Когато за първи път видях д-р
Пол Маккена нищо не ми говореше името му. Взех книгата му „Желязна
самоувереност” защото тя е с диск. По-късно разбрах, че всичките му книги са с
диск. Нямах търпение да започна да я чета, но да си призная нищо и не разбирах
от това,което четях, защото в главата ми имаше куп идеи и мечти и няма, как да
се концентрирам върху тая книга. Смъкнах си диска на mp3 и започнах да го слушам докато ходех в
гората. Е „слушам” е силно казано, но пък правех усилие да вниквам в
съдържанието от време на време. Наистина все още не знаех, какво си причинявам
с това….
Автора е направил така, че
самият диск и посланието му в него да посяват семената директно в подсъзнателно
равнище. И сякаш невидимия код закодиран в посланието се активира в мига на
слушане на диска или mp3-ката
ми. Оказа се, че наистина „слушането” на посланието е ускорител за промяна и
развитие.
Друго което ми направи
впечатлени е, че навсякъде той пише да следваме инструкциите му… Чудех се как
бих могъл да го правя след като съм в гората. Мислех си, че дословно трябва да
следвам нещата. Но… след няколко разходки всичко си дойде на мястото. Повечето
пъти /не/слушах реално посланието му, защото мислех за други неща, но пък
по-късно осъзнах, че то си работи само и без да ме пита.
Слушането на посланието добре,
но ме „закова” едно послание на първата
страница:
„Осъществявате
ли пълния си потенциал?”
O, Господи, колко пъти в десетката ме връщаше
тоя въпрос!!! От този миг нататък всичко се промени. Отказах да се съобразявам
с „измислени граници” и за първи път прочетох в книгата, че с новия „модел на
подражание” ще се чувствам по-добре в собствената си кожа. Ще бъда уверен. С
времето наистина това дори плашеше хората, защото дори ми казваха, че съм нагъл
щом съм самоуверен така в успеха си. Е, пишех го и това като комплимент, защото
то е така за мен.
За мене беше особено щастие да
разбера, че докато се упражнявам, слушам, чета посланията на неформалния си
учител да мога да мисля и за друго.
Другото което беше важно да
проумея, как той постоянно дава пример с това да си представим на мига, нашата
по-уверена личност и да не се съобразяваме и изхождаме от сегашната си увереност, а да
продължим да се упражняваме. Вярно е, че то това за повечето хора в
обкръжението ми ги подразни, защото за тях „си вдигнах носа” а аз се научих да
си прибирам „егото в чантичката”. Но пък това ми отвори очите още по-широко.
И от моята самоувереност, от книгата
и мотивационния материал ме „лашна” към създаването и фокусирането на по-голяма моя
цел. Но се отказах да споделям с когото и да било какво съм решил да направя, и
какво наистина правя. Това не остана незабелязано-признавам си, но аз вече бях
излязъл от „кварталната махала” на съзнание и се включих в света, който искам
да видя.
Това упражнение много ми
помогна в изграждането на чисто нов постоянен навик/вече/ да търся развитие
след развитие. Всеки ден в продължение на 6-7 месеца аз ходейки в гората слушах
мотивационния материал преди всичко друго в рамките на 32 мин.
За първи път се издавам, че
следвам такива мотивационни модели, но пък сега когато ми е най-сладко да пиша
ще кажа за финал:
„Не си мислете, че ще успявате
всеки път когато си поставяте цели-просто се опитайте да си представите,
какво би било, ако успеете”.
