за първите стъпки...

За първите стъпки /въобще/.

продължението

Интересното е как се случи и това. Първите стъпки в любовта. Първите стъпки в приятелството /вярата един в друг/. Първите стъпки в зачеването на дете/с любов/. Първите стъпки в раждането му. Първите стъпки в прохождането му/пристъпулник/. Първите му стъпки в уроците на живота. Първите му стъпки в прекрачването на училището и адаптацията в новата среда. Първите му стъпки в израстването му и сформирането му като личност. Първите му стъпки като душа, която чувства, влюбва се, страда, терзае се. Първите стъпки на вяра в себе си и собствените сили. Първите стъпки когато разбереш, че светът  около теб е добър, а не лош /както другите смятат/. Първите стъпки на дипломирането ти. Първите стъпки на трепети и страст. Първите стъпки на студент  и студентския живот. Първите трепети на повторно завършване. Първите трепети на нова работа, контакти и първа заплата. Първите крачки на поредната любов и създаване на поредните първи крачки на нов живот. Всичко си има първи път… 

Клиент№1/опасна близост/-продължението

"Любовта лекува хората: както тези, които я дават, така и онези, които я получават".

      Казах на Клиент № 1, че съм завършил книгата след като ми се обади в неделя:

–        Здравей, знаех си, че ще ми се обадиш. Вътрешното чувство не ме лъжеше и ме караше да се озъртам.

–        Здравей, защо не ми вдигаш? Звънях на всички твои телефони, които имам, за да те чуя и да ти кажа, че няма да мога да дойда отново.

–        Добре - казах аз. Искам да ти кажа, че написах книгата Клиент №1/опасна близост/, която е за теб, но не очаквах, честно да си призная, че ще има продължение. И  след като я завърших, на другия ден започнах с продължението.

–        И какво ще пишеш – попита тя?

–        Изненада - казах аз. А как ми се иска да мога да те прегърна и да ти разкажа, какво ще напиша вътре, но.

–        Имам много работа и не мога да дойда. Дори сега докато карам по-бавно и говоря с теб по телефона, правя задръстване по пътя.

–        Майната му на задръстването-казах аз. Те не знаят, че разговаряш с мен и това му е хубавото.

–        Ти какво правиш сега?

–        Ами, правим  снимки на моя приятел на децата от клуба му, и усещах, че ще ми се обадиш. А  и нямам търпение да ти покажа снимките от столицата където ходих, за да видиш интересни неща от НДК.

–        Ами когато дойда ще ги видя, нали?

–        Ами, задължително - казах аз.

–        Трябва да затварям - каза тя. Пристигнах пред  дома.

–        А може ли да не затваряш точно сега, а да ми отпуснеш още малко време?

–        Ами добре, но имам много работа, а и да не ми се обади мъжът ми и да ме пита къде се бавя?

–        Няма да ти се обади, но искам да ти кажа, че много ти благодаря за всичко и че ми липсваш.

–        Сега ще затварям, че наистина имам работа, не съм като теб свободна.

–        Добре, до скоро - пожелах аз.

–        До скоро-каза и тя.

Да, завърших книгата с такава любов и въобще не очаквах, че ще се роди веднага и продължението. Усещах, че процесът не е завършен, който се почна, но въпреки всичко ме изненада да си призная. Самото продължение съвпадна с започването на едно интересно трансформиране, което сякаш за мен е задължително и безкомпромисно. Започнах едно вътрешно обучени е и същевременно наблюдение на едни уроци в живота ми, а именно:

към книжарницата

14 - стъпки към Успеха:

1.Внимание.
2.Спокойствие.
3.Трудолюбие.
4.Решителност.
5.Приветливост.
6.Вяра.
7.Смирение.
8.Щедрост.
9.Откровеност.
10.Умереност.
11.Себераздаване.
12.Самоконтрол.
13.Организираност.
14.Самонаблюдение.

1. седмицата на Вниманието: 13-19/септември 2010г./;

Докато бях в нея завърших книгата с такава наслада и внимание и искрено се радвах, че успях сам да набера книгата с едни интересни уроци от приятели и познати. Обогатявам всеки един ден знанието си относно детайлите-за писане на компютъра си. Обръщам изключително внимание на хората, които се докоснат по една  или друга причина, и това ги изненадва много. Обръщах внимание на себе си в огледалото, когато изказвах думите: „Обичам се”– всяка сутрин. Процесът е някак интересен и обикновен, но с необикновени залежи на успех. Защото както казва Бенджамин Франклин/(1706-1790) американски политически деец, учен, публицист, дипломат/: „Виждал съм много хора да се докосват, да четат, да вярват на тези принципи, но не намерих един да ги е изпробвал и да сподели, че са променили живота му.” Е, аз, като, че ли, само това чакам-едно такова малко предизвикателство, което е довято към мен от времето назад. С моя приятел докато върви ме  по пътя си сякаш изплуват направо от дълбините на живота  уроците, които трябва да се усвояват от мен и от него. „Вниманието е най-основната форма на любов ”. Но забелязах, че вниманието ми разгневява  хората, защото установих, че са отвикнали да го получават. Особено когато е съвсем даром, по детски. Трудно им е  да се отпуснат и да говорят, а  още повече когато не са реализирани или не преследват своята реализация по пътя си. Аз репетирам постоянно и разговарям във всеки един момент и обновявам контактите си, въпреки, че не давам израз на контактна личност.

И в моя живот се случи неочакван обрат без съгласието ми. Там в състоянието на Духа, в който пребивавам, не важат законите  на науката и логиката. Няма такова нещо като изкуствено съревнование и бързане за каквото и да било. И по тази причина за мен няма никакво значение какво мислят другите за действията ми, насочени към моята цел в живота. Имам възможността да се наслаждавам на трансформацията си, без да се страхувам от каквото и да било. Трябваше да спра да се притеснявам и от това кой какво ми дава в замяна на моите услуги, чак тогава се появи едно интересно състояние на щастие.

Клиент №1/опасна близост/

„Посветена на жената, в която се влюбих Клиент#1: Разтворих себе си, загубих себе си, но намерих нещо повече от това; Любовта никога не е била усещана толкова силно в сърцето ми. И разбрах още веднъж, че любовта не пречи на човек да следва „Личната си легенда”, а само може да обогати и да направи животът му още по – значим” .

Обичам те Клиент # 1

...Истината е, че времето не може да ни направи по – щастливи, но щастливия живот се състои от щастливи дни, часове, минути, секунди, мигове...Бъдете щастливи! Времето ни тук е толкова кратко...

След  две години..........

към книжарницата

Познах отново любовта. Връхлетя ме отново като ураган. Песента на  Лейди  Гага/лош романс/ тъкмо набираше популярност. Както си казах така и стана. Първо работиш за другите докато учиш много неща, после се отделяш и създаваш салон Флоранс, после си намираш жена, избираш си кола и създаваш дом, деца и т.н. Нещата си следват естествения ход.

Само, че аз лично се оказах неподготвен за любовта. И се запитах: Абе тя защо връхлита хората по този начин / този ми въпрос и до ден днешен няма отговор…/.

Салон Флоранс не работеше, все още го правех  с помощта на майстора ми. Един ден се почука на вратата му и влезе жена, която аз познавах визуално от манастира / защото там съм я виждал /. Знаех коя е / поне така си мислех /, но тя за мене не знаеше нищо. Тогава попита плахо:

–     Разбрах, че тук се правят масажи. Искам да си запазя час, може ли ?

Аз останах изненадан, че се знае вече в града какво съм замислил да направя.

–  Да може, но след месец  като го завърша. Сега го правим, ако искаш го разгледай?

–     Не, сега бързам, друг път. Приятна работа Ви желая - и си излезе.

Тогава майстора ми се изправи и ме попита:

–      Ти от къде я познаваш тази жена?

–  Не я познавам! Само знам как се казва и съм я виждал ”на службите на манастира”.

–       И тя иска да ти е клиентка, така ли да го разбирам – каза той?

–       Да, явно хората говорят вече – му казах аз.J

–       Дай Боже всеки му да говори както за теб, и дай Боже всеки му такива клиенти.

–       Дай Боже – казах и аз.

Аз останах много замислен след нейното идване. Не очаквах точно тази жена да се отбие. Да тя си замина и спомена за нея се изпари. Нормално е - си помислих, та аз искам да правя масажи от сутрин до вечер и колкото се може повече.

Никога не забравих думите на адвоката, който ми регистрира първата фирма:

–    Ако бързаш няма да стане на време, но ако не бързаш може да стане и по - бързо от очакваното!

Открих салона си, но тази жена не се появи повече. Кой знаеше защо? Аз бях останал с впечатление, че тя „ще надуши”, че съм отворил врати и ще дойде. Усетих първите тръпки на несигурност в това дали ще дойде повече. Хората вече говореха  за рекламите по такситата, чуваха по местното радио рекламата за салона ми, но тази жена не идваше. Защо ли? С такова желание работя в  салона си, но тя не идваше. Даже не знаех, защо се питам, че тази жена не идва. Все още не съзнавах нуждата от нейното идване. Може би спрях да мисля за нея като за клиентка и тя се появи след  5-6 месеца. Да тя влезе в салона ми и поиска масаж от мен. Зарадвах се много, защото все пак тя се върна. Оправда се, че я е „завъртяла работата” и не можела да намери време. А аз в този момент приемах за вярно всичко онова, което казваше. Та тя лежеше на масата ми и ме заразпитва: От къде съм? Кога и как съм учил масажите? А аз като, че ли само това чаках, някой да ме попита за това. Радвах се как масажните похвати извираха от сърцето ми, когато знаех какво правя. Петдесет минути кой ли ги усети, че минаха под ръцете ми. И когато я загънах с кърпата изцяло знаех вътрешно, че тя е харесала масажът ми. По - късно се уверих в истината и я помолих да напише нещо в „книгата ми за гости”. Тя отбеляза там доброто си впечатление, което ме зарадва допълнително и спомена, че ще се върне отново. Да и тя се връщаше отново и отново и така стана Клиент № 1 на салон Флоранс, без да го подозираше това. Чак когато я абонирах за карта с прекрасна отстъпка. Всеки следващ път тя забелязваше все повече продукти, с които работех и усети ефекта им. Усети също, че с всеки масаж се отпускаше все повече и усещаше истинска наслада. И от приказка на приказка тя си призна, че и тя е изкарала курса за масажи, но това, което и направих като масаж не е виждала или усещала. А когато я попитах, защо не прави масажи след като го е изкарала този курс тя каза:

–     Не се чувствам  масажистка, а и няма кой да ми позволи да бъда!

Останах изненадан от отговора и! И се сетих за едни думи: От къде на къде удоволствието зависело от позволението на някого?

–     А ти откъде си се учил - ме попита тя?

–    Аз  първо съм самоук, после се уча от рехабилитатори и терапевти и контактувам с доценти и професори.  И точно когато ти започна да идваш по често аз изкарах още един курс при кинезитерапевт. Стилът ми стана още по мек от преди. Всички клиенти усетиха разликата. Едни подплатиха радостта си  с пари, а други спряха да идват. Тяхна воля - казах си аз, но те не знаят наистина какво изпускат .

Аз правя всеки ден това, което обичам и го правя добре. Толкова много се радвах, че за първи път радостта ми граничеше със свръх изживяване. Все едно изживявах радост в спокойствието т.е. „Самадхи”. Прекрасно нещо е това държа да подчертая. И дори да съм се докоснал до блаженството не съм го забелязал...