ПАВЛИНА СОКОЛОВА С НОВА СТИХОСБИРКА

1. Как се чувстваш в момента?

- Благодаря, добре.

ПАВЛИНА СОКОЛОВА

2. След като написа първата си стихосбирка ти създаде втора. Как успя? Как се казва и защо?

- Да, случи се така, че за една година издадох две стихосбирки. Ами, писателите имат периоди, в които не пишат с месеци, и други моменти, в които са като непресъхващ извор. Случи се така, че 2011 г. беше доста вдъхновяваща за мен. След представянето на първата ми стихосбирка за около половин година написах 60 нови стиха. Поместих ги във втора стихосбирка. Кръстих   я "Луностишия". Знам, че няма такава дума, но реших, че трябва да има, защото ми звучи много романтично. Озаглавена е на мой стих, в който описвам себе си като точно такава - романтична жена, която пише стихове нощем, говори си  с Луната, а при изгрев слънце... "оставя след себе си дъх луностишен...".  Обичам магията на романтиката  и се радвам, че кръстих стихосбирката си именно на този стих.

3. Може ли един писател да съжалява, че е избрал да пише според теб?

-  Да умееш да твориш не е избор, това е дар от Бога! За себе си мога да кажа, че няма как да съжалявам, че пиша. Вече съм казала какво е поезията за мен - тя е част от живота ми, тя е моя приятелка. Тук не става въпрос за избор - това е начин на съществуване.

4. Стихотворенията ти носят послание за мир, любов, болка, страст... Защо е толкова смесена палитрата?

 - Защото това е животът! Той включва всичко. Може би са такива, защото са огледало на същността ми - в ежедневието си, никога не съм била еднопосочна или ограничена. Мога да гледам всякакви филми, да чета всякакви книги, да слушам всякаква музика... Е за това последното може да се използва и думата "изтърпявам" .  Има стилове, които изобщо не мога да нарека "музика", но да не се отклоняваме от темата...

5. Опиши живота си, творчеството си и себе си с по една дума?

- Животът ми... е спокоен. Творчеството - докосващо. А аз...  не мога да се опиша с една дума.

6. Смяташ ли, че с творчеството си допринасяш светът да стане по-добър около теб?

- Няма как да променя , било то светът, било то даден човек... Но поне мога да го накарам да се замисли.   Тук нямам предвид любовните ми стихове. Те винаги докосват,  а и ние,  хората си приличаме в чувствата. Но се надявам с другите си стихове  да успявам да съм полезна.  Там са скрити най-различни послания - обич към децата, към родината, уважение към възрастните, умеене да простиш, да не бъдеш алчен, злобен, самовлюбен, завистлив...  Но промяната идва в човек, само когато той пожелае и реши да я има.

7. На кого искаш да благодариш отново за това, че личното ти произведение е на бял свят?

-  Благодарност отправям към всички, които помогнаха за визията на  "Луностишия" , към моите близки и приятели - за духовната подкрепа към мен, към всички непознати почитатели, които пишейки ми, ме карат да се чувствам значима за тях.   

8. Какви са най-големите ти разочарования свързани с писането ?

- Ех... Колко много неща мога да кажа тук. Всеки знае колко красив е светът на поезията. Но в реалността всички пишещи хора се сблъскваме с  негативни емоции. Дали ще видим наш стих с чуждо име под него, дали ще се изсмеят на наша творба, или пък няма ни да кажат и едно "благодаря", когато подарим труда си... Сблъскваме се със завист, злоба, неразбиране...  В такива моменти ми става тъжно - когато виждам колко неуважително се отнасят  някои хора към това, което правим. А то е скъпо за нас! Всеки стих е рожба, родена от душата! Разочароващо е  също така и как ни "консумират" в Интернет  - масово се разпространяват наши творби без да са написани имената ни под тях. Това не е популяризиране, това е неуважение!  Винаги ми се е искало да попитам хората, които при копи/пействането  умишлено пропускат името на автора, защо го правят,  кое им пречи? Наскоро, за пореден път  попаднах в Интернет на стих на моя близка и любима писателка без да е споменато името и. Попитах потребителя, публикувал стиха защо  не е написал името на авторката. А той ми отвърна "Това не е важно!" ... Малко хора осъзнават, че така спират реализацията на много от съвременните български автори!...

9. Ако имаше друго нещо, с което би се занимавала, какво ще е то?

- Интересен въпрос! Ами, най-голямата ми страст след поезията е музиката. Много обичам да пея! Всъщност, преди години пишех песни и сама си ги пеех, записвайки се на касетофона вкъщи. Беше забавно. И рисуването ми е много любимо... Имам една идея, която искам да осъществя до края на годината. Ако успея ще се чуе. Значи пеене, рисуване... Пропускам нещо... Фотография, разбира се! Обожавам да правя снимки! Но, като изключим рисуването, което от 2-3 години позанемерих - другите неща си ги върша - нищо, че  пеенето е  на сина ми или под душа, а правенето на снимки е с мобилен апарат...

10. С какво се отличава твоето творчество от това на другите?

- Не обичам да правя сравнения, или пък да се самоизтъквам. Всеки творец е индивидуален, именно това е хубавото.

11.Смяташ ли, че един ден биха те наградили с престижна награда, за цялостно творчество?

- Изобщо не съм се замисляла за подобно нещо.

12. Кога си се чувствала най-щастлива от това, което твориш?

- Най-най-щастлива ще се почувствам, когато синът ми, вече голям, ще може да прочете първият стих от първата ми стихосбирка, посветен на него. Сега се радвам на всяка една искрена, добра дума от хората, на всяка благодарност за стиховете, които пиша.

13. С какво писането ти помага в другата ти професия „Родител”?

-  Измислям песнички и стихчета  на малкият. Започвам си ей-тъй нещо... и рима по рима, импровизирано става доста забавно.

14. Колко струват книгите ти и къде могат да бъдат намерени?

- И двете стихосбирки могат да се закупят в  София,  от книжарниците "Петър Берон" на ул. Шишман N:2 , и "Български книжници" на ул. Аксаков N: 10.  Тук се срещам с всеки, който има желание да си вземе книжка лично от мен. "Колко малко е нужно" струва 7 лв., "Луностишия" - 8 лв.  За останалите градове в сайтовете  на двете книжарници се  приемат   и он-лайн поръчки за територията на цялата страна. Лично аз също изпращам книжки на хората, които предпочитат да ги имат надписани от мен.

15. Благодаря ти, че се съгласи на второто си интервю с мен Христо от Лясковец, Лина.

- Благодаря ти и аз за вниманието, Христо! Успех и на теб, и хубав ден! 

На "4 очи" с Христо от Лясковец

„На 4 очи”  с Христо от Лясковец

По пътя на изкуството човек среща много нови и интересни личности. Така се запознах с Христо Христов, автор на 14 книги, изключително земен и открит и ако мога така да се изразя - различен човек. Чрез своя блог той подаде ръка на много хора, свали маската на известни и недотам известни  личности, занимаващи се с изкуство, спорт, музика...Предостави възможността да се запознаем с малка част от морето на съвремените таланти в България.  Заварвам го усмихнат, свеж, станал рано-рано. Подготвила съм по-голямата част от въпросите си, но зная, че диалогът ще е интересен и въпросите ми ще се увеличат.  И така, преди да се втурне в динамиката на ежедневието сега аз ще вляза в ролята на журналистка, без да съм такава - за да ви представя него – Христо, от Лясковец.

http://floransmedia.blogspot.com/

писателя Христо от Лясковец
интервюто

1.    Здравей Христо, как се чувстваш?

- Благодаря, чувствам се много добре. От вечерта знаех, че днес ти ще вземеш интервю от мен и след като станах в 6:00 ч. медитирах половин час. Това ми помага да се изчистя от някои остатъци.

2.    Разкажи ми за теб. Що за човек е Христо Христов?

- Човека Христо Христов е различен от масата и това ми доставя удоволствие. В рода ми няма такава комбинация, от таланти с които осъзнах, че съм надарен в един миг. Въпреки че имаше период в който си мислех, че силите бяха забравили да ми сложат поне един талант в сърцето. А те се оказаха повече от един и сега в творчеството ми се показва, че аз не робувам на определености от някого. Аз определям кое къде ще стои в творчеството ми.

 3.    Какво те насочи към писането, как започна всичко?

 -         Преживях прекрасно детство, но аз не се чувствах прекрасно. Докато всички играеха, аз гледах към небето. Още от малък ме вълнуват въпросите относно Вселената. Точно тогава ми беше подшушнато от „вътрешния ми глас”, че ако не искам „да бия на очи” с интересите си трябва да си мълча. И сякаш тогава сключих „неформален договор” с вътрешния си глас и мълчах по тази тема с години. А за да общувам трябваше все пак да правя нещо и аз записвах всичко, което ми беше на сърцето, пред очите. Драсках си мислите и не знаех дори защо го правя. Но понеже си водя записки от 11-годишен се оказах неосъзнат творец. Драсканиците се обособиха в една трилогия на моя живот до казармата. А дори не знаех, че това е вече доста опит. След 2000г. започнах да ги оформям като книги и така започнах да пиша, да създавам цели книги с интересни заглавия. Днес вече пиша 13 и 14 книга едновременно, защото сякаш „мога да си го позволя”. А насоката за писане си дойде от осъзнаването ми, че аз съм душа а не само тяло.

-          

4.    Интересно. Значи може да се каже, че в твоите книги се крие целият ти живот дотук и те са твоята житейска философия?

- Да кажем, че това една част от знанието ми, което споделям, а другото за сега още е рано да го показвам. Житейския опит е прекрасно нещо.

5.    Разкажи ми за първата си книга. Коя е тя и как се роди?

- Първата ми книга,се роди, както казах след казармата 2000 г. и аз съм много щастлив, че въпросът ти ме връща толкова назад. Отначало не знаех, че така се раждат шедьоврите, само от едни драсканици, но всичко започна „от драскачестовото”. Тя се казва: "Триумфалната история на ледения Каньон".

6.    Лично мен ме впечатли историята на книгата „Клиент номер 1” . Да разкриеш нещо толкова лично като чувствата си към една жена...Как се реши да го направиш?

- Радвам се,че ти е харесала историята с Клиент№1, защото това е жива книга и аз като автор, съм щастлив. Аз не съм решавал нищо, а вътрешния ми глас, на който се доверявам ми подсказа, че това ще е добре да се запише и да се прочете и от други хора. Това е жива книга, която се случва и сега в нейното продължение.

7. Значи историята продължава..? Все още си окрилен и вдъхновен от тази любов?

- Да, и в продължението се проследява, че процеса продължава, но има и много други интересни неща, не само свързани с любовта.

8.    Трудно ли е в днешно време да се занимаваш с култура и изкуство? През какво премина, за да държим днес в ръцете си  всяка една от твоите книги?

- Не е трудно за тези, които искат да създават. Но забелязах, че има хора в страната ни, които искат освен наложилите се автори други да не се появяват. Сблъсках се много истини, които ми отвориха очите и за всеки отказ, който получих от хората сега съм им дори благодарен, защото това ме накара да намеря начин да успя, да се покажа на сцената, по мой си начин. Най-вече искам да кажа, че спънките, които хората ми правеха бяха по-малко от моите вътрешни страхове. Аз осъзнах, че имам вътрешен страх от Успеха…

9. Тоест?

- Тоест : страхувах се от това, какво ще стане с мен, ако стана известен. Знаех, че има страх от провал, но чак  след години разбрах, че има страх от Успеха. А докато се страхувах аз пишех и не съм си губил времето само в страхове…

   10. Какво искаш да кажеш на читателите си чрез твоите      книги? Какво послание носят те като цяло?

- Книгите ми са написани на много лек стил, но приканват към разсъждения, защото съм дръзнал да извадя обикновените неща на преден план. Дори аз не се слагам като герой в книгите си, а създавам други главни герои, които се представят блестящо. Героите в някои от произведенията ми следват все пак моя живот, защото те нямат техен. Посланието ми към читателите е да се забавляват и да мечтаят смело без да се страхуват. Но ако не искат да им лепнат етикет: „луд” или „той се е побъркал” да си записват, като мен.

11. Долкото разбирам си минал през дълъг процес и упорита работа, за да стигнеш дотук. Преценяваш ли като успешни плодовете на твоя труд?

 - Аз си мислех, че това е много, но когато се обърна имам толкова много неща да създам и го правя и сега. А плодовете на трудът ми са прекрасни и се вижда.

12. Коя е най-добрата от книгите ти? Коя ти е най на сърце?

– Най на сърце ми е книгата „Клиент №1”, първата, и сега нейното продължение. Защото действието е в сегашно време, случва се сега, с мен. А и откакто започнах да използвам „различни похвати” т.е един от тях е: „Мозъчния тръс” - книгата ми клиент №1 е доказателство за  „невидимото знание” в мен, което излиза на бял свят посредством творчеството и възможностите, които ми се откриват във всеки миг. В нея се преплете и Бенджамин Франклин с неговите уроци и...стана чудо с мен.

13. Интересно! Задължително ще я прочета! Няма как да не те попитам и : Получавал ли си лоша рецензия, и как се почувства от това?

–Да си призная, това с рецензията и критиката от много години не ме впечатлява, защото не съм подвластен на това. Творчеството ми не зависи от нито един критик. От както „Пребивавам в духа” не се засягам от чуждото мнение и рецензия. Ще се радвам да я прочетеш,тя е за това.

  Дааа...Стендал е казал  : "Писателят не трябва да мисли за критиката, така, както войникът не трябва да мисли за болницата.“ . Попитах те като човек, който плува в същите   води...Признавам, че аз се интересувам от всяко едно персонално мнение... Следващият ми въпрос е :

14. Кое е твоето вдъхновение?

–Аз черпя направо от природата. Любовта ми е другата муза. Правя това, което обичам. Медитирам, практикувам йога от 11 години и също така я преподавам на клиентите си. Аз си търся и вдъхновението и съм вдъхновителя едновременно!

15. Разкажи ми повече за заниманията с йога. Как този стил помага на хората?

-  Йога в превод означава съюз от санскритски език. Йога променя живота на хората и чрез нея могат да контролират живота си и да го държат "под око". Аз самият от както се занимавам съм и щастлив и доволен от живота си.Чрез нея човек може да стане едно със себе си и да не се дели на дух и тяло.

16. Кое те прави истински щастлив ?

- Това, което съм сега. Съществувам и благодаря всеки ден! Благодарността и любовта ме зареждат много! Осъзнах, че съм един от късметлиите на този свят, че съм се родил точно сега в това прекрасно време, което е било чакано от дедите ни.

Един от въпросите, които щях да ти задам е именно  в коя епоха би искал да живееш. Но ти вече ми отговори J

     17. Хората, които те познаваме знаем, че си отзивчив и раздаващ се. На какъв човек би помогнал, и на какъв не?

- Аз съм се родил точно сега, но идвам от далеч и душата ми сега отключва много спомени и преживени неща, които аз описвам в книгите си . Стажът на душата ми е богат и мен ме удивлява, защото аз търсейки назад в животите си, успявам да балансирам сегашния момент. Помагам на всеки с каквото мога. Ето сега ти ми помагаш и въпреки, че не си журналистка вземаш итервю от мен, както аз направих броени дни преди това с теб. Аз не съм критерий за помощ или помогнал на някого.

Правя го, за да запозная хората с един интересен човек, с едно интересно и различно творчество. Трябва да се подкрепяме! Хората имат нужда да излязат от наложените рамки - да се запознаят с още и още от творците на нашето съвремие. Радостна съм, че също имам възможноста  да подам ръка.

-         Именно, аз съм ЗА и заради това го правя като представям другите.

Което ти прави чест! Но сега да продължим с въпросите за теб! J

17. Интересуваш ли се от политика?

-  Да интересувам се, защото един ден и аз ще вляза в политиката

Но не го показвам, аз съм "Тиха и дълбока вода".

18. Интересно. Разкажи ми тогава какво би променил в страната ни, ако имаш възможността да го направиш?

- Като човек, който иска да е жив и здрав : задължително ще се въведат в училищата йога часове вместо фалшивото физическо възпитание. Защото йога помага и на много други нива, могат да я посещават всякакви хора, не само „избрани” . Да може всеки един човек да има достъп да пише, създава,  без да му пречи страната ми или разни издателства. Да се садят по две дървета за всяко едно одрязано.

  Да се научат политиците, че са избрани от хората, които понякога биват излъгани и въпреки всичко това ги подкрепят. Да има прозрачност и честност в отношенията .

 Аз съм взел за пример Арнолд Шварценегър, и зная от къде е тръгнал - от една маза със щанги, днес малцина знаят това. Е, аз тръгнах от Лясковец сега, но до къде ще стигна ще реша в движение.

19. За всички нас – приятелите, познатите и читателите -  ти си Христо от Лясковец. В блога, в книгите си, дори и сега по време на разговора ни - ти споменаваш своето родно място. Кое те кара да го правиш?

-         Първо - живея в Лясковец от 31 години, откакто съм роден. Преди векове така се идентифицирахме – кой откъде е, и на мен в един диалог много ми хареса. Иначе сред приятелите си съм известен като Айса. Град Лясковец има богата история и аз съм щастлив, че живея в него. Макар и да пътувам доста – винаги се връщам тук. Имаме прекрасен въздух, гледки, които винаги ги търся, където и да отида. Аз не сменям често нещата си, както казах – живея простичко.

-        

20.Държеше да поместя тази картина. Защо? Разкажи ми за нея?

- Картината изобразява как душата преминава през всички животински видове и стига до човешката еволюция. Аз съм щастлив, че научих много за живота от преди векове та до днес. Въпреки, че има начало и край, в живота. Но това е част от изявата ни тук на Земята в много отношения. Има светли души, които живеят в Хималаите , ние само можем да ги търсим, да черпим от тях, за да живеем по-добре.

21. Писането на книги ли е единственото, с което се занимаваш?

- Не само писането. Аз правя масажи от 13 години, занимавам се с йога от 11г. и я преподавам на клиентите си, и се разхождам сред гората…това е част от работата ми.

Аз не работя, защото това беше хоби, а сега стана и работа. Което ме навежда на мисълта, че мога да се захвана с още много неща понеже слушам вътрешния си глас и знам накъде съм тръгнал.

22. Какви хора ходят на масаж и защо? Как обясняват те нуждата си от това...И лукс или необходимост е масажа?

-Всякакви хора ходят на масажи. А сега има и масажи за животни. Масажа не е лукс, а необходимост не само за тялото,а  и за духа.Това е цял раздел за говорене, но моите наблюдения са, че чак когато ги заболи нещо хората тогава търсят помощ за каквото и да било. А масажа е и превантивна мярка, и добро лекарство за много неща. Показанията за успех с масаж са повече от противопоказанипта му. Аз правя масажи в салона си в сряда без пари и въпреки това има хора, които не идват. Но не се притеснявам от това.

24. Разкажи ми как протича един твой ден?

- С прозяване, благодарност към вселената всеки миг (това го правя още от 97-ма година, много преди да излязат филмите и книгите за Благодарноста), медитация, практикуване на йога, сутрешен тоалет и чак след това идва закуската и започване на писане, четене и работа с клиентите ми. Правя масажи, понякога в повече, но понякога пиша повече. Срещам се с много хора всеки ден, правя реклама на много хора и рекламирам много продукти и услуги и сякаш това ми е част от работата. Вечер ако имам сили пиша книгите си, ако ли не направо от релаксацията преминавам в сън…И така вече години на ред. Аз живея просто и обикновенно.

25. И един по-личен въпрос: Мислиш ли за създаване на семейство?

- Дали ще създам семейство само времето ще покаже, аз и сега съм баща на 14 книги. Всеки има цели в живота и никой не е задлължен с нищо. Забелязах, че любовта е добра муза, но дали ще се получи нещо в релания живот е "въпрос на време". Аз не се ангажирам да равя прогнози, макар да знам много неща.

26. Смяташ ли се за успял човек?

- Успеха,който съм белязал е свързан с Духа ми, а дали тялото ми е успяло все още търся отговора. Но Успеха е отворен процес и той не се изразява само в придобивки, а и с и куп други неща.Д окато дишам, значи съм жив, а жив ли съм ще творя и ще реализирам много неща в живота си! Да, успях в много неща, но продължавам.

27. Какво ти предстои?

-         Предстои ми завършване на книгите ми „Клиент № 1 /опасна близост/-продължението и другата книга, която пиша за Израел, защото главната героиня е там от години. А и обогатявам всеки миг „Проект № 7”,който обединява  нещата, които правя. Създавам Флоранс Медиа груп, която ще е лицето на творчеството ми. Предстоят изяви, срещи, дискусии, интервюта и може би някаква слава, която не ме вълнува много.

28.   Хората, които се занимават с изкуство ги наричам  „братя/сестри по перо” . Пожелай ми нещо като такъв?

-         Искам да ти благодаря, че се срещнахме. След това искам да ти пожелая да си жива и здрава за да извървиш пътя си „със сърце” , да създадеш още стихове и да ги публикуваш в книги.Ти имаш творчество,което докосва хората,сякаш с перо и бих желал да Продължиш нататък,каквото и да ти струва това пътуване. Благодаря ти,че те има и,че твориш всеки миг.УСПЕХ И ПОПЪТЕН ВЯТЪР,ЛИНА!

Павлина: Благодаря ти! За пожеланията и за това изключително интересно интервю!

Посетете блога на Христо Христов тук: http://floransmedia.blogspot.com/ 

интервюто взе: Павлина Соколова /AVIS/

Интервю с Павлина Соколова

Павлина Соколова

„без маска” с Павлина Соколова – автор на прекрасни стихове!
1.Как се чувстваш в момента?
Само да кажа....преди да започна с отговорите - ще ти отговарям просто все едно си говорим, за да не се притеснявам. В момента...чувствам се все още под въздействието на отминалите емоции около представянето...Книжката е факт, щастлива съм!
2.Представи се с няколко думи?
Ами...на почти 28 години съм, занимавам се предимно със сина си, който е във фаза прохождане. Съвсем обикновен човек, романтичка...Разбираемо заради нещата които върша (притеснявам се, незнайно защо).
3.Помниш ли как се запознахме?
С теб, да ... Имам спомен, даже май бях малко остра с теб,  нали? Недоверчива, мнителна. Доколкото помня ми предложи помощ относно разпространението на стихосбирката.
 4.Какво е отношението ти към живота?
Доста разпилени въпроси, бързо скачаш от един на друг...Отношението ми към живота може  да усети всеки четящ стиховете ми – те са моята житейска философия в рими.
5.Ти спомена, че стихосбирката ти е вече факт... може ли да споделиш през какво премина за да се появи тя днес на бял свят?
Като човек, който за пръв път влиза в тези води - мога да кажа, че беше доста трудно. Първата стъпка  беше самото решение да го направя - все пак това е мое лично пространство, което излагам на показ. Целият подбор на стиховете - кои да включа, кои не, търсенето на редактори, печатници....всичко това беше доста бавен и труден процес.... Да не говорим колко е трудно когато правиш всичко сам, а и едновременно с това имаш и битовите задачи, и малко дете. Но...в крайна сметка успях! С помощта на приятелите и всички, които ми вдъхнаха куража да го направя. Заслугата е обща.
6.Как се казва стихосбирката ти..и защо избра това заглавие?
"Колко малко е нужно". Това е един от любимите ми стихове, защото носи послание, което докосва. Винаги се опитвам да кажа на хората колко малко е нужно за да бъдеш щастлив. Общо взето гледам чрез стиховете да влизам в позитивизъм. Да, има и тъжни, но все пак живота не е само весел и трябва да се говори за всичко.
7. От къде черпиш вдъхновение за творчеството си?
Ами от къде...от всякъде! Аз съм от типа хора, които се впечатляват от всичко - като децата. Иначе чета стихове в интернет , признавам си - едва от няколко месеца. Чела съм много книги, но единствената книжка със стихове, която имам вкъщи е на Надя Петрова. Сега чета доста поезия в Интернет. Но моята  "муза" общо взето е живота. Това, което чувствам, което ми се случва, от което се впечатлявам - изливам го в рими.
8.Ти  освен творческа личност си и красива жена, как го постигаш?
О, благодаря! Ами...За мен  "грозни"  жени или  хора няма. Ако човек е красив вътрешно – е красив  и отвън.
9.С това, което правиш чувстваш ли се реализирана?
Поезията за мен  е просто хоби, храна за душата. Не целя да катеря някакви върхове, правя го от лична потребност. А и ми харесва, когато виждам признателността на  хората. Няма по-хубаво от това да си оценен. Реализирана? Не. Да кажеш, че си реализиран след една малка стъпка е доста силна дума. Тепърва откривам пътя…
10.Как се чувстваш по времето на  интервюто?
Ха...ами странно! Много странно! Притеснявам се, незнайно защо, това за мен също е нещо ново. Дори думата интервю ми звучи странно. Това е едва второто ми.
11. Ти имаш една от най-желаните професии. Да си Майка, как се чувстваш?
Да си майка е най-хубавото чувство на Света, най-великото, най-силното! Само един родител  би ме разбрал. Страхотно и  интересно   е  да гледаш как твоето мъниче  расте пред очите ти и се променя ден след  ден. Невероятно е!  Пожелавам ти го от сърце!
12. Какво представлява един твой ден?
Ами, дните ми си приличат. С малкият вече си имаме график. Общо взето дните ми минават с него. Навсякъде съм с него. Сега, когато имам ходене по книжарници и срещи с някой, който иска да си вземе книжката от мен - Боби пак е с мен. Денят минава бързо, вечер щом заспи се ровя в Интернет, пиша и помествам някой-друг стих. Уикендите гледам да се забавлявам и разтоварвам.
13. Вярващ човек ли си? Слушаш ли вътрешния си глас?
О, аз съм много колеблива...премислям нещо 100 пъти преди да го предприема, и често пак се връщам на първото, което ми е прошепнал този мой  "вътрешен глас". Типичен близнак – колеблива  и раздвоена. Колкото до това дали съм вярваща – да. И не защото така съм възпитана и ми е наложено. А просто...и то е като поезията - така го чувствам - имам потребност да вярвам.
14.Как си представяш бъдещето си?
Ами.....Представям си се след 10 години - все така щура и жива. Не мога да  "надничам" в бъдещето, знам ли... щастлива...така се виждам. Стремя се да съм щастлива, правя това, което ми харесва и ме кара да се чувствам добре.
15. Смяташ ли, че човек трябва да е смел за да вземе интервю от теб?
Защо ? Не разбирам. Смелост ли?  Трябва да проявява разбиране за притеснението ми, но чак смелост... По-скоро  на мен ми трябва смелост.
16. Смяташ ли, че живота ти се промени след като вече хората знаят,че си автор на стихосбирка?
Ами, срещнах много нови хора, запознах се с много хора, които също пишат и имат издадени книги - в това лице и ти.  Определено ежедневието ми се промени и стиховете заеха важна роля в живота ми. Все повече се отключва муза за писане  у мен... Приятелите ми се радват ....хубаво е!.. А и когато безпристрастните хора кажат  "Това ми харесва"...чувството е страхотно. Чувствам се значима и полезна на хората.
 17.Какви книги четеш?
Ами в момента не чета нищо. Преди имах повече време, а  сега съм  изморена. Иначе - каквото ми препоръчат, или  дадат... Разменяме си с двама-трима познати. Малко хора  четат вече. Иначе си падам по криминалета, приключенски, исторически... Последно четох  Тери Пратчет  "Малки богове". Странна книжка.
18.Какво мислиш за мотивационните програми на Луиз Хей, Пол Маккена, Уейн Дайър?
Хм...Не знам какво да ти отговоря? Това бяха някакви програми за личностно развитие нали? Не знам. По принцип не чета  книги  от рода на  "Промени живота си за 7 дни"  и прочие. Но има хора, които го правят. Нека...
19. Като творец на творец, какво ще ми пожелаеш?
Пожелавам ти на първо място здраве. Винаги пожелавам това. Като творец на творец - пожелавам ти много муза занапред. По себе си зная, че музата идва, когато имаш не само вътрешната нагласа, но и подкрепа от хората, които оценяват труда ти. Тогава човек отключва в себе си всичко и е като непресъхващ извор. Пожелавам ти музата за изкуство да не те напуска  и занапред. Защото има нужда от  хора  като нас - както ги наричам - "пишещите хора".
20. На кого искаш да благодариш за издаването на стихосбирката си?
 Най-големите  "виновници"  да я има - освен мен, разбира се - са Анна Желязкова и Мария Янакиева, които не спряха да ме подкрепят духовно и да вярват в мен през цялото време. Благодаря и на председателя на Софийската търговско-промишлена камара г-н Чернев, на художника Росен Цветаноив, на журналиста  Владимир Христовски и на всички мои приятели и почитатели!
21.За мен беше чест да взема това интервю от теб?
Благодаря ти  за отделеното време и желанието да ме интервюираш!