любима песен

Гостуване...

Велики Преслав

Гостуване, на непознато място: Шумен и още нещо..

Петък: Поканиха ме да им гостувам едни прекрасни хора в Шумен при тях, но и околностите на града бяха наша почва под краката ни, защото нямаше миг на бездействие. Тези хора ми бяха подготвили такъв маршрут, че аз онемях-признавам си. Добре, че имам тренинг с ходенето, иначе… Храна, вода/вода,вода/и много ходене със купища впечатления. Още от гарата започна „скок от място” и въпреки, че денят си отиваше отидохме до „Мадарския конник” и там видях ято щъркели и мартеницата я свалих. Думите ми на писател са прекрасни, но не могат да опишат изживяването на сетивата ми, като гледам величието на скалите, водата, природата и т.н. Трепетът ми беше в пъти повече. Залеза и голямото „червеникаво дискче” ни подсказа, че трябва да приключим за днес. Нямах си и на идея, какво ме чака в тях.

Една специална изворна вода, която ти кара тялото да се само-изчисти съдейки по посещението във WC. Многобройни глътки вода и многобройни разходки извън маршрута до WC.  Душ, храна, топло посрещане и вълшебно гостоприемство от страна на моите домакини, които се радваха живо да ме видят и да обменим енергия. Въпреки, че говорихме толкова много, гостуването ми си беше изцяло в астрална проекция.

Събота: На сутринта след закуската имах желание да посетя храма Св.Троица в с.Троица където е тяхното лоно. Снимки и емоция беше това мое изживяване. Нямаше място за колебание, въпреки, че ме водеха аз стъпвах смело по пътя пред мен. От това  прекрасно селце се устремихме към Велики Преслав и крепостта на Първото Българско царство. Чувствах се като у дома си там и не ми се тръгваше въпреки, че слънцето препичаше в повече. Да имаш честта да крачиш в домът на тези прекрасни и силни духом хора и господар властвал на три морета, не никак за омаловажаване.

Ако си въобразявах, че това ще е само ходенето за днес, те имах друго в предвид. Скалните манастири-/по Шуменското плато/, бяха на прицел за обхождане. Хиляди крачки на ден а се чувстваш добре. Чудех се, все пак за какво дойдох при тези прекрасни хора-дали заради многото крачки или за да се видим. Но спазвах етикета и вървях, не вземах отношение. Голям страх брах по стръмните стълби на този скален манастир, който беше „достъпен за хората”. Вътре давах автограф на книгите си, които бяха в обсега на жената поканила ме и сякаш си осветихме книгите заедно и с мъжа и. Един прекрасен човек, благ и ведър творец и пратеник на земята за един много наболял проблем „рак-а”. След това последва разглеждането на така нареченото „Око” в скалата и брането на леорда/див чесън/.       Връщането по обратния ред караше мускулите на краката ми да треперят и да искат да седнат някъде, но знаех, че почивката ще е вечерта, не сега.

Бабата на моята прекрасна домакиня, като разбрах, че е велика майсторка на ашладисването, на орязването на плодни дръвчета и лози я помолих да ме посвети в нейната магия. Дори снимах и направих кратки филмчета за да запечатам нейните умения за моето бъдещо преживяване-виното. И тогава и казах, че си е доста уникално жена да практикува 50години тая професия или занаят-не знам точно. Но искам да кажа, че си тръгнах от там по-богат/обогатен/ от колкото мога да си представя. Дори не очаквах, че от жена на преклонна възраст  ще се уча на това, което живо ме вълнува вече. А дали е случайно, че тази жена е със същото име, както и жената която обичам и написах цяла книга за нея. Дори преди да тръгна към тях я бях завършил.

Вечерта домакинът по мое дадено обещание „изтърпя” един масаж от мен и се радваше много. Усети топлината в ръцете ми и после той сам ме посвети в неговото умение, за което се отнасят и неговите книги. Храна, душ и легло с пружина и дюшек. Чувствах се като бебе в бебешка люлка. Въпреки, че улавях не нужните притеснения на домакинята, дали всичко е наред… Е, повече от „наред” е. Толкова топло и любезно посрещане, обгрижване и слънчево изживяване не ми се беше случвало. С тези хора ни се пресякоха пътищата благодарение на Елка Стефанова и желанието и да помогне на автора книгата му да се разпространи в пъти повече/защото е национално богатство/.

Неделя: Беше ден за организиране на връщането ми, но преди да си тръгна се устремихме към гр. Шумен. Интересно ми стана, че уж за Шумен тръгнах, а в него най-малко бях, но пък и най-екстремно. 1300 стъпала до паметника на върха на Шуменското плато, не се вземат лесно. Вода влиза и излизаше от нас. Завиждах на вече слизащите, защото вече се бяха измъчили с качването, а на долу се усмихваха, и нямаха такива угрижени физиономии като моята-например. Вярно е, че си струваше качването до паметника, защото си е уникален, макар да имаше странни фигури наподобяващи хора само, че много ръбати. На самото плато се рееха делта планеристи и ни гледаха „от високо”. Снимки и пак снимки за да запазя спомена поне още малко жив, защото не исках да си тръгвам, но всичко хубаво си има край. А си предстоеше и слизане по обратния път, който казват, че е по-лесен. Нищо подобно и слизането накара краката ми да се люлеят и  едвам стоях на тях. След последното кафе тръгнахме към гарата и там вече се разделихме. На същото място където само преди ден и половина се видяхме за първи път на живо, макар и комуникацията ни да беше от предната година още.

Благодаря за всичката топлина, с която ме дарихте скъпи на сърцето ми хора.

молитвата...

Молитва на Св. Франциск от Асизи

Господи, направи ме инструмент на Твоя покой;
при омразата нека посея любов;
при обидата - прошка;
при съмнението - вяра;
при отчаянието - надежда;
при мрака - светлина;
при тъгата - радост.
О, Божествени Учителю, благослови ме
не да търся утешение, а да утешавам;
не да бъда разбиран, а да разбирам;
не да бъда обичан, а да обичам;
защото давайки получаваме,
защото като прощаваме, биваме опростени,
и защото умирайки се раждаме за вечен живот.
Амин.

филма Тайната

представи си, че...имаш управител

управителя:

Представи си, че си собственик на много голяма корпорация и хиляди хора работят за теб. Има хора, които помагат за производството и продажбата на продуктите ти; има и счетоводители, експерти и съветници. Има художници, експерти по рекламата - хиляди хора и всички те работят, за да направят компанията ти успешна. Представи си, че не работиш лично с нито един от тези хора, но има управител, който прави това вместо теб. Той ги разбира, съветва и ръководи. Когато ти хрумне идея за нещо ти я казваш на управителя, който казва: “Веднага ще се погрижа.” И го прави. Бързо. Ефикасно. Прецизно. Точно както ти харесва на теб. Сега може би си казваш: “Би било чудесно да имам такъв управител — някой, на когото да мога да  разчитам; някой, който да работи в мой интерес”. А ние ти казваме: “Ти имаш управител, който е всичко това и още много. Имаш управител, който непрекъснато работи в твой интерес и това е Законът за привличането. Трябва само да поискаш и този Вселенски управител ще изпълни молбата ти на секундата. Но повечето от вас не гледат по този начин на този управител. Имате го на свое разположение, но продължавате да държите отговорността за всичко в собственото си сърце. С други думи, казвате: “Да, Законът за привличането съществува там някъде, но аз трябва да свърша цялата работа”. А ние ти казваме: Е, тогава каква полза от Закона за привличането? Това би било същото като да имаш управител, на когото плащаш по петстотин хиляди долара годишно, който само те пита: “Има ли нещо, което искаш от мен?”, а ти отговаряш: “Не, не. Стига ми само да ти плащам, за да се наричаш управител.” Междувременно ти тичаш насам-натам и вършиш цялата работа… работиш до пълно изтощение и винаги си изморен, а управителят ти се пече на някой плаж. Не би направил така, нали? Би накарал управителя си да работи. Би разчитал на него или на нея като очакваш да получиш това, за което си помолил. Точно по този начин трябва да гледаш на Закона за привличането. Искай, като очакваш да получиш резултати. И когато разчиташ на него по този начин правиш единствените две неща, които се изискват за Съзнателното Съзидаване: Определяш обект на желанието си и позволяваш на Вселената да ти го поднесе. Да си определяш цели е като да даваш задачи на Вселенския управител. А да постигнеш вибрация на допускане е все едно да се отдръпнеш и да се довериш на управителя си да нареди нещата по местата им вярвайки, че когато от теб се изисква нещо управителят ще ти каже, ще го поднесе на вниманието ти. С други думи, когато от теб се изисква да вземеш друго решение ще разбереш. Ти не възлагаш на никого живота си - ти го твориш. В съзидателния процес ти си този, който мечтае, а не този, който действа. Но пак ще има много неща, които ще искаш да правиш. По никакъв начин не се опитваме да те отклоним от действието като такова. Действието е забавно. Нищо в цялата Вселена не е по-приятно от това да имаш желание, с което си във вибрационна хармония и бидейки свързан с Изначалната Енергия да си вдъхновен за действие. Това е най-далечното продължение на Съзидателния процес - в цялата Вселена няма действие по-вкусно от вдъхновеното действие.

Някъде сред...

любима книга

„Някъде сред пясъците Момичето на Морето те очаква. За това трябва да се превърнеш във вятър”!!! Щом прочетох това веднага се сетих за  пасажа от книгата „Алхимикът” на Пауло Коелю, как овчарчето говори с вятъра, слънцето и ръката, която е сътворила света. През 97г. когато я прочетох тази история за първи път исках много силно да преживея същата любов и сега я имам, че и се превърнах в нейн летописец.

Имам чувството, че цяла веченост я пиша тази 14-та книга, но пък отново и отново ме завръща в сегашния миг и аз се чуствам много добре. Когато четях тази книга, дори не съзнавах, че може да ми се случи нещо такова, но си го пожелах и сякаш забравих за него, защото не споделените любови ми помогнаха. Сълзите, които често излизаха на повърхността на очите ми, най-накрая не издържаха и потекоха, когато овчарчето каза, на вятъра да предаде на Фатима, че идва/за нея/.

Дори когато четях тази книги не знаех, толкова много за силата и влиянието което самата тя ще окаже върху мен, но не като натиск, а като обещаващо и желано бъдеще. И ето днес когато аз сам съм по следите на вятъра и получавам всеки ден послания от жената на сърцето ми съм един щастлив човек. Щастлива порода съм и се опитвам да вървя макар и сам в тая житейска приказка и да разтеглям мига на близост който изживяхме 365, докато дойде другия такъв.

Обичам те, любима.

Rainmeker...

диджериду

Първо ме разтърси музиката на Яни/Yanni/, когато чух това парче от неговия репертоар в истинския смисъл на думата. Почти всички инструменти бях виждал от тия, който той ползва  по концертите си, но тоя ме втрещи и заинтригува.

Това изпълнение дори не знам как  да го назова, защото е нещо много красиво за мен и е прекрасен букет от ноти, ритми и усещане. След като се загледах в инструмента не можех да си обясня, как от една тръба, може да излиза такъв звук. Чудех се няколко дни докато слушах тоя клип стотици пъти и започнах да търся информация, която може да ми задоволи любопитството, след като се освободих от другите си ангажименти.

Още щом го видях направих връзка м/у инструмента, дъжда и водата. А за мен е много важно да знам, какво прави водата в моя живот. Дава ми живот, знание и осмисля моето съдържание тук на земята. Музикалния инструмент се казва rainmaker.  Инструмент който вика дъжд. Да правилно прочетохте-дъжд. Аз също се чудех, защо е с такова наименование, но след като преведох достатъчно информация разбрах.

С този инструмент викат дъжда в Африка и Австралия.

Инструмента се прави от стеблото на кактус, бамбук и евкалипт.

Благодарение на „Повелителите” се е тълкувал климата, който бил от голямо значение, за препитанието на населението и ако нямало дъжд всичко било обречено на смърт.

С изменение на  климата се изменя и появата на дъжд по техните земи и от там се налага да се потърсят старейшините, шаманите и вождовете, който знаели как да боравят с познанието, което е дар. Дар, който моли природата да пусне дъжд като симулира дъжд чрез неговите звуци.

Благодарение на правилното запознаване с климата населението много добре знаело, кога да си насади посевите и с песен и музика да измоли своя най-голям повелител-Дъжда/водата/.

По пътя на моето изследване разбрах докато търсих информация, че психиката е нашия вътрешен феномен и това допълнително ни свързва с природа, а нашата вяра подплатява молитвата ни за дъжд, но не като форма на просия.

Освен инструмента разбрах, че това може да бъде човек наименован така, поради своят магнетизъм и в полза на общуване, бизнес и лидерство.

През 2003.г е присъдено на тайландския крал Бумибол Адуладеж патент за развитие на изкуствено създаден звук на дъжд, която по тамошното описание се ползват различно по големина семена за посев и колкото за по големи символизират по-големи облаци от дъжд за призив към земята. Заедно около този музикален инструмент се събират и играят в танц определени хора от племето. Явно за тях това е инструмент играчка, защото с него доста добре си залъгват децата, чрез семената, маниста и камъни, който са вътре и при навеждането на една или друга страна детето се забавлява от издадения звук. В Кения го правят от кактус и бамбук, а в Австралия използват стеблото от евкалипт с точно определена ширина. Звука от този звук, който издава инструмента в първите секунди е плашещ и се чудиш, какъв е тоя стар динозавър, който се дере гласните струни и не може да му се разбере нищо.

Днес може с този инструмент да не се вика дъжда, но пък събира огромен брой слушатели, който се удивляват от специфичния звук излизащ от евкалиптовата пръчка.

За мен беше чест да се разровя и да открия нещо толкова заинтригуващо и обогатяващо душата ми. Макар и само от едно парче евкалипт се прави изкуство, аз мога само да недоумявам, как се случва всичко това. Дълбок поклон пред това изкуство.

А дали ще извикате дъжд или благополучие около вас това може да разберете сами, като се обърнете направо към сърцето си. Благодаря ви, че ви има.

на приказка с един духовен брат

г-н Бобев

„Без маска” с  Жоро Бобев – (един мой духовен брат)!

1.Как се чувстваш в момента?

Супер! Боли ме  глезена но  това е дреболия и не ми пречи да ми е гот!

2.Чувстваш ли се реализиран?

Да се чувствам реализиран? Хм... Това ми звучи като да съм Приключил..., да съм свършил всичко... По скоро не - имам още много да свърша за моята реализация и израстване...

3.Представи се с няколко думи?

Ганеша, емоционален, състрадание, съпреживяване, мързел, оптимизъм, сладострастен, прекалено самокритичен, пробивен, инат (понякога), разпилян - стига ли?

4.От кога се занимаваш с йога и защо точно с нея?

От кога се занимавам с Йога... е малко особен въпрос... От една страна целия живот на човек е  занимание с Йога... Но ако въпроса визира конкретна практика/техника от 1988г. От тогава малко по-конкретно и съзнателно – ама само малко по… А, защо точно с "нея"... разбирам въпроса като: Защо точно Йога даршана (нещо като философска система) съм избрал за себе си като система за формиране на мироглед и за работа "върху себе си  и в Себе-си" -  Ами защото така се подредиха нещата при мен... Мозайката така се нареждаше преди 1988г.  така се нареди (с малко повече участие и от моя страна)... Допускам и влияние от предишните ми животи...

 5.Какво е  вярата  според теб?

За  вярата ми в Бог...най-точни думи са:  

О, мой Боже, правий Боже!

Не ти, що си в небесата,

а ти, що си в мене, Боже -

мен в сърцето и в Душата...

Моята Молитва - Христо Ботев. 

Или с други  по-мои думи Бог е нереализраната ни и все още непозната същност но отново приблизително... Да се вербализира Бог означава да се ограничава  до така или иначе ограничените ни умствени конструкти... Вътрешния си глас го слушам в редките случаи, когато успея да го чуя - в кратките моменти на умствено за-ти-шие/при-ти-хване.

6.Какви книги  четеш?

Напоследък много рядко чета... Но по принцип интересни книги, за които реша, че ще ме обогатят в пътя ми към истинската ми същност... ако въобще има път... Можем да кажем и в процеса на Себе о-със-знаване и про-Буда..

7.Помниш ли как се запозна с мен?

Ами чакай сега - ти май ме потърси за крия йога? Това си спомням като че ли. Ако не е така значи съм забравил.

8.Защо се спекулира толкова много с йога?

Защото Йога е един естествен процес и тенденция за времето, в което сме - на промени и израстване. Има души с по ниско устроени вибрации, които се опитват „да препечелят” от ситуацията - кой пари, кой енергия и/или  друго  ама да  е „на аванта” и за сметка на стадото… Освен това са нарушени редица принципи на обществото и на разпространение на Йога...

9.Какво представлява един твой ден от седмицата?Медитираш ли?

Хм, да не те разочаровам ама не всяка сутрин медитирам. По някога се успивам като легна късно, а и се старая конкретната сутришна или вечерна практика да не пречи на ангажиментите ми към другите около мен... Но при малко повече будност, опит и осъзнаване е възможно почти всяка дейност да се превърне в садхана, в практика, в медитация дори понякога… после различни задач-ки  и/или работа, обикновено обядвам по някое време, после пак задач-ки/работа после вечеря после практика ако няма някой интересен филм по телевизора и/или  от торентите - тогава практиката е след филма ... и така.

10.Отношение ти към живота какво е?

 Моя живот ме радва, а чуждия по-някога ме натъжава, когато не мога да помогна и после отново моя живот ме радва в крайна сметка, защото всичко става така като трябва...и е правилно... А бе с една дума – Купон.

11.Щастливо женен си, как го постигаш?

Не полагам специални усилия, приемам го като една от наградите ми за повече от скромните ми усилия по Духовната пътечка (в Духовния процес на Про-Буда ). Не съм го постигнал а ми беше дадено...

12.Каква музика слушаш?

 Зависи от настроението: Мантри; Джаз-Сачмо, Рей Чарлз; Рок - Пърпъл; Класика - Тримата тенори, Андрея Бочели, Орган; Не на последно място гайда (обожавам Родопската каба гайда) и родопски песни, съвременна българска музика и в много редки случаи чалга.

13.С какво се занимаваш в момента?

Давам интервю, тествам един лаптоп и се наслаждавам на общуването ми с Теб...

14.Чувстваш ли се добре, когато можеш да помогнеш на човек в нужда?

 Това най-ми осмисля Пътя и най-много ме удовлетворява,  а най-гот е когато не се разбере кой помага ама не винаги става...

15.Как намираш хармония в ежедневието си?

Ти ми пускаш  ту студен ту горещ душ... с въпросите си. Не я търся специално но я получавам/ случва се в доста големи "количества", когато не съм прекалено ориентиран  навън.

16.Как се чувстваш по време  на това интервю?

Супер, гот ми е - иначе нямаше да има интервю.

17.Какво мислиш за мен, като писател, приятел и творец?

 Наслаждавам се, радвам се и се гордея че те познавам! Според мен особената ти стойност идва от това, че си „самородна естествена скъпоценност”... Добре е да помниш, че в пътя по който вървиш може да срещнеш  изпитания и проверки/уроци чрез слава. Его и други суетни глезотийки ама умната. И още нещо един писател може да бъде подложен на изкушението да търси прекалено много външна изява и да забрави за тъмната си стаичка, да  развързваш езика като добър алкохол - сладък хитрец, а и като приятел - отивам с теб в Планината, ставаш - поне доколкото те познавам...

18.Какво  мислиш за нашумелите програми за личностно развитие?

Малко ги познавам но вършат работа, ако помагат и не отклоняват човека от вътрешната му про-Буда и тъмната му, тайна стаичка... ако създават хора ориентирани навън, към опознаване и  "покоряване"  на външния свят, кариеристи... ако не те правят свободен, а те вкарват в матрицата на материализма и материалния свят са кофти.

20.Смяташ ли, че човек трябва да е смел, за да вземе интервю от теб?

 Ха - това пък как го измисли аз съм съвсем обикновен човек. И по-скоро човек трябва да го чувствам близък и да му вярвам за да се разприказвам или пък просто да ме предразположи или  да си пийна - ама  и това не е сигурно, защото понякога, когато се почерпя ставам още по мълчалив... Сега ако въпросът ти е дали те имам за смел или не - да мисля те за много смел човек,  но не защото взимаш интервю от мен.

21.Каква е тайната подправака за твоя успех?

 Защо  успех, и каква тайна подправка? Не знам - не се имам за много успял от една страна, а от друга защо да има тайна подправка? Опитвам се доколкото мога да давам най-доброто от себе си и да не давам на мързела ми прекалено да си „надига главата”  и ако съм  полезен с това, което върша всичко е лесно...

22.Създадохте книга за Крия йога на Бабаджи,коя е следващата?

Момент, само я преведохме и издадохме. Може би Рамаяна  и след това още една от Традицията ни.

23.Ходиш ли масаж и обичаш ли да ти го правят?

Обичам но не ходя толкова често, защото си ми малко далеч. Имам и тука (София) двама приятели - една жена и един мъж които са супер но са доста заети. Мъжът особено е много  готин и много добър...

 24.Какво е за теб любовта?

Леле, най-трудния въпрос към края... А и за Любовта... според мен не трябва да се вербализира много много защото умът я ограничава и/или изопачава. Но все пак мисля, че това е прекрасно казано:  

„Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам,  аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка.  И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм. 

И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползува.  Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,  не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.  Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати. Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме; но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати. Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствувах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското. Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат. И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.

25.Благодаря ти за това интервю, Жоре?

И аз ти благодаря, че ме подтикна  да се поразмърдам и да направя нещо различно - беше ми много полезно! Гуш!

Белодробна вентилация...

Дишане

Белодробна вентилация: Най-малко тук ще ви описвам анатомичните пояснения за самия процес. Моята цел е да споделя личното ми преживяване на един смесен житейски план. Едно обикновено ходене по 1, 2, 3 часа/без значение са километрите тук/ ти дава всичко от онова което се нуждае тялото ти. Постоянното и равномерно ходене закалява и разпределя и засилва всички процеси в организма. Не е задължително прехода да е през пресечена местност, както е моят. Задаването на маршрут и обикновеното ходене е важно за мен по няколко причини:

       Създадох си навик, поне да ходя, ако не тренирам нищо друго/което не е така от много години/.

       Навика се превърна в постоянство и сякаш си търся разходката като наследство.

      Наследството, което открих пряко е свързано с ходенето и използването на природния ресурс на гората, след това развиването на моят/сякаш интуицията се засилва/ и чак тогава се търси изгодата.

       Благодарение на белодробната вентилация се научих да дишам дълбоко, ритмично/йогийско дишане/ и бях започнал да бягам по 31 обиколки на стадиона/12км/като подрастващ. Сега макар и да не бягам не спирам да ходя.

     Докато обмяната на веществата ми се засилват и подобряват, аз се чувствам, изглеждам и все по-добре и това ме кара да се гордея със своята упоритост.

    Често пъти когато съм отнесен по някоя тема дори не усещам, кой диша вместо мен, но пък именно тогава се раждат моите творби-а аз съм на автопилот/сякаш/.

      Докато аз съм вглъбен в себе си и мантрувам  белодробната вентилация обогатява, освежава и подновява вътрешния ми свят и това ме изпълва да краен предел. А от тук може да се съди и за всичко други успешни мои начинания, защото всичко е чисто, свежо и живо, което е критерий за успех не само сега, а и за напред.

    Благодарение на усвоената и съзнателна белодробна вентилация личната ми медитация и лична практика на уединение не ми е нужно да ставам отчелник, всичко си върви и си следва естествения и природен път, а той за мен се измерва в живот и здраве.

Така, че мисля, че може да се замислите и да се вземете в ръце и да започнете да ходите/поне/, преди да са ви го назначили „докторите” като мярка за запазване на вашия живот, а не като неговото естествено продължение. С годините виждам едни се активират и започват, но минава време и забравят или ги до-мързява. Наистина е трудно, да се накара по-възрастен човек да бъди при-учен/както и едно например/ на ново да създава чисто нов навик на елементарно ходене, но когато умре човек се сеща, за нещата които е можел да направи, а не е.

Това не е пропаганда, а споделяне на моя личен план с определена маса хора, които следят написаното от мен. Проветрявяйте белия си дроб, както правите със домовете си, за да имате възможност да виждате достатъчно дълго изгрева и да не съжалявате, че не ви е стигнало времето тук на земята.

Аз мога да си го позволя, а вие?

истината...

очите и.

Истината, която приемам за моя истина е доста странна, защото по някога искам да съм виртуалната фигура на любовта, друг път искам да съм с живата. Загубвам се в третия вид и се намирам отново в съживителните думи/обичам те/ изречени от нея в житейската мъгла....
от книгата "Бат Ям"- Момичето на Морето

другата енергия в нас...

Секса е енергия, която е изключително мощна и реактивна сама по себе си – тя дава стимул за творческа работа и чувство на спокойствие. 

„4Р” в Природата...

анатомия на разходката

Първо ще разкажа, какво видях и после другото.

Разхождайки се в гората, там откъдето черпя енергия и се разтоварвам, видях две добре направени пейки. Защото човека, който се беше погрижил за направата на новия път,  явно е поискал и пейки да има. Така аз на няколко пъти се заглеждах в тях и виждах само пейките, защото те, освен за красота, са създадени и за отдих на всеки един турист или просто случайно преминаващ. Всеки ден минавам оттам, но те не  ми правеха повече впечатление, че са там, след като ги видях  веднъж. Мина обаче известно време и първо изчезнаха дъските на едната пейка, после на другата. И така останаха само краката на пейките. Има си хора за всичко в този живот. Едни създават, други развалят… може би това е част от баланса в природата. Продължавайки да се разхождам по един и същ маршрут от години наред виждах, кое е ново и кое не е, освен сезоните, които предлагаха слънчеви дни, дъждовни, сняг и мъгли. Това красеше  допълнително целия път.

Обаче един ден сякаш нещо ме накара да се приближа по-близко до този остатък от пейки и да застана сякаш от друг ъгъл, и да погледна разположението на краката на някогашните пейки. Оказа се, че това  ми показа 4P в Природата върху което може да се сяда. Изненадах се от този нов поглед на нещата, защото може би човек трябва често да сменя ъгъла на виждане и възприемане. Така се почувствах щастлив, че го видях, защото явно маркетинга в природата е много подреден и всичко си има естествен ход на нещата. Може би логистиката я изпълняваха сезоните, защото те най-добре представят своя твърд подход и който не е съгласен с тях, плаща своята „груба цена”. През зимата всеки трябва да е облечен топло и да е със зимни гуми (разбира се). През пролетта човек се любува на разцъфналите дървета и чистия и свеж въздух, през лятото сме все по-леко облечени и мислим за  безгрижно море и отпуска, а през есента с носталгия си спомняме какво пропуснахме да сторим през  изминалото време. Даже не подозирах, че творческото мислене в мен може да ми подскаже това, което видях с очите си. Но с времето разбирам все повече неща, свързани с творчеството,  чрез медитацията си. Вътрешното  „водене”, което се осъществява ме радва безкрайно, защото няма друг такъв „истински показател” на точност и изпълващо те отвътре навън.

Аз не казвам, че много разбирам от маркетинг, но се докосвам до хора, който разбират и ме учат на своите малки трикове.

4P  е съкращение на:

Produkt – продукт;

Place – пласмент;

Price – цена;

Promotion – промоция;

Това е маркетингов микс – комплекс от контролируеми променливи, които фирмата  съчетава, за да постигне желаната реакция на целевия пазар. Това са  маркетингови елементи, които чрез  тактика и стратегия  съчетават 4P в живота на хората…

Но с времето от сбора на 4Р се  е оформил  и още един елемент: обслужването…което за мен в този момент е едно от най-важните неща като човек, който е в сферата на услугите.

По мои наблюдения фирмата, която ползва 4Р или 5Р е Природата;

„Пласмента” са сезоните, без които ние не знам как бихме се  справили;

„Продукта” сме ние и би трябвало нашата цена да е по-висока и да не се обезценяваме като хора, да не даваме такава стойност на „залъгалките”.

 „Цената” е такава, каквато ние искаме да получим от другите, която би трябвало да е гъвкава и според ситуацията.

„Промоцията” е това, което ние сами прокарваме като идеи и мисли в бита ни.

Зарадвах се, колко далеч човек може да стигне в разсъжденията си, защото аз медитирам и се разхождам сред природата, но не знаех за маркетинга. И сега не знам много, но ми допада и мисля да се потопя в неговото необятно и широко приложение. Както потапянето в медитация и разходка, така и маркетинга явно играе една голяма роля в живота ми, защото разбирането му може да ме улесни в  доброто  ми представянето на пазара. Обичам  се!

Четирите П

Елементите на Маркетинговия Микс са често представяни като "Четири П":

* Продукт - представлява предмет или нематериална услуга, която е масово производство или произведени в голям мащаб с определен обем единици. Нематериалните продукти са  услугите - като туризма или хотелиерството или кодово-базирани продукти, като мобилни телефони натоварването и кредитите. Типични примери за масово производство на материални обект са автомобила и самобръсначката за еднократна употреба. По-малко очевидно, но навсякъде масово производство услуга е компютърна операционна система. Опаковката трябва също да бъдат взета под внимание. Всеки Продукт има - жизнен цикъл, включително фаза на растеж, следван от евентуално период на упадък на продукта, при насищането на пазара. За да запазят конкурентоспособността си на пазара, се изисква диференциация на продукти което е една от стратегиите за разграничаване на продукта от неговите конкуренти.

* Цена - Цената е сума, която клиентът плаща за продукта. Бизнесът може да увеличи или намали цената на продукта, ако има други магазини предлагащи един и същ продукт.

* Място - представлява местоположението, където даден продукт може да бъде закупен. То често се определя като канал за разпространение. То може да включва физически магазин, както и виртуални магазини в интернет.

* Промоцията представлява съвкупност от всички комуникации, които един маркетолог може да използва на пазара. Промоцията има четири отделни елемента: реклама, връзки с обществеността, лични продажби и насърчаване на продажбите. Известна степен на припокриване се случва, когато промоцията използва четирите основни елемента заедно, което е често срещана във филмовата промоция. Рекламата обхваща всяка комуникация, която се заплаща от кино реклами, радио и интернет обяви чрез печатни медии и билбордове. Връзки с обществеността са там, където комуникацията не е пряко платена и включва съобщения за пресата, сделки за спонсорство, изложби, конференции, семинари или панаири и мероприятия. От уста на уста е всяко очевидно неформално общуване за продукта между обикновените хора, доволни клиенти или хора, ангажирани специално за това. Персонала от „Продажби” често играе важна роля в „От уста на уста” и „Връзки с обществеността”.

Всяка организация, преди въвеждането на своите продукти и услуги на пазара, провежда проучване на пазара. Последователността на всички "P”, е много важна на всеки етап от жизнения цикъл на продуктите Въведение, Растеж, Зрелост и Упадък.

паралел на мечтите...

Няма да строя кораби, защото си избрах нещо по-добро за мен.

паралел на мечтите:

Днес докато чаках д ами се стопли водата за разтворимото кафе се замислих, какво е да строиш кораби и къде вече могат да се срещнат майстори на кораби?  Нямах си и на идея, защо ми се налага да правя паралел между създаването на кораби и правенето на масло и вино.

Отговора е: паралела съм аз. Аз съм човека, който осъществява сега своята идея. Може строителите на кораби да са вече само в историята/и като хора и като професия/, но човека създал Хри100ви стъпки е тук пред вас. Осезаемо е озарението на душата ми, която иска и прави всичко възможно за да го постигне. Може да не правя кораби, но пък продукта ми е и високо оценен от жената, която обичам, а това беше нещо много важно и съществено за мен.

„Аз обичам всичко онова, коетоправиш-знаеш това”

С тези нейни думи още повече се зарадва сърцето ми и сякаш ликуваше, защото макар и отдалечени се обичаме, желаем, търсим и едновременно преоткриваме всеки миг от нашия живот.

Благодаря на създателя си, че съм тук на земята и мога да създавам и пре-сътворявам вътрешния си свят и да му се наслаждавам заедно с всички желаещи да му посветят част от времето си. Радвам се, че заедно с любимите ми пържени филийки за закуска имам възможността да смеля и тази моя мечта породена само от една мисъл: паралел между корабите, виното и маслото.

хри100ви стъпки...

масло от джоджен

Хри100ви стъпки: Това е продукт създаден от мен с цел подпомагане на моята дейност/масаж/ за да не ми се налага да се оправдавам пред клиентите ми, че „продукта, който ползвам е неефективен” а и те не ги интересува това.

Припознаването на продукта с името Христово не е и случайно, защото първо аз съм Христо и вървя по Неговите стъпки, който спазвайки определени неща ме водят към него. Нямам големи познания по вероучение, но съм вярващ в себе си човек. Не държа да съм водач на някого, въпреки, че мнозина ми подражават; не държа да съм учител на някого, но така се е получило, че се учат от мен мнозина; от как спрях да общувам, започнах да пиша, а писането ми обикаля целия свят и бива припознавано като нещо близко до душата на всеки.

Хри100ви стъпки е масло от джоджен и още нещо. Това е продукт създаден от мен и все още е на една година от как съм го създал. Силата му, славата му те първа му предстоят. Не държа да има големи овации, защото аз съм го създал, а защото е наистина истински продукт и действа мигновено. Създаден по рецепта, която нося със себе си от вековете и която чак сега се позова за моята нужда от дълбините на сърцето ми. Благодаря, че вече мога да се похваля с нещо, което излиза от мен и заминава по широкия свят, както книгите ми. Всичко се случва без да се напъвам.

Хри100ви стъпки е продукт, който освен за масаж, може да се ползва и като козметичен продукт за цялото тяло, и едновременно с това си готвя и боба в къщи, защото е от зехтин и джоджен/ха сега-шах/.

Ще се намерят хора да оценят продукта, както ще се немерят и такива, който няма да го забележат, но за мен е добре да го покажа на белия свят и той да намери своята ниша на пазара и с времето ще му се събира славата на един изключителен продукт. Желая ви приятни мигове с продуктите с това име: Хри100ви стъпки.

Назар-Захир...

Назар – Захир (или Тихомир Парванов)
1.Би ли се представил с няколко думи?
Казвам се Тихомир и означава Тих свят. А духовното ми име идва от ориента и е много дълго за превод. Както знаеш няма случайни неща, дори и интервюто, което правим в момента. По професия съм ресторантьор, а по дух съм творец.
2.Как се чувстваш в момента?
Много добре, пия си любимото арабско кафе с кардамон и пуша наргиле. Обичам да използвам времето и да правя максимално повече полезни неща – за хората предимно. По натура съм хуманен, не само към хората, а и към животните, растенията.
 3.Обичаш ли сръбската музика?
 Аз съм зависим от музиката, често обичам да се шегувам, че имам циганско сърце..още щом стана и пускам музика, но за мен музика е и песента на славея, шума на морето или шадравана.  А конкретно сръбска музика  слушам  рядко.
4.С какво се занимаваш в момента?
Менажирам един супер стилен и кокетен ресторант – казва се „Модера”.
5.Как приемаш живота си?
Като дар от Всевишния, и  още една прекрасна възможност да се развивам, да  срещам по пътя си  нови и прекрасни личности и да творя.
6.Ти ли диктуваш модата в живота си или тя ти диктува правилата?
Как ще бъда творец, ако позволя тя да диктува живота ми, друже? Модата е просто да се покажат другите тенденции било за дрехи, бижута или аксесоари. Аз имам собствен стил и само аз решавам как да го променя, а не друг!!! Модата понякога е готовото решение на тези, които нямат собствен стил.
7.Чувстваш ли се реализиран?
Това е доста широко понятие…веднага в главата ми дойде една тибетска мъдрост, която гласи: ”По някога най-доброто нещо, което можеш да направиш е да не правиш нищо”. Аз съм деен човек и по натура съм много неспокоен…винаги  ми идват какви ли не идеи. Правя бижута, които са заредени с енергия, занимавам се с Фенг – Шуй дизайн. Обичам да танцувам, да си говоря с мъдри хора за неща, които ме вълнуват, обичам да пътувам, да съзерцавам света и красотата, да чета книги.
8.Спортуваш ли, ходиш ли пеш, обичаш ли масажите?
Аз не съм шофьор и обичам да ходя пеш,така усещам свежестта на деня или мистерията на нощта. Кой не обича масажите, друже? Любимият ми масаж на две ръце с много пяна..и то от жени…защото съм срамежлив, колкото и да не ми личи. Не съм спортен тип, по скоро обичам да танцувам и да практикувам Тай-Чи-Чуан!!!
 9.Какви книги четеш?
Книгите запазват мъдростта на времето. Още продължавам да чета приказки, но съм наблегнал на книги свързани с езотериката, философията, паранормалните явления и ученията на различни просветлени души. Така се докосвам до техния мироглед и отсявам „зърното от плявата”. Книгата която последно съм прочел е на Елиф Шафак – Любов.
10. Може ли да кажеш, какво представлява един твой ден от седмицата и един  от почивните ти дни?
 Хубавото на моята работа е, че всеки ден е различен и вълнуващ, носещ своите предизвикателства и отговорности. Като лидер на екип аз се грижа не само за гостите си, а и за хората, които са зад мен и постоянно ме подкрепят. Няма успял лидер без да има подкрепата на заобикалящите го. Денят от седмицата ми започва така: След като отворя очи и се освежа с „доволни количества” вода навсякъде, започвам да пия кафе. Да си призная съм доста пристрастен към кафето и харесвам много чистата арабика, силно и завладяващо кафе. След това отивам в ресторанта, а там ме очаква екипа с които започваме подготовката за деня. Правя поръчки в бара и кухнята, и идва време за обяд. Отиваме в залата и посрещаме гостите, настаняваме ги и помагам на екипа, за да е всичко на ниво. След обяд към 15:00 е моят обяд /защото нямам навик да закусвам/, след това събирам за 20мин. екипа за да им разкажа за вечерта, резервацийте, акцентите и организацията. Започва вечерята и аз сервирам заедно с екипа ми. Така съм постоянно в процеса и винаги мога да помогна на прекрасните хора, с които работя. Приключваме към полунощ и аз задължително си правя наргиле с някакво малко питие за да релаксирам и да направя разбор на деня си и чак тогава се отдавам на почивката си. А в почивните си дни предимно се отдавам на срещи с приятели, разхождам се и чета книги.
11.Каква е тайната на твоя успех?
За себе си съм избрал да изживея живота си със сърце,е  това което правя,  и не следвам разума и логиката.
12.Помниш ли как се запознахме?
Да, естествено. Когато имам време си пиша с хора, които трудно бих срещнал по пъти си. Така нашумелия Фейсбук беше начина по които се запознахме. И двамата се усетихме, че имаме общи интереси и се роди едно много интересно приятелство, защото още не сме се видели на живо, но и това ще стане. Иншаллах.
13.Медитираш ли?
Медитацията е начин на покои влизащ в контакт със самия себе си. С тъга срещам хора, които са загубили връзката с вътрешния си глас и са много объркани и нещастни. Тогава аз ги съветвам да се потопят в себе си и да разберат какво им липсва наистина, а не да се обграждат с ненужни предмети, скъпи дрехи и така да компенсират празнотата си и душевния дискомфорт и то неуспешно.
14.Какво мислиш за мотивационните програми на Лииз Хей, Пол Маккена, Уейн Даиър?
 Друже и двамата знаем, че няма формула за всички. Всеки живот е невероятна комбинация от характер, карма, съдба и капка късмет. Дори и религиите дават само основата на философията за живота. Идва момент, когато човек се оказва „над всичко”  и сам започва да пише своето учение, което ако е основано на любовта е добре да го сподели с другите, това е начина да бъдеш безсмъртен и полезен.
15.Смяташ ли, че човек трябва да е смел за да вземе интервю от теб?
Хм, да не всеки може да издържи на  погледа ми, макар,  че  аз съм доста земен човек и както мога да говоря с един просяк, така мога да говоря и със султан. Статуса на хората не ме впечатлява, а тяхната душевност и чистота на мислите им.
16.  Как се чувстваш  по времето на  интервюто?
Замислен съм, защото с малко думи искам да ти разкажа много за себе си. В твоята компания се чувствам комфортно и знам, че си адекватен за разсъжденията ми.
17. Вярваш ли в Бог? Слушаш ли вътрешния си глас или слушаш разума си?
Бог е един за всички!!! Самият аз съм Надрелигиозен, защото смятам, че всички религии имат мъдрост в себе си, стига да не са написани от хора с користна цел и представени като волята на всевишния!!! Моля се скоро всички хора да  осъзнаят таи проста истина, че Бог е един, той няма лице. Той е любов, и ако някои си мисли, че може да излъже другите, има кои да го види и ще отговаря за действията си, мислите и това какво прави…ако един човек няма в душата си любовта, а се прави на добър..лъже само себе си!!!  Винаги съм казвал, че е добре да бъдете себе си. И колкото се може да се стремим да бъдем истински добри…дори и колкото оризово зърно, отколкото една планина фалшива лицемерна доброта. А вътрешния ми глас е моят пътеводител…ако понякога не го чувам имам духовна майка, която ме подкрепя и упътва.
18.Ти имаш азиатски подход към нещата, както и аз, смяташ ли, че това е пътят към успеха ни?
Ориента има нещо, което Запада почти няма, за това има толкова голям сблъсък на култури и схващания. Западът винаги се е интересувал от Ориента, но от чисто материална гледна точка: дворци, бижута, арабски коне, забулените жени. Те немогат да вникнат в дълбочина и малцина разбират, колко мъдрост има в тези култури…Индия, Персия, Финикия, Япония.
19. Според теб в какво се изразява доброто отношение към клиента в ресторанта ти?
Лоялност, конфинденциалност, обгрижване. Има една граница, която не бива да се нарушава, ако не си достатъчно благороден и честен. Ние сме хора със своите мисли и чувства, но наистина съветвам колегите да бъдат на „крачка разстояние” от гостите си!!! Не всеки ден сме в кондиция, но по-добре да изглеждаш приветливо, отколкото да си сложите „търговската усмивка”.
20. От кого си се учил, за да стигнеш до тук, и ти ли избра професията си или тя те избра?
Разбира се, че аз!!!  Бях на 13 години когато си я избрах и моите родители бяха в шок. В България има много тесногръди схващания, искам да ги изброя тук, може ли?
Да, може няма от какво да се притесняваш.
Първата е, че: Българите не ставаме за нищо!!! Това е много удобно извинение на примитивните хора да показват животинските си дефекти, факта че има на високи постове по целия свят българи говори тъкмо обратното!!! Искам да спомена,че има и много просветени българи, като: Иван Рилски, Преподобна Стойна, Слава Севрюкова, Петър Дънов, Ванга, Вера Кочовска… Всички те са много високо ценени от хората по света.
Второто е, че: Жената трябва да е половин килограм силикон, а мъжа да си  „удължи” члена. Странно ми е, че повечето хора си избират партньори с очите и гледат неговото благосъстояние, а после се чувстват нещастни, защо ли.. нека сами си отговорят?
Третото е: „По-добре на Вуте да му е зле, отколкото на мен да ми е зле”. Да ама не. Всеки човек е зависим от мислите  и емоциите на хората по света, колкото по-щастливи хора има толкова те ще се увеличават…мечо Пух го казал доста добре!!!
Четвърто е, че: Повечето  личности са болни или покварени!!! Хора вие и идея си нямате в каква заблуда живеете, ние нямаме нужда от вашето одобрение!!! А не мога да отговарям за постъпките на другите, но за своите мога да кажа, че съм горд Българин и човек. Много лесно може да сложиш  „табелата” на някой, но запомнете, нещо от мен  – „В каквато мярка слагаш на другите – такава ще те сложат теб самия… нито по-малка, нито по-голяма”.
21.Какво ще   ми пожелаеш?
За финал искам да ти благодаря за вниманието. А на всички, които четат думите ми да пожелая здраве, позитивизъм и щастие. Всеки ден е специален и прекрасен, наслаждавайте му се. Намас’те. Благодаря ти. Бъди благословен. Поклон.

Прави така...

прегръдката...

прегръдка

Да прегръщаш е здравословно. Прегръдките помагат на имунната система, правят те по-здрав, лекуват депресията, намаляват стреса, помагат да заспиш по-лесно, въодушевяват, подмладяват, нямат неприятни странични ефекти. С една дума, прегръдките са вълшебно лекарство.

Да прегръщаш е нещо напълно естествено-екологично чисто, с естествена сладост, без пестициди, без консерванти, без ижуствени съставки и е 100% здравословно.

Прегръщането няма никакви недостатъци. Няма подвижни части, няма батерии, които да се износват, няма нужжда от профилактични прегледи, има ниска консумация и висока производителност на енергия, няма инфлационни процеси, от него не се напълнява, няма месечни вноски, не са необходими застраховки, защитено е срещу кражба, не се облага с данъци, няма замърсяващ ефект и, разбира се, има стопроцентова възвръщаемост

внимавай много...

няма граници...

Какво е „Хуна”?
”ХУНА” означава буквално ”тайна” и произлиза от островите в южния пасифик. За полинезийската житейска философия тя се отнася към думите любов (АЛОХА) и сила (МАНА). ”Светът е такъв, какъвто го виждаш.” и ”Няма граници” - са двете главни теми в тази стара петхилядолетна философия.

мантра

Следните седем универсални принципа бихте могли да използвате като ефективна подкрепа за изпълнение на вашите стремежи и желания, а също и за да водите по-добър здравословен начин на живот.

1. ИКЕ (IKE): ”Светът е такъв, за какъвто ти го приемаш.”
Това изречение описва един много прост начин значението на нашите нагласи, нашите мисли, нашите вътрешни изображения. Когато осъзнаете значението на тези състояния ще можете да направите съществена крачка напред към по-щастлив и освободен живот. Прехвърлена тази мисъл към работното ежедневие би могла да означава, че: ако повечето ръководители и служители вярват, че изворът на тяхната лична продуктивност не е много голяма, че клиентите им и без това ще се преориентират към конкурентите и че развитието на фирмата не е перспективно, то този начин на мислене води до катастрофални последици. Каква представа имате за себе си, за колегите си, за фирмата в която работите и дори за личния ви партньор? Каквато представа имате, такава и възпроизвеждате в действителност.

2. КАЛА (KALA): ”Няма граници.” Преди 100 години науката беше твърдо убедена, че летенето със самолет е невъзможно, защото металът е тежък и не може да се издигне във въздуха. Преди 50 години човечеството не беше убедено, че ще можем да полетим към открития космос към други планети. Днес астронавтите летят до луната и това се приема като нещо съвсем нормално. Всички тези ограничения бяха преодолени, само защото имаше такива хора, които се осмелиха да предприемат стъпки и да направят невъзможното – възможно. Какво би се случило, ако откриете лечение на неизлечима болест, ако срещнете подходящия за вас партньор – такъв, какъвто сте го видели в мечтите си, ако откриете най-добрата и мечтана от вас работа - с приятна работна атмосфера и дружелюбни колеги, а всъщност те и шефът ви са си съвсем същите?

3. МАКИА (MAKIA): ”Енергията следва вниманието.” Това към което сте насочили вниманието си, расте. Насочете вниманието си върху това – дали ещ имате изобилие от всичко, което ви е нужно или ще изпитвате постоянен недостиг от тях, зависи от вашето внимание, което им отделяте – много/малко пари, добри/лоши взаимоотношения, отлично/влошено здраве, увеличени/намалени заявки от страна на клиентите ви и т.н. Така например един дълг би могъл да изглежда по-голям като планина вместо да е малък като камъче, ако го имате постоянно в мислите си и живеете постоянно обременени с тази грижа. По този начин сте склонни да се чувствате винаги зле. Съвсем различно е, ако насочите вниманието си към това, какво искате да постигнете или на какво искате да повлияете да се развива в положителна посока. Създайте за себе си и за вашата фирма атрактивна визия за бъдещето. Едва ли има нещо с по-голямо въздействие от една атрактивна визуализация на бъдещето, което искате да постигнете във всички области на живота ви.

4. МАНАВА (MANAWA): ”Сега е моментът на силата. Има само сега.”
Има една елементарна истина, която често се забравя. Каква полза има от това, да се оплаквате от пропуснатите шансове или от допуснатите грешки спрямо това – да фиксирате вниманието си към вашите бъдещи очаквания? Опитайте в този момент да го направите и изживейте този миг! Важно е да се учите от грешките и да си поставяте конкретни цели, които да преследвате. Всички визии и цели имат една съществена цел – да ви вдъхновят, да изживеете мига на визуализирането как постигате целта си. Съществува само сега. Останете само за една минута тихи и вглъбени в себе си, стойте неподвижно. Премахнете доколкото можете всички мисли от съзнанието си и поемете дълбоко въздух. Отпуснете се. Насладете се на този момент.

5. АЛОХА (ALOHA): ”Да обичаш означава да бъдеш щастлив с...”
Ето рецептата за това, как да се почувствате щастливи: обичайте всичко, което имате във вашия живот и всички хора край вас. Вземете решение да бъдете щастлив. Забравете мислите като: ”Бих могъл да бъда щастлив едва когато срещна подходящия за мен партньор в живота.” или ”Ще съм щастлив, когато се разделя с него.”, ”За да съм щастлив, първо трябва да намеря подходящата за мен работа.” или ”Ще съм щастлив едва когато си сменя работата.” Щастието не се нуждае от условия. Вие имате възможността сега да изберете какво всъщност искате и да решите, че избирате да сте щастлив. Разбира се може да има хора и обстоятелства, които не са ви приятни и от които искате да се дистанцирате. Уверете се, че с това вие не намалявате решимостта си да бъдете щастлив, че това няма да ви попречи да бъдете такъв.

6. МАНА (MANA): ”Всичката сила идва отвътре. Външното й проявление е обучението.” Поемете отговорност за това, което преживявате или предпочитате да прехвърлите вината за преживяванията си върху някой друг – вашия партньор, работната обстановка, колегите ви? Решението за постъпките ви е във вашите ръце и ако промените мисленето си, ще можете да промените и живота си.

7. ПОНО (PONO): ”Ефективността е мярка за истината.”
Знанието не е достатъчно. ”Един експерт се разпознава по неговите резултати.”, казва Кахунас (магистър-учител по ХУНА). Така ви можете да осъзнаете как да подредите живота си, как да успеете в работата си, как да вървите по пътя към успеха за ефективно реализиране на вашите желания.

Използвайте тези принципи, но не бъдете твърде строги със себе си. Защото знаете: любовта означава да бъдеш щастлив.

Hoóponopono

Hoóponopono

Мантрата е мистична енергия, затворена в звукова структура. Във вибрациите на всяка мантра  се съдържа определена сила. При концентрация и повторение нейната енергия се освобождава и приема форма. Мантра йога  е този вид практика, при която се силата съдържаща се мантрата се прилага за определени цели.  Всяка мантра се състои от определени звуци. Още „древните” които са били насочени към по-висши нива на съзнание, са разбрали присъщата сила на звука и за използвали различни съчетания за да задвижат определени вибрации. Няма съмнение, че звукът има определена сила и въздейства върху психиката и тяло. Мантруването насочва умът към концентрация върху Божественото и от там се освобождава духовна енергия чрез чакрите в човека. За да се омиротвори умът трябва много практика, както един кон когато се опитомява. Не се прави рязко и бързо, за да няма лоша развръзка с фатален край. За да се получи добър ефект най-малкото трябва постоянство и усърдие в прилагането на матруването в медитацията. Мантруването направо влияе на подсъзнанието, което не познава машинации/защото не може да разсъждава/ и направо изпълнява заповедите ни.

Hoóponopono-/Хоопонопоно/ в превод означава: „Хавайски Кодекс на прошката” и това е важно, защото когато ние прощаваме на другите, на кого всъщност прощаваме? На себе си, разбира се! Хората предприемат най-добрите си действия, на които са способни въз основа на ресурса, с които разполагат в даден момент. Замислете сега-това има пряко отношение към прошката/и то личната такава към самите нас-не е задължително да е насочена към някой „обект”/. Твърди се, че всички ние таим в подсъзнанието си спомени за предишни преживявания, които ни пречат да преживеем нашето настояще сега и по чист начин. Тези спомени определено са негативни и неприятни, но дори и да са приятни те са отминали и остарели и следователно не са много по-добри от чистото преживяване, което ни очаква. Тези спомени привличат сходни събития, така, че се научете да чистите, пречиствате себе си, чрез мантрата. С мантрата се получава едно лично покаяние, опрощение и докато това тече се трансформираме на енергийно и комплексно ниво, а това дефакто е най-важното нещо. Средата да е чиста и свята.

Мантрата: „Обичам те, съжалявам, моля те прости ми, благодаря ти”

Изчистване, почистване и пречистване е действието на мантрата в моя живот.

Има продължение…