Дифузията е естественият процес, при който частиците се придвижват от място с по-висока концентрация към място с по-ниска концентрация. Осмозата е подобен механизъм, но свързан основно с движението на водата през полупропускливи мембрани. Това са фундаментални природни закони, които не са възникнали заради човека или заради клетката. Напротив. Животът е възникнал и се е развил, използвайки тези вече съществуващи механизми.
В човешкото тяло те продължават да изпълняват ролята на тихи работници. Невидими, безшумни и постоянни.Особено интересна е ролята им в ставите. За разлика от много други тъкани, ставният хрущял няма собствено пряко кръвоснабдяване. До него не достигат кръвоносни съдове по начина, по който достигат до мускулите или до кожата. И въпреки това този хрущял остава жив, подхранван и способен да изпълнява своята функция години наред.
Тук на сцената излиза дифузията. Хранителните вещества, кислородът и водата достигат до хрущяла чрез околната среда, основно посредством синовиалната течност.Благодарение на дифузионните процеси необходимите вещества постепенно проникват в тъканите, а отпадните продукти се извеждат обратно. Това е непрекъснат обмен, който не спира нито през деня, нито през нощта.
Но природата е добавила още един интересен механизъм. Хрущялът не просто стои и чака храната да дойде при него. Той използва движението.
Всеки път, когато човек направи крачка, приклякане, изкачи стълби или просто промени положението си, ставните повърхности се натоварват и разтоварват. При натиск част от течностите се изтласкват навън. Когато натискът намалее, нови течности навлизат обратно. Процесът много напомня работата на гъба, която се притиска и след това се освобождава.
Тази естествена „помпа“ подпомага храненето на ставата. Затова движението не е само механично действие. То е и биологичен механизъм за поддържане на живота в определени тъкани.Това се наблюдава особено ясно в коленните стави. Коляното ежедневно поема огромни натоварвания. Въпреки това неговите структури имат способност да функционират десетилетия наред. Една от причините е именно непрекъснатият обмен на вещества, подпомаган от движението, дифузията и осмозата.
Подобна картина откриваме и в гръбначния стълб. Междупрешленните дискове също разчитат в голяма степен на дифузионни процеси. Те нямат богата съдова мрежа в своите вътрешни части и получават голяма част от необходимите вещества чрез обмяна с околните тъкани. Именно затова движението на гръбнака е толкова важно.
И тук отново виждаме работата на осмозата и дифузията. В областта на таза процесите също не липсват. Тазът не е просто костен пръстен, а сложна система от стави, връзки и хрущялни структури. Сакроилиачните стави например също зависят от нормалния обмен на течности и вещества. Макар движенията там да са минимални в сравнение с коляното или глезена, те са достатъчни, за да подпомагат физиологичните процеси, необходими за здравето на тъканите.
При глезенната става принципът е същият. Хрущялът отново се подхранва чрез дифузия от околната синовиална среда. Всеки контакт на ходилото със земята създава промени в налягането, които подпомагат движението на течностите. Когато човек ходи, бяга или просто поддържа активен начин на живот, той не само задвижва ставите си, но и подпомага тяхното хранене.
Това променя начина, по който можем да гледаме на движението. Много хора възприемат движението само като разход на енергия. Като натоварване. Като усилие. Но съществува и друга гледна точка. В определени тъкани движението е част от механизма за оцеляване. То не само използва ставите, а и ги поддържа.
Може би затова продължителното обездвижване толкова често води до скованост, дискомфорт и постепенно влошаване на функцията. Липсата на движение означава и намаляване на естествените механизми, чрез които организмът поддържа своя вътрешен обмен.
Колкото повече изучавам човешкото тяло, толкова по-ясно ми става, че то не е просто система от кости, мускули и стави. То е свят от непрекъснати процеси, които рядко забелязваме. Дифузията и осмозата са сред тях. Невидими за окото, но жизненоважни за всяка стъпка, която правим, за всяко движение, което извършваме, и за всяка година, през която тялото ни продължава да служи вярно на своя притежател.
