Отправна точка..


Щом те могат да постигнат това,  което са създали в живота си и ти можеш да го постигнеш – ме насърчава Робин Шарма от книгата си „Наръчник по Величие.“


Отправната точка сте си самите вие. От вас започва всичко. Имаше момент в които гледах, какво прави сър Ричард Брансън, как Джон Кехоу мисли, как Торо се е разхождал сред езерото, как Пол Маккена влияе на подсъзнанието ми и т.н. Много са хората, който бях приел като свои неформални учители, защото си мислих, че е нужно да бъде така. Четях и продължавам да ги чета, защото именно те ми помогнаха заедно с медитацията си да достигна моята отправна точка и да вляза по най-прекрасния начин в „личния си Ренесанс.“ Щом наблюдавах техните „по“стъпки за мен се отвориха нови хоризонти и ползи, който дори не съм мечтал да срещна. Изненада след изненада се появяваше по някога в душата ми. Аз понякога не показвам емоция и изглеждам много студен човек особено когато съм бглъбен в работната си среда и раз-движвам купища варианти за модели на творбата си върху, която работя.

-Замислих се, след като ти следваш тези велики умове, души и реализирани хора, ти Христо от Лясковец в какво очакваш да се превърнеш за всички, който вече са се докоснали до теб и творенията ти(защото те вече не са едно и две)?

Оказа се, че няма нищо по важно от нашия „дъх“. После се научих да обичам себе си и да покажа себе си на другите, за да не ме гледат странно. И после спрях да се показвам въобще и се потопих в гората. Вътрешното потапяне и оттегляне от масите за мен беше важно, за да мога на спокойствие да развивам себе си и да творя. Намерих решение и в един миг на действие от моя страна се оказах стимул за много хора и кой знае може и аз да съм отправна точка на някой, който иска да върви по моите стъпки.

Аз съм Христо от Лясковец-един „не“обикновен човек(защото кой е казал че и вие сте обикновени) хора, който така реши.