Днес отново се случи. За мен е
чест да чуя, че има хора, който черпят от творчеството и заряда ми като човек,
за да стимулират живота си и да го подобряват.
Напоследък наистина започнах да
получавам отзиви за драскането си, което дори вдъхновява различни творци да
напишат някой свои творби. За мен това е огромна чест и признание, че все пак
нещата се виждат, а не са посредствени.
Отново бях поканен да извървя
пътя с един човек на когото също се възхищавам, защото е жена. Да красива жена.
Аз въпреки, че обичам да слушам, тя май обича пък да ме слуша мен и така имаше
още веднъж възможността да се докосне до възможността да върви с мен по моето
трасе, което в повечето пъти по различно време е и нейно. В разговора ни тя
сподели, че черпи от нещата, който правя и дори на моменти се удивява от енергията
ми. За мен сякаш е нормално да е така, защото едновременно обединявам и „вдъхновителя”
и „вдъхновения”. Сам си търся и муза и реализацията и не се нуждая от разрешение
да творя.
Имало е мигове, когато се питам, „а
сега на къде” или „какво следва от тук нататък”. Както си мислех, че ще си
взема почивка между 14-тата и 15-тата книга и освен малки материали в блога ми
друго няма да пиша. Е, да ама, не. Както си въобразявах, че ще си взема
непоискана отпуска от писането то сякаш се стовари с нова идея за 16-та книга.
И отпуската се отлага за някой друг път, защото с новото начинание, което приех
и заедно с това дойде идеята за новата книга и сякаш отново потече писането
като река… Така и жената с която вървях по общото ни трасе, само дето днес тя
си тръгна малко по-обогатена с нови неща, който ако не общува живо с мен, няма
от къде да ги знае. И много добронамерено я известих, че не би трябвало да
измерва даровете ми към нея с пари, защото това общуване и приятелство не
струва пари, а е много повече от сума, то е Дар. Защото както тя така и аз
знам, че никой с нищо не е длъжен на другия, но щом тя е оценила моето знание и
вижда ежедневно, какво пиша и го чете и най-важното и допада иска щом има
излишно време да го прекара ползотворно. За това, както каза тя щом излиза
отпуска би искала да прекара макар и два часа с човек, който ще я зареди, ще и
покаже как да диша дълбоко, да медитира, да и направи масаж на раменния пояс и
да раздели няколко ябълки с нея, които идват от природата около нас и да се
докосне до един паралелен свят на един творец. Попитах я: Как според теб би си
помислила, че можеш да си позволиш такава услуга, като моята на такава цена?
Щом аз искам да даря такова нещо
от ресурса, който ми е поверен няма, как да се огранича само с “дай $”. А и докато съм тук, който може да се
възползва от това го прави, който не може, и да иска после ще му е трудно…
P.S.: Благодаря ти за този дар…
