
„враговете му“ са били така наречените „лекари“
по онова време, защото те са си мислили едва ли не (то не, че и сега не
си мислят в XXI век), че познанието за Живота и Здравето на човечеството им „принадлежи“.
Но той въпреки, че трудно се сдобива със знанието, овладява го до най-висока
степен чрез апокрифната литература. Също така е владеел:
френски, руски, английски и турски езици.
Но... за мое
най-огромно съжаление този човек си отиде 1995г. на 75г. от Инсулт, от този
свят и Лясковец (не е същия без него и Дълновидните му познания) завинаги.
Точно тогава през 1994г. аз започнах да се „интересувам“ от литературата за
масажи, лечение, билки, йога, фитнес, здраве, философия, етика, морални
стойности и висини и се засякохме за това време. Тъкмо мога да кажа, че
„прохождах“ в духовната сфера и знанието и го виждах, как ходи изпънат като
„струна“, беше с бяла коса, носеше обувки, които тракаха докато ходеше и се чуваше
от далече (явно е имало пластини на подметките - както на тия от Лорд оф да
Денс - танцьорите). Освен това съм го виждал и да кара колело...“
Тези записки
ги преписах от записките на книгата си, която подготвях тогава, но все още не е
видяла бял свят, може би скоро. Но бих искал да си призная, че ако сега имаше
такъв човек в Лясковец бих стоял пред вратата му за да го моля да ме научи за
да има приемственост и да изуча и този занаят... и да продължа делото му...
Тук в още
една изрезка съм написал следното:
Бяха ми
казали, (г-н Ников) за бай Цветан, че някакъв доктор му казал пред него
следното.
„Ако Цветан
имаше моето „докторско“ образувание дори и професорите и академиците щяха да му
свалят шапка!“
-Ха казах си
аз, та той и без тяхното признание „с шапки долу“ е бил признат от световна
организация, за която малцина зная и въпреки това, той не се е интересувал или
вълнувал от това. Защото е бил ЧОВЕК.
...За жалост нито веднъж не
видях и не чух някой да спомене този човек никъде пред мен. Сякаш той никога не
е съществувал и не е допринесъл за живота, на стотици хора на тази Земя...
Никакво уважение и почит не срещнах отдадена
му... Е, като е така, аз ще го сторя с този материал за него и няма да го
забравя, защото...
„Здравето почива върху
неизменни закони. В медицината от древността е било известно, че когато човек
възстанови душевния си мир и достигне в съзвучие със собствената си същност
болестите го напускат.“
За мен е
истинска чест да споделя тези си записки със света макар и толкова късно след
тяхното записване...
Христо от Лясковец
