Локум с Домати...!

Днеска в магазина на "Захарни Заводи Горна Оряховица" си взех този прекрасен Локум. Нареждайки се на опашката да си чакам реда чух как продавачката обяснява за Новия локум. 

"Преди няколко дена дойде един клиент не си носел очилата и казва дай ми един локум с домати(понеже вместо Нар(плод) както си Е, му се привидяло домати, щото било червено!!!). И тя като се разсмяла със сълзи и от тогава постоянно го рекламира Новия Локум по този начин с тази случка...".

И аз да не остана назад днес сякаш нещо ме "върна" в тоя магазин,щото го бях подминал, поискаха след като чух и аз от локума с домати...хаххаах

Харесвам Вселената, как тънко ти пуска "къс пас"-т.е. тънка шегичка за да не се вземаш толкова насериозно!!!

Всяка посока тръгва от Сърцето!

Днес(10.01.2013г.) отново имах рядката Възможност да срещна  Мишо Михайлов в Горна Оряховица до книжарницата до ГУМ. Здрависахме се, защото аз се радвам да го видя. Защото Човек на неговата възраст(72г.) оценява всеки един ден като Дар, че е видял Слънцето на Живота си отново.

Няма да скрия, че ми се оплака за първи път целенасочено, че не е добре, и че напоследък му е все по-трудно, виело му се свят, паднал онзи ден, ударил си главата. Заболя ме от чутото, защото аз мисля, че има много хляб в този човек. Дори ми се похвали, че срещнал негов познат, който пребивавал в Испания и в интернет попаднал на статията ми от сайта(ми), която е цели 5 страници посветена на него от мен. Това му беше като Дар от Приятел за Приятел.

Докато чакахме моя човек да си свърши работа в един магазин, ние поговорихме и колкото и да ми е неприятно усещам, че силите му го напускат. За това винаги му казвам, че се радвам да го Видя отново въпреки напредналата му възраст. Та той ходи „като кон“ и не се спира. Той е Живата Спортна Библиотека на град Горна Оряховица и не само. Но от много разговори съм забелязал онези непроронени сълзи от очите му относно не зачитането му за човек от как се е пенсионирал. Въпреки, че е Дал, толкова много на Града си с книгите си, публикациите си, той си е останал Неоценен. Поради тази причина бавни и качествено гасне. И днес отново каса с въздишка: „Аз няма, какво да губя, но те губят.“

Това отново ме наведе на мисълта, че много от самозабравилите се „журналисти“ в околията изгубват живата легенда, Човека с познанията за Спорт, Краеведство, История и т.н. не го търсят, оценяват. Буквално не го използват, а той си отива лека по-лека. Гасне! Много от хорицата си мислят, че все едно всичко започва от тях, и преди тях не е имало никой, или нищо но грешат. За това много пъти съм чувал и аз самия съм го заявявал, че в България не умеем да ценим Даровете си, полезните си изкопаеми и хората, които са в основата на хиляди постижения прославили българския народ навред. Дано се поправим навреме.

                                                                                                 Христо от лясковец

http://www.facebook.com/photo.php?fbid=10201067843163156&set=a.3959926001492.2144478.1380556000&type=1&theater

Лицето на Маслото от Джоджен!

Лицето,което исках преди години да ме представлява пред света.Заради азиатските ѝ черти!

        След като все пак се разбрахме, че аз съм сериозен в намеренията си относно това тя да и възложа да бъде лице на маслото ми, си определихме среща на шадравана в Горна Оряховица.

             С такава радост пропътувах разстоянието между двата града за пореден път и наистина нямах търпение да снимам, а вече се беше появила идея за заснемане на два клипа. Само не знаех, как ще реагира модела помолен от мен, защото наистина не се познаваме и почти нищо не знам за нея. Но тя успя да ме попита: „Какво се изисква от мен?“ А аз и отговорих, че искам да бъде себе си, нищо друго. А това каза те, че и се отдава най-добре, да бъде просто себе си.

Тя пристигна, а аз както винаги бях на уреченото място  преди определеното от нас време и чаках. Стиснахме си ръцете и двамата разбрахме, че сме на точното място в точното време за да създадем нещо красиво. Тръгнахме към другото ми любимо място където ходя да пия кафе Prity sport. Времето въпреки, че беше последния ден на февруари беше прекрасно и слънчево. Денят беше точно като за рожден ден на „Маслото от Джоджен“. Вървяхме и си говорехме с модела приела да бъде лице на маслото ми. За мен беше важно тя да не е истински модел(че аман от „модели“), но пък имаше нещо, което за мен беше важно. Тя има леко доловими азиатски черти, а мен това изключително много ме радва, привлича и пали. За това я попитах(дали би се съгласила да стане лице) един ден докато си пиех кафето в заведението където и бях клиент.  Реших го на мига, защото аз само търся мигове на реализация.  Така няколко дена си писахме и аз я попитах отново. Така си чукнахме среща. Случи се, вече е факт!

Седнахме в базата и просто си продължихме разговора. За да сме напълно отпуснати и просто да използваме времето заради което сме тук да създадем стойност  за нас и продукта ми. И на шега започнах да снимам въпреки, че не бях оповестявал, какъв ми е планът за действие. А, още докато идвах го проиграх няколко пъти, кое как може да стане и така просто оставих нещата да изплуват сами. Така се чувствам много добре като нямаш норми, не гониш срок, време и кой знае, още колко абсурдни неща. Една спокойна среда е най-добре!

След снимките, направих ме два клипа: единият е за това, как може да се ползва маслото, като мазило за устни;

И като масажно средство с напълно различни похвати, които много хора посещавали козметик се изненадаха от видяното в похватите от мен;

Така на рождения ден на маслото на 28.02.2013г. аз правих снимки, пих кафе с лицето на маслото ми и барманчето помагаше за другите детайли относно снимането. Получи се един прекрасен и забавен ден и дори не разбрах, кога минаха 5-6 часа в разговори и смях. Да. „Ако не е забавно не го прави“. Е, на моменти се оказа, че аз говоря и разказвам повече, но с това се оказа, че докоснах доста интимни и лични детайли на модела, на който му се насълзиха очите на няколко пъти. Оказах се добър оратор за пореден път и после „изтърсих“, че това ми е краткия репертоар.

Тя имаше „неблагоразумието“(шегувам се) да ме попита за книгата ми „Африка в моето сърце“ и ме помоли да и разкажа за нея. Понеже тя също има сърце и усеща, че там има нещо интересно и за нея. Оказа се, че с разказването ми тя също пророни сълзи като мен и хиляди други докоснали се до нея. Припознала е много неща от книгата за свои, което е доста изненадващо, защото сякаш книгата става „универсална“ за много души на тази земя. Зад крехкия си външен вид(защото е дама на 18-сет години)тя е преживяла такива „грозни неща“, че дори баба ми надали ще се сети. За пореден път се убеждавам, че зад крехката женска визия стои едно голямо сърце изпълнено с лични мечти и стремежи, който също искат да бъдат реализирани. Но има една спънка: Как? За да промени всичко тя е решила да смени досегашния си начин на живот и да продължи напред.

За спомен!

        Не мога да кажа, че няма да ми липсва, и че тя наистина е един прекрасен човек. Въпреки, че е крехка и се справя с личния си живот „както може“, тя все пак успя бъдейки себе си да бъде забелязана от мен. Благодарение на това тя е лице(то) на маслото. Взела е решение и иска промяна. Аз и желая всичко най-добро и нека знае, че в мое лице вече има един истински приятел.

Където и да се намираш, каквото и да правиш, Криси искам да знаеш, че аз съм тук.

По следите на големите: „От летописът - до живата Легенда“

Крепостта Ряховец

             „Като всяко селище, така и Горна Оряховица, има своя многогодишна история. Тя започва в един период от преди няколко стотин години. Събитията, свързани с историята на града, са отразени в различни книги. За пръв път се прави опит да бъдат подредени хронологично. Посочени са най-важните събития от цялостния обществено-политически           и културен живот на града. Те съзнателно не са коментирани, защото целта на книгата е не да бъдат оценявани, а отбелязвани. Някои от тях имат общонационално историческо значение, а друго са регионални и се отнасят само за Горна Оряховица.

            Летописа на Горна Оряховица  е резултат на дългогодишно издирване и събиране на данни, като началото е свързано спонтанно по случай 1300 годишнината на България.

            Книгата обхваща един период от около 700 години и съдържа над 1500 дати, събития и факти свързани със селището и подредени хронологично.. Възможни са и някой пропуски, за което моля предварително да бъда извинен. Друго характерно е, че летописът винаги може да бъде допълван и продължаван. Затова може да се приеме, че той е вечен.

              Като инициатор и съставител изказвам своята сърдечна благодарност на Историческия музей в града, на Общинската администрация, на Градската библиотека, а също така и на всички приятели и съмишленици, които са ми помогнали да реализирам идеята си.

               Изказвам горещата си благодарност на неуморния и ревностен краевед-енциклопедист Владимир Михайлов Давидов, който през цялото време ми помагаше безкористно и спомогна за издаването на тази книга.

               Повечето от сведенията се публикуват за първи път и ще представляват интерес за малки и големи. В края са посочени няколко приложения, които хвърлят допълнителна светлина за изтъкнатите личности на Горна Оряховица.

                Искрено се надявам, че този своеобразен исторически календар ще бъде полезен на всички.

Като ползваме историята добиваме самочувствие и вяра в бъдещето."

                                              „Летопис на Горна Оряховица“ - Михаил Михайлов

  

Михаил Михайлов

               Така започва една от книгите си за Горна Оряховица - Михаил Михайлов писател, журналист, будител, общественик и бивш учител в ТЕТ „М.В.Ломоносов“(където е преподавал 35 години). Роден на емблематичната дата: 24.май.1940г. в с.Калтинец(днес квартал на железничарския град). Но най-изявената страст на Мишо е спортът. Още от дете е пробуден и привлечен към спорта, а по късно се превръща в активен пропагандатор на спорта в Община Горна Оряховица. Дълги години е член на ръководството на Футболния клуб в града. Има много успехи в спортни конкурси в страната и чужбина. Достатъчно горд е със спечелването на първото място от викторината на „Олимпийская панорама“ в Москва през 1985г. като отговаря на въпроса: „Познавате ли спорта?“ със цели 140 машинописни страници на руски език.  А през юли 1986г. има възможността да посети Съветския съюз по време на Игрите на добра воля. Дългогодишен кореспондент на в-к „Спорт“ и член на Асоциацията на спортните журналисти в България. В продължение на една година – подготвя първите спортни новини за радио „Дарик – Резонанс“, а след това 5 години е спортен коментатор на кабелна телевизия TVS-Горна Оряховица.

                В кръвта на Мишо Михайлов неуморно кипи стремеж към знание. Интересува се от всичко, което в последните години той е обладан от краеведически издирвания и събирателска дейност, която продължава повече от 30-сет години(и в любимата си област футбола). Плод на това са издадените от него ценни брошури и книги като: „Справочник ФК „Локомотив“ – Горна Оряховица(1994г.),Програмна информация за Световното първенство във Франция(1998г.),80-сет години футбол в Горна Оряховица(1988г.), Трикратно издание на „Летописите на Горна Оряховица“(1998, 1999 и 2000г.),“Хроника –Девет века от крепостта Раховец“(2001г.), Стихове и песни за Горна Оряховица“(2002г.), „Летопис на авиацията“(2003г.), както и документален филм за Горна Оряховица(1999г.). Издава и вестник „80 години футбол в Горна Оряховица(1999г.). Отличен е за приноса си към спорта със сребърна значка на БФС.

                За богатата си и разнообразна дейност Михаил Михайлов заслужено получи наградата  на Общината за съществен принос в образованието в Горна Оряховица(2000г.) и будител на годината на Община Горна Оряховица за 2009г.

                Девизът му е: Искаш ли да свършиш нещо, винаги можеш да намериш време. Заниманията, с които се товариш, ако са в кръвта ти и изпитваш към тях любов, не те натоварват, а те разтоварват.

                Топлите думи написани от неговият първи приятел, допълващ го по знание, покойния краевед Владимир Давидов.

                До скоро напълно неизвестен за мен, а днес имам рядката чест да напиша и оставя следа за бат Мишо. Моята история е малко тъжна, защото позакъснях малко с интереса си към такива стожери, като него и покойния вече дядо Владо(Давидов). Преди близо две години в разговор с моя приятел Румен Димитров разбрах за съществуването на краеведа Давидов и Мишо Михайлов. Тогава той ми подсказа, че хубаво би било да се запозная поне с единия, което беше невъзможно да не стигна и до другият- от където и да бях почнал. Не мина много време и Директорката на любимото ми училище "Цани Гинчев" ме запозна с Владимир Давидов. И аз вече бях поел ангажимент да помогна с издаването на книгата за самото училище, защото краеведа ми беше гласувал огромен кредит на доверие. Как стана това просто не разбрах, но това беше без значение. На погребението на този велик краевед се запознах с бат Мишо. От тогава проведохме много срещи с него и разговаряме така сякаш винаги сме се познавали въпреки разликата в годините ни. Но той разбра, че в мен има една рядка възприемчивост между поколенията, която стопява различията и няма  пречка за диалог по между ни. Сега когато дори минаха 40 дни(на 22.02.2013г.) от смъртта на приятеля краевед Давидов, ние ще го помним и аз съм дал дума пред него да завършим делото му до тук….(това вече е лично).

Наистина не може да се пише за Мишо Михайлов и да не се спомене краеведа Давидов, защото той като единствения стожер на поколения хора не само от  Горна Оряховица е оставил неоценимо богатство, което само хора със сетива, настроени за това могат да почерпят. Моята възприемчивост се появи точно тогава когато е трябвала, макар да е малко контакта ми с него. За това продължавам да общувам с другата жива библиотека на Горна Оряховица, която се оказа приветлива, добронамерена и достоверна въпреки, че не е четалня, но има човешки облик.

Михаил Михайлов е жива събирателна многотомова енциклопедия, обвързана с многопластовото развитие на  Горна Оряховица. Аз най-малко съм си представял, че ще пиша нещо за него някога, но ето то е факт. Успях да се сетя на време и да му доставя радост с един малък жест, но от сърце, които гласи:

„Не чакайте докато всичко се нагласи точно. Нещата никога няма да се перфектни. Винаги ще има предизвикателства, препятствия и неподходящи условия. И какво от това? Започнете сега! С всяка стъпка, която предприемате, вие ще станете по-силни, по-опитни, по-самоуверени и по-успешни.“

За мен е рядка чест да мога да напиша няколко реда за този прекрасен човек приятел с малки и големи,... и някак по своему- много добър Човек. Но и двамата знаем, че не е оценен достатъчно. Трудно и дори мъчно се помага на такива хора като него, защото приоритетите на различните хора в политиката са жалки винаги. Уж цели, уж в помощ на човечеството, а такива хора като него трябва да се молят за помощ от  богоизбраните…(лесно забравяме какви прекрасни стожери има м/у нас)…

                  Желая ти дълги години здраве, живот и да успеят младите хора като мен да почерпят от толкова дълбок и чист кладенец, какъвто е твоят с адресант Михаил Михайлов….

Един достоен живот-живот на краевед!

Владимир Давидов е роден в Горна Оряховица на трети март 1925г. В семейно положение с осем деца. На 14.01.2013г - почина.

Владимир Давидов(1925-2013)

Образование:полукласическа гимназия в родния му град(1944г.), Икономика на промишлеността – в Икономическия институт „Д.Ценов“ – Свищов(1967г.), Организация и управление на производството – Велико Търново(1970г.), Административно и наказателно право – ВТУ Велико Търново(1976г.).

Обществена дейност: Близо 70-сет години е летописец на своето време и развитието на родния му град с перо, фотоапарат, кино и видеокамера. Автор е на 188 публицистични материали-поместени в местния печат, радио и телевизионни предавания и интервюта, 43 бр. телевизионни  кинофилми с документална хроника на събитията от последните 40-сет години на XX век. За активната му читалищна дейност и като изявен фото и кино творец -документалист е награден с грамота и сребърна значка като Отличник на Комитета по култура при Министерски съвет(1969г.). Не напразно журналистите-вестникари и телевизионери  го нарекоха ЖИВАТА ИСТОРИЯ НА ГОРНА ОРЯХОВИЦА/в-к Борба, бр.139 от 1996г./. В регионалния и местен печат има 106 отзива за неговата дейност като творец, публицист, хроникьор и активен дарител. При това е редактирал заводски вестник „Промишлено дело“ в продължение на 20-сет години, 5 години е редактор на списание „Горна Оряховица от вчера и днес“, 3 години е редактор и издател на училищен вестник „Задружен екип“ при НУ "Цани Гинчев".

Владимир Давидов се изявява като активен дарител на музеите в Горна Оряховица, Велико Търново, Елена, и Лясковец, както и на училища и читалища в района, вкл. и стипендия за четири години на трима отличници в ТЕТ „Ломоносов“/сега ПГЕЕ/в града. Редовно подпомага парично парично Детски селища „Киндердорф“  в гр.Трявна и с.Дрен. За дарителските си акции има 106 дарителски свидетелства и протоколи за общо подарени 5397 единици музейни експонати. Според специалисти само даренията му в Градския исторически музей в Горна Оряховица са достатъчни за уреждане на един средно голям музей, тъй като сред тях са 216 старинни исторически  и научни книги, 386 старинни битови предмета, стари монети, стари оръжия, около 4300 документални снимки, 20-сет авторски студии и книги за краеведическите му издирвания и спомени за събития през последните  два века, вкл. и биографии на забележителни личности от историята на града.

Написал биографиите на: Капитан Димитър Списаревски – „Живата турпила“ – летецът, свалил с пряк удар американска „летяща крепост“(1944г.), Александър Димитров – „желязната ръка“ – сподвижник на Александър Стамболийски(1947г.), инж.Венцислав Давидов – загинал при земетресението в Свищов(1977г.), архитект Петко Иванов Момчилов(2001г.), учителят Стоян Георгиев – „Пирата“(2001г.), журналиста Михаил Михайлов(2001г.), спасителката на Горна Оряховица Елена Грънчарова(2001г.), писателя Звезделин Цонев(2003г), акушерката Пенка Атанас-Нейкова(2003г.), генерал-майор Иван Христов Сапунджиев – бивш началник на Военното училище в София(2007г.), героят на Вазовата поема „Възпоминание за Бата“ – Иван Ганев Тодоров –Иванчо, който е казал: От батак съм, чичо! Ти знаеш ли къде е Батак?“…(2007г.).

Студии и книги с краеведическо съдържание, написани от Давидов:

1.История на фотографията и киното в Г.Оряховица през XIX и XX век(1986г.).

2.Пазарите в Горна Оряховица XIX – XX век.(1986г.).

3.Дарителството в Горна Оряховица 0т 1530г. до 1987г.

4.Икономическа история на Промишления комбинат за услуги „Раховец“(1988г.).

5.Бит,празници и обичаи на горнооряховчани през XIX и XX в.(1988г.).

6.История на БЗНС в Горна Оряховица околността(1990г.).

7.Църквите на Горна Оряховица от възникването им(1991г.).

8.Началото на обществения транспорт в Горна Оряховица(1996г).

9.Хроника 9 Века от Ряхова крепост до днешна Горна Оряховица(2001г.) в съавторство с Михаил Михайлов, претърпяла две издания.

10.Родословие на фамилията Бурови в схеми и кратки биографии(2002г.) - в трикратно издание.

11.Антология Песни и стихове за Горна Оряховица от горнооряховски поети(2002г.) в съставителство с Михаил Михайлов.

12.Бомби падат над България по времето на II – та световна война 1941 – 1945г.(2005г.).

13.Дарителство за образование в Лясковец(2006г.).

14.Хубаво си е наше,Горско Ново село – история(2006г.).

15.История на образованието в Лясковец – 190 години от първото килийно училище в махала „Св.Атанасий“ и 100 години от Буровото училище – днес Цани Гинчев - I - ва част(2007г.).

16.История на с.Джулюница(2007г.).

Обществено признание: ЗА СЪЩЕСТВЕН ПРИНОС В КУЛТУРАТА НА ГОРНА ОРЯХОВИЦА Давидов получи признание от Общинския съвет на града през 2000-та година заедно със съответния плакет.

За цялостното му творчество  в продължение на 62 години и по случай 80-сет годишнината му-Давидов е удостоен за Почетен гражданин на Горна Оряховица/протокол №43/18.V.2006г./.

Девизът на Давидов: Думите отлитат-писаното остава! Нито ден без написан ред! Не се отказвам от нито една дума-написана от мен!

VERBA VOLANT – SCRIPTA MANENT!
Думите отлитат-писаното остава!

Това е нещо като написана биография на Владимир Давидов от скъпия му приятел  Михаил Михайлов и присъства във всичките му книги.

А аз Христо от Лясковец съм един от малкото хора докоснали се до него приживе и възприели идеите му в тяхната цялост и създадох приемственост която никой друг не е заслужил от него по такъв прекрасен начин. За мен бе чест да се докосна до такъв велик  човек... и сега те първа ще пиша за него...по един различен и достоен начин...

                                                                                                                                      почивай в мир...

Какво са всички значки и медали закичени на един човек след като е лишен от човещина и желание да слуша една такава жива енциклопедия каквато е той и с това си богатство по нищо не отстъпва на жива и дишаща старопрестолна библиотека наречена с името по рождение Владимир Давидов. Поклон от мен.

                                                                                                              Христо от Лясковец

Нито ден без написан ред!

На 17-ти септември 2012 година бях поканен от директорката на училището в което съм учил/Цани Гинчев/ и това беше до този момент най-значимото и радостно събитие за мен, като вече оценен от някого творец. Тя цени и малкото в човека. След това дойде представянето на едната ми книга в София.

с краеведа Владимир Давидов

А на 01.ноември 2012 г. получих достатъчно голяма награда от един човек, който най-малко очаквах краеведа Владимир Давидов/03.03 1925г./ от гр.Горна Оряховица. Същата година ме запозна директорката с него, защото аз дадох дума, че ще им помогна да издадат книгата посветена на великия българин Цани Гинчев/на което е кръстено и началното училище в което съм учил/, но малко се забавихме с набирането на текста на книгата му/защото той я е писал на печатаща мащина и сега на ново се пренабира, за да стане както трябва/.

Той е сметнал, че точно на 1 ноември „Денят на Будителите“ може да ми подари препис от неговата книга „Календар“, която е писал 30-сет години. Събирал неща свързани с прабългарските познания за съзвездия и зодии и т.н. Насълзиха ми се очите, защото този човек е видял в мен нещо достойно, което може само да ме радва.

Сутринта /на Архангелова задушница/трябваше да отида да се срещна с него към 10:30 часа, но колата не запали, а искахме да я караме на преглед и така се осуети срещата, и аз отидох в гората. Но при вечер се обадих отново на прекрасната и любезна директорка и тя ме заведе отново при него. Още с влизането си аз се вълнувах като малко дете, защото това е голяма чест за мен да получа лично нещо от този човек, който е жива енциклопедия и има познания от единия край на света до другия.

Малко ми е болно наистина, че сега в този миг когато го зърнах се наложи да стане от легналото си положение в което се намираше, защото бе претърпял катаклизъм в тялото си, но иначе не се предаваше. А, когато се запознах с него, не беше в това състояние… Стоях като малко дете пред една голяма катедрала в нозете му и го слушах.

Също така много се радвах, как дъщеричката на жената, която ме доведе в този дом не спираше да се радва на брадата ми. Може би искаше да я докосне, а и може би за първи път вижда по-червеникава брада на човек-не знам точно признавам си. Но и беше интересно и много и се радвах докато ушите ми не изпускаха дума от краеведа.

Поговорихме и за моите книги, но като цяло той говореше повече, защото искаше да каже, каквото има да каже, а на мен не ми оставаше нищо друго освен да слушам с притаен дъх. Оказа се също така, че жена му има рожден ден и гостуването ми стана един малък празник за мен.

А от зад на самата творба той беше написал: „На незабравимият приятел от Лясковец Христо от автора (подпис). С уважение и благодарност по случай денят на народните будители!“

"Обществената дейност на този човек е от близо 70-сет години и се е превърнал в летописец на своето време и проследява развитието на родния му град с перо, фотоапарат и камера. Автор е на 188 публицистични материали поместени  в местния и регионален печат, радио и телевизия. Разполага с 43 бр. телевизионни кинофилми с документална хроника на събитията от последните 40-сет години на XX век. Не напразно журналистите-вестникари и телевизионери го наричат Живата история на Горна Оряховица/в-к Борба, бр.139 от 1996г./

За цялото му творчество в продължение на 65 години и по случай 80-сет годишнината му  Давидов е удостоен за Почетен гражданин на гр.Горна Оряховица/протокол №43/18.V.2006г./." 

Извадка от анотацията на книгата  му „Календарът“ писана от журналиста Михаил Михайлов.

А неговият девиз е: „Думите отлитат-писаното остава! Нито ден без написан ред! Не се отказвам от нито една дума-написана от мен!

Какво са всички значки и медали закичени на един човек след като е лишен от човещина и желание да слуша една такава жива енциклопедия каквато е той и с това си богатство по нищо не отстъпва на жива и дишаща старопрестолна библиотека наречена с името по рождение Владимир Давидов. Поклон от мен.

                                                                                                      Христо от Лясковец

Да носиш цървули...

Да носиш цървули. Днес денят започна много интересно около печката. Майка рано я запали и ме събуди, защото беше студено навън. Станах закусих, срещах се с мацката на сърцето ми на скайпа, писах по 14-тата си книга и излязох за да пия кафе в Горна Оряховица. Тиролия е новото място където сега опознавам и плахо стъпвам в него. Не познавах никого, докато не съзрях барманката, която беше най лъчезарната сервитьорка на другото място където ходех 2 години/там написах две от най-силните си книги-Клиент№1/опасна близост/-поредицата/.

Кафе с късметче. Просто кафе и говорене но с цел разширяване на личната вселена в себе си. Все едно си отварям гръдния кош и свободно отдавам своята енергия за общо ползване. Заговорих ме се за мацката, която прави вино/технолог/ и тя звънна на моя приятел-треньора и. В този момент тя минава пред заведението в което сме и аз му казах да я покани за да говорим за виното естествено.  Върна се и така всичко потече като елексир. Казах и на няколко пъти, че аз съм интересен човек и може въпросите ми да и се струват смешни, но не са „обременени от прекомерно знание” по темата, даже никак нямам такива/оттук оттам/. Протече срещата по-добре от очакваното, защото беше неочаквана. Клиент ми звънна за масаж и се наложи да тръгваме до половин час. Темите бяха обширни, но и те трябваше да отлежат като хубавото вино, защото нотката на търпение трябва да се приложи и тук в информацията за неговото приготвяне, а аз не бързах да науча всичко днес. Просто „бъзикам радиото” за да стигна сам до есенцията, която ще ми прилепне най-добре на душата.

От там последва масажа и среща с „духовната ми майка” леля Веска от с.Джулюница. Някъде между  другото отидохме до спортен магазин ARR в Горна Оряховица за да се срещнем със собственика, но не попаднахме на него, а на жена му. Поговорихме и тя ни почерпи за именния ден на дъщеря и/да е жива и здрава още веднъж/. От там ходихме до „Макс Марк” и моя приятел каза: „Тия хора си нямат и на идея, какви хора ходят да пазаруват тук в тоя магазин. Колко им е „Голяма вътрешната Вселена” и какво правят за да се развиват”. От там се прибрахме и всеки си караше работата от там където бяхме тръгнали сутринта – гр.Лясковец, а аз се заех да пиша статия: „Да носиш цървули”, която се роди/в сърцето ми/ още докато си пиех кафето сутринта в заведението.

Няма никакво значение от къде си и с какво се занимаваш, но има голямо значение как го правиш и какъв е мотива ти за успех.

Аз съм Христо от Лясковeц