Щом искам да съм в компанията
на някой(ако е написал книга, просто вземам неговата книга)просто го каня на
масата си. Както съветва Робин Шарма да използваме книгите за да вливаме в душите си вдъхновение и надежда. Същото се отнася и до музиката. Тя
така смело съпровожда живота ми и не зависимо къде съм тя е с мен постоянно.
Дали съм на кафе, релаксирам в дома, правя йога, ходя на фитнес или просто се
разхождам в гората(с изключение когато слушам само птичките).
Така
съзнателно дадох старт на поканите на
хора оставили и оставящи ярка следа в
света и сърцето ми, а именно: Бенжамин Франклин, Пол Маккена, Уейн Дайър, Луиз
Хей, Робин Шарма, Боб
Дойл, Нийл Доналд Уолш, Айенгар, Парамаханса
Йогананда, Хенри Дейвид Торо, Ърл Наитингейл, Ян ван Хелсинг, Наполион Хил,
Дейл Карнеги, Ричард Брансън, Джак Канфийлд, Николо Макавели, Паулу Коелю,
Естер и Джери Хикс, Уолас Уоталс, Венцислав Евтимов, Христо Маджаров, Слава
Севрюкова, Петър Димков, Петър Дънов, Лидия Ковачева, Владимир Давидов, Михаил
Михайлов, Венцислав Кираджиев, Елка Стефанова, Валди Събев, Карунеш, Енигма, Вангелис,
Майк Олдфилд, Яни, Жан Мишел Жар, Пинчето, Мария Янакиева, Дейзи Патан, Даниела
Капинчева, Майк Рам, Юлиан Карабиберов, Стефан Русев, Христо Стоянов…
Така няма нужда да доказвам на никого нищо. Каня си
когото искам на масата ми и така се заформя нещо много лично да не кажа свещено
за мен. Искам да се потопя в познанието им и просто разгръщам страниците на
творците от който искам да черпя информация. Не насилвам никого да чете, но аз
се стремя да прекарвам поне половин час
всеки ден в четене на книга, списание или нещо което ме интересува. Много пъти
дори така се улисвам в четене, че не разбирам времето кога минава.
В същото време от такова общуване хоризонта ми се
разшири толкова много, че вече нищо не е същото. И по този повод ето нещо истинско:
„Умът разширен от
нова идея, няма никога да се свие до първоначалните си размери.“
Оливър Уендъл
